Ръкополагането на Дионисий Заплишни за служител на Асамблеи на Бога

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Иван Е. Воронаев в Одеса

Д-р Теол. Доний К. Донев

На 28 февруари се навършват 90г. от ръкополагането на Дионисий (Данаил) Михайлович Заплишни за служител на Асамблеи на Бога в Америка. Въпреки че служи в България за периода август 1920 – октомври 1924г., ординационният сертификат на Заплишни датира едва от 28 февруари 1926г. Собственоръчно попълнената бланка-молба за издаването му посочва, че е в служение от шест години. Самият сертификат и придружаващо писмо са издадени с дата 18 март 1926г., а ръкополагането е оповестено в сп. Петдесятен благовестител от 17 април 1926г.

Роден в Погачовка (Киевска губерния) на 3 октомври 1888г., Заплишни имигрира в Америка през 1914. Кръстен е със Св. Дух на 10 октомври 1919г. в църквата на Робърт Браун в Ню Йорк. Това е същата църква в която след кръщение в Св. Дух през лятото на 1919г., Иван Воронаев започва богослужения на руски до наемане на собствена сграда. На същото място, след приемане на водно кръщение на 6 ноември 1921г., Св. Дух получава и Николай Николов (на 25 ноември 1921г., ден след Деня на благодарността, както собственоръчно е записал на първа страница в личната си Библия, Цариградско издание от 1914г.)

В автобиографията си Заплишни разказва, че след като е кръстен със Св. Дух  напуска библейското училище в което учи и се установява в гр. Стамфрод (щат Кънектикът). От октомври 1919г. служи като евангелизатор-мисионер, а на 2 февруари 1920г. в Грейрак плейс, гр. Стамфрод официално е открита славянска църквата с богослужения в неделя (10 и 18ч.) и вторник-четвъртък от 19:30. Заедно с нея, Заплишни влиза във формираното само седмица по-късно (8-15 февруари 1920г.) обединение на славянските църкви „Св. Петдесятница.”

През юли 1920г., цялото семейство на Заплишни отпътува за Манджурия заедно с групата на Воронаев. Заплишни престояват в Константинопол около месец преди да се прехвърлят в Бургас, където съпругата Олга има роднини. Освен оскъдните свидетелства на съвременници, служението им в Бургас не е документирано до пристигането на Воронаев и останалите мисионери през есента на 1920г. В автобиографията си Заплишни записва: „Видя, что нам предстоит много работы, мы решили написать брату Воронаеву и попросить его приехать помочь …” 

За Дионосий се знае, че работи с Руската източно европейска мисия (R.E.E.M.), но до момента не е ясно кога и от кого е ръкоположен. Сведенията от баптистките архиви са малко, а петдесятните датират едва от 1926г. Вероятно по тази причина, докато Иван Воронаев е ръкоположен (ординиран) от Асамблеи на Бога за работата си в България със сертификат от 10 март 1920г., Заплишни остава неспоменат в тогавашните мисионерски доклади и издания на деноминацията, а единствените му документирани пътувания и служение към този период са като сподвижник на Воронаев.

За поръчки: ИК „Игъл-2001“ тел. (086) 821 522

Едва след заминаването на сем. Воронаеви за Одеса през август 1921г., Заплишни разгръща по-широка самостоятелна дейност. Посещава предимно новообразувани петдесятни общества, без да упоменава тяхното организиране в църкви или регистрация пред властите. От този период (1922-23г.), преди да се върне в Америка, е и митичното поръчение пред група ранни български петдесятни вярващи: „Дори и ангел от небето да ви донесе друго благовестие не го приемайте!” Както и пуританските изисквания налагани главно от сестра Олга, за които разказва п-р Йончо Дрянов в своята история. Всичко това ще му бъде припомнено от същите тези вярващи, по време на втората мисия която Заплишни предприема в България, вече като ръкоположен служител на Асамблеи на Бога и сподвижник на племенника си Николай Николов в утвърждаването на новорегистриран петдесятен съюз.

За тази втора мисия, сем. Заплишни се връща в България през септември 1930г. Предварително изпратеният от Асамблеи на Бога п-р Николай Николов вече е организирал в съюз няколко петдесятни църкви.  Това не просто създава нова фракция в българското петдесятно движение, но е на път да утвърди и останалите разделения в младата, едва десет годишна, история на движението. Заплишни е изпратен не само в опит за обединяване, но и като приемник на п-р Н. Николов, който се готви да напусне България следващата година. По тази причина, през август 1931г. Заплишни е избран за зам. председател на изпълнителната комисия на СЕПЦ и поема пастируването на петдесятната църква в Бургас. Назначението му в мисионерския отдел на Асамблеи на Бога като „пастор/евангелизатор” от 6 юли 1929г. е променено на „пастор” на 11 август 1931г. и остава така до 12 октомври 1934г., когато е променено на „мисионер.”

След огнените гонения срещу петдесятните църкви и лично срещу него в следващите няколко години, Дионисий Заплишни се разболява и умира само 47-годишен на 12 януари 1935г. Тленните му останки са погребани в Бургас. Олга Заплишна с трите деца (Мери, Марта и Джоузеф) остават да живеят в сградата на бургаската конгрешанска църква на Крайморския булевард (сега бул. Демокрация), разделена на две по време на комунистическия режим. До 1946г., Заплишни обитават в не реституираната и до днес част на сградата, към която спада малката църковна камбанария. Според семейния архив, Олга Заплишна се среща лично с Георги Димитров, когото познава от протестантското училище, за да получи разрешително да напуснат страната през март 1946г. Пристигат в Балтимор на 29 април 1946г. на борда на парахода Джеймс Лайкс. /следва/