ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ НЕПРИСЪСТВЕНО БОГОСЛУЖЕНИЕ ОН-ЛАЙН в ЕБЦ София 1
УВАЖАЕМИ СЕСТРИ И БРАТЯ,
СКЪПИ БОГОМОЛЦИ,
Във връзка с извънредното положение обявено от нашето Правителство, свързано с пандемията от вируса COVID-19, съветите и препоръките на Дирекция Вероизповедания към Министерски Съвет и наблюдавайки развитието на ситуацията в България, ръководството на Първа баптистка църква на ул. Осогово 86 реши да преминем към он-лайн богослужения, като преустановяваме физическото присъствие в сградата по време на служби, докато България премине през периода на опасност от вируса. Това решение влиза в сила от днес, 17 март.
Това означава, че богослуженията ни в сряда, 18.30 ч. и неделя 10.30 ч. ще могат да бъдат наблюдавани и ние ще можем да участваме единствено по интернет. Физическото ни присъствие в църква се преустановява. Църковната сграда ще бъде затворена за богомолци и посетители, но насърчаваме всички да се молят в домашна обстановка и да насърчават близки и далечни в Господа.
Призоваваме ви да участвате заедно с нас чрез жива връзка всяка неделя от 10.30 ч. и всяка сряда от 18.30 ч. от домовете си или от безопасни места, без струпване на хора, както са и препоръките на властите.
Нека продължим да се молим и бъдем „заедно“ в тези усилни времена. Нека се молим Бог да опази България и особено онези, които са най-уязвими, по-възрастните от нас.
С молитва, в седмица на верижен пост
п-р Теодор Опренов
РЕДАКЦИОННИ БЕЛЕЖКИ и ОЩЕ по ТЕМАТА
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 на г-н Кирил Ананиев, министър на здравеопазването
По време на извънредно положение конституцията предвижда възможност със закон да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в:
- чл. 28 (право на живот),
- 29 (забрана за подлагане на мъчения, насилие, жестокост, унижение, медицински и други опити),
- 31, ал. 1 (всеки обвинен има право на съдебен процес),
- 2 (забрана за осъждане въз основа единствено на самопризнание)
- 3 (презумпция за невиновност до доказване на противното),
- чл. 32, ал. 1 (неприкосновеност на личния живот)
- чл. 37 (свобода на съвестта, мисълта и вероизповедание).
Когато бубонната чума достига Витенберг през 1527, Матрин Лутер отказва да се покори и да напусне града. Вместо да предпази себе си, той остава да проповядва и да се грижи за болните. В резултат на това се разболява и умира дъщеря му Елизабет. Тежката загуба го кара да издаде трактат озаглавен: „Дали християните да бягат от смъртоносната чума“ (Ob man vor dem Sterben fliehen möge). В него Лутер описва истинските християни-протестанти така:
„Умираме на поста си! Докторът-християнин не изоставя болницата, управителят-християнин не изоставя региона си, пасторът-християнин не изоставя църквата си. Чумата не анулира нашите задължения: тя ги превръща в кръст на който трябва да бъдем готови да умрем!“