България е спасила хиляди еврейски деца от Централна Европа през Втората световна война, макар че е била съюзник на
Германия и въпреки Закона за защита на държавата. За неизвестния
досега хуманен акт разказва документалният филм „Корабите са
пълни“ на именития тандем – режисьора Костадин Бонев и оператора
Константин Занков. Премиерата на 105-минутната продукция, субсидирана от Националния филмов център, е на 27 септември в Дома на киното,
научи БТА от екипа. Музиката е на Николай Иванов и група ОМ. Сценаристи са Влади Киров и Владимир Игнатовски, който
инцидентно попаднал на документи по случая. После в продължение
на две години сценаристите, режисьорът и операторът издирвали
материали в Българската национална филмотека, Централния
държавен архив, архива на МВР, архивите във Варна. Между
използваните документи е и корабният регистър от онова време.
Децата – от 6 до 18 години, са пътували на групи за
Палестина през България с фалшиви паспорти и пасавани, издавани
В българските посолства в Австрия, Полша, Хърватия, Унгария,
Словения и други централноевропейски страни, както и в
българското външно министерство.
Към хуманното дело е била съпричастна и нашата граничната полиция, която си е „затваряла очите“ за ставащото. Зденка от Хърватия разказва във
филма как граничарят взел тефтерчето й с адреси на нейните съученици и приятели, тя се разплакала, уплашена, че всичко може да се разкрие, а той написал в тефтерчето: „Не ме забравяй, мило дете!“.
Понякога децата са живеели с месеци в български семейства в
очакване на парахода за Палестина. Малките бежанци са пристигали по река Дунав в Русе, оттам са пътували с влак през Свиленград до Истанбул, откъдето са продължавали по море. Другите маршрути са били през Варна и
Бургас.
Освен документални кадри и интервюта със спасените хора,
Във филма има и много възстановки с участието
на натуршчици. За епизодите с пътуването по море е използван „преправен“ боен кораб от 1928 г., произведен в България. От яхта, осигурена от
българската общност в Израел, е заснет бившият британски военен
лагер в Палестина – Атлит, който сега е музей. Там са пристигали
бежанците и са престоявали, докато се аклиматизират. Корабите, с които са бягали и български евреи, са били много стари. За съжаление един от тях –
„Салвадор“, е бил потопен от руска подводница. Паметен знак с имената на всички загинали има във Военното гробище в Ерусалим.
Филмът е сниман с прекъсвания от ноември 2004 г. до април
2005г. Кинематографистите са обиколили почти целия Израел – с изключителното съдействие на българската общност в страната. Снимали са в Ерусалим, Тел Авив, Яфо, Хайфа и други, както и в мемориалния
комплекс „Яд Вашем“. Там работи българската еврейка Соня Леви, която е успяла да издири около 30 души от спасените.
Тя е била също гид и преводач на нашия екип. Между многото помагачи при работата по филма е бил и бившият посланик на Израел у нас Емануел
Зисман. В България кадрите са от Каварна, Балчик, Камен бряг, Варна,
От пристанища и стари гари, запазили атмосферата на 40-те години, от редица крайдунавски градове – Видин, Лом, Никопол, Свищов. Много живописни кадри има от Варненското езеро през мразовитите
декемврийски дни. Някои от кадрите са прехвърлени на черно-бяла лента и са „състарени“, за да пасват на архивните епизоди, обясни операторът Константин Занков.