Социалното евангелие – друго благовестие

15.04.2013

LT-p10Страхил Иванов

„Ние вярваме в свещената свобода и достойнство на хората и сме отдадени на изкуплението на света във всичките му измерения(физически, духовни, социални, икономически и политически)“.

„Ние вярваме, че нашата вяра ни призовава да запретнем ръкави и да работим, за да отговорим на материалните и емоционални нужди на хората, преди да им послужим духовно. Ето защо нашите центрове не са само места за неделно поклонение на вярващите, но и места, които предлагат социални услуги и програми за развитие на общностите на хората в нужда.

Тези цитати от сайта на „Армията на спасението” представляват едно кратко изявление на идеите на социалното евангелие, изразяващи се в убеждението, че изкуплението в Христос се отнася не само до индивидуалното духовно спасение на човека, но и до физическата, политическата, икономическата и социалната сфера на живота.
Целта на тази статия е да разгледа същността на социалното евангелие и последствията му върху Църквата и останалата част от обществото.

Началото: Поява на движението на социалното евангелие
Движението на социалното евангелие (ДСЕ) е протестантско християнско интелектуално движение, което набира популярност в началото на ХХ век в Съединените щати и Канада. В края на XIX век, много протестанти са отвратени от нивото на бедността и ниското качество на живот в гетата. Движението на социалното евангелие представя религиозна обосновка на действия, които имат за цел справяне с тези проблеми. Активистите на ДСЕ се надяват, че с мерки за подобряване на общественото здравеопазване и образование на бедните, може да се постигне развитие на талантите и уменията им и качеството на живота да се подобри. Това убеждение на ДСЕ ги кара да инициират трудови реформи, като например премахване на детския труд и регулиране на работното време на майките. През 1920 те предприемат кръстоносен поход срещу 12-часовия работен ден на работниците в стоманената индустрия на САЩ и успешно реализират множество подобни инициативи. Интересно е, че голяма част от активистите на ДСЕ дори не са вярващи, а са крайно леви антикапиталистически настроени социалисти.

Създатели на социалното евангелие
Корените на социалното евангелие се крият в либералния протестантизъм от XIX век, но има три личности, които маркират ясно неговите идеи и посока на развитие. Това са Албрехт Ричл, Уолтър Раушенбуш и Густаво Гутиерес .

Албрехт Ричл (1822-1889)
Ричл е един от първите класически либерал и възгледите му са типични за либералния начин на мислене. Ето някои негови идеи :
1. Християнството трябва да се адаптира към новите научни и философски начини на мислене, без да счита това за отстъпление.
2. Християнството трябва да се съсредоточи върху практическите и етичните елементи на вярата.
3. Новите промени и адаптацията към културата и света трябва да се базира на нещо различно от Библията.

Ричл отхвърля учението за първородния грях, решенията на Халкидонския събор (451г.) и че Христос е понесъл греховете на света. Три основни акцента от мислите на Ричл, полагат фундамента на зрялата версия на социалното евангелие:
1. Божието царство (за разлика от центрирано в Христос).
2. Грехът като „егоизъм“ (за разлика от неверие към Бога).
3. „Бог е любов“, като кулминация на християнската теология (за разлика от многостранното учение на Бога, което балансира любов / омраза, правосъдие / благодат и др.)

Уолтър Раушенбуш (1861-1918)
За създател на богословската основа на социалното евангелие се счита баптисткият пастор и богослов Уолтър Раушенбуш (Walter Rauschenbusch). През 1907 г. той написва книгата „ Християнството и социалната криза”, в която казва следното: „Човек не споделя живота си с Бог, чиято религия не протича, естествено и без усилие, във всички области на живота и възстановява всичко, до което се докосне. Който разделя религиозния от обществения живот, не е разбрал Исус. Който поставя някаква преграда пред реконструктивната сила на религиозния живот над социалните отношения и човешките институции, на практика отрича вярата на Учителя.”

Раушенбуш се възпротивява срещу това, което той нарича „капиталистически егоизъм” и се обявява за християнския социализъм. Правя малко отклонение от темата за да видим какво е християнски социализъм.

Християнският социализъм е форма на религиозен социализъм, въз основа на учението на Христос. Теоретично е базиран на определени части от Писанията като например: Левит 19; Второзаконие 10; Псалмите напр. 82 и 112; Еклисиаст 3:13; Мат 25:31-46; Лука 6; Яков 5 и др . Много християнски социалисти смятат капитализма за идолопоклонство, чийто корен е алчността , която някои християни деноминации смятат за смъртен грях . Християните социалисти смятат, че причината за неравенството е алчността, която е свързана с капитализма.

За пръв път терминът християнски социализъм се появява в произведенията на някои писатели от XIX век – Фредерик Дени сън Морис (Царството на Христос, 1838), Чарлз Кингсли , Томас Хюз , Фредерик Джеймс Фърнивал , Адин Балу (Практически християнски социализъм, 1854), и Франсис Белами. По-известни личности с християн-социалистически убеждения са: Тони Блеър – бивш премиер на Великобритания, Кевин Ръд – бивш премиер на Австралия, Уго Чавес- бивш президент на Венецуела, Бениньо Акино-филипински опозиционер, Рафаел Кореа – президент на Еквадор и др. При малко по-задълбочен анализ ще установим, че християнският социализъм е пряко свързан с идеите на Маркс и Енгелс, които само до преди 24г. бяха на почит в България…

Нека се върнем пак към Раушенбуш… Подобно на Ричл, Раушенбуш има по-либерални мнения относно жертвата и изкуплението на Христос, както и по отношение на непогрешимостта на Писанията. Той също така смята, че капитализмът е част от „царството на злото в американския живот“ и следвайки насоките на Ричл, поставя огромен акцент върху социалното царство. Неговите планове за спасение както на човешките души, така и на социалните структури са описани в книгата му „Християнизация на социалния ред” (1912). Понеже Движението на социалното евангелие не е единна и хомогенна структура, поради многото си членове и разнообразието от идеи, Раушенбуш написва най-важния си труд -„Теология на социалното евангелие” (1917), с който поставя някакъв относителен ред в богословието на движението.

Густаво Гутиерес
Густаво Гутиерес прецизира идеите на Раушенбуш и поставя началото на едно глобално движение наречено „Богословие на освобождението. Въпреки че ученията за богословие на освобождението съществуват като богословски системи още през XIX век, Гутиерес се счита за баща на „теологията на освобождението” в Латинска Америка.

В своя фундаментален труд „Теология на освобождението: история, политика, спасение (1971), Гутиерес обяснява идеите си за християнската бедност като акт на любов и солидарност с бедните, както и като освободителен протест срещу бедността.

Какво е богословие на освобождението? Гутиерес разглежда три фундаментални аспекта на категорията „освобождение”, които показват целите към които то отвежда. Освобождението трябва да бъде разбирано както в теологично – духовен, така и в теологично – социален смисъл. То е :

1. Политическо и социално освобождение, което цели установяването и премахването на конкретните причини за бедността и несправедливостите в обществото; този аспект на освобождението има социално-икономическа насоченост , затова може да промени самата структура на обществото.

2. Човешко освобождение, т.е. тук се търси по-дълбок поглед към корените на самата антропология и етика. Това е освобождение на човешките същества, от всичко онова , което ограничава тяхната способност да се развиват свободно и с достойнство.

3. Освобождение от егоизма и греха, при което е поставен нов акцент върху необходимостта да бъде премахнат и последният корен на неправдата – греха, разбиран не само в традиционно – библейския му смисъл, но и в социално-икономически и политически аспект.

Теология на социалното евангелие
За разлика от теологията на ортодоксалното християнство, която е христоцентрична, теологията на „социалното евангелие” е силно антропоцентрична (човекоцентрична). Привържениците на социалното евангелие наблягат на социалния и обществен аспект на християнството, повече от всички други аспекти, като предявяват открити политически претенции и стремеж към властта. Да бъдеш християнин, според тях, не е да имаш определена вяра в Бога и Неговия план за спасение на човека, а да живееш безкористен, набожен и активен християнски живот в услуга на другите. Следователно изкуплението не е само изкупление на човека, но и освобождение на хората от „репресивните социални структури“ и изграждане на Царството дори без телесното явяване на Христос за втори път! По тази причина теологията на социалното евангелие се крепи на три основни стълба:

1. Постмилениална есхатология: Писанията биват тълкувани по такъв начин, че да се напаснат към постмилениалното учение. Пример с проповедта на планината: Думите на Исус се преекспонират и им се придава смисъл и значение, каквито самият Исус не е влагал! Особено що се отнася до блаженствата и Господната молитва нещата са драстично изкривени. Например стиха от Матей 6:10: „Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята“ бива представен като задача, която Бог е поставил на християните – Да построят Царството Му тук на земята със собствени, човешки усилия. Второто пришествие на Исус няма да се случи, докато не се създаде справедлив обществен строй, в който християните доминират явно и категорично!

2. Проблемите на социалната справедливост, като съществуването на бедност, алкохолизъм, престъпност, расови напрежения, гета, лоша хигиена, детски труд, неадекватни профсъюзи, лоши училища, както и опасността от война .

3. „Дела, а не вяра”. Теологията, доктрините и дебатите около тях поставят християните в кулоарите на обществото в положението на наблюдатели, а не участници в обществените процеси! Затова няма значение в какво вярва, а какви са животът и делата на християнина!

Реконструкционизъм, Доминионизъм, Теономия
Тези принципи служат за фундамент на различни култове и учения, от които може би най-разпространен е Християнският реконструкционизъм (ХР), наричан още Теономия или Доминионизъм! ХР започна своето развитие през 1960 в рамките на Реформираната или Заветната теология, произлизаща основно от (Реформираното и Ортодоксално) Презвитерианство, но не се поддържа от всеки приемник на Реформираната или Заветна теология. Накратко, какво представлява християнският реконструкционизъм.

Теономията включва прилагането на Божия закон, и по-специално на Библейския закон, върху всички сфери на живота. Тя също изисква от човека да се обърне към целия Божий закон – включително и гражданския закон на Стария Завет – като необходимо допълнение към спасението по благодат чрез вяра.

Реконструкционизмът се старае да замени демокрацията с един теократичен елит, който управлява чрез налагането на тяхната интерпретация на „Библейския Закон“. Реконструкционизмът ще елиминира не само демокрацията, но и много от нейните проявления, като професионалните съюзи, законите за граждански права и държавните училища. На недостатъчните християни ще им се откаже гражданство, и вероятно ще бъдат екзекутирани. (Изглежда, че това автоматично би поставило по-голямата част от читателите на Pastir.org в графата „осъдени на смърт”)

Тази теокрация е толкова жестока, че тя ще разшири смъртното наказание отвъд рамките на престъпления като отвличането на деца, изнасилването и убийството и ще включи престъпления като богохулството, ересите, прелюбодейството и хомосексуализма… Очевидно е ,че една такава теория не трябва да бъде оставена да циркулира в евангелските събрания и хората трябва навреме да бъдат предупредени за тази скрита опасност!

Капаните на социалното евангелие

Политическата дейност
Постмилениалната есхатология е основния мотив за политическата дейност на религиозните организации, проповядващи социално евангелие. Идеята е да се използуват църковните структури с тяхната членска маса, за да се оказва политически натиск, с цел постигане на социална справедливост. Крайната цел е установяването на Царството без да е нужно Христос да идва реално в плът! Според тях, той евентуално може и да дойде , но не и преди да бъде построено Неговото царство

Какво казват Писанията?
Йоан 18: 36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

В Йоан 6:15,1 Петрово 2:11, Ефесяни 2:19, Евреи 11:13, 1 Кор15:19, Тит 2:13 и множество други стихове ясно и точно се казва, че Царството не е от този свят и че ние сме само чужденци и пришълци на тази земя!

В Писанията няма нито един пасаж, в който поне да се намеква за някакви политически амбиции на Исус или учениците Му. Няма нито един стих, който да ни кара да считаме, че усилията на апостолите са насочени към физическото установяването на Божието царство на земята, още по-малко самите те или другите ученици да желаят участие в управлението. Но това, което виждаме в Мат 22:17-21; Йоан 19:12-15; Марко 12:14-17; Деяния 25:3-8 и много други стихове е, че враговете на Христос използуваха властите за да се борят с Христос и учениците! Фарисеите и садукеите – представителите на официалната религиозна общност търсеха подкрепа от езичниците облечени с власт, за да се борят срещу Църквата!

Социалната дейност
Както вече стана ясно, социалното евангелие не е евангелието на Христос. Това си е най-обикновено друго благовестие, насочено не към спасението на хората, чрез вяра в Исус Христос, а към промяна на обществото, без значение от вярата.Още в първите години на появата на ДСЕ, известният евангелизатор Дуайт Муди, който въпреки, че сам е израснал в ужасна бедност, се обявява против социалното евангелие, тъй като то отклонява вниманието на бедните от необходимостта от спасение и ги концентрира само върху социалната помощ. Самата идея чрез социална дейност да се привличат хората, често се използва от различни религии, например исляма. Искам да цитирам професора по сравнителна теология от Варварския университет – Зигфрид Кантуел-Смит: „За разлика от християнството, където социалното евангелие се появява преди стотина години, то присъства в исляма от самото му начало”

Какво казват Писанията?
Може би първия сблъсък между Христовото и социалното евангелие, наблюдаваме в Матей 26:6-16. Точно този сблъсък става причината Юда да предаде Исус Христос! Самите думи на Спасителя „…сиромасите всякога се намират между вас…” са достатъчни за да разберем, че социалното зло не може да бъде изкоренено, затова в Гал 2:10 виждаме желанието на апостолите да не се забравят бедните, но да има грижа за тях. По тази причина в Яков 1:27, Рим 15:25-27, Рим. 12:13; 2 Кор. 9 се описват не само заръките на апостолите , но и примерът на вярващите, които спомагат за снабдяването на нуждите на другите светии. Но на различни места (1Тим 5, 1Сол3) изрично се упоменава, че благочестието е вътре в събранията и в помощ на нуждаещите се и в същото време в 2Сол 3:10, ясно се казва, че не трябва да се помага на такива ,които не искат да се трудят!

Важно е да разберем, че основната насоченост на Писанията е към самото благовестие, а не към социалните му аспекти. В Лука 12:21;Матей 6:33 ясно се казва, че нашите приоритети не са снабдяването на материалните нужди, а Неговото царство и оправданието (правдата). Историята на Църквата познава доста случаи, в които благочестието се е изродило в лицемерен легализъм и себеправедност отблъскваща хората от Спасението!

Социалното евангелие и политиката днес
Поради краха на марксизма в световен мащаб, много политически партии и движения прегръщат идеите на социалното евангелие, като една работеща алтернатива. Например мексиканските сапатисти, колумбийската групировка ФАРК и перуанската „Сендеро луминосо”, оставят атеистичния марксизъм-маоизъм и приемат идеите на социалното евангелие.

В САЩ в началото на XX век Движението на социалното евангелие оказва сериозна подкрепа на Демократическата партия , но идеите му не дават очаквания резултат за привличане на избирателите. Въпреки това и до днес социалното евангелие има сериозен принос при формирането на идеологическите и икономически платформи на ДП, без това да променя нейния либерален статут. В редиците на ДП има много хора свързани с идеите на социалното евангелие. В последните години често се споменава името на д-р Антъни (Тони) Камполо-баптистки пастор и университетски преподавател , съветник по духовните въпроси на президента Бил Клинтън и изявен проповедник на социалното евангелие! От друга страна един от големите религиозни култове- Нова апостолска реформация (НАР), също се базира на идеите на социалното евангелие, но подкрепя Републиканската партия.

Водачът на НАР – Питър Вагнер се запознава със социалното евангелие и по-специално с богословието на освобождението, докато е мисионер в Боливия. Интересното е, че през 1970г. той публикува книгата „Теологията на Латинска Америка – радикална или евангелска?” („ Latin American Theology, Radical or Evangelical?”( Grand Rapids, MI, Wm. B. Eerdmans, 1970).

В тази книга Вагнер критикува идеите на Ричард Шаул, Хосе Мигез Бониньо и Рубем Алвеш като казва: ”…Със сигурност можем да кажем ,че марксистко ориентираната идеология при тях е толкова колкото библейската…”(стр.59). Обвинява ги, че проповядват вид синкретизъм, който отдалечава църквата от първоначалната и цел – да довежда хората при Бога, чрез Исус Христос! Християните имат социален дълг към хората, като израз на християнска любов, но това служение, може да включва капитализъм, може и социализъм. Може да бъде постигнато чрез естествена еволюция, но може и чрез насилствена революция! Латиноамериканските леви имат право да критикуват евангелските църкви за недостатъчното социално ангажиране, но това трябва да е на втори план, а приоритетни да са религиозните дейности!

Очевидно е, че на малко по късен етап Вагнер осъзнава потенциала, който тази идеология притежава и я адаптира така, че да бъде възприета положително от американската аудитория! За разлика от латиноамериканците, които открито проповядват и въоръжена борба, Вагнер поставя ударение върху теономията, постигната с политически средства! Не случайно НАР охотно демонстрира политическите си пристрастия, както и подкрепата за своите кандидати. Известни са ни имената на Сара Пелин и Мишел Бакман, които членуват в НАР и на Рик Пери, който симпатизира на НАР.

Разликата между социално евангелие на НАР и „класическото”, се състои в обществените групи към които е насочено. Едните са се насочили към богатата и средната класа, а другите към афроамериканците, имигрантите и бедните слоеве на обществото. Очевидно е ,че социалното евангелие има позиции в американската политика, а от там и възможността да влияе на целия свят!

В България проводници на социалното евангелие са структурите на вероизповеданието АРЦ, което е част от НАР и някои гравитиращи около тях малки църкви. Начинът по който те налагат презвитерианския реконструкционизъм и постмилениализъм, както и еманципацията на ромските пастори обединени в АРП, е пример за налагане на богословски режим от латиноамерикански тип на социалното евангелие т.е. реформирано богословие предложено от харизматичен тип църкви на бедни малцинствени общества. В момента АРЦ развиват бурна обществена дейност, въпреки че като членска маса вероизповеданието е доста малобройно. Идеята е чрез множество инициативи да попаднат в публичното пространство, а от там и в политиката.

Забъркването на църквите с политиката винаги е имало трагични последици за истинските вярващи! Нека не забравяме, че само допреди 70-80 години протестантските църкви в Германия са имали решаващ принос за избиването на милиони евреи и ХИЛЯДИ ХРИСТИЯНИ с еврейски произход! И това само за да се харесат на националсоциалистическата партия и нейния лидер Адолф Хитлер! Подобно на своите предшественици, днешните поборници на социалното евангелие се стремят всячески да докопат властови позиции, уж за да построят Божието царство, а всъщност за да могат да се справят с Църквата.

Няма да е странно, ако постигнат политически успех, тъй като точно социалното евангелие със своята антропоцентрична насоченост може би е едно от ученията, които ще подготвят почвата за идването на антихрист! Не твърдя, че точно в този формат ще бъде платформата му, но съдейки от протичащите в света процеси, можем да допуснем, че има такава вероятност!

rd

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

28 Responses to Социалното евангелие – друго благовестие

  1. Veniamin Peev on 16.04.2013 at 12:25

    Статията на Страхил Иванов е изключително актуална. Тя е богата на информация и библейски-критична. Това показва, че в сферата на българския евангелизъм вече е настъпил краят на безпринципността, беззъбието и бездушието на „официалната линия“ на ОЕЦ, която възприема безразсъдно всяка идея, дошла от Запад и всяко щракване на пръсти от страна на религиозно непросветени политици.
    „Политическият елемент“, който се натрапва напоследък върху евангелското богословие, ритуали и религиозна практика благодарение на някои непросветени лидери, е чужд на духа на Христовото учение за грях, окаяност, прошка, изкупление, оправдание и спасение на всеки човек.

    Поздравления за автора на горната статия!

  2. Добре представена и аргументирана статия с точни в повечето случаи описания на изкривяванията на „социалното евангелие“.

    Някои твърдения обаче са пресилени и дори неадекватни. Това че реконструкционистите искали въвеждане на смъртно наказание за да наказват греховете със смърт не е подкрепено нито с примери от тяхното богословие нито с конкретни исторически примери. Не бива богословското несъгласие да води до изопачаване на тезата на другия. Сигурен съм, че самите реконструкционисти биха изразили несъгласие с тезата на автора.

    Втората ми критична точка е относно участието на хриситяните в политиката. Християните не участват в политиката за да вземат властта, а за да имат публично свидетелство за полза на църквата и на обществото. Без християнско влияние в публичния процес имаме победа на социализма и нещата стават по-зле за християните и за невярващите. Маргинализирането на вярващите и вярата е първата задача на марксистко-ленининистите и тяхната държава. И досега има законова забрана за „ползване на религията за политически цели“. НО няма забрана атеизма да се ползва за същите цели.

    Без съмнение обаче авторът е напипал много точно същността на АРЦ – богословски бедна, но политически гладна за власт култова органзиция имитираща евангелска общност. Да си представим сега Иво Койчев президент…Или защо не Г. Бакалов?

  3. Максим Максимов on 16.04.2013 at 15:14

    Г-н Виктор Костов в интернет все още се намира една статия която опровергава твърденията ви в блога на Валентин Велчев който пише че кодифицирания Моисеев Закон трябва да се прилага директно спрямо обществото. „Теономията в Християнската Етика“, спори, че Моисеевия наказателен закон трябва да се прилага в Американския Граждански закон. В едно Рекнострукционистко общество има петнадесет престъпления, които заслужават смъртно наказание като: убииството, изнасилването, содомията, отстъпничеството, магьосничеството, нарушаването на съботата, богохулство, и непоправими деца. За Бансен, един нахален тинейджър или такъв, който редовно се напива и е разсипник, или такъв, който нарушава гражданския закон заслужава да умре за греха си. http://kosmos-21.blogspot.com/2011/07/blog-post_22.html

  4. Вяра on 16.04.2013 at 19:15

    Спартанци от всички страни, кво стана?!?

  5. Страхил Иванов on 16.04.2013 at 21:04

    Благодаря ви за отзивите!
    За написването на тази статия, много ценна информация получих от книгата на д-р Пеев – “ Съвременни богословски системи“, така че коментарът му наистина е важен за мен.
    Относно коментара на Максим Максимов, казаното от него е много точно, само искам да добавя, че освен статията за реконструкционизма, Валентин Велчев има и други много полезни разработки,например монографията „Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма“

    Д-р Костов, при цялото ми уважение към вас, ще си позволя да не се съглася с мнението ви относно участието на християни в политиката. Ако Бог е дал на някой християнин позиция във властта, няма какво да кажа против това, но организираното участие на църквата, например чрез партия във властта, неизменно ще ги отклони от първоначалната цел. Опитах се да намеря поне един пример в историята на църквата, в който църквата да е спечелила някаква власт и да не се е покварила. Дали ще е лютеранската църква в Скандинавия или пуританите в Америка, винаги добрите идеи се превръщат в ужасяваща репресивна система.
    Ненапразно лорд Актън е написал прочутата си фраза „ Властта покварява, абсолютната власт покварява абсолютно“, не до някой случаен човек , а до лондонския епископ Мандел Крейтън.
    Но ако вие ми дадете подобен пример, ще ви бъда много благодарен и ще трябва да си коригирам мнението!

  6. Виктор Костов on 16.04.2013 at 22:08

    Г-н Иванов, напълно съм съгласен с написаното в коментара Ви. В никакъв случай не бива да ме разбирате, че подкрепям идеята за налагане чрез меча на светската власт на Божието царство на земята. За подобно дело и богословие няма никаква библейска обосновка нито, както правилно посочвате, исторически доказана полза. Ако църквата и държавата биха били едно то бихме имали религиозна комунистическа система. Както беше една партия една държава. Но няма как да не застъпвам ангажираността на християните с обществения живот и обществените проблеми. Християнската позиция е град на хълм, сол и светлина и т.н. вие знаете тези учения на Христос. Искейпизмът тоест бягството от действителността може понякога да изглежда като духовност, но често е страх от отхвърляне заради вярата и слабо разбиране за мисия.

    Как обаче да тълкуваме атеистичня подход на чл. 166 от НК? Или другите забрани за ползване на религята за политически цели? Да го приветстваме ли като едно богоугодно изражение на отделянето на църква (религия) от държава? Ако вие например се противопоставите на хомосексуалният брак, който след като държавата направи законен във Великобритания и Франция, ще дойде и тук, и Ви кажат, че е противозаконно да дискриминрате хомосексуалистите, като не искате да ги бракосъчетаете във Вашата църква, това занимаване с политика ли е от страна на църквата? Или апологетика и защита на свободата на съвестта и вярата? Когато кесрят заповяда на Божиите люде как да си четат Библията и задължи всички, включително вяраващите да приемат, че полът и бракът се предефинируеми категории, да се противопоставите на тези държавни изисквания е служение и евангелско свидетелство, но би ви било забранено, защото бихте „използвали религията за политически цели”.

    Така че, не бива да бъркаме публичния живот и зразяване на вярата, с опита за политизирането и ограничаване на вярата само като светски закон. Войнстващият атеизъм в продължение на години успя да убеди християните в комунистическите страни, че е редно публичния живот да се базира на атеизма, а религията да бъде просто разрешена от държавата, като проява на хуманизъм от нейна страна към странностите на хората, които все още държат на „тази отживелица”.

    Държавникът трбява да е наясно, че е само Божи служител, а нe самия бог. Иначе настава известната ни тирания, който води и до сегашната криза в личността, обществото и стветското управление. И кой да оповести това на държавника, ако не християнинът, който дава Божието Богу и касеревото кесарю и не бърка тези категории и даване?

  7. Георги Грозев on 17.04.2013 at 9:31

    Статията е с правилна насоченост за връзката между социалното евангелие, и реконструкцията и нео апостолите и тази връзка не е само в постмилениалната доктрина а в стремежа към светската власт. Доктрината играе много малко роля в тази йезуитска диктатура и може да бъде сменeна по всяkо време щом оправдава целта. Надяваме се г-н Иванов да продължи да пише още по този малко познат аспект на християнската диктатура в третия свят с която се налагат капитални промени в историята на общества и народи

  8. Veniamin Peev on 17.04.2013 at 18:45

    Социалната тема може да бъде само един от аспектите на християнската доктрина – ние живеем в дадено общество и не можем да обръщаме гръб на проблемите в него. Но евангелската вест не може да бъде изцяло „социална“, защото тогава се задушава сърцевината на християнството, което носи вестта за спасение ЕДИНСТВЕНО чрез Исус Христос. Социални теми са разглеждали големи съвременни богослови като братята Нибур или Карл Барт. Един от най-видните съвременни богослови на постмодернизма, хърватинът Мирослав Волф, също се занимава със социална проблематика: ролята на труда, пораженията на войната, религиозно-етническите вражди и т. н.
    При богословите на освобождението в Латинска Америка обаче християнският фокус е напълно изместен и смесен със социално-икономическите идеи на марксизма. Това вече замъглява сърцевината на християнството на Христос и го превръща в идеология на Варава.

  9. Светослав on 17.04.2013 at 21:50

    Статията ми хареса- не са стигнали до там до където е описано, но имат шанс да се превърнат в комунисти така или иначе! А когато Господният ден дойде, всичко това ще се срути, защото няма основа, пък е и хартиена кула!

  10. Георги Грозев on 17.04.2013 at 23:09

    Разбирам сентенцията на Страхил Иванов, но това което описва са социалистически доктрина които в България няма как да проработят дори въведени предимно от екстремни капиталисти. Освен ако разбира се тези които я въвеждат не заиграят като пастирски ченгета

  11. pety on 18.04.2013 at 9:49

    koga vednaj za vinagi shte si otide toya proklet komunizam,zada ostavyat naroda svobodno dahvaly Gospoda.Amin

  12. Страхил Иванов on 18.04.2013 at 11:18

    Напълно споделям мнението на д-р Костов,че Църквата трябва да е морален коректив на обществото с ясно изразени позиции по актуалните въпроси на това общество! Друг е въпросът доколко, хората, които би трябвало да изразят позициите на евангелските християни, имат смелостта да го правят! Явно не са като Йоан Кръстител, та да рискуват главите си!

    Г-н Грозев,и други хора смятат като Вас, че социалното евангелие не може да спечели позиции в България и Източна Европа. И имате своите основания. Но в случая не можем да пренебрегнем ориентацията на СЕ към малцинствата. В България и други страни виждаме как едно добре зомбирано и организирано малцинство, може да влияе на политиката на цялата държава!
    Другото нещо ,което малко ме притеснява е скоростта с която това евангелие се разпространява по целия свят. Арабската пролет го доказа. Вярно е, че няма общо с християнството като учение, но както Вие и д-р Пеев посочвате, социалното евангелие не се отличава с някаква доктринална принципност :).
    Ако следим събитията в САЩ, Южна Америка, Южна и Северна Африка,ще видим много интересни процеси. Точно тези процеси в световен мащаб, ще се опитам да покажа в следващата статия-продължемие на тази!

  13. Иван Георгиев on 18.04.2013 at 13:19

    Стана ми интересно мнението на г-н Грозев и в частност какво е отношението към такива доктрини в най-голямата българска деноминация на СЕПЦ. Преди години в Бургас бe потушен опит за подобно социално реформиране на богослужението. Това има ли някакво отношение към статията?

  14. Виктор Костов on 19.04.2013 at 13:04

    Г-н Максимов, в оригиналната статия, която наистина добре е преведена от г-н Велчев, става ясно, че авторът-критика на реконструкционизма е пристрастен.

    Обвързването на реконструкционизма с антихрист и това, че реконструкционистите щели да преследват християни няма основание. Освен това „нова инквизиция“ има тогава когато има реално прилагане на мъчения срещу другомислещия. Гари Норт не ми е известно да държи някакъв управителен светски пост нито да е приложолин убиване с камъни към настоящия момент спрямо членове на своята общност. На следващо място, забележете, че има различия между Рашдуни и Норт – тоест не може да се извежда, че няма противоречия при самите реконттрукционисти. Не трето място, критиците на реконструкционистите не са само богословски несъглесни с тях, но и войнстващи атеисти (това знам от прочит на статия в списанието на атеистичната американска организация, която също представя богословието на Норт в „апокалиптична“ светлина Americans United for the Separation of Church and State. Те се борят за „разделяне на църква от държава“, като искат да придадат на Първата поправка от Американската конституция същото значение като „разделението“ в Европа и комунистическия и посткомунистическия свят – тоест църквата не може да влияе в политиката, но държавата може да се меси в църквата и да й дава ограничителни предписания, за да държи настарана от публичния дебат. Такава идея, пропита с фаворизиране на атеизма Първата поправка няма.

    Всяко включване на християните в политиката предизвиква неминуемо истерия у левите в САЩ, така наречените „прогресивни“ и „либерални“ групи и медии. Те искат този контрол и потискане на религията, която е налице при нас. Затова и реконструкционистите, с някои свои крайни виждания, доколкото са вярно предадени, са лесна мишена за критика, която се поема и продължава от християни на богословска вълна. Затова и политически фигури като Сара Пейлин, Мишел Бакман биват окарикатурявани в централните медии, поради моралните и консервативни политически позиции които заемат.

    С две думи – участието на християни в публичния процес и светското управление е недопустимо, според левите. Виж тук – http://www.au.org/

    Реконструкционистите могат да бъда държани отговорни за няколко неща: странна есхатология, интелектуална гордост, буквализъм в прилагане на Стария завет в новозаветната ера (поне частично). Но тяхната „ерес“ не е по-голяма от странните учения по нецентрални доктрини на много други християнски и християнстващи течения – православни, католици, адвентисти, харизматици и какви ли не, на които се делим.

    В същото време идеята, че именно хуманизмът е врагът на църквата, значението на образованието за запазване на семейството и Божия мандат, неодобрението срещу тиранични режими от социалистически и националсоциалистически тип са техни постижения. На Рашдуни се приписва следната мисъл: „Покажи ми какви са ти законите, и ще ти покажа кой е твоя Бог.“ Като юрист считам, че констатацията му е брилянтна.

  15. Георги Грозев on 19.04.2013 at 15:56

    Г-н Костов тук не става дума за класически постмиленианизъм или християнска реконструкция от американски тип. Всички помним когато тези идеи се представяха в България по един обоснован и ерудиран начин апостол Георги Бакалов и неговите протежета бяха против с двете ръце. Дори прокламираха за един милион спасени като контрареформация. С наближаването на срока за изпълнение на пророчеството обаче кормилото се завъртя. Днес агентите са виновни че в България няма един милион спасени a лъжепророците си почиват в мир и пророкуват ново политизиране за ролята на църквата в обществото. Опасността не е в заемането на дадена богословска или дори политическа позиция. Опасността за която г-н Иванов пише е безгръбначното подскачане от едно богословие в друго с цел удовлетворяване на богати спонсори. Чии интереси обслужва такова въртеливо богословие – във всеки случай не на църквата в България!

  16. Виктор Костов on 19.04.2013 at 23:08

    Г-н Грозев, с така направеното от Вас уточнение съм напълно съгласен. Представящия себе си за апостол Георги Бакалов, ако приемем, че е представител на християнската реконструкция и теорията за доминиращата църква, има завидните способности да направи отблъскващи идеите, които проповядва и за най-запалените привърженици на същите.

    Той успя да направи противни на обществото протестантите, защото наричаше себе си с това име, докато хулеше вместо да критикува градивно и принципно тоталитарната власт; на път беше да опорочи идеята за свобода на религията и съвестта, защото се представяше за борец и на тая нива (и аз почти му се хванах). Направи и процеса по осмисляне и очистване на църквата от ролята на комунистическата държава в нея чрез агентурния апарат карикатурен с безкрайните писъци колкото той е чист, колко всички други са маскари с жалби и доноси до адвокатски организации, премиер, САЩ и европейска комисия. Въпреки, че беше дал пълен списък с пасомите си на полицията през 1992 г. докато клейменият от него „агент“- Еленков нямаше дори в т. нар. агентурно досие данни да е докладвал на ДС за вярващи.

    Опортюнизмът, наглостта и безпринципното заимстване на ключови фрази, за да бъдат употребени за лична изгода рано или късно ритат обратно. Бакалов има фразеологията, с която да успи невнимателните си слушатели, но няма реалният потенциал, за бъде реформаторът (или реконструкторът), за който се представя.

    Просто човекът обича парите, вниманието, себе си, и собствените си измислици (лъжливи пророчества, например) и не се притеснява тия свои страсти да облече в библейска и високопарна политическа терминология. Много вярващи в България берат горчивите му плодове. Свързване на определено учение (или огранизация, като НЛФ) с името на Г. Бакалов води до несъмнено поставянето на това учение под съмнение за неговата истинност и искреност. Не е ли време да ги познаем по плодовете? Ако съм разбрал правилно, Вие застъпвате същата теза.

  17. Владимир Николов on 20.04.2013 at 16:48

    Разбира се, че социалното евангелие е друго благовестие. Но ограничаването на Божието царство и християнски живот само до личното оправдание е деструктивно, както и социалното евангелие. Църквата като институция не е натоварена с държавно управление. Но тя има роля в освещението и подготовката на вярващия за всяко добро дело, включително праведно управление и участие в политиката, включително и оказване на обществен натиск. Църквата насърчава, а не ограничава доброто дело и макар индиректно има политическо влияние.

    Също мисля, че некоректно са представени като учения на теономията долните твърдения. Добре е да има бележки от къде се цитират.

    “Да построят Царството Му тук на земята със собствени, човешки усилия.”
    Това с човешките усилия е пришито. Неприсъствието физически на Христос не означава, че граденето на Царството е с човешки усилия, защото Той е с нас до свършека на века.

    „ДА се обърне към гражданския закон на Стария Завет – като необходимо допълнение към спасението по благодат чрез вяра.”
    Теономия като средство за господство съм чувал, но като средство за спасение … или е тотална ерес или тотална клевета.

    „Налагане на царството от горе надолу с политическа власт.”
    Учат изграждане от долу на горе чрез евангелизиране и научаване на всички народи.

  18. Miro on 21.04.2013 at 14:02

    „Да бъдеш християнин, според тях, не е да имаш определена вяра в Бога и Неговия план за спасение на човека, а да живееш безкористен, набожен и активен християнски живот в услуга на другите.“

    Vaprosa mi e: „Vazmozhno li e da imash opredelena iskrena viara v Boga i Negovia plan, a v sashtoto vreme da zhiveesh koristen, bezbozhen, i neaktiven hristianski zhivot, kato ne si v usluga na drugite.“ Mislia che otgovora e iasen!

    Zashto triabva da se postavia alternativata: ili si viarvash ili si socialno angazhiran. Tova e logical fallacy narechana „false alternatives.“ Razbira se mozhe da si socialen bez da si viarvasht, no ne e vazmozhno da si viarvash bez da si socialno angazhiran.

    Niamam mnogo vreme da dalbaia v tazi tema zashtoto e mnogo dalga. I az sam bil dosta revnosten propovednik v minaloto shreshtu soc. evangelieto.

    Vazhnoto v Hristianstvoto e balans – ako sme anti-socialni i sektantski nastroeni po dobre da idem v manastir i da sme otdelni ot sveta. Niama kak hristianinat, koito ne e monah da ne e socialno angazhiran. Dori i istinskite monasi imat soc. deisnosti. Viarata se izraziava v obshtestvoto. Isus e kazal che ako ne ste go napravili na 1 ot malkite mi bratia, ne ste go napravili na men. (Mateia 25). Tova ne e li socialen aspekt da evangelieto? Koi shte othvarli Gospod ot prisastvieto si?

    Vazmozhno li e samo da viarvash bez da si socialno angazhiran – takova hriastianstvo niama. Razbira se az ne podkrepiam krainostite, no triabva balans. I ne smiatam che Bog blagovoli v tova da se kritikuva armiata na spasenieto, koiato nosi hristovata vest na tolkova mnogo nuzhdaeshti se hora po sveta.

    Za politikata: Sled kato Gospod e kazal da sme sol i svetlina na tozi sviat, tova po kakav nachin izkliuchva politikata? Ako ne mozhe hristiani da sa v politikata, to tazi sol i svetlina ima granitsi, a tova ne v Slovoto. I mozhe da ni dovede sled tova kam izvoda: znachi shtom ne mozhe da si hristianin v politikata, znachi ne mozhe i da pravish biznes ako si hristianin. Tova znachi li che vsichki hristiani triabva da uchat v seminarii i da stanat pastori i propovednitsi, togava kak shte sme svetlina i sol v sveta. Prosto niama da badem.

    Az lichno sam chuval Tony Campolo predi godini i sam govoril s nego, taka da se hvarliat kritiki sreshtu hora s koito avtora e po malko zaponat ne e umestno.

    Ili da kajem che David Wilkerson e sgreshil kato e sazdal Teen-Challenge za da rehabilitira narkomani. Te otivat tam ne zaradi viarata, no mnogo priemat viarata v posledstvie.

    Petdesiatni i harismatichni tsarkvi sa nai aktivnite socialno v razvivashtia se sviat. Taka izpalniavat i Velikata Povelia i velikata zapoved: Da se obichate edin drug.

    Razbira se pak kazvam, ima krainosti koito ne priemam, no sashto ne mislete che mozhe da si hristianin bez da si socialno angazhiran i da si malchish za nepravdite v tozi sviat. Pripomnete si Wesley, ili Willberforce, William Carey koito lobira spiraneto na obichaia Satee v India, i t.n. Tsarstvoto Bojie triabva da se razprostraniava ne samo v tsarkvata, no i v sveta. Ne samo s propoved no i na dela. (Vizh Deiania 6 – grizhata za vdovicite).

    Mozhem da go kajem po tozi nachin soc. evangelie e drugo blagovestie, no i nesocialno evangelie sashto e drugo blagovestie. Ednoto ne mozhe bez drugoto.

    Pozdravi i Blagoslovenia

    Miro

  19. Veniamin Peev on 21.04.2013 at 14:44

    На разсъжденията на Миро, който може би коментира далеч извън България, би трябвало да отговори авторът Страхил Иванов. Но и аз съм изкусен да кажа туй-онуй.

    Явно Миро не е вникнал достатъчно задълбочено в статията. Там става дума не за „социални“ аспект и резултати на благовестието Христово, а за „социалното евангелие“ на Ричл, Раушенбуш, Гутиерез и др., което е осъдително. Става дума за „вмъкване“ на чужди идеологии като либерализма, марксизма и т. н. в Христовото учение за „спасение“ и „вечен живот“. Няма да опровергавам тезите на Миро с обем като неговия. Но неговото разбиране за „социално евангелие“ очевидно е размито с разбирането за „социален аспект“ на Евангелието. Първото е общо, а второто – частно понятие. Въобще това мнение на Миро е типично популистко.

  20. Георги Грозев on 21.04.2013 at 15:56

    Miro опитах се да разбера какво казвате но ще е нужно да обясните позицията си преди да направя заключение по написаното от вас. Това не е опит да дискредитирам мнението ви – дори обратно но това което вие сочите за социално евангелие е по скоро позицията на църквата в обществото като цяло. Защото сигурно не смятате че църквата трябва да подържа политически режими като този на Мусолини и Уго Чаевс?

    Същият въпрос важи за г-н Николов който не е наясно какво е социалното евангелие и либерационна теология и техните последствия за държавите от латинска Америка. Дори в България вече се вижда как подобно „социално” мислене отвръща вярата на ромите в Христа и я повежда към социалната политика на БСП, докато самите роми остават в периферията на обществения живот – без депутати и законово представляване.

    По първия въпрос трябва да сме абсолютно откровени че отричането на физическото присъствие на Христос е ерес за която Йоан пише че идва от антихриста и онези които не признават Христос в плът са антихристи. Според социалното евангелие църквата е вече живее в Милениума който е започнал на петдесятница но без Христос да е тук.

    Вторият ви въпрос г-н Николов е напълно нормален защото точно това е големия богословски гаф на теономията. Не може да сме спасени по благодат без дела а да живеем по принципи и дела изисквани на старозаветния закон. Това е фарисейски легализъм който отрича жертвата на Исус Христос заради което Павел писа на църквите в Галатия че онези които по благодат спасени а търсят да живеят под закон са чародейски омаяни и не гледат на Христа.

    Третата ви точка е просто грешна. Богословие което отрича свободната воля няма как да практикува евангелизиране и научаване на всички народи защото според него всички народи няма да се спасят а само предварително избраните. Както пише автора това автоматично би поставило по-голямата част от читателите на Pastir.org в графата „осъдени на смърт” Не може да има изграждане отдолу нагоре след като изграждането се ръководи от пророци и апостоли които седят като фараони на върха на църковната, политическа и финансова пирамида. Петдесятното движение затова се налага в бедни съсловия отхвърлени в политическата периферия защото когато Духът слезе над най-бедния и неукия, той получава власт и авторитет над най-учения и заможния. Тогава Божието царство е наближило наистина. Социалното евангелие то затова е и социално – не защото отхвърля социалната роля на църквата, а защото опитва да наложи царството политически чрез социален натиск вместо чрез реда и закона на Духа за който ви писах.
    Темата е важна и благодаря на автора и на Виктор Костов за балансираната позиция. Пресечната точка на политизирани богословия като социалното евангелие, християнска реконструкция и апостолска реформация трябва да бъде посочена много точно като опасност от ереси и политизиране на самата църква отвътре. Реформацията през средновековието не е дело на апостоли или пророци а на хабилитирани богослови и добре обучени вярващи. Както те така и истинските апостоли и пророци никога не са били в съюз с господстващия религиозен клир или на една маса с царе, крале, императори и президенти.

  21. Страхил Иванов on 21.04.2013 at 22:42

    Извинявам се за късното ми включване в дискусията, но имах уважителни причини 🙂
    Благодаря на д-р Пеев и г-н Грозев, за коментарите им относно критиките и въпросите на Владимир Николов и Miro.
    Г-н Владимир Николов, наистина е  сериозен пропуск, че не съм споменал източниците на информация, които съм ползвал, но те наистина са много. Все пак в един от коментарите споменах,за най-съществените от тях. Но мисля, че съответно от ваша страна е сериозен пропуск, че не сте чели коментарите на другите участници. Не знам как разбирате кога нещо е пришито и кога не, но за мен когато някой авторитетен проповедник заяви „ Исус, няма да дойде скоро,защото още не сме построили напълно Неговото царство”,  е логично да го приема буквално! Изрази подобни на вече цитирания, можете да срещнете в десетки проповеди, статии и книги на проповедници на социалното евангелие и писатели-реконструкционисти.

    Miro, разбирам, че вие се познавате лично с Камполо , а аз не, но не разбирам къде видяхте в изречението <> някаква „хвърлена критика” по негова адрес.
    И малко е странно как след като доста години сте били проповедник срещу соц. Евангелието, не сте разбрали това , което толкова ви озадачава в <>. Явно е, че не съм успял да го обясня достатъчно ясно. Ще се опитам малко по-просто да го кажа: „За тях не е важно в какво вярваш, а какво показваш с живота си” . От това съответно налага  извода, че Спасението не е чрез вяра, а чрез добри дела.
    Именно това е основната заблуда на другото благовестие, наречено социално евангелие! От тук до Ню ейдж е по малко от крачка…

  22. адв. д-р Виктор Костов on 23.04.2013 at 15:55

    Камполо е еретик.

    Виж тук (англ.) http://battle4truth.wordpress.com/2008/05/05/heretic-quotes-from-tony-campolo/

    Превод на един цитат, за предястие:

    „Да отидеш на небето е като да отидеш до Филаделфия …. Има много начини …. Няма значение как ще стигнем там. Ние всички се озоваваме на едно и също място. “

    -Тони Камполо
    „Carpe Diem: Хванете на ден“, 1994, стр. 85-88

  23. Veniamin Peev on 23.04.2013 at 19:49

    Вярно е, че Т. Камполо има немалко странни изказвания, но не бива да ги отделяме от характерния контекст на американската реторика. Доста американски „духовни“ водачи си позволяват импровизации, които или са под влияние на идеи на Ню Ейдж, или отразяват някакви социални и политически моди.

    Тъй като адв. д-р В. Костов ни кани с „предястие“ на американската реторична трапеза, съм изкушен и аз да предложа една „шопска салата“:

    Просперитетният ас Морис Серуло вика: „И когато се изправиш тук, братко, ти не гледаш към Морис Серуло; ти гледаш към Бога. Ти гледаш към Исуса“. Това, което твърдяха и Джим Джоунс и Муун, аз го наричам „чиста проба“ богохулство!

    Друг просперитетен ас, Робърт Тилтън, вика: „Аз няма да отида на кръста, аз отивам на едно хубаво място. Не на някакво прашно място като Йерусалим. Това място е само едно каменисто място“. Мистър Тилтън е намерил едно „по-добро“ място, което е неговата финансова пирамида и му донася доход от милиони долари годишно. Просперитетните асове се срамуват от новозаветния Христос, Който бе толкова беден, че „нямаше къде глава да подслони“.

    Но „шопската салата“ няма да бъде „шопска“, ако пропуснем ученията на такива ентусиасти като пасторите на СЕПЦ от Пловдив (Б. Симеонов) и Варна (Н. Кокончев) , които бодро тичат след сенките на Остин, Хегин, Копланд, Тилтън и пр. По-„друго“ благовестие от това едва ли може да се измисли в средите на онези, които се определят като „евангелисти“…

  24. Miro on 27.04.2013 at 10:57

    Koi e kazal che triabva da se privlichat hora chrez socialna deisnost? Tia se praktikuva zashtoto obichame Boga i obichame horata, izpalniavame velikata zapoved da obichame blizhnia kato sebe si. A, ako niakoi bade privlechen da viarva v hristos zaradi okazanata mu liubov vav vreme na nuzhda kakav e problema. po vsiakakav nachin da se spasiavat dushi e ugodno na Boga. Razbira se, saglasen sam s tova che evangelieto ne e samo socialno, no to ne e istinsko evangelie i palno ako ne vkliuchva socialni aspekti. Dori i sled spasenieto nie ostavame v tozi sviat za da badem sol i svetlina. Na niakoi harizmatitsi deto varshat chudesa i govoriat v Isosovoto ime toi shte im kaje che ne go poznavat. I tezi koito ne sa pomognali na blizhnia si v nuzhda, toi shte othvarli (Mat. 25).

    I sashto ne e redno da se izpada v krainosti kato se izhvarlia bebeto zaedno s mrasnata voda. Nima kogato Moisei izvede izrailtianite ot Egipet tova ne e primer za Liberation Theology. Ili Martin Luther King, Jr. koito se bori za ravni prava na chernokojite ne e izvarshil Bojie delo v Amerikanskia Iug. Tova e Black Liberation theology. Razbira se, takiva prorocheski dvijenia sa neobhodimi i naistina ako hristianite ne izbignat glas za socialna spravedlivost, to koi shte go napravi??
    Osven tova, kakvo znae avtora za obedinenieto na Romskite Pastori – ne sam im advokat, no otlichno se poznavam s tiah i ne znam kakvo tolkova problemno vizhda g-n Ivanov v tova obedinenia. Sashto taka ne e verno che te sa v koalitsia s BSP – tova e pogreshna informatsia. Ima romski pastori koito podkrepiat socialistite kakto ima i balgarski takiva.
    No ima i mezhdu tiah podkrepiashti i drugi partii kakto i balgarski pastori ima takiva. Ne mozhe da se slagat vsichki po d edin znamenatel.

  25. Георги Грозев on 27.04.2013 at 14:58

    Г-н Миро, не сте си казали цялото име,
    от това което пишете разбираме че етноса не се продава само на БСП а на всички партии които могат да го купуват т.е. не за пари а за много пари.
    Пропуснахте само да коментирате либерационeрската теология на Чавес.
    Да не би да го смятате за Мойсей?

  26. Miro on 29.04.2013 at 6:50

    Miro Atanasov
    Razbira se ima krainosti – socialnoto evangelie kakto i capitalisticheskoto evangelie , na prosperiteta. Az sam za tova da se izbiagvat krainostite, a da tarsim balansa. Razbira se tova ne oznachava che vsichki hristiani triabva da idat v manastir, no shte ima i takiva koito izdigat glas za social justice. Vazhna e kakto viarata taka i delata.
    Kato se govori taka za kupuvane i prodavane, parvo tova zvuchi discriminacionno. Tova ne go praviat samo te, no i balgarskia etnos. Zashtoto sme bedna strana i s mantalitet na bedna strana e normalno chovek da se nagazhda spored tova koi mozhe da mu okazhe pomosht. Ne kazvam che e pravilno razbira, prosto go konstatiram kato normalno iavlenie v takav context kato nashia. Kakvo e bogoslovieto na Chaves?

  27. acton.org on 29.04.2013 at 11:12
  28. Георги Грозев on 29.04.2013 at 18:23

    Дискриминационно е само автоматичното допускане че говорим за циганския етнос а не за турци и помаци. Но отговарям ви направо от София до Благоевград гласуваха за БСП срещу определен дивидент. В Пазарджик се гласува за ДПС, в Стара Загора лидер, в Стралджа поръчково атака и т.н. поправете ме ако греша. А Христов бе заместник на Евро рома в Евро левицата – не на евро десницата нали така?
    Ако Чавес смятате за Мойсей черната теология на Малком Х сигурно смятате за евангелие! Или лъжепророчествата за ромски президент на България? Нека не бъдем като децата и да се самозаблуждаваме. Всяко действие има противодействие. Къде отива края на вашите разсъждения? Социалистически преврат или диктатура на пасториата? По тази тема вижте дискусията тук http://jesuschrist.ru/forum/548558,,88.php А за социалните писа г-н Николов от протестите. И сега какво едно правителство падна и пак идва на власт. Истинския въпрос тук е кой има интерес църквата да се разиграва в театрални постановки на уж социални акции по площадите? Отговора го даде Вяра в другата тема:
    http://www.hristiqni.com/novini/1456-hristiyani-i-myusyulmani-podpisaha-miren-dogovor-v-erusalim

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.