Заседание на Пастирската колегия на СЕПЦ в Стара Загора (1946 г.)

18.08.2017

Росица Ангелова

Скоро в Стара Загора заседава Пастирската колегия. Основен въпрос е изборът на секретар на Финансовия комитет поради спряната субсидия от страна на Източноевропейска мисия. За такъв е избран Й. Дрянов, дългогодишен радетел за самоиздръжка на СЕПЦ [Дрянов 2015: 77]. Още на първото заседание на Финансовия комитет, проведено в дома на Ем. Манолов в столицата, където се помещава съюзната каса, председателят на СЕПЦ п-р П. Рахнев пръв взема думата. Той съобщава, че Асамблеи на Бога предлагат по нелегален път да се изпращат по 1000 долара месечно на църквите и моли църквите да му разрешат да ги обменя на черната борса.

В знак на несъгласие Й. Дрянов напуска сбирката. Солидарен е и Ем. Манолов, който обаче иска да се изчака и ако се установи, че се допускат нарушения, едва тогава да се напусне ръководството на СЕПЦ. Именно при получаването и обменянето на чуждата валута започва и враждата между п-р Г. Чернев и п-р Л. Попов и допринася за разложението, настъпило в ръководството на СЕПЦ [Дрянов 2015: 77].

За това пише и Й. Дрянов. Според него „…тия средства, идващи отвън, се изпращаха с голяма любов от братята по дух, с единствената цел да подпомогнат нашите църкви, които бяха още слаби във финансово отношение. Затова сами по себе си те са един ценен дар, но от друга страна, те пречеха за нашето стабилизиране и стъпване на собствени крака, за което бе крайно време, и като така злепоставиха нашата общност като Съюз пред официалните власти, които за тази помощ подозираха и някакви задкулисни намерения, политически попълзновения и намеса на чужди страни, което по-късно даде своите отрицателни резултати” [Дрянов 2015: 77].

Тази система обаче не е известна на църквите, но е удобна както на председателя п-р Г. Чернев, така и на пастирите. Въпреки разложението сред ръководството на вярващите в страната растат. Петдесятното общество в Димитровград е сформирано още през декември 1945 г. Първият социалистически град на България е замислен мащабно като инфраструктура и градоустройство. Началото му е поставено на 10 май 1947 г., когато пристигат 40 младежи, за да изградят „града на мечтите”. Те са последвани от десетки хиляди други младежи. А градът е основан на 2 септември 1947 г. с указ на тогавашния министър-председател и лидер на БКП Георги Димитров, като се свързват селата Раковски, Марийно и Черноконево. Година по-късно вярващите от трите села се обединяват и образуват Димитровградската петдесятна църква [Зарев 1993: 57] .

За пълният текст на изследването виж: СЪЮЗЪТ НА ЕВАНГЕЛСКИТЕ ПЕТДЕСЯТНИ ЦЪРКВИ МЕЖДУ ТОЛЕРАНТНОСТТА И ГОНЕНИЯТА (1944–1949)

Tags: , , , , , ,

Виктор Старев каза:

Какво да се прави човека е притеснен много за юбилея. А след разгрома на Воини на Христа и Ново поколение, идва ред и на кой ли още? Търси се начин за основаване на трети поред ОЕЦ за да няма затваряне и на други неосъществени евангелски проекти подобни на назованите.

Vangi каза:

UTRE SICHKIte PETDESIATNI PASTeRI ///11 11 17 /// ZADALZITELNO po spisak v stroiSE SABIRAli V ST ZAGORA ZA DA SI IZBERAliNOV VREMENNO DEISTVASH //ZA EDNA GODINA/// ,,MOBILEN KOORDINAZIONEN ZENTAR.. KOITO DA PODGOTVI NAZIONALNIA SABOR ZA DOGODINA I IZBIRANE NA PREDSEDATEL
ZENTARA SHTE OTGOVARIA ZA
1 DA BADAT OGLASENI ABSOLJUTNO VS ZARKVI
2 DA SE PREDSTAVI TOCHEN BROI NA CHLENOVE NA VS ZARKVA V STRANATA
3 IZBIRANE NA PREDSTAVITELI OT VSIKA ZARKVA DORI PO NAI – MALKITE SELA

Veniamin Peev каза:

„И още от непреминуемото комунистическото творчество:
– Първият социалистически град – венец на мащабния замисъл на комунистическата инфраструктура и градоустройство
– 40 младежи, за да изградят „града на мечтите” – колко библейско звучи само
– указ на лидер на БКП Георги Димитров
– Димитровска петдесятна църква – ашколсун тук вече“ (Ана Маринова)

Чета свободните съчинения на г-жа Ана Маринова и недоумявам на какво почива драстичното й самочувствие на „експерт“ по историческата проблематика на петдесетната история. Избрал съм само последния й абзац, защото той е достатъчно симптоматичен за нейното „четене“ през „дебелите лупи“ на историческото невежество и предубеденост.

Първо, изразът „град на мечтите“ е поставен в кавички, за които „диоптрите“ на г-жа Маринова явно са твърде малки, за да ги видят и разберат техния смисъл. Освен другите предназначения, кавичките обозначават някакъв вид ирония. Историята не се ангажира с „библейски“ изрази и термини, а с такива, които имат отношение само към нея като наука.

Второ, не е ясно кое смущава толкова г-жа Маринова при втория израз – терминът „указ“ или терминът „лидер“. Едва ли може да има съмнение, че „другарят“ Г. Димитров стои в основата на издаването на указа и представлява метонимия за Политбюро, правителството и всякакви комунистически държавни институции. Нима днес не казваме, че дадена политическа фигура е „направила“ еди-какво си, разбирайки институцията, която представлява? Няма нищо смущаващо и в термина „лидер“, освен ако г-жа Маринова не предпочита определенията „вожд“, „фюрер“ или „дуче“. В случая с Г. Димитров не подхожда само „генералисимус“.

Трето, „диоптрите“ на г-жа Маринова видимо са много слаби, защото авторката на този исторически откъс не използва определението „Димитровска“, а – „ДимитровГРАДСКА“ петдесятна църква, като коректно се позовава на сведението на бившия председател Ив. Зарев. Използваният турцизъм на г-жа Маринова увисва в случая, но ще запитам, АДЖЕБА,наясно ли е г-жа Маринова какво е ИСТОРИЯ изобщо и ИСТОРИЯ НА СЕПЦ в частност?

Четвърто, г-жа Маринова, която не признава българската пунктуация, е пропуснала да постави точка в края на поредното си свободно съчинение. (А може би това е знак за бъдещи „поучения“ от нейна страна?)

Ana Marinova каза:

Добре написано г-н Христов, но вече ни стана пределно ясно че тези „исторически студия“ НЕ СЛЕДВАT определената евангелска терминология или общо приетата петдесетна история на страната. В предните текстове се наблюдаваха доста неприети термини и имена
-евангелисти се кръстят и да правят войнишка клетва
– жтелеграфно споменаване ???
– брат БрАшовски а не БрОшовски
– братска трапеза а не трапезария
– Извършени са няколко изцеления ?!? и т.н.
– промени в установените години на съборите
– приемане за общи събори на местни и не общи съборни мероприятия

В тази част наблюдаваме редица нови шедьоври от комунистическата литература и агентурните разведки
– Терминът „разложение” е типичен за охарактеризирането на „гниещия капитализъм”
– официалните власти
– задкулисни намерения
– политически попълзновения – туй сега какво е?
– намеса на чужди страни – има предвид Англия и САЩ ли?

И още от непреминуемото комунистическото творчество:
– Първият социалистически град – венец на мащабния замисъл на комунистическата инфраструктура и градоустройство
– 40 младежи, за да изградят „града на мечтите” – колко библейско звучи само
– указ на лидер на БКП Георги Димитров
– Димитровска петдесятна църква – ашколсун тук вече

Ако темата на есето е наистина Пастирските процеси на които на смърт са осъдени героите на българския евангелизъм, за мен лично, този език е гавра с евангелската история и паметта на евангелските мъченици за вярата

Vasil Hristov каза:

TOCHNO PO TOVA VREME IM IZPRASHTAT GOLEMITE PARI I POMOSHTI OT SHVEZIA I AMERIKA
NIAKOI DORI NOSEHA OSHTE TOGAVA AMERIKANSKI ESKIMOS PREZ ZIMATA I SI PRAVIAT DONAZI – IMALI SA REZEPTATA NA DONAZITE TOVA E DO 1949 GODINA DO SADA I DELOTO
PASTORSKITE SEMEISTVA ZIVEELI MNOGO BEDNO – MNOGO PASTIRSKI SAPRUGI SA GUBELI BEBETATA SI OT SLABOST NO SE SAVZEMAT S TEZI POMOSHTI
I KAKTO SEGA SA TEGLILI ZAEMI ZASHTOTO PASTORITE KATO TEGLIAT TAKAV BEZLIHVEN ZAEM OT PARITE NA SAJUZA ZA MN GODINI TE VLIZAT V EDIN KAPAN -KOITO IM E ZAFORMEN – NE MOGAT DA MRADNAT OT MIASTOTO SI I TOI E SPOKOEN CHE IMA CHOVEKK NA AMVONA – PREZASTRAHOVA SE – EDIN VID
I ZIAL ZIVOT FINANSI NA SAJUZNOTO RAKOVODSTVO E NA YASNO S TEZI KLOPKI ZELIAZKO E BIL VECHE NIAKOLKO PATI RAZOBLICHAVAN VSICHKI IMENA MI SA POZNATI SAMO TOZI N,ZENKOV NE MOGA DA GO RAZPOZNAYA NA TOZI ETAP