Начало на протестантството по българските земи (1815)

pinkertonд-р Теол. Доний К. Донев

Протестанството по българските земи започва преди почти 200г. с първото пътуване на мисионера Робърт Пинкертън през 1815 в търсене на преводач за издадената половин век по-късно Цариградска Библия. Дейността на Пинкертън е тясно свързана с Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД) и неговия руски клон в Санкт Петербург (РБД).

Кореспонденция за един новославянски превод на Библията се води между Копитар, барон Силвестър де Саси и секретаря на БЧБД в Лондон, Джон Оуен от началото на XIXв. (BSA/D1/1/16, Архив-Кембридж). Интересът на Пинкертън започва след пътуването му на Балканите през 1815, когато в Одеса среща немски, български и руски колонисти (емигранти) (Russia (London, 1833), 138). Вследствие на своите наблюдения там, в 13-я доклад на БЧБД (стр. 88-93), Пинкертън включва анализ на славянската азбука и ролята й при превода на Библията на говоримите славянски езици, като акцентира специално върху българския.

Първоначално, идеята е да се използва вече съществуващата славянска Библия за един нов български превод. (Р.Пинкертън, Ст. Петербург 24 октомври 1815; Доклад 12 до БЧБД, BSA/D1/1/16, Архив-Кембридж). На 7 юли 1816г. обаче, докато е под задължителна карантина, Пинкертън пише ново писмо в което съобщава, че „Превод на някои части от Свещеното писание има на български в ръкописна форма, направен преди време от един от техните епископи в Букурещ” (Christian Herald. 1816, Vol. 13, 297). Става дума за превода на Матей направен от архимандрит Теодосий, игумен на Бистричкия манастир. Пинкертън уговаря превода с екзарха, който го уверява че ще се ангажира лично с изданието (БЧБД, Vol.13, 81), поне 1000 бройки от който ще бъде отпечатан в Букурещ през 1923г. (Russia (London, 1833), 383).

***

Нуждата от българска Библия е повдигната пред БЧБД и от друг техен мисионер на Балканите, Бенджамин Баркър. Използвайки наблюденията от свои пътувания в България, Баркър прилага подробна статистика за население и етнос. В Неврокоп и Драма дискутира с местния архиепископ (митрополит) за нуждата от Библия на български език като го уверява, че Библейското дружество вече е платило за ръкопис, който ще бъде използван за изданието.

След завръщането си в Константинопол, Баркър научава че въпросния ръкопис е неизползваем и пледира за напълно нов български превод (БЧБД, Vol.23, 84-85). Към своите аргументи, Баркър прилага документи от пътуването си по р. Струма и Марица, Пирин, Родопи, Хемус и Балкан. Пътеписните му описания включват Пловдив, Татар Пазарджик (Tartar Bazargik), Баня, Самоков (Samacof) и Дупница (Dupnitza/sic.Dupritza), където той открива многобройно население говорещо български (БЧБД, Vol.23, 85-86).

„Намирам се в страна,” Баркър пише в доклада си за БЧДБ, „в която нищо не мога да направя за нашето Дружество, защото всички тук говорят език на който Свещените писания все още не са отпечатани. Хората по тези части са напълно лишени от Словото Божие. В техните църкви има малки части от Писанията, но те са на славянски диалект, който не разбират. Колко много християни тук са така лишени от утешителните думи на своя Спасител!” (БЧБД, Vol.23, 86). „Ако само имах Светото писания на български език,” продължава Баркър, „щях да имам много работа в Пазарджик, защото тук и по цялата тази голяма страна която посетих, единствено този език се говори” (БЧБД, Vol.23, 87). /следва/

Хронология на протестантството до Освобождението на България:
1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език.
1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество.
1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие.
1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски.
1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън.
1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев.
1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.
1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България.
1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.
1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.
1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов.
1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско.
1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник.
1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.
1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери.
1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол.
1876 г. Избухва Априлското въстание.
1878 г. Освобождението на България.

 

ИЗТОЧНИЦИ на ПРОТЕСТАНТСКА ИСТОРИЯProtestantstvo.com

novitrial

История на Методистката църква (Ст. Томов, неиздадени спомени – 1886)

Нови данни за историята на нашето Възраждане, ролята на Америка … (Иван Шишманов, 1897)

 The trial of the fifteen Protestant pastors – spies (Oblasten sŭd (Sofia), Press Dept., Ministry of Foreign Affairs, 1949)

Начало на протестантската пропаганда в България Маньо Стоянов  The Beginning of Protestant Propaganda in Bulgaria (София: БАН том 14-15, 1964)

Пропагандната и просветна дейност на американските библейски общества в българските земи през XIX век (Петър Шопов – София: БАН, том. 23, 1974)

evangelizam

mateevAmerican Missionaries in Bulgaria (Tatyana K. Nestorova-Matejich – Ohio State University, 1985)

ЕВАНГЕЛИЗМЪТ И ИСТОРИЯ НА ЕВАНГЕЛСКАТА ЦЪРКВА ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО (ДИМИТЪР МИТЕВ – Велико Търново, 1992).

История на Евангелските петдесятни църкви в България 1920-1989 (Иван Зарев, 1993)

На Словото Ти уповавах (Митко Матеев: ВЕРЕН, 1993)

haralan

Изтезаван заради вярата си: Епопея на съвременна християнска храброст и героизъм (Харалан Попов, 1994)

vestiteli

Вестители на истината Съставители: пастир Димитър Фурнаджиев, пастир Герасим Попов, Тодор Шопов, Владимир Тодоров – Хиндалов; под редакцията на пастир Христо Куличев (Българско библейско дружество, 1994)

Първата евангелска църква в България. Основана 1868 г. в Банско. Дейността на американските мисионери (Борис Ив, Кожухаров  – Нов човек, 1998)

История на Българското протестантство между двете световни войни (Момчил Петров – Софийски Университет, 2001-неиздадена)

amerikanetsat-ilayas-rigs-i-negoviyat-prinos-kam-balgarskoto-vazrazhdane

Американецът Илайъс Ригс и неговият принос към Българското възраждане Георги Генов (2001), American Elias Riggs and his contribution to the Bulgarian National Revival. Historical Archives

bankov

 

Досието от двете страни на желязната завеса (Стефан Банков, 2001)

На свобода в затвора (Христо Куличев, 2001)

История на Божията Църква в България (Величко Велев, 2002)

BOOKS_390

Безкръвното гонение на църквата (Павел Игнатов – Лик, 2004)

 

golgotha

Българската Голгота (Харалан Попов – Аб Издателско ателие, 2005)

Духовен споменник за българска божия църква: художествено-документални повествования 1919-1990 (Стефан Моллов, 2006)

BOOKS_2928

Проблеми на евангелизма (Павел Игнатов – Лик, 2004)


БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В ШУМЕН И ШУМЕНСКО. Църковно-национални борби и постижения 
 
(Вера Бонева, 2007)

clarke_bible_300

 

Библията и Българското възраждане (Джеймс Кларк, 2007)

0293

Пуритани на Балканите: Мисията на Американския съвет в България (1878-1918), Уилям Уебстър Хол (Нов Човек, 2008)

Заслугите на протестантите за българския народ (Христо Куличев, 2009)

Отвъд стената (Павел Игнатов – Лик, 2010)

Познатат анепозната църква (Ивайло Свяров, 2010)

A224

АМЕРИКАНЦИТЕ ОТКРИВАТ БЪЛГАРИТЕ:1834-1878  (Джеймс Кларк – София, Проф. Марин Дринов – 2013)

Процесите – партията срещу църквата (Христо Куличев – ЕТ ГОСПЪЛ, 2012)

Kulichev

 

OЩЕ ПОЛЕЗНА ИНФОРМАЦИЯ:

– История на Българската Библия (2004)
– Дигитална Цариградска Библия (2006)
– Нов Български превод на Библията (2007)
– Каталог на документи в Архива на Британското Библейско дружество в Кеймбридж (2011)
– За ПРОТЕСТАНТСКИТЕ КОРЕНИ в БЪЛГАРИЯ
– Нов Български превод на Библията със специална промоция за България в Bookest.Net

ЗА ПОРЪЧКИ:
– България: Ники Марков (за поръчки: тел. (086) 821 522 | http://www.eagle2001.net)

– Великобритания (Amazon.co.uk): http://www.amazon.co.uk/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/

– Германия (Amazon.de): http://www.amazon.de/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/

– САЩ (Amazon.com): http://www.amazon.com/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/

– Франция (Amazon.fr): http://www.amazon.fr/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/

– Италия (Amazon.it): http://www.amazon.it/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/

– Испания (Amazon.es): http://www.amazon.es/Bulgarian-Bible-Constantinople-Edition-Revision/

2 comments for “Начало на протестантството по българските земи (1815)

  1. Ценно е напомняннето на тези факти от д-р Д. Донев за пионерската дейност на първите протестантски дейци по нашите земи. Прегледах списъка с интерес представените творби на български автори за протестантската история.

    Мисля, че за интересуващите се от сериозни исторически изследвания по темата могат да бъдат полезни двете студии на покойния професор по Църковна история в богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – Христо Стоянов. Те представляват част от неговата кандидатска (докторска) дисертация и са озаглавени „Протестантските мисии в България през ХIХ век“. Хр. Стоянов защити дисертацията си през 1972 г., но тя започна да излиза в Годишника едва през 1981 г., защото на някои хора тази тема не се понрави. Проф. д-р Хр. Стоянов бе приятел на българските протестанти. Той пише в Предговора: „В епичния летопис на нашето Възраждане са вплели имената си множество ратници на протестантството, които редом с авангардните и прогресивни сили на българската общественост поощрявали и подпомагали духовно-културната и просветно-книжовната възмога, националното осъзнаване, обособяване и утвърждаване на българщината“ (ГДА, т. 26, 1981р стр. 141). Изследването е много старателно направено според възможностите за ползване на исторически извори в онази епоха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *