Последиците от 9/11: в Ню Йорк продължават да умират хора
На 11 септември 2001 два самолета се врязоха в кулите близнаци в Ню Йорк. Но смъртта не си отиде и в годините след това. Много хора починаха от отровните изпарения. Други страдат до днес от различни заболявания.
Кулите близнаци рухват. 11 септември 2001.
Цял свят видя ужасяващите кадри от терористичното нападение срещу Световния търговски център на 11 септември 2001 година: двата самолета, врязващи се в небостъргачите, които малко след това рухват. Следват сцени на хаос, разрушения, жертви и ранени, объркани хора, лутащи се сред развалините и търсейки изчезнали. Мнозина измежду онези 100 000 помагачи след 11 септември все още страдат от преживяното. А и от онова, което тогава са вдишали, казва лекарят Майкъл Крейн. „Защото спасителните екипи влязоха в развалините на практика без никакви предпазни екипировки. Навсякъде имаше облаци от много интензивни изпарения“, казва лекарят.
Азбест, стъклени нишки, диоксини, олово, сярна киселина… Никой не знае каква точно е пропорцията на отровите в онези един милиона тона отломки и прах по нюйоркските улици. Но всички виждат последствията: мнозина първо се оплакват от кашлица, задуха и болки в гърдите. А след това и от тежки психически увреждания. Днес вече се смята, че отровите, надигнали се след трагедията в Ню Йорк, са причинили 68 различни вида ракови заболявания. Майкъл Крейн го нарича „парещ коктейл от различни отрови“ и обяснява, че този коктейл може да предизвика различни заболявания, включително и много години по-късно.
Помощниците и спасителите са вдишвали отровни изпарения
Хора, които до края на живота си ще имат симптоми
Д-р Крейн е заместник-директор на програмата „Световен търговски център“. В тази програма са включени около 80 000 души, които в дните и седмиците след терористичните нападения са работили на терен в спасителните операции и по разчистването. Тези хора се подлагат да редовни и подробни медицински прегледи, над тях се осъществява специален лекарски надзор. Става дума най-вече за хронично болни, обяснява Крейн. „Хора, които до края на живота си ще имат симптоматика.“ В рамките на програмата много от тях получават поне медицинска помощ и някакво облекчение. Има и доста онкоболни. Уви, част от тези пациенти ще починат преждевременно и това е истинска трагедия, признава докторът.
Оценките показват, че от късните последици вече са загинали почти толкова хора, колкото и от самите атентати. Джон Фийл е един от спасителите в деня на атентата. Помагал е и при разчистването след това. Сам се отървал на косъм от смъртта, след като отломки от сградата се срутили върху му. Той вече е присъствал на 187 погребения, свързани с 9/11, казва Джон Фийл. Повечето хора си мислят, че само терористите са избили тези невинни хора, казва той. И добавя с горчивина: „Но още хиляди умряха след това, защото нашето правителство се провали.“
„Пренебрегвате тези хора!“
Той самият дълго се борил, докато изобщо бъде признат за жертва на нападенията. После основал фондация за подпомагане на помощниците и спасителите, която упражнява натиск върху Вашингтон да отпуска и занапред пари за помощните фондове. В кампанията се включват дори звезди като някогашния тв-водещ Джон Стюарт, който влезе в историята с емоционалните си и гневни думи пред американския Конгрес: „Пренебрегвате тези хора. Вашето безразличие им отнема и последното, което те доскоро притежаваха: времето. Те свършиха своето дело с храброст, достойнство и скромност. Сега наред сте вие!“.
11 септември 2001: хора си проправят път сред отломките край Световния търговски център
Конгресмените последваха този призив и удължиха медицинската програма и фондовете за обезщетение до 2092 година. Според Майкъл Крейн това е правилно. Тези хора трябва да имат сигурност, че медицинските грижи за тях няма да бъдат преустановени. Защото страданията им продължават – цели 20 години след терористичните нападения.
Денят, който промени всичко: 11 септември 2001: терористичните атентати в този ден взеха 3000 жертви и предизвикаха огромно недоверие към мюсюлманите. Последваха множество въпроси, войни, конфликти. Един въпрос обаче и до днес остава без отговор.
Ужасът след ужаса от 11 септември: Оцелелите от атентатите на 11 септември 2001 година доскоро вярваха, че най-лошото вече е отминало. Сега обаче животът им отново е под заплаха: помощната програма за „героите от 11 септември“ изтича в края на годината.
Силата на Евангелието
Божието слово притежава непреходна валидност, тъй като неговите духовни и нравствени принципи не са ограничени от конкретна историческа епоха. То се обръща към човека във всяко време, като му предлага трайна основа за разбиране на доброто, злото, човешкото достойнство, отговорността и надеждата. В условията на съвременни обществени кризи, насилие и несигурност библейското послание не следва да се разглежда като остатък от миналото, а като източник на духовна ориентация и морална устойчивост.
Темата за тероризма поставя особено остро въпроса за природата на злото и за средствата, чрез които човекът и обществото могат да му противостоят. Терористичното насилие не е единствено политически, военен или социален феномен; то разкрива и дълбока духовна криза, свързана с обезценяване на човешкия живот, подмяна на нравствените ориентири и превръщане на омразата в средство за постигане на идеологически цели. Затова устойчивият отговор на подобни заплахи не може да бъде изчерпан само с външни механизми за сигурност. Необходима е и вътрешна нравствена преобразеност, която изгражда у човека способност за разсъдителност, смелост и отговорност.
Посланието на апостол Павел в Ефесяни 6:10–20 представя тази духовна устойчивост чрез образа на „Божието всеоръжие“. Християнската борба не е насочена срещу човека като личност, а срещу силите на злото, лъжата, несправедливостта и нравственото разложение. В този контекст истината, правдата, вярата, спасението, Божието слово и постоянната молитва се разкриват като духовни средства, чрез които вярващият запазва своята вътрешна цялост. Тази библейска перспектива изисква не страх и отчаяние, а трезвост, нравствена твърдост и доверие в Бога.
Особено значение има разбирането, че материалното благополучие не е достатъчно условие за здравословното развитие на личността и обществото. Човекът се нуждае не само от икономическа сигурност, образование и социална среда, но и от смисъл, нравствено възпитание и духовна принадлежност. Липсата на такива основания може да направи младите хора уязвими към крайни идеологии, пропаганда и манипулативни внушения. Поради това семейството, училището, църквата и обществените институции носят обща отговорност за формирането на ценности, които утвърждават уважението към живота, свободата, справедливостта и отговорността към ближния.
Историческият опит на Реформацията показва значението на завръщането към библейските основания на вярата и обществения морал. Принципът Sola Scriptura подчертава необходимостта всяко учение, обществена претенция и духовна практика да бъдат проверявани в светлината на Свещеното писание. Това не означава отказ от критично мислене или от обществена отговорност, а утвърждаване на критерий, чрез който истината се различава от заблудата, а справедливостта — от произвола. В този смисъл библейската вяра е призвана да насърчава не пасивност, а зряла гражданска и нравствена ангажираност.
Християнското свидетелство предлага алтернатива на страха и омразата. То утвърждава, че човекът не бива да се подчинява на терора, защото неговата сигурност не се основава единствено върху външни обстоятелства, а върху доверието в Божието присъствие и управление. Думите на Псалом 23 — „няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене“ — изразяват именно тази духовна увереност. Следователно силата на Евангелието се проявява в способността му да формира личности и общности, които отказват да отговорят на насилието с насилие, на омразата с омраза и на страха с отчаяние.
В заключение, Евангелието следва да се разбира като сила на вътрешно преобразяване и обществено обновление. То призовава към истина, справедливост, милосърдие, отговорност и любов към ближния. Именно чрез тези ценности обществото може да противостои на разрушителните идеологии и на културата на страха, като същевременно съхранява човешкото достойнство и надеждата за мир