„Трябва да осъзнаем, че семейството е първата жертва на премахването на разликата между делничния и неделения работен ден“. Това пише Епископската конференция на Словакия в посланието си за Адвента, в което подчертава, че неделният ден „трябва да бъде отбелязван като ден за почивка, за да могат хората да отделят време за своята връзка с Бога“.
Според епископите либералния подход на обществото към неделния работен ден има негативни последици за семейния живот. „Семейството е сериозно заплашено, когато няма време за поддържането на междучовешките отношения. Освен това, стресиращата работа, без пауза и без възможност за почивка влияе негативно на здравето и е по-малко продуктивно“, посочват епископите, приканвайки всички вярващи и хора с добра воля да подкрепят неделната почивка, за да се срещат „повече щастливи и задоволени хора“ в нашето общество. „Нека заедно се апелираме към политиците, местните власти и предприемачите, да не изпращат на работа майките и бащите в неделния ден. Нека не забравяме, че ние като християни, трябва да бъдем първите, които да дадем пример за това“, завършва пастирското послание на словашките епископи.
Правилно, семейството има нужда от поне ЕДИН ден в седмицата, в който просто всички да забравят за работа, да си изключат ако трябва и телефона, и нито шефове, нито клиенти, нито който и да е, да ги търси за каквото и да е, свързано с работа. Ама спешно било, важно било- ЩЕ ЧАКА (освен ако не става въпрос за спасяване на човешки живот или нещо такова). Дали този ден ще е събота, неделя, сряда, понеделник, или без значение кога- за нас НЕ-евреите това няма никакво значение. Никъде в Библията не пише точно кой трябва да бъде този ден. Това вече нека всяко семейство да си определи кой ден да бъде. Важното е просто да го има.
V Bibliata knigata Izhod glava 20 – sta sa zapisani 10 te Bozjii zapovedi. Tam izrichno se spomenava v chetvartata zapoved “ Pomni sabotniat den za da go OSVESHTAVASH . Osveten hava : otdelen za svjata upotreba “ Bog izrichno ni prikanva da otdelim sabotnjat den za pochivka…da se otdelim ot ezjednevieto i da obshtuvame kakto s Boga , taka i sas semeistvoto si i ostanali blizki i poznati.
Аз съм християнин от началото на Демокрацията и досега служа на Бога със семейството си. Братята от Адвентна църква имат основание да претендират за денят за освещаване, понеже наистина Писанието декларира тази заповед; не бих тръгнал срещу нито една дума на Бога записана и изречена от Него и пророците Му в Свещеното писание. Що се отнася до ангажимента на християните да помнят Съботния ден трябва да сме зрели да не налагаме неосъзнати от неевреи правила. Основание за това ни дава 1) заповедта на апостолите до антиохийската църква (Деяния 15 гл.) и 2)убеждението, че езичниците – докато изтече благодатното време за тях – ще се придържат към Неделното богослужение, но когато Господ дойде и установи Царството Си тогава всички ще следват Него. Защо е нужно да се повдига въпроса за правотата на доктрини за дни и новолуния, или с какво едните са по-блажени от другите като са избрали или не ден или празник. Нека знаем правилото никой не може да вземе върху себе си нищо, ако не му е дадено от небето.
(Изх.20:8-11; Вт.5:12-15)!
В днешно време,съботната проблема поражда разногласия и разцепление сред християните.
Има вярващи,които настоятелно разпространяват твърдението,че всеки,който не пази съботния ден,върши системно и постоянно грях и няма да се спаси.
1.Ако това е вярно,налице е съдбоносен предупредителен сигнал,за неспазващите съботния ден християни.
2.Ако,обаче,то не е библейски вярно,неговите поддръжници вършат грях,като разпространяват едно невярно библейско учение.
Задължително ли е или не е задължително,за новозаветните вярващи,да изпълняват това изискване буквално по начина,заповядан съвършено ясно и недвусмислено в тези пасажи?
Извод за съботната проблема от (Изх.20:8-11 и 1Тим.2:3,4)!
Бог заповядва на израилтяните да помнят съботния ден,за да го освещават и този ден да бъде,за тях,ден на Богопоклонение и благодарност.
Старозаветните израилтяни,на които Бог е дал съботната Заповед,са живеели компактно,под особените Божии Обещания за благословение и покровителство.
Те са били земеделци,скотовъдци и занаятчии. Живеейки заедно,под Божието покровителство и при тези професии,за тях е било напълно възможно да изпълняват буквално съботната Заповед така,както е била дадена на Синайската планина.
Нека обаче да преценим,дали хората от този народ,в днешно време,дори и при искрено и горещо желание от тяхна страна,биха могли да спазват в буквален смисъл съботната Заповед. Ако се окаже,че тази Заповед за тях ще бъде невъзможна за изпълнение,това по същия начин ще трябва да се отнася и за съвременното християнство,дори и при най-голямо желание от страна на вярващите да я изпълняват.
Да се спазва съботната Заповед буквално съгласно ясния ѝ текст от Изх.20 гл. и Вт.5 гл. това означава,че никой не трябва да упражнява професията си в съботен ден. Могат ли с това да се съобразявят:
медицинските кадри,
корабите,
химическите и металургичните производства,
нефтодобивните платформи в морето,
общественият градски и извънградски транспорт,метро и влакове,
електроснабдяване и водоснабдяване,
радио и телевизия?
Биха могли да се посочат и др.пречки и причини,които затрудняват или правят невъзможно изпълнението на буквалния текст. Поради характера на професията им и дори при най-голямо тяхно желание,те едва ли биха могли да спазват буквално съботната Заповед. Тогава,да се откажат ли от професията си и да останат без работа? Какво добро ще направят те и на кого,ако проявят подобен фанатизъм?
Горните факти трябва да са достатъчни,за да убедят и най-възторжения привърженик на съботата,че тя е била дадена единствено само на старозаветния израелски народ!
Нещо повече! В едно и също семейство някои са ревностни вярващи,а други само формални вярващи или невярващи. Щом обаче само един член от семейството не спазва буквално съботната Заповед,то дори и всички други да я спазват,тя бива нарушавана съгласно изискванията на библейския текст. Бащата в едно семейство и обществото днес не могат да санкционират сина или дъщерята,ако те не пазят съботния ден.Този очебиен факт също показва,че съботната Заповед не може да бъде задължителна в буквален смисъл през новозаветното време.
И така,установяваме следното:
1.От една страна ясните и строги изисквания на четвъртата Заповед са неизпълними в буквален смисъл от всички хора през новозаветното време.
2.От друга страна Бог желае да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на Истината. Следователно,неспазването на тази Заповед не е задължителна в букв.смисъл за християните. Тя е била дадена буквално само за и на Израел.
Извод за съботната проблема от (Евр.4:9)!
Днес всеки ден е ден от тази Божия почивка,тъй като сътворението е завършено дело – то не продължава и сега. За седмия ден не е казано: „И стана вечер,и стана утро,седми ден“,както е казано за другите 6 дни(Бит.1гл.)! Времето,в което Бог Си е починал от всичките Си дела,е наречено „седми ден“Изводът от този пасаж е,че времето на Божията Почивка,т.е. седмият ден,е не ден на в буквален смисъл на думата,а дълъг период от време,който,който е започнал след Сътворението и продължава и днес.Божията почивка,т.е. седмият ден,е не само един период от време,но още и състояние,в което хората могат да влязат или да не влязат. В какво се състои тази Божия съботна Почивка за новозаветните вярващи? Вярващият си почива от своите дела,като влиза в състояние,подобно на Божието. Тази духовна почивка на новозаветните вярващи има своя старозаветен предобраз или сянка в юдейската телесна седмична съботна почивка(Кол.2:16,17)! В новозаветна светлина,съботната Заповед не изисква вече празнуването на един определен ден,а постоянен живот в Господа по дух и по благодат.
Извод за съботната проблема от (Рим.14:5)!
Безспорно,тук става въпрос за уважаване на един седмичен ден повече от друг седмичен ден или за уважаване на всички седмични дни еднакво. Този принцип е в пълно противоречие с буквата на старозаветния Закон – Изх.20:8 -11; Лев.23гл. Ако съботната Заповед от Синай е задължителна в буквален смисъл през новозаветното време,този стих не би съществувал. Този пасаж дава право на християнина да избере който седмичен ден желае за почивка и Богопоклонение. Той може да избере и съботния ден – не обаче поради съботната Заповед от Синай,а по собствен избор,напълно свободно. И да бъде напълно уверен в своя ум. Щом той не е дал обет пред Бога да пази строго този ден,той няма да съгрешава,ако работи,когато това му се налага от външни обктоятелства. Съгласно Рим.14:5 християнинът може да счита всички дни и за равни,като изразява своята любов и признателност към Бога и Христос еднакво през всички дни. Въпреки,че този отминал Закон не е задължеителен в буквален смисъл на думата за християните,за наше лично човешко благополучие е добре след 6 работни дни да имаме един почивен ден. Кой обаче да изберем?
И така,въз основа на Рим.14:5 можем да кажем с пълна увереност и цялостно убеждение,че старозаветната съботна Заповед е невалидна в буквален смисъл през новозаветното време. Тя не е задължителна за християните.
Извод за съботната проблема от (Гал.4:9-11)!
Този пасаж ни заявява,че ученията да се пазят дни,месеци,времена и години(Чис.10:10; 28:11-15; Лев.23гл.; 25:2-13)! представляват първоначални учения от преди християнската диспенсация. Характеризирани са като слаби и сиромашки.Това са обрядни и плътски постановления,на които не си заслужава да робуваме. Те са противни на свободата,за която Христос ни освободи(Йн8:32 Гал.5:1)! Тук отново се налага следния извод че вярващите в новозаветно време ако пазят някой ден за Господа,пазят го доброволно,по собствено убеждение и решение,а не поради дадена в Светото Писание Заповед за това. Заповедта поставя строги,не нинаги буквално изпълними от всички хора условия.Празнуването на ден за Господа,трябва да ни изпълва с радост. Строгата заповед не ни води до радост,а до страх и притеснение.
Извод за съботната проблема от (Кол.2:16)!
Без да са нужни каквито и да са тълкувания,този библейски текст направо без заобикалки опровергава становището,че старозаветната съботна Заповед е задължителна в букв. Смисъл за християните.
Защитниците на съботата твърдят,че ставало въпрос не за седмичните съботи,а за годишните празници.
Цитираният текст обаче показва по един съвършено непосредствен начин,че пазенето на съботната Заповед и на съботния ден през новозаветното време от повярвалите между езичниците не е било задължително през апостолско време.Този стих е написан под формата на Заповед. Защитниците на съботата,като укоряват християните че не пазят съботния ден,нарушават тази ясна Заповед.
Извод за съботната проблема от (2Кор.3:3 -18)!
Съгласно разглеждания библейски текст,служението на онова,което докарва смърт,написано с букви издълбани на камък е било преходно и е преминало,въпреки славата,която е имало. Понеже новозаветното служение на Духа го превъзхожда като много по-славно. Това служение на Духа е трайното. Служението на Десетте Заповеди е било временно до изявяването на Новия Завет.
Последни размишления
Нека да разгледаме още няколко библейски пасажи,които на пръв поглед остават скрити,за доста вярващи:
1.В кой ден възкръсна Господ Иисус Христос?
Марк 16:9. И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем беса.
2.В кои дни се явяваше на учениците Си,докато се възнесе?
Йоан 20:19. А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!
26. И подир осем дни(пак неделя-броим от неделя до неделя) учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!
Деяния 1:1. Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна
2. до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;
3. на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни(5*8 = 40) и им говореше за Божието царство.
3.Кога се изля Св.Дух?
Деяния 2:1-11. И когато настана денят на Петдесетницата(отново в неделния ден), те всички бяха на едно място.
2. И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.
3. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.
4. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.
4.Кога се събираше ранната Църква?
Деяния 20:7. И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.
1 Коринтяни 16:2. В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
Заключение
Четвъртата Заповед ни поучава(т.е.съветва ни,но не ни заповядва),че е нужно да имаме такъв ден и този почивен ден да бъде и ден за всеобщо свято събрание,т.е.Богослужение. Затова е добре,всички християни да възприемат един и същи почивен ден(Пс.133:1)! Трябва да има единодушие при избора на новозаветния седмичен почивен ден.
Съботата винаги ни напомня за Синайския Завет. Ние,обаче,не сме пристъпили до планината Синай,а до хълма Сион(Евр.12:18,22,24)!
Защитниците на съботата свързват духовно-нравствения упадък на християнството през вековете след Константин Велики,със замяната на съботата от неделята.Те наричат първия ден от седмицата-неделята,“белег на звяра“. Обидно и опасно е да считаме,че тези тъй Велики и Свети Събития са се случили в Ден,наричан с такова ужасно и позорно име.
Недопустимо е,също така,да пригаждаме библейски текстове,чрез свободното им тълкувание,към своето вече възприето становище,вместо да се съобразяваме с техния точен смисъл!