Австрийският евреин изправи пред съда повече от 1100 военнопрестъпници
Австрийският евреин Симон Визентал, който посвети целия си живот на издирване и предаване на правосъдието на нацистки военнопрестъпници, почина вчера на 96-годишна възраст. „Ловецът на нацисти“, който не позволи на света да изгради имунитет срещу престъпленията, угасна в съня си в дома си във Виена.
Оцелял от 12 концентрационни лагера, освободен от американските войски от Маутхаузен, Визентал успя през живота си да изправи пред правосъдието над 1100 нацистки военнопрестъпници.
Сред най-известните нацисти, заловени благодарение на разследването на Визентал и помощниците му, фигурират имената на организатора на Холокоста Адолф Айхман и на офицера от СС Карл Зилбербауер, лично отговорен за депортацията и смъртта на 14-годишното еврейско момиченце Ане Франк.
Визентал е роден навръх Нова година, на 31 декември 1908 г. в Бучач , Австро-Унгария, днес в Лвовска област на Украйна. Когато баща му загива в Първата световна война, г-жа Визентал за кратко се премества със Симон във Виена, но по-късно отново се връща в Бучач, където се омъжва повторно. През 1928 г. младият Визентал завършва гимназия и кандидатства в Политехническия институт в Лвов. Не го приемат заради орязаната квота за еврейски студенти и той се записва в Техническия университет в Прага, където през 1932 г. се дипломира като архитект.
През 1936 г. Симон се жени за Цила Мюлер и започва работа като архитект в Лвов. Щастливият им семеен живот продължава до 1939 г., когато Германия и Русия подписват пакта за ненападение и си разделят Полша. Скоро съветската армия окупира Лвов и започва червена чистка на заможни и известни евреи. В чистката срещу „буржоазните“ елементи вторият баща на Визентал е арестуван от НКВД (съветските тайни служби) и близките му повече не го виждат. Полубратът на Симон от втория брак на майка му е разстрелян, а самият Визентал е принуден да закрие архитектурното си бюро и става механик във фабрика за пружини за легла. Успява да спаси себе си, съпругата си и майка си от депортиране в Сибир, като дава подкуп на комисар от НКВД.
Когато през 1941 г. германците окупират Лвов и изгонват руснаците, бивш негов служител, преминал в колаборационистката украинска полиция, го спасява от екзекуция. Но Визентал не успява да се спаси от депортиране в концлагер. Първоначално е изпратен в лагера “Яновичи” до Лвов, след което заедно със съпругата си е разпределен на принудителна работа в Остбахн – ремонтните заводи на Лвовските железници.
В началото на 1942 г. нацисткото ръководство официално решава да се справи окончателно с „еврейския проблем“ чрез масово изтребление. Започва най-мрачният период в човешката история – Холокостът. Ужасяващата машина е пусната в действие навсякъде в окупирана Европа. През август 1942 г. майката на Визентал е изпратена в лагер на смъртта. До септември повечето от роднините му и роднините на жена му са мъртви – 89 членове на двете семейства са ликвидирани.
Тъй като русата коса на съпругата му Цила є дава шанс да мине за „арийка“, Визентал сключва договор с полския подземен свят. В замяна на скици на невралгични точки по релсовите пътища, които изготвя за използване за саботажи, жена му получава фалшиви полски документи на името на Ирене Ковалска и с тях през есента на 1942 г. се измъква от лагера. Под чуждата самоличност тя заминава за Варшава, където живее 2 години, а после започва работа като работничка в Рейн.
С помощта на заместник-директора на лагера и Визентал успява да избяга от Остбахн през октомври 1943 г., точно преди германците да започнат ликвидацията на всичките му обитатели. През юни 1944 г. обаче отново е заловен и изпратен обратно в “Яновичи”, където от сигурна смърт го спасява офанзивата на Червената армия и крахът на германския източен фронт.
Подложен на изключителни мъчения, Визентал се опитва да се самоубие като прерязва вените на двете си ръце, но оцелява. Давайки си сметка, че ще бъдат изпратени на бойното поле, ако нямат лагеристи, с които да оправдаят ангажимента си, есесовските пазачи в “Яновичи” решават да запазят останалите затворници живи. С 34 лагеристи от първоначално настанените в лагера 149 000 души, 200 от пазачите се изтеглят към Маутхаузен в Австрия.
Кожа и кости, безпомощно лежащ в бараката на смъртниците, където зловонието е толкова ужасно, че дори обръгналите есесовски инквизитори не могат да влязат, Визентал дочаква полужив освобождаването на лагера от американските войници на 5 май 1945 г.
По време на 4-годишния си престой в лагерите на смъртта Визентал успява да запише имената на всеки един от нацистките престъпници, участвали в Холокоста, и след като се възстановява, се посвещава на тяхното издирване. Започва да събира и подготвя доказателства за нацистките престъпления за отдела по военните престъпления на американската армия.
В края на 1945 г. открива жена си, която мисли за мъртва, а през 1946 г. се ражда дъщеря им Полин.
Събраните от Визентал доказателства са използвани в процесите за престъпленията в американската военна зона. Когато през 1947 г. прекратява сътрудничеството си с американската армия, Визентал и 30 доброволци създават Еврейския исторически документационен център в Линц, Австрия. Целта им е да съберат доказателства за бъдещи съдебни процеси.
Студената война между САЩ и СССР обаче охлажда интереса и на двете страни към преследването на нацистките военнопрестъпници и през 1954 г. центърът в Линц е затворен, а събраните материали са изпратени в Израел.
Освен едно досие – това на Адолф Айхман, незабележимия технократ, който като шеф на Еврейския отдел в Гестапо, лично отговаря за изтребването на евреите.
Айхман, който изчезва след поражението на Германия във войната, не дава покой на Визентал. През 1953 г. Симон получава информация, че нацистът е в Аржентина. Той предава информацията на Израел чрез израелското посолство във Виена. ФБР обаче има информация, че Айхман е в Дамаск. Възелът започва да се разплита чак през 1959 г., когато Германия съобщава на Израел, че Айхман живее в Буенос Айрес под името Рикардо Клемент. Заловен е от израелски агенти и изпратен на съд в Израел. Съдът го признава за виновен и на 31 май 1961 г. Айхман е екзекутиран.
Окуражен от залавянето на Айхман, Визентал отново отваря Еврейския документационен център, този път във Виена, и концентрира усилията си върху „лова на военнопрестъпници“. Сред приоритетите му е залавянето на Карл Зилбербауер, офицерът от Гестапо, арестувал Ане Франк, 14-годишното германско еврейче, заловено и измъчвано от нацистите след като 2 години се укрива на таван в Амстердам и води подробен дневник на живота си. Когато го арестуват през 1963 г., Зилбербауер е полицейски инспектор в Австрия.
През октомври 1966 г. шестнайсет офицери от СС, 9 от които открити от Визентал, са изправени пред съда в Щутгарт по обвинение в изтребване на евреи в Лвов. Начело на списъка на най-издирваните от Визентал нацистки престъпници е Франц Щангл, комендант на полските концлагери „Треблинка“ и „Собибор“.
След 3-годишна упорита работа Визентал открива Щангл в Бразилия. През 1967 г. той е арестуван и изпратен в Германия, където е осъден на доживотен затвор и умира зад решетките.
През 1967 г. излиза мемоарната книга на Визентал „Убийците сред нас“. По време на посещение в САЩ за представяне на книгата Визентал съобщава, че е открил г-жа Хермине Райън, известна сред концлагеристите като Браунщайнер, домакиня, живееща в Куинс, Ню Йорк. Според досието, г-жа Райън отговаря за убийствата на няколко хиляди деца в Майданек. Тя е екстрадирана в Германия и през 1973 г. е осъдена на доживотен затвор.
Еврейският документационен център във Виена е странен, скромно обзаведен офис от 3 стаи, в който работят общо 4 души, един от които е самият Визентал. Неговата работа като шеф е да събира и анализира информацията. В тази си дейност той разполага с помощта на широка, неформална, международна мрежа от приятели, колеги и симпатизанти, включително и на ветерани от Втората световна война, ужасени от зверствата, на които са били свидетели. Специално място в документацията на центъра във Виена е отделено за дейността на десни групи, неонацистки и сходни организации.
Освен събирането на доказателствата, центърът има и тежката задача да убеди властите и обществото в мащабите и ужасите на Холокоста. В заключителния параграф на мемоарите си Визентал цитира думите на есесовски офицер, казани през 1944 г.: „Ти трябва да кажеш истината (за концентрационните лагери-бел.а.) на американците. Така е. И знаеш ли какво ще стане, Визентал? Те няма да ти повярват. Ще те обявят за луд. Може и да те вкарат в лудница. Как би могъл да повярва някой в този ужас – освен ако не го е преживял?“
Сред многобройните отличия на Визентал, включващи медали от австрийската и френската съпротива, холандски и люксембургски медали на свободата, награди от ООН, златен медал на Конгреса на САЩ, връчен му от президента Джими Картър през 1980 г., Симон е и консултант на филмите „Досие „Одеса“ и „Момчетата от Бразилия“.
През 1977 г. в Лос Анджелис е създаден Центърът за Холокоста „Симон Визентал“, който в момента има 400 000 членове и клонове в Торонто, Буенос Айрес, Ерусалим и Париж.
След 58-годишна дейност, през април 2003 г. Визентал обяви, че се оттегля от обществения живот с думите: „Открих масовите убийци, които преследвах и ги надживях всичките. Ако все още има неоткрит престъпник, той вече е прекалено стар, за да бъде изправен пред съда“.
До смъртта си Визентал живее в скромен апартамент във Виена и прекарва вечерите си като отговаря на писма, изучава документи и книги и подрежда колекцията си от марки. Дори и след смъртта на съпругата му Цила, която умира на 10 ноември 2003 г. на 95-годишна възраст след 60-годишен брак със Симон, Визентал не напуска апартамента си в центъра на австрийската столица, за да присъства на погребението.
През живота си той получава огромен брой анонимни заплахи и обидни писма. През юни 1982 г. бомба избухва пред вратата на дома му. Оттогава домът и офисът му се охраняват от въоръжени полицаи. Оказва се, че нападението е дело на германски и австрийски неонацисти.
Често задават на Визентал въпроса защо е станал „ловец на нацисти“. В интервю за „Ню Йорк таймс мегъзин“ на 2 февруари 1964 г. той разказва как веднъж прекарал Шабат в дома на свой бивш сълагерник от Маутхаузен, а след войната – заможен бижутер. След обяда домакинът му казал: „Симон, ако се беше върнал към строителството на къщи, сега щеше да си милионер. Защо не го направи?“ „Ти си религиозен човек“, отвърнал Визентал. „Вярваш в Господ и в живота след смъртта. Аз също. Когато отидем на оня свят и срещнем милионите евреи, които загинаха в лагерите и те ни попитат „Какво направихте?“, ще има много различни отговори. Ти ще кажеш: „Аз станах бижутер“, друг ще отговори: „Търгувах нелегално с кафе и американски цигари“, трети: „Аз строя къщи“, а аз ще кажа „Не ви забравих“.