Живко Лефтеров
Процесът срещу евангелските пастори през 1949 г. е една от малкото теми, свързани с историята на евангелските църкви в тоталитарна България, която е предизвикала по-сериозен изследователски интерес1. Разглеждан е като продължение на поредицата съдебни процеси срещу опоненти на БКП, свързани с установяването на нейното еднопартийно управление: Г. М. Ди- митров (май – юли 1946 г.), Кръстьо Пастухов (6–27 юни 1946 г.), Никола Петков (5–16 август 1947 г.), Коста Лулчев (6–15 ноември 1948 г.) и много др. Въпреки съществуващия изследователски интерес, публикуваните спо- мени на някои от осъдените пастори2 и публицистично популяризиране3, все още основните документи, разкриващи истинските мотиви и механизми за неговото провеждане, не са професионално публикувани4.
Процесът е част от водената обща борба на комунистическите партии от Източна Европа с вътрешния враг, в която попада и т.нар. „религиозен фронт“. Началото на разправата с евангелските църкви съвпада с втората вълна на репресии срещу представители на Българска православна църква. Тя започва с ареста на игумена на Рилския манастир архимандрит Калистрат, чиято дейност и явни антикомунистически позиции отдавна са следени от новата власт. За разлика от първите месеци след 9 септември 1944 г., стре- межът на комунистическото управление е да представи тези нови гонения като законосъобразни, поради което повечето от тях завършват с открити, но напълно дирижирани съдебни процеси.
1 Виж напр.: М. Лечева. Из френската дипломатическа преписка за процесите срещу като- лици и протестанти (1949–1954). – ИДА, кн. 62, 1992, 130–165; Д. Калканджиева. Българската православна църква и държавата 1944–1953. С., 1997, 281–285; В. Параскевов. Съдебните процеси срещу евангелските пастори и Трайчо Костов и българо-британските отношения през 1949 г. – В: Преломни времена. Юбилеен сборник в чест на 65-годишнината на професор Любомир Ог- нянов. С., 2006, 399–413; Ж. Лефтеров. Политиката на Българската комунистическа партия към евангелските църкви (краят на 40-те – началото на 60-те години на ХХ в.) – В: Реформацията – история и съвременни измерения. Международна научна конференция. НБУ, 27–28 октомври 2005 г. С., 2007, 275–298; К. Грозев. Процесът срещу протестантските пастори: личности в сблъсъците на времето. – В: Исторически личности и идеи. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Искра Баева. С., 2011, 101–109.
2 Т. Михайлов. Пастирска голгота. С., 1992; М. Матеев. На словото ти уповавах…: Ин- сценираният процес срещу евангелските пастори 1948–1949 г. в София. Спомени. С., 1993; Х. Попов. Българската Голгота. С., 2005.
3 Хр. Куличев. Процесите – партията срещу църквата. С., 2012.
4 Тук не се има предвид изданието на Дирекция на печата „Процесът срещу евангелските
пастори-шпиони“. Издаден с пропагандна цел още през 1949 г., в този документален сборник са включени единствено материали от самия процес: обвинителен акт, показания, присъди и т.н.
Документи за процеса срещу евангелските пастори през 1949 г. 219
Замислен и проведен като публичен с цел „пълното разобличаване на търговците с вярата и изменници на родината“, процесът срещу арестуваните през 1948 г. евангелски пастори от Обединените евангелски църкви (ОЕЦ) започва на набелязаната от Политбюро дата 25 февруари5 и продължава до 8 март 1949 г., когато са произнесени присъдите. Обвиненията са за шпионаж в полза на чужди държави, предаване на сведения от военен, стопански и политически характер, разпространяване на зловредни слухове, вражеска пропаганда и т.н. От петнадесетте обвиняеми четирима са осъдени на до- животен строг тъмничен живот, четирима на 15 години затвор, трима на 10 години, един на 6 години и осем месеца затвор, един на 5 години, а двама на 1 година условно.
В решение на Политбюро от 24 януари 1949 г. се предвижда организира- нето на четири други процеса по линия на отделните деноминации, влизащи в Съюза на обединените евангелски църкви (СОЕЦ), но „без да се вдига го- лям шум по тях“6. На централния процес, като свидетели са привлечени 24 други пастори, също арестувани, които продължават да пребивават в затвора и след неговото приключване. Осем от тях са привлечени като обвиняеми по сформиран през юли 1949 г. втори процес срещу евангелски пастори (Дело № 1166 от 5 юли 1949 г.). Следвайки съветския пример, репресивните мерки засягат и семействата на осъдените. Повечето от тях са принудително изселени от София и въдворени в провинцията, поставени под постоянното наблюдение от органите на Народната милиция и лишени от възможността да получат работа7.
Процесът срещу евангелските църкви се използва и за дискредити- ране и ограничаване дейността на Американската и Британската легации в България, което може да се разглежда като прелюдия към скъсването на дипломатическите отношения между София и Вашингтон на 20 февруари 1950 г. Въз основа на изтръгнати насила от пастор Васил Зяпков показания, в които се твърди за системно провеждана шпионска дейност от страна на членове на двете мисии, българското правителство обявява първия секретар на Британската легация Денис Грийнхил за „персона нон грата“, настоявайки за незабавното му отзоваване. Друг засегнат от оповестените в съда пока- зания е американското аташе Луис Бек. Въпреки категоричното отхвърляне на обвиненията, двамата дипломати са принудени да напуснат България съответно през април и май 1949 г.8
След края на процесите СОЕЦ е разтурен организационно. Премахната е длъжността на религиозния представител, а евангелските църкви започват да се представляват пред държавата от председателите на съюзите на отдел- ните деноминации. Съдебните процеси и влезлият в сила на 1 март 1949 г.
5 Виж док. № 5.
6 ЦДА, ф. 146Б, оп. 5, а.е. 611, л. 1.
7 Вестители на истината. История на евангелските църкви в България. С., 1994, 241–242,
362–363.
8 Ж. Лефтеров. Цит. съч.
220 Ж и в к о Л е ф т е р о в
Закон за изповеданията нанасят тежък удар върху религиозната дейност и организационната структура на евангелските църкви. По този начин БКП изпълнява поставените Ӝ от съветското ръководство задачи – елиминирането на протестантизма като „проводник на чуждо влияние“ в страната и свеждане активността му до минимум. С фактически обезглавено ръководство, узако- нена международна изолация, държавна намеса във вътрешния им живот и под постоянното наблюдение на Държавна сигурност евангелските църкви в България влизат в най-трудния период от своето съществуване.
* * *
Публикацията включва 11 документа от периода 1948–1949 г. За първи
път тук се възпроизвеждат изцяло, макар някои от тях да са цитирани в науч- ната литература. Документите се съхраняват в Централния държавен архив (ф. 1Б „Централен комитет на БКП“; ф. 165 „Комитет при Министерство на външните работи по въпросите на БПЦ и на религиозните култове“; ф. 146Б „Георги Димитров“) и в Архива на МВнР.
Археографската обработка на документите е направена въз основа на установените правила за публикуване. Включените в публикацията докумен- ти са подредени хронологично, а някои от тях са възпроизведени в извле- чение, в зависимост от връзката им с темата. Заглавието на всеки документ съдържа неговия вид, автор, адресат, кратко описание на съдържанието и дата. Правописът е нормализиран в съответствие с правописната система на съвременния български език, като е запазен стилът на езика, характерен за периода на създаване на документите. Съкратено написаните думи, които не са общоприети съкращения, са разгърнати изцяло, като добавените части са поставени в квадратни скоби. С многоточие в квадратни скоби са обозна- чени пропуснатите части от документите. Исковите данни на документите съдържат съкратено название на архива, в който се съхраняват, номер на фонда, описа, архивната единица и листа/листовете, както и данни за тяхната оригиналност и начин на написване. Обяснителните бележки са разположени след основния текст.