проф. д-р Росица Ангелова-Георгиева, ШУ „Епископ Константин Преславски“
Тринадесетият177 събор е свикан от 4 до 6 септември 1947 г. в Пловдив. Заседанията се провеждат в Юридическия факултет, а заключителната част в Съборната евангелска църква. Избрано е бюро за ръководство на събора. Именно новоизбраното бюро определя Иван Зарев да ръководи работата на форума. На форума присъстват повече от 1500 души [Зарев 1993: 137].
На събора за пореден път се подчертава, че всички петдесетни църкви, общества, групи и отделни вярващи трябва да внасят в съюзната каса десетъка от месечните църковни постъпления. Сумите, които отделните църкви са събрали за църковни имоти или за построяване на църковни здания и молитвени домове също трябва да се внасят в съюзната каса, за да може с общи усилия да се построи Съюзен дом в София. Предвижда се в него да има помещения за канцеларията на Съюза и издателството, складове за духовна книжнина, хотелска част, учебни зали и салон за събрания и богослужения178.
Евангелската петдесятна църква отчита, че светът преминава през криза и то криза на духовността, че е дошло време на безверие. Затова е нужна повече вяра179. Подготвено е и се отпечатва ново евангелско списание, наречено „Добри вести”. Начело на редакционния комитет е Георги. М. Попов, директор на Библейското дружество180.
Първият брой на месечното списание за благовестие „Добри вести” излиза през септември 1946 г. под лозунга „Да се върнем към Словото Божие – Библията”. Редактори на изданието са Г. Попов, Никола Михайлов и Васил Г. Ангелов. Целта, която си поставя редколегията, е „спасение на грешните, възстановяване на духовно отпадналите и засилване духовния живот на вярващите”, защото „всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело (II Тимотея 3:16,17)181.
Печатното издание има много дарители, благодарение на които излиза редовно до юни 1948 г. Във всеки брой има рубрика „Благовестие чрез примери” и „Проповядване”. Издаването му е необходимо и полезно. Защото времената са трудни и защото „Лицето на Божието чедо е твърдо като кремък, непоколебимо, безстрашно. То става на кремък, когато се намира пред опасност, защото знае кой е неговият помощник. То e лицe като кремък в решителност, безстрашие, постоянство, упование на Христа за сила в слабост, защото сам Христос е твърдата канара, от която е отсечен всеки, който търси Господа”182.
Книжка пета на „Благовестител” излиза през май 1947 г., а книжка 7 и 8 за юни и юли излиза чак през 1948 г. Основната причина за това е липсата на хартия. При подновяването на изда-ването Редакционният комитет благодари на отечественофрон-товската власт за възможността да продължи издаването на спи-санието. Призовават се всички членове на Петдесятната църква в България да приобщят усилията си към тези на отечественофрон-товската власт и на целия българския народ за напредъка на Народна република България. А пример да бъде СССР183.
Тази декларация за вярност към новата власт вероятно е нужна и трасира възможността периодичното издание да излиза и да достига до вярващите. Затова и Върховният съвет на СЕПЦ взема реше-ние списанието да се издава от него под председателството на п-р Г. Чернев. Учредява се Фонд „Благовестител” за набиране на средства за отпечатването на списанието. По 2000 лв. във фонда внасят веднага Ив. Зарев, К. Томов, Х. Попов, Г. Чернев, С. Дрянова, И. Дрянов184.
Според Ем. Бозов издаването на „Благовестител” и „Петдесятни вести” са част от разнообразието на протестантските издания в страната. Тяхното издаване помага на петдесятното движение в България да не остане в състояние на духовна ано-нимност. Списанията правят това чрез издигане на общохристи-янските ценности в човешките взаимоотношения и чрез разясня-ване на специфичните особености на петдесятното движение.
Съборът решава дългогодишният завеждащ издателството към СЕПЦ Ем. Манолов да заеме нова длъжност – Надзирател на неделните училища, а редакционната и издателската дейност се поверяват на Д. Кинарева. Решението е косвено признание за действията на Ем. Манолов и неговата позиция към новото ръко-водство185.
177 В документите е посочен като двадесети редовен годишен събор на Евангелските петдесятни църкви.
178 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 9.
179 Благовестител, 1947, кн.1, с. 12.
180 Благовестител, 1947, кн. 2, с. 31.
181 Добри вести, 1946, кн. 1.
182 Добри вести, 1948, кн. 9.
183 Благовестител, 1948, кн. 7-8, с. 1–2.
184 Благовестител, 1948, кн. 7 и 8, с. 31–32.
185 ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 3, л. 7.
186 Вестители на истината …, с. 350.
187 Новозаветен Ямбол …, с. 63–64.
188 Пеев, В. Братята Харалан и Ладин Попови… – https://pastir.org/news/14417.
За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)
90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)
- СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
- СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
- СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
- 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
- На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
- Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
- Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
- Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
- Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
- 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
- Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
- Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
- Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
- Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
- Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
- 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
- Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
- Първите петдесятни в България: Общества и църкви
- Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
- Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
- Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
- Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
- 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
- „Афоресването” на първите петдесетни общности в България
- 90г. от ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога
- 2 септември 1930: Дионисий Заплишни се връща в България
- Първата петдесятна национална младежка конференция – Ямбол (9-11 септември 1945)
- Преди 92г. Асамблеи на Бога изпращат п-р Николай Николов в България
- Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България
Намирамe се в пълно недоумение от класическото изглупяване на тази поредица. Някой каза че е писана от професионалисти а не евангелисти и сега виждамe, че това е абсолютно вярно. Недоумявам как и защо д-р Пеев който изригва вулкан от словeca срещу всеки друг коментар, дори идиотски във форума, тук мълчи в пълно съгласие с написаните небивалици.
Не знам според „кои документи” този събор има друга номерация? Съвсем явно са ползвани милиционерски източници от ДС които продължават да ни се налагат като официална съюзна история. Трябва да се заеме сериозна позиция срещу това налагане и променяне на историята ни.
Специално за този тъй наречен от Зарев < <тринайсти и фатален събор>> според мнозинството очевидци между които и дядо ми, е наложена напълно волята на държавна сигурност и комитета за борбата с идеологическата диверсия сформиран с цел „преодоляването на религията”. Съборът е свикан нарочно в юридическия факултет под наблюдение на разузнавачите, но повечето от участниците въобще не се явяват там а се събират в конгрешанската катедрала. Когато Зарев разбрал че председателството му се изплъзва пристигнал с доверени хора и превзел събора. Под носа на председателстващата комисия, протоколите от гласуването са преместени от протоколната маса на събора и поставени в специална чанта. Чантата е предадена на ЧК разведчик който я носи в милицията. Там документите са подправени и преподписани вероятно с знанието на Зарев. Вече „преброените” и подобрени резултати са върнати „за подпис“ от съборната комисия при което членове на комисията, Йончо Дрянов и варненската група напускат събранието. Това несъгласие с грозната намеса на милиционерите в делата на църквата малко по-късно ще им коства много. Останалите участниците са усмирени и „официалните резултати” са обявени под председателството на Зарев. Цифрата 1500 е невярна и заимствана от предния събор в книгата. Никой не знае колко човека остават след разделянето на събора и напускането на няколко групи. Подправените протоколи отиват директно в отдела за борба с идеологическата диверсия и повече никой не ги е виждал. Така че няма как Зарев, Пеев, Ангелова или др. да твърди точна бройка или резултат от събора повече от половин век по-късно.
Кой и защо подправя съюзната история точно сега когато се случват толкова деградиращи динамики? Няма легитимен събор на СЕПЦ до свикания през 1989 от Б.Белев. Някой от кандидатите са „убедени” да се оттеглят. П-р Младенов е избран за председател, но подава оставка по убеждение.
„Намирамe се в пълно недоумение от класическото изглупяване на тази поредица. Някой каза че е писана от професионалисти а не евангелисти и сега виждамe, че това е абсолютно вярно. Недоумявам как и защо д-р Пеев който изригва вулкан от словeca срещу всеки друг коментар, дори идиотски във форума, тук мълчи в пълно съгласие с написаните небивалици“ (г-н Мареян Георгиев).
Г-н „Мариян Георгиев“, не знам дали това е истинското Ви име или някой се крие зад такъв псевдоним, но видимо СТЕ НАДСКОЧИЛ ЛЕТВАТА СИ. Много се съмнявам да сте запознат с архивите, които проф. д-р Р. Ангелова цитира доста коректно. МНОГО СМЕШНО е цитирането на „дядо Ви“ като „авторитетен“ първоизточник. ДЯДОВЦИТЕ и БАБИТЕ създават ФОЛКЛОР, а не история. И МОЯТ ДЯДО е бил учредител на СЕПЦ, дори го има на снимка и е записан в първите протоколи, но не съм се доверявал на всичко, което казва – по простата причина, че гледаше СУБЕКТИВНО на много неща.
ИСТОРИЧЕСКАТА НАУКА, драги ми емоционалний внуко на дядо си, излиза извън манталитета на дядовците и бабите, родителите и сватовете! Тя се гради на документи, които историците четат, сравняват и се съобразяват или критикуват, като използват своите знания, умения и методология. И освен това – търсят ОБЕКТИВНИ ИЗВОДИ. Проф. д-р Р. Ангелова ясно посочва СВОИТЕ ИЗТОЧНИЦИ, които се свеждат до наличните „Истории“ на Дрянов, Зарев и Държавни архиви, но не винаги се съгласява с всичко. Всичко онова обаче, което сте избълвал по-горе, е характерно за ДИЛЕТАНТИТЕ.
Днешният български Евангелизъм има един много СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ: „дядовците“ и „бабите“ и техните „внуци“ и „внучки“ се правят на „историци“, като издигат в култ метода „казал-рекъл-и-отсЕкъл“. На простонароден език това се нарича „бабини-деветини“…
…Йончо Дрянов и варненската група напускат събранието.Един чудесен начин публично да се дистанцираш от милиционерите и да останеш чист и неопетнен от „светците“продали душите си ДС.
…Това несъгласие с грозната намеса на милицията(точно атеистите,комунисти се опитваха здраво да държат кормилото на всички Християнски деноминации)по късно ще им коства много!
Всички се възхищаваме на Йоан Кръстител.Ето и какво е мнението на Господ Исус Христос Лука7:24-28.
Същия Йоан само заради това,че се опълчи срещу царя и му каза-не ти е позволено да имаш братовата си жена остана без глава!
Когато се опълчиш против нечестиви човеци като ги изобличиш за мерзостите и греховете им(особено авторитетни и власт имащи)рискуваш да останеш без глава!
И ако се говори за събора свикан през 1989 год.то тези които го свикаха и организираха не бяха с нищо по различни от Зарев.
Но предполагам,че много от християните присъстващи на този събор не знаят истината за тогавашните „свети величия“
Не знаят и в процес на провеждането колко много повратности е имало.
И тогава се намериха верни братя да дръпнат малко юздите на тези които се опитаха с хитрости и подлости да се качат на върха за лични облаги!
С всеки изминат ден християнството губи своя облик.
Прекалено малък съм да променя нещата.
Дори когато на местна почва съм се опитвал да се промени нещо винаги съм бил „обезглавяван“.
Тези които говорят истината и защитават Истината са обектна обезглавяване-дали буквално или косвено-те си знаят.
За да се убедите-пробвайте.
С магистратура по история от СУ и специализация в Женева не приемам обвинения в дилетантство. Г-н Георгиев правилно постави въпроса кои са тези документи неспоменати в бележката -В документите е посочен като двадесети редовен годишен събор на Евангелските петдесятни църкви. Кои документи, не е посочен. Неясно е и какво значи телеграфно споменаване в един текст, който дефакто покрива САМО годините на съдебните процеси и техните преподставки? Имаше и други такива бисери по-рано.
Предпочитам истинските свидетелства на изконните герои на вярата устояли гоненията и репресиите на режима, пред милиционерските разработки върху които десетилетия градяха вашата „историческа наука” и т.нар. от вас „обективни изводи”.
Ако герои на вярата, включая дядо ви, за вас са „бабини-деветини” то вие с вашите „източници” сте „бабини-ДС-тини” и започвате много силно да съмнявате с ДС-тинините цели на вашата позиция.
Г-жо Ана Маринова, чудесно е, че имате „магистратура по история в СУ и специализация в Женева“! Това обаче НЕ ВИ ПРАВИ СПЕЦИАЛИСТ по всяка историческа тема – надявам се да се съгласите с това.
Нека Ви попитам като „магистър по история“ – имате ли публикация или поне изследване в областта на ИСТОРИЯ НА СЕПЦ? – моля, посочете. С удоволствие бих се запознал с такава евентуалност.
Споменавате Женева като място за „специализация“. Моля, уточнете – по какво? Женева е доста голям град (в исторически и културен аспект)и ако, да речем, сте специализирала нещо по калвинизма, това не Ви прави „специалист по реформаторското движение“ изобщо. От Женева до Витенберг има доста километри история, култура и теология в частност.
Само, моля Ви, не ме карайте да гледам кино в интернет! Не звучи сериозно за магистър и женевски специализант!
„Предпочитам истинските свидетелства на изконните герои на вярата устояли гоненията и репресиите на режима, пред милиционерските разработки върху които десетилетия градяха вашата „историческа наука” и т.нар. от вас „обективни изводи” (г-н Мариян Георгиев).
Г-н Мариян Георгиев, преди време човек със същото име правеше нелоши коментари по теми, свързани с Реформацията в Германия и Швейцария. Намесвайки се обаче по такъв НЕАДЕКВАТЕН НАЧИН в темата за историята на СЕПЦ, Вие доказвате, че сте ПЪЛЕН ДИЛЕТАНТ. Вашите „предпочитания“ за „разговори с дядовци и баби“ са нещо ЧАСТНО. Те изобщо не интересуват сериозните изследователи и не се отразяват на ОБЕКТИВНОСТТА НА ИСТОРИЯТА. Също така ЗАЯДЛИВАТА ВИ И НЕВЪЗДЪРЖАНА ЕМОЦИОНАЛНОСТ не интригува сериозните хора.
Няма да повтарям дефиницията, че ОБЕКТИВНАТА ИСТОРИЯ се гради единствено на документи и артефакти, а не на дядовски и бабини приказки. Ще кажа само, че в АРХИВИТЕ НА КОМИТЕТА ПО РЕЛИГИОЗНИТЕ ВЪПРОСИ, на ДС и ДРУГИ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ са съхранени не само становища на държавните служители на комунистическата власт, които историците преглеждат внимателно, но и АВТЕНТИЧНИ ЦЪРКОВНИ И ЧАСТНИ АРХИВИ. В това отношение те правят всъщност услуга на днешните историци и непредубедени читатели. Същевременно НЕГРАМОТНИ ЦЪРКОВНИЦИ като внедрените като агенти на ДС бивши председатели на СЕПЦ (ние знаем кои са те!) са УНИЩОЖИЛИ ценни архиви, за да няма следи за тяхната извънцърковна дейност. Те са щели без малко да унищожат и оригиналната „Протоколна книга на Изпълнителната комисия“ за периода 1928-37 г.
Като дилетант в историята, Вие, г-н Мариян Георгиев, ще си отидете заедно с Вашия дядо и никой няма да си спомня за Вашите „предпочитания“. Ще остане само ПИСАНАТА И ОБЕКТИВНА ИСТОРИЯ на СЕПЦ. А тя се основава на „изконни“ документи от архивите!