Преди точно 200г., на 24 октомври 1815г., представителят на Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД) и неговия руски клон в Санкт Петербург (РБД), Робърт Пинкертън, съветва да се използва вече съществуващата славянска Библия за един нов български превод…
д-р Теол. Доний К. Донев
Протестанството по българските земи започва преди почти 200г. с първото пътуване на мисионера Робърт Пинкертън през 1815 в търсене на преводач за издадената половин век по-късно Цариградска Библия. Дейността на Пинкертън е тясно свързана с Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД) и неговия руски клон в Санкт Петербург (РБД).
Кореспонденция за един новославянски превод на Библията се води между Копитар, барон Силвестър де Саси и секретаря на БЧБД в Лондон, Джон Оуен от началото на XIXв. (BSA/D1/1/16, Архив-Кембридж). Интересът на Пинкертън започва след пътуването му на Балканите през 1815, когато в Одеса среща немски, български и руски колонисти (емигранти) (Russia (London, 1833), 138). Вследствие на своите наблюдения там, в 13-я доклад на БЧБД (стр. 88-93), Пинкертън включва анализ на славянската азбука и ролята й при превода на Библията на говоримите славянски езици, като акцентира специално върху българския.
Първоначално, идеята е да се използва вече съществуващата славянска Библия за един нов български превод. (Р.Пинкертън, Ст. Петербург 24 октомври 1815; Доклад 12 до БЧБД, BSA/D1/1/16, Архив-Кембридж). На 7 юли 1816г. обаче, докато е под задължителна карантина, Пинкертън пише ново писмо в което съобщава, че „Превод на някои части от Свещеното писание има на български в ръкописна форма, направен преди време от един от техните епископи в Букурещ” (Christian Herald. 1816, Vol. 13, 297). Става дума за превода на Матей направен от архимандрит Теодосий, игумен на Бистричкия манастир. Пинкертън уговаря превода с екзарха, който го уверява че ще се ангажира лично с изданието (БЧБД, Vol.13, 81), поне 1000 бройки от който ще бъде отпечатан в Букурещ през 1923г. (Russia (London, 1833), 383).