Виж също: Разколът в Църквата бе активно мероприятие на бившите тайни служби
Българската православна църква празнува голям празник – 40-годишнината от интронизацията на българския патриарх Максим. С какво, според вас, той ще остане най-запомнен в църквата и сред българските вярващи?
В църквата като цяло той ще бъде запомнен с това, че е един скромен, тих, благ човек, който не избухва, не реагира, не крещи, а действа спокойно и си гледа работата не на командир на църквата, а на един духовен ръководител. Това ще се запомни за него, защото действително той е такъв – скромен, тих и обичащ всички хора. Показва го и на дело.
Според вас, приключил ли е вече разколът в Българската православна църква?
До колкото знам всички разколници се разпиляха. Може би някои са останали. Нямам сведения къде е тяхното седалище, имат ли такова, но тези, които са останали, са на доизживяване и живеят от подеяния на онези, които разцепиха православната църква.
Какви щети нанесе този разкол на българските миряни?
Много големи. Най-напред имаше тогава голямо негодувание срещу църквата. Много хора залитнаха по секти, ереси, отказаха се от православието, но после се върнаха, като разбраха, че всичко е нагласявано и режисирано отнякъде, отвън.
Смятате ли, че 20 години след началото на демократичните промени, Българската православна църква е успяла да навакса изгубеното по време на социализма?
Не може да се каже, че е наваксала. Мъчим се бавно. Лошото е, че нямаме достъп все още до училищата, за да се преподава вероучение. Навремето, малко след 9 септември 1944 г. имаше турски училища, които си учиха на турски език. Разбира се учиха и български. Изучаваха Корана, молитви. Имаше много голяма търпимост след 9 септември 1944 г. Не се оказа някакво влияние върху нашата православна религия. Напротив. Мюсюлманите тогава идваха на нашите събори в чест на християнски празници, празнуваха с нас, вземаха от курбаните, които се даваха за здраве и те благославяха за здраве. Мюсюлманите са секта на християнството. За това може да се говори по друг случай конкретно за мюсюлманството и православието. Не мога да кажа повече нищо относно сегашното положение кой дърпа конците, за да настройва обикновените, трудещи се селяни и работници мюсюлмани срещу християнската религия въобще – било католическа, било православна. В България конкретно срещу православната църква.
Какво е вашето мнение за сблъсъците между политическа партия „Атака“ с мюсюлманската общност и в последствие породилото се желание на мюсюлманите да изграждат нови свои молитвени храмове и джамии?
Грешката на политическа партия „Атака“ е в това, че организира митинги на открито, към които се прикрепват нацисти или пък хулигани, които ги сърбят ръцете да се сбият, да покажат геройство, че са някакви си юнаци. Точно това се е случило и там. Не вярвам нормални членове на „Атака“ да са се включили в ръкопашен бой и със сила да се опитат да наложат на друговярващи своята идеология.
Според вас това нападение умишлена провокация ли е?
Може да има изпратени такива хора, да ги наречем екстремисти. Но преди всичко тези, които са се прикрепили в момента към „Атака“, са сеирджии, гледат да бъдат забелязани от народа и да види народа колко са силни, колко са умни и как като големи патриоти защитават България.
Какво е отношението на Българската православна църква към мюсюлманската общност и другите религиозни общности у нас? Имате ли конфликти и конфронтации?
В момента нямаме никакви указания и окръжни послания от страна на Светия синод, от ръководството на църквата за това да имаме негативно отношение към мюсюлманите и да им обявяваме война. Няма такова нещо. Както сме си живели до сега, така продължаваме да живеем в разбирателство, но то се разрушава от мафиотски групировки.
Търсят ли и намират ли утеха хората в църквата?
Да, особено в нашия храм, който беше една малка църквичка и благодарение на самите енориаршии и най-вече на наш църковен настоятел от тази малка църквичка направихме голям храм.
Кои са основните проблеми на Българската православна църква и от кого трябва да бъдат решени те?
Основните проблеми трябва да ги разделим на две – едните са материални проблеми, други са свързани с нашата идеология. Що се отнася до идеологията, православната църква си държи на своите догми, които има, на своя морал и нравственост, на етиката. Другите материални проблеми са преходни и се решават мимоходом. Те винаги ще отпадат, ще отпаднат и сега.
Има ли намеса на светската власт в духовната?
До колкото знам самата история, винаги е имало намеса. В момента нямам допир с „кухнята“ на църквата на Светия синод и не знам дали се намесват, но не може без симпатии на властимащите. Не може да не толерират някой свой човек и да искат неговото издигане в политическо отношение и по-точно да вземе някаква по-голяма служба, някакъв сан да му се даде в църквата.
Какво е отношението на православната църква към сектите, които стават все повече на брой в България и все по-открито проповядват своите тези?
Секти винаги е имало, има и ще има. Ние имаме 5 пръста на ръката си, всички различни по големина. Така и във всяко едно общество, идеология или политическа формация ние имаме разногласия. Но за мен, дали трябва да съществуват секти, казвам лично, че трябва да съществуват, защото във всяко едно общество някъде в света има някакво производство и от това производство се получава и отпадък, който се изхвърля на сметище, където върлуват болестотворни микроби, вируси, бацили и т.н. В църквата също има такива духовни отпадъци, които трябва да се махнат. Навремето са били отлъчвани от църквата, анатемосвани и т.н. Затова трябва те да отидат на духовното сметище, тъй като не могат да се прикрепят към църквата, да се обединят и да възприемат догмите и каноните, особено на православната църква.
В тази връзка Българската православна църква трябва ли да се чувства застрашена от дейността на тези секти и различни религиозни групи?
Няма такава опасност, защото се казва, че над църквата и портите адови няма да надделеят. Тя ще си съществува. Вярно, че претърпява сега някои неудобства, но писано е, че златото чрез огън се изпитва и за това тези, които са истински християни, няма да се поддадат на давленията на секти или на политически внушения и да започнат да громят църквата. Църквата няма да пропадне карото цяло. Някои неини членове, разбира се, може да пострадат, но тя ще остане да съществува во веки.