Всичко в този коментар ми хареса, единственото което според мен не само че е неправилно, но е изопачение на Словото е, че СЪБОТАТА, а не НЕДЕЛЯТА е Библейският седми ден. Пазенето за пръв път на първият ден от седмица, общоезическият почивен ден на слънцето – НЕДЕЛЯ започва от 120 година след Христа – 20 години след смъртта на последният Апостол. Целта е била по-лесно приобщяване на езичниците към вярата. В следващите няколко века двата дни са пазени паралелно. Доктрините на Православната църква датират още от няколко събора случващи се 4-5 и 6 век при които тя ясно се диференцира от Римокатолическата. По време на тези събори съботата все още е считана за седми ден и и е придавана святостта, която Библията и Бог изискват. От там до ден днешен в каноните на православието е записано, че всяка събота е празничен ден отбелязваш седмият ден от сътворението на Света! Неделята е посветена на възкресението на Исус, тя не е задължителна, тъй като е постановена от човеци и не е част от Божиите заповеди! Моля авторът да се информира, може да ме потърси и да му дам всички исторически факти и документи, които не са тайна и всички църкви, включително католическата ги признават!
Ако Христовото възкресение е причина за спазването на първия ден Неделя вместо седмия Събота,както се казва в този видеоматериал,логично е и учеиците на Исус,също да пазят Неделя вместо Събота.На нито едно място в Библията, обаче не се споменаеа за такова мещо.Преди да се възнесе на небето Христос каза на учеиците Си:“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].“Матей 28:19,20.От следващите текстове разбираме ,че апостолите са пазели съботата без да я променят Деяния 15:21Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.Деяния 13:42 Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.Деяния 13:44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.Деяния 18:4
И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава. Господ също потвърждава,че законът не е променен:Матей 5:17,18 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.Никаде в Библията не се намира текст,който да променя святостта на Съботата.Причината поради,която се съблюдава неделния ден е римокатолическата църква,те самите признават това,само,че икой човек не може да направи който и да е ден от седмицата свят.Единствено и само Бог има тази власт,а той е осветил седмият ден,който е Събота.Изход 20:8,11 Помни съботния ден, за да го освещаваш.защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.Съблюдаването на Неделята не е библейско,ако беше така апостол Павел никога не би казал:Евреи 4:9
Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Нека не забравяме денят,който Бог ни казва да помним!
С оглед на горните два коментара – как трябва да разбираме следния пасаж на автора на Посланието към евреите 4:9-11 – буквално или преносно?
„Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка (гр. sabbatismos). Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Неговите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие“.
Гр. термин sabbatismos означава „спазване на съботата“ и „съботна почивка“. Като начало правя това уточнение с цел да се получи полезна – не нападателна! – дискусия. Не бива да се нараняват конфесионалните чувства на опонентите.
Четвъртата Божия заповед ясно казва, кой е денят за свята почивка и освещение. Това е събота. Вие пасторе също го казахте няколко пъти. Неделя, първия ден на седмицата, няма в себе си никаква святост, дадена му от Бога. В цялото Свещено писание няма дори и намек за прехвърляне на святоста на съботата върху неделя. Напротив, и Исус Христос и Апостолите потвърждават това. Исус укоряваше фанатизма и формализма на духовните водачи, които бяха превърнали святия ден в едно бреме. Но Той нито с дума дори не ни дава повод да оставаме с впечатление, че ще го замени с друг ден. Апостолите също. Много по-късно император Константин налага със закон празнуването на „почитаемия ден на бога слянце“ , както го нарича той. След това католическата църква го превръща в религиозен празник и отхвърля истинската почивка – събота. И те не го крият. В католическият катехизис ясно се заявява, че „по силата на това, че е Апостолическа църква, тя има правото да прехвърли святоста на събута в неделя“. Пророк Данаил говори за това, като казва, че ще се появи сила, която с лукавство ще мами и „ще промени времена и закони“. Тя междувпрочем не е еврейски празник. Когато Бог я учредява, не е имало нито грях, не е имало нито един евреин, защото Адам, нашият пра-родител, не е бил евреин.
ZASSHTO SI PROTIVORECHITE PASTORE ZASHTO ZABLUJDAVATE NARODA QSNO E KAZANO V IZHOD 20;16 STIH KOQ E BOJIQTA POCHIVKA I SLEDOVATELNO OSTAVA DAQ PRILOJIM V NASHETO JITIE I DA SLEDVAME PRIMERA KOITO NIE DAL XRISTOS.KAKTO SAM KAZAXTE CHE NEDELQTA E PURVIQ DEN OT SEDMICATA ZA KAKVA POCHIVKA GOVORITE.BRATQ V XRISTA PRIDARJAITESE V BOJIQ KANON ZASHTOTO V POSLEDNI DNI KAKTO E PISANO V SLOVOTO BOJIE SHTE DOIDAT LUJEUCHITELI, CHTESE OPITAT DA VI MAMQT S KRASNORECHIE NO TAKIVA SHTE SI POLUCHAT ZASLUJENOTO.
Уважаеми братко, изследвайте този въпрос по-задълбочено, за да свидетелствате за истината. Не дай Боже да се окаже, че заставате зад едни сили, които воюват с истината, които са преследвали, горяли на клади и унищожавали всички, държащи само на писаното Слово – девизът на Реформацията – Sola Scriptura. Неделята не е свят ден. Колкото и това да изглежда чудно. Събота остава Деня, поставен от Твореца за паметник на Неговото творческо дело. Тя е и паметник за Божието спасително дело чрез Исуса Христа, според Второзаконие 5та глава. “ За да помниш, че ти беше роб“ и Бог те изведе от робството.
Преди да се обсъжда съботата или неделята,не трябва ли да се определи как на практика трябва да изглежда пазенето на съботния ден? Как да спазим ВСИЧКИТЕ изисквания за съботата днес 21 век.
Има още какво да се каже по този въпрос, но има много материали по темата, достъпни за всички, за които е важно да пазят всичко, което са изрекли Божиите уста. Светиите са описани като „тези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова,“ а не човешки заповеди. С цялото ми уважение, нека Бог да Ви помогне да разберете това
Преди приемането на „неделен” (съботен) закон трябва да се преодолеят множество пречки:
1. Как да се регулира неделния (съботния) труд в непрекъсваемите производства-енергетика, голямотонажна химия, металургия, стъкларска промишленост, корабоплаване и др?
2. В неделята (съботата) какво да правим с такива услуги като електроснабдяване, водоснабдяване, обществен транспорт,хотелиерство, спешна медицинска помощ?
3. От Неемия 10,31 и 13, 15-17 се разбира, че в съботен ден не трябва да се продава, нито да се купува. Радетелите за неделен (съботен) закон успяват ли да изпълнят това изискване в личния си живот?
Ако отговорът е „Не”, няма смисъл от обсъждането на идеята за „неделен” (съботен) закон. И сега продължителността на работната седмица и полагането на труд през почивните дни (събота и неделя) са урегулирани в Кодекса на труда.
vladimir bratko ako moga taka date naricham -iziskvaniqta za subotata sashtestvuva oshte ot satvorenieto na zemqta, shto se otnasq do na nashi dni ot nas se iska da budem tolerantni kam dadenata ni zapoved bojiq,opredeleno trqbva da q prilagme v nasheto jitie zashtoto spored men i moeto razbirane nqma dr den za pochivka.i nesamo pochivka no i da dadem Bojieto Bojie.neka da budem zaedno i saprichasnici na XRISTOS i da sledvame negoviq primer.zashto idvat mn trudni vremena za tezi koito pazqt zapovedite i gi ispalnqvat osobenno za tezi koito vleznaxa v BOJIQTA pochivka.s cqloto mi uvajenie neka BOG da ni blagoslovi.AMIN
Отностно Божиите заповеди, ние имаме повторение, интерпретация в Новият Завет на почти всички заповеди. Нещо повече в проповедта на планината Исус Христос вдълбочава значението на някои от тях. Не убивай! но ти можеш да убиеш с дума с поведение… Не прелюбодействай! Но самите подбуди да пожелаеш нещо такова в сърцето си, те правят вече прелюбодеец.
Но относно съботата ние нямаме повторение, потвърждаване на нейната валидност. Когато учениците на Исуса минаваха през посевите, вероятно от нивата на някой човек който нямаше против ако вземат да утолят глада си, учениците късаха класове стриваха с ръце и правеха нещо което в Съботен ден не бе редно да правят. Книжниците и фарисеите веднага докладваха на Исуса,и това бе добър случай Нашият Г.Ис.Христос да затвърди изискванията на Съботата според Старият Завет. Вместо това, той каза тука има по-вече от Съботата, не ги осъждайте.И постанови нов принцип. Човешкият Син е Господар на съботата. В смисъл не да нарушава съботата, а да я употреби така както намери за добре. Той даде право на всеки човек да бъде господар на съботата. За това и каза „Не човек е направен за съботата, а съботата е направена за човека.“ Но човек е свободен, как да употреби съботата. Рим.14:5,6 „Един човек уважава един ден повече от друг ден, а друг уважава всеки ден еднакво.Всеки да бъде напълно уверен в своя си ум.Който пази денят, за Господа го пази , а който не пази денят за Господа не го пази…“Така че в Новият Завет ние имаме свободата да спазваме духът на Божествените изисквания, не буквата.Да бъдем Ново Създание осмислящо поклонението ни пред Бога.
Православен християнин съм, но проповедта на пастора ми хареса много. Поздравления!
Почивният ден
Необходимо ли е да съблюдаваме някакъв почивен ден и кой е той? Библията говори за съботния ден, а целият християнски свят празнува друг. Защо?
В първата и втората глава на Свещеното Писание се говори за Сътворението. Бог създаде всичко за шест дни и в седмия си почина от всичките Си дела. Бог благослови и освети седмия ден (Бит. 2:2,3). Три неща тук се открояват:
Първо – при Сътворението Бог си е починал в съботния ден. Впрочем, Бог не се уморява, но по този начин Той учредява почивен ден за човечеството.
Второ – Той го е благословил, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни.
И трето – Бог е осветил съботния ден, т.е. отделил го е за духовните нужди на човека, за святи цели. За поклонение, святи служби и за среща с Бога (Бит. 2:3).
В Битие 1 гл. не е посочено името на 7-мия ден. Евреите наричали дните така: първият ден на седмицата, вторият, третият и т. н.; шестия ден наричали „приготвителен ден“, а седмия – „шабат“ (евр. „почивка“).
За пръв път в Библията е посочено ясно кой е седмия ден, когато в пустинята започнала да пада манната*. Текстът за манната се намира в Изх. 16:4,5,14-31.Поради тежката робия евреите бяха занемарили празнуването на съботата, и Бог искаше те да възстановят съблюдаването з. Снабдяването с манна бе съпроводено от редица чудеса, които трябваше да ги убедят в святостта на съботата. Всеки ден имаше манна на полето, обаче в съботен ден тя липсваше. Манна, оставена през седмицата от днес за утре, се разваляше, но оставена от петък за събота, не се разваляше.
Хората трябваше да се научат да си приготвят храната за събота още от петък, защото съботата беше свят ден и в него те трябваше да си почиват. Небесната манна беше доставяна през цялата година в продължение на 40 години. През всички тези години се повтаряха три чудеса: Първо – през шестте дни, ако имаше останала храна, на другия ден тя винаги се разваляше; Второ – през другите дни, колкото и много манна да събереше някой, когато я премереше, тя никога не надхвърляше количеството, необходимо за един ден на един човек. Трето – в петък, колкото и малко манна да бе събрал някой за храна, когато я премереше, тя излизаше за два дена на човек. Приготвената храна за събота никога не се разваляше.
Пълният текст на Божията заповед за съботата намираме в Изход 20:8-11. Това е IV-та Божия заповед за спазването на събота като почивен ден. Включването на съботата в моралния закон, показва, че тя има морален, а не церемониален характер. Само десетте заповеди Бог е изговорил на всеослушание пред народа, и само тях Той лично е написал. Съботата е морален паметник на Сътворението, а неделята е наречена в Свещеното Писание „първият ден на седмицата“.
Ако единиците за време ден, месец, година имат астрономически основания, то седмицата има чисто библейски произход. Седмицата и съботата са мощно доказателство за Сътворението на света от един Създател. Светът се е появил не чрез саморазвитие и еволюция на материята, а Бог го е създал в едно далечно начало (Бит. 1:1).
Валидна ли е събота в Новия Завет? Да. В Мат. 5:17,18 Исус казва: „Не съм дошъл да разруша закона, но да изпълня“, а в Марко 2:27 четем, че „съботата е направена за човека“. Не се казва „за евреина“, но за всеки човек. А в Исая 56:2-7 четем, че съботата била задължителна и за чужденците, които възприемали вярата в единия и истински Бог.
Исус Христос, Който е изговорил 10-те заповеди на Синай, също така казва: „Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марко 2:28), и само Той има право да я изменя. Но Той заявява: „Не Съм дошъл да разруша закона“. В Мат. 24:20 Исус нарежда на учениците Си да се молят (и те тогава се молят в продължение на близо 40 години) да не бъде бягането им зиме или в съботен ден*. Трябвало е да се борят, за да спасят живота си, но и в същото време да не пропуснат срещата с Бога, понеже нашият живот зависи от Него.
Не само сега, но след като нашата грешна земя бъде освободена от греха, от грешниците и от сатана, в Новата земя пак ще продължава да се празнува съботата (Ис. 66:22,23).
Божият печат и белегът на звяра
И двата израза в заглавието са взети направо от Библията и са в тясна връзка с въпроса за почивния ден.
Какво представлява Божият печат? В книгата Езекиил 9:1-6 четем: „… Мини през града, през Ерусалим и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече…: Минете подир него през града, та поразете… но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът…“.
Тази картина представляваше Божията грижа за верните Негови чада, преди да предаде на унищожение нечестивите от еврейския народ. Носителят на „белега“ беше в безопасност. Пророчеството се изпълни при нашествието на Навуходоносор II, вавилонският цар. Но Библията говори за едно всесветско дело на „запечатване“ на истинските християни преди Второто пришествие. В Откр. 7:1-4 виждаме един силен ангел, който казва на четирите ангела, които възпират войните, да чакат, докато се постави печата на живия Бог върху челата на служителите Му. Печатът и в двата случая е сложен на челата. Четирите ангела задържат „ветровете“, т.е. войните и конфликтите, за да може Бог да привърши спасителното Си дело.
Ние живеем във времето, когато Бог запечатва годните за новото Си царство. Слагането печат на челата е символично. Печатът, с който Бог запечатва Своите избраници е Божият закон. Законът беше в сърцето на Исус (Псалм 40:8) и Бог иска да го запише и в сърцата на християните така, че там да се пресъздаде характера на Исус (Евр. 8:10). Божият Дух е, Който извършва това дело днес (Еф. 4:30).
Запечатването означава освещение, и това е вътрешната, същинска страна на Божия печат. Божият печат има и външна, видима страна. В Езек. 20:12,20 Бог заявява, че съботата е белег на освещение и духовна връзка с Него. В четвъртата Божия заповед се намират и трите елемента на един печат, т.е.: името, титлата и територията, а те са: Бог, Създател, (на) „небето и земята“. (Изх. 20:11).
Запечатването се състои от христоподобен характер, който се вижда в живота на вярващия, и спазването на съботата като почивен ден. Запечатването започва при обръщането към вярата и трае до смъртта (Откр. 14:12).
Белегът на звяра. Подробности за него намираме в Откр. 13-та глава. Там се говори за два звяра. Кои са те? От 1-ви до 10-ти стихове става ясно, че първият звяр символизира католическата църква, а от 11-ти стих нататък е идентифицирана протестантска Америка, Съединените Щати. В стих 10-ти се казва, че папата ще бъде пленен и убит. Знаем, че папската сила бе сломена от френската революция в 1798 г. По същото време в Америка се основава младата държава (бъдещия втори звяр), характеризираща се с демокрацията и свободата на съвестта. Пророчеството обаче предвижда, че характерът на тази власт ще се изроди, и тя ще започне да говори „като змея“, т.е. ще преследва верните на Бога, както е правела това през средните векове римокатолическата църква. Папството, сломено от французите, бе възстановено във Ватикана от Мусолини и за половин столетие пак стана велика сила. Откр. 13:12 предсказва, че САЩ със своя авторитет ще съдейства за възстановяване престижа на папството. През 1984 г. САЩ завърза дипломатически отношения с Ватикана. Раненият звяр оздравя. Без да навлизаме в подробности можем да кажем, че това пророчество предвижда един съюз, обединение на спиритизъм, възродено папство и отпаднал протестантизъм, което ще наложи „белега на звяра“. Успоредно със запечатването на Божиите чада ще се извърши насилствено и налагането на „белега на звяра“.
Кой е този „белег на звяра“? Ако печатът на Бога е съботната институция, „белегът на звяра“ може да бъде само наложения от папството неделен празник. Това е външната, видимата част на белега, а вътрешната един формален, лицемерен религиозен живот, без освещение на характера, без Божията правда и закон, без Божията сила и вярност. Неделният ден ще бъде налаган със сила, и тези, които не се съгласят с това, ще бъдат преследвани и наказвани. В края на земната история целият свят ще бъде поставен пред дилемата: „С Божия закон или с фалшивата религия“. Откр. 14:9,10 пояснява как Бог ще погледне и накаже онези, които се грижат само за земните облаги, а в Исая 33:16 Библията говори как Бог ще се грижи за онези, които искат да останат верни на съвестта си и на Божия закон. Бог ще снабдява нуждите на Своя народ до пълното му избавление при славното Пришествие на Христа.
Ако днес Му се доверим, можем да очакваме Неговата защита и в края на земната история.
Всичко в този коментар ми хареса, единственото което според мен не само че е неправилно, но е изопачение на Словото е, че СЪБОТАТА, а не НЕДЕЛЯТА е Библейският седми ден. Пазенето за пръв път на първият ден от седмица, общоезическият почивен ден на слънцето – НЕДЕЛЯ започва от 120 година след Христа – 20 години след смъртта на последният Апостол. Целта е била по-лесно приобщяване на езичниците към вярата. В следващите няколко века двата дни са пазени паралелно. Доктрините на Православната църква датират още от няколко събора случващи се 4-5 и 6 век при които тя ясно се диференцира от Римокатолическата. По време на тези събори съботата все още е считана за седми ден и и е придавана святостта, която Библията и Бог изискват. От там до ден днешен в каноните на православието е записано, че всяка събота е празничен ден отбелязваш седмият ден от сътворението на Света! Неделята е посветена на възкресението на Исус, тя не е задължителна, тъй като е постановена от човеци и не е част от Божиите заповеди! Моля авторът да се информира, може да ме потърси и да му дам всички исторически факти и документи, които не са тайна и всички църкви, включително католическата ги признават!
Ако Христовото възкресение е причина за спазването на първия ден Неделя вместо седмия Събота,както се казва в този видеоматериал,логично е и учеиците на Исус,също да пазят Неделя вместо Събота.На нито едно място в Библията, обаче не се споменаеа за такова мещо.Преди да се възнесе на небето Христос каза на учеиците Си:“Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].“Матей 28:19,20.От следващите текстове разбираме ,че апостолите са пазели съботата без да я променят Деяния 15:21Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.Деяния 13:42 Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.Деяния 13:44 На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.Деяния 18:4
И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава. Господ също потвърждава,че законът не е променен:Матей 5:17,18 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.Никаде в Библията не се намира текст,който да променя святостта на Съботата.Причината поради,която се съблюдава неделния ден е римокатолическата църква,те самите признават това,само,че икой човек не може да направи който и да е ден от седмицата свят.Единствено и само Бог има тази власт,а той е осветил седмият ден,който е Събота.Изход 20:8,11 Помни съботния ден, за да го освещаваш.защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.Съблюдаването на Неделята не е библейско,ако беше така апостол Павел никога не би казал:Евреи 4:9
Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. Нека не забравяме денят,който Бог ни казва да помним!
С оглед на горните два коментара – как трябва да разбираме следния пасаж на автора на Посланието към евреите 4:9-11 – буквално или преносно?
„Следователно за Божиите люде остава една съботна почивка (гр. sabbatismos). Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Неговите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие“.
Гр. термин sabbatismos означава „спазване на съботата“ и „съботна почивка“. Като начало правя това уточнение с цел да се получи полезна – не нападателна! – дискусия. Не бива да се нараняват конфесионалните чувства на опонентите.
Четвъртата Божия заповед ясно казва, кой е денят за свята почивка и освещение. Това е събота. Вие пасторе също го казахте няколко пъти. Неделя, първия ден на седмицата, няма в себе си никаква святост, дадена му от Бога. В цялото Свещено писание няма дори и намек за прехвърляне на святоста на съботата върху неделя. Напротив, и Исус Христос и Апостолите потвърждават това. Исус укоряваше фанатизма и формализма на духовните водачи, които бяха превърнали святия ден в едно бреме. Но Той нито с дума дори не ни дава повод да оставаме с впечатление, че ще го замени с друг ден. Апостолите също. Много по-късно император Константин налага със закон празнуването на „почитаемия ден на бога слянце“ , както го нарича той. След това католическата църква го превръща в религиозен празник и отхвърля истинската почивка – събота. И те не го крият. В католическият катехизис ясно се заявява, че „по силата на това, че е Апостолическа църква, тя има правото да прехвърли святоста на събута в неделя“. Пророк Данаил говори за това, като казва, че ще се появи сила, която с лукавство ще мами и „ще промени времена и закони“. Тя междувпрочем не е еврейски празник. Когато Бог я учредява, не е имало нито грях, не е имало нито един евреин, защото Адам, нашият пра-родител, не е бил евреин.
ZASSHTO SI PROTIVORECHITE PASTORE ZASHTO ZABLUJDAVATE NARODA QSNO E KAZANO V IZHOD 20;16 STIH KOQ E BOJIQTA POCHIVKA I SLEDOVATELNO OSTAVA DAQ PRILOJIM V NASHETO JITIE I DA SLEDVAME PRIMERA KOITO NIE DAL XRISTOS.KAKTO SAM KAZAXTE CHE NEDELQTA E PURVIQ DEN OT SEDMICATA ZA KAKVA POCHIVKA GOVORITE.BRATQ V XRISTA PRIDARJAITESE V BOJIQ KANON ZASHTOTO V POSLEDNI DNI KAKTO E PISANO V SLOVOTO BOJIE SHTE DOIDAT LUJEUCHITELI, CHTESE OPITAT DA VI MAMQT S KRASNORECHIE NO TAKIVA SHTE SI POLUCHAT ZASLUJENOTO.
Уважаеми братко, изследвайте този въпрос по-задълбочено, за да свидетелствате за истината. Не дай Боже да се окаже, че заставате зад едни сили, които воюват с истината, които са преследвали, горяли на клади и унищожавали всички, държащи само на писаното Слово – девизът на Реформацията – Sola Scriptura. Неделята не е свят ден. Колкото и това да изглежда чудно. Събота остава Деня, поставен от Твореца за паметник на Неговото творческо дело. Тя е и паметник за Божието спасително дело чрез Исуса Христа, според Второзаконие 5та глава. “ За да помниш, че ти беше роб“ и Бог те изведе от робството.
Преди да се обсъжда съботата или неделята,не трябва ли да се определи как на практика трябва да изглежда пазенето на съботния ден? Как да спазим ВСИЧКИТЕ изисквания за съботата днес 21 век.
Има още какво да се каже по този въпрос, но има много материали по темата, достъпни за всички, за които е важно да пазят всичко, което са изрекли Божиите уста. Светиите са описани като „тези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова,“ а не човешки заповеди. С цялото ми уважение, нека Бог да Ви помогне да разберете това
Преди приемането на „неделен” (съботен) закон трябва да се преодолеят множество пречки:
1. Как да се регулира неделния (съботния) труд в непрекъсваемите производства-енергетика, голямотонажна химия, металургия, стъкларска промишленост, корабоплаване и др?
2. В неделята (съботата) какво да правим с такива услуги като електроснабдяване, водоснабдяване, обществен транспорт,хотелиерство, спешна медицинска помощ?
3. От Неемия 10,31 и 13, 15-17 се разбира, че в съботен ден не трябва да се продава, нито да се купува. Радетелите за неделен (съботен) закон успяват ли да изпълнят това изискване в личния си живот?
Ако отговорът е „Не”, няма смисъл от обсъждането на идеята за „неделен” (съботен) закон. И сега продължителността на работната седмица и полагането на труд през почивните дни (събота и неделя) са урегулирани в Кодекса на труда.
vladimir bratko ako moga taka date naricham -iziskvaniqta za subotata sashtestvuva oshte ot satvorenieto na zemqta, shto se otnasq do na nashi dni ot nas se iska da budem tolerantni kam dadenata ni zapoved bojiq,opredeleno trqbva da q prilagme v nasheto jitie zashtoto spored men i moeto razbirane nqma dr den za pochivka.i nesamo pochivka no i da dadem Bojieto Bojie.neka da budem zaedno i saprichasnici na XRISTOS i da sledvame negoviq primer.zashto idvat mn trudni vremena za tezi koito pazqt zapovedite i gi ispalnqvat osobenno za tezi koito vleznaxa v BOJIQTA pochivka.s cqloto mi uvajenie neka BOG da ni blagoslovi.AMIN
Отностно Божиите заповеди, ние имаме повторение, интерпретация в Новият Завет на почти всички заповеди. Нещо повече в проповедта на планината Исус Христос вдълбочава значението на някои от тях. Не убивай! но ти можеш да убиеш с дума с поведение… Не прелюбодействай! Но самите подбуди да пожелаеш нещо такова в сърцето си, те правят вече прелюбодеец.
Но относно съботата ние нямаме повторение, потвърждаване на нейната валидност. Когато учениците на Исуса минаваха през посевите, вероятно от нивата на някой човек който нямаше против ако вземат да утолят глада си, учениците късаха класове стриваха с ръце и правеха нещо което в Съботен ден не бе редно да правят. Книжниците и фарисеите веднага докладваха на Исуса,и това бе добър случай Нашият Г.Ис.Христос да затвърди изискванията на Съботата според Старият Завет. Вместо това, той каза тука има по-вече от Съботата, не ги осъждайте.И постанови нов принцип. Човешкият Син е Господар на съботата. В смисъл не да нарушава съботата, а да я употреби така както намери за добре. Той даде право на всеки човек да бъде господар на съботата. За това и каза „Не човек е направен за съботата, а съботата е направена за човека.“ Но човек е свободен, как да употреби съботата. Рим.14:5,6 „Един човек уважава един ден повече от друг ден, а друг уважава всеки ден еднакво.Всеки да бъде напълно уверен в своя си ум.Който пази денят, за Господа го пази , а който не пази денят за Господа не го пази…“Така че в Новият Завет ние имаме свободата да спазваме духът на Божествените изисквания, не буквата.Да бъдем Ново Създание осмислящо поклонението ни пред Бога.
Православен християнин съм, но проповедта на пастора ми хареса много. Поздравления!
Почивният ден
Необходимо ли е да съблюдаваме някакъв почивен ден и кой е той? Библията говори за съботния ден, а целият християнски свят празнува друг. Защо?
В първата и втората глава на Свещеното Писание се говори за Сътворението. Бог създаде всичко за шест дни и в седмия си почина от всичките Си дела. Бог благослови и освети седмия ден (Бит. 2:2,3). Три неща тук се открояват:
Първо – при Сътворението Бог си е починал в съботния ден. Впрочем, Бог не се уморява, но по този начин Той учредява почивен ден за човечеството.
Второ – Той го е благословил, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни.
И трето – Бог е осветил съботния ден, т.е. отделил го е за духовните нужди на човека, за святи цели. За поклонение, святи служби и за среща с Бога (Бит. 2:3).
В Битие 1 гл. не е посочено името на 7-мия ден. Евреите наричали дните така: първият ден на седмицата, вторият, третият и т. н.; шестия ден наричали „приготвителен ден“, а седмия – „шабат“ (евр. „почивка“).
За пръв път в Библията е посочено ясно кой е седмия ден, когато в пустинята започнала да пада манната*. Текстът за манната се намира в Изх. 16:4,5,14-31.Поради тежката робия евреите бяха занемарили празнуването на съботата, и Бог искаше те да възстановят съблюдаването з. Снабдяването с манна бе съпроводено от редица чудеса, които трябваше да ги убедят в святостта на съботата. Всеки ден имаше манна на полето, обаче в съботен ден тя липсваше. Манна, оставена през седмицата от днес за утре, се разваляше, но оставена от петък за събота, не се разваляше.
Хората трябваше да се научат да си приготвят храната за събота още от петък, защото съботата беше свят ден и в него те трябваше да си почиват. Небесната манна беше доставяна през цялата година в продължение на 40 години. През всички тези години се повтаряха три чудеса: Първо – през шестте дни, ако имаше останала храна, на другия ден тя винаги се разваляше; Второ – през другите дни, колкото и много манна да събереше някой, когато я премереше, тя никога не надхвърляше количеството, необходимо за един ден на един човек. Трето – в петък, колкото и малко манна да бе събрал някой за храна, когато я премереше, тя излизаше за два дена на човек. Приготвената храна за събота никога не се разваляше.
Пълният текст на Божията заповед за съботата намираме в Изход 20:8-11. Това е IV-та Божия заповед за спазването на събота като почивен ден. Включването на съботата в моралния закон, показва, че тя има морален, а не церемониален характер. Само десетте заповеди Бог е изговорил на всеослушание пред народа, и само тях Той лично е написал. Съботата е морален паметник на Сътворението, а неделята е наречена в Свещеното Писание „първият ден на седмицата“.
Ако единиците за време ден, месец, година имат астрономически основания, то седмицата има чисто библейски произход. Седмицата и съботата са мощно доказателство за Сътворението на света от един Създател. Светът се е появил не чрез саморазвитие и еволюция на материята, а Бог го е създал в едно далечно начало (Бит. 1:1).
Валидна ли е събота в Новия Завет? Да. В Мат. 5:17,18 Исус казва: „Не съм дошъл да разруша закона, но да изпълня“, а в Марко 2:27 четем, че „съботата е направена за човека“. Не се казва „за евреина“, но за всеки човек. А в Исая 56:2-7 четем, че съботата била задължителна и за чужденците, които възприемали вярата в единия и истински Бог.
Исус Христос, Който е изговорил 10-те заповеди на Синай, също така казва: „Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марко 2:28), и само Той има право да я изменя. Но Той заявява: „Не Съм дошъл да разруша закона“. В Мат. 24:20 Исус нарежда на учениците Си да се молят (и те тогава се молят в продължение на близо 40 години) да не бъде бягането им зиме или в съботен ден*. Трябвало е да се борят, за да спасят живота си, но и в същото време да не пропуснат срещата с Бога, понеже нашият живот зависи от Него.
Не само сега, но след като нашата грешна земя бъде освободена от греха, от грешниците и от сатана, в Новата земя пак ще продължава да се празнува съботата (Ис. 66:22,23).
Божият печат и белегът на звяра
И двата израза в заглавието са взети направо от Библията и са в тясна връзка с въпроса за почивния ден.
Какво представлява Божият печат? В книгата Езекиил 9:1-6 четем: „… Мини през града, през Ерусалим и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече…: Минете подир него през града, та поразете… но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът…“.
Тази картина представляваше Божията грижа за верните Негови чада, преди да предаде на унищожение нечестивите от еврейския народ. Носителят на „белега“ беше в безопасност. Пророчеството се изпълни при нашествието на Навуходоносор II, вавилонският цар. Но Библията говори за едно всесветско дело на „запечатване“ на истинските християни преди Второто пришествие. В Откр. 7:1-4 виждаме един силен ангел, който казва на четирите ангела, които възпират войните, да чакат, докато се постави печата на живия Бог върху челата на служителите Му. Печатът и в двата случая е сложен на челата. Четирите ангела задържат „ветровете“, т.е. войните и конфликтите, за да може Бог да привърши спасителното Си дело.
Ние живеем във времето, когато Бог запечатва годните за новото Си царство. Слагането печат на челата е символично. Печатът, с който Бог запечатва Своите избраници е Божият закон. Законът беше в сърцето на Исус (Псалм 40:8) и Бог иска да го запише и в сърцата на християните така, че там да се пресъздаде характера на Исус (Евр. 8:10). Божият Дух е, Който извършва това дело днес (Еф. 4:30).
Запечатването означава освещение, и това е вътрешната, същинска страна на Божия печат. Божият печат има и външна, видима страна. В Езек. 20:12,20 Бог заявява, че съботата е белег на освещение и духовна връзка с Него. В четвъртата Божия заповед се намират и трите елемента на един печат, т.е.: името, титлата и територията, а те са: Бог, Създател, (на) „небето и земята“. (Изх. 20:11).
Запечатването се състои от христоподобен характер, който се вижда в живота на вярващия, и спазването на съботата като почивен ден. Запечатването започва при обръщането към вярата и трае до смъртта (Откр. 14:12).
Белегът на звяра. Подробности за него намираме в Откр. 13-та глава. Там се говори за два звяра. Кои са те? От 1-ви до 10-ти стихове става ясно, че първият звяр символизира католическата църква, а от 11-ти стих нататък е идентифицирана протестантска Америка, Съединените Щати. В стих 10-ти се казва, че папата ще бъде пленен и убит. Знаем, че папската сила бе сломена от френската революция в 1798 г. По същото време в Америка се основава младата държава (бъдещия втори звяр), характеризираща се с демокрацията и свободата на съвестта. Пророчеството обаче предвижда, че характерът на тази власт ще се изроди, и тя ще започне да говори „като змея“, т.е. ще преследва верните на Бога, както е правела това през средните векове римокатолическата църква. Папството, сломено от французите, бе възстановено във Ватикана от Мусолини и за половин столетие пак стана велика сила. Откр. 13:12 предсказва, че САЩ със своя авторитет ще съдейства за възстановяване престижа на папството. През 1984 г. САЩ завърза дипломатически отношения с Ватикана. Раненият звяр оздравя. Без да навлизаме в подробности можем да кажем, че това пророчество предвижда един съюз, обединение на спиритизъм, възродено папство и отпаднал протестантизъм, което ще наложи „белега на звяра“. Успоредно със запечатването на Божиите чада ще се извърши насилствено и налагането на „белега на звяра“.
Кой е този „белег на звяра“? Ако печатът на Бога е съботната институция, „белегът на звяра“ може да бъде само наложения от папството неделен празник. Това е външната, видимата част на белега, а вътрешната един формален, лицемерен религиозен живот, без освещение на характера, без Божията правда и закон, без Божията сила и вярност. Неделният ден ще бъде налаган със сила, и тези, които не се съгласят с това, ще бъдат преследвани и наказвани. В края на земната история целият свят ще бъде поставен пред дилемата: „С Божия закон или с фалшивата религия“. Откр. 14:9,10 пояснява как Бог ще погледне и накаже онези, които се грижат само за земните облаги, а в Исая 33:16 Библията говори как Бог ще се грижи за онези, които искат да останат верни на съвестта си и на Божия закон. Бог ще снабдява нуждите на Своя народ до пълното му избавление при славното Пришествие на Христа.
Ако днес Му се доверим, можем да очакваме Неговата защита и в края на земната история.