Бележките на Тишендорф върху Codex Sinaiticus
- Първо посещение в манастира „Св. Екатерина“ (1844 г.): По време на първата си експедиция до отдалечения манастир в подножието на Синай, Тишендорф открива ръкопис, обвит в червен плат. Според бележките му част от него монасите използвали за запалване на огън. Те му позволяват да задържи 43 листа от този древен текст. Повечето историци днес са съгласни, че Тишендорф не само спекулира, а нарочно преувеличава историята за спасяването на кодекса. Това не само му носи слава при завръщането в Лайпциг, но осигурява по-късно спонсори от руската империя за закупуване на кодекса.
- Публикация и дарение: Тишендорф пренася тези 43 листа в Лайпциг и ги публикува през 1846 г. под заглавие Codex Friderico-Augustanus. Тази първа публикация е науменувана така в чест на крал Фридрих Август II Саксонски, който финансира пътуването.
- Информация за произхода: В своите ранни публикациим, Тишендорф умишлено прикрива точния произход на ръкописа. Описва го нарочно неясно като идващ от „манастир на Изток“, без да споменава „Св. Екатерина“.
- Второ посещение (1853 г.): При повторното си пътуване до Синай през 1853 г. Тишендорф не открива допълнителните части от Codex Sinaiticus за които е сигурен, че съществуват. За това предполага и информацията от самите монаси. Неуспеха на втората мисия му струва немското попечителство.
- Трето пътуване под покровителството на Русия (1859 г.): Третата експедиция, осъществена с подкрепата на цар Александър II, се оказва решаваща. На 4 февруари 1859 г., малко преди отпътуването, му показват останалата част от ръкописа, включително пълния Нов Завет, допълнителни части от Стария Завет, както и раннохристиянски текстове като Посланието на Варнава и части от Пастирят от Ерм.
- Документация и анотация: Тишендорф изготвя формален документ с който се задължава да върне кодекса „невредим и в добро състояние“, щом той е поискан от манастира.
- Пренасяне и факсимиле: Ръкописът е пренесен в Русия, където Тишендорф издава луксозно факсимилно издание (1862 г.) с което официално представя ръкописа на цар Александър II. Това „представяне“ като резултат на спонсорството на царя е в разрез с разбирането на монасите, че кодекса остава тяхна собственост.
- Герой или присвоител? Действията на Тишендорф стават обект на обширна полемика. Някои го възхваляват като учен, спасил безценен текст; други, включително манастирът, твърдят, че той е „присвоил“ ръкописа чрез подвеждащи преговори.
- По-късни открития на допълнителни листи (след 1975 г.): Десетилетия по-късно при реставрационни дейности в манастира „Св. Екатерина“ са открити нови фрагменти от кодекса – някои използвани като подложки или разделители. Днес Codex Sinaiticus е разпределен между четири институции: Британската библиотека, Университета в Лайпциг (първоначалните 43 листа), Руската национална библиотека и манастира „Св. Екатерина“.
- На Рождество 1933 г., бившият СССР продава кодекса, с изключение на пет фрагмента, на Британската библиотека за £100,000 където е изложен и днес. През 1975 г. в манастира Св. Екатерина са открити още 12 фрагмента от кодекса.
Codex Sinaiticus остава най-старият почти пълен гръцки Нов Завет (средата на IV век) и основополагащ за библейската текстология. Откритието на Тишендорф играе ключова роля в развитието на критичните издания на Новия Завет, включително неговата Editio Octava Critica Maior, въпреки че по-късни учени отбелязват силната му зависимост от четенията на Синайския кодекс.