Петър Воденичаров: Протестантските деноминации в България и комунистическият новоговор
Abstract: With the method of critical discourse analysis, the author explores the language and ideologies of the communist State Security regarding the Protestant de- nominations in Bulgaria. The study is based on archival documents of the State Securi- ty, memoirs of Christian pastors and studies of the repression of Protestant churches. Parallels are drawn with the peculiarities of Orwell’s totalitarian newspeak and Klem- perer’s Third Reich language. The main features of the communist newspeak are out- lined – a fanatical and exalted language, a language – a spell that dehumanizes, pathol- ogizes and represses the class Enemy, just as the Nazi language condemns and destroys the racial Enemy. In addition to cruel, the communist language shares shears also other features of totalitarian newspeak: a monochrome black and white language that demon- izes the Enemy and favors Power, falsification of history, doublethinks numb critical thinking in vicious circles. These peculiarities determine the cunning of the State Secu- rity discourse, which allows ignoring the Constitution and the laws in their apparent observance.
Keywords: Christian pastors; totalitarian newspeak; State Security; Protestant denominations in Bulgaria.
Написах тази статия по две причини: интересът ми към стан- дартизацията на новобългарския книжовен език и интересът ми към комунистическия новоезик и по-специално към езика и идеологиите на комунистическата Държавна сигурност (Воденичаров, 2021). Из- следването ми се основава, от една страна, на обнародваните от Ко- мисията по досиетата документи от Държавна сигурност1 (ДС), от- насящи се до протестантските деноминации – Конгрешанска, Бап-
1 Пълното наименование на комисията е Комисия за разкриване на документите за обявяване принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
| 125 |
тистка, Методистка и Петдесятна (Държавна сигурност и вероизпо- веданията, част 3, Протестантска църква и религиозни секти 1944 – 1991, София, 2017) (накратко АДС, 2017), както и, от друга страна, на мемоарите на жертвите на ДС – изповеданията на Харалан По- пов, пастор на Петдесятната църква и мъченик на вярата. Харалан Попов (1907–1988) е получил високо религиозно образование в биб- лейския институт в Данцинг, а след това в Библейското училище в Лондон, съпругата му Рут е семинаристка от Швеция. След инкви- зицията в ДС е осъден на 15 години затвор, които прекарва в раз- лични затвори и концлагера в Белене, след освобождаването му за- минава при съпругата и децата си в Стокхолм и се включва активно в антикомунистическата и религиозна пропаганда. Пастор Христо Куличев (2002), пастир на Първа евангелска църква в София и пред- седател на Съюза на Евангелските съборни църкви в България, е изпратен в затвора и по-късно изселен в Ножарево за 3 години пора- ди това, че не се поддава на интригите на комунистическата Дър- жавна сигурност чрез Комитета по вероизповеданията, които искат да разрушат евангелските църкви отвътре. Той споделя упованието си в Христа и в най-тежките моменти „Но предпочитам да бъда в затвора с Исуса, отколкото навън или на амвона без Него“ (Куличев, 2002, р.172).
Опирам се също и на някои изследвания на репресиите срещу протестантските църкви (Пилев, 2013, Куличев, 2012).
Исторически приноси. Поради липса на ерудиция и идеоло- гическа злоба, историческите приноси на протестантските дейци към езиковото устройство и просветна дейност на българите в до- кументите на ДС са бегло споменати и подценени, банализирани, а те са фундаментални за Българското възраждане. „На църквата на съборяните (конгрешаните б.м.) се дължи първият превод на библи- ята на български език, издаден в Цариград в 1868 г. Създадена е из- ключително с пропагандаторска цел – за евангелска просвета на на- рода“ (АДС, р. 62). Приносите са вулгарно политизирани и опреде- лени като „Англоамериканска пропаганда по време на турското роб- ство“ (АДС, р. 128).
Фактите: През 1836 г. протестантският мисионер Баркър се обръща към митрополит Иларион да предложи преводач на Еванге- лието на новобългарски. Иларион, който е грък по народност, пре- поръчва монаха Неофит Рилски. Под наставничеството на д-р Ила- йъс Ригс и с финансите на Британското библейско общество прево-
| 126 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
дът е публикуван в Смирна през 1839. До 1840 излизат 30000 копия. В периода 1840–1859 излизат седем издания, така „Новият завет“ се превръща в най-четената книга през Българското възраждане. Чрез „Болгарска граматика“ (1935 г.) на Неофит Рилски и Превода на Новия завет е направен първият опит за стандартизиране на българ- ския книжовен език върху западнобългарска основа. Американецът д-р Илайъс Ригс, конгрешански мисионер, съвместно с Британското библейско общество възлага превода на цялата Библията на 20 ези- ка, сам е превел библията на арменски и турски, превежда и на бъл- гарски части от Библията.
През 1870 е учредена независима българска екзархия, през 1871 е преведена цялата Библия и публикувана в 36 000 копия (Смирна) – на източно наречие (Търновско наречие и диалектите на централни балкански градчета), но с отстъпки и за някои западни особености. Под ръководството на д-р Алберт Лонг, американски методистки проповедник в Шумен и Търново, Христодул Сичан Николов от Самоков, познавач на западното наречие и преводач от старогръцки и Петко Славейков от Търново, познавач на източното наречие и на църковнославянския език, се осъществява един богат и балансиран между традицията и съвременните говори превод на цялата Библия. С нея, според П. Р. Славейков и Иван Вазов, се слага край на боричканията между западните и източни наречия за основа на българския книжовен език. Със съдействието и на американските мисионери, основата на новобългарския език от западна се сменя с източна, доколкото Търново и централните балкански градчета вече са по-развити в стопанско и културно отношение. Такава е нормата и до днес.
Протестантските църкви. От калвинизма /пуританизъм/ се отделят конгрегационалистите, а от тях по-късно баптистите, през XVIII -XIX век се обособяват и църквите на методистите и петде- сятниците. Отличават се с повече внимание към благодатта, личната вяра в жертвата на Исус Христос, свободата на съвестта и личния избор, изключителен авторитет на Св. Писание, опростена ритуал- ност и демократична църковна организация (изборност, отчетност), свещенство на всички вярващи. Конгрешанска (съборянска) църква е възникнала в Англия през 16 в. като разновидност на калвинизма. Отличава се с демократична организация – пълна независимост и самоуправление на всяка църковна община за избиране на ръково- дители. Съборността им (периодичните конгреси като висш орган на
| 127 |
управление) е отличителна черта. Демократичният дух на тази цър- ква е заклеймен от ДС като анархизъм, а личната отговорност – като егоизъм“. „Етиката на сектата (конгрешани б.м.) е дълбоко егоис- тична и индивидуалистична. Тя акцентира на необходимостта от лично спасение, без да държи сметка за това, че човек е немислим вън и независимо от колектива и обществото … Властта при тях ид- ва отдолу нагоре или – казано другояче– те имат анархистично уп- равление (АДС, р. 579 ).
Методизмът се появява през 17 век – необходимостта от „ме- тодичното“ прилагане в живота на християните на религиозните норми на живот, вместо външна показност на религиозност, както и методично изучаване на Библията. ДС стигматизира искрената, дъл- бока и дейна религиозност като фанатизъм, антинаучност. „Отхвър- ляне на външно манифестираната религиозност и наблягане на се- бевглъбяващата се и всеотдайна вътрешна религиозност, ориентира развитието на последната по посока на фанатизма“ (АДС, р. 600). ДС заклеймява църквата като поддържаща фашизма и антинаучна: „Те твърдят, че знанието трябва да бъде подчинено на вярата, нау- ката – на религията, социализмът – на християнството“ (АДС, р. 583).
За начало на баптизма се смята учението на Николай Щорх, сподвижник на Мартин Лютер (16 в.). Името му идва от обичая кръщаването да се извършва само за възрастни. Особено внимание се обръща на религиозната свобода и възможността за лично обще- ние с Бога, изключителен култ към Библията, която всеки трябва да притежава и изучава. През 1840-те години адвентизмът се обособява като клон на баптизма, отличава се с пацифизъм, акцент върху дела- та, а не само върху вярата, почитане на съботния ден (съботяни). ДС офицерите определят баптизма като „издънка на лютеранството“ (АДС, р. 65), а баптистите като „библейски лицемери“ (АДС, р. 67).
Петдесятното движение възниква в началото но XX век в САЩ. Името идва от празника Петдесятница – на 50 ден след Възк- ресението на Христос, Св. Дух като огън от небето слязъл сред апостолите и те проговорили на чужди езици, за да проповядват сред народите Словото Божие.. След дълго време на пост и молитва вярващите могат също да получат духовно кръщение от Св. Дух и да проговарят на чужди езици. ДС описва саркастично молитвените практики на петдесетниците „Църковните служби представляват сборище екзалтирани верующи, които бръщолевят неорганизирани неразбрани фрази, бидейки убедени, че говорят на различни езици
| 128 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
със светия Дух“ (АДС, р. 72). През 1909 г. е образуван Съюзът на обединените евангелски църкви в България, в който влизат първо- начално Конгрешанската, Методистката и Баптистката църква, а през 1935 г. и Петдесятната църква.
Наименованието „секти“ за протестантските църкви (а и за ка- толиците), както и юридическият им статут в комунистическа Бъл- гария, са дискриминиращи. Сектанството в комунистическия новое- зик има значение на престъпно отклонение от Нормата, доколкото централизмът (макар и уж наречен демократичен) е основен прин- цип на партийна организация. В публичния език „секта“ звучи зап- лашително, почти криминално. „Провеждането на религиозна дей- ност от сектите има елементи на престъпност и незаконност… поддържат вредна психоза и създават смут и тровене съзнанието им (АДС, р. 9). На базата на конституциите от 1947 г. и 1971 г. и на За- кона за изповеданията от 1949 г., Католическата църква и деноми- нациите, принизително наричани секти: Петдесятната, Конгрешанс- ката, Баптистката, Методистка, Църквата на адвентистите от седмия ден, както и Бялото братство са непризнати от закона като юриди- чески лица с юридически права, а поставени в положение на търпи- мост (в действителност на нетърпимост). ДС полага огромни усилия за намаляване на броя на протестантските църкви – до 1962 г. съ- ществуват 237 местни църкви – с новото изискване за пререгистра- ция с изискване на най-малко 20 души, собствен молитвен дом и пастор, са регистрирани 101 църкви (Асенов, 1998, р. 11). След 1944 г. новата власт предприема и други дискриминационни мерки. Зак- рива всички техни училища, колежи, болници, сиропиталища и пан- сиони. Забранява им контакти със задгранични центрове и получа- ване на помощи от тях. Забранява идването и служенето в България на чуждестранни пастори, закрива печатните им органи.
В стремежа за декултурация на протестантството в България през 1949 г. са предприети съдебни репресии спрямо пасторите на протестантските църкви. На скалъпените протестантски процеси са осъдени на различни срокове лишаване от свобода 31 пастори – ели- тът на протестантските църкви, основно пастори, завършили богос- ловското си образование на Запад. Пасторите са обвинени в шпио- наж в полза на американското, английското, немското и други ра- зузнавания, разпространяване на зловредни слухове, валутни спеку- лации. Обвинени са и затова, че подкрепят опозиционните партии и движения в борбата им за сваляне на комунистическата власт.
| 129 |
С Присъда № 118 от 8 март 1949 г. срещу eвангелските пасто- ри са наложени четири доживотни присъди; четири присъди по пет- надесет години лишаване от свобода; три – на десет години и други с различна продължителност (АДС, р. 7). Освен декултурацията и стигматизацията на протестантските църкви, друга дипломатическа задача на комунистическите власти е да се отърват от посланика на американското посолство. Една година след процеса, Америка пре- установява дипломатическите си отношения с България.
ДС многократно упреква пасторите, че се чувстват повече американци или англичани, отколкото българи. Патриотичните зас- луги на протестантските църкви от най-новата история са принизени от ДС като „камуфлаж“. „На заседание на ВС на ОЕЦ е приет мемо- рандум за териториалните и други искания на България, който да се изпрати от името на Евангелската църква до мирната конференция в Париж и за който са гласували всички пастори с изключение на двама“ (АДС, р. 110). „Преди заминаването си за Париж по случай мирната конференция, за да отнесе изложение от името на ОЕЦ в подкрепа на българските искания, той (Васел Зяпков, б.м.) се е срещнал с Никола Петков в кантората на Христо Стратев, с когото е уточнявал отношението си към народната власт и се е солидаризи- рал с позициите на Никола Петков – че в България съществува терор и комунистическа диктатура, че липсва свобода на съвестта и пр.“ (АДС, р. 111).
Проповядващите пролетарски интернационализъм упрекват вярващите в християнски космополитизъм, доколкото християнст- вото не е етнична, а универсална религия.
Комунистическият новоезик. В изследването на комунисти- ческия новоезик съм се основавал на прозренията на Джордж Оруел в антиутопията „1984“ (Оруел, 2021) и на Виктор Клемперер в „Ези- кът на Третия райх“ (Klemperer, 2020), които имат паралели в кому- нистическия език. Оруел посочва основните черти на новоезика на тоталитарното общество – монохромен, беден език в черно (Врагът) и бяло (Властта), без полутонове и нюанси; двумислици (double- think), които сковават мисълта в порочни кръгове (Свободата е роб- ство, Мирът е война и др.) благозвучия за действията и институци- ите на властта (Министерството на полицията е и наречено Ми- нистерство на любовта) и демонизиране на Врага. Основните пос- тулати на комунистическия режим са двумислици (doublethink) : „Диктатурата на пролетариата е висша форма на демокрация“ (Мар-
| 130 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
кс), Проверката е висша форма на доверие (Сталин), а основният организационен принцип на комунистическите партии е „демокра- тичният централизъм“. Езиковото инженерство, свързано с убийство на наследени думи и създаване на новодуми, най-често съкращения с непрозрачна вътрешна форма, има за цел да пренапише миналото и подчини изцяло поданиците на настоящата власт.
Клемперер също изтъква черти на нацисткия език, сходни с комунистическия новоезик: беден и строго фиксиран език в черно- бяло, без полутонове и съмнения. От една страна е Националсоциа- листическата партия, а – от друга страна – враговете на Германския народ. Отличителна черта на този език е фанатизмът. Документите на ДС също говорят за безусловно подчинение на партийните пове- ли и задачи, без нотка съмнение или прокрадване на алтернативно значение. Агентите са фанатично „беззаветно предани“ на Партията (като гласеше популярната двумислица “Партията е права дори и когато греши“), от друга страна е Врагът, който винаги извършва „подривна дейност“ срещу Народа (каквото и да значи това строи- телно клише), шпионира за империалистите, при това всички дъл- боко и искрено вярващи християни, обект на оперативна проверка или разработка от ДС, са определени като „религиозни фанатици“. „Терминът “volk” (народ) сега е толкова обичаен в устния и писмен език като солта на масата“ (Klemperer, 2020, р.30). Тази разтеглива дума, толкова централна и в комунистическия новоговор, може да осигури привилегирован статус (народен герой), както и репресия и ликвидиране (враг на народа).„Политически неблагонадежден“ е мистичен термин, свързан с църковнославянския език, и е основание на социално изключване и политически репресии, подобен термин e популярен и в езика на Третия райх. По повод на нацисткия фанати- зъм Клемперер пише „Фанатизмът е велика и мощна страст, която запалва сърцата на хората, позволява им да презират смъртта, под- сигурява им изобилие от виталност и трябва да бъде насочен към екзалтиращи добродетели“ (Klemperer, 2023, р. 60).
И нацисткият и комунистическият език са антиинтелектуални, идеализиращи първичния, близък до земята и обикновените хора човек. За целите на този дискурс е впрегнато мощно езиково инже- нерство. „Страхът от мислещия човек и омразата към интелекта во- ди до убийство на думи, промяна на тяхната ценност и честота на употреба – думи, свързани с традиционния религиозен, социален и политически живот…Семантичната пустота се запълва с непрекъс- нат поток от новодуми – задължителни клишета, често съкращения,
| 131 |
които се повтарят безчет пъти (Klemperer, 2023, р. 3). Езикът на една партийна клика (националсоциалистическа или комунистическа) именно и поради своята елементарност се превръща в език на хора- та. „Нацизмът просмуква плътта и кръвта на хората чрез отделни думи, идиоми и изреченски структури, които са им наложени чрез милиони повторения и така възприети механично и подсъзнателно“ (Klemperer, 2020, р.15).
Друга отличителна черта и на нацисткия и на комунистическия език е тоталната политизация на живота, не само социален, но и ре- лигиозен, професионален, интимен. Езикът на документите на ДС не разграничава личен от обществен живот, всичко е публично и надзиравано, няма разлика и между писмен и устен език – идеоло- гически писмени клишета и исторически справки се преплитат с клюки – донесения. Езикът не се обръща ни към разума, ни толкова към чувствата, а по-скоро е език заклинание, основната му функция е да заклеймява (не случайно лозунгът е предпочитан жанр), всеки друг култ, освен фанатичния култ към „Партията – майка мила“, при комунистите се възприема като заблуда; идеята, че хората могат да бъдат искрено вярващи е априори изключена – те са или шпиони, или спекуланти, фанатици, физически или психично болни.
Приповдигнатият марксистко-ленински жаргон напомня на- цисткия жаргон–„фрагменти от литургия, на които всеки може да реагира емоционално без нито най-малко интелектуално усилие, дори и когато не разбират смисъла – даже още по-силно, когато не го разбират“ (Klemperer, 2020, р.52). Философията е заменена с ми- роглед, фактическата истина, която е частична и повърхностна, с „органична истина“ – цялостно знание на ръба на несъзнаваното, митичното, мистичното. Религията е разобличавана като заблуда (опиум на народите) и оглупяване. Новоезикът е език на нова псев- дорелигия и негова цел е беззаветната преданост към Партията и Народа. Цени се активността, виталността, движението (работни- ческо движение, бригадирско движение, партизанска акция, комсо- молски активист, активни борци против фашизма и капитализма, активно мероприятие на ДС, активна разработка на ДС и др.). В ко- мунистическия език има вечни истини (марксистко-ленински), веч- ни приятели (“Вечна дружба със СССР) и вечни неприятели (импе- риализмът и фашизмът). Правилният мироглед е поставен над та- ланта, уменията и знанията, той трябва да се доказва във всяка жи- тейска ситуация.
| 132 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
Пастор Харалан Попов много удачно изтъква специфичната особеност на комунистическия новоговор, неговата лукавщина: „Нацистите бяха жестоки, а комунистите бяха и жестоки, и сатанин- ски лукави. Това на практика е единствената истинска разлика меж- ду тях“ (Попов, 1994, р. 31). „Започна яростна клеветническа пропа- ганда. Обвиниха ни в шпионаж. За тях беше по-добре да сме шпио- ни, отколкото мъченици на Христовата вяра. Представяха ни като „оръдия на империализма“. Първия път, когато чух това, се изсмях“ (Попов, 1994, р. 24). Той цитира думите на разпитващия го ДС офи- цер: „Няма да те оставим да станеш религиозен мъченик. На тебе това би ти се харесало, нали Попов? Ако те превърнем в мъченик, така само ще укрепим християнството. Няма да го допуснем. За глу- паци ли ни мислиш? Ще те клеветим и черним, докато и християни- те започнат да произнасят името ти с отвращение“ (Попов, 1994, р. 31).
ДС се стреми на всяка цена морално да дискредитира пастори- те и на процеса се говори за „Битовата и морална поквара на обви- няемите“ (АДС, р. 141). „Установено е, че обвиняемите са водили лек и охолен, а някои от тях и развратен живот. Един от обвиняеми- те се опитвал да изнасили няколко жени, обвиняемият пастор Ладин Попов е бил долен ……(хомосексуалист б.м.), заемащ пастирския амвон поради заслугите му на ловък шпионин и специалист аферист в незаконната обмяна на десетки хиляди долара“ (АДС, р. 142). Бан- ката по това време обменя изпратената валута по крайно неизгоден курс и направо ограбва вярващите.
В изобличение офицерите от ДС превръщат разговора между Харалан и брат Марко, работещ на Бургаското пристанище, за ин- цидент на пристанището, разобличаващ комунистическото лукавст- во: „Товарели на кораб за Русия бурета с надпис „мармалад“. Слу- чайно едно от тях паднало и се разбило. Станало ясно, че било пъл- но със сирене. По това време никъде в България не можеше да се намери сирене, защото властите тайно изпращали всички запаси в Русия с етикет „мармалад“. (Попов, 1994, р. 52). Харалан е обвинен, че е шпионирал дейността на пристанището и изпращал информа- ция на англичани и американци.
Пастор Христо Куличев също определя сатанинската лукавост като отличителна черта на комунистическия език и манталитет и разобличава обсесията към властта: „Всички те, умствено ограниче- ни, морално изкривени, духовно мъртви, страдаха от комплекс за
| 133 |
малоценност, от който се опитваха да се освободят, използвайки властта, с която разполагаха“ (Куличев 2002, р.266).
В лукавия комунистически език с типичните му порочни кръ- гове на двусмислието (нищо не е изрично забранено, значи всичко е забранено) свободата на вероизповедание е едновременно консти- туционно гарантирана, докато в действителност се води атеистична война за овладяване на църквите и превръщането им в празна риту- алистика. Още през 1948 г. ДС си поставя за задача вербуването на пасторите „дори и да са агенти на чуждото разузнаване“ (АДС, р. 83). „Взимане на ръководството на евангелските църкви в наши ръ- це“ (АДС, р. 85).
От една страна България ратифицира през 1976 г. Междуна- родния пакт за гражданските и политическите права, приет от ООН през 1966 г.: правото да се изповядва религията или убежденията може да се ограничава само при защита на обществената сигурност, реда, здравето, морала и основните права и свободи на другите. Правото на родителите да осигуряват религиозно и морално възпи- тание на своите деца съобразно собствените си убеждения (Асенов, 1998, р. 19). От друга страна, практиката на репресии срещу родите- лите и младежите, които се възпитават в християнски дух, при това облечена в законна форма, не престава. „Чл.20 от Закона да изпове- данията „Възпитанието и организирането на децата и младежите се извършва под особените грижи на държавата и се намира извън кръ- га на дейността на изповеданията и техните свещенослужители“ (АДС, р. 209). Налагат се глоби на родителите, както и „профилак- тиране“ (т.е. сплашване), уволнения, шантаж и на родителите, и на техните деца.
Друга такава двусмислена практика е практиката, свързана с внасянето на религиозна литература. Въпреки че по закон религиоз- ната литература не е инкриминирана, тя е винаги конфискувана от граничните служби. Така се стига до порочния кръг – литературата не е инкриминирана, но конфискувана, което принуждава чуждест- ранните евангелисти да я скриват, ако я скрият, тя е изземвана на границата, защото не е декларирана; когато чуждестранните еванге- листи все пак успеят да я вкарат в страната, тя често отново е иззем- вана по доноси и защото не е декларирана, евангелистите са отново санкционирани. Офицерите от ДС с лекота пренебрегват законите, даващи права, докато с удоволствие цитират санкциониращите за- кони; двумислиците не предизвикват мисловен проблем „Тъй като по смисъла на наказателния закон у нас религиозната литература не
| 134 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
е инкриминирана и наказателни санкции за тази дейност не се нала- гат, това добре е схванато от религиозните задгранични централи и те още по-активно продължават да внасят и разпространяват такава литература. Началник управление митници др. Бонев намира за възможно и целесъобразно да се налагат глоби и конфискация на колите, с които се пренася такава литература. „Член 51 гласи „Който изнесе или внесе стока без знанието на митницата или без да ги е предявил пред нея по установения ред се наказва за внос на контра- банда …Превозните средства, послужили за пренасяне на стоката се конфискуват, в когото и да се намерят“ (АДС, р. 230).
Пастор Попов също дава ярък пример за евфемизма и пороч- ната раздвоеност (двумисленост) на комунистическия език. „Близо до входната врата видяхме надпис: „Човек, това звучи гордо“, цитат от Максим Горки. Бях поразен от иронията на този цитат тук, в ко- мунистическия затвор, където хиляди човеци бяха третирани като животни…Врата се отвори и ни вкараха вътре. Когато погледнахме зад себе си, видяхме друг цитат от Максим Горки „Ако врагът не се предава, той трябва да бъде унищожен!“ (Попов,1994, р.127). Така на християнската етика на любовта и прошката е противопоставена комунистическата двумислица (doublethink): човеколюбието е кла- сова човеконенавист. На стена в затвора във Варна го посреща фал- шивото благозвучие „Днешните затвори не служат за наказание, а за превъзпитание“ (Попов, 2005, р. 227), а концлагерите са наречени „трудово – възпитателни общежития“. Вестник „Зорница“, орган на Евангелистката църква с главен редактор пастор Васил Зяпков, е определен иронично като конформистки, хем и като злостен и опа- сен „политически вестникарски слънчогледи, по някой път с опасен злостен език, които могат да окажат опасно влияние сред читателите си“ (АДС, р. 53). Хем невинно, хем и злостно, според ДС, пасторите говорят за очевидното: „Пастирите, които в болшинството си са ан- глийски и американски възпитаници и привърженици невинно, а някои и много злостно говорят в религиозните си беседи за „борба против неверниците“ за „борба против тези, които властват с наси- лие, кръв, терор и носят нещастие и мрак“ (АДС, р. 54).
Няма тайни, значи всичко е тайно. Тъй като не е известно какво е държавна тайна (има Закон за Държавната тайна от 1948 г.), всяко споменаване на завод, предприятие, път, случка в писмата на пасторите до техните централи, описващи обстоятелствата, при кои- то работят, се смята от ДС за държавна измяна. Вместо „държавна
| 135 |
тайна“, се използва разтегливото понятие „поверителна информа- ция“. Пастор Иванов е обвинен, че е разпитвал работник как се кон- сервира мармалад, за което е платил на работника. Пастор Мишков е направил скица на пътя от Пловдив до Пещера, тя е била предаде- на на американците. Адвокатът се осмелява да възрази: „Толкова наивни ли са американците, че да не отидат до най-близката кни- жарница и да си купят карта на България, която показва не само пъ- тищата, но и железопътните линии. Такива карти се продават сво- бодно“. Прокурорът подскочи като ужилен и изрева: – Господин Тупаров, нямате право да казвате това. Не знаете ли, че днес всичко в България е секретно?“ (Попов, 1994, р.74). „Така например беше казано, че съм предал сведения на пастор Чернев за един американ- ски кораб в пристанището, който разтоварвал мед и меден сулфат и пастор Чернев информирал от своя страна американците. Каква глупост! (Попов, 2005, р. 93). В архивите на ДС са посочени обви- нения, като информация за „производството на „Коларовак“, Фаб- рика“ Мюлхаут“ в Русе, трафика по Дунав и Дунавските пристани- ща, настроенията на народните маси“ и др., като никой от тези обек- ти не е обявен изрично за държавна тайна.
За тези смехотворни обвинения, след изтръгнатото с мъчения в ДС признание за шпионаж, водещите пастори получават най-сурови присъди: На доживотен затвор и конфискация на цялото им иму- щество са осъдени водачите на протестантските църкви: пастор Ва- сил Зяпков, председател на Конгрешанската църква (той прекарва три години в психиатричната клиника на затвора, по-късно пише писма от затвора и на свобода до ЦК на БКП и министър- председателя, отричайки се от показанията, изтръгнати при ненор- мални обстоятелства), пастор Янко Иванов – председател на Мето- дистката църква, пастор Георги Чернев, председател на Петдесятна- та църква, Никола Михайлов – председател на Баптистката църква. Харалан Попов и другите членове на Върховния съвет на Обедине- ните евангелски църкви са осъдени на петнайсет години затвор. Ла- дин Попов, на когото спретват друго обвинение, е осъден на пет години затвор. Освободеният условно пастор Ангел Динов е веднага избран за председател на евангелските общества (по подробно виж Куличев, 2012).
При това обвинителният акт е лицемерно благозвучен: „На всички български граждани се призна и обезпечи свободата на съ- вестта и изповеданията, както и свободата на извършване на рели- гиозни ритуали. Никой в Народна Република България не може да
| 136 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
се преследва заради неговите религиозни убеждения. Всеки религи- озен служител и верующ гражданин се ползва от всички политичес- ки и граждански права. Вярата е въпрос на отделната човешка съ- вест. Всеки може да изповядва каквато си иска религия или да бъде безбожник“ (АДС, р. 136).
След декултурацията на протестанските църкви започва ин- филтриране на пастори доносници в тях (виж Пилев, 2013). Парано- ята стига дотам, че шпиони на ДС следят шпиони на ДС: „За да са сигурни в пълния контрол над всичко казано и сторено в църквите, ДС изпращаше шпиони на всяка църковна сбирка, които да шпио- нират одобрените от самата Сигурност „нови пастори“. Шпионите шпионираха шпиони. И все пак, много истински християни останаха в тези църкви, за да поддържат по някакъв начин живо свидетелст- вото“ (Попов, 1994, р.177).
Мъченическият дискурс срещу комунистическия садизъм. Въпреки курсовете по марксизъм-ленинизъм и съблазнителните обещания за по-лек режим чрез приемане на вербовка Харалан По- пов не се огъва и с досие „непоправил се“ преминава през преиз- поднята на затворите и концлагера, както той го определя „Персин – остров на ужаса“. От шестте хиляди затворника там, оцеляха само неколкостотин“ (Попов, 2005, р. 103). Един описан от него случай свидетелства за садистичния произвол в лагера: „При друг случай, един мой близък приятел, като мислеше, че никой не го гледа, се наведе, за да си отскубне стръкче трева и го пъхна в устата си. Из- пищя куршум и той падна в краката ми с огромна зееща дупка в гла- вата. Убиха го ей така – без повод и причина. (Попов, 2005, р.109).
За да не полудее като мнозина затворници, на Харалан Попов му помага християнското осмисляне на мъченичеството. Откривай- ки случайно Библия и като наизустява 46 глави наизуст, той про- дължава да служи и в затвора. „И изпитвах велика радост при ми- сълта, че във всеки затвор, във всяка килия, в която живях, съм ос- тавил хора, които сега познават Христа“ (Попов, 2005,:р.162). Спри- ятелява се с католически свещеници и калугерки, жертва на процеса срещу католиците: “По онова време процесът срещу католическите свещеници тъкмо беше приключил. Свещениците бяха осъдени за шпионаж – в техния случай в полза на папата. Повече от 50 свеще- ника и калугерки бяха осъдени и изпратени в затвори и лагери. Два- ма епископи и двама свещеника бяха екзекутирани.“ (Попов, 2005, р.172).
| 137 |
Въплътената комунистическа раздвоеност. Пасторите, аген- ти на ДС, според Ангел Пилев, който проучва и публикува досиета- та им, са склонени по принуда и шантаж, но най-вече поради парич- ни суми и предмети, кариера и заради самото зло да навредят на някого. „При повечето вербувани пастори, които ще разгледаме на следващите страници, не е упражнено никакво насилие от страна на ДС и не е регистрирано никакво колебание от тяхна страна, като те са счели за свой патриотичен дълг да сътрудничат на ДС.“ (Пилев, 2013, р. 26).
Ангел Пилев прави и интересно психолингвистично наблю- дение „Забележете как агентът докладва за себе си в 3-то лице, ед.ч.! Този метод, предписан от ДС, е бил широко използван в доносите. Така не се накърнявало самочувствието на извършващия предателс- тво и се е заглушавал гласът на съвестта му. Цитирам „Източникът е потърсил Стойчо Апостолов, но се оказало…“ (Пилев, 2013, р.160). Ще добавя и преизказна форма, която също дистанцира като несви- детелска от донесението.
„Това вече е не само задача, а цялостен модел на поведение, който ще доведе до пълно раздвоение на личността. Едната – на уважаван църковен водач и духовен приятел, а другата, скрита, строго секретна“ (Пилев, 2013, р.165).
Стигматизация, дехуманизация, патологизация на религията.
В комунистическия език, както и в нацисткия Врагът е напъл-
но стигматизиран и дори патологизиран. Още първият документ на ДС от 4.12. 1944 г. гласи. „Съществуват и множество последователи на разни вредни или безвредни секти и верски учения. Повечето от тези секти и верски учения се занимават не само с проповядване на изкълчени християнски учения, а и с провеждане на пакостни чужди пропаганди“ (АДС, р.7). Изброяват се изтъкнати чуждестранни пас- тори, които хем проповядват пацифистки идеи, хем обратното – симпатизират на фашистите и служат на германското разузнаване. „Петдесетниците, както и дъновистите, са предимно патологични секти, рожби на новото следвоенно време“ (АДС, р.9). Евангелските брошури и книги „не издържат никаква критика, а са само отрова за четците“ (АДС, р. 55). Многократно се използва биологичният гла- гол „разлагам“ – от една страна, се заклеймява „разложителната дейност на евангелските секти“, а – от друга – ДС предприема „мер- ки за разлагане на сектите“. „…неотпускане на хартия на религиоз-
| 138 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
ните им отрепки, ограничение на пътуващите им пастори из про- винцията, ограничения на никому ненужните неделни училища“ (АДС, р. 83). Болшинството от пастирите са завършили своето ду- ховно образование в чужбина, където добре са се подготвили и школували за вярна служба на своя „Бог“ империализма“ … Прик- ритие на пъклените планове на империализма“ (АДС, р. 59).
Основна цел на ДС е моралното дискредитиране на еванге- листите: „Хомосексуалисти, какъвто е…по показанията на…“(АДС, р. 95). По време на пасторския процес ДС обобщава „Разобличаване на мошеничествата и прояви на полови извращения сред петде- сятническите пастори. Пастор Ладин Попов, брат на Харалан Попов, който е многократно заклеймяван като хомосексуалист, се държи най-мъжествено на процеса и единствен не се пречупва и не призна- ва шпионска дейност. „Само брат ми Ладин още не беше пречу- пен… Същата вечер Би Би Си в Лондон съобщи, че от петнайсетте пастори, обвинени в шпионаж, Ладин Попов е единственият, който отказал да признае. Би Би Си го обяви за герой на процеса, какъвто той наистина беше.“ (Попов, 1994, р.70).
Религията се медикализира. Пастор Георги Чернев е „бил съгласен да създаде психоза в народа от предстояща война, атомни бомби и разрушения (АДС, р. 88). „За провеждане на тази дейност активистите на сектите използват простите религиозни хора, стра- дащи от неизлечими болести или душевно угнетени“ (АДС, р.711). От друга страна са заклеймени и друга категория вярващи – полити- чески неблагонадеждните „бивши хора“ „Евангелисти са бивши учители, музиканти , писатели, журналисти и др. заемащи видни постове в монархо-фашисткия държавен апарат„ (АДС, р.711). „Привличане на нови членове, включително и млади хора с духовни и здравословни преживявания и недъзи“ (АДС, р. 304). „Поддържат вредна психоза и създават смут в съзнанието им“ (АДС, р. 308). „Ре- лигиозна обработка и пропаганда на психически неустойчиви лица от активисти на евангелските църкви“ (АДС, р.335). „Това са силно фанатизирани лица, изпаднали до умопомрачение“ (АДС, р.758).
Стигматизирани и дехуманизирани са евангелистите, които са обекти на оперативна проверка или разработка. Досиетата им са озаглавени: Обърканата, Гангрена, Псалма, Мрачния, Лентяй, Фа- натик, Плешивия, Подлец, Заблудените, Мустакати, Дяволи, Кле- ветници, Разбойници, Паяк, Търтей, Червей, Хиена, Вълк, Гарга, Какавиди, Сойки. Използването на имена на най-отблъскващи живо- тински видове отнема всяка човешка емпатия и улеснява всякакви
| 139 |
издевателствата над тях. Животински наименования на досиета се срещат също в документите на ДС по насилствената асимилация на мюсюлманите, както и на католиците (другата секта), но липсват в делата по православната църква, както и в документите, свързани с малцинствата – арменци, гърци, евреи. Пастор Харалан Попов също отбелязва „Думата „гад“ е една от най-унизителните думи в българ- ския език. Означава, че човекът, към който се отправя, стои на по- нисше ниво от куче. Комунистите я употребяваха, за да изразят най- голямото си презрение и омраза към един противник“ (Попов, 2005, р.72).
Освен разпространяване на клюки за сексуални извращения и морална развала, ДС предприема множество активни мероприятия за морално дискредитиране на вярващите – иницииране и окуража- ване на интриги и разпри в протестантските църкви, инсинуации, съблазняване, инсцениране на разобличителни ситуации. Сред „ме- роприятията по разложението на евангелските секти“ са нееднок- ратно посочени: „Злепоставяне и насъскване на свещениците един срещу друг“, „разгаряне на междуособици и интриги“ (АДС, р.339), “инфилтриране на агенти в ръководството на сектите“ (АДС, р. 252). „Да се издирят няколко девойки, които с договорка да изпратим при проповедниците на евангелската и адвентна църква с цел компроме- тирането им (АДС, р. 253). „Да внедрят дейности за разлагане на сектата: създаване на караници помежду им, пускане слухове по морал, кражби, пиянства и др.“ (АДС, р. 549).
ДС изравя стари клюки, за да разобличи Васил Маринов, ме- тодистки пастор, завършил в Швейцария. „В началото на пребива- ването му в град Ловеч е починала жена му, което е наложило съ- щия да вземе прислужница вкъщи, която впоследствие забременява и абортира. Абортът е бил прикрит от бившата полиция. За този аборт Маринов е бил съден след 9. септ. 1944 година, обаче оправ- дан (АДС, р. 118). За да бъде оправдан един „враг на народа“, оче- видно обвинението е било крайно несъстоятелно, но нали около процеса в публичното пространство е хвърлена сянка върху доброто му име.
Лукавщината на ДС е крайно изобретателна „Ще се използва организирането на вечер на рационализатора в завод, като се покани пастор Павел Гурбалов на тържеството. Предварително ще се под- готви от секретаря на ДКМС подходяща девойка, която да танцува с Гурбалов, като в този момент ще правят фото снимки на всички иг- раещи двойки, включително и на Гурбалов, която снимка при необ-
| 140 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
ходимост ще използваме за разобличаването сред вярващите“ (АДС, р. 642). Внедряват се агентки, които да съблазнят пасторите и да бъдат заснети в полов акт. Снимките да бъдат приготвени така, че да не се познават агентките по физиономия.
„От неизвестен автор, член на сектата, ще бъде изпратено до жената на Димитър Опренов, че съпругът й се заглежда в … членка на сектата, бездетна и в девойка …на 30 години, членка на сектата, имаща неморални деяния. Аналогично писмо ще се изпрати до съп- ругът на…, който също е член на сектата“ (АДС, р. 552). „Информа- торите „Марев“ и „Зайков“, ученици от гимназията, ще бъдат инст- руктирани да разпространяват слух сред учащите, че ученичката… е морално паднала девойка. Като такава, завеждайки девойки на бо- гослужение в тяхната църква, където оставали до късно през нощта и блудствали“ (АДС, р. 554).
Освен моралното дискредитиране на протестантите, ДС пред- приема и други перфидни активни мероприятия за притесняване и ограничаване на вярващите. „Чрез ГНС Ямбол да се ускори събаря- нето на молитвените домове на Евангелската и Адвентна църква, като им се предложат в замяна стари, полусъборени сгради в пок- райнините на града, с цел ограничаване на посещенията на бого- молци“ (АДС, р. 254). В началото на 1964 г. започва пререгистрация на протестантските църкви, при която от 674 църкви са регистрира- ни само 106 поради наложените нови рестрикции, като успоредно с това се приема и забрана за дейности в частни домове. Започва и „Отчуждаване сградите за молитвени домове на протестантските църкви, като парцелите бъдат включени в петна за строеж“ (куклен театър, квартална градина, фурна и др.) (АДС, р. 268). Пресечен е опит за така необходимото в условия на оцеляване обединяване на евангелските църкви. “Чрез агентурата по линия на духовенството са засилени различията между петдесятници и танчевисти, от една страна и адвентисти, от друга. В резултат на създадените противо- речия е пресечено започналото обединяване на посочените секти и привличането на нови членове“ (АДС, р. 322).
Нарушителите на крайно рестриктивните правила са уволня- вани от работа, изселвани, отнема им се жителство и медицинската правоспособност. Протестантските църкви са подложени също на непрестанни финансови ревизии, като се изисква дори и приходите от дискусите да бъдат облагани с данъци. „Така например всички дарения, дискуси и вноски, получавани от сектата, не са облагани с
| 141 |
данъци съгласно член 41 от Закона за местните данъци във връзка с член 225 от закона за задълженията и договорите“ (АДС, р. 441).
ДС не ограничава лукавите си мероприятия само сред българ- ските протестанти. В съвместни планове с КГБ се предприема мар- шрутиране на агенти в световните религиозни организации. Предп- риемат се активни дезинформационни мероприятия. Особено пер- фидна е акцията по разобличаване на архивраговете Харалан и Ла- дин Попови, които по това време (1968 г.) работят за „Славянската мисия“ в „Стокхолм, Швейцария“ (АДС, р. 227). Объркването на Швеция с Швейцария говори за ерудицията на ДС офицерите и про- повядващи по радио Монте Карло в емисии на български език. Ме- роприятието цели не само да прекъсне връзките им с българските граждани, но и да ги компрометира пред религиозните централи и вярващите на Запад. Агент кинооператор с „легенда“ добронамерен евангелист, взема интервю с Ладин Попов и после подготвя разоб- личителен филм за него „За един сребърник“, показван по българс- ката телевизия и на много международни фестивали, с цел разобли- чаването им сред евангелските страни и зад граница.
След демократичните промени през 1990 г., атеистите до ДС цинично модифицират славянофилската си съветска реторика в нова славянска „религиозна“ ревност със старата антизападна насоченост
. „Да се изработи наднационална църковна програма с подчертана насоченост – изместване на религиозните центрове от Запад на Из- ток …Изтокът е люлката на всички религии“ (АДС, р. 408). ДС пре- поръчва мероприятия по „популяризиране на постиженията на еван- гелизма в славянските страни… обсъждане на програма „Славянски евангелски консултативен комитет“ (АДС, р. 407). ДС планува да бъде свикана общославянска евангелска конференция по инициати- ва на руските евангелисти с международно участие от България, Полша и Чехословакия. В съвместната дейност с КГБ евангелизмът трябва да бъде поставен в „истински славянски ръце“, очевидно с помощта и на агентите пастори.
Западните религиозни центрове продължават да са стигмати- зирани „те създават почва на емиграционни настроения, недоверие, озлобление и страх“ (АДС, р. 408). Изповедания, които имат седа- лища в чужбина, продължават да не могат да откриват в България поделения (мисии, ордени, конгрегации и др.) Същото правило е залегнало и в проекта за нов закон от 6.8.1990 г. За дълбокото недо- верие и неразбиране на евангелизма говори и фактът, че при еван- гелска конференция с международно участие в Ямбол 19.08. 1990 г.
| 142 | BALKANISTIC FORUM Vol. 1/2024 |
„Исус е жив и днес“ ДС препоръчва мерки, да не се допускат ексце- сии и терористични действия. Недоверието стига до параноя „да обръщат внимание на оставени обемисти багажи във фоайето“ (АДС, р. 683).
Заключение. Комунистическият новоезик и, по-специално, езикът на ДС вместо безпристрастна експертност (в други страни тези служби се наричат Intelligent Service) предлага един фанатичен и екзалтиран език, език –заклинание, който дехуманизира, патологи- зира и репресира класовия Враг, така както нацисткият език заклей- мява и унищожава расовия Враг. Освен жесток, комунистическият език споделя чертите на тоталитарния новоговор, прозорливо опи- сани от Джордж Оруел: монохромен черно-бял език, който демони- зира Врага и облагозвучава Властта, фалшифициране на историята, двумислици (doublethink) сковават критическото мислене в порочни кръгове. Тези особености обуславят лукавщината на ДС дискурса, която позволява пренебрегване на Конституцията и законите при привидното им спазване.
По повод на патриотизма, на когото уж служат част от пасто- рите доносници, Ангел Пилев изтъква: „Patria (от лат. – отечество, родина) е позната от латинската сентенция: Patria nobis аmanda et defendencia est – отечеството трябва да бъде обичано и защитавано. Но същността на думите Отечество (Отец) или Родина (род) е насо- чена по-скоро към Бога и Неговото творение – човека, отколкото към територията или държава, също така необходими за човека. За- това вяра и духовност са устои на обществото и /на/родното благо- получие, а законн2+остта може само да е следствие от праведността. (Пилев, 2013, р. 195). За да заключи песимистично на финала на книгата си: „Въртим се в омагьосан кръг, в който българската нация се опитва да се „пречиства“ без съд и присъда, а Църквата – без иск- рено покаяние“ (Пилев, 2013, р.298).
Библиография:
Асенов, Б. (1998). Религиите и сектите в България, София.[Asenov, B. (1998). Religiite i sektite v Bulgaria, Sofia].
Воденичаров, П. (2021). „Човек живее за едното име“. Комунистическата държавна сигурност и насилствената асимилация на мюсюлманите в България /1945 – 1990/: език и идеологии. В: Гласът на премълчаваните, Евелина Келбече- ва и Нурие Муратова (съст.) Издателство Бон. [Vodenicharov, P. (2021). „Chovek zhivee za ednoto ime“. Komunisticheskata darzhavna sigurnost i nasilstvenata asimi-
| 143 |
latsia na myusyulmanite v Bulgaria /1945 – 1990/: ezik i ideologii. V: Glasat na premalchavanite, Kelbecheva, E i Muratova, N. (ed.)].
Куличев, Хр. (2002). На свобода в затвора, София.[ Kulichev, Hr. (2002). Na svoboda v zatvora, Sofia.]
Куличев, Хр. (2012). Процесите. Партията срещу Църквата. ЕТ. Госпъл. [Kulichev, Hr. (2012) Protsesite. Partiyata sreshtu Tsarkvata“ ET. Gospal.]
Оруел, Дж. (2021). „1984“. Сиела, София.[Oruel, Dzh. (2021) „1984“. Siela,
Sofia.]
Пилев, А. (2013). Пастори агенти на ДС, ЕТ „Госпъл“, София. [Pilev, A. (2013). Pastori agenti na DS, ET „Gospal“, Sofia].
Попов, Х. (1994). Изтезаван заради вярата си. Епопея на съвременната християнска храброст и героизъм, Dohi press.[ Popov, H. (1994). Iztezavan zaradi vyarata si. Epopeya na savremennata hristiyanska hrabrost i geroizam, Dohi press].
Попов, Х. (2005). Българската голгота. Издателско ателие Аб, София, [Popov, H. (2005), Balgarskata golgota, Izdatelsko atelie Ab, Sofia].
Държавна сигурност и вероизповеданията, част ІІІ. Протестантска църква и религиозни секти (1944 – 1991 г.) (2017) Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, София. [Darzhavna sigurnost i veroizpovedaniyata, chast ІІІ. Protestantska tsarkva i religiozni sekti (1944 – 1991 g.) (2017)].
Klemperer, V, (2021). The Language of the Third Reich, Bloomsbury Academic Plc, London, New York, Dublin.