Една тема която отново остава не разгледана а е важна и винаги е била важна в нашите дискусии тук. Какво иска да каже въпросния проповедник като заклеймява демонологията като ерес и фалшива доктрина?
Да разбираме ли че според него няма демони?
Могат ли демоните да обладават?
Нужно ли е да бъдат изгонвани ако няма такива?
Ако не е нужно защо Библията ни заповядва да ги гоним?
Ако да – какъв е библейския способ?
Много от тези въпроси останах без отговор преди време когато дискутирахме служението на Питър Уинс. Тогава се намесиха някои войнстващи и кряскащи многослови които затлачиха дискусията и не стигнахме доникъде.
Призовавам богословите във форума да си изровят главите от пясъка и да почнат да богословстват по Библията, защото в противен случай хора без образование и ценз списват многословски блогове и проповядват многословски проповеди и заради многословието си се налагат като авторитети по теми по които хал хабер си нямат!!!
Tерминът „духовна война” въвежда една нова, но не непременно желана област в техния християнски живот. Мисълта да застанем лице в лице със злите духове в битка е нещо непонятно, особено след като сме дошли при Исус като изгубени овце, а не като воини. В крайна сметка, някои от нас може би никога няма да предприемат духовна война, но трябва да бъдем наясно с факта, че дяволът вече я е започнал срещу нас. Затова е много важно за нашето стоене във вярата, да разпознаем областите в природата си, които са незащитени и отворени за сатанински атаки.
Аз участвах в дискусията която брата спомена, но нещата тогава се размиха много защото се намесиха много хора от фейсбук които не живеят в България и не знаят за какво става дума. Те имат впечетления за църквата от 1993 а нещата отдавна не са вече такива. Бог иска Неговите люде да отидат на война с враговете Му, които трябва да са и наши врагове. Когато не се подчиним, се отваряме за изкушения от страна на изкусителя (Мат.6:13), да бъдем атакувани или мъчени (Мат. 18:34). Защо тогава не очакваме и дори нещо повече – не изискваме – от пасторите, на които плащаме заплата, да се борят с нас и за нас духовно и авторитетно в битката срещу проклятията и крепостите на врага? Не са ли те поставени донякъде в същата позиция на царе над църквите (като наше покривало) под Исус, който е Цар над църквите?
И не сме ли всички ние призвани от Бога да бъдем свещеници над домовете си (нашите семейства) – позиция, подобна на тази на кралете над техните замъци? Защо тогава смятаме, че е нормално да търпим мудността и самодоволството в семейството и църквата, след като Бог ги осъжда?
Да това беше една наистина интересна дискусия. Питър Уинс не идва в България за първи път а и служението му свързано със служението на Дерек Принс не е в България от вчера а още от времето на комунизма.
Някои хора от дискусията като п-р Ангел Петков го свързаха с навлизането на книгите на Йонги Чо. П-р Ангел Петков обаче въпреки че е книговез и печата книжки и песнарки се е спасил едва през 1992. Той няма как да знае че книгите на Йонги Чо и Дерек Принс са преведени още по времето на комунизма и се разпространяваха на циклостил. При нас в църквата доскоро имаше Четвъртото измерение направена на циклостил и подвързана с твърди червени корици по времето на комунизма. Благословение и проклятие пък се разпространяваше на части но после петдесятната църква в Сливен я забраниха да се продава като дойде нов пастор.
Но това е извън темата казвам го само защото с такива отклонения дискусията се отклони от темата и от хора които нито са били спасени по онова време нито имат толкова задълбочени познания по гонене на демони и разчупване на проклятия че да взимат отношение. Въпросното посещение на Питър Уинс бе организирано от ОЕЦ и Тони Еленков го водеше по църквите. Като дойде в Бургас защото в ЕПЦ Сливен не го допуснаха започна дискусията за изгонването на демони. Ще се постарая да сумирам какво се написа тогава но не толкова относно Питър Уинс а за учението за изгонване на демони и освобождаване от наследствените проклятия.
Поучават ни, че щом нечестивите са неспасени, небрежни, алчни и егоистични езичници, то всичко, което трябва да сторим е да изискваме богатството им, за да го грабнем без да правим нищо повече, освен да чакаме идването на съдния ден, когато то ще се изплъзне по магически начин от техните мръсни ръце и ще падне в нашите! Какво по-просто от това!!
Някои вземат основата на тази заблуда и слизат още по-ниско като обещават, че „ако сега дадете повече пари на тях и тяхното служение, то Бог ще преумножи пропорционално дарението и вие ще станете по-богати от останалите!“
Вярно е, че в основата на Божиите принципи лежи законът за сеитбата и жътвата, но е голяма грешка да вярваме, че едно духовно проклятие допуснато да порази дадена личност заради неизповядан грях и скрито престъпление ще бъде автоматично изтрито, чрез физическият акт на дарение от пари. Грехът и проклятията могат да бъдат елиминирани единствено, чрез богоугодни и духовно определени техники на освобождение: 1)отричане, 2)покаяние и 3)изгонване на духовете и проклятията в името на Исус
Трябва да разберем, че духовните проблеми могат да се решат единствено с духовни методи. За да получим истинско и трайно освобождение, което ще позволи на благословенията да дойдат при нас трябва да разберем, че е необходимо да приемем отговорността за нашите лични грехове и греховете на семействата ни в името на Исус. Истинското освобождение винаги става на два етапа: 1) Сблъсък с всичко, което поражда грях и поставянето му под кръвта на Исус (Лука 3:8-9) (1 Йоан 1:9) (Лев. 26:39-45) и 2)Заповядване на проклятията и духовете, които стоят зад тях да напуснат в името на Исус! (Марк 16:17-19) (Лука 4:18-19) (Деян.8:5-8) (Мат.4:23-24) (Мат.8:16-17) (Марк 1:23-27) (Марк 2:5) (Марк 5:1-20) (Марк 9:25-27).
По-голямата част от съществуващата бедност и недоимък сред християните днес не се дължат на проклятията (въпреки че те съществуват) или на демоните които са отговорни за тях, а на нашият собствен отказ, мързел или липса на знание как да вземем власт над тези проклятия и демони в името на Исус, за да ги изгоним.
Сам по себе си фактът, че няма достатъчно информация относно произхода на денмоните не означава че тяхната активност в днешни дни е намаляла! Ако една сериозна част от публичното служение на Исус беше именно срещу тези нечисти сили, то ние като негови последователи би трябвало да вземем по-сериозно тази област. Лука 11:20. Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
Лука 13:32. И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
Лесно можем чрез нашите размишления да сведем действието на демоните само до душевно ниво. Дали обсебен или обладан, или само дори повлиян – този човек се нуждае не от „убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;”.
Искам да предложа една интересна случка за разсъждение:
Лука4: 36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37. И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38. И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39. И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40. И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
– Дали Исус се помоли за изцеление на Симоновата тъща?!
– Дали Симоновата тъща по онова време беше все още не обърната към вярата?
Наистина след деня на Петдесятница в книгатаДеяния и след това няма записан случай за гонене на бяс от кръстен с Духа вярващ, но при целия си респект към изнасящия проповедта искам да попитам чисто статистически – кога беше последния случай на изгонване на демон? Когато се молите за някого да получи кръщение с Духа случва ли се нещо, или после само го убеждавате че е кръстен със Святия Дух?
Извод: Или някак си демоните са намалели количествено че така че в църквите попадат само хора без такива проблеми. Или си променяме богословието за да си оправдаем безсилието!
Не съм и привърженик на тези, които си правят шоу и Пи Ар, издигайки и себе си, играят на гоненица, а някой от хората си остават с проблемите. Но това че някой се „перчи” докато Бог действа не е проблем нито на Бог, нито на този, на когото е послужено, а на самия циркаджия.
Имаше подобен случай: Лука 9:49. А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас. 50. А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
Най важният процес според мен е изцелението последващо след освобождението, или такъв човек да успее да заживее свободно и без страх, разпознавайки че и на него самия е дадена тази същата власт над цялата сила на врага. Лука 10:19
Ето какво казва настоящия говорител Румен Борджиев дългогодишен пастор на църквата на Зъбчето ЕПЦ-2 в София от която са произлезли мнозина модерни говорители като Трайчо, Ваньо от Веби, Люси Арсов и редица други.
Падналите ангелите и демоните били различни. Не е нужно да си богослов за да знаеш, че ангелите са ангелски същества а демоните явно имат прилика с хора но и с животни или както Словото по-скоро ги нарича зверове. Говорителят пропуска да обясни обаче от къде идват демоните?
В самото начало казва че най-трудния въпрос бил въпроса за техния произход. Поназнайващият зрител е оставен с впечатление че ясно ще му се отговори на въпроса дали хората в църква могат да имат демони. Това за съжаление не се случва в настоящата пространна сказка. Поне не по начин по който слушателят да може да потвърди или отхвърли това твърдение с достоверност.
Говорителя твърди че няма достатачно богословско обяснение. Може би още в това бе момента да спре да обяснява неща които не е много наясно.
10мин 45 сек – ангелите на познавали човешките емоции и не познавали човешкото естество. Това малко прилича на изказването на Бени Хин в София. Дано не го е заучил от там
Добра бележка за предадамовата раса но явно няма достатъчно познания за да го обясни.
Правилно забелязва в думите на ап. Павел че евреи които са в зает с Бога могат да отпаднат от вярата и да бъдат обладани от демони. Защо не прави същите изводи за вярващи в църквата?
13мин – ДЕМОНОЛОГИЯТА не е извън църквата. Вероятно има предвид СЕПЦ?
15мин – ИЗОПАЧАВАНИЯ
18мин – разликата между обсебване и обладаване и човек атакуван от тези духовни сили. Каква е разликата?
– обладан човек – в неговото тяло живее друга личност (гадаринеца)
– вярващи хора обект на външни атаки от тъмните сили
26мин – зад всяка болест се крие демон
27мин Ако Божието слово казва „унил дух” това е състояние на човешкия дух, а не на външен демоничен дух.
30-31мин Няма в Библията, в Новия завет случай на новороден човек да бъде обсебен от нечист дух.
До тук спирам защото ми се изчерпа търпението. Ако някой желае може да продължи и да ни информира за по-нататъшното развитие на темата от говорителя ако въобще има такова.
Твърденията натрапвани до тук са не библейски т.е. те звучат като богословие но нямат библейско основание. Използваната библейска дума е „демонизиран”. До колкото съм чел никъде в гръцките оригинали не се използват думи като обсебим и обладан а демонизиран. Говорителят дори не споменава това а тръгва да прави глобални заключения за обладавания и обсебвания за които Библията не казва ни дума. Приемайки неговите хипотетични твърдения поне до 30мин от философската му сказка, един бегъл поглед в Библията е достатъчен за да го обори. Първо имаме вярващи в завет с Бога в които влизат нечисти духове. Саул е един добър старозаветен пример.
Второ имаме примера с Ананий и Сапфира където съвсем директно се казва за хора спасени и кръстени с Духа че в тях се е вселил не просто демон а сам сатаната. Забележете че използвам думата която използва сказката „всели” а не „демонизира” т.е. веднага имаме пример от Писанията който оборва казаното до тук от говорителя.
И трето и може би най-важно имаме апостол Павел с демон който го мъчи в плътта директен пратеник от сатана, който дори не е споменат във видео изложението по-горе. Като цяло добро начало но последвано от празно и безсмислено философстване и повтаряне на известни факти. С две думи не е нужно да си дългогодишен пастор и да си отделил час от времето да слушаш за да знаеш казаното в горното изказване. Поражда се е и съмнението че говорителят е изчел доста книжки по темата но или от грешните автори с противоречиви мнения или просто няма практически познанията по изгонване на демони. Ако някой посещава черквата му ще помоля да ни каже дали изгонване на демони се практикува в тази църква и дали говорителят дори веднъж в практиката си е изгнил дори един единствен демон. Ако не е това поражда сериозни съмнения за него и за това защо духовете не му се покоряват. В сравнение, брата Стивън Хеджис прави доста по-добро поучение за демоните като изхожда и от християнски и от еврейски източници. Искрено ще се надявам поддържащите форума да поместят и неговите поучения за сравнение.
Едно от най-добрите оръжия, които Сатана използва днес в църквата са фалшивите пророчества, фалшивите учители и бунтовните пастори, които проповядват половинчати истини от Евангелието. Тези измамни и завоалирани поучения в познатия съблазняващ дух представляват смесица от безотговорност, мудна любов, благодат, която не гледа на делата и приспивна песничка на дявола, които са много добре приети във всяка църква склонна да тръгне в широкия път на самодоволството и да избегне собственото си освобождение.
Не знам в каква посока е коментара на Мая Войникова, но апелирам към малко по-премерен тон. Ако не би казала нещо на някого в негово присъствие, моля не го прави и тук.
Болшинството от хората в църквите днес никога не са прекосявали своята река Йордан, камо ли да предприемат нещо срещу своите великани в духовния свят. А не сме ли всички ние призвани от Бога да бъдем свещеници над домовете си (нашите семейства) – позиция, подобна на тази на кралете над техните замъци? Защо тогава смятаме, че е нормално да търпим мудността и самодоволството в семейството и църквата, след като Бог ги осъжда? Самият Исус посочи, че благовестието се състои от четири стъпки. Можем да ги видим в Лука 4:18-19, където Исус цитира Исая 61:1-3, за да поясни служението си. Нашите служения трябва да бъдат построени по същия образец.
Стъпка 1 е да бъдем помазани (Святия Дух) и да бъдем спасени ние и другите.
Стъпка#2 проповядване на освобождение и развързване на пленниците.(В това влизат наследствените проклятия и греховете извършени от вас и вашите предци заедно с техните последици, които са позволили на проклятията и духовните атаки да дойдат върху вас.)
Стъпка#3 освобождение и изцеление на болните и сърцесъкрушените. (В това влизат емоционалните наранявания причинени поради манипулациите на врага, контрола упражнен от него и ролята ви на жертва.Обърнете внимание на това, че теготата (депресията) е спомената като дух в Исая 61:3.
Стъпка#4 физическо изцеление за вярващите. И ето, донесоха при него един паралитик, сложен на постелка. И Исус, като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. (Мат.9:2). Спомнете си, че след отиването на кръста и възкресението Исус каза, че всичко това все още трябва да се практикува от вярващите и църквата в Марк 16:17-19. В това се състои и Великото Поръчение към църквата.
Дискусия за Питър Уинс (лято 2013 – Обзор)
Автор: Иван Георгиев – редовен участник
Тема: Питър Уинс в България – респективно изгонване на демони на хора в църквата с участници:
Акад. Тони Еленков – организатор на събранията (полуредовен участник)
Д-р Вениамин Пеев – богослов (редовен участник)
Д-р Виктор Костов – адвокат (полуредовен участник))
Ангел Петков – „бивш пастор” на ЕПЦ-Стралджа (пише и под псевдоним, полуредовен участник)
Явор Костов – п-р певец и др. (нередовен участник)
Янко Добрев – п-р на Силистра (редовен участник)
Дискусията относно Питър Уинс (наричан за кратко ПУ) е провокирана от Ангел Петков бивш п-р Петков на църквата в ЕПЦ-Стралджа. П-р Петков „пуска бомбичка” за да провокира внимание и апелира към колежките си във форума да наблюдават ефекта на неговите диверсантски действия. Откликват:
– Татяна (Таня, Танчето) Иванова от ВЕБИ (нередовна участничка), има калвинистки блог, твърди че дискусията за изгонване на демони е женомразка
– Магдалена (Маги, Магда) Караджова (Magdalena Weishäupl ) – живуща в Австрия (нередовна участничка), има блог, неизвестно от коя църква в България но там си прави църква п-р Пламен Петров
– Йоланта Йовчева (нередовна участничка) – работи в страницата христикяни и има отношения с комисията „Кушлев“. Изказва се положително за служението на ПУ и гоненето на демони.
След като пастора-певец Явор Костов апелира жените да не взимат връх в дискусията, трите блогерки са посочени групово от адк. Костов като „лелки-йезавелки”. Това отклонява дискусията от темата за демони и тяхното гонене и д-р Пеев обявява че плурализма на фесбук е завзел пастирите.
Калин Василев известен в интернет с прякова Къл-Вача изказва мнение за служението на Дерек Принс респективно ПУ че
– засяга доктрината за изкуплението
– демони и тяхното гонене от църквата
– свещения смях
Янко Добре п-р на Силистра (редовен участник) дава положителна окраска за посещението на ПУ в Силистра и че не е за първи път. При тях нямало свещен смях и не е засягана доктрината за изкуплението.
Магдалена (Маги, Магда) Караджова (Magdalena Weishäupl) пък твърди че дух не може да влиза във вярващ, което е калвинистко твърдение.
Татяна (Таня, Танчето) Иванова подкрепя калвинистката позиция.
Йоланта Йовчева (нередовен участник) дава мнение което граничи с йеховистите и на помощ и се притича помощника от форума на христикяни Венци Тоневски (нередовен участник) който си рекламира продуктите така „Прекарахме едно чудесно и благословено време на тазвечерната служба с Питър Уинс. Ще се наложи да разочаровам съпартийните лелки които до умопомрачение надаваха бесен вой срещу службата въпреки, че ясно усещаха присъствието на Святия Дух в залата. Аз не видях да се случва нищо смущаващо или “ненормално”. От скромния ми опит с въпросната дружинка, смея да твърдя, че жените просто търсят внимание (което за момента намират тук) продължава Тоневски след което пише още:
Уважаемата Магда Уезшьопал (визира Магдалена Караджова Weishäupl) и подгласящите и лелки-съратнички (визира Татяна (Таня, Танчето) Иванова както и Йоланта Йовчева), водени от п-р Петков (визира Ангел Петков – „бивш пастор” на ЕПЦ-Стралджа) , са от новото интернет фейсбук-поколение, което поради не спазване правилата на добро възпитание, което изискват част от християнските форуми, те са блокирани и „единственото място за изява“ им остава фейсбук и да пускат бомбички на места, където все още не са се изявили. Те също са души за спасение, за това нека се молим за намеса на Божията ръка в животите им, като разбира се следим и пазим нивото на култура в християнските форуми и сайтове, поверени ни от Бог. <3
Това е както виждат е накратко как се разви дискусията за изгонване на демони през 2013. Две години по-късно сме свидетели на същите отклонявания ако не е смятатаа разумните изказвани на брата Софронийев до тук. Мисля че ще се съгласи че атаката против библейското учение е поръчкова. Ако има интерес ще подготвя списък на въпросите за гонене на демони, които остават не отговорени до сега заради отклоненията на нередовни участници. Иска ми се да говорим и за практическото приложение на самата доктрина, по което за съжаление също нямат много познания.
А пък аз съжалявам че все още има страхливи християни които все още неса готови да платят цената и да се зблъскат с истинската реалност.А в интерес на истината в библиата много често се споменава за Сатана.Какаво да скъсамели страниците и ? Моля него приемай лично,брат в Господа.
Спомнете си, че след отиването на кръста и възкресението Исус каза, че всичко това все още трябва да се практикува от вярващите и църквата в Марк 16:17-19. В това се състои и Великото Поръчение към църквата.
И тия знамения ще придружават повярвалите; в мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят. (Марк16:17)
Кой проповядва в църквата, че благовестието е спасението, когато сам Исус каза, че то е само четвърт част от цялото? Защо пророците и пасторите се опитват толкова упорито да изтрият другите три части? Павел казва, че ако се опитаме да изтрием или променим част от истинското благовестие, то тогава сме под проклятие.
Всичко се свежда до това: ако искаме истински и трайни резултати, то трябва да правим нещата по Божия начин.
Голяма част от разочарованието във вярващите, които ходят на църква се дължи на изопаченото и непълно поучение, че нуждите им през седмицата ще бъдат изобилно снабдени само като дават повече в неделната служба. Още по-зле звучи поучението, че ако дадете един долар в замяна ще ви бъдат дадени сто. Тогава защо да не дадем сто, че да получим хиляда? Тези думи на обещание не идват от Бога. Тези проповедници не взимат под внимание истинския духовен закон за сеитбата и жътвата, а просто проповядват светска хуманистична доктрина взета назаем от банковите стратегии за инвестиции на уолстрийт, като прикачват към нея Божието име и цитират стихове, като тези в Малахия 3:8-11. Вярно е, че ние трябва да дадем на Бога онова, което така и така му принадлежи – 10% от първака на всичките доходи. Можем да видим ясно това в стих 8, а също и на други места като 1 Кор.9:7-13, Бит.28:22; Числ.18:26; Лев.27:30; Втор. 14:22 и т.н.
Така например според ст.9)Вие сте наистина проклети (духовно) с проклятия, които не идват само поради неплащане на десятъка, но и поради всичко изброено в ст.(5) баяния, прелюбодейства, лъжливи клетви, угнетяване на наемниците в заплатата, лошо отношение към вдовиците и сирачетата, поради онеправдаване на чужденците и лошо отношение към Господа.
В стих (7) проклятията идват поради отклоняване от наредбите (включващо присъди, заповеди, закононарушения и престъпления).
Обърнете внимание също, че проклятията в стих (11), които се отнасят до преждевременно хвърления плод и разрухата кореспондират с проклятията изброени в Лев. 26:14-39 и Втор.28:15-68.
Бог изброява още неща в ст.(13) Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ, а вие казвате: Що сме говорили против тебе? Това означава, че вие сте склонни по-скоро да отхвърлите обвиненията, отколкото да искате прошка. Истината е, че има много причини от ваша страна и от страна на вашите предци (Изх.20:5) (Изх.34:7), които да ви носят бедност и недоимък. (Рим.2:9-11)(Гал.6:7-8)(Ефес.6:8)(откр.13:10). Но само даването на повече пари и намислянето на едно желание няма да разреши съществуващия проблем.
Това което казвате сигурно е така, но като цяло не бе споменато в дискусията за която ви говоря. Разглеждаха се следните по-важните богословия по темата:
1. Наличието на демони и обладани в старият и новият завети
2. Как Исус гонеше демони без да се церемони с тях и да им се обяснява
3. Някои доктринални наличности в служението на ПУ които идват от Дерек Принс или други библейски учители в това число и книгата Благословение и проклятие
4. Кой може да изгонва демони от църквите? Само пасторите или и вярващите
5. Може ли човек кръстен със Св. Дух да има демон?
6. „Дихотомията“ и „трихотомията“в Ст. Завет и в Новия
7. 1 Кор.6:1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
8. Ако според словото не можем да гоним демони от невярващ, понеже ще дойдат други седем, от кого тогава би следвало да гоним?
9. Защо християните могат да гонят демони, ако те автоматично напускат при новорождението? Бог объркал ли се е?
10. Защо словото ни казва да си служим един на друг с дарбите?
11. И последно защо в Ефес.4:27 се казва да не даваме място на дявола? Не е ли защото можем да му дадем?
12. Служението на пастори и вярващи при изгонването на демони
13. Ереста на Джон Макартър и Пайпър които отричат дарбите и кръщението на Св. Дух
14. Има ли демони в петдесятните църкви – този въпрос не е специфичен за дискусията а е повдигнат от п-р Петков за да покаже липсата на демони в една чиста църква. Няма данни дали този процес продължава след оттеглянето на п-р Петков от дискусията
15. Има ли ДЕМОНИЧНО НАТОВАРЕНИ РЪКОПОЛОЖЕНИ „петдесетни“ пастори?
16. КОЩУНСТВО ли е да се бръщолевят обидни квалификации?
17. Правилно ли е да се кръщават малки деца „не по вяра“
18. Грях ли е не приемането на кръщението в Св. Дух
19. Има или няма новозаветен пример (поне аз не зная за такъв), в който жени да спорят с мъже в църквата (малко извън темата но все пак богословски въпрос зададен от Явор Костов пастор-певец)
20. Отново не много по темата но все пак богословски важно от Венци Тоневски сравнение с „пастор” Петков и 1 Тимотей 3:2 „Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава…“
Искам да ви обърна вниманието към един друг водещ калвинистки богослов и апологет Пол Уошър. Благодаря на Иван за изобличението на блогерките и групита които ги превеждат и разпространяват на български. Прекрасните му видео и аудио поучения който парадират за святост и библейска истина но не са нищо повече от ЕРЕСИ
В продължение на няколко години бях голям фен и последовател /ученик на Пол Уошър. Мислех го за божи лидер, реформатор и истински мисионер. Докато разбрах че е довел повече хора към лъжеученията на калвинизма от Макартър, Пайпър, Спроул и Джеймс Уайт взети заедно. Калвинизма ще доведе много хора до унищожаване на душите им защото не е фокусиран в Христос а в човека. Той е себично и легалистическо християнство
Уошър твърди че до реформацията цялата църква е била в духовно затъмнение и просто не е имало истинска църква. Той проповядва че има някои хора „избрани или избраните“ от Бог от начало да бъдат спасени и обновени за да могат да повярват в Христа. Уошър кава тези „християни“ да вярват (от неговото проповядване), че те могат да „мразя“ греха докато го практикуват всеки ден!
Една от проповедите му е озаглавена „Обявявам война на молитвата на грешника“! Във видео записа Уошър твърди, че молитвата на грешника е изпратил повече хора в ада дори от дявола. С една крайност се отнасят към молитвата на грешника като „идолопоклонството на решителността”
Както Рей Комфорт, Джон Макартър, Пат Робъртсън, Кърк Камерън и безброй други лъжепророци като тях Пол Уошър проповядва една ужасна ерес наречена „Господстващо спасение”. Те са всички еретични калвинисти. Господсващото спасението е вратичка подход към католическата доктрина за спасение.
Истината е, че един изгубен човек (невярващ) трябва да направи лично решение да се доверите на Исус Христос като свой Спасител. Бог няма да принуди или убеждения или вяра при никого. Спасението е дар от Бога, за да бъде взето, само само по благодат чрез вяра само в Исус Христос сам. (Ефесяни 2: 8-9)
Пропуснал си пишман богословката Миглена Петрова която участва с познанията си по католицизма и мюсюлманската история с които са я обогатили като е била във ВЕБИ
Интересни наблюдения но и аз забелязвам че има някои пропуски
Аз също участва в дискусията с някои разкрития които си пропуснал
Не съм я пропуснал а просто не участва във въпросната дискусия. Позволих си да сумирам накратко казаното във видеото което дискутираме и да го сравня с дискусията за Питър Уинс с подобното служение. Наблюдения: темата се отклони относно мненията на т.нар. „лелки-блогерки” и пасторите а не служението на освобождение
В момента ви подготвям по-важните въпроси по темата за демонология които остават не отговорени до момента и на кои се надявам заедно да търсим и открием отговор. Поне в нашия етнос има много окулт и нужда от демонически освобождения.
youtube.com/watch?v=n8ZNIOm5tKY
youtube.com/watch?v=0_oLxwj11Co
youtube.com/watch?v=tB1h5r6xkpQ
Части 2,3 и 4 от сминара по демонология
Г-н Георгиев, караш ме да се чувствам поласкан, че от време на време някой се сеща за мен. Както виждам, въпреки опитите ми да обясня какво исках да кажа с някои по-разговорни фрази, които употребих на място, където със сериозни изрази не се говори, пак съм останал неразбран. Само че, доколкото останах с впечатление от теб, ти си интелигентен човек и едва ли не си ме разбрал. По-скоро пишеш това, което би искал да бъде. Имай пред вид, че от онази година много неща се промениха. Едно от тях е, че в момента се занимавам с компютърните системи на една голяма фирма (като изключим това, че сега съм още в болничен), което ме научи на хакерски номера, които не си и сънувал. Няма обаче да казвам подробности защото съм все още нащрек, ни имам пълна готовност да отреагирам в случай на нужда. Едно от нещата е, че измислих начин как да бъда предупреждаван всеки път когато името ми се появи тук в дискусиите. И преценям кога да отговарям. В момента имам други приоритети, които са ми много по-важни от този сайт, но не ми е безразлично когато се говорят неверни неща за мен. Сега ще спомена само две неща: първо, не знам какво искаш да кажеш с титлата „бивш пастор“ – очевидно информацията ти не е ъпдейтвана и ти препоръчвам да я ъпдейтваш, а ти знаеш добре как (извинявай за компютърния жаргон, но знам, че разбираш). Второ, под псевдоним мои изказвания в този сайт НЯМА! Бях написал само три поста с друго име когато бях блокиран, направих това за да разбера механизма на блокировката и след като я разбрах сам се разкрих и името беше коригирано. Така че, и преди ти бях казал, но сега още по-ясно ще ти заявя, че мога да докажа, че не съм писал под псевдоним тук никога.
Все пак, ще дам моя скромен принос към дискусията за демонологията, да не кажеш, че бягам от отговорност. Така че, забравяме за „ПУ“ и минаваме по сериозни въпроси.
Искрено съм възмутен че въпреки многобройните си квалификации въпросният „п-р Петков” не успя да се въздържи от писане на глупости и да почете с мълчание паметта на загиналите наши братя в Сирия както направихме всички в този форум.
„П-р Петков” понеже следя дейността ти и на други места мога ли да ви попитам дали ти ли автора на протестното писмо до дирекцията „Верозповедания”?
Приятели нека не обръщаме внимание на провокации от лицето п-р Петков който бе отстранен от модераторите на този форум и на форум „християни”. Не знам защо отново са допуснати коментари с няколко псевдонима, но бих помолил да се фокусираме върху по-важните въпроси които остават не отговорени по темата за библейска демонология и изгонване на демони от вярващите:
1. Кой може да изгонва демони от църквите? Само пасторите или и вярващите
2. Може ли човек кръстен със Св. Дух да има демон?
3. Ако според словото не можем да гоним демони от невярващ, понеже ще дойдат други седем, от кого тогава би следвало да гоним?
4. Защо християните могат да гонят демони, ако те автоматично напускат при новорождението? Бог объркал ли се е?
5. Защо словото ни казва да си служим един на друг с дарбите?
6. И последно защо в Ефес.4:27 се казва да не даваме място на дявола? Не е ли защото можем да му дадем?
7. Има ли демони в петдесятните църкви?
8. Има ли ДЕМОНИЧНО НАТОВАРЕНИ РЪКОПОЛОЖЕНИ „петдесетни“ пастори?
9. Грях ли е не приемането на кръщението в Св. Дух
1. Същност и значение на доктрината за демоните.
Доктрината за демоните е част от ангелологията, която изучава произхода и действието на злите духовни Божии създания. Това учение е известно още с името “демонология”. С понятието “демон” се обозначава зъл ангел. Техният предводител е известен с много имена, най-популярните от които са “дявол” и “сатана”.
Днес има засилен интерес именно към тази част на ангелологията. Главна причина за това е упадъкът на режим, който беше положил идеологическите си основи върху атеизма. Този атеизъм създаде духовна празнина у хората и за да я запълнят те се обърнаха към окултизма. Това доведе до бум на окултни служители – врачки, екстрасенси и други. За да им се противопоставят, християните започнаха трескаво да изследват сатана и демоните.
Трябва да отбележим, че Божието Слово не е доминирано от доктрината за демоните. То е доминирано от доктрината за Бога. Ние не можем да игнорираме свръхестественото, но не трябва и да бъдем преангажиарни с него. Ако нашето внимание е насочено към Бога, то тогава демоничното влияние в живота ни намалява. В Як. 4:8 Библията ни казва, че колкото повече се приближаваме към Бога, толкова повече стана се отдалечава от нас.
Правилното разбиране на това, което Бог ни казва за сатана и неговите демони помага да се избегне общо неразбиране за нашия главен противник. Такива неразбирания са довели до това някои да отхвърлят действителността за Сатана докато други отреагират с ужас тъй като му придават по-голяма власт отколкото му се полага. Библейското богословие, което включва правилна демонология е съществено за нашата ежедневна битка срещу духовните сили на злото. Такова разбиране трябва да включи библейско знание за това кой е Сатана и кои са демоните, каква власт имат те, тяхното взаимоотношение с невярващи, вярващи и Бог и как християните трябва да стоят срещу тези сили и да подкрепят събратята си.
Пред вид факта, че демоните са вид ангели, няма да разглеждаме подробно тяхното естество, понеже то е същото, както при ангелите, което вече разгледахме. Разликата се състои в тяхната дейност и начин на действие.
2. Произход на Сатана и демоните
Бог създаде Земята и ангелите – видимият и невидим свят. Според Бит. 1:31 Той се вглежда в творението Си и го анализира като “твърде добро”. Това означава, че нито Сатана, нито демоните бяха съгрешили. Създаденият свят беше съвършен и това не допуска какъвто и да е грях. Това се вижда и в Пс. 148:2-5, където псалмистът възкликва хваление към Бога, Който е създал небесните създания. В Кол. 1:16 апостол Павел също потвърждава, че небесния свят е създаден от Бога. След като небесните създания са създадени от Него, то това означава, че те са били съвършени като цялото Негово творение.
От описанието в Бит. 3:1 можем да си направим извода, че Сатана вече е съгрешил и е бил прогонен от Небето заедно с други ангели, негови последователи. Има два пасажа, които богословите използват като описание на падението на Сатана. Единият е Ис. 14. В тази глава пророк Исая говори за царят на Вавилон. Има спор дали това може да се отнесе и до Сатана – дали може да се счита, че земните битки са преобраз на духовните. В Ис. 14:12 езикът рязко се променя. От това може би следва, че писаното в този стих се отнася не до вавилонският управник, а до някой друг. Не е необичайно да се прави паралел между земни и духовни неща. Според богословите Ис. 14:12-15 се отнася за падението на Сатана. В Ис. 14:12 е употребена думата “луцифер”, която се превежда “носещ светлина”. Не е ясно дали тази дума е име или представлява описание. Някои превеждат тази дума с израза “Денице, син на зората”. В Ис. 14:16-17 отново става ясно, че се говори за императорът на Вавилон.
Другият пасаж, който намеква за падението на Сатана е Езк. 28:12-15. Този пасаж е по-ясен защото съдържа препратка към Едем – Езк. 28:13. От тук може да се направи извода, че пророкът пише за някой, който се е намирал в присъствието на Бога. В Езк. 28:14 се казва, че този някой е херувим – духовно създание. Това също намеква, че в този пасаж се разказва за падението на сатана.
Някои богослови използват още един пасаж за да разкрият произхода на Сатана и демоните. Това е Бит. 6:2-4. Но тук е по-малко вероятно да става дума за тях. Ако това е вярно, то би следвало, че Сатана е паднал заедно с Адам и Ева и е изхвърлен от присъствоето на Бога заедно с тях. По-вероятно е падението на Сатана да се е случило между събитията от Бит. 2 и 3. Той е бил зъл преди да изкуши човека, а не е станал такъв след това.
Вероятната причина за падението на Сатана е гордостта. До този извод се стига като се направи анализ на Ис. 14:12-15. Изразите “Планината на събраните” и “Божиите звезди” представляват еврейски паралелизъм – начин, по който евреите говорят за небесните създания. Според някои тълкуватели поставянето на по-нисше същество над ангелите от страна на Бога може да не се е харесало на Сатана.
Като обощение можем да кажем, че разполагаме с много малко информация за произхода на Сатана и демоните. И тази, с която разполагаме, може да бъде интерпретирана. Независимо от това в кой етап от Библейската история разглеждаме тяхното падение, трябва да отбележим, че това е събитие, случило се извън човешкото време и не е възможно да го поставим в измерения, познати на хората. Богословите работят повече с предположения и догатки. Получаването на представа за Сатана и демоните е свързано с много логически разсъждения.
Бих изказал личното си мнение о въпроса. Ще се възползвам от списъка с въпроси, който Иван Георгиев е представил. И за да не изглежда нагласено все едно аз си задавам въпроси, а после им отговарям, мога да кажа че не познавам Иван Георгиев, но се радвам че има такива братя. Даже от много време ми се върти една идея за дискусия, но не виртуална, и да има човек като него да ни „връща в темата“. Да има възможност хора да изкажат мнение, да се чуят и противоположни мнения, без да изпадаме в словестни битки както по форумите често се случва. Или имаш сериозен аргумент; или си траеш, иначе се получава че който е по-шумен тои е по-правдив. За София когато решите сядаме и дисутираме – има къде, а може и някъде на кафе (със Страхил сядаме, но без камера). За станата също е възможно, техниката ни е мобилна, но ще е малко по-трудно да го организираме.
Сега по темата за Демонологията.
Смятъм че нашия фокус трябва да бъде Бог и Неговото присъствие, и ако се случи тогава да се изяви някой демон, понеже не му понася „на горещо“ то тогава да „заставаме на позиция“. Иначе се превръщаме в циркаждии, търсещи сензация, а не Божието присъствие. Ако нашия фокус се отмести и е само върху демоните, което виждам че при някой служещи с освобождение вече се е получило, то тогава сме изложени на опасността да бъдат подлъгани от самите демони и в съдния ден да чуят: “ 23 ….Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Матей 7:22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
В този случай съм съгласен с казаното от пастор Борджиев че гоненето на демони не е мерило за здравословност и истинска близост с Бог.
На 1 я въпрос дали гоненето на демони е за всички вярващи или само за пасторите бих казал че е очевидно от страниците на Новия Завет, че е за всички.
Само да вметна че сегашните всички не са катото тогавашните. Защото за всички тогавашни вярващи преди да тръгнат по този „ПЪТ“ е трябвало сериозно да преразгледат бъдещите си планове, в предвид сериозните гонения и реална опасност за живота, което ги прави истински последователи на Христос, отрекли се от себе си и не работещи за своя имидж и издигане, а както казват за себе си апостолите: Яков 1:12 Петър 1:1. Юда 1:1. Римляни 1:1. Римляни 14:18. 1 Коринтяни 7:22.Колосяни 4:12, 2 Тимотей 2:24.,Тит 1:1
Това разбиране работи в 2 посоки:
1. Когато човек се разпознава като „дулос“ на Христос няма да да привлича внимание върху себе си и да прави спектакъл с това, колко той е овластен, а ще бъде внимателен да не идва върху него нещо, което принанлежи на Господ.
2. Когато някой е „дулос“ на Христос той не отива от себе си и има кой да го защити ако някой го погне.(Деяния 19:14-17)
3. Дейност на Сатана и демоните.
Всички духовни същества бяха създадени от Бога за да вършат добри дела, или да изпълняват това, което правят добрите ангели. Демоните, обаче, извършват дейност, чрез която се противят на Божията воля. Целта на Сатана е да разруши това, което Бог създава.
Дейността на Сатана и демоните се заключава в следното:
Сатана е автор на греха. Той е първото същество, което съгреши против Бога. В Бит. 3:1-6 е описано как дяволът принуди човека да съгреши, което показва, че самият той е съгрешил преди това. В Йн. 8:44 Исус го нарича “баща на лъжата” и “убиец на човешките души”. В IЙн. 3:8 е записано, че дяволът е съгрешил “отначалото” на света, което полага основите на човешкия грях. Независимо от това, обвинението за човешките грехове не трябва да пада върху него. Както вече видяхме, той не е в състояние да накара хората насила да съгрешават. Той ги подлага на изкушения, а те сами избират дали да им се подадат или да се преборят с тях както направи Исус в историята, разказана в Мт. 4.
Сатана и демоните се съпротивляват срещу Бога и се опитват да разрушат Неговото дело. Това става чрез следното:
Както при Ева в Едемската градина (Бит. 3:1-6), така и при Христос в пустинята Сатана дойде с изкушение – Мт. 4:1-11. За да постигнат своите цели той и демоните използват лъжи (Йн. 8:44), измама (Откр. 12:9) и убийство (Пс. 106:37, Йн. 8:44). По този начин те целят да накарат хората да се самоунищожават – Йн. 10:10.
Те се опитват да заслепят хората за Евангелието и се стремят да предотвратят разпространението на Христовата Блага вест и ползата от нея – IIКор. 4:4, Гал. 4:4. Това е причината поради която днес много хора се насочват към фалшиви култове и религии, предлагащи лесен достъп до духовния свят и манипулирането му в полза на хората.
Въпреки всичко, Сатана и демоните нямат неограничена власт. Те са ограничени от Божия контрол и имат ограничена сила. Историята на Йов ясно доказва това – Йов 1:12, 2:6. Както се вижда в тези стихове, Сатана трябваше да иска разрешение от Бога за да направи каквото и да било на Йов. Бог му даде позволение, но ограничи степента на неговото въздействие. Според Юда 1:6 демоните са държани във “вечни окови”. Тяхната участ е предначертана и те са обречени на вечно осъждение. В Як. 4:7 е записано, че християните могат да отблъснат Сатана и демоните от живота си. След бунта си срещу Бога те вече нямат властта и силата, която са имали като ангели преди падението. Освен това, демоните не познават бъдещето на хората и не могат да четат техните мисли. В Ис. 46:9-10 ясно се казва, че никой друг освен Бог не може да познава “края преди началото”, т.е. не може да знае бъдещето. В Мк. 13:32 Исус казва, че никой друг освен Бог не познава събитията от Последните времена. Това означава, че всякакъв опит да се разгадае точния ден на Второто идване на Господа се увенчава с провал. В Дан. 2:27-28 четем, че никакви сатанински духовни сили не са в състояние да каже какво мисли или какво е сънувал даден човек. Поради това императорът на Вавилон Навуходоносор не можа да получи отговор на въпроса за неговия сън от врачовете и астролозите, които не си служат с Божествени, а със сатанински сили.
В историята на изкуплението съществуват различни етапи на демонично влияние и сатанинска дейност:
В епохата на Стария Завет влиянието на демоните е било явно чрез идолопоклонството. Във Втр. 32:16-17 четем, че поклонението на фалшиви богове всъщност е поклонение пред демонични сили. В Пс. 106:35-37 псалмистът казва, че службата на чужд бог е сатанинска примка. Демоните не е можело да бъдат изгонвани постоянно. Показателна в това отношение е историята на цар Саул. Поради неговото непокорство Бог беше го наказал като допусна демон да го смущава. Този демон го напускал когато Давид е свирил със своята арфа – IЦаре 16:23. Но това напускане е било само временно.
По времето на служението на Исус се наблюдава най-голяма концентрация на демонично и сатанинско действие. Там където има много ярка светлина, тъмнината се вижда по-ясно. За разлика от предходните времена, Исус можеше да изгонва демоните с абсолютна власт. В ДА 19:13 четем историята за синовете на Скева. Те бяха юдейски заклинатели, които се опитаха да изгонват демони позовавайки се на Името на Исус по начин, по който езичниците използваха имената на техните богове. Този техен опит беше неуспешен. В Мк. 1:27 Исус смайва хората с властта, която имаше над демоните – Той им заповядваше и те бягаха. В Мт. 12:28-29 Той поучава за силата, която Му е дадена над Сатана и демоните. Тази сила е чрез Божия Дух, Който беше в Него. В Евангелията са регистрирани много случаи, в които Исус с лекота изгонва демони от хората.
В епохата на Новия Завет или днешната епоха, Исус даде власт над демоните на Своите апостоли – Мт. 10:1-8, Мк. 3:15. След това, такава власт получиха и 72-мата Негови ученика – Лк. 10:1-17. По-късно такава власт имаше църквата от Ранната християнска епоха. В ДА 8:7 се казва, че демоните с писък са напускали хората, които са обладали. Те бяха изгонвани от християните. В ДА 16:18 виждаме, че апостол Павел изгони предсказвателен демон от обладано момиче. В Як. 4:7 е показано как може да се направи така, че Сатана да бяга от християните. В IПт. 5:8-9 апостол Петър предупреждава за дебнещия като рикаещ лъв Сатана, но напомня и за силата, която вярващите имат над него. Това продължение на триумфа над силите на Сатана и демоните в Ранната църква е съгласувано със служението в Името на Исус – IЙн. 3:8.
По времето на Милениума или 1000 годишното царство на Господ Исус Христос на земята властта на Сатана и демоните ще бъде допълнително ограничена – Откр. 20:1-3. Сатана ще бъде завързан в бездната и няма да му се позволи да извърши каквото и да било срещу хората. В края на периода той ще бъде освободен и ще поведе човечеството на последния бунт срещу Христос – Откр. 20:7.
По време на Страшния съд ще бъде произнесена вечната присъда над Сатана и демоните – Откр. 20:10. Днес съществува мнение, че Сатана е господар на Ада, а Бог – на Рая. Това кара някои хора да мислят, че ако в този живот се покланят на Сатана когато отидат в Ада ще имат някаква издигната позиция и ще живеят относително добре. Също така, счита се, че демоните ще бъдат тези, които ще измъчват душите на осъдените. В действителност, това е една сатанинска заблуда, целяща да отклони хората от Благовестието на Господ Исус Христос. Както се вижда в Откр. 20:10, нито Сатана, нито демоните имат каквато и да е било позиция в Бездната. Истинският господар на Ада и Рая е Бог – единствено Той може да владее над това, което е сътворил. Сатана и демоните са клиенти на Ада, а не негови владетели.
Действието на Сатана и демоните днес.
Макар, че Сатана и демоните днес много хора отхвърлят като мит, легенда или метафора за социално зло, тъжна грешка е да не се вярва на разказа на Писанието за тази действителност само защото не може да бъде видяна с физическите човешки сетива. Сатана и демоните са напълно реални същества и действат в нашето време така, както се действали в епохите от миналото, представени в Библията.
Въпреки, че не всяко зло произтича от Сатана и демоните, не можем да отречем факта, че има голямо количество злини, които произлизат от тях. Апостол Яков пише, че християните трябва да се приближават към Бога, да се съпротивляват на Сатана и да очистват живота си – Як. 4:8-10. Това показва, че вярващите трябва да фокусират вниманието си повече върху праведния живот отколкото върху борбата със злите духовни сили. В Новия Завет е отделено сравнително малко място на съпротивата срещу демоничната дейност. Вместо това акцентът пада върху живота на христовите последователи – да се стремят да не грешат, а да живеят праведно. В IКор. 10:19-20 апостол Павел насърчава вярващите да нямат нищо общо с бесовете. Апостолът набляга върху това, че нито идолите, нито жертвите имат някакво значение или сила. Значение има животът на християните. Те трябва да се разграничават от всичко, което има каквато и да е връзка с демоните. Това означава, че последователите на Христос трябва да живеят живот, много по-различен от този, който живеят невярващите. В IТим. 4:1 Павел предупреждава своя млад ученик, че ще дойдат времена, когато хора ще отстъпват от вярата и ще слушат демонски учения. Това показва, че вярващите няма да попаднат под ударите на Сатана и демоните ако не отстъпват от пътя с Христос, който са поели. Това отново насочва към праведния живот на християните.
Новият Завет предупреждава, че на Сатана е дадена някаква власт на земята. В IЙн. 5:19 е записано, че ние, вярващите, сме от Бога, а света лежи в лукавия. В Откр. 12:9 се казва, че дяволът е свален на земята. Това показва, че Сатана и демоните са активни и днес и играят голяма роля в злините. Не можем да пренебрегнем сатанинското действие в нашето съвремие. Има злини, които са причинени от хората. Но не са малко и тези, които Сатана и демоните причиняват. За да можем да се преборим със злото, трябва да умеем да установяваме точно неговия произход. Поради това вярващите трябва да разграничават злото, което идва от действието на духовните сили и това, което е предизвикано от човешки фактори.
Грехът дава място на Сатана в живота на вярващите. Поради това те трябва да бъдат въоръжени с “духовното всеоръжие”. В Мт. 4:1-11 е разказано как Христос се пребори с дявола. Сатана Го подложи на различни изкушения – накара Го да се съмнява, че е Божия Син, караше Го да изпита верността на Божието Слово и пожела да му се поклони като обеща в замяна да Му даде земните царства. Исус отговори на тези нападки позовавайки се върху Словото на Бога. Той отговори с думите “Писано е…”. Това показва, че ако добре познаваме Библията и живеем според нейните стандарти ние имаме силно оръжие срещу Сатана, което може да ни помогне да отблъснем неговите изкушения. В Ефс. 6:11-20 апостол Павел насърчава вярващите да се облекат в Божието всеоръжие, като го сравнява с въоръжението на един римски войник. Той казва, че истината е препаска, а правдата – бронен нагръдник, Благовестието е като обувки, вярата е щит, Словото на Бога е меч. Всичко това е обединено чрез молитвата към Бога. Молитвата представлява общение или разговор на християните с Господа. Това включва в себе си молба, хваление и поклонение. По този начин Павел показва, че колкото повече християните общуват с Бога, толкова повече сили придобиват срещу Сатана и неговите демони.
Демоничното обладаване.
Преди да разгледаме проблема с демоничното обладаване, трябва да дефинираме този термин. Изразът “обладан от демон” не се среща в оригиналния гръцки вариант на Новия Завет. Той се използва за да обозначи хора, които “имат демон”. За “хванати от бяс” хора се говори в Мт. 4:24. Също така, за такива хора се говори и в Мт. 8:16, 28, 33, Лк. 8:27. На много места четем, че Самият Исус е бил обвиняван от някои хора, че “има бяс” – Мт. 11:18, Йн. 7:20, 8:48. Термините “демон” и “бяс” са синоними и взаимозаменяеми. Виждаме, че Новия Завет говори за хора, които са обсебени от злите духовни сили и чрез тях демоните изпълняват своите античовешки функции. Освен това, под “облан от демон” се разбира и човек, който се намира под силно демонично влияние. Понятието “хванат от бяс” може да се тълкува като хора, в които по някакъв начин живее зъл дух, но може да означава и човек, който се покорява на волята на демоните, които изискват от него да извърши определени неправилни постъпки. Когато трябваше да накара Ева да наруши заповедта на Бога да не яде от плода на дървото на познанието, Сатана не влезе в нея, а й проговори по определен начин отвън. Но може да има и случаи, в които Сатана или демоните директно да вършат нечестиви дела чрез даден човек използвайки неговото тяло. Хората, чрез които говорят демонски сили днес са наречени медиуми. Обикновено те осъществяват контакт с демоните при опита си да се свържат с духа на мъртъв човек. Може да се каже, че първият медиум в човешката история е змията, защото тя беше първото същество, чрез което Сатана проговори на човека.
Възниква въпросът, може ли християните, които имат Святия Дух, да попаднат под демонично обладаване? Казано с други думи, възможно ли е християнин да попадне под изключителна демонска атака? Отговорът е да, ако не използва духовното всеоръжие. Най-силният пример описан в Писанието в това отношение е случаят в Гадаринската земя – Мк. 5:8, Лк. 8:29. Демонът директно говореше на Исус чрез човека, в когото се беше вселил.
Християнинът не може да има воля, която напълно да е доминирана от демоничното влияние. Това казва апостол Павел в Рмл. 6:14. Вярващите не могат да бъдат завладени от греха, защото живеят не под закон, а под благодат. А щом грехът не може да владее, това спира действието и на демоничните сили. Независимо от това, обаче, християните могат да попаднат под различни степени на демонична атака или влияние. В Лк. 4:2 е казано, че Исус беше изкушаван от дявола. Както се вижда, тук дявола беше инструмента на Бога, чрез който Христос беше подложен на първото си изпитание в човешка плът преди да започне служението Си. Това означава, че Бог може да позволи на Сатана до определена степен да повлияе на хората, но това е предназначено за тяхното духовно израстване, а не за тяхно зло. Във IIКор. 12:7 апостол Павел казва, че му е даден “трън в плътта”, който е пратеник от дявола. Той се е молил за неговото премахване, но Бог го е оставил с определена цел. Апостолът добре разбира, че това е предназначе-но за да не се възгордее поради многото духовни опитности, дадени му от Господа. В IПт. 5:8 апостол Петър насърчава вярващите да бъдат трезви и будни, защото дяволът търси кого да погълне. Това също показва, че е възможно християнин да бъде до определена степен зависим от демоните ако не изпълнява определени условия, изисквани от Бога.
За да бъде разпознато демоничното влияние в хората е нужна специална дарба, дадена от Бога. Но, освен чрез дарба, действието на злите духовни сили може да бъде установено чрез следните белези:
1) Странни и жестоки действия, особено по отношение на Евангелието. В Мк. 1:23-24 е описан случай, в който демон чрез обладан човек се държи грубо и арогантно с Христос. В Мк. 9:17-18 четем, че демон е принуждавал обладаният да се държи неадекватно. В Мк. 5:2-5 е разказан друг случай, в който обладаният е трябвало да бъде завързван за да бъде укротен.
2) Някои болести. В Новия завет са показани много случаи, в които демоните причиняват болести. В Мт. 9:32-33 поради наличието на демон един човек беше ням. Когато Исус изгони демона, той проговори. В Мт. 12:22 демон беше причинил не само онемяване, но и слепота. Трябва да отбележим, че не всички болести са причинени от демони. В Мк. 1:32 четем ясно разграничение между болните и демонично обладани хора. Такова разграничение виждаме на много други места в Новия Завет. В Мт. 4:24 са разграничени дадени болести, които Исус изцеряваше. Както се вижда в този стих, “хванатите от бяс” са споменати отделно. Това показва, че описаните болести не са причинени от демони. Има болести, които са възникнали в резултат на физически условия. Вярващите трябва да внимават и да стоят в молитва за да бъдат наясно дали болестта на човека, за който се молят е причинена от демон или има друг произход.
3) “Крещящо” лъжливи доктрини. Нормално е християните да имат различни мнения по спорни библейски въпроси. Но когато е много ярко изразена фалшивата доктрина, може да се счита, че това има сатанинска основа, чрез която дявола води хората в гибелен път. В IЙн. 4:3 апостол Йона казва, че този, който не изповядва Спасителя, не е от Бог. Той пише още, че всеки човек, който отрича идването на Исус в плът на земята е подвластен на “духа на антихриста”. В ДА 16:16-17 момиче обладано от демон насочваше погледите на хората към апостолите, като по този начин издигаше хората вместо Господа. Демоните могат да въздигнат човека за да отклонят хората от истинното поклонение към Господ Исус Христос.
4) Субективно присъствие на нечисти духове когато е дадена дарба от Святия Дух. В IКор. 12:10 наред с другите дарби на святия Дух, апостол Павел споменава и разпознаване на духовете. Това означава, че Святия Дух може да даде субективно усещане на даден човек за присъствие-то на демонични сили.
Господ Исус Христос е дал власт на вярващите да смъмрят демони и да им заповядват да напуснат хората, които са обладали. В Мт. 10:1 Той повика 12-те Си апостола за да ги натовари с такава власт. В Мт. 28:18-20, преди да се възнесе, Той показа, че властта над демоничните сили е дадена на всички повярвали. В Лк. 10:19 Исус дава властта над силите на тъмнината на 70-те ученика. В следващият стих, обаче, Лк. 10:20, Той показва кое е по-важно за вярващите. По-важно за тях е не това, че демоните им се покоряват, а факта, че имената им са записани в Книгата на живота. В това отношение може да се каже, че властта над Сатана и демоните е дадена на тези, които са спасени за Вечността.
Кратък синтез на материали от:
„Християнско богословие“ – Милърд Ериксън
„Систематично богословие“ – Майер Пърлмън
лекции на Джим Ерхард и Таня Петрова по Догматично богословие във ВЕБИ, факултет на СЕПЦ
Личи си че освен теоретическо знание копировката няма абсолютно никаква практика по изгонване на демони. Някой може ли да каже дали този човек е изгонил дори 1 единствен демон през целия си живот?
Простете ми че пиша но видях че п-р Петков отново се е засърдил, а в светлината на празника по-добре да си искаме прошка и да работим за ГОСПОДНОТО ДЕЛО. Наистина не съм чул п-р Петков или неговото обкръжение да са гонили демон но той може да каже по-точно. Нашия етнос сме имали голяма нужда за това в региона но нито ЕПЦ Сливен или в Ямбол не са в състояние да служат в това отношение точно в този момент
Много интересна дискусия!
И ми е чудно как такива големи“духовни капацитети“ пишат и говорят неща които въобще не са им ясни!
Веднъж в църквата в Ямбол проповядвах с мощното помазание на Святия Дух това което Господ Исус Христос каза:
Ето давам ви власт над цялата сила на врага!
Мисля че беше в Йоана 10:19,или Йоана 19:10
На амвона имаше много нужди,но Господ Исус Христос фокусира вниманието ми само и единствено върху една!
Текста беше следния-цитирам по памет!
Дъщеричката ми е на три години и е измъчвана от гърчове!
И за да не изтъквам своята личност призовах цялата църква!
Всеки който желае нека заедно с мен да заповядаме в името и за славата на Господ Исус Христос на основание на този стих който ни дава власт над цялата сила на врага тези нечисти сили веднага да спрат да смущават живота на това малко и невинно дете!
Понеже тогава работих като подземен миньор на три смени изрично казах на жена ми-внимавай, ще стане някоя жена да благодари в църквата за изцеление и освобождение на детето си!
Това дете сега е здрава и красива жена която има гениална дъщеричка!
В първи клас свиреше пред църквата Тиха нощ!
Освен това и се очертава да стане голям художник!
Мога много да кажа и пиша по този въпрос,но съм в камиона в София и чакам товарене за Европа!
Преди повече от тридесет години проповядвах и как може да се разбере кое пророчество е фалшиво и кое пророчество е истинско и от Бога!
Години наред настоявах в църквата в Ямбол да въведем една дискусия!
Аз имам идея,аз имам въпрос!
Но нали се сещате че човешката завист и простотия нито има граници,нито има почивен ден!
Тогава един нечестив и алчен човек командваше парада!
Ще ви покажа един много лесен начин да стигнете до истината!
Лука 24:45… тогава Исус им отвори умът и те разбраха свещените писания!
Разбира се в никакъв случай не бягам от отговорността да отговарям на въпроси,но нали се сещате че работата ми е много динамична и напрегната като понякога карам камиона и се храня, защото времето почти винаги не стига!
Една тема която отново остава не разгледана а е важна и винаги е била важна в нашите дискусии тук. Какво иска да каже въпросния проповедник като заклеймява демонологията като ерес и фалшива доктрина?
Да разбираме ли че според него няма демони?
Могат ли демоните да обладават?
Нужно ли е да бъдат изгонвани ако няма такива?
Ако не е нужно защо Библията ни заповядва да ги гоним?
Ако да – какъв е библейския способ?
Много от тези въпроси останах без отговор преди време когато дискутирахме служението на Питър Уинс. Тогава се намесиха някои войнстващи и кряскащи многослови които затлачиха дискусията и не стигнахме доникъде.
Призовавам богословите във форума да си изровят главите от пясъка и да почнат да богословстват по Библията, защото в противен случай хора без образование и ценз списват многословски блогове и проповядват многословски проповеди и заради многословието си се налагат като авторитети по теми по които хал хабер си нямат!!!
Tерминът „духовна война” въвежда една нова, но не непременно желана област в техния християнски живот. Мисълта да застанем лице в лице със злите духове в битка е нещо непонятно, особено след като сме дошли при Исус като изгубени овце, а не като воини. В крайна сметка, някои от нас може би никога няма да предприемат духовна война, но трябва да бъдем наясно с факта, че дяволът вече я е започнал срещу нас. Затова е много важно за нашето стоене във вярата, да разпознаем областите в природата си, които са незащитени и отворени за сатанински атаки.
Аз участвах в дискусията която брата спомена, но нещата тогава се размиха много защото се намесиха много хора от фейсбук които не живеят в България и не знаят за какво става дума. Те имат впечетления за църквата от 1993 а нещата отдавна не са вече такива. Бог иска Неговите люде да отидат на война с враговете Му, които трябва да са и наши врагове. Когато не се подчиним, се отваряме за изкушения от страна на изкусителя (Мат.6:13), да бъдем атакувани или мъчени (Мат. 18:34). Защо тогава не очакваме и дори нещо повече – не изискваме – от пасторите, на които плащаме заплата, да се борят с нас и за нас духовно и авторитетно в битката срещу проклятията и крепостите на врага? Не са ли те поставени донякъде в същата позиция на царе над църквите (като наше покривало) под Исус, който е Цар над църквите?
И не сме ли всички ние призвани от Бога да бъдем свещеници над домовете си (нашите семейства) – позиция, подобна на тази на кралете над техните замъци? Защо тогава смятаме, че е нормално да търпим мудността и самодоволството в семейството и църквата, след като Бог ги осъжда?
Да това беше една наистина интересна дискусия. Питър Уинс не идва в България за първи път а и служението му свързано със служението на Дерек Принс не е в България от вчера а още от времето на комунизма.
Някои хора от дискусията като п-р Ангел Петков го свързаха с навлизането на книгите на Йонги Чо. П-р Ангел Петков обаче въпреки че е книговез и печата книжки и песнарки се е спасил едва през 1992. Той няма как да знае че книгите на Йонги Чо и Дерек Принс са преведени още по времето на комунизма и се разпространяваха на циклостил. При нас в църквата доскоро имаше Четвъртото измерение направена на циклостил и подвързана с твърди червени корици по времето на комунизма. Благословение и проклятие пък се разпространяваше на части но после петдесятната църква в Сливен я забраниха да се продава като дойде нов пастор.
Но това е извън темата казвам го само защото с такива отклонения дискусията се отклони от темата и от хора които нито са били спасени по онова време нито имат толкова задълбочени познания по гонене на демони и разчупване на проклятия че да взимат отношение. Въпросното посещение на Питър Уинс бе организирано от ОЕЦ и Тони Еленков го водеше по църквите. Като дойде в Бургас защото в ЕПЦ Сливен не го допуснаха започна дискусията за изгонването на демони. Ще се постарая да сумирам какво се написа тогава но не толкова относно Питър Уинс а за учението за изгонване на демони и освобождаване от наследствените проклятия.
Поучават ни, че щом нечестивите са неспасени, небрежни, алчни и егоистични езичници, то всичко, което трябва да сторим е да изискваме богатството им, за да го грабнем без да правим нищо повече, освен да чакаме идването на съдния ден, когато то ще се изплъзне по магически начин от техните мръсни ръце и ще падне в нашите! Какво по-просто от това!!
Някои вземат основата на тази заблуда и слизат още по-ниско като обещават, че „ако сега дадете повече пари на тях и тяхното служение, то Бог ще преумножи пропорционално дарението и вие ще станете по-богати от останалите!“
Вярно е, че в основата на Божиите принципи лежи законът за сеитбата и жътвата, но е голяма грешка да вярваме, че едно духовно проклятие допуснато да порази дадена личност заради неизповядан грях и скрито престъпление ще бъде автоматично изтрито, чрез физическият акт на дарение от пари. Грехът и проклятията могат да бъдат елиминирани единствено, чрез богоугодни и духовно определени техники на освобождение: 1)отричане, 2)покаяние и 3)изгонване на духовете и проклятията в името на Исус
Трябва да разберем, че духовните проблеми могат да се решат единствено с духовни методи. За да получим истинско и трайно освобождение, което ще позволи на благословенията да дойдат при нас трябва да разберем, че е необходимо да приемем отговорността за нашите лични грехове и греховете на семействата ни в името на Исус. Истинското освобождение винаги става на два етапа: 1) Сблъсък с всичко, което поражда грях и поставянето му под кръвта на Исус (Лука 3:8-9) (1 Йоан 1:9) (Лев. 26:39-45) и 2)Заповядване на проклятията и духовете, които стоят зад тях да напуснат в името на Исус! (Марк 16:17-19) (Лука 4:18-19) (Деян.8:5-8) (Мат.4:23-24) (Мат.8:16-17) (Марк 1:23-27) (Марк 2:5) (Марк 5:1-20) (Марк 9:25-27).
По-голямата част от съществуващата бедност и недоимък сред християните днес не се дължат на проклятията (въпреки че те съществуват) или на демоните които са отговорни за тях, а на нашият собствен отказ, мързел или липса на знание как да вземем власт над тези проклятия и демони в името на Исус, за да ги изгоним.
Сам по себе си фактът, че няма достатъчно информация относно произхода на денмоните не означава че тяхната активност в днешни дни е намаляла! Ако една сериозна част от публичното служение на Исус беше именно срещу тези нечисти сили, то ние като негови последователи би трябвало да вземем по-сериозно тази област. Лука 11:20. Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
Лука 13:32. И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
Лесно можем чрез нашите размишления да сведем действието на демоните само до душевно ниво. Дали обсебен или обладан, или само дори повлиян – този човек се нуждае не от „убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;”.
Искам да предложа една интересна случка за разсъждение:
Лука4: 36. И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
37. И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
38. И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
39. И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
40. И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
– Дали Исус се помоли за изцеление на Симоновата тъща?!
– Дали Симоновата тъща по онова време беше все още не обърната към вярата?
Наистина след деня на Петдесятница в книгатаДеяния и след това няма записан случай за гонене на бяс от кръстен с Духа вярващ, но при целия си респект към изнасящия проповедта искам да попитам чисто статистически – кога беше последния случай на изгонване на демон? Когато се молите за някого да получи кръщение с Духа случва ли се нещо, или после само го убеждавате че е кръстен със Святия Дух?
Извод: Или някак си демоните са намалели количествено че така че в църквите попадат само хора без такива проблеми. Или си променяме богословието за да си оправдаем безсилието!
Не съм и привърженик на тези, които си правят шоу и Пи Ар, издигайки и себе си, играят на гоненица, а някой от хората си остават с проблемите. Но това че някой се „перчи” докато Бог действа не е проблем нито на Бог, нито на този, на когото е послужено, а на самия циркаджия.
Имаше подобен случай: Лука 9:49. А Иоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следва с нас. 50. А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
Най важният процес според мен е изцелението последващо след освобождението, или такъв човек да успее да заживее свободно и без страх, разпознавайки че и на него самия е дадена тази същата власт над цялата сила на врага. Лука 10:19
Ето какво казва настоящия говорител Румен Борджиев дългогодишен пастор на църквата на Зъбчето ЕПЦ-2 в София от която са произлезли мнозина модерни говорители като Трайчо, Ваньо от Веби, Люси Арсов и редица други.
Падналите ангелите и демоните били различни. Не е нужно да си богослов за да знаеш, че ангелите са ангелски същества а демоните явно имат прилика с хора но и с животни или както Словото по-скоро ги нарича зверове. Говорителят пропуска да обясни обаче от къде идват демоните?
В самото начало казва че най-трудния въпрос бил въпроса за техния произход. Поназнайващият зрител е оставен с впечатление че ясно ще му се отговори на въпроса дали хората в църква могат да имат демони. Това за съжаление не се случва в настоящата пространна сказка. Поне не по начин по който слушателят да може да потвърди или отхвърли това твърдение с достоверност.
Говорителя твърди че няма достатачно богословско обяснение. Може би още в това бе момента да спре да обяснява неща които не е много наясно.
10мин 45 сек – ангелите на познавали човешките емоции и не познавали човешкото естество. Това малко прилича на изказването на Бени Хин в София. Дано не го е заучил от там
Добра бележка за предадамовата раса но явно няма достатъчно познания за да го обясни.
Правилно забелязва в думите на ап. Павел че евреи които са в зает с Бога могат да отпаднат от вярата и да бъдат обладани от демони. Защо не прави същите изводи за вярващи в църквата?
13мин – ДЕМОНОЛОГИЯТА не е извън църквата. Вероятно има предвид СЕПЦ?
15мин – ИЗОПАЧАВАНИЯ
18мин – разликата между обсебване и обладаване и човек атакуван от тези духовни сили. Каква е разликата?
– обладан човек – в неговото тяло живее друга личност (гадаринеца)
– вярващи хора обект на външни атаки от тъмните сили
26мин – зад всяка болест се крие демон
27мин Ако Божието слово казва „унил дух” това е състояние на човешкия дух, а не на външен демоничен дух.
30-31мин Няма в Библията, в Новия завет случай на новороден човек да бъде обсебен от нечист дух.
До тук спирам защото ми се изчерпа търпението. Ако някой желае може да продължи и да ни информира за по-нататъшното развитие на темата от говорителя ако въобще има такова.
Твърденията натрапвани до тук са не библейски т.е. те звучат като богословие но нямат библейско основание. Използваната библейска дума е „демонизиран”. До колкото съм чел никъде в гръцките оригинали не се използват думи като обсебим и обладан а демонизиран. Говорителят дори не споменава това а тръгва да прави глобални заключения за обладавания и обсебвания за които Библията не казва ни дума. Приемайки неговите хипотетични твърдения поне до 30мин от философската му сказка, един бегъл поглед в Библията е достатъчен за да го обори. Първо имаме вярващи в завет с Бога в които влизат нечисти духове. Саул е един добър старозаветен пример.
Второ имаме примера с Ананий и Сапфира където съвсем директно се казва за хора спасени и кръстени с Духа че в тях се е вселил не просто демон а сам сатаната. Забележете че използвам думата която използва сказката „всели” а не „демонизира” т.е. веднага имаме пример от Писанията който оборва казаното до тук от говорителя.
И трето и може би най-важно имаме апостол Павел с демон който го мъчи в плътта директен пратеник от сатана, който дори не е споменат във видео изложението по-горе. Като цяло добро начало но последвано от празно и безсмислено философстване и повтаряне на известни факти. С две думи не е нужно да си дългогодишен пастор и да си отделил час от времето да слушаш за да знаеш казаното в горното изказване. Поражда се е и съмнението че говорителят е изчел доста книжки по темата но или от грешните автори с противоречиви мнения или просто няма практически познанията по изгонване на демони. Ако някой посещава черквата му ще помоля да ни каже дали изгонване на демони се практикува в тази църква и дали говорителят дори веднъж в практиката си е изгнил дори един единствен демон. Ако не е това поражда сериозни съмнения за него и за това защо духовете не му се покоряват. В сравнение, брата Стивън Хеджис прави доста по-добро поучение за демоните като изхожда и от християнски и от еврейски източници. Искрено ще се надявам поддържащите форума да поместят и неговите поучения за сравнение.
Едно от най-добрите оръжия, които Сатана използва днес в църквата са фалшивите пророчества, фалшивите учители и бунтовните пастори, които проповядват половинчати истини от Евангелието. Тези измамни и завоалирани поучения в познатия съблазняващ дух представляват смесица от безотговорност, мудна любов, благодат, която не гледа на делата и приспивна песничка на дявола, които са много добре приети във всяка църква склонна да тръгне в широкия път на самодоволството и да избегне собственото си освобождение.
http://thewayofholiness.yolasite.com/%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.php
На горния линк има видео материали по темата, включително и на православни, смятам че ще е полезно да погледнем малко по-надалеч от собствената си камбанария. Ще се опитам да кача и семинар на Сивън Хеджис по демонология.
Не знам в каква посока е коментара на Мая Войникова, но апелирам към малко по-премерен тон. Ако не би казала нещо на някого в негово присъствие, моля не го прави и тук.
Болшинството от хората в църквите днес никога не са прекосявали своята река Йордан, камо ли да предприемат нещо срещу своите великани в духовния свят. А не сме ли всички ние призвани от Бога да бъдем свещеници над домовете си (нашите семейства) – позиция, подобна на тази на кралете над техните замъци? Защо тогава смятаме, че е нормално да търпим мудността и самодоволството в семейството и църквата, след като Бог ги осъжда? Самият Исус посочи, че благовестието се състои от четири стъпки. Можем да ги видим в Лука 4:18-19, където Исус цитира Исая 61:1-3, за да поясни служението си. Нашите служения трябва да бъдат построени по същия образец.
Стъпка 1 е да бъдем помазани (Святия Дух) и да бъдем спасени ние и другите.
Стъпка#2 проповядване на освобождение и развързване на пленниците.(В това влизат наследствените проклятия и греховете извършени от вас и вашите предци заедно с техните последици, които са позволили на проклятията и духовните атаки да дойдат върху вас.)
Стъпка#3 освобождение и изцеление на болните и сърцесъкрушените. (В това влизат емоционалните наранявания причинени поради манипулациите на врага, контрола упражнен от него и ролята ви на жертва.Обърнете внимание на това, че теготата (депресията) е спомената като дух в Исая 61:3.
Стъпка#4 физическо изцеление за вярващите. И ето, донесоха при него един паралитик, сложен на постелка. И Исус, като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете. (Мат.9:2). Спомнете си, че след отиването на кръста и възкресението Исус каза, че всичко това все още трябва да се практикува от вярващите и църквата в Марк 16:17-19. В това се състои и Великото Поръчение към църквата.
Дискусия за Питър Уинс (лято 2013 – Обзор)
Автор: Иван Георгиев – редовен участник
Тема: Питър Уинс в България – респективно изгонване на демони на хора в църквата с участници:
Акад. Тони Еленков – организатор на събранията (полуредовен участник)
Д-р Вениамин Пеев – богослов (редовен участник)
Д-р Виктор Костов – адвокат (полуредовен участник))
Ангел Петков – „бивш пастор” на ЕПЦ-Стралджа (пише и под псевдоним, полуредовен участник)
Явор Костов – п-р певец и др. (нередовен участник)
Янко Добрев – п-р на Силистра (редовен участник)
Дискусията относно Питър Уинс (наричан за кратко ПУ) е провокирана от Ангел Петков бивш п-р Петков на църквата в ЕПЦ-Стралджа. П-р Петков „пуска бомбичка” за да провокира внимание и апелира към колежките си във форума да наблюдават ефекта на неговите диверсантски действия. Откликват:
– Татяна (Таня, Танчето) Иванова от ВЕБИ (нередовна участничка), има калвинистки блог, твърди че дискусията за изгонване на демони е женомразка
– Магдалена (Маги, Магда) Караджова (Magdalena Weishäupl ) – живуща в Австрия (нередовна участничка), има блог, неизвестно от коя църква в България но там си прави църква п-р Пламен Петров
– Йоланта Йовчева (нередовна участничка) – работи в страницата христикяни и има отношения с комисията „Кушлев“. Изказва се положително за служението на ПУ и гоненето на демони.
След като пастора-певец Явор Костов апелира жените да не взимат връх в дискусията, трите блогерки са посочени групово от адк. Костов като „лелки-йезавелки”. Това отклонява дискусията от темата за демони и тяхното гонене и д-р Пеев обявява че плурализма на фесбук е завзел пастирите.
Калин Василев известен в интернет с прякова Къл-Вача изказва мнение за служението на Дерек Принс респективно ПУ че
– засяга доктрината за изкуплението
– демони и тяхното гонене от църквата
– свещения смях
Янко Добре п-р на Силистра (редовен участник) дава положителна окраска за посещението на ПУ в Силистра и че не е за първи път. При тях нямало свещен смях и не е засягана доктрината за изкуплението.
Магдалена (Маги, Магда) Караджова (Magdalena Weishäupl) пък твърди че дух не може да влиза във вярващ, което е калвинистко твърдение.
Татяна (Таня, Танчето) Иванова подкрепя калвинистката позиция.
Йоланта Йовчева (нередовен участник) дава мнение което граничи с йеховистите и на помощ и се притича помощника от форума на христикяни Венци Тоневски (нередовен участник) който си рекламира продуктите така „Прекарахме едно чудесно и благословено време на тазвечерната служба с Питър Уинс. Ще се наложи да разочаровам съпартийните лелки които до умопомрачение надаваха бесен вой срещу службата въпреки, че ясно усещаха присъствието на Святия Дух в залата. Аз не видях да се случва нищо смущаващо или “ненормално”. От скромния ми опит с въпросната дружинка, смея да твърдя, че жените просто търсят внимание (което за момента намират тук) продължава Тоневски след което пише още:
Уважаемата Магда Уезшьопал (визира Магдалена Караджова Weishäupl) и подгласящите и лелки-съратнички (визира Татяна (Таня, Танчето) Иванова както и Йоланта Йовчева), водени от п-р Петков (визира Ангел Петков – „бивш пастор” на ЕПЦ-Стралджа) , са от новото интернет фейсбук-поколение, което поради не спазване правилата на добро възпитание, което изискват част от християнските форуми, те са блокирани и „единственото място за изява“ им остава фейсбук и да пускат бомбички на места, където все още не са се изявили. Те също са души за спасение, за това нека се молим за намеса на Божията ръка в животите им, като разбира се следим и пазим нивото на култура в християнските форуми и сайтове, поверени ни от Бог. <3
Това е както виждат е накратко как се разви дискусията за изгонване на демони през 2013. Две години по-късно сме свидетели на същите отклонявания ако не е смятатаа разумните изказвани на брата Софронийев до тук. Мисля че ще се съгласи че атаката против библейското учение е поръчкова. Ако има интерес ще подготвя списък на въпросите за гонене на демони, които остават не отговорени до сега заради отклоненията на нередовни участници. Иска ми се да говорим и за практическото приложение на самата доктрина, по което за съжаление също нямат много познания.
А пък аз съжалявам че все още има страхливи християни които все още неса готови да платят цената и да се зблъскат с истинската реалност.А в интерес на истината в библиата много често се споменава за Сатана.Какаво да скъсамели страниците и ? Моля него приемай лично,брат в Господа.
https://www.youtube.com/watch?v=U6bX3JjbmWA&feature=youtu.be
Ето семинара, за който споменах, това е 1 част, ще кача и останалите, а после и в библията.тв.
Спомнете си, че след отиването на кръста и възкресението Исус каза, че всичко това все още трябва да се практикува от вярващите и църквата в Марк 16:17-19. В това се състои и Великото Поръчение към църквата.
И тия знамения ще придружават повярвалите; в мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят. (Марк16:17)
Кой проповядва в църквата, че благовестието е спасението, когато сам Исус каза, че то е само четвърт част от цялото? Защо пророците и пасторите се опитват толкова упорито да изтрият другите три части? Павел казва, че ако се опитаме да изтрием или променим част от истинското благовестие, то тогава сме под проклятие.
Всичко се свежда до това: ако искаме истински и трайни резултати, то трябва да правим нещата по Божия начин.
Голяма част от разочарованието във вярващите, които ходят на църква се дължи на изопаченото и непълно поучение, че нуждите им през седмицата ще бъдат изобилно снабдени само като дават повече в неделната служба. Още по-зле звучи поучението, че ако дадете един долар в замяна ще ви бъдат дадени сто. Тогава защо да не дадем сто, че да получим хиляда? Тези думи на обещание не идват от Бога. Тези проповедници не взимат под внимание истинския духовен закон за сеитбата и жътвата, а просто проповядват светска хуманистична доктрина взета назаем от банковите стратегии за инвестиции на уолстрийт, като прикачват към нея Божието име и цитират стихове, като тези в Малахия 3:8-11. Вярно е, че ние трябва да дадем на Бога онова, което така и така му принадлежи – 10% от първака на всичките доходи. Можем да видим ясно това в стих 8, а също и на други места като 1 Кор.9:7-13, Бит.28:22; Числ.18:26; Лев.27:30; Втор. 14:22 и т.н.
Така например според ст.9)Вие сте наистина проклети (духовно) с проклятия, които не идват само поради неплащане на десятъка, но и поради всичко изброено в ст.(5) баяния, прелюбодейства, лъжливи клетви, угнетяване на наемниците в заплатата, лошо отношение към вдовиците и сирачетата, поради онеправдаване на чужденците и лошо отношение към Господа.
В стих (7) проклятията идват поради отклоняване от наредбите (включващо присъди, заповеди, закононарушения и престъпления).
Обърнете внимание също, че проклятията в стих (11), които се отнасят до преждевременно хвърления плод и разрухата кореспондират с проклятията изброени в Лев. 26:14-39 и Втор.28:15-68.
Бог изброява още неща в ст.(13) Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ, а вие казвате: Що сме говорили против тебе? Това означава, че вие сте склонни по-скоро да отхвърлите обвиненията, отколкото да искате прошка. Истината е, че има много причини от ваша страна и от страна на вашите предци (Изх.20:5) (Изх.34:7), които да ви носят бедност и недоимък. (Рим.2:9-11)(Гал.6:7-8)(Ефес.6:8)(откр.13:10). Но само даването на повече пари и намислянето на едно желание няма да разреши съществуващия проблем.
Това което казвате сигурно е така, но като цяло не бе споменато в дискусията за която ви говоря. Разглеждаха се следните по-важните богословия по темата:
1. Наличието на демони и обладани в старият и новият завети
2. Как Исус гонеше демони без да се церемони с тях и да им се обяснява
3. Някои доктринални наличности в служението на ПУ които идват от Дерек Принс или други библейски учители в това число и книгата Благословение и проклятие
4. Кой може да изгонва демони от църквите? Само пасторите или и вярващите
5. Може ли човек кръстен със Св. Дух да има демон?
6. „Дихотомията“ и „трихотомията“в Ст. Завет и в Новия
7. 1 Кор.6:1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
8. Ако според словото не можем да гоним демони от невярващ, понеже ще дойдат други седем, от кого тогава би следвало да гоним?
9. Защо християните могат да гонят демони, ако те автоматично напускат при новорождението? Бог объркал ли се е?
10. Защо словото ни казва да си служим един на друг с дарбите?
11. И последно защо в Ефес.4:27 се казва да не даваме място на дявола? Не е ли защото можем да му дадем?
12. Служението на пастори и вярващи при изгонването на демони
13. Ереста на Джон Макартър и Пайпър които отричат дарбите и кръщението на Св. Дух
14. Има ли демони в петдесятните църкви – този въпрос не е специфичен за дискусията а е повдигнат от п-р Петков за да покаже липсата на демони в една чиста църква. Няма данни дали този процес продължава след оттеглянето на п-р Петков от дискусията
15. Има ли ДЕМОНИЧНО НАТОВАРЕНИ РЪКОПОЛОЖЕНИ „петдесетни“ пастори?
16. КОЩУНСТВО ли е да се бръщолевят обидни квалификации?
17. Правилно ли е да се кръщават малки деца „не по вяра“
18. Грях ли е не приемането на кръщението в Св. Дух
19. Има или няма новозаветен пример (поне аз не зная за такъв), в който жени да спорят с мъже в църквата (малко извън темата но все пак богословски въпрос зададен от Явор Костов пастор-певец)
20. Отново не много по темата но все пак богословски важно от Венци Тоневски сравнение с „пастор” Петков и 1 Тимотей 3:2 „Прочее, епископът трябва да бъде непорочен, мъж на една жена, самообладан, разбран, порядъчен, честолюбив, способен да поучава…“
Искам да ви обърна вниманието към един друг водещ калвинистки богослов и апологет Пол Уошър. Благодаря на Иван за изобличението на блогерките и групита които ги превеждат и разпространяват на български. Прекрасните му видео и аудио поучения който парадират за святост и библейска истина но не са нищо повече от ЕРЕСИ
В продължение на няколко години бях голям фен и последовател /ученик на Пол Уошър. Мислех го за божи лидер, реформатор и истински мисионер. Докато разбрах че е довел повече хора към лъжеученията на калвинизма от Макартър, Пайпър, Спроул и Джеймс Уайт взети заедно. Калвинизма ще доведе много хора до унищожаване на душите им защото не е фокусиран в Христос а в човека. Той е себично и легалистическо християнство
Уошър твърди че до реформацията цялата църква е била в духовно затъмнение и просто не е имало истинска църква. Той проповядва че има някои хора „избрани или избраните“ от Бог от начало да бъдат спасени и обновени за да могат да повярват в Христа. Уошър кава тези „християни“ да вярват (от неговото проповядване), че те могат да „мразя“ греха докато го практикуват всеки ден!
Една от проповедите му е озаглавена „Обявявам война на молитвата на грешника“! Във видео записа Уошър твърди, че молитвата на грешника е изпратил повече хора в ада дори от дявола. С една крайност се отнасят към молитвата на грешника като „идолопоклонството на решителността”
Както Рей Комфорт, Джон Макартър, Пат Робъртсън, Кърк Камерън и безброй други лъжепророци като тях Пол Уошър проповядва една ужасна ерес наречена „Господстващо спасение”. Те са всички еретични калвинисти. Господсващото спасението е вратичка подход към католическата доктрина за спасение.
Истината е, че един изгубен човек (невярващ) трябва да направи лично решение да се доверите на Исус Христос като свой Спасител. Бог няма да принуди или убеждения или вяра при никого. Спасението е дар от Бога, за да бъде взето, само само по благодат чрез вяра само в Исус Христос сам. (Ефесяни 2: 8-9)
Пропуснал си пишман богословката Миглена Петрова която участва с познанията си по католицизма и мюсюлманската история с които са я обогатили като е била във ВЕБИ
Интересни наблюдения но и аз забелязвам че има някои пропуски
Аз също участва в дискусията с някои разкрития които си пропуснал
Не съм я пропуснал а просто не участва във въпросната дискусия. Позволих си да сумирам накратко казаното във видеото което дискутираме и да го сравня с дискусията за Питър Уинс с подобното служение. Наблюдения: темата се отклони относно мненията на т.нар. „лелки-блогерки” и пасторите а не служението на освобождение
В момента ви подготвям по-важните въпроси по темата за демонология които остават не отговорени до момента и на кои се надявам заедно да търсим и открием отговор. Поне в нашия етнос има много окулт и нужда от демонически освобождения.
youtube.com/watch?v=n8ZNIOm5tKY
youtube.com/watch?v=0_oLxwj11Co
youtube.com/watch?v=tB1h5r6xkpQ
Части 2,3 и 4 от сминара по демонология
Г-н Георгиев, караш ме да се чувствам поласкан, че от време на време някой се сеща за мен. Както виждам, въпреки опитите ми да обясня какво исках да кажа с някои по-разговорни фрази, които употребих на място, където със сериозни изрази не се говори, пак съм останал неразбран. Само че, доколкото останах с впечатление от теб, ти си интелигентен човек и едва ли не си ме разбрал. По-скоро пишеш това, което би искал да бъде. Имай пред вид, че от онази година много неща се промениха. Едно от тях е, че в момента се занимавам с компютърните системи на една голяма фирма (като изключим това, че сега съм още в болничен), което ме научи на хакерски номера, които не си и сънувал. Няма обаче да казвам подробности защото съм все още нащрек, ни имам пълна готовност да отреагирам в случай на нужда. Едно от нещата е, че измислих начин как да бъда предупреждаван всеки път когато името ми се появи тук в дискусиите. И преценям кога да отговарям. В момента имам други приоритети, които са ми много по-важни от този сайт, но не ми е безразлично когато се говорят неверни неща за мен. Сега ще спомена само две неща: първо, не знам какво искаш да кажеш с титлата „бивш пастор“ – очевидно информацията ти не е ъпдейтвана и ти препоръчвам да я ъпдейтваш, а ти знаеш добре как (извинявай за компютърния жаргон, но знам, че разбираш). Второ, под псевдоним мои изказвания в този сайт НЯМА! Бях написал само три поста с друго име когато бях блокиран, направих това за да разбера механизма на блокировката и след като я разбрах сам се разкрих и името беше коригирано. Така че, и преди ти бях казал, но сега още по-ясно ще ти заявя, че мога да докажа, че не съм писал под псевдоним тук никога.
Все пак, ще дам моя скромен принос към дискусията за демонологията, да не кажеш, че бягам от отговорност. Така че, забравяме за „ПУ“ и минаваме по сериозни въпроси.
Искрено съм възмутен че въпреки многобройните си квалификации въпросният „п-р Петков” не успя да се въздържи от писане на глупости и да почете с мълчание паметта на загиналите наши братя в Сирия както направихме всички в този форум.
„П-р Петков” понеже следя дейността ти и на други места мога ли да ви попитам дали ти ли автора на протестното писмо до дирекцията „Верозповедания”?
Приятели нека не обръщаме внимание на провокации от лицето п-р Петков който бе отстранен от модераторите на този форум и на форум „християни”. Не знам защо отново са допуснати коментари с няколко псевдонима, но бих помолил да се фокусираме върху по-важните въпроси които остават не отговорени по темата за библейска демонология и изгонване на демони от вярващите:
1. Кой може да изгонва демони от църквите? Само пасторите или и вярващите
2. Може ли човек кръстен със Св. Дух да има демон?
3. Ако според словото не можем да гоним демони от невярващ, понеже ще дойдат други седем, от кого тогава би следвало да гоним?
4. Защо християните могат да гонят демони, ако те автоматично напускат при новорождението? Бог объркал ли се е?
5. Защо словото ни казва да си служим един на друг с дарбите?
6. И последно защо в Ефес.4:27 се казва да не даваме място на дявола? Не е ли защото можем да му дадем?
7. Има ли демони в петдесятните църкви?
8. Има ли ДЕМОНИЧНО НАТОВАРЕНИ РЪКОПОЛОЖЕНИ „петдесетни“ пастори?
9. Грях ли е не приемането на кръщението в Св. Дух
1. Същност и значение на доктрината за демоните.
Доктрината за демоните е част от ангелологията, която изучава произхода и действието на злите духовни Божии създания. Това учение е известно още с името “демонология”. С понятието “демон” се обозначава зъл ангел. Техният предводител е известен с много имена, най-популярните от които са “дявол” и “сатана”.
Днес има засилен интерес именно към тази част на ангелологията. Главна причина за това е упадъкът на режим, който беше положил идеологическите си основи върху атеизма. Този атеизъм създаде духовна празнина у хората и за да я запълнят те се обърнаха към окултизма. Това доведе до бум на окултни служители – врачки, екстрасенси и други. За да им се противопоставят, християните започнаха трескаво да изследват сатана и демоните.
Трябва да отбележим, че Божието Слово не е доминирано от доктрината за демоните. То е доминирано от доктрината за Бога. Ние не можем да игнорираме свръхестественото, но не трябва и да бъдем преангажиарни с него. Ако нашето внимание е насочено към Бога, то тогава демоничното влияние в живота ни намалява. В Як. 4:8 Библията ни казва, че колкото повече се приближаваме към Бога, толкова повече стана се отдалечава от нас.
Правилното разбиране на това, което Бог ни казва за сатана и неговите демони помага да се избегне общо неразбиране за нашия главен противник. Такива неразбирания са довели до това някои да отхвърлят действителността за Сатана докато други отреагират с ужас тъй като му придават по-голяма власт отколкото му се полага. Библейското богословие, което включва правилна демонология е съществено за нашата ежедневна битка срещу духовните сили на злото. Такова разбиране трябва да включи библейско знание за това кой е Сатана и кои са демоните, каква власт имат те, тяхното взаимоотношение с невярващи, вярващи и Бог и как християните трябва да стоят срещу тези сили и да подкрепят събратята си.
Пред вид факта, че демоните са вид ангели, няма да разглеждаме подробно тяхното естество, понеже то е същото, както при ангелите, което вече разгледахме. Разликата се състои в тяхната дейност и начин на действие.
2. Произход на Сатана и демоните
Бог създаде Земята и ангелите – видимият и невидим свят. Според Бит. 1:31 Той се вглежда в творението Си и го анализира като “твърде добро”. Това означава, че нито Сатана, нито демоните бяха съгрешили. Създаденият свят беше съвършен и това не допуска какъвто и да е грях. Това се вижда и в Пс. 148:2-5, където псалмистът възкликва хваление към Бога, Който е създал небесните създания. В Кол. 1:16 апостол Павел също потвърждава, че небесния свят е създаден от Бога. След като небесните създания са създадени от Него, то това означава, че те са били съвършени като цялото Негово творение.
От описанието в Бит. 3:1 можем да си направим извода, че Сатана вече е съгрешил и е бил прогонен от Небето заедно с други ангели, негови последователи. Има два пасажа, които богословите използват като описание на падението на Сатана. Единият е Ис. 14. В тази глава пророк Исая говори за царят на Вавилон. Има спор дали това може да се отнесе и до Сатана – дали може да се счита, че земните битки са преобраз на духовните. В Ис. 14:12 езикът рязко се променя. От това може би следва, че писаното в този стих се отнася не до вавилонският управник, а до някой друг. Не е необичайно да се прави паралел между земни и духовни неща. Според богословите Ис. 14:12-15 се отнася за падението на Сатана. В Ис. 14:12 е употребена думата “луцифер”, която се превежда “носещ светлина”. Не е ясно дали тази дума е име или представлява описание. Някои превеждат тази дума с израза “Денице, син на зората”. В Ис. 14:16-17 отново става ясно, че се говори за императорът на Вавилон.
Другият пасаж, който намеква за падението на Сатана е Езк. 28:12-15. Този пасаж е по-ясен защото съдържа препратка към Едем – Езк. 28:13. От тук може да се направи извода, че пророкът пише за някой, който се е намирал в присъствието на Бога. В Езк. 28:14 се казва, че този някой е херувим – духовно създание. Това също намеква, че в този пасаж се разказва за падението на сатана.
Някои богослови използват още един пасаж за да разкрият произхода на Сатана и демоните. Това е Бит. 6:2-4. Но тук е по-малко вероятно да става дума за тях. Ако това е вярно, то би следвало, че Сатана е паднал заедно с Адам и Ева и е изхвърлен от присъствоето на Бога заедно с тях. По-вероятно е падението на Сатана да се е случило между събитията от Бит. 2 и 3. Той е бил зъл преди да изкуши човека, а не е станал такъв след това.
Вероятната причина за падението на Сатана е гордостта. До този извод се стига като се направи анализ на Ис. 14:12-15. Изразите “Планината на събраните” и “Божиите звезди” представляват еврейски паралелизъм – начин, по който евреите говорят за небесните създания. Според някои тълкуватели поставянето на по-нисше същество над ангелите от страна на Бога може да не се е харесало на Сатана.
Като обощение можем да кажем, че разполагаме с много малко информация за произхода на Сатана и демоните. И тази, с която разполагаме, може да бъде интерпретирана. Независимо от това в кой етап от Библейската история разглеждаме тяхното падение, трябва да отбележим, че това е събитие, случило се извън човешкото време и не е възможно да го поставим в измерения, познати на хората. Богословите работят повече с предположения и догатки. Получаването на представа за Сатана и демоните е свързано с много логически разсъждения.
Бих изказал личното си мнение о въпроса. Ще се възползвам от списъка с въпроси, който Иван Георгиев е представил. И за да не изглежда нагласено все едно аз си задавам въпроси, а после им отговарям, мога да кажа че не познавам Иван Георгиев, но се радвам че има такива братя. Даже от много време ми се върти една идея за дискусия, но не виртуална, и да има човек като него да ни „връща в темата“. Да има възможност хора да изкажат мнение, да се чуят и противоположни мнения, без да изпадаме в словестни битки както по форумите често се случва. Или имаш сериозен аргумент; или си траеш, иначе се получава че който е по-шумен тои е по-правдив. За София когато решите сядаме и дисутираме – има къде, а може и някъде на кафе (със Страхил сядаме, но без камера). За станата също е възможно, техниката ни е мобилна, но ще е малко по-трудно да го организираме.
Сега по темата за Демонологията.
Смятъм че нашия фокус трябва да бъде Бог и Неговото присъствие, и ако се случи тогава да се изяви някой демон, понеже не му понася „на горещо“ то тогава да „заставаме на позиция“. Иначе се превръщаме в циркаждии, търсещи сензация, а не Божието присъствие. Ако нашия фокус се отмести и е само върху демоните, което виждам че при някой служещи с освобождение вече се е получило, то тогава сме изложени на опасността да бъдат подлъгани от самите демони и в съдния ден да чуят: “ 23 ….Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Матей 7:22. В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
В този случай съм съгласен с казаното от пастор Борджиев че гоненето на демони не е мерило за здравословност и истинска близост с Бог.
На 1 я въпрос дали гоненето на демони е за всички вярващи или само за пасторите бих казал че е очевидно от страниците на Новия Завет, че е за всички.
Само да вметна че сегашните всички не са катото тогавашните. Защото за всички тогавашни вярващи преди да тръгнат по този „ПЪТ“ е трябвало сериозно да преразгледат бъдещите си планове, в предвид сериозните гонения и реална опасност за живота, което ги прави истински последователи на Христос, отрекли се от себе си и не работещи за своя имидж и издигане, а както казват за себе си апостолите: Яков 1:12 Петър 1:1. Юда 1:1. Римляни 1:1. Римляни 14:18. 1 Коринтяни 7:22.Колосяни 4:12, 2 Тимотей 2:24.,Тит 1:1
Това разбиране работи в 2 посоки:
1. Когато човек се разпознава като „дулос“ на Христос няма да да привлича внимание върху себе си и да прави спектакъл с това, колко той е овластен, а ще бъде внимателен да не идва върху него нещо, което принанлежи на Господ.
2. Когато някой е „дулос“ на Христос той не отива от себе си и има кой да го защити ако някой го погне.(Деяния 19:14-17)
3. Дейност на Сатана и демоните.
Всички духовни същества бяха създадени от Бога за да вършат добри дела, или да изпълняват това, което правят добрите ангели. Демоните, обаче, извършват дейност, чрез която се противят на Божията воля. Целта на Сатана е да разруши това, което Бог създава.
Дейността на Сатана и демоните се заключава в следното:
Сатана е автор на греха. Той е първото същество, което съгреши против Бога. В Бит. 3:1-6 е описано как дяволът принуди човека да съгреши, което показва, че самият той е съгрешил преди това. В Йн. 8:44 Исус го нарича “баща на лъжата” и “убиец на човешките души”. В IЙн. 3:8 е записано, че дяволът е съгрешил “отначалото” на света, което полага основите на човешкия грях. Независимо от това, обвинението за човешките грехове не трябва да пада върху него. Както вече видяхме, той не е в състояние да накара хората насила да съгрешават. Той ги подлага на изкушения, а те сами избират дали да им се подадат или да се преборят с тях както направи Исус в историята, разказана в Мт. 4.
Сатана и демоните се съпротивляват срещу Бога и се опитват да разрушат Неговото дело. Това става чрез следното:
Както при Ева в Едемската градина (Бит. 3:1-6), така и при Христос в пустинята Сатана дойде с изкушение – Мт. 4:1-11. За да постигнат своите цели той и демоните използват лъжи (Йн. 8:44), измама (Откр. 12:9) и убийство (Пс. 106:37, Йн. 8:44). По този начин те целят да накарат хората да се самоунищожават – Йн. 10:10.
Те се опитват да заслепят хората за Евангелието и се стремят да предотвратят разпространението на Христовата Блага вест и ползата от нея – IIКор. 4:4, Гал. 4:4. Това е причината поради която днес много хора се насочват към фалшиви култове и религии, предлагащи лесен достъп до духовния свят и манипулирането му в полза на хората.
Въпреки всичко, Сатана и демоните нямат неограничена власт. Те са ограничени от Божия контрол и имат ограничена сила. Историята на Йов ясно доказва това – Йов 1:12, 2:6. Както се вижда в тези стихове, Сатана трябваше да иска разрешение от Бога за да направи каквото и да било на Йов. Бог му даде позволение, но ограничи степента на неговото въздействие. Според Юда 1:6 демоните са държани във “вечни окови”. Тяхната участ е предначертана и те са обречени на вечно осъждение. В Як. 4:7 е записано, че християните могат да отблъснат Сатана и демоните от живота си. След бунта си срещу Бога те вече нямат властта и силата, която са имали като ангели преди падението. Освен това, демоните не познават бъдещето на хората и не могат да четат техните мисли. В Ис. 46:9-10 ясно се казва, че никой друг освен Бог не може да познава “края преди началото”, т.е. не може да знае бъдещето. В Мк. 13:32 Исус казва, че никой друг освен Бог не познава събитията от Последните времена. Това означава, че всякакъв опит да се разгадае точния ден на Второто идване на Господа се увенчава с провал. В Дан. 2:27-28 четем, че никакви сатанински духовни сили не са в състояние да каже какво мисли или какво е сънувал даден човек. Поради това императорът на Вавилон Навуходоносор не можа да получи отговор на въпроса за неговия сън от врачовете и астролозите, които не си служат с Божествени, а със сатанински сили.
В историята на изкуплението съществуват различни етапи на демонично влияние и сатанинска дейност:
В епохата на Стария Завет влиянието на демоните е било явно чрез идолопоклонството. Във Втр. 32:16-17 четем, че поклонението на фалшиви богове всъщност е поклонение пред демонични сили. В Пс. 106:35-37 псалмистът казва, че службата на чужд бог е сатанинска примка. Демоните не е можело да бъдат изгонвани постоянно. Показателна в това отношение е историята на цар Саул. Поради неговото непокорство Бог беше го наказал като допусна демон да го смущава. Този демон го напускал когато Давид е свирил със своята арфа – IЦаре 16:23. Но това напускане е било само временно.
По времето на служението на Исус се наблюдава най-голяма концентрация на демонично и сатанинско действие. Там където има много ярка светлина, тъмнината се вижда по-ясно. За разлика от предходните времена, Исус можеше да изгонва демоните с абсолютна власт. В ДА 19:13 четем историята за синовете на Скева. Те бяха юдейски заклинатели, които се опитаха да изгонват демони позовавайки се на Името на Исус по начин, по който езичниците използваха имената на техните богове. Този техен опит беше неуспешен. В Мк. 1:27 Исус смайва хората с властта, която имаше над демоните – Той им заповядваше и те бягаха. В Мт. 12:28-29 Той поучава за силата, която Му е дадена над Сатана и демоните. Тази сила е чрез Божия Дух, Който беше в Него. В Евангелията са регистрирани много случаи, в които Исус с лекота изгонва демони от хората.
В епохата на Новия Завет или днешната епоха, Исус даде власт над демоните на Своите апостоли – Мт. 10:1-8, Мк. 3:15. След това, такава власт получиха и 72-мата Негови ученика – Лк. 10:1-17. По-късно такава власт имаше църквата от Ранната християнска епоха. В ДА 8:7 се казва, че демоните с писък са напускали хората, които са обладали. Те бяха изгонвани от християните. В ДА 16:18 виждаме, че апостол Павел изгони предсказвателен демон от обладано момиче. В Як. 4:7 е показано как може да се направи така, че Сатана да бяга от християните. В IПт. 5:8-9 апостол Петър предупреждава за дебнещия като рикаещ лъв Сатана, но напомня и за силата, която вярващите имат над него. Това продължение на триумфа над силите на Сатана и демоните в Ранната църква е съгласувано със служението в Името на Исус – IЙн. 3:8.
По времето на Милениума или 1000 годишното царство на Господ Исус Христос на земята властта на Сатана и демоните ще бъде допълнително ограничена – Откр. 20:1-3. Сатана ще бъде завързан в бездната и няма да му се позволи да извърши каквото и да било срещу хората. В края на периода той ще бъде освободен и ще поведе човечеството на последния бунт срещу Христос – Откр. 20:7.
По време на Страшния съд ще бъде произнесена вечната присъда над Сатана и демоните – Откр. 20:10. Днес съществува мнение, че Сатана е господар на Ада, а Бог – на Рая. Това кара някои хора да мислят, че ако в този живот се покланят на Сатана когато отидат в Ада ще имат някаква издигната позиция и ще живеят относително добре. Също така, счита се, че демоните ще бъдат тези, които ще измъчват душите на осъдените. В действителност, това е една сатанинска заблуда, целяща да отклони хората от Благовестието на Господ Исус Христос. Както се вижда в Откр. 20:10, нито Сатана, нито демоните имат каквато и да е било позиция в Бездната. Истинският господар на Ада и Рая е Бог – единствено Той може да владее над това, което е сътворил. Сатана и демоните са клиенти на Ада, а не негови владетели.
Действието на Сатана и демоните днес.
Макар, че Сатана и демоните днес много хора отхвърлят като мит, легенда или метафора за социално зло, тъжна грешка е да не се вярва на разказа на Писанието за тази действителност само защото не може да бъде видяна с физическите човешки сетива. Сатана и демоните са напълно реални същества и действат в нашето време така, както се действали в епохите от миналото, представени в Библията.
Въпреки, че не всяко зло произтича от Сатана и демоните, не можем да отречем факта, че има голямо количество злини, които произлизат от тях. Апостол Яков пише, че християните трябва да се приближават към Бога, да се съпротивляват на Сатана и да очистват живота си – Як. 4:8-10. Това показва, че вярващите трябва да фокусират вниманието си повече върху праведния живот отколкото върху борбата със злите духовни сили. В Новия Завет е отделено сравнително малко място на съпротивата срещу демоничната дейност. Вместо това акцентът пада върху живота на христовите последователи – да се стремят да не грешат, а да живеят праведно. В IКор. 10:19-20 апостол Павел насърчава вярващите да нямат нищо общо с бесовете. Апостолът набляга върху това, че нито идолите, нито жертвите имат някакво значение или сила. Значение има животът на християните. Те трябва да се разграничават от всичко, което има каквато и да е връзка с демоните. Това означава, че последователите на Христос трябва да живеят живот, много по-различен от този, който живеят невярващите. В IТим. 4:1 Павел предупреждава своя млад ученик, че ще дойдат времена, когато хора ще отстъпват от вярата и ще слушат демонски учения. Това показва, че вярващите няма да попаднат под ударите на Сатана и демоните ако не отстъпват от пътя с Христос, който са поели. Това отново насочва към праведния живот на християните.
Новият Завет предупреждава, че на Сатана е дадена някаква власт на земята. В IЙн. 5:19 е записано, че ние, вярващите, сме от Бога, а света лежи в лукавия. В Откр. 12:9 се казва, че дяволът е свален на земята. Това показва, че Сатана и демоните са активни и днес и играят голяма роля в злините. Не можем да пренебрегнем сатанинското действие в нашето съвремие. Има злини, които са причинени от хората. Но не са малко и тези, които Сатана и демоните причиняват. За да можем да се преборим със злото, трябва да умеем да установяваме точно неговия произход. Поради това вярващите трябва да разграничават злото, което идва от действието на духовните сили и това, което е предизвикано от човешки фактори.
Грехът дава място на Сатана в живота на вярващите. Поради това те трябва да бъдат въоръжени с “духовното всеоръжие”. В Мт. 4:1-11 е разказано как Христос се пребори с дявола. Сатана Го подложи на различни изкушения – накара Го да се съмнява, че е Божия Син, караше Го да изпита верността на Божието Слово и пожела да му се поклони като обеща в замяна да Му даде земните царства. Исус отговори на тези нападки позовавайки се върху Словото на Бога. Той отговори с думите “Писано е…”. Това показва, че ако добре познаваме Библията и живеем според нейните стандарти ние имаме силно оръжие срещу Сатана, което може да ни помогне да отблъснем неговите изкушения. В Ефс. 6:11-20 апостол Павел насърчава вярващите да се облекат в Божието всеоръжие, като го сравнява с въоръжението на един римски войник. Той казва, че истината е препаска, а правдата – бронен нагръдник, Благовестието е като обувки, вярата е щит, Словото на Бога е меч. Всичко това е обединено чрез молитвата към Бога. Молитвата представлява общение или разговор на християните с Господа. Това включва в себе си молба, хваление и поклонение. По този начин Павел показва, че колкото повече християните общуват с Бога, толкова повече сили придобиват срещу Сатана и неговите демони.
Демоничното обладаване.
Преди да разгледаме проблема с демоничното обладаване, трябва да дефинираме този термин. Изразът “обладан от демон” не се среща в оригиналния гръцки вариант на Новия Завет. Той се използва за да обозначи хора, които “имат демон”. За “хванати от бяс” хора се говори в Мт. 4:24. Също така, за такива хора се говори и в Мт. 8:16, 28, 33, Лк. 8:27. На много места четем, че Самият Исус е бил обвиняван от някои хора, че “има бяс” – Мт. 11:18, Йн. 7:20, 8:48. Термините “демон” и “бяс” са синоними и взаимозаменяеми. Виждаме, че Новия Завет говори за хора, които са обсебени от злите духовни сили и чрез тях демоните изпълняват своите античовешки функции. Освен това, под “облан от демон” се разбира и човек, който се намира под силно демонично влияние. Понятието “хванат от бяс” може да се тълкува като хора, в които по някакъв начин живее зъл дух, но може да означава и човек, който се покорява на волята на демоните, които изискват от него да извърши определени неправилни постъпки. Когато трябваше да накара Ева да наруши заповедта на Бога да не яде от плода на дървото на познанието, Сатана не влезе в нея, а й проговори по определен начин отвън. Но може да има и случаи, в които Сатана или демоните директно да вършат нечестиви дела чрез даден човек използвайки неговото тяло. Хората, чрез които говорят демонски сили днес са наречени медиуми. Обикновено те осъществяват контакт с демоните при опита си да се свържат с духа на мъртъв човек. Може да се каже, че първият медиум в човешката история е змията, защото тя беше първото същество, чрез което Сатана проговори на човека.
Възниква въпросът, може ли християните, които имат Святия Дух, да попаднат под демонично обладаване? Казано с други думи, възможно ли е християнин да попадне под изключителна демонска атака? Отговорът е да, ако не използва духовното всеоръжие. Най-силният пример описан в Писанието в това отношение е случаят в Гадаринската земя – Мк. 5:8, Лк. 8:29. Демонът директно говореше на Исус чрез човека, в когото се беше вселил.
Християнинът не може да има воля, която напълно да е доминирана от демоничното влияние. Това казва апостол Павел в Рмл. 6:14. Вярващите не могат да бъдат завладени от греха, защото живеят не под закон, а под благодат. А щом грехът не може да владее, това спира действието и на демоничните сили. Независимо от това, обаче, християните могат да попаднат под различни степени на демонична атака или влияние. В Лк. 4:2 е казано, че Исус беше изкушаван от дявола. Както се вижда, тук дявола беше инструмента на Бога, чрез който Христос беше подложен на първото си изпитание в човешка плът преди да започне служението Си. Това означава, че Бог може да позволи на Сатана до определена степен да повлияе на хората, но това е предназначено за тяхното духовно израстване, а не за тяхно зло. Във IIКор. 12:7 апостол Павел казва, че му е даден “трън в плътта”, който е пратеник от дявола. Той се е молил за неговото премахване, но Бог го е оставил с определена цел. Апостолът добре разбира, че това е предназначе-но за да не се възгордее поради многото духовни опитности, дадени му от Господа. В IПт. 5:8 апостол Петър насърчава вярващите да бъдат трезви и будни, защото дяволът търси кого да погълне. Това също показва, че е възможно християнин да бъде до определена степен зависим от демоните ако не изпълнява определени условия, изисквани от Бога.
За да бъде разпознато демоничното влияние в хората е нужна специална дарба, дадена от Бога. Но, освен чрез дарба, действието на злите духовни сили може да бъде установено чрез следните белези:
1) Странни и жестоки действия, особено по отношение на Евангелието. В Мк. 1:23-24 е описан случай, в който демон чрез обладан човек се държи грубо и арогантно с Христос. В Мк. 9:17-18 четем, че демон е принуждавал обладаният да се държи неадекватно. В Мк. 5:2-5 е разказан друг случай, в който обладаният е трябвало да бъде завързван за да бъде укротен.
2) Някои болести. В Новия завет са показани много случаи, в които демоните причиняват болести. В Мт. 9:32-33 поради наличието на демон един човек беше ням. Когато Исус изгони демона, той проговори. В Мт. 12:22 демон беше причинил не само онемяване, но и слепота. Трябва да отбележим, че не всички болести са причинени от демони. В Мк. 1:32 четем ясно разграничение между болните и демонично обладани хора. Такова разграничение виждаме на много други места в Новия Завет. В Мт. 4:24 са разграничени дадени болести, които Исус изцеряваше. Както се вижда в този стих, “хванатите от бяс” са споменати отделно. Това показва, че описаните болести не са причинени от демони. Има болести, които са възникнали в резултат на физически условия. Вярващите трябва да внимават и да стоят в молитва за да бъдат наясно дали болестта на човека, за който се молят е причинена от демон или има друг произход.
3) “Крещящо” лъжливи доктрини. Нормално е християните да имат различни мнения по спорни библейски въпроси. Но когато е много ярко изразена фалшивата доктрина, може да се счита, че това има сатанинска основа, чрез която дявола води хората в гибелен път. В IЙн. 4:3 апостол Йона казва, че този, който не изповядва Спасителя, не е от Бог. Той пише още, че всеки човек, който отрича идването на Исус в плът на земята е подвластен на “духа на антихриста”. В ДА 16:16-17 момиче обладано от демон насочваше погледите на хората към апостолите, като по този начин издигаше хората вместо Господа. Демоните могат да въздигнат човека за да отклонят хората от истинното поклонение към Господ Исус Христос.
4) Субективно присъствие на нечисти духове когато е дадена дарба от Святия Дух. В IКор. 12:10 наред с другите дарби на святия Дух, апостол Павел споменава и разпознаване на духовете. Това означава, че Святия Дух може да даде субективно усещане на даден човек за присъствие-то на демонични сили.
Господ Исус Христос е дал власт на вярващите да смъмрят демони и да им заповядват да напуснат хората, които са обладали. В Мт. 10:1 Той повика 12-те Си апостола за да ги натовари с такава власт. В Мт. 28:18-20, преди да се възнесе, Той показа, че властта над демоничните сили е дадена на всички повярвали. В Лк. 10:19 Исус дава властта над силите на тъмнината на 70-те ученика. В следващият стих, обаче, Лк. 10:20, Той показва кое е по-важно за вярващите. По-важно за тях е не това, че демоните им се покоряват, а факта, че имената им са записани в Книгата на живота. В това отношение може да се каже, че властта над Сатана и демоните е дадена на тези, които са спасени за Вечността.
Кратък синтез на материали от:
„Християнско богословие“ – Милърд Ериксън
„Систематично богословие“ – Майер Пърлмън
лекции на Джим Ерхард и Таня Петрова по Догматично богословие във ВЕБИ, факултет на СЕПЦ
Личи си че освен теоретическо знание копировката няма абсолютно никаква практика по изгонване на демони. Някой може ли да каже дали този човек е изгонил дори 1 единствен демон през целия си живот?
Простете ми че пиша но видях че п-р Петков отново се е засърдил, а в светлината на празника по-добре да си искаме прошка и да работим за ГОСПОДНОТО ДЕЛО. Наистина не съм чул п-р Петков или неговото обкръжение да са гонили демон но той може да каже по-точно. Нашия етнос сме имали голяма нужда за това в региона но нито ЕПЦ Сливен или в Ямбол не са в състояние да служат в това отношение точно в този момент
Много интересна дискусия!
И ми е чудно как такива големи“духовни капацитети“ пишат и говорят неща които въобще не са им ясни!
Веднъж в църквата в Ямбол проповядвах с мощното помазание на Святия Дух това което Господ Исус Христос каза:
Ето давам ви власт над цялата сила на врага!
Мисля че беше в Йоана 10:19,или Йоана 19:10
На амвона имаше много нужди,но Господ Исус Христос фокусира вниманието ми само и единствено върху една!
Текста беше следния-цитирам по памет!
Дъщеричката ми е на три години и е измъчвана от гърчове!
И за да не изтъквам своята личност призовах цялата църква!
Всеки който желае нека заедно с мен да заповядаме в името и за славата на Господ Исус Христос на основание на този стих който ни дава власт над цялата сила на врага тези нечисти сили веднага да спрат да смущават живота на това малко и невинно дете!
Понеже тогава работих като подземен миньор на три смени изрично казах на жена ми-внимавай, ще стане някоя жена да благодари в църквата за изцеление и освобождение на детето си!
Това дете сега е здрава и красива жена която има гениална дъщеричка!
В първи клас свиреше пред църквата Тиха нощ!
Освен това и се очертава да стане голям художник!
Мога много да кажа и пиша по този въпрос,но съм в камиона в София и чакам товарене за Европа!
Преди повече от тридесет години проповядвах и как може да се разбере кое пророчество е фалшиво и кое пророчество е истинско и от Бога!
Години наред настоявах в църквата в Ямбол да въведем една дискусия!
Аз имам идея,аз имам въпрос!
Но нали се сещате че човешката завист и простотия нито има граници,нито има почивен ден!
Тогава един нечестив и алчен човек командваше парада!
Ще ви покажа един много лесен начин да стигнете до истината!
Лука 24:45… тогава Исус им отвори умът и те разбраха свещените писания!
Разбира се в никакъв случай не бягам от отговорността да отговарям на въпроси,но нали се сещате че работата ми е много динамична и напрегната като понякога карам камиона и се храня, защото времето почти винаги не стига!