БЪЛГАРСКА БИБЛЕЙСКА АКАДЕМИЯ “ЛОГОС”
ЕСЕ НА ТЕМА:
“СИНКРЕТИЗМЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ”
ОТ ДАНАИЛ ЦВЕТАНОВ РАДКОВ, СТУДЕНТ – III курс
ДОМАШНО ЗАДАНИЕ КЪМ КУРСА: “КУЛТОВЕ И РЕЛИГИИ”
ПРЕПОДАВАТЕЛ: ВЕНИАМИН ПЕЕВ
СОФИЯ, Декември 1998
”Християнската черква не би могла да излезе победителка от борбата против езическия култ, ако не бе сама възприела всичко във вяра и обред, вкоренено у народа. Съкровеното на душата не се променя като някаква дреха. Старите жертвени светилища са могли да бъдат затворени, култът насилствено отстранен: старата вяра обаче е била неизкоренима, тя се е отливала по най-естествен начин в нови форми, подчинени на историческата необходимост, без да се гледа дали свещениците са я насърчавали по мъдра политика, или само търпели… И без капитулация победеният е оставал по свой начин победител”1
Херман Узенер2
1. Въведение
Дори и беглото изучаване на българските празници и обичаи е от полза поне по две причини: първо, те отразяват народо-психологията на българина и неговите вярвания, и второ: макар и в еволюирал вид, днес те също имат някакво въздействие върху съвременния българин.
От богословска гледна точка, тяхното познаване е важно като имаме предвид силното влияние на християнството върху българската национална култура и обратно: влиянието на народната вяра върху християнството, което явление е приютено под крилото и насърчавано от православната църква.
Именно това явление, наречено синкретизъм е обект на настоящето есе. От съществено значение е то да се изучи, защото е в основата на масовото християнство у нас, в което границата между вяра в Христос и езическите суеверия почти не съществува. Някои го наричат “езическо християнство” (Виж 4.), други синкретизъм. Независимо как ще го наречем в по-голямата си част то има специфично български оттенък.
В следващите редове ще се спрем на синкретизма абсорбиран само между християнство и българските празници и обичаи. За други влияния нямаме място.
За нас е непосилно да изследваме подробно празниците и обичаите защото нямаме физическа възможност, и от друга страна защото са минали поне 100 години от активното им практикуване. За целта ще се доверим на изследванията на познавачите на народната вяра и празници, предимно в лицето на Димитър Маринов и Михаил Арнаудов.
2. Българските празници и обичаи
Трябва да отбележим, че празниците и обичаите са били много важна част от живота на българите. Той е бил свързан с тях, както е бил свързан с земята и с домашните животни. Преди всичко те са съпътствали годишния стопанско – битов живот.3
Празниците и обичаите са взаимно свързани. Те са продиктувани от вярванията. Веригата е от три брънки: първо вяра, след това празник, който е съпътстван с определени обичаи, обреди.
В голяма част от тях има анимизъм и езически практики, за омилостивяване на зли духове или въздействие върху природните сили. Акад. Михаил Арнаудов дава смисъла на празниците и следващите ги обичаи в следния цитат:”Означават ли празниците време за почивка, за тържествен обред, за сериозни култови действия, те са същевременно най-сгоден повод за разпускане на сърцата, за веселби и забави, за хороводи, песни и игри, при които – редом с чисто поетическия катарзис – върви и магическо въздействие върху природните сили” 4.
Въпреки последното, те са имали много силен социално-обединителен ефект върху хората. Някои от тях са ежеседмичното неделно хоро, при което цялото село излиза на центъра, за да поиграе и да се разприказва с този или онзи. Вечерни седенки, когато (предимно зимата) се посещават къщи, в които младежи и девойки помагат на стопаните в къщната работа и др.
3. Що е синкретизъм?
За да разберем какво представлява синкретизмът в празниците и обичаите на българина, трябва да изясним литературното значение на израза. За случая ще използваме два източника.
В речника на чуждите думи в българския език – стр. 444-445, терминът се обяснява по следния начин: “Стремеж за претопяване на различни религии, партии, системи в едно цяло, като се смекчат крайности, които ги разделят”. В него също се посочва, че думата има латински произход. Български тълковен речник – стр. 832: “Примирение, обединение между различни литературни видове, философски или религиозни течения въз основа само на допирните им точки”. Тук се казва, че думата “синкретизъм” е с гръцки произход.
Виждаме, че в известна степен двете определения се различават. В първото имаме две съвсем различни неща, които се обединяват (сливат), като стремежът е да се превъзмогнат различията им. Във второто имаме прилика (допирни точки) между две неща, което е основа и предпоставка за тяхното обединяване (сливане).
В случая с народната вяра: празници и обичаи, и сливането им с християнската вяра: празници и обичаи, можем да кажем, че и двете определения са валидни. По същество те са колкото еднакви, толкова и различни. Колкото имат допирни точки: герои и сюжети, толкова са изпълнени и с коренно различен смисъл, което от своя страна е довело до стремеж за примиряване на различията им.
4. Причините за синкретизма
За да обясним навлизането на чужди елементи в народната вяра, трябва да се върнем назад в историята, за да открием причините за това явление.
През вековете българският фолклор и традиция са претърпявали различни влияния от културите на други народи. Те са били повлияни както от съседните народи, така и от Рим и Византия5. Но най-голямо влияние било указано от християнството.
Всички знаем, че християнството е било наложено у нас по насилствен начин. Волю-неволю, за да не изгубят главите си, нашите предци е трябвало да го приемат, което направили само привидно. Те продължили да празнуват старите си празници на датите на християнските, като продължили да влагат стария смисъл който, както казахме, се е диктувал от годишния стопанско-битов календар: “Прастари племенни обичаи и заети по-късно от разни съседни народи въззрения и церемонии се прикрепват в ерата на християнството към най-близките по дата дни на новия календар, без да се държи сметка за друго, освен за някакво отношение към практическите нужди на годишния момент6.
До такава степен християнството навлиза в народната вяра и обратно – народната вяра нахлува в християнството, че се образува нещо средно, което не е нито само християнство, нито само езическа народна вяра. Петър Константинов нарича това явление “християнско езичество”7, като цитира други автори.
5. Синкретизъм в празниците, обичаите и християнството
5.1 Празници на библейски герои
С навлизането на християнството народната вяра се съгласила да приеме празници в чест на различни библейски герои, но в замяна на това поставила условие на тези празници християнството да приеме обредите, обичаите, жертвоприношенията, които тя е установила при празненствата в чест на своите някогашни обожаеми същества и духове8, което и е станало.
Например на деня на Йоан Кръстител, в деня на Св. Петър и в деня на Св. Илия като, че ли се споменават библейските им подвизи и дела, но в действителност те са трима от петимата братя владетели на небето и на земята, от които всеки имал свой дял. На Петър се паднали ключовете от рая. Той има право да го отключва и заключва. В признаване на това право му се принася в жертва червена ябълка наречена “петровка”9. На Илия се паднало да владее над бурята и гръмотевиците. Той се вози на огнена колесница, лети из облаците с нея и със своя камшик кара конете10 и.т.н.
Подобна е и участта на Исус Христос, Дева Мария и много други библейски герои и светци. Цитирания от нас автор забелязва: “Както Исус Христос, така и майка му Мария, а така и другите светци са облечени в митическо облекло и в това облекло народното вярване ги посочвало на народа”11.
5.2 Коледа
Името Коледа идва от древните римски “Календи” – посветени на зимното слънцестоене12. Същината на празника Коледа се изпълва със съзнанието за раждането на новото слънце в древните езически представи13. В народното съзнание този празник има трето значение14.
Винаги пред мен е стоял въпросът: 25 декември, как да се нарича: Коледа или Рождество Христово. Както при мен, така и в ума на народа ни, тези понятия са неясни, затова се считат за еднозначни. От християнска гледна точка на 25 декември се празнува Раждането на Исус Христос, а в народното вярване на този ден се ражда”млада бога”, което според моите проучвания не е Христос, а друга личност. Димитър Маринов отбелязва, че в коледарските песни повтарянето на Коледа е един вид възпяване на денят, в който се е родил “млада бога”, което е някакво свръх-естествено същество15, на което същество се кланяли и принасяли жертви. На Бъдни вечер (вечерта на 24) цялото семейство се събира около масата, която е отрупана с най-различни ястия. Най-възрастният между тях се явява в ролята на жрец16, който ще извърши жертвоприношение17, той произнася нещо като молитва със следния текст: “Ела Боже да вечеряме? Сготвили сме ти много ядене от все що имаме, та ела вечеряй, па ние после ще вечеряме”18. В тези думи прозира анимистичния възглед за омилостивяване на божеството, като му се принасят дарове, най-доброто, което може да му се предложи (дава му се и предимство – то първо да задоволи глада си).
5.3 Други народо-християнски празници
Папа Григорий I, около 601г. препоръчал на мисионерите си между келтите и другите непокръстени племена: “Наместо да се дразнят и оскърбяват езичниците, по-добре… да се поставят жертвоприношенията и молитвите под закрилата на новата вяра, но при условие всичко да се върши в името на неговите духовни задължения и радости”19.
Същата политика имали и разпространителите на християнството по нашите земи. Резултата от това виждаме в празниците свързани с битието на Господ Исус Христос. И в почти всички празнувани от народа ни “християнски” такива.
По същия начин, както били приети празниците на библейските герои (Виж 5.1), били приети и т.нар. господски – на Спасителя празници. Взели името на празника, но внесли в него вярването и ритуала на стария и близък по дата с този празник.
Рождество Христово станало Коледа (Виж 5.2), Обрезание Господне станало Сурваки със своите сурвакари, сурвакания, с кадена вечеря и свинска глава20. Влизането на Исус в Ерусалим станал Връбница, със своите лазарки и лазарски песни21. Възкресение – Велик ден с червени яйца, песни и хора. Възнесение – Спасовден, със своите русалци с росена и спасовски песни22.
6. Заключение
Видяхме как безпроблемно се е получило едно абсорбиране на идеи от християнството в народната вяра. Явно е, че това не е едностранен процес. За да спечели повече последователи православната църква прави големи компромиси с “чистата библейска вяра” и приема от своя страна елементи от народната вяра, за да стане по-привлекателна. За това успешно съжителство допринасят и общите неща, които свързват двете вярвания, като например: моралът, който християнството намира у българите, който (морал) самото то проповядва.
Въпреки, че не всичко е езическо в този двустранен синкретизъм, който ние условно нарекохме “християнско езичество” (което много напомня на категорията “православен атеист”), той не ни води към библейското повествувание за Богът, Който спасява, а към анимистични духове, които трябва да бъдат умилостивявани.
Предимството за нас – съвременните българи е това, че “светския” живот е заглушил в голяма степен стриктното празнуване на празниците и практикуването на обичаите към тях. Може би днешния българин си остава все така суеверен, но поне за тези, които искат да намерят Истината, и да и служат, се отваря една по-голяма перспектива.
Големият въпрос, който изниква пред нас е: До каква степен християнство и културата на народа, в който се практикува, могат да съжителстват заедно без да си пречат? Каква трябва да бъде границата между тях?
Известно е, че християнството не цели създаването на една обща християнска култура между народите, които го изповядват, то допуска известен културен отенък. Затова говорим за Латино-американско, Корейско, Европейско и пр. християнство. Но до каква степен трябва да се разпрострат те в Библейското учение? Отговорът е до такава, че да не го заглушават. А не както това става в Българското християнство.
Какво да правим? Да забраним ли на вярващите да празнуват Бъдни вечер, Коледа и другите празници? – Отговорът е не. Според мотото на това есе, почти е невъзможно да се изкорени “езическата вяра” у народи като нашия, ако самото християнство не се примири с нея, от което виждаме на практика отрицателния резултат. Този процес на промяна, ако може въобще да се осъществи, ще трае с години, а може би с векове.
Като евангелски християни, ние можем да възприемем не метода на забраната, а да даваме на старата форма ново съдържание. Както езичеството се е настанило на празниците на християнството, така християнството у нас да го измести, като си отвоюва загубеното.
Това е много деликатен въпрос, свързан с вярване, психика, навици и др., които не се променят така лесно, както би ни се искало. Затова нека Бог да ни е на помощ при работата ни с хората, които изповядват с устата си Христос, в ума си имат някакъв друг бог, а в сърцето си са прилепени към сляпата традиция. Амин.
Бележки
1 АРНАУДОВ, Михаил. Очерци по българския фолклор – Том 2ри стр. 282
3 АРНАУДОВ, Михаил. Български народни празници. стр. 4
7 КОНСТАНТИНОВ, Петър. Вечният Бог стр.99
8 МАРИНОВ, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи стр. 362
12 СТОЙНЕВ, Анани. Българска митология – енциклопедичен речник стр 172
14 Първото е раждането на слънцето, второто е раждането на Христос, третото се разглежда в следващите редове.
15 МАРИНОВ, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи стр.390: “В българските коледни песни името “Коледо, мой Коледо ле”, както ще видим се споменава във всеки стих. Освен това, названието на деня Малка Коледа, Голяма Коледа, в който ден се е родил млада бога, показва ясно, че тук се касае за едно свръх-естествено същество, което се ражда на Коледа и в чест на туй същество се принасят жертви, предлагат се жертво-приношения, придружени с песни, игри и свирки”.
17 Пак там стр. 421: “На такава трапеза се слагат жертвоприношенията на Бъдни вечер. Жертвоприношенията са: обредни хлябове, вино, ястия и други …, които са повечето сухи плодове”.
18 АРНАУДОВ, Михаил. Български народни празници. стр. 29
19 АРНАУДОВ, Михаил. Очерци по българския фолклор – Том 2ри стр. 282
20 МАРИНОВ, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи стр. 360
БИБЛИОГРАФИЯ
1. МАРИНОВ, Димитър. Народна вяра и религиозни народни обичаи. Изд. на БАН. София 1994г.
2. АРНАУДОВ, Михаил. Български народни празници. Изд. Сириус 4. Велико Търново 1996г.
3. АРНАУДОВ, Михаил. Очерци по българския фолклор – Том 2ри. Академично издателство “Проф. Марин Дринов”. София 1996г.
4. ДИНЕКОВ, Петър. Български фолклор – Част първа. Изд. “Български писател”. София 1990г.
5. КОНСТАНТИНОВ, Петър. Вечният Бог. Изд. “Феникс”. София 1994г.
6. СТОЙНЕВ, Анани. Българска митология – енциклопедичен речник. Издателска група 7М +ЛОГИС. София 1994г.
7. БОТЕВ, Асен. Български тълковен речник. Изд. Ма Бе Ла.
8. ФУТЕКОВ, З. Речник на чуждите думи в българския език. Изд. Маг-77. София 1994г.