Гръцко-български интерлинеар на Новия Завет безплатно в интернет

Гръцко-български интерлинеар на Новия Завет безплатно в интернет

САМО на: https://evangelieto.com/

• Гръцко-български интерлинеар на Новия завет (Nestle-Aland 28/UBS-5)
• Буквален превод дума за дума вместо посмислено насложен български текст
• Препратки, библейски паралел и коментар
• Приложение за андроид и iOS (2024)
• Аудио прочит и видео коментар (2024)
• Преводачески апарат съгласуван с текст-критичната анотация на Метзгър, Комфорт и Лексхам (изданието на Локен/Бранън)
• Единствен български превод на Новия завет с морфологически разбор на всяка дума и граматическо спрежение на глаголите
• С отличие BibleTech за библейски софтуер на ЛОГОС
• За безплатно ползване онлайн с NTG Lexicon (KJV) базиран на Теър, Смит и Кител заместващи остарялата номерация на Стронг за мажоритарни източници

Приоритетни предимства и характерни особености в новия интерлинеар:

1. Текстът е подреден три-редово: гръцки оригинал, буквален превод на български и за първи път аналитичен апарат с подробна морфология на думите
2. Превеждано е дума по дума, а не фраза по фраза т.е. не просто наложен текст като досегашните издания, а един чисто нов превод, който отваря широко съзнанието на четящия за по-дълбоко разбиране на Словото
3. Избегнати са ненужните текстови маркери и обяснения, тъй като паралелната стилистика на гръцко-български е много по-удобна от английско-българската акомпанирана със Стронгс
4. Показано е буквалното значение на текста без излишна динамична еквивалентност, характерна за западните интерлинеарни издания
5. Буквално от гръцки са преведени сказуемите, дори при спомагателния глагол: биващ, бивайки и характерното щящ. Tака се избягва наслагване на като, който и т.н. когато те не са в оригинала
6. Преведен e дори определителния члено, както следва в гръцкия пред думата (ако, разбира се, не се смята стилистиката на ап. Павел). Това правило е следвано дори в традицията на номина сакра – Исуса, Отца, Бога
7. Избегнато е ненужното насилствено налагане на буквализъм при разбираемата новозаветна терминология като Господ/господар, църква/еклесия/събрание и т.н.
8. Следва се буквално превеждане на дума за дума с падеж и род, което е възможно в 90% от Новозаветния текст
9. Приложеният критичен апарат освен аналитичната морфология, включва критичното издание на базата на Нестле-Аланд и обозначение на стихове и пасажи с критични промени
10. И не на последно място, липсващата до момента морфология не само показва защо дадена дума е преведена така, а дава възможност и на четящия да се ориентира в по-сложните граматически структури на гръцкия език и да ги разбере.

Това което остава са преводаческите бележки и критични решения представени в един надлежен Текстов коментар на Новия завет. Той е вече съставен, но заради ограниченото място и време в това издание, ще злезе в едно отделно приложение. Част от него вече присъстват в отделните публикации по книги, както и в цялото Четвероевангелие, Деяния, Послания и Апокалипсис.

САМО на: https://evangelieto.com/

Проблемите в предходните издания идва от продължителното наслагване на  ревизии върху ревизии, основани на по-стари от тях ревизии и варианти. И така, докато текста на Библията се отдалечи до неузнаваемост от всеки наличен първо-оригинал или първо-превод.

Това съвсем не е нов проблем.

Онези от нас които изследват обстойно Българската Библия през последния четвърт век, неминуемо стигат до прото-превода на Неофит Рилски (първо издание от 1840г. с неревизиран текст). А след обстойното публикуване на преводаческите му бележки от Ива Трифонова, стигаме и до заключението, че с малки отклонения към гръцкия превод на Иларион, Неофит стриктно следва общоприетия черковно славянски текст, който е имал на разположение. Един колаж на превода, който направихме преди години, ясно показа че Неофит паралелно ползва, а на места и копира цели параграфи от Четвероевангелието на Сапунов и от двете колони на билингвата на Бистришки. Намесата на Славейков като ревизор (и във никакъв случай като преводач) на Новия завет, наред с търновското звучене на езика налага на места и фразеология, която Неофит нито е имал в предвид нито пък е срещал в базовия текст на Новия Завет, който използва за своя превод.

***

В началото на 20в., у нас е представен и текст критичния метод в приложение към Библията, като в отделните си прояви това негово присъствие в България следва богословските школи на Хале и Тюбинген. На Рождество 1933г., Сталин нарежда продажбата на кодекс Синаитикус на Британската библиотека за нищожните £100,000 и това става преломен момент в историята на превода на Библията. В България, обаче, през следващия половин век, ако не се смята ревизията на Новия завет от д-р Харалан Попов и библейския речник и конкорданс на д-р Стефан Банков, преводът на протестантската Библия ще бъде в застой.

Защото реформацията, истинската реформация на църквата не започва от реконструкция на нейното вътрешна йерархия, историческо минало, политически капацитет или социална ангажираност. Истинската реформация на църквата започва с превеждането на Божието Слово от оригинала, буквално и разбираемо за всеки човек. А това само по-себе си е ядрото на съживлението.

Ето защо е важно кой, как, откъде, под чие влияние и с каква цел превежда Библията. Ако целта на Божието Слово е да достигне всеки човек с посланието за спасение от грях и за вечен живот и ако това послание наистина може да оживотворява цели нации, то никой няма правото да превежда и издава Библията небрежно. Божието Слово трябва да достигне до обикновения човек буквално и непроменено. Както пише Еразъм в предговора на Текстус Рецептус: „Не мога да се съглася с тези, които не желаят Светите Писания да се превеждат на говоримите езици, за да се четат от неуките. Аз предпочитам те да се преведат на езиците на всички християни, за да се четат не само от шотландци и ирландци, но и от турци и сарацини.” Бих добавил само: „и от българи”…

 

За настоящето издание: д-р Теол. Доний К. Донев