П-р Йончо Дрянов за Тинчевистите

5 comments for “П-р Йончо Дрянов за Тинчевистите”

1. Колко актуална тема само, отдавна не бях чел нещо толкова „важно“ за спасението си.
   Имам чувството че живеем във средните векове.

2. Коментарът на п-р Йончо Дрянов за т.нар. „тинчевисти“ е рязък, но трябва да признаем, че вече не е актуален.
   Отрицателното мнение на автора произтича от стила на служение, който установява неговата майка Сийка
   Дрянова (по произход методистка).

3. Имам усещането, че нарочно се пускат такива статии, но не с позитивни намерения, а по-скоро користни, което е жалко! Явно българското християнство ползва техниките на политическият лукав живот за да извлече полза от нещо! Някой дава ли си сметка, че наследниците на тези тинчевисти са днес Божия Църква в България и преди няколко дни бяха инициирали Общонационално помирение.

4. Бисере мери си приказките моля те за Варна Дрянов е почти светец. Оценката му е морално остаряла но меродавна за СЕПЦ и показва цялостното ниво на движението. В края на краищата отговорен си за коментарите които оставяш и не ти е виновен интернета. Ако нарисуваш на нечия стена свастика ти си виновен а не собственика на къщата със стената. Казаното се забравя писаното остава и е единствено отговорност на който го е написал.

5. Ако някой си направи труда да изчете и 4те страници от поместения по-горе материал и прояви критическа мисъл или така наречените по-горе „познавателни способности, вродени в човека за разграничаване на заблудата от истината“, може с болка да прозре че така нареченият свят човек не е писал публикуваните по-горе страници от много святи подбуди, и воден от Святия Божий Дух.
   Особено след прочита на тези 4 страници този човек мога да кажа че проличава като герой на своето движение, отколкото като Герой на Вярата. Дори начина по който пише за тази група вярващи може да бъде наречен не само „остър”, но по-скоро „жлъчно-тендециозен“ и никак не може да приляга на един християнски автор. Вземането на единични случай и приписването им върху една цяла общност от вярващи много прилича на инструмент с който много умело си служеше тоталитатрния апарат, а в днешно време е често срещан медиен прийом.
   Насаждането на религиозна нетърпимост е „тънката“ струна на която мнозина и днес подхващат. Както по онова време, така и в днешни дни може да открием че доста църковни водачи не успяват да видят по-голямата картина и че не „стоят“ само те пред Господаря на жетвата.
   В този ред на мисли и аз бих се осмелил да попитам в контекста на инициативата за Общонвационално помирение, а и предшестващото друго общонационално мероприятие – 95 години от петдесятничеството в България, на което ЕПЦ и Божиите църкви бяха заедно в климат, доста по-християнси отколко представения в историята na почитания п-р Йончо Дрянов:

   – Тази публикация цели да ни покаже че има за какво да благодарим на Бог, или да разпали отново огъня на враждата?!

   Яков 3:17. Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

   Яков 3:18. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.