Мечти и вяра

Пол Йонги Чо

Едно послание на п-р Пол Йонги Чо – пастирът на най-голямата църква в Света – Саул, Южна Корея

Доктор Смит ме покани, да имам тази приятна привилегия и наистина се наслаждавам да служа на Сити Чърч, както го направихме миналата неделя сутрин. Радвам се, че мога да бъда като източник на благословение в присъствието на Святия Дух, и то беше толкова силно тук, че аз лично просто бих искал да превключа само на Святия Дух.

Тъй като съм човек, който се занимава с растеж на църквите, тази вечер ще говоря за растеж на църкви. Хората идват при мен от различни части на света, и ми задават въпроси: „Как мога да имам растеж на църквата?“
Знаете ли, църквата започва да расте първо в сърцето ви. Ако ти искаш просто да започне да расте църквата ти вкъщи, това е нещо съвсем малко. То започва първо в сърцето ти, защото църквата расте чрез твоето видение и мечта.

Там, където няма видение, хората загиват. Ако няма видение, хората не могат да имат църква. Вие трябва да видите църквата в сърцето си, в духа си ясно и тогава Святият Дух ще осъществи тази мечта в реалност. Видението и мечтата – това е езикът на Святия Дух. Когато нямате видения и мечти, вие нямате общение със Святия Дух, а няма ли общение, няма работа. Така че, вие трябва да ги имате: видение и мечта. Трябва да бъдете опиянени от тези неща.

През 45-те години на служението ми, аз съм човек, изпълнен с видения и мечти. Хората много пъти ми се присмиват и казват: „Този човек просто си е изгубил ума. Той живее в собственото си въображение и представи.“ Но това е мястото за моя живот и служение, защото аз вярвам във виденията и мечтите, които Святият Дух дава и с които общува с мен. Той ме коригира и Той винаги реализира виденията и мечтите, които съм получил в живота си.
На първо място разбира се, както брат Рендъл каза, аз имах малко видение и мечта – за 300 човека църква. Казах: „Господи, ако имам църква от триста души, няма да се оплаквам, докато косата ми не побелее.“ И капацитетът на моята мечта беше много малък. Не можех да си помисля да имам църква, по-голяма от триста човека. Триста човека беше моят максимален капацитет.

И аз живеех с това видение и мечта. Беше толкова лесно обаче, за Святия Дух да доведе до осъществяване тези 300 човека! Той просто ги прибави към църквата. И скоро след това имахме вече 500 човека. Тогава казах: „Господи, какво да правя сега? Как да продължа? Къде да отида?“ И Духът каза: „Повдигни очите си, повдигни главата си и виж. Можеш ли да видиш три хиляди човека? Можеш ли да ги видиш? Можеш ли да помечтаеш за това?“ И аз просто се разтреперих: „Три хиляди?! Как бих могъл да се справя с три хиляди?!“… „Това, което ти можеш да видиш, с това можеш да се справиш, но това, което не можеш да видиш, ти не можеш и да се справиш с него. И когато го видиш в сърцето си – три хиляди човека, членове на църквата, тогава помоли Ме, и Аз ще го изпълня“, каза Господ. И аз се молех ден след ден за три хиляди човека…

И скоро след това аз можех да видя три хиляди човека – членове; и можех да общувам със Святия Дух; и аз хвалех Господа и се молех; и имах ясно видение, че църквата ни ще бъде от три хиляди човека. Скоро проповядвах все едно, че имам три хиляди човека публика. И скачах, виках и подскачах навсякъде, и християните ми казваха: „Пасторе, ти имаш само петстотин човека. Не викай твърде силно, защото ушите ни заболяха вече.“ Аз казах: „Не. Говоря на три хиляди човека!“

Бог извиква в съществувание нещата, които все още не съществуват. Така че, аз надскачам времето и действам по Божието време и икономика. И Бог ми даде три хиляди човека в моето видение и мечта. Така че, аз живеех в този свят с три хиляди човека. Говорех все едно, че имах църква от три хиляди човека. Мечтаех все едно, че имах три хиляди човека и се радвах все едно, че имах три хиляди човека. Живеех все едно, че бях пастор на три хиляди човека. И през 1964 година аз имах църква от три хиляди човека!

Виждате ли, вие можете да имате онова, което можете да видите с очите на вярата! Бог каза на Авраам: „Повдигни очите си и виж на юг, на север, на изток и на запад. Земята, която виждаш, ще ти я дам – на теб, и на твоето потомство.“ Много бих искал Авраам да имаше хеликоптер, за да се качи нависоко и да види Палестина, за да избегне цялото това прекосяване на земята и пътуването, но той вероятно е бил късоглед… И той можеше да види цялата тази земя.

Църквата трябва да бъде изградена в сърцето ти. Нека да чуя твоето видение за църквата и ще ти кажа до къде ще стигнеш. Ти не правиш видението, видението изгражда теб! Не изграждаш видението, видението те изгражда! Видението е нещо невероятно силно! Това е областта, където, ако ти си кръстен в Святия Дух, Святият Дух започва да ти дава видения и мечти, и Той започва да ги осъществява. Повечето от моите хора – последователи, ученици – са започнали да основават църкви в Южна Корея. Един от водещите евангелски пастори дойде при мен веднъж и каза: „Как така?! Как така всички твои последователи и ученици отиват в градове и изграждат най-големите църкви в тази област?! Каква е тайната?!“ И аз му казах: „Те имат изградена църква в сърцето си, когато излязат от моята църква. Вече носят голямата църква в сърцето си, защото са били обучени да мислят и да имат видения и мечти. И са видели резултатите на видението и мечтата си. Те са носели бъдещата църква като мечта в сърцето си там, където са отишли да живеят, и те са го реализирали. Реализирали са тази мечта на сърцето си…

През тази конференция, ако можете да видите бъдещото си видение, вие ще го изпълните. Изпълнете сърцето си с тази църква.

Братя и сестри, това е толкова важно! Бил съм в служение 45 години. Много от моите хора са направили в последствие големи църкви и те буквално се състезават. Корея е малка държава и градовете ни са толкова близо един до друг. И първият човек, който излезе от нас, имаше двеста хиляди човека в съседния район. Ние просто се състезаваме. Имаме сто хиляди члена, тази жена в южната част, а другата е в западната част, и аз буквално съм заобиколен от тях. И все пак, има видения и мечти, които се изпълняват. Онова, което те са видели в нашата църква, те могат да го копират – това видение, тази мечта в сърцето си.

Работих в Япония около десетина години. Брат Хоган има най-голямата църква там. Те идват в моята църква и вкарват видението в сърцето си. И той има най-голямата църква в Япония. Бъдете много внимателни с кого се обединявате, с кого се сближавате. Светлината привлича светлина. Ако вие се свързвате с провалил се човек, вие ще се провалите, но ако се сближите с човек, който успява, вие ще привлечете целия успех в живота си. Това е причината, поради която вие идвате на такива конференции, защото се срещате с толкова много успешни хора, и чрез това прилепяне, вие ще можете да увеличите видението и мечтата си. Божият резервоар е неограничен, но с каква тръба се свързваш? Ако се свързваш с малка тръба, с малък диаметър, ще имаш „кап-кап-кап“, но ако имаш голяма тръба, има прилив, бучене на вода. Силата на твоята мечта! Твоят дух трябва да бъде свързан със Светая Светих.
Вашият ум е външният двор, вашето тяло е дворът, а Святият Дух обитава в Светая Светих на вашия дух. Той желае да потече през святото място на душата, но когато вие блокирате вашия ум, святото място, с малкото видение, с малката тръба, с малката мечта, тогава Святият Дух не може да потече през вас с голяма сила, по мощен начин. Бог е във вас чрез Святия Дух. Вашият дух е Светая Светих и Той желае да протича през духа ви. Вашият ум трябва да бъде обновяван, за да приеме действието на Святия Дух.

Аз се радвам всеки път, когато чета книгата на Кейси Трийт „Обновяване на ума“. Това увеличава видението и мечтата ми. Тази книга обновява ума ми и е много важно да обновявате ума си. Когато Адам и Ева възвеличиха ума си, те бяха много ограничени в ума… Но ние трябва да обновяваме ума си чрез Святия Дух, чрез четене на Божието Слово. Когато увеличаваме тръбата и се свързваме с неограничения, необятния резервоар, тогава ще имаме огромен успех.

Ако има място, където мога да събера хората, бих могъл да имам един милион, два милиона, четири милиона. Видението се увеличава непрекъснато. Но аз не мога да увелича църквата си повече, защото нашата държава е много малка. По-малка е от… Какво да кажа? Много малка държава. Не можах да измисля друга дума. И ние не можем да намерим земя, за да можем да направим по-голяма църква. Така че, просто сменям начина на политика.

Вместо да нарастваме числено, ние просто насаждаме църкви. Насаждаме например петстотин църкви в Кения. И ние вече имаме сто църкви от тези петстотин. Така че, това вече е нарастване навън.

Братя и сестри, всичко, което правите, трябва да го видите предварително. Трябва да видите църквата си в сърцето си. Тогава Святият Дух ще работи и ще ви съдейства. Не винаги се чувствам като човек, който е успял, защото съм човек, който се провали по време на обучението си. Отидох в Библейски колеж, но не можех да понасям лекциите, защото професорите, които преподаваха, бяха хора, които са се провалили в служенията си и не можех да понасям лекциите им. Но през тези години Духът на Господ ми показваше как да имам успешна църква. Това дори не е въпрос на растеж на църква. Ако искаш да имаш успех в бизнеса, трябва да започнеш с мечта и видение. Искам да ви кажа нещо. В моята църква ние имаме бизнес клубове, в които имаме петдесет хиляди човека и отделно имаме милионери. Те бяха дошли като абсолютно провалили се хора, бедняци. Но аз обнових умовете им чрез проповеди и им казвах да имат видения и мечти за успех.

Яков беше бедняк, когато излезе – абсолютно провалил се. Но когато Бог искаше да му помогне, Той му показа принципа, как да стане богат. Яков взе тополови пръчки и ги направи с различни ивици, и когато идваха животните, да пият от коритата вода, той поставяше тези пръчки, обелени на ивици, и виждаше как цялото стадо ще ражда овце и говеда на пъстри и шарени ивици. Неговият чичо му каза: „Всяко животно, което е пъстро, или шарено, или на точки, ще е твое.“ И всички животни, които се раждаха, бяха шарени. И чичо му скачаше и викаше: „Какво става тука?!“ Неговият успех дойде чрез видение и мечта. В сърцето му беше чудото и Святият Дух му помогна да промени ДНК-то на животните. Така че, стана една огромна група от различни шарени животни.

Всеки път, когато видим кръста, той е поръсен с кръвта на Исус. Той е шарен. Мечтайте, мечтайте, мечтайте, че вие сте простени, че имате праведност, и че живеете в слава. Мечтайте, че сте осветени и изпълнени със Святия Дух. Мечтайте, че сте изцелени в раните на Исус. Мечтайте, че сте освободени от проклятието на Закона. Мечтайте, че сте благословени с благословението на Авраам. Мечтайте, че имате възкресителната сила и вечното царство на Бог. Казвам ви – всяка сутрин издигнете главите си и погледнете кръста! Погледнете това място, поръсено с кръвта на Исус! Място на шарено, напръскано място. Това ти дава вяра, това ти дава основа да вярваш.

Нашите хора всяка сутрин стават и поглеждат към кръста, и изискват изкупителната сила, потока на изкупление, реализацията на изкупление, и те го изискват, и Бог се намесва, казвам ви, Святият Дух се намесва. Америка беше богата държава, но Корея нe беше богата. След Корейската война бяхме унищожени, бяхме абсолютно разрушени и опустошени. Но нашите хора се надигнаха и успяха. Бог започна да извършва чудеса и знамения тук. И един по един те станаха милионери. Не обичам да разказвам тази история, но ще ви я призная. Ние имахме война срещу правителството, защото правителството се опита да свърже Шанхай с Корея, но аз се срещнах с президент Буш и казах, че Северна Корея върши зли неща, и вестникът написа проповедта ми. Човекът, който я прочете… От правителството се опитаха да съдят вестника. Синът ми беше президент на този вестник. Вкараха сина ми в затвора, и го осъдиха да плати 35 млн. долара, а мен ме накараха да платя три милиона долара глоба. И ние бяхме опустошени.

Моят син беше мултимилионер. Той беше млад, но приложи всички принципи и стана наистина много богат. След три месеца беше освободен от затвора, но беше принуден да продаде всичките си имоти, цялата си собственост, за да може да плати 35 млн. долара глоба. И аз също така продадох дома си и всичко, което имах, за да платя глобата. И аз станах бедняк. Но още веднъж приложих този принцип. И аз казах: „Боже, заради Царството аз станах бедняк. Сега Ти трябва да ме благословиш.“

И аз гледах към кръста: „Там е Исус, който понесе проклятието, моята бедност. Аз имам правото да получа благословението на Авраам.“ Така че, аз виждам себе си благословен от Бог изобилно и се радвам в това, макар че в момента нямам нищо и съм изгубил всичко, но аз хваля Господ, и аз мечтая.

Хваля Господ и си изисквам обещанието. Преди да дойда тук, при мен дойде един бизнесмен. Той беше на 87 години, милионер. И той искаше да се запознае с мен. И той изпрати своята доведена дъщеря и каза: „Пасторе, аз те моля… Когато повярвах, бях в служение, и се молех за теб, и Господ ми проговори, докато се молех за тебе, и Господ ми каза да ти дам 15 млн. долара.“ Така че, аз получих 15 млн. долара. Аз му казах: „Моля те, дай тези пари на църквата.“ Но той ми каза: „Не. Искам да дам тези пари на теб. Ти си изгуби дома. Ти си изгуби всичко, така че, искам да тe компенсирам. Това е заповед от Господа.“ Прекрасен Господ! Алилуя!

Ти не изграждаш виденията. Така че, аз се молих и казах: „Господи, какво да правя?“ И Господ каза: „Всичко идва от хаоса. Виждаш ли, целият свят изглеждаше в хаос, и Аз просто казах една дума, и дойде редът.“ И казах: „Господи, кажи думата! Аз съм в хаос. Ти изговори думата, Господи, и направи ред!“ И Той каза: „Ти ще имаш прекрасна система за домашни групи.“ И аз започнах да обучавам лидерите, и им казах: „Елате тук! В сряда ще ви поучавам на уроци. Тогава вие ще проповядвате моето послание. Не проповядвайте собствени послания, а моите послания. Твърде сте невежи по отношение на теологията. Много е опасно. И така, вие ще бъдете моите посланици. Просто проповядвайте моята проповед.“ И аз си правех уроци, и им ги раздавах, и те бяха много щастливи. И тогава, мъжете се противопоставиха. Те не желаеха да участват в това събрание. И аз им казах: „Мъже, вие тогава стойте настрани. Жени, вие се събирайте заедно.“

И домашните групи започнаха да процъфтяват. Давах уроци на жените, те проповядваха и се молеха заедно. И клетките започнаха да растат. Но имаше много проблеми, които се появиха. Те бяха толкова въодушевени, че домашните групи продължаваха три, четири, пет часа и жените забравяха за домашните си задължения. И мъжете започнаха да протестират. Така че, аз казах: „От сега нататък ще се събирате само за един час и край. След един час се разпускате!“ И скоро станаха ужасни проблеми, понеже те се събираха и се състезаваха. Имаше лидери, които донасяха печени пилета и те черпеха гостите с вкусна храна, а бедните хора нямаха нищо, с което да почерпят. Така че, бедните се чувстваха много пренебрегнати и дойдоха да се оплакват. И аз казах: „Повече никакви черпения по време на домашните групи! Само чаша кафе или чай и малка бисквитка, и край. Нищо повече! Не правете пиршества по време на домашните групи!“

Тогава дойде най-ужасният проблем. На домашните групи започнаха да си дават назаем пари, единодушно. Някои от лидерите даваха пари и другите вземаха пари назаем, след което те отиваха в друг град. Бягаха. По този начин много хора изгубиха пари. Идваха при мен и плачеха.

Така че, аз казах: „Повече няма да давате пари назаем и няма да вземате пари назаем! Не давайте пари назаем и не получавайте, не вземайте пари! Ако видя това нещо, ще те изхвърля от църква.“ Тогава това служение започна да расте от пет семейства до десет, до петнадесет, до двадесет семейства заедно. И домовете станаха много малки и не можеха да се събират. Така че, аз казах: „О-о! Леле! Трябва да ви огранича между пет и десет семейства.“ Когато се опитах да ги разделя, нямаше лидери, които да започнат новите групи.

Така че, аз се опитах да събера и да обучавам нови водачи, и нови водачи, но тези християни се събираха заедно и имаха такова прекрасно общение, че не искаха да си разделят групите. Те казаха: „Искаме да бъдем всички заедно.“ Но аз настоях да имат от пет до десет семейства, и когато ставаха повече, ги разделях, и обучавахме нов лидер. По този начин клетките започнаха да се умножават.

Искам да ви разкажа нещо. Имаше една млада двойка, които дойдоха и ми казаха: „Ние се местим в друга област, на около 75 км от нашата църква.“ И аз им казах: „Намерете си добра църква и помогнете на пастора да работи.“ А те казаха: „Ние искаме да останем членове на тази църква. Просто ще отворим там домашна група. Искаме да си останем членове на твоята църква.“

И аз въобще не им обърнах внимание и казах: „Ами, добре. Оправяйте се.“ След около две, три години тази двойка дойде при мен и ми казаха: „Пасторе, ще дойдеш ли в нашата област, за да водиш събрание?“ И аз казах: „Да дойда там? Да водя събрание на малка домашна група? Имам толкова много работа и задължения! Не мога да дойда във вашия дом.“ А те казаха: „Не, не. Ела в киното. Ние наемаме кино.“ Казах: „Кино?! Какво правите там?“ Те казаха: „Пасторе, ние сме твоите последователи, ученици. И ние правим това, което ти правиш. Отворихме дома си и започнахме да водим събрание. И поканихме съседите, и проповядвахме Исус, и хора се прибавяха, и се прибавяха. Имахме пет семейства, след което се разделихме и започнахме нова група, и нова група, и нова група. Сега имаме над хиляда членове на църквата, но нямаме пастор. Така че, наехме кино и искаме пастор да дойде. И моля те, ела. Ела и кажи нещо на хората ни!“ И аз им казах: „Имате хиляда човека?!“ И те казаха: „Пасторе! Но ти си нашият пастор. Ние просто се множахме и се състезавахме взаимно.“ Така че, аз отидох в киното. Това място беше пълно с хора и всички бяха изпълнени със Святия Дух. Те се молеха за изцеление и един за друг. Имаше чудеса и знамения, които се случваха, и те пляскаха с ръце, и ме приеха като техен пастор. Така че, аз казах: „Е, ще изпратя някой от моите помощници…“ И сега той има сто хиляди члена на църквата си в тази област.

Тогава дойде друга трудност. Корея е малка държава и ние не можем да наемаме големи сгради. Нашите сгради са с много етажи и хората са просто наблъскани в апартаменти. И когато влезеш в апартамента си, никой не може да ти дойде на гости, защото долу има охрана и те не пускат никой да влиза в дома. Никой, освен наемателите и собствениците на апартаментите. И когато започнаха да се събират в такива сгради, не можехме да имаме повече домашни групи.
Ние се опитвахме да намерим начин, да влезем в тези сгради. И един лидер, тя ми каза: „Пасторе, аз намерих начин! Аз направих асансьора да бъде домашна група всяка събота. Просто заставам в асансьора и – нагоре, надолу, нагоре, надолу. Давам визитна картичка на хората, които се движат в асансьора и ги каня. И когато те донесат бебето си, аз им помагам – да изкарат бебето от асансьора с количката. Ако някоя жена дойде с покупки, аз им нося покупките и им говоря за Исус, и им свидетелствам. И им се обаждам по телефона, и им казвам: „Хей, имаме прекрасно християнско общение. Имаме кафе и чай. Елате вкъщи.“ Ние се запознаваме чрез асансьора и те започват да идват вкъщи.“

И така, тя започна да основава групи от апартамент на апартамент чрез това общение в асансьора. И аз казах: „Слава на Господа! Ето я идеята!“ И започнах да обучавам лидерите, които да се движат по апартаментите и да обръщат асансьорите в малки храмове. Нашите лидери отиваха в най-високите сгради и стояха в продължение на часове в асансьорите – нагоре, надолу; нагоре, надолу – и се запознаваха с хората, и създаваха приятелства. Наистина асансьорът стана един малък храм. Лидерите започнаха да основават домашни групи от апартамент на апартамент в тези високи сгради. Така вече имахме домашни групи в тези сгради.
Тогава дойде нов проблем, защото имаше банкери, и те ми казаха: „Ние сме много добре образовани и не желаем да се смесваме с месарите и със зарзаватчиите. Имаме различен език. Какво ще правим сега? Ние не желаем да се събираме с обикновеното простолюдие. Искаме да имаме общо събрание на банкерите. Ние говорим на различен език.“ И аз бях в ужасен проблем.

Молих се пред Бога и Господ каза: „Добре. Няма проблем. Имаме различни хора в света.“ Както доктор Северстън каза: различни хора – една кожа, но с различен цвят на кожата. Ние всички носим дрехи, но всички дрехи са различни, с различни цветове. Така че, имаме различни видове общества. И аз казах: „Да, Господи. Схванах идеята.“ Сега ще имаме хомогенна система и после ще имаме хетерогенна система. Обикновено имаме хомогенна и я правим хетерогенна.

Така вече започнахме да се събираме на различни групи. Те искаха да се събират заедно. „Банкерите ще имат отделна домашна група. Вие, професорите, ще се събирате отделно, като професори. Вие, които се занимавате с развлекателен бизнес, ще се занимавате отделно.“
Така че, ние имахме вече различни клетъчни системи – с банкери, професори, учители. Толкова много различни домашни групи, които се разпространиха навсякъде. Имаше колежани, студенти от университета. Тогава се събираха военните, и военните обсъждаха заедно. Банкерите се събираха заедно и обядваха заедно. И отново, вече имаше събрания за адвокати. И от една от адвокатските домашни групи си наеха цяла зала в училището, за да имат обща служба. Толкова много адвокати бяха призовани към Исус чрез тези адвокати, които бяха повярвали преди това!

И въпреки това имах ужасни трудности. Идвах в неделя сутрин на служба и проповядвах кратка проповед – за 10-15 минути, и въпреки това църквата растеше. И аз въобще не осъзнавах колко расте църквата. Бях ужасно болен. Трябваше да се държа за амвона и да се опитвам да не падна. И се потях от горе до долу. Това е причината, поради която не можех да се концентрирам върху растежа на църквата. Особено се страхувах да водя сватбени церемонии. Просто преди да приключа със заклеването, можех да припадна и за пет минути ги оженвах, на бърза ръка. Това е рекорд за сватбените церемонии. Пет минути и приключвах!

Тогава, като отивах на погребалните церемонии, преди да вкарат ковчега вътре, бях готов да падна вътре в дупката. Какво ужасно страдание! О, Господи! О, Господи, аз съм сам. Но през 1964 година – това започна тогава, а през 1974, след десет години, без да знам как работи клетъчната система на църквата, моята църква нарасна от три хиляди до осемнадесет хиляди члена. Тя просто процъфтяваше и всички бяхме толкова развълнувани! И аз не знаех, че църквата ми расте толкова много. Така че, ние излязохме от старата сграда и отидохме в нова сграда. И тогава клетъчната система продължи да расте.

Ние развивахме клетъчната система – водачи, колежи – колеж за водачи. И тя просто експлодира. И след десет години аз бях изцелен. И започнах да пътувам по цяла Европа.

И аз разказвах за тази клетъчна система на домашни групи в Европа. Когато им казах да използват жените обаче, те ми казаха: „Няма начин!“ И аз казах: „Ама, това е Европа. Това не е Южна Корея!“ И аз казах: „Жените имат глас тук, в Европа. Защо не използвате жените?!“ Мъжете бяха монополизирали църковните служби. И аз им казах: „Мъже, вие монополизирате църковните служби. Забравете тогава за църковен растеж! Защото две трети от членовете на църквите са жени.“

Тогава си казах: „Сигурно Америка ще е различна.“ Отидох в Америка. Започнах да говоря за клетъчната система на домашните групи и открих, че Америка е като Европа. Пасторите не желаеха. И аз им казах: „Жените са прекрасни служители! Те са прекрасни. Защо не ги използвате?! Защото мъжете, когато имат успешно служение, и някой друг дойде, и има по-успешно служение от тях, разцепва църквата, но жените никога не разцепват църквата.“ И аз им казах: „Използвайте жените! Използвайте жените!“ И аз им казах: „Братя и сестри, не се страхувайте да използвате жените. Те са прекрасни водачи на групи.“
Аз наричам жените в Корея теле-жени, защото те непрекъснато говорят. Те говорят за Исус непрекъснато. По време на курс, във фитнес и фризьорски салони, те говорят за Исус навсякъде, те са теле-жени. Така че, пастори, когато покриете главите на жените с вашия авторитет, те ще имат цялото право да представят Исус и ще снабдяват тази система на домашните групи, и ще имат голям успех.
И мъжете дойдоха и тогава поискаха да имат клетъчната система. Така че, едната трета от клетъчните водачи са мъже, но двете трети са жени. Братя и сестри, ние имаме растеж на църквите. От три хиляди човека вие не можете да направите растеж самички. Вие имате нужда от помощ.
Като говорим технологично, Петър беше призован, когато хвърляше мрежите. А Яков и Йоан бяха призовани, когато поправяха, кърпеха мрежите. Павел беше призован, когато правеше палатки. За да имате успешно служение, вие трябва да имате служението на Петър, на Яков и Йоан, и на Павел. И аналогично говоря това. Петър никога не лови с въдичка. Той хвърля мрежа. И той издърпва мрежата, за да хване много риба. Трябва да имате Петровото служение. Но вие имате нужда и от поправяне на мрежите чрез клетъчното служение.
Вие трябва да засеете клетъчно служение навсякъде, по целия град – домашни групи. И тогава ще имате огромен улов. Не се опитвайте да ловите риба по риба – една по една. Вие не можете да имате успех. О, клетъчната система е изключително успешна! Всяка седмица вие ще дърпате, и ще дърпате, и ще имате хиляди души, които ще се спасяват. Но проблемът е, че вашата мрежа може да се скъса. И веднъж, щом като имате скъсана мрежа, вашите риби ще изтекат и ще пропаднат. Така че, как можете да закърпите мрежата? Имате нужда от Яковото и Йоановото служение. Вие имате нужда от помощник-пасторите – от пастори, които са ръкоположени. И кажете им, че те са поставени в позицията на примерно сто или на петдесет домашни групи. И им позволете те да обикалят и да наблюдават тези групи. И веднага, щом като се появи проблем, да го решават веднага проблема. И ако не поправят мрежата, ако не закърпят мрежите по правилния начин, тогава ще изгубите душите, ще ги изгубите.

Много църкви не растат, защото те не могат да поправят мрежите. Много хора идват на църква, но много хора излизат от църквата. И как вие ги карате да стоят в църквата? Как ги задържате? Чрез успешната работа на домашното служение. Когато започне домашното служение, те ще ги подкрепят.

Аз им казвам: „Утре, в неделя, вие ще се съберете заедно -домашните служители ще се съберете заедно, и ще видите какво ще правите. Ще имате общо събрание и ще се насърчавате. Така че, идвайте.“ Клетъчната система е средство, чрез което вие можете да накарате хората да останат в църквата. Твърде много ли проповядвам? Не? Защото моят помощник пастор ми показва часовника.