Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

10.08.2017

Доний К. Донев

Сем. Ноколови (cir. 1925)

Изпращането на п-р Николай Николов като мисионер на американските Асамблеи на Бога в България е отговор на задълбочена криза в българското евангелско движение. На първо място либералното богословие, което навлиза от запад по време на балканските войни главно чрез баптистки и конгрешански църкви, позволява бързо и безвъзвратно разпространение на консервативното (в някои случаи до крайност) петдесятно учение на Заплишни и Вороанев през 1921г. Заминаването на Воронаев и неговите сподвижници дефакто оставя без ръководство новоорганизираните петдесятни общества. Това обуславя определени различия в петдесятните практики и църковно ръководство в следващите няколко години. Когато през май 1924 сем. Заплишни са принудени да напуснат България, тези различия дефинират ефективното разделение между българските петдесяни. Църквите като тези в Перник, Плевен, Вердикал и Варна са само част от нарастващия проблем, който по-късно ще доведе до официалната съюзна кореспонденция за ограничаване практикуването на дарбите на Духа, наред с други методи за църковно ръководство и санкциониране. Младото петдесятно движение е пред разпад и единствения изход за неговото историческо оцеляване е бързо и централизирано обединение. Имено това „обединение” дефинира българската петдесятна история в следващите сто години.

Дали п-р Николов е достатъчно подготвен за ситуацията, която заварва в България, е въпрос на който тепърва ще отговарят по-задълбочени изследвания. Кръстен със Св. Дух в края на 1921г. и завършил две годишен петдесятен колеж, самият той споделя опасенията, че не ще бъде приет от по-старите вярващи в България. Въпреки, че и самите „по-стари” петдесятни вярващи там са също като него кръстени със Св. Дух от 1921г.

Едва когато Олга и Дионосий Заплишни се срещата с Николов в Америка след политическото им изгонване от България, идеята за евентуална мисия започва да се реализира. За това повлиява и писмо от майката на Николай Николов, която през 1925г. пише на сина си: „Моля те, ела и ни помогни. Това дело, толкова чудно благословено от Бога в началото, скоро ще се разпадне.” Самият Николов споделя наблюденията на някои български петдесятни „че ако помощ не дойде скоро, цялото движение ще претърпи поражение.” След едногодишна подготовка и координиране с централата на Асамблеи на Бога в Спрингфийлд, сем. Николови пристига в България в края на 1926г. Обещано им е едногодишно спонсорство от 60 щ.д. на месечно (или 8 400 стари лева). Средната работна заплата в България е около 2 000 лв., а в Америка започва драситечен финансов спад към икономическа депресия. Евентуалното продължаване на петдесятната мисия в България зависи единствено от нейните резултати през 1927г.

По тази причина без никакво забавяне, първите петдесятни събрания Николов започва в приземния етаж на дома на майка си, Мария Иконописова. До Спрингфийлд съобщава, че в страната има само пет силно фрагментирани петдесятни общества. До края на 1926г., Николов посещава три такива в София, Перник/Дивотино  и Банкя/Вердикал. В последствие през 1928 и трите ще се разграничат под ръководството на Борис Грозданов.

Кръст и корона в емблемата на СЕПЦ

Заради тежките зимни условия, бургаската църква наема салон до театъра с около 200 седящи места докато има само 25 посетителя. Духовният глад е толкова голям, че можеш „да отидеш в едно село само два-три пъти и да основеш църква,” пише в доклада си Николов. В отговор, мисийското ръководство му поставя три основни цели:

  • обединяване на Петдесятните общества в централизирана организация като част от американските Асамблеи на Бога,
  • организиране и регистриране на петдесятните църкви според българското законодателство
  • и обучение на водачи и служители за целите на движението.

От успеха на горните цели зависи, дали мисията ще бъде спонсорирано и след 1927г. Към момента Николов е без опит в църковна организационна работа, не е основал нито една църква през живота си, опита му като служител е единствено краткото му преподаване в библейското училище Ветил, а посетените от него „стари петдесятни” църкви в страната вече показват несъгласие с водената от него политика.

Въпреки това, упоритата работа в поставените кратки срокове и целевата програма, която Николов следва, скоро дават успех. Всяка седмица се провеждат пет редовни богослужения, три библейски класа, освен пътуванията до околните села където са основани църкви. Сформират се църковен хор, младежка група, молитвено служение. Петдесятното дело в Бургас привлича вниманието на местната интелигенция – „хора от по-високата класа,” както Николов ги нарича, „които преди стояха на страна, сега показват интерес.”

Но изнурителната програма с ежедневно обучение и богослужения скоро добавят към не малкото трудности на мисията. Събранията са спрени през юни 1927г. след като Николов неочаквано заболява от малария. Спрени са и редовните курсове за нови служители, между които все още няма готови да поведат делото. Съдбата на петдесятната мисия в България е отново под въпрос.

Интересът на американските асамблеи също е изчерпан и в период от осем месеца в официалните публикации липсва информация за България. Затова пък, съпругата на Николов, Марта Негел, застава плътно зад служението в един от най-трудните моменти, както в проповядване и преподаване, така и в организацията на младото движение. Въпреки липсата на официални публикации, нейната настоятелна комуникация с централата в Спрингфийлд продължава. Изправеното пред един нов своеобразен крах младо петдесятно движение в България, е спасено единствено от последвалото  възстановяването на Николов съживление през есента на 1927.

ЕПЦ Бургас през 1928г.

Информация за последвалия прогреса на мисията черпим от писмото на Н. Николов до петдесятните църкви на 29 декември 1927 г. в което пише: „Една от целите ми е била с идването ми в България на съзнателните петдесятни братя за съединяването на всички духовни сили. По време на обиколката миналата година разбрах, че вярващите искат свикването на един събор, в който да се реши въпроса за организирането на петдесятното движение в България. Виждам обаче, че някои братя ме приемат като носител на някакво ново учение и под натиска на своите предубеждения странят от мен. Направих опит през декември 1926 г. да свикам събор за обединение и организиране. Свиках събор и след тридневно разискване, приехме правилник по който да се води организационен живот в църквите ни. Но скоро организацията ни и правилника останаха без стойност. Затова реших отново да разпратя това писмо, като изложа в няколко точки условията, при които според моето мнение, едно пълно разбирателство би постигнало резултати, от който да стане обединението и организирането.”[1] За да не се провали отново в обединяването на петдесетните общества, Николов се отнася директно към централата в Спрингфийлд. По тяхна молба, Дионисий Заплишни пише до България призовавайки църквите да изпратят представители на консултативните събрания за учредяването на Съюза (такива се провеждат в Бургас, Варна, Русе и др. градове) и „да не се безпокоите за Колю Николов. Той носи здраво учение”.[2] /следва/

[1] Държавен архив Русе, ф. 319 К, оп. 1 а.е. 1, л. 1.

[2] ДА Русе, ф. 319 К, оп. 1, а.е. 1, л. 2.

Tags: , , , , , , , , , ,

4 Responses to Петдесятното съживление през есента на 1927г. като предпоставка за създаването на Съюза на евангелските петдесятни църкви в България

  1. Vasil Hristov on 12.08.2017 at 8:38

    PROBLEMA SI E STAR KATO SVETA – TAZI ZESTOKA INSTITYZIONALIZAZIA NA ZARKVATA – KOI SHTE NI IZVADI OT TOZI AD
    NE MY STIGAT NITO SILITE NITO ZNANIETO DA IZDARZI TOZI GOLIAM TOVAR NO NAI VECHE NE E OBEDINITEL – DAZE NIKAK
    VINAGI IZSTAKVASHE V PROPOVEDITE SI -KOLKO MNOGO E DOPRINESAL ZA ISTINATA

  2. М. Атанасов on 14.08.2017 at 22:31

    Прочетох коментара на адвок. Нехаризова и ми стана интересно за статията. Има изключителна нужда да се пише по темата. Някой би ли могъл да ме посъветва къде мога да прочета продължението?

  3. Mариян Георгиев on 17.08.2017 at 23:39

    Съмнявам се да има отново съживление в Бургас след това което видях на Карандила. Особено след като чухме говорителите от Бургас и областта. Всичко е вече толкова комерсиализирано там и няма нищо общо с моите носталгични детски спомени от летния лагер. Може и да греша но не мога да посоча нито един от говорителите като силно изявен петдесятен проповедник, който да възпламени младите хора за един по-духовен живот. Иначе ха-хо-хи-хи и клюкини имаше в изобилие особено в едни палатки до игрището, където тази година центъра се бе изместил от обичайното си място до лафката. Което ме навежда на мисълта, че за мое и на други огромно съжаление МаХаЛа Карнадила се е превърнала в една обикновена черковна ЛАФКА. Остава въпроса КОЙ позволи това да се случи?

  4. Ванги on 18.08.2017 at 8:44

    Ааа братче ама да ти кажа честничката не си прав за тия работи Какво общо имат нашите бургашки пстери с тоя лагер тамбе,Мчи те.таам са само едни гости бе брат> Нещата се командват от команедн център като армията… От там идват повеленията и който е дал много получава и правото много да говори

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ