Bъв Ватикана е намерен древен ръкопис, който хвърля светлина върху раждането на Христос. Текстът е озаглавен и е написан на мъртвия сирийски език, който е диалект на арамейския. Уникалният документ повече от 250 години е стоял в архивите на Ватикана. Американският учен Брент Ландо, който е дешифрирал текста, не изключва възможността неговият автор с очите си да е видял Христос. Според думите на учения находката представлява копие на документ, написан през трети век. Според Ландо преписът е направен през осми век, по-малко от 100 години след появата на Евангелието на Матей, където за първи път е описано пътешествието на влъхвите към родното място на Христос. Според древния документ влъхвите, донесли подаръци на Исус, не са трима, както е в много варианти от писанията, а десетки. Освен това те пристигнали при Мария и Йосиф не от Персия, а от страната Щар, която ученият отъждествява с древен Китай. Влъхвите били потомци на Сиф, третия син на Адам. Авторът на ръкописа разказва за техните традиции и обичаи. В ръкописа пише още, че Витлеемската звезда, която довела мъдреците до пещерата, където се родил Исус Христос, се превърнала в „малко лъчезарно човече“. „Витлеемската звезда и Христос са едно и също нещо. То е богочовек, който може да се превръща в каквото поиска“, пише в документа.
Рождество Христово, Коледа или просто на петела човката
Автор: Красимир Чендов
Колим прасета, връзваме конци, боядисваме яйца, за да докажем на света силата на наш’та вяра. Ха дано, ама надали?
Едни размисли са ме налегнали напоследък… Календарът на българина е изпъстрен с важни дати и събития. През годината нашият народ ще се изтрепе да почита светии и да празнува празници… които не разбира. И не за друго, а защото така е казала бабата на баба му.
От Свети този, през Света онази, та чак до Вси светии, Баба Марта и Дядо Коледа! Колим прасета, връзваме конци, боядисваме яйца, за да докажем на света силата на наш’та вяра. Защото именно на нея дължим и всичките си (не)успехи.
И така – до края на света!
“Людете ми погиват поради нямане на знание”, извиква през плач пророк Осия от страниците на Светото писание! Сякаш пророкът вижда невежеството и пошлостта на времето, в което живеем.
Ползват ли ни нещо всички тези дати, обрeди и стриктни правила, които ще се изтрепем да спазваме?
Ей това е въпросът!
Като дете присъствах на погребението на моя дядо. Вещи дами на преклонна възраст организираха стриктно парада. Дълбоко вярващите жени бяха заставили четирима мъже да държат разперено одеяло. Под импровизираната палатка всички “трябваше” да минем, за да се огледаме пред някакво огледало и грижливо да се срешем. За да не би да стреснем (евентуално) покойника…
След всички хватки, чалъми и котешки каваци преляхме мъртвеца за “Бог да прости”, раздадохме храна за успокоение на гузната си съвест и закрачихме подсмърчайки обратно! Ето така трябва да постъпва всеки истински християнин! Момент да повърна…
След тази случка си казах: АКО ИМА БОГ И АКО ТОЙ ИСКА ВСИЧКО ТОВА ОТ НАС,
ЗНАЧИ ТОЙ Е
ОЛИГОФРЕН!!!
Подобна дума бих използвал, за да опиша и вярата на целокупния български народ! Измислици-премислици, премесени с езически ритуали. Кой от кой по-налудничав. В дните преди Коледа е пълно с отличници! Ще се изтрепят милите да четат етикетите на храните, та да не би да се осквернят, като погълнат нещо грешно…
Бреееей, бреееей!
Даже ще повторя: брей, брей, брей…
Никой обаче не успя да ми обясни защо, аджеба, целият тоя глад и мъки? В дъното на всичко отново май ще се окаже баба Абсурдана!
Нека да отворим отново конституцията на християните – Библията:
“Извикай с пълно гърло, не се щади! Издигни гласа си като тръба и посочи на Моя народ греховете им! „Защо постим, а Ти не виждаш? Смиряваме душите си, а Ти не знаеш? … Ето вие постите с кавги и караници и за да поразявате с юмрук. Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа? Не е ли това постът, който избрах: да разкъсаш оковите на несправедливостта, да свалиш въжето на ярема, да пуснеш на свобода угнетените…
Тогава твоите рани бързо ще заздравеят. Ще повикаш и Господ ще отговори, ще извикаш за помощ и Той ще каже: „Ето Ме!” Исая 58 глава.
Нас обаче ни притеснява повече дали в пакетчето ни с пуканки има масло или не! Пет пари не даваме точно колко важно е това. Царе сме да изместваме фокуса от “скъпоценното към нищожното”. Предпочитаме да вършим външните форми и правила, вместо да погледнем навътре, дълбоко към самите себе си! Но и тази тактика е стара, като времето.
Ето какво е казал самият Христос по въпроса с магданоза:
“Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал…
Слушайте ме всички и разберете това: нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.” Марко 7:13-15
Ха сега, де! Що така?
Така е, защото представата за Бога, която обществото ни налага, е силно изкривена. Тя се базира на гребени, одеяла, чемшир, тамян и прочее. Изобщо ако вземем, че се позамислим малко ще излезе, че това, в което уж вярваме, май не е точно такаааа! Ама понеже ние “най-мразим да мислим”, вярата ни е основана на откровени глупости или по друг начин казано, пънем се да правим това, което правят и мислят хората.
Това ли е вярата?
Най-честата представа за Бога е като за “духа от бутилката”. Когато сме на зор, потъркваме шишето и хоп – той е пред нас, на нашите услуги… Сякаш ни се иска да превърнем ВСЕМОГЪЩИЯ ГОСПОДАР във всемогъщ слуга! Сервитьор с бяла якичка…
– Кафе, швепс, чипс, здраве… – не спираме да щракаме с пръсти! – Бързичко моля!
Ха дано, ама надали!
Ако погледнем пак към Светото Писание, май ще започне да става конфузно. Божият Син се възпротиви не на кого да е, а на самите свещенници! (Моля всички техни колеги да си запушат ушите):
“Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а пренебрегвате най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра… Слепи водачи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!” Матей 23:23,24
Ей там е някъде голямата разлика
В смисъла на нещата. А смисълът на Рождество не е нито в елхата, нито в прасето, нито в пуканките без масло! Те са само поредният опит да запълним празнотата вътре в нас със заместители. Празнотата, която Творецът е оставил единствено за себе си.
Но на нас, за съжаление, ни е все по-трудно да отместим поглед от чинията. Жалко!
Защото само докато пиша това изречение, в тялото ми умират около 50 000 клетки…
И на всеки 3 секунди се раждат точно толкова нови! Напълно безплатно! Факт!
И то без намесата нито на Дядо ни Коледа, нито на Баба ни Яга!
Айде, Честито Рождество Христово, Весела Коледа или просто на петела човката.
Темата е интересна и многократно дискутирана. Защо толкова сухо сте я представил има толкова богати примери в изконно българската традиция.
Дори когато се празнува рождество е нужно да се упомене чие. Древните римляни са празнували раждането на слънцето за новата година. От този езически празник идва идеята а Христос не е роден през зимата.
Брате защо се дрънкате за дреболии точно на Бъдни вечери?
Вяра, това никак не са дреболии!!!
Можеш да се увериш:
КОГА Е РОДЕН ИСУС ХРИСТОС?
Отговорът на този въпрос е важен най – малко поради две причини:
1) от датата на раждането на Исус започва новото летоброене за западния свят, и
2) всяка година се чества раждането на Христос в християнския свят.
И тъй като всяко хронологическо изследване на Новия Завет (свързано с живота и дейността на Исус Христос, или на други събития от І-ви век) започва с датата на Христовото раждане, то очевидно е от изключително значение да се определи кога точно е роден Исус Христос.
При уста¬новяване на точната хронология на НЗ изследова¬телите се сблъскват със сериозни трудности, тъй като вниманието на ранните християни е насочено предимно към събитията и думите на действащите лица в библейския разказ, не към тяхното датиране и последователност във времето. Не става въпрос за отсъствие на интерес към историята въобще, а за факта, че живеят в епоха, когато не разполагат със средствата и методите за прецизна хронологиза¬ция, налични в наши дни. Затова при всеки опит за определяне на хронологията на събитията, е нало¬жително да се използва информацията от извънбиблейските източници от тази епоха.
През 525 г. обаче папа Йоан І поръчал на скитския монах Дионисий Млади да изработи общоприет календар на Западната църква. Дионисий модифицирал Александрийската система на датиране, която използвала за основа царуването на Диоклетиан – Дионисий не искал годините на историята да бъдат пресмятани от живота на един гонител на църквата, а от въплъщението на Божия Син. Началото на християнската ера било 1 Януари 754 г. от основаването на Рим, а Христовото раждане било прието, че се случило на 25 Декември предишната година. Според преданията Рим е основан от Ромул и Рем на 21 април 753 пр.н.е. Така 754 г. станала 1 г. н.е. в календара на Дионисий Млади.
Според Матей Исус е роден преди смъртта на Ирод, т.е. раждането на Исус не било през 1 г. н.е., а известно време преди тази дата. Най – късната година за смъртта на Ирод обаче е 750 г. от основаването на Рим.
В тази връзка има различни мнение по отношение на това колко време преди 1 г. н.е. (сл. Хр.) е роден Исус. Някои смятат, че това се случило през 11 г. пр. Хр., други отиват дори до 20 г. пр. Хр., а някои смятат, че това е някъде между 3 и 1 г. пр. Хр.
В Лука 2:1 се казва, че Исус се е родил при царуването на император Август, което продължило от 27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. Тъй като това са твърде широки граници необходимо е да бъдат стеснени. В опита да се достигне една по – конкретна дата за раждането на Исус трябва да се установят два отправни момента:
1. Начален пункт – граница, от където може да се започне
2. Краен предел – граница, до която може да се достигне
Матей съобщава, че Исус се е родил „в дните на цар Ирод” (2:2). Лука казва, че Йоан Кръстител също е роден по това време (1:5), както и, че имало преброяване на населението (2:1,2). Според Йосиф Флавий Квириний станал управител на Сирия през 6 г., а през 6 – 7 г. извършил преброяване в Юдея. Учените смятат, че преброяването, което е станало при раждането на Исус по времето на Август (Лука 2:1,2, вероятно през 5 – 4 г. пр. Хр.) е станало известно време преди преброяването по времето на Квириний, за което Лука споменава в Деян. 5:37 (6 – 7 г.). Следователно най – крайната възможна дата за раждането на Исус е смъртта на Ирод Велики, а началната граница е преброяването при Квирнилий.
1. Смъртта на Ирод Велики
Раждането на Исус може да се определи още по – точно като се вземе предвид смъртта на Ирод Велики. Според Матей (2:1) и Лука (1:5) Исус е роден преди смъртта на Ирод, който бил провъзгласен за юдейски цар от римския сенат в края на 40 г., а с помощта на римската армия влиза във владение на своето царуване през 37 г. Царувал 37 г. от времето, когато станал цар de jure, или 34 г. от както de fakto влиза във владение.
Йосиф Флавий съобщава, че малко преди Иродовата смърт настъпило лунно затъмнение (единственото, за което историка споменава) – случило се през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. В периода около 4 г. пр. Хр. в Ерусалим били наблюдавани три подобни явления: 1) 5 г. пр. Хр., 2) 12 – 13 Март 4 г. пр. Хр. и 3) 1 г. пр. Хр. Последната дата обаче е твърде късна за смъртта на Ирод Велики. От друга страна затъмнението, наблюдавано през нощта на 12 срещу 13 Март 4 г. пр. Хр. е най – близко до времето, когато била празнувана Пасхата – според Йосиф Флавий наскоро след смъртта на Ирод юдеите празнували Пасхата, първия ден на който по римския календар бил 11 Април 4 г. пр. Хр.
Следователно датата на смъртта на Ирод Велики трябва да се постави между 13 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Следователно смъртта на Ирод Велики настъпила в периода 12 Март – 11 Април, и тъй като 34 година от неговото царуване от 4 г. пр. Хр., може да се направи извода, че смъртта му се случила между 29 Март и 11 Април 4 г. пр. Хр. Въз основа на тези съображения бихме могли да заключим, че Исус не се е родил по – късно от м. Март – Април 4 г. пр. Хр.
2. Преброяването при Квирнилий
Лука свидетелства, че непосредствено преди Христовото раждане било извършено преброяване – раждането на Исус е станало през времето на преброяването „по цялата земя”, извършено по заповед на Кесаря Августа (2:1), като непосредствено след това съобщение Лука добавя, че това „преброяване беше първото когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2). В такъв случай Исус не се е родил преди преброяването, а след него.
Петнадесетата година от управлението на Тиберий може да бъде датирана в периода 27 – 29 г. н.е. и следователно, това би означавало, че ако Христос се е родил през 6 г. (когато е било преброяването, за което Лука споменава в Деяния 5:37) то Той би бил само на около 21 – 23 години когато е започвал Своята обществена дейност, а не на около 30 години, както съобщава Лука в 3:23. Тиберий бил император от 14 г. до 37 г., но той всъщност бил назначен за съуправител на Август от самия император три години преди неговата смърт (14 г.) – в края на 11 г. Следователно, въпросът е – как трябва да се разбират думите на Лука „това преброяване беше първо, когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2)? Квирнилий станал управител на Сирия през 6 г. и според Йосиф Флавий извършил преброяване в Юдея през 6 – 7 г.
Този въпрос се решава на базата на превода на Лука 2:2 по следния начин: „Това преброяване беше преди (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия (или преди управлението на Сирия от Квирнилий)”.
Преброяването, извършено по заповед на Август (2:1) по времето на Христовото раждане, станало през времето на Ирод Велики. През 6 – 7 г. сл. Хр. когато Квириний управлявал Сирия било извършено друго преброяване в Палестина. За това именно преброяване говори Йосиф Флавий в съчиненията си „Древности” и „За юдейската война”. Според него това преброяване било извършено с цел да се установят имуществата на жителите на Палестина и за налагането на данък върху тях. Когато обаче Лука споменава преброяването в дните на Ирод (2:1) той си задава за цел напълно естествено да разграничи по време тези две преброявания. Именно за това уточнява, че това преброяване станало по времето на Ирод Велики, което само по себе си го отнася в годините преди неговата смърт.
Следователно, остава да приемем факта, че Лука разграничава преброяването през времето на Христовото раждане, в дните на Ирод (Лука 2:1) от това, станало в Палестина по времето на управлението на Квириний над Сирия, споменато от Лука в Деян. 5:37. Ето защо Лука казва, че „Това преброяване (т.е. преброяването в дните на цар Ирод Велики) беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия” (2:2).
Как обаче да разбираме израза „беше първо (πρώτῃ), когато Квирнилий управляваше Сирия”? И защо Лука, като разграничава по време двете преброявания, споменати в Лука 2:1,2 и Деян. 5:37, нарича преброяването през времето на Ирод Велики „първо – πρώτῃ”, а непосредствено след това добавя „когато Квирнилий управляваше Сирия”, поради което може да се допусне чисто граматически, че преброяването през времето на Ирод Велики било „първо” през времето, когато Квирнилий управлявал Сирия? Правилно изяснение на този въпрос може да се даде само след като се разясни предварително въпроса с какво значение е употребена в Лука 2:2 гръцката дума πρῶτος. Тази гръцка дума се употребява със следните значения: 1) за място – „пръв, преден” и 2) за време – „предишен, предшестващ”. В Лука 2:2, както и на други места в книгите на Лука прилагателното πρῶτος е употребено вместо прилагателното πρότὲρος и се употребява като сравнителна степен със следните значения: 1) за място – „по – пръв, преден” и 2) за време – „по – раншен, предишен, предшестващ”. Следователно смисълът на думите ще бъде следният: „Това преброяване стана (беше) преди управлението на Сирия от Квириний” или „Това преброяване беше по – рано от (преброяването), когато Квирнилий управляваше Сирия” или „Това преброяване стана преди управлението на Сирия от Квирнилий”. С други думи Лука посочва, че преброяването по времето когато се е родил Исус, станало известно време преди Квирнилий да е заел пост си.
Така Лука изтъква, че преброяването, през времето когато се е родил Исус станало преди управлението на Сирия от Квириний, защото през време на това управление на Квириний станало друго преброяване в Палестина, за което Лука споменава в Деяния. В своето Евангелие, Лука прави сравнение по време между преброяването през времето на Ирод Велики, от една страна, и преброяването през време на управлението на Сирия от Квирнилий, от друга страна, и като прави това сравнение Лука нарича преброяването през времето на Ирод „първо” по време по отношение на преброяването в дните на Квириний когато е управлявал Сирия.
Докато Квириний е управител на Сирия през 6 – 7 г. сл. Хр., той е отговорен за свалянето от престола на юдейския цар Архелай и извършва преброяване на населението с цел да се определи размерът на данъка, който новата римска провинция трябва да плаща на императора. Това преброяване обаче не съвпада със споменатото в Лука 2 гл., освен ако евангелистът не е допуснал грешка, както смятат някои изследователи, тъй като е извършено след свалянето от престола на сина на Ирод Архелай, а според 2 гл. на Лука раждането на Исус е по времето на Ирод Велики. Като се опитват да обяснят несъответствието, някои автори смятат, че Квириний е управител на Сирия не само през 6 – 7 г. сл. Хр., но също и през 11 – 10 до 8 – 7 г.пр. Хр. Други предполагат, че това преброяване е извършено преди мандата му като управител на Сирия през 6 – 7 г. сл. Хр. Съществува и предположение, че Квириний е бил проконсул на Сирия и Киликия през последната година на царуването на Ирод Велики под властта на имперските наместници (легати) Сатурнин и Вар. Според гореизложеното може да се заключи, че Квириний е извършил преброяване на населението през последните години на царуването на Ирод, когато юдейският цар не се ползва с благосклонността на Рим (ок. 8 – 7 г. пр. Хр.). Тежката болест на Ирод в края на живота му води до междуособни борби за престола от страна на синовете му. Рим се възползва от тази подходяща възможност да извърши преброяване на населението в Юдея, за да се установи същинското положение преди смъртта на царя. Не може със сигурност да се определи точната година на преброяването на населението, но най-вероятно трябва да се отнесе към периода 6 – 4 г. пр. Хр.
3. Витлеемската звезда
Особено дискутиран е въпросът за историчността на появата на Витлеемската звезда и нейното отъждествяване. Тройното пресичане на пътищата на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 7 г.пр.Хр., което се случва веднъж на 900 години, и събирането на Марс, Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби през 6 г.пр.Хр., което се случва на 800 г., е може би знакът за раждането на Месия в Израил, разпознат от мъдреците от Изток. През 5 г. пр. Хр. на изток в съзвездието Кози рог се появява комета, която може би насочва влъхвите към Витлеем (Мат. 2:2), над който е преминавала (Мат. 2:9-10). Следователно Исус най-вероятно е роден през пролетта или лятото на 5 г. пр. Хр. Причината за масовото избиване на всички бебета на възраст под 2 години във Витлеем се обяснява или с предположението на Ирод, че Исус се е родил, когато мъдреците виждат първото съзвездие през 7 г. пр. Хр., или просто като превантивна мярка за собствено успокоение, че е убил бъдещия „Вожд и Пастир на Израил”. Това не е странно предвид параноичния страх на царя, че ще бъде изместен от престола. („Нов Библейски Речник”, стр. 1500, 1501)
След внимателното разглеждане на разказите за раждането на Исус у Матей и Лука стигаме до заключението, че Исус се е родил година или две преди Иродовата смърт (4 г. пр. Хр.) и след преброяването от Квирнилий, следователно краят на 5 г. пр. Хр. или началото на 4 г. пр. Хр. най – добре удовлетворяват всички свидетелства относно Христовото раждане. (доц. Е. Трайчев и проф. Хр. Гяуров)
4. Рождество Христово в първите векове
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните Църкви празнували това събитие на 6 януари още по времето но император Константин Велики, преди 336 г. В 3 век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбяли (Йов 14:4; Ер. 20:14). Църковните отци от 3 и 4 век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на 4 век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около 7 век. Арменската църква и досега празнува Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна служба на празника се датира от науката в 5 век.
5. Кога датата 25-ти Декември става официална дата за честването на раждането на Исус Христос?
Герхард и Патриция Дел Ре обясняват как 25-ти Декември става официален римски празник: „Сатурналия и календи (новолуния) били празненствата, най-известни на ранните християни, 17-24.12. и 1-3.01., но традицията за празнуване на 25.12. като рожден ден на Христос идва при римляните от Персия. Митра, персийският бог на светлината и неприкосновеното, бил роден от скала на 25.12. Рим е известен с флирта си към чужди богове и култове, и през ІІІ век (274 г.) езическият император Аврелий въвежда празника Dies Invicti Solis, Денят на Непобедимото Слънце, на 25.12. Митра бил въплъщение на слънцето, така че този период от прераждането му бил важен ден в митраизма, който става последната римска официална религия с подкрепата на Аврелий. Смята се, че император Константин се придържа и остава верен на митраизма чак до времето на покръстването си и приемането на християнството. Той вероятно служи като инструмент, като се има предвид, че основният празник в неговата стара религия се спазва до покръстването в новата му вяра” (Християнски алманах). Въпреки че трудно може да се определи кога за първи път 25.12. започва да се празнува като Рождество Христово, историците като общо са съгласни, че това се случва някъде през ІV век. Това е изумително късна дата. Рождество не се празнува в Рим, столицата на империята, до около 300 години след Христовата смърт. Произходът му не може да се открие в учението или обичаите на ранните християни. Въвеждането на Рождество представлявало значително отклонение от „вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите” (Юда 3).
Следва да зададем въпроса, как тези езически обичаи стават общоприета част от християнството?
Уилям Уолш описва как и защо нехристиянски религиозни обичаи и ритуали биват възприемани при честването на Рождество: „Това не е било някаква случайност, а необходима мярка във време когато новата религия, християнството, си пробива път всред едни дълбоко суеверни хора. С цел приобщаване на новообърналите се към новата вяра и възможно най-безболезнено разкъсване на старите връзки, тези останки от езичеството биват запазени в модифицирани форми… И така, виждаме, че когато папа Григорий (540-604) изпраща св. Августин като мисионер да обърне англосаксонска Англия, той го инструктира, че доколкото е възможно трябва да пригоди новите, непознати християнски обичаи към езическите, с които местните жители са запознати от миналото си. Например, той съветва св. Августин да позволява на новопокръстените на някои празници да ядат и заколват голям брой волове за слава на Бог Отец, както са правили преди това в чест на техните богове… На самото Рождество преди да пристигне в Англия св. Августин кръщава хиляди новообърнали се към християнството и разрешава техния обичаен декемврийски празник под ново име и с ново значение”. (Уолш)
Григорий позволява такова внасяне на езически религиозни практики под предлог, че когато става въпрос за „закоравели умове не е възможно да се скъса с всичко изведнъж”. (Уилям Сансъм, Книга за Рождество)
Рождество е разнообразна колекция от езически форми на поклонение, прикрити под лустрото на християнството.
В началото християните се противопоставят на празника Рождество. Някои от най-ранните спорове избухват относно проблема дали въобще да се празнува рождения ден на Исус. „Още през 245 г. сл. Хр. един от църковните бащи, Ориген, обявява за езическо празнуването на Христовото рождение, тъй като по този начин би изглеждало сякаш Той е просто един светски владетел, а духовната Му природа е тази, която трябва да бъде от основно значение. Този възглед отеква през вековете, но намира силна, широка подкрепа едва с възникването на протестантството. За онези сериозни, трезви свещеници, празнуването на Рождество се опълчва срещу всичко, в което са вярвали. Що за пиянска веселба на Рождество! Дори не се знае дали този ден действително е бил рожденият ден на Христос. Това било само извинение за продължаване традициите от езическата сатурналия”. (Герхард и Патриция дел Ре)
Енциклопедия Британика добавя: „Църковните отци от ІІ и ІІІ век, като Климент от Александрия, Ориген и Епифаний, поддържали тезата, че Рождество е копие на езически празник”. (Макропедия, Християнство)
Дори католическите енциклопедии говорят за езическия характер на празника: „Коледа не е сред най-ранните празници на църквата… първата поява на празника идва от Египет“. (Католическа енциклопедия, издание 1911)
Решението Христовото раждане да се празнува на 25.12. далеч не се приема единодушно. „Християните от Армения и Сирия обвиняват християните от Рим, че се покланят на слънцето, понеже празнуват Рождество на 25.12…Папа Лъв Велики през V в. се опитва да отмени определени обичаи по Рождество, считайки ги за не по-различни от поклонението пред слънцето”. (Робърт Майърс, Празници)
Всъщност, от всички периоди през годината, предложени за рожден ден на Христос, 25.12. е най-малко вероятната дата.
6. Защо Исус Христос не е роден на 25-ти Декември?
„Ранните християнски учители предлагат произволни дати от календара за Исусовото рождение, без обаче да имат някаква библейска подкрепа за това. Климент посочва 18.11. Хиполит решава, че Христос трябва да е бил роден в сряда. Друг анонимен документ, за който се счита, че е писан в Северна Африка и датира от 243 г. сл. Хр., определя 28.03. за рождена дата на Исус”. (Джефри Шилър, „В търсене на Рождество”)
Един внимателен анализ на Писанието, обаче, ясно показва, че 25.12. е малко вероятна дата за Христовото рождение. Две са причините за това:
Първо, знаем, че във времето на раждането на Исус, овчарите са пазели стадата си навън на полето (Лука 2:7,8). Овчарите не стоят по полетата през декември. Според „Празниците: Пълна енциклопедия на американските празници” описанието на Лука внушава, че Исус може да е бил роден през лятото или ранната есен. Тъй като в Юдея месец декември е студен и дъждовен, твърде вероятно е овчарите да са потърсили подслон за стадата си за през нощта. Аналогично на този източник, един коментар казва, че този пасаж оспорва, че раждането на Христос се е случило на 25.12., тъй като климатичните условия не биха позволили овчарите да пазят стадата си на полето през нощта.
Второ, родителите на Исус отиват във Витлеем, за да се регистрират в римското преброяване (Лука 2:1-4). Подобни преброявания не са се провеждали пред зимата, когато температурите често падали под нулата и пътищата били трудно проходими. Предприемане на преброяване при такива условия би било в разрез с поставената цел. Предвид трудностите и желанието езичниците да се въведат в християнството, „в такъв случай важният факт, за който ви помолих да изясните позицията си е, че приемането на датата 25.12. е компромисен вариант с езичеството”. (Уилям Уолш, Историята на Дядо Мраз)
Ако Исус Христос не се е родил на 25.12., посочва ли Библията кога е бил роден? Библейските описания насочват вниманието ни към края на есента като най-вероятното време за Исусовото рождение, базирано на зачатието и раждането на Йоан Кръстител.
Знаейки, че Елисавета (Йоановата майка) е била в шестия месец от бременността когато Исус е бил заченат (Лука 1:24-26), можем да определим приблизителното време от годината, когато се е родил Исус, ако знаем кога се е родил Йоан Кръстител. Йоановият баща, Захарий, бил свещеник, служещ в Йерусалимския храм през Авиевия отред (Лука 1:5). Историческите изчисления сочат, че този отред (курс на служене) отговаря на 13-19 юни в същата година. Именно през това време на служене в храма Захарий научава, че той и съпругата му, Елисавета, ще имат дете (Лука 1:8-13). След като завършва службата си и се завръща у дома си, Елисавета зачева (стих 23-24). Ако приемем, че зачеването на Йоан става в края на юни, прибавянето на девет месеца ни отпраща към месец март като най-вероятното време за раждането на Йоан. Прибавяйки още шест месеца (разликата между Йоан и Исус) ни отвежда към края на септември като най-правдоподобно време за раждането на Исус.
7. Какво означава Christmas или както е известно у нас – Коледа?
Думата Christmas произлиза от латинските думи Cristes Maesse, което означава „Христова литургия” (меса). На Коледа християните празнуват раждането на Исус. Вече споменахме, че тази дата е възможно най – неподходящата за датата на раждането на Исус Христос. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.
И какво от това?
Дали въвеждането на една дата като празник за раждането на Исус е безобидна? Нека видим:
„Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил. И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади”. (3 Царе 12:32,33)
Всъщност, целта на Еровоам не беше само да отвърне хората от Господа, а да ги отвърне от юдовия цар, за да заздрави властта си над тях. И понеже хората бяха привързани към Господа и ходиха да се покланят в Ерусалим, където седеше престола на юдовия цар, той трябваше да въведе нова религия и нови празници, за да не се налага хората да ходят до Ерусалим и там да се привържат към юдовия цар. Сиреч мотивите бяха дори политически, а не религиозни или духовни. Най-силно впечатление правят думите: „Тогава Еровоам установи празник, който бе измислил от сърцето си“.
Въвеждането на нов празник измислен по човешки от Еровоам обаче не беше просто въвеждане на празник, а празника беше инструмент за въвеждане на други богове! Целта на Еровоам беше да откъсне народа от поклонението към Живия Бог, което според Словото на Бога ставаше в Ерусалим и празника измислен по човешки беше инструмент да откъсне хората от Бога и да ги привърже към други богове!
няма значение кога е роден
ЗАЩОТО е ВЕЧЕН!!!
През март дискутирахме окултното значение на мартениците. Коледуването има почти същия потенциал. Рангел е писал пък за още една грешка с неговото разбиране за Рождество така че темата има важен богословски момент и не бива да се претупва.
Спомняме си дискусията добре. Тогава някои защитиха тезата че няма нищо лошо в мартениците.
Дали същите твърдят че няма нищо лошо и в коледа?
Писах и в другата тема но ето го и тук:
празнуване на Рождество без Исус или Коледа, Божие царство без Христос – все признаци на безбожие и анти-християнство – белези на последното време.
След национализацията когато ни взеха всичко, накрая ни караха най-много да учим и да работим на Рождество Христово. Тогава дори и коледа не го наричаха а съвсем го бяха скрили празника от народа. Дори когато Рождество и Нова година не бяха в събота и все ги отработвахме като ленински съботник. Рангел сигурно е младо момче и не ги помни тия неща, но тогава в църквата се радвахме на Бъдни вечери 24 декември повече от всичко.
В Монреал нямахме нито коледна нито новогодишна служба. Да му мислят „лидерите”
АМИН!
Коледа е комунистически празник. Как може атеисти и антихристи да празнуват идването на Божия Син?
Но нека не губим надежда за 2015 – Библията казва че управлението не е на комунисти или демократи.
Не бой се мало стадо, управлението е на РАМОТО МУ!
ЖАЛ МИ Е ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО. ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ЛЮЛЕЯТ НА ЛЮЛКАТА НА САТАНА. КОЙ Е ТОЗИ КОЛЕДА, КАКВИ СА ТЕЗИ ЕЛФИ И ДЖУДЖЕТА? И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА УЧАТ ДЕЦАТА СИ В НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ НЕЩА. А ОБИДАТА КЪМ ГОСПОД – ЕДИН ПЪТ НЕ КАЗАХА – ПРАЗНУВАМЕ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, ПРАЗНУВАМЕ СПАСЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО, ПРАЗНУВАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ЖИВЕЕМ ЖИВОТА, ЗА КОЙТО БОГ СЪЗДАДЕ ЧОВЕКА! КОЛЕДИ, ПОДАРЪЦИ, ПИЕНЕ, ЯДЕНЕ – АМИ ТО ТАКА БЕШЕ И ВЪВ ВРЕМЕТО НА НОЙ И ПОТОПА ДОЙДЕ И ГИ ЗАВЛЕЧЕ ВСИЧКИТЕ. АМИ ГОСПОД Е ДАЛ ГЛАВИ НА ВСИЧКИ ХОРА С МОЗЪК В ТЯХ, АМИ ДА СЕ СПРАТ И ДА ПОМИСЛЯТ ОТ КЪДЕ СМЕ, ЗАЩО СМЕ И НАКЪДЕ ОТИВАМЕ. КОГАТО СЕ РАЗБОЛЕЕМ НИКОЙ НЕ СЕ МОЛИ НА КОЛЕДА НАЛИ, ВСЕКИ ПЛАЧЕ И КАЗВА ГОСПОДИ ПОМАГАЙ. ТОЙ НЕ СЛУЧАЙНО ГОСПОД Е КАЗАЛ – „ТРЯБВА ДА ВИ УМЪРТВЯ, ЗА ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ МЕНЕ!“. МИЛИЯТ НИ ГОСПОД, ОЩЕ МАЛКО И ВСИЧКО ЩЕ СИ ДОЙДЕ НА МЯСТОТО! СЛАВА ДА МУ Е! ЧАКАМЕ ГО!
Не знам аз по-скоро имам други наблюдения. Всъщност повечето хора, които познавам, изобщо не празнуват нито КОледа (със всичките там измислени традиции и т.н.), но и нито Рождество Христово. Не ги интересува абсолютно нищо, и не мислят за нищо друго, освен за отпуската, почивката, компанията със семейство и роднини, и веселото настроение. Без да влагат каквото и да е. Да, слагат елха, но я слагат просто ей така, за настроение, без да влагат нищо особено. Дядо Коледа- просто за веселба, за пред децата. Нищо повече. Ако пък навън вали и сняг- още по-добре, става „Приказна Коледа“. На никой и през ум не му минава ни за сложни традиции и ритуали, ни за Исус, ни за произходи, значения на това или онова. Даже и да им кажеш „този празник се е превърнал в езически“- те ще те гледат странно, казвайки „какво ни интересува това, ние нито вярваме в такива неща, нито пък търсим някакъв специален смисъл, ние просто се радваме на отпуската, настроението и компанията“. Между другото- същото е и на 1-ви март. Повечето хора изобщо не вярват в никакви суеверия, свързани с това. Те просто си слагат мартеници, защото е весело, забавно, и някак си напомня на края на скучната зима, и началото на пролетта. Нищо повече.
При това положение остава един единствен извод: външните неща може да са всякакви, но определящо е какво е в сърцата на хората. Едно е човек да вярва в езически суеверия (и то сериозно, със страх какво може да стане ако ги наруши), и с такъв мотив да празнува. Други пък празнуват без да влагат нищо подобно, а просто се наслаждават на отпуската, компанията и приятното настроение. Трети пък наблягат на раждането на Исус. Съответно те, празнувайки, просто гледат да използват повода, за да напомнят на хората за раждането на Божия Син.
Всичко зависи от вътрешната настройка на сърцето, и с какъв мотив, с какво сърце прави това или онова.
Оказа се,че никой с точност не знае на коя дата е роден на земята нашият Господ Исус Христос.С моята човешка логика разсъждавам така : аз съм роден на 11.ЮЛИ .Някои хора от църквата и някои мои приятели са забравили точната дата,и ми честитят рожденият ден на 5 ЮЛИ,други на 18 ЮЛИ,някои ми честитят на 11 октомври.И така всяка година различни хора на различни дати ми честитят.И аз съм им бил винаги благодарен за проявеното уважение и съм ги черпил,освен които не са в Силистра. И никого не съм упрекнал : „Извинявайте, ама вие сте много глупави.Днес не е моят рожден ден.Не можахте ли за да запомните датата 11 ЮЛИ?“ Даже и до сега не съм им казал кога точно е моят рожден ден.Не искам да ги злепоставям и да изпадам във фарисейщина .Важното е мотива,а не датата.А ние имаме толкова голям мотив и повод да използваме този празник за благовестие и спасяване на души за Божието Царство.
Само така!
Папа Франциск съобщи пред събралите се на площад Свети Петър хора, че тази Коледа може да бъде последната за човечеството В мрачна реч папата каза, че сегашното хаотично състояние на света бележи началото на „края на времето“ и че по това време следващата година светът ще бъде неузнаваем.Преди това Франциск обяви началото на Третата световна война. Папата разви възгледите си пред множеството така: „Докато светът гладува, гори и се потапя в хаос, ние трябва да разберем, че тази година празнуването на Коледа за тези, които са решили да празнуват, може да е последната им Коледа“.
Според Речника на българския език, съставен от ИБЕ към БАН, „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐндa.
Проблема е че в България дори и ние вярващите понякога бъркаме извън църквата с разговор с светските хора наричаме празника коледа и потсъзнателно се поправяме и правим забележка че празника е рождество христово .Нормално почнахме от дядо мраз до дядо коледа Бог ни помага да намерим верния път заблудените от нас самите зависи да правим забелешка на другите че празника е рождество ХРИСТОВО а не коледа.
Съгласявам се с брат Красен Желязков, че просто отпуска, коледа или Рождество зависи от нагласата на сърцето на отделния човек.И нашата задача като християни на този велик ден е не да правим забележки на невярващите, но с кротост и смирение да ги увещаваме и споделяме нашата надежда. Аз лично очаквах за Рождество статия с позитивно настроение и празничен тон,вместо заядливо осъждащо “ грешния свят“ писмо.По Рождественските празници хората от света са най-предразположени да чуят истината за Христос Спасителя и е ммого важно как ще им поднесем информацията. Според мен въпроса за коледа,коледуване трябва да се обсъжда не точно на тази дата,а седмица по-рано. На самия пазник трябва да празнуваме с Господа.
РОДИ СЕ СИН БОЖИЙ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО РАЗБИРА СЕ КОЛЕДА Е ЗА ЧРЕВОУГОДНИЦИ НЕВЕРНИ ДЕТО КОЛЯТ ПРАСЕТАТА
Дискусията за „произхода“ на „коледната традиция“, продължила повече от две години в този форум, е много интересна. Като и при други случаи обаче, и тук има – наред с емоционалните импровизации и неумности – и сериозна информация по темата. Данните и мненията на Рангел и Краси Желязков заслужават да бъдат препрочитани и запомнени от християните, които обичат да се учат. Другите, болшинството „отрицатели“ на смисъла на християнските традиции, не заслужават да им се обръща внимание! Техните подвиквания тутакси се забравят!
Ще си позволя да направя едно уточнение за „произхода“ на персонажа „Дядо Коледа“. Той няма нищо общо нито с латинските „календи“ (calendae), нито с „коленето на прасе“. Неговият прототип е епископът на град Мира в областта Ликия, известен в християнската история като св. Николай Мирликийски (ок. 260-343), вероятен участник в Първия вселенски събор и противник на арианската ерес. Чудесният спомен, който той е оставил за себе си, е, че раздавал храна на бедните, сираците и вдовиците в името на новородения Младенец Христос. С неговото име се свързва хубавата християнска традиция да се дават подаръци на нуждаещите се, която несъмнено е ИЗПОРТЕНА и ОПОРОЧЕНА от търгашите. Св. Николай няма нищо общо с разни „черни петъци“, „колене на прасета“, „преяждания“ и „препивания“, а още по-малко – с днешния пухкав дегезиран дядка, флиртуващ със Снежанки и пътуващ с безмоторни шейни в космическата ера. Тези „изчанчености“ обаче не дават основание на умните хора, разбиращи що значи традиция, да се откажат от християнската й същност – грижата, помощта и обичта към бедния и нуждаещия се, защото Младенецът Христос бе казал: „Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост“ (Мат. 5:7).
Честито Рождество Христово – особено на онези, които са проумели ДУХА НА ПРАЗНИКА !