Архивите говорят: съдебният фарс срещу петима евангелисти (1979 г.)

100 години ПЕТДЕСЯТНИЦА в БЪЛГАРИЯ – Pastir.org/100

100 статии за Петдесятното движение в България 1920-2020 (научна поредица на Pastir.org)

Д-р Вениамин Пеев

На 31 октомври се навършват 35 години от публичното оповестяване на съдебния процес № 5121/1979 г. срещу петима евангелски представители. Обвиняемите получиха различни ефективни присъди от една до шест години с парични глоби в голям размер. Това са:  п-р Георги Тодоров Генчев (В. Търново), Натанаил Василев Цачев (Троян), Димитър Иванов Жеков (с. Ахелой, Бургаско), Банчо Колев Банчев и Петър Иванов Янев (Бургас). В този процес бе осъден задочно и Димитър Сивов Димитров (Бургас), който успя да избяга при неизяснени от следствието и съда обстоятелства, затова неговото име не би следвало да бъде включено в списъка на пострадалите от комунистическата система. Днес жив е само Петър Янев, който живее във Финландия, но продължава да служи активно на българския евангелизъм.

И петимата осъдени принадлежат към Съюза на евангелските петдесетни църкви в България, но петдесетните ръководства досега показаха нежелание да говорят ясно по тази тема. Защо – ще видим в анализа, който смятам да направя. Ние обаче, които разбираме не само какъв е смисълът на понятието „демокрация”, но и какъв е дългът ни на християни към спомена за „затворените заради вярата” (Евр. 13:3), не смятаме да мълчим с лицемерно „благоразумие”. Прикриването на болезнени истини, уличаващи високопоставени ръководители в Петдесетния съюз, които са допринесли активно за проследяването мисионерската дейност на тези братя и тяхното осъждане според несправедливите закони на комунистическата власт, е престъпление не само спрямо Бога на истината, но и спрямо историята на българския евангелизъм. Предупреждението на автора на Посланието към евреите е недвусмислено: „Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог… Да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха” (3:12-13). „Измамата на греха” – атеистическата идеология и политика на комунистите – подведе някои Божии служители, но не и петимата осъдени евангелисти през 1979 г. Затова ние трябва да ги помним с почит и благодарност! В тази статия ще отдам заслуженото преклонение на един от тях – п-р Георги Тодоров Генчев (1926-1984), от чиято смърт се навършиха 30 години.

Оскърбителните псевдоними, лепнати от агентите на ДС

В архивите на ДС името на п-р Георги Тодоров е включено в ГДОР „Лентяи”, възлизащо на 233 листа. Това е Дело за групова оперативна разработка, в което са включени донесения, писма, планове и т.н. за онези български евангелисти, които са участвали в една стройна схема за производство, получаване и разпространение на християнска литература (Библии, Нови завети, песнарки и друг вид книги) из цялата страна. Такава литература получаваха представители на различни християнски конфесии: конгрешани, методисти, баптисти, петдесетни, вярващи от Божията църква, адвентисти, православни. Следователно делото, на което бе посветил живота си п-р Тодоров, касае историята на целия български протестантизъм и християнството като цяло у нас. От донесенията на агентите, операциите с подслушвания и официалните писма на поделенията на ДС и МВР е видно, че тази мисионерска структура, в която водеща роля е изпълнявал и п-р Тодоров, е упражнявала и социална дейност, подпомагайки материално и финансово нуждаещите се християни, особено пенсионери и пастирски семейства. Онези от нас, които имат добра памет, ще си спомнят ниските размери на пенсииите и пастирските заплати, за които тоталитарната държава не полагаше никакви грижи, тъй като милееше предимно за своите партийни и силови функционери. Също така и ръководството на СЕПЦ облагодетелстваше една малка група свои служители, които бяха лоялни на властта, но останалите пастири, проповедници и библейски работници мизерстваха с минимални заплати.

Тук искам да се спра накратко на видимата тенденция на ДС да поставя унизителни прякори на разработваните от тях евангелисти. Освен подигравателния псевдоним „Лентяи”, ще срещнем още прякори като: „Бунак”, „Клеветници”, „Хиена”, „Алчния”, „Нахалник”, „Гастрольора”, „Братеца”, „Самозвания”, „Келеш”, „Фанатик”, „Монахинята” и т.н. (т. VIII, стр. 22-24).  Когато човек чете техните ДОР, веднага разбира, че унизителните прякори са поставени на лица, които не са се поддали на вербовка под натиска на ДС, не са станали предатели на своите събратя и каузата да служат на евангелското дело, въпреки заплахите и опасността дори от арести и затвор. Едва ли има нужда да се убеждаваме във факта, че подигравателните прякори, лепнати от офицерите на ДС към имената да тези братя и сестри, са едно съвременно потвърждение за насърчението на ап. Петър: „Блажени сте, ако ви опозоряват за Христовото име; защото Духът на славата и на Бога почива на вас (откъм тях се хули, а откъм вас се прославя)” (I Петр. 4:14). Но кои биват подигравани и хулени от ДС? Прочетените от мен архивни документи ме убеждават, че унизителните прякори  са поставени на евангелски християни, които са служили самопожертвувателно на християнското дело в България. За “Бунак” и „Клеветници” ДС обявява най-непримиримите критици на комунистическата власт и техните марионетки в църквата. Прякорите „Лентяи”, „Хиена”, „Нахалник”, „Гастрольора” и тям подобни са прикачени към делата на евангелските активисти, които бяха осъдени през 1979 г.  Прякорът „Братеца” е приписан на петдесетен пастор, който е отказал на агента да сътрудничи с доноси. Прякорите  „Самозвания” и „Келеш” са прикачени към петдесетни пастири, които също не са се поддали на обработка и са платили за това скъпа цена. Прякорът „Монахинята” е лепнат на пастирска жена, която изгубва рано мъжа си, но се запазва в морално отношение и остава вярна на евангелското дело, като възпитава и своите синове на твърдост и лоялност. Прякорът „Фанатик” е използван няколко пъти за евангелски вярващи, които не се поддават на разработката на ДС и оставят верни на Христовото дело. Същевременно обаче офицерите на ДС силно се тревожат за здравето на свой внедрен агент, който им носи важна информация за дейността на мисионерите извън и вътре в страната ни (т. VIII, 62).

Нека кажа още няколко думи за прякора „Лентяи”, прикачен към груповото оперативно дело, свързано с името на п-р Георги Тодоров. Смея да твърдя, че с избора на този прякор агентите на ДС са демонстрирали своята злоба, безсилие и твърде посредствено мислене, в което липсва елементарна логика. Те самите си противоречат. Уж хора като п-р Тодоров са „лентяи”, пък неведнъж се посочват примери за неговата активна и мащабна религиозна дейност. Офицерите, които се имат за хитри агентуристи, както се бе похвалил неотдавна един от бившите им шефове, признават качествата на агентурната мрежа и дейност на вярващи хора като п-р Тодоров. В Предложението за предаване в архива Дело 6516/75 на отд. 03 на ДС с 8 т. и близо 2400 стр. със строго секретна документация (29.01.1981) четем следната оценка: „В своята дейност („Клеветници”, „Лентяи” и пр. – бел м.) си служеха с нелегални методи, форми на работа, използваха кодове, пароли, условности и пр. Чрез своите емисари внасяха нелегално в страната големи количества религиозна и друга пропагандна литература. Събираха интересуваща ги информация и материално подпомагаха с парични средства и валута членовете на религиозната организация. Обработваха и подпомагаха български граждани за бягство от страната, с цел използването им в подривната дейност срещу НРБ” (т. VIII, 256-7). За п-р  Тодоров, чието име и дейност се разглеждат многократно в този архив, четем в една Справка от 1978 г. следното: „Георги Тодоров Генчев: роден на 27.03.1926 г. в с. Обединение, Великотърновско, неосъждан, пастор на петдесетната църква в града и член на съюзното ръководство на сектата. Изпълнява задачи на мисията и осъществява контакти с мисионери, от които получава изпратената от … литература. Явява се като една от централните фигури в мисионерската група в НРБ и редовно получава големи парични суми и сам раздава такива на други лица от групата. Замислил е организиране и отпечаване на религиозни материали, като за целта иска от … да бъде внесен циклостил в НРБ. Води се на ГДОР „Лентяи” (т. VI, 8-18). Възниква въпросът: „Ако п-р Георги Тодоров и неговите сътрудници в мисионерската група са били „мързеливци”, защо ДС е толкова разтревожена? Кой се страхува от „ленивите хора”?” От архивните документи ясно личи, че ДС са уведомили ЦК на БКП (т. VIII, 238) за „ленивата” дейност на п-р Тодоров и неговите сътрудници и с тяхната „благословия” предприемат агентурни контрамерки с подслушвания и репресиращи и клеветнически мероприятия срещу всички тях, та да се стигне до скалъпването на процеса през 1979 г. Целта на този съдебен фарс е била, както посочва един от главните му режисьори, да бъде „нанесен удар на петдесетната секта в НРБ и задграничните религиозни централи” (т. VIII, 257).

Международният натиск за освобождаване на п-р Тодоров и останалите подсъдими от затвора

Първоначалните присъди на петимата обвиняеми в съдебния фарс през 1979 г. са доста тежки (до 6 г.). Тежестта на присъдите съответства на намерението на комунистическата власт „да смаже” не само съпротивителното мисионерско дело у нас и в чужбина, но и самата петдесетна деноминация, стриктно следвайки модела на процеса от 1949 г.  Несправедливостта на този процес обаче предизвиква неочаквано бурна и мощна международна реакция. В английските периодични издания “The Messenger” и “Newsline West” (ян. 1980 г.) излизат статии с призиви обвиняемите да бъдат незабавно помилвани. В Англия са събрани 7000 подписа с апел към всички християни за постоянна молитва за разрешаването на проблема. Директорът на европейския отдел на „Британските църкви на Бога”, п-р Джон Уилдриан, в молба до българското посолство с подписите на хиляди християни иска незабавно освобождаване на обвиняемите. Авторът на статията в „Нюзлайн Уест” посочва четири проблема по процеса, които двама швейцарски адвокати желаят да обсъдят с министерството на правосъдието в България: първо, необичайно високите присъди на първа инстанция по чл. 250 от НК; второ, сериозната липса на доказателства за „облагодетелстване” на обвиняемите, както тълкува това съдът; трето, несъответствието на милиционерското разследване по притежаването и разпространението на религиозна литература и обвинението в „облагодетелстване”; четвърто, конфискуването на лични вещи като пишещи машини, самобръсначки, касетофони и др. от обвиняемите и свидетелите. Лично аз ще подчертая, че по време на милиционерските обиски из цялата страна ми бяха конфискувани две пишещи машини и голямо количество християнска литература на различни езици, но дори след като си издействах документ по съдебен път те да ми бъдат върнати, ДС не ми възстановиха незаконно иззетите вещи. Подобни случаи като моя има регистрирани из цялата страна – марионетките на комунистическата власт погазиха през 1979 г. много български и международни закони!

В цяла Западна Европа се организира мащабна кампания в защита на петимата осъдени. ДС събира ревниво данни за международните протести (т. VIII, стр. 237-240). В българското посолство в Копенхаген (Дания) пристигат ок. 30 протестни писма. Известната датска адвокатка Йете Йоргенсон, която се занимава и с казуса на съветския дисидент академик Сахаров, прави постъпки пред българското министерство на правосъдитето да ѝ се разреши защитата на подсъдимите на втора инстанция и по-нататък. Разбира се, тоталитерната система не допуска това да се случи.

От САЩ пристигат стотици протестни писма и телеграми от отделни лица и християнски организации. Те са адресирани до Т. Живков и са препратени копия до Джими Картър. В САЩ се вдига доста голям шум в политическите кръгове за незаконните действия на българската милиция и съдебни органи, за което главна заслуга има безстрашният български пастир емигрант д-р Харалан Попов. Организацията на Попов „Евангелизъм за комунистическите страни” изпраща до държавните институции на САЩ десетки писма, в които се апелира за незабавни дипломатически мерки в подкрепа на обвиняемите българи. Депутатът на Демократическата партия Данте Фасел сигнализира, че петимата евангелисти са преследвани заради религиозните им убеждения и дейност, а не заради финансови нарушения, каквато теза се опитват да лансират българските власти. Под въздействието на Фасел Държавният департамент на САЩ предприема собствено проучване, като събира информация от български християни по различни канали и достига до убеждението, че комунистите са действали неправомерно.

През цялото време на тези международни реакции обаче в подкрепа на Тодоров, Цачев, Банчев, Жеков и Янев ДС запазва лицемерно мълчание. В един техен документ от 12.03.1980 г., адресиран до ЦК на БКП, се изразява мнението, че било „целесъобразно и сега да не се дава отговор на застъпниците” (т. VIII, 240). Вместо това, ДС замислят противопоставяне на международната реакция, като ангажират в своя подкрепа български журналисти и ръководството на петдесетната деноминация. В края на мес. октомври и началото на мес. ноември 1979 г. излизат угоднически на властта статии в централните софийски вестници „Антени” и „Отечествен фронт” (31.10.1979 г.), както и в местните вестници на окръжните градове В. Търново, Пловдив, Русе и Бургас. Марионетките журналисти едновременно пишат по командата на комунистическата власт злостни материали, изпълнени с тенденциозни анализи и неверни данни. По този начин тоталитарната власт отчита един 10-годишен период на варварска антирелигиозна дейност, започнал с 25-годишнината от „победата на развиващия се социализъм” в България след деветосептемврийския метеж през 1969 г. Марионетките на ДС в ръководството на петдесетната деноминация също активно се включват в подкрепа на злостната кампания срещу петимата обвиняеми, които са извършвали дейност, каквато е трябвало да върши всъщност съюзното ръководство – подсигуряване на Св. писание и богослужебни книги, както и християнска образователна литература. По време на процеса председателят на СЕПЦ п-р Иван Зарев Ангелинов заявява пред журналиста на седмичника за (комунистическа) политика и култура в. „Антени” следното: „Шестимата обвиняеми са нарушили законите на страната. Затова смятам, че трябва да бъдат съдени в съответствие със закона и да изтърпят такова наказание, каквото съдът определи” (бр. 14, 31.10.1979).

По-късно председателят Иван Зарев – с подкрепата на марионетното си ръководство – бърза веднага да уволни своя колега п-р Георги Тодоров след процеса, като обрича него и семейството му на пълна мизерия. В уволнителната заповед № 80/20.02.1980, подписана от Зарев, пише: „Уволнявам от длъжност пастир-свещенослужител на местната Евангелска Петдесетна църква в гр. В. Търново и член на ръководството на Съюза Георги Тодоров Генчев съгласно чл. 10 от Закона за вероизповеданията поради получена присъда и изтърпяване на наказание, начиная от 1 февруари 1980 г. Препис на настоящата заповед да се връчи на уволнения. За съюза на ЕПЦ в България, председател п-р Иван Зарев /п/. София, 20.02.1980”. Странно впечатление прави аргументацията за уволнението, която очевидно е била продиктувана на Зарев по време на някоя от „оперативките” в Комитета на вероизповеданията, защото причината за уволнението е формулирана твърде дилетантски – не са посочени наказателното дело и обвинението. П-р Г. Тодоров бива уволнен не поради нарушаване на Устава на СЕПЦ или моралните норми на християнството, а поради „нарушаване” чл. 10 от атеистичния закон за вероизповеданията, който не позволява свободното извършване на религиозна дейност в нашата страна. Съдействайки на институциите на атеистичната власт в България, председателят Зарев и неговото марионетно ръководство всъщност съдействаха за реализацията на „нанасяне удар  по петдесетната секта в НРБ и задграничните религиозни централи”, както се хвали офицерът на ДС след приключилия процес. Остава открит въпросът: „Ако п-р Георги Тодоров и останалите подсъдими на процеса през 1979 г. са служили самопожертвувателно на събратята си евангелски и други християни, кому са служили Иван Зарев и марионетното ръководство на СЕПЦ?” Обективната история дава своите ясни и категорични отговори на подобни въпроси.