Когато бубонната чума достига Витенберг през 1527, Матрин Лутер отказва да се покори и да напусне града. Вместо да предпази себе си, той остава да проповядва и да се грижи за болните. В резултат на това се разболява и умира дъщеря му Елизабет. Тежката загуба го кара да издаде трактат озаглавен: „Дали християните да бягат от смъртоносната чума“ (Ob man vor dem Sterben fliehen möge). В него Лутер описва истинските християни-протестанти така:
„Умираме на поста си! Докторът-християнин не изоставя болницата, управителят-християнин не изоставя региона си, пасторът-християнин не изоставя църквата си. Чумата не анулира нашите задължения: тя ги превръща в кръст на който трябва да бъдем готови да умрем!“
Тази статийка ми прилича на намек за днешната ситуация с Ковид 19 и дискусията за и против вакинирането.
Но всяка епоха е разрична. Днес има ваксини за Ковид, лекарства за други болести, развита животоспасяваща хирургия и медицина.
И е наистина глупост да не се използват постиженията на медицината поради криво разбана уж духовност и по този начин чонешкият живот да се подлага на опасност.
Защо изпитваме Бога? От невежество.
@Dimitar Stafanov, говорите за невежество, а правите твърдения базирани на въпросното невежество.
Първо ваксини за Ковид – НЯМА. Това, което лъжливо наричат ваксини е всъщност „генна терапия“ по дефиниция на самите производители. Лекарства за Ковид наистина има, това са ивермектин, хидроксиклорокуин, черен кимион и прочие. Но тази информация се подтиска и цензурира с цел да се принудят хората да вкарат в телата си експерименталните серуми за генно модифициране на организма си.
От Библейска гледна точка въпросния генно модифициращ серум е чиста доза МАГьОСНИЧЕСКА ОТВАРА, отговаряща по всички дефиниции за магическа и чародейна отрова. Тя съдържа голям набор от отрови, тъкани от абортирани бебета, извлеци от мъртви животни и прочие гадости характерни само за магьосническите отвари.
Ако вие наричате това медицина или наука, това е изцяло ваш проблем. Бог не случайно изби всички хора преди потопа, защото бяха осквернили кръвта си с всякакви бълвочи, в това число с кръв от нефилими. Може би и това се е считало за добра наука и медицина тогава?
Писанието учи, че душата на човека е в кръвта му. Ако вие си вкарате право в кръвта магьоснически серуми с дяволско съдържание, какво ще се случи с душата ви? Или вече се с случило, защото не виждам у вас способност да разпознаете доволно очевидни неща?