Пастир Васил Зяпков и Махатма Ганди в Мадрас през 1939 г., когато е представлявал България на Всемирната евангелска конференция.
Д-р Вениамин Пеев
Когато преди двайсетина години излезе сборникът „Вестители на истината. История на евангелските църкви в България” под редакцията на п-р Христо Куличев, у мен възникна въпросът: „За каква истина става дума тук?”. Неприятно впечатление ми направи обстоятелството, че въпреки претенцията на редактора в книгата да се говори за „история на евангелските църкви”, понятието „истина” не е определено като „евангелска”. Та нали би трябвало да става дума за „вестители” на тази истина?!
Придирчивият читател не може да не остане с подозрението, че това или е направено нарочно с разводненото използване на едно фундаментално философско и религиозно понятие, или пък че това свидетелства за редакторска небрежност. Много ми се иска да приема втората вероятност, защото първата води към определена вина и подсказва за неистинно говорене за евангелската истина. Както във философския, така и в богословския смисъл, мнозина изтъкват като „истина” своята интерпретация за нея. Идеалистите и материалистите говорят за „истина”, но „истината” на всяка една от двете школи е различна. В религиозната област всяка една религия също си има своя „истина”, но има и твърдения като това на представителите на Ню Ейдж, че „всяка истина е истинна”. Какво обаче е разбирането на протестантизма и едно от неговите разклонения – евангелизма – за истината? Отговора намираме преди всичко в твърдението на Основоположника на християнството, Богочовека Исус Христос: „Аз съм Истината” (Йоан 14:6). Следователно единственото мерило за дадено учение, възглед, дейност и т.н. е вярата в Христос като единствената Истина! Евангелският християнин не може да бъде евангелист и плуралист. Не може да бъде евангелист и хрислямист. Не може да бъде евангелист и йеховист, мормон или масон. А това е така, защото при вторите случаи се намесват и други „истини”, които от гледната точка на Христос, Който е единствената истина, са неистини.
В настоящата статия възнамерявам – на основание на неоспорими архивни материали и вторични източници – да засегна една дълго прикривана информация, свързана с масонската принадлежност на някои евангелски служители, представени ни като „вестители на истината”. Архивните материали представляват признанията на видния конгрешански п-р Васил Зяпков (1900-1976), направени в дознания през периода 1948-51 г. Тъй като няма никакви основания да заподозрем п-р Зяпков в „набеждаване” или неволно „изкривяване” на фактите, които той описва, както и в „съчинителство”, то лично аз приемам неговите сведения като автентични. Държа да заявя още тук, че за мен п-р Зяпков е една от най-силните и почтени фигури в българския евангелизъм в неговата кратка история. Макар и да не съм конгрешанин по убеждения, се прекланям пред неговия капацитет на евангелистки деец както по отношение на неговите възгледи, така и по отношениe на неговата многостранна дейност като член на Обединените евангелски църкви в България.
П-р Васил Зяпков за масонството според архивите на ДС
Преди да пристъпя към анализ на сведенията за масонското присъствие в българския евангелизъм до средата на ХХ в., искам да цитирам една интересна психологическа себепреценка на п-р Зяпков. Тя може да хвърли светлина върху разбиранията за евангелистка принадлежност през онзи период от историята. Зяпков изразява своето разочарование от самия себе си като проповедник и идеолог, който е учил „хората на истина, правда и любов”, но очевидно не е успял, защото самият той не е бил наясно какво точно означава това.[1] Веднага след това Зяпков признава: „Основната грешка в живота ми е, че аз не съм бил никога единна, цялостна личност. Разкъсвал съм се. Раздвоявал съм се! Нямал съм един ясен, чист път в живота. Това се вижда от статиите ми в Зорница”. Трябва да подчертая, че този психологически автопортрет на председателя на конгрешаните и водещ деец на Обединените евангелски църкви до 1948 г. не е бил направен под натиск по време на следствието. Неговата изповед, на първо място, е написана с ясен и четлив почерк, което не е характерно за Зяпков, както например е характерно за методисткия водач Янко Иванов. На второ място, Зяпков е написал своята изповед на цели 3 страници в строго подредена схема от 4 точки. Мислите му са логични и последователни. Изповедта е искрена и непосредствено изразена.
Онова, което прави силно впечатление, е фактът, че Зяпков не говори за християнски или евангелски тип „истина”, „правда” и „любов”. Няма съмнение обаче от последвалите му разсъждения, че той ги разбира в общочовешкия, социален смисъл. На друго място, където говори за онова, което той знае за масонството, мислите му са много сходни с горните общочовешки, бих казал – аморфни, ценности. Зяпков обяснява как разбира идеологията и задачите, които изпълняват масоните, т.е. „зидарите”. „Какво зидат масоните? Зидат един нов свят. Зидат свободно, без каквото и да е вмешателство от където и да е над свободната воля на човека. Те държат извънредно много на съвестта. Тя е Божият пламък в човека според тях. Всяка власт покварява съвестта… Човек трябва да върши доброто за свободна съвест, не от принуда”[2]. По-нататък Зяпков продължава ласкавата си оценка за масонството. „Масоните много държат за духовната просвета – пише той, – за истината и добротата, за мъдростта и любовта. Чрез тези те строят, градят, зидат”. В тази оценка няма и помен от съпоставка с евангелското учение за споменатите религиозно-философски и нравствени ценности. Няма и помен от критично мнение за масонската ценностна система. А това обстоятелство изглежда странно на фона на историческата истина, че масонството е било поставено извън закона още от 1941 г. и комунистическата власт, пред която се изповядва Зяпков, е подозрителна спрямо българските масони като нейни потенциални идеологически врагове. Тогава на какво се дължи това положително отношение към масонската доктрина на един толкова високо просветен пастир, който е бил сред най-изтъкнатите идеолози на българския евангелизъм? Отговорът, както разкриват документите, се състои в личната съпричастност на Зяпков по въпросите относно българското масонство. Както ще видим по-долу, той е познавал редица масони – представители не само на културния и политически елит на България, но и на собствената си конгрешанска деноминация. Нещо повече, той сам е бил на път да приеме масонството, но е бил възпрян от високата такса на инициацията. При една от срещите си с д-р Дж. Хътчисън Кокбърн (1882-1973), изпълняващ длъжността Секретар на Департамента за Междуцърковна взаимопомощ на Световния съвет на църквите[3], Зяпоков е посъветван да влезе във връзка с български масони. Тази среща се провежда през мес. октомври 1947 г. Ето как е описана тази среща: „Още с пристигането си д-р Кокбърн в разговор с мене ме попита: „Аз масон ли съм?” Отговорих му, че не съм. Ясно ми беше, че между нас заседна нещо необяснимо. На другия ден Кокбърн пак ме попита и аз пак му отговорих, че не съм, но ако е нужно, ще стана”.[4] Зяпков разказва, че бил канен от п-р Димитър Фурнаджиев през 1928 г. да стане масон, но не посочва причината защо това не се е случило. Масонът Васил Василев обаче по-късно му дал от своята ложа формуляр за попълване и само високата такса е възпряла Зяпков от включването си в масонската организация.[5] От тези данни, които Зяпков откровено споделя, е видно, че в конгрешанските среди по онова време не е имало негативно отношение спрямо участието в масонска организация.
Евангелистки връзки с български масони и влиянието им върху някои учения
Редно е тук да зададем въпросите: Кои български евангелисти са били и масони? И какви са причините тези данни да се избягват във всички досегашни исторически изследвания на евангелистки представители? Съзнавам, че в една кратка статия е невъзможно да се дадат изчерпатилни отговори на такива въпроси, но поне бих могъл да изложа данните, с които достъпните архиви разполагат.
В един документ с дата 29 декември 1948 г. п-р Зяпков дава подробна информация за реализирането на една идея, внушена от американския представител на легацията Бек.[6] Зяпков е натоварен от него да направи чрез ОЕЦ връзка с всички недоволни от политиката на комунистите групи, като например „запасни офицери, недоволни звенари, масони и остатъци от фашизма”. Бек изказва предположението, че представители на тези групи са се влели в евангелистките общности след 44-та година. За масоните той казал: „Огледайте се. Те са във вашите църкви”.[7] През май 1947 г. Върховният съвет на ОЕЦ се събира на заседание и се взема решение групите да се разделят на четири сектора, като се поставят отговорници, които да работят в определена посока. За сектора „запасни офицери” отговаря баптисткият водач Никола Михайлов, за сектора „остатъци от фашизма” – методистът Янко Иванов, за сектора „звенари” – конгрешанинът Ламбри Мишков. За последния сектор „масони” като отговорник бива определен самият Васил Зяпков, ръководител на конгрешаните.
Зяпков решава да се срещне както с масони политици и общественици, така и с масони християни. Той планира да осъществи срещи с университетските професори В. Ганев, П. Стоянов, Т. Томов и политици като Г. Кулишев и Кимон Георгиев. Зяпков действително се среща поотделно с всички, като дори успява да уреди среща между д-р Кокбърн и К. Георгиев, от която чуждият представител останал много доволен, но се създало погрешното впечатление за една успешна политическа мисия по линията на масонството. Последвалите събития, довели до арестите и шумния „пасторски процес”, показват, че Зяпков не е преценил реалистично ситуацията.
Интерес представлява инициативата на Зяпков да осъществи конспиративни връзки с християни масони. В тази посока той споменава Екзарх Стефан и проф. протопрезвитер Ст. Цанков.[8] И тази мисия ще да се е увенчала с неуспех, защото Зяпков не дава никакви подробности за нейното развитие. Зяпков се обръща и към евангелисти, принадлежащи към конгрешанската деноминация, които той категоризира като „старите” масони. Това са пастирите Димитър Фурнаджиев и Стефан Градинаров, както и Самуил Василев, Васил Василев, Тодор Шопов, Герасим Попов. Най-положително откликва Тодор Шопов, който търси връзки с представители на висшите военни. Положително откликва и В. Василев, който пък обещава да привлече представители на неговата масонска лoжа към опозиционната кауза. За отбелязване е фактът, че пастирите Д. Фурнаджиев, Г. Попов и Т. Шопов влизат в редакторския екип на „Вестители на истината”, но никъде в сборника не се споменава за тяхната масонска принадлежност.[9] Ако този факт е бил известен на останалите редактори, то това е свидетелство за прикриване на истината.
Към „старите масони” принадлежали, както твърди Зяпков, пастирите Фурнаджиев и Градинаров.[10] Принадлежността на п-р Д. Фурнаджиев (1867-1944) към масонството се потвърждава от един „Пълен списък на българските масони” (до 1937 г.)[11], както и от две истории на масонството в България[12]. Във „Вестители на истината” за п-р Фурнаджиев е написано твърде общо звучащото изречение: „П-р Д. Н. Фурнаджиев членувал в някои международни християнски организации и имал връзки с видни евангелисти и богослови в чужбина”.[13] Действително ли обаче всички организации в чужбина и у нас, в които той е членувал и с които е имал връзки, са били „християнски”? П-р Зяпков, който с огромна готовност споделя някои скрити истини за своя конгрешански предшественик пред ДС, дава информация за „една тетрадка, в която той (п-р Фурнаджиев – б.м.) описва дейността си като религиозен представител и в която той изрично забелязва каква голяма полза е имал от масонската линия в своята обществена и ходатайствена служба като религиозен представител”.[14] Едва подобно уточнение, каквото прави Зяпков, може да изясни друго хвалебствено изречение за Фурнаджиев във „Вестители на истината”: „Няма друг пастир, нито православен архиерей, който да е бил изпращан толкова много в чужбина, било от различни организации, било от държавата, за да участвува в различни конференции – църковни хуманитарни, екуменически, та дори и политически – за защита на българската кауза”. В тази неизвестна досега на българската историческа наука „тетрадка” се описва един симтоматичен за масонската принадлежност случай. Става дума за срещата между п-р Д. Фурнаджиев и някогашния вътрешен министър Петър Мидилев (1875-1939), който е председател на масонската ложа.[15] Фурнаджиев търсел разрешаването на някакъв църковен проблем, който Зяпков не уточнява. Още в началото на аудиенцията Фурнаджиев се поздравил с министъра с характерния масонски знак – свиване на всички пръсти на ръката си с изключение на показалеца и средния пръст. Това било достатъчно, за да постигне благоразположението на министъра. Факти от този род поставят редица въпроси. На първо място – евангелист или масон е бил п-р Д. Фурнаджиев? „Вестител” на какви „истини” е бил? Ако той е бил първият инициатор за събиране на архивни материали за написване историята на българския евангелизъм, защо никъде не споменава за „тетрадката”, в която сигурно се съдържат и други масонски анекдоти? Пази ли се този архивен документ някъде при някого? И ако се пази, защо никой не споменава за него нещо официално? Не е ли подобно поведение всъщност прикриване, а не известяване на истината?
Другият интересен масонски казус е свързан с името на п-р Стефан Градинаров (1888-1964).[16] За него, както и за останалите масони в конгрешанската история, Зяпков дава следното високо определение: „Те се считаха за духовния елит на България”. Доколко е вярно това? Името на Градинаров се свързва преди всичко с въздържателната дейност у нас. Активно се включвал в ръководствата на въздържателни дружинки и съюзи, редактирал периодични издания с въздържателна тематика. Въздържателната дейност е част от церемониала на масонската инициация в практиката на фореловите въздържателни ложи – такова е мнението на п-р Зяпков. Следователно, ако въздържателната дейност, с която днешните български конгрешани се гордеят, има масонска връзка, тя ще да се е отразила не само върху отрезвяването на новопостъпили конгрешани, но и върху доктрината за компонентите на Господната трапеза. Предпочитанието към гроздов сок вместо обикновено вино обаче не само не отговаря на новозаветното учение, но определено носи масонски привкус. А може би масонското влияние се е отразило и върху другия вид основно протестантско тайнство – кръщението във вода на малки деца. По повод споменатия масонски церемониал на въздържателите п-р Зяпков пише: „Това е като едно тайнство. Както човек взема водата и с нея измива детето при кръщението, представя си духом, че чрез Божията любов така се измива душата. Видимото ни дава представа за невидимото и така по-добре го разбираме”.[17] Не знам колко ясно е разбирал Зяпков еклектизма между масонство и евангелизъм, но примерите, които посочва в лицето на пастирите Фурнаджиев, Шопов, Попов, Градинаров и други като тях, за мен изглеждат като „вестители” на различна от Христовата и Павловата истини.
[1] „Протокол за разпит”, б. д. (АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 4, 6-8).
[2] „За масонството”, б. д. (пак там, т. 3, 143).
[3] Fey, H. (ed.) A History of the Ecumenical Movement, vol. 2. 1948-1968. WCC Publications, 2004. 204, 208.
[4] „За масонството”, б. д. (АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 3, 142).
[5] Пак там, 146.
[6] „Моята масонска дейност”, 29 декември 1948 (пак там, 147).
[7] „За масонството”, б. д. (пак там, 146).
[8] Пак там.
[9] Вж. Куличев, Хр. (ред.). Вестители на истината. Изд. „Бълг. библ. Дружество, 1994. 13-17.
[10] „За масонството”, б. д. (АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 3, 143-6).
[11] Сп. „Светлина” бр. 1 (1997), стр. 30-33.
[12] Вж. Георгиев, В. Масонството в България: проникване, организация, развитие и роля до средата на ХХ век. Наука и изкуство, 1986. 270; Недков, Д. Масоните се върнаха в България. Мириам, 2005. 199.
[13] Вестители на истината, 14.
[14] „За масонството”, б. д. (АКРДОПБГДСРСБНА, II сл. д. а. е. 2276 „М”, т. 3, 146).
[15] Пак там.
[16] Пак там, 143.
[17] Пак там.
Членовете на масонските ложи и агентите на ДС вървят ръка за ръка. Първият министър председател след 9-ти септември, 44-та г., – Кимон Георгиев е масон-звенар. Звенарите са масони, член на масонския „Военнен съюз –Звено“. Ръководството на Военния съюз се сближава с радикалната организация Звено и, заедно с нея, организира Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев.
Непосредствено след преврата групата Звено се опитва цялостно да трансформира обществения ред в страната. Това среща съпротивата на цар Борис III, който с подкрепата на монархистите във Военния съюз отстранява правителството на Кимон Георгиев в началото на 1935 г.
Радикалната група във Военния съюз продължава дейността си, като все повече се сближава със Звено и Българската комунистическа партия. Те играят активна роля в организирането на Деветосептемврийския преврат през 1944 г., след който Дамян Велчев става военен министър. През следващите години са изолирани от управлението и през 1947 комунистическото правителство провежда показен политически процес срещу бивши членове на Военния съюз
Не е общоизвестен обаче, че преди неговата смърт, през шеесетте години, официална делегация от съветското посолство, посещава Кимон Георгиев във вилата му в София и му връчва диплом: 40 години член на К П С С. Излиза, че Кимон Георгиев е бил съветски комунист, още по времето на преврата му срещу земеделското правителство на Стамболийски, – 1923-та година. А с това става ясно че масони и комунисти, са „звена“ от една и съща престъпна верига
Благодаря за информацията по политическата линия на масонството, г-н Грозев!
Напълно съм съгласен с изнесените данни. П-р Зяпков обаче не е преценил реалистично политическото лицемерие на Кимон Георгиев през 1947 г. и твърде наивно се е надявал да види в негово лице някакъв политически съюзник в опозиционната си дейност.
Как се служи на Бога и на Мамона? Кои са масоните в църквата днес? На какво християнство ни учат? Кой размива доктрината на църквата? Кой и защо вкарва Ню Еидж в църквата?
Тони, ако сте евангелистки представител/ка, би трябвало да знаете евангелския принцип, утвърден от Христос: „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7:16).
Това включва учение и поведение на евангелисти или масони.
В Посланията на масонската инициация има следната изповед на посвещение: „Сключените една в друга ръце те обединяват с нас пред Олтара на истината. Сърцата ни бият заедно с твоето, крепкостта на ръцете ни ти доказва, че докато Истината, Справедливостта и Братската любов остават свети за теб, ние ще сме ти верни“.
Опитайте се, Тони, да уточните от кои „евангелистки“ амвони най-много се говори за „Истина“, „Справедливост“ и „Братска любов“, но никога не се говори за Грях, Покаяние, Прошка, Новорождение и Божията любов в Христа? Кои днешни лидери много ратуват за „обединение“, но не на основата на Христовите принципи, а на основата на организация, власт и пари? Кои псевдоевангелистки лидери днес разбират „Справедливостта“ като преследване на хора с критично мислене за тях, заплашвайки ги със санкции и дори съдилища? Тоталитарното мислене и действия са много характерни за масоните.
А че МАСОНСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА има в днешния световен и български евангелизъм, не можем да се съмняваме. Познавачът на масонството като учение, практики и организация – българският изследовател Димитър Недков – писа в една от гнигите си по темата („Светът на масонството“, стр. 171), че в историята на масонството съществуват следните течения: англо-саксонско масонство, хуманистично-философско масонство, християнско-протестантско масонство, политически ангажирано масонство, езотерично и окултно масонство, „Принс Хол“ масонство (базирано на расов принцип).
Тези разклонения имат много общи характеристики, що се отнася до учение, организация, практики и поведение. Онова, което липсва обаче дори и на „християнско-протестантското масонство“, е същината на Христовото изкупително дело.
Малко хора имат база за сравнение, какво е истинското християнство и от къде започва фалшивото.
Християнските книжарници са заляти с литература за просперитет и изцеления.
Малко хора в църквите се интересуват от масонство и политика. „Щом сме повярвали в Бога…нали Хpистос ни е изкупил… какво общо имам аз с това?“
Църковните лидери пък умело си защитават позицията с извадени от контекста стихове и обявяват за фанатик, безверник и т.н всеки, който не е съгласен с тях.
Както обикновено, статията на д-р Пеев е на изключително високо ниво, а фактите са безмилостно точни. Ще ми бъде интересно някой да се опита да ги опровергае!
Лично за мен Куличевите дитирамби по адрес на „Вестителите на истината“, обвсняват до голяма степен парадоксалното му сътрудничество с ръководителя на религиозния култ АРЦ- обедняващият апостол Гошо Бакалов, който пък от своя страна си умира да парадира връзките си с Питър Вагнер, Рик Джойнър и куп други ЯВНИ масони. Аз например бях свидетел как във Фейсбук на стената на Ангел Пилев, Димитър Дакашев в прав текст попита самозвания апостол , как ще коментира масонската принадлежност на гореспоменатите лидери и дали той(ГБ) не е също масон? Отговорът беше, че Ангел Пилев незабавно блокира г-н Дакашев, а апостолa изля кофа със словесна помия.
Но тъй като вече да се занимаваме с бакалските истории е както се казва „На умряло куче, нож да вади“, то е реддно да се фокусираме върху една групичка странно изгрели „звезди“ из евангелско-протестантските общества.
Г-н Грозев правилно свързва агентите на ДС с масоните,но бих искал да го коригирам лекичко-не само агентите на ДС.
Не е ли странна появата на поне двама пастори-милионери в Пловдив, поне още 2 са и в София?
За други градове не зная, но сигурно и там ги има.
А съществуването на „църковни“ финансови пирамиди и БЕЗНАКАЗАНОТО ограбване на стотици наивници дали има друго логично обяснение? А безотчетните финансови потоци в някои „богоизбрани“ структури с чии пари са?
Е, мога да задам и други въпроси, но не бих искал да подсилвам черните краски в картината на Бг евангелизма. Масонството само имитира елитарност, но се стреми да завладява позиции на всякакви нива, особено в църквите.
Скоро попаднах на една анкета в САЩ от която става ясно , че от три милиона Южни баптисти, повече от милион са декларирали, че са масони!
България също няма да бъде изключение от световните тендренции!
Там, където има изяви на властолюбие и стремежи към милиони, можем да установим всякакво друго влияние, но не и Христовото!
Ще ми се да цитирам един древен Божи човек – Йероним: „Да бъдеш действително, а не само да изглеждаш като християнин, е велико нещо. По един или друг начин угаждат на света най-много онези, коите най-малко угаждат на Христа“.
Значи… можем да заподозрем доста пастори. Защо никой не посочва конкретни имена на настоящи пастори – масони?
Тони, за да се посочат имената на днешни псевдоевангелистки пастори като масони, трябва да се позовем на конкретни данни и документи. По-горе Страхил Иванов споменава за един опит на г-н Дакашев да получи отговор в тази връзка.
Историята е такъв вид наука, че борави с писмени, а не с устни данни.
Когато прочетох статията и коментарите,не можах да повярвам, че всичко това е истина.Че толковва много,които се определят като евангелски християни,са се уловили на хитрата примка на дявола.Просто съм изумен.Но колегата Пеев и останалите във форума разкриват реалната действителност.Или поне част от нея.
Отностно въздържателството, в миналото хората по принцип не са пиели или пушели. Алкохола в селата достига едва през 60-те години на миналият век. Отностно съвременните масони, познавам масони невярващи и ви уверявам, тяхната дейност в момента е някаква форма на социалнен контакт. Почти никаква реална роля във властта.
Макар че е извън темата, твърдението, че „в миналото хората по принцип не са пиели или пушели“, е бебешки невярно (не казвам „детински“, защото и децата биха се изсмяли). Хората пият от времето на Ной, което е доста отдавна, а може би дори и по-рано. Пушат също отдавна – откакто индианските шамани са почнали да танцуват върху димящи тютюневи листа, пръснати върху жарава и да пушат „лули на мира“, т.е. преди европейците да са открили Америка. По Българско пък още славяните са обичали всякакви ферментирали сокове, включително и медовина, още преди Крум да си е направил винена чаша от черепа на Никифор. А кога точно българите са пропушили в миналото, е трудно да се каже, защото не съм чул родните археолози да са датирали първите български фасове (пък и не биха се занимавали с такива дреболии).
Но темата в статията касае „евангелистите масони“ или „масоните евангелисти“, което е все същото.
Апропо, псевдонимът „богоизбрания“ ми прилича на масонски, тъй като не намирам такава дума в българския протестантски превод на Библията, следователно – не е евангелистки.
Странно, даже подозрително изглежда мълчанието по темата за масонството в църквите.
Защо ли?
Дали темата е изчерпана и втръснала на мнозина или просто някои хора смятат позата на щрауса за най-безопасна?
Или може би си мислят, че на тях няма да им се случи?
Не се лъжете, братя, и да не ви се иска, ще дойде момент в който ще трябва да избирате!
Ето ви свидетелството на пастор Пиърс Додсън, който в книгата си „Freemasonry: The troyan horse in the church“, разказва за премеждията си с масоните в църквата, ако и да не е вярвал , че ще му се случат:
ephesians5-11.org/dodson.htm
Не само подозрително, но и симптоматично е мълчанието в официалните сайтове на симпатизантите на „евангелистите масони“ или „масоните евангелисти“. (Изключвам глупостите, които конгрешанският „пастор“ ръси, където може да се провре, защото е несериозен злословец). Масонското присъствие и поведение в днешния български евангелизъм, което се вихри обикновено в чат-форумите, където се лее всякаква словесна помия, противоречи на самите масонски правила за поведение.
В документа „Старите длъжности на Свободните зидари“ (1723 г.)е дадена умерената препоръка: „Като избягвате всякакви караници и спорове, всякакви клевети и злословия, а също и на други да не позволявате да клеветят един честен Брат, но да защитавате неговия характер и да му правите всички добри услуги, доколкото това е съгласно вашата съвест, с вашата чест и вашето благосъстояние“. Както е видно, дори стопроцентовите масони са по-добри от онези, които са 50/50.
Онези, които се интересуват от друг неизследван аспект от дейността на п-р Васил Зяпков, могат да посетят долния адрес, където е публикувана статията „Пастир Васил Зяпков и дипломатическите проблеми между България и Западния свят“. svobodazavseki.com/comments/402
Имам една книга от п-р Зяпков -„През огън и пламъци“. Като му гледам проповедите… са в пъти по-добри са от тези на настоящите му наследници?
Как може да тече от един извор сладка и горчива вода?
Мисля, че отговорът на горния въпрос се крие в изповедта на п-р Зяпков: „Основната грешка в живота ми е, че аз не съм бил никога единна, цялостна личност. Разкъсвал съм се. Раздвоявал съм се! Нямал съм един ясен, чист път в живота. Това се вижда от статиите ми в Зорница”.
Не можем обаче да отречем обективния факт, че п-р Зяпков е бил високо интелигентна и образована личност. Той е притежавал магистърска степен, която е имала своята тежест. Едва ли някой от приемниците му днес в конгрешанската деноминация може да се мери с него, що се отнася до капацитет и интелектуални способности.
Открит обаче остава въпросът: Ако дойдат изпитания за християнския деец, ще може ли той да устои с твърдост? Този е един от най-древните въпроси в историята на християнството.
за двамата пастори от Пловдив дето споменава Страхил ще добавя че гледах клип на презентация на “ пирамидата “ им където единия пастор излиза на сцената като батман с въже което го спуска до сцената а после в клипа чух песен на групата Snap -The power ,тази песен е свързана със “ новия световен ред “ вижте даже началото на песента какъв текст има “ Like the crack of the whip, I snap attack
Front to back in this thing called rap
Dig it like a shovel, rhyme Devil on a Heavenly level
Bang the bass, turn up the treble ,
ще добавя НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО
1944г -46г. се случва нещо безпрецедентно и много интересно в евангелските среди. Пастир Зятков и още 12 евангелски пастири се подписват под призив за обединение на всички евангелски църкви.- съюз на евангелските църкви /СЕЦ/. Започва изключителен растеж на общността. В Асенов град се строи богослужебна зала.. Изключителен е ентусиазма сред младежите. В темите започват да се внася и социален аспект и значимост на евангелието. И СЕГА ВНИМАНИЕ!! ТОВА ПРИВЛИЧА ВНИМАНИЕТО НА ВЛАСТА И ЗАПОЧВАТ ЧЕРНИТЕ ДНИ ЗА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ВЯРВАЩИ. Православието е обезглавено. Евангелските среди са подценени, но при първите значими обществени резултати е те са стъпкани. Въпросът е – ДАЛИ ВНУЦИТЕ НА КОМУНИСТИТЕ МИСЛЯТ КАТО СВОИТЕ ДЯДОВЦИ?
Последният коментар за „ентусиазма“ в периода 1944-46 г. е отчасти верен, но е повърхностен. На сериозните историци е известно, че българските евангелисти, например, са искали да сформират дори собствена бригадирска бригада и са отправили подобно искане към тогавашния ръководител П. Кубадински, но им е било отказано.
Знае ли обаче авторът точно какви политически и религиозни обвързаности е имал религиозният представител на българските евангелисти е имал пастор Васил Зяпков?
Знае ли за съдържанието на двете му политически срещи „на четири очи“ с „вожда на българския народ“ Георги Димитров?
Знае ли за политическите договорености на Зяпков по повод посещението му и участието му в Парижката мирна конференция през септември-октомври 1946 г.?
Знае ли защо в средите на българските конгрешани той е известен като „червеният пастор“?
Знае ли за неговата организационна политическа дейност в периода 1946-48 г.?
Ако не знае, може би би проявил по-сериозен исторически интерес от общите приказки за „всеевангелистки ентусиазъм“ в разглеждания период.
С уважение,
д-р Вениамин Пеем
[…] Архивите говорят: п-р Васил Зяпков за масонството в бъл… […]
Хайде да си затвори устата В.Пеев относно Зяпков и да престане да трупа дивиденти на негов гръб. Той не струва колкото малкото пръстче на Зяпков, а много от нещата, които говори за него не са точно така.
Г-жата М. Темкова явно не е наясно с обстоятелството, че В. Пеев въобще не си отваря устата, тъй като самият пастор Васил Зяпков е бил твърде словоохотлив по масонската тема. Що се отнася до показанията на Зяпков за масоните в средите на старите евангелисти, те са писани собственоръчно от него и доста се е разприказвал. Той без малко е щял да се присъедини към масонската ложа.
aaa varnal li se e !!!SUPER – uhaaa
da my misliat sega prelomtzi, masaonzi, petrovtzi i plamen zolov
Прекрасно е че високоуважаемият д-р ПЕеев се е възвърнал към дискусиите тук-ще е приятно да прочетем нов сериал от късометражните статии за реформацията и тази есен.дано ги напише и публикува час по скоро за да имаме повод за повече прекрасни дискусии в този прекрасен сайт?!?
Интересно, но след повеече от десетилетие отсъствие, темите са вече отминали а с тях и някои от учестниците. Както бе написал дядо, правилно е да се свързватмасони с агентите на ДС, но вече и не само агентите на ДС.
osti.1 spEshen HObeznadejden.sluchai
вс. е за парлама
Няма 1 коментар за масонското ОЕЦе или СеПЦ от как там са русенци