Христо Беров
Чл. 13, ал. 4 от Конституцията на Република България от 1991 г. гласи:
„Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели.”
За последните почти две десетилетия това е едно от най-често погазваните конституционни предписания. Причината за това е съвсем ясна, поради факта, че в съвременна България тази разпоредба просто няма как да бъде спазвана. Впрочем неспазването на чл. 13, ал. 4 от Конституцията е вероятно най-незабележимото за широката общественост правонарушение. Първо, защото една много голяма част от българското общество изобщо не се интересува от спазването на основния закон на страната и второ, защото българските граждани, които са чувствителни към изграждане и запазване на устоите на правова държава нямат възможност да вземат участие в прекратяването или да назидават това правонарушение, защото de iure et de facto не съществува работещ механизъм, с който загрижени лица да сезират съдебни инстанции за прякото правоприлагане на Конституцията по казуса на чл. 13, ал. 4 от Конституцията на основание на чл. 5, ал. 2 от основния закон, именно че:
„Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.”
Примерите за грубо нарушаване на чл. 13, ал. 4 от Конституцията са много и различни, като на практика няма правителство след 1991 г., което в една или друга степен да е спазвало стриктно разпоредбата. Тук ще се спрем само на един актуален фрапиращ случай, който се отнася до показността на погазването на въпросното предписание пред целия Европейски съюз. Неспазването се отнася до един видеоклип, в който българската кандидатура за еврокомисар се представя пред гражданите на 27-те държави. Т.е., ако безнаказаното заявяване на противоконституционно поведение до този момент се случваше преимуществено на територията на България, в случая, за който става въпрос, сега парадирането за грубо погазване на българска конституционна норма се излъчва в публичното пространство по начин, по който може да бъде удостоверен и регистриран от около половин милиард население на ЕС. При това от официалната интернет-страница на Европейската комисия.
Въпросният видеоклип:
Кандидатурата за еврокомисар е освен лична амбиция и ангажираност, също напълно безспорно политическа цел. А специалното за случая заснемане на кандидата за определената политическа длъжност (цел) в локално пространство, което е безспорно принадлежащо на религиозна общност, която по силата на законово предписание (ex lege) е религиозна институция, както и ясната показност на извършване на действия, безспорно изразяващи верски убеждения е умишлено (dolus directus) нарушаване на конституционна разпоредба на чл. 13, ал. 4 от Конституцията.
Единственият правнотеоретичен похват за решаване на проблема занапред е отмяната на въпросната разпоредба на чл. 13, ал. 4 и то именно на основанието на общотеоретичното условие, че правната система на демократичната и правовата държава е мястото, където политиката се засича с религията и светогледа на гражданите. От адекватността на тази пресечна точка зависи движението на държавното устройство между системата на теокрацията през светогледската неутралност до пълната секуларизация и религиозна враждебност. Т.е., заличаването на пост-тоталитарната идея, пропита в Конституцията от 1991 г., основана на страха, че при конкуренцията на обществени идеи на религиозни или други светогледски общности и политически партии, последните няма да могат убедително да се наложат в публичната сфера на държавата, изглежда е към момента едно от възможните законодателни решения. В тази връзка, без коментар оставям и факта, че двете български партии, които са част от Европейската народна партия, всъщност участват в една широка християндемократическа формация, поставяща в своите програмни цели освен всичко друго и принципи на религиозен морал и ценности. Безспорен аргумент към последното представляваше и посещението на българската кандидатура за еврокомисар във Ватикана.
На преден план остават огромно количество отворени въпроси, които и занапред ще очакват адекватни законодателни отговори, съпътствани от политическа и клерикална отговорност.
Съвсем отделен е въпросът за личната отговорност: Какво е нивото на една „православна” претенция в светлината на членството в масоно-подобни организации като Ротари клуб Бургас (виж тук)? Ръководството на БПЦ едва ли ще даде отговори на подобни въпроси. Особено, ако съществуват някакви предположения, че са изплащани суми за заснемането на клипа в църковни помещения.