Методисткото дело сред молоканската общност в Тулча

15.12.2016

Методисткото дело сред молоканската общност в Тулча

В историята на Методистката църква в България през първата половина на 20-ти век има бели полета. В непубликуваната История на Методистката църква (1857 – 1930) от Самуил Василев, могат да се намерят описания на много събития и имена. Той е използвал записки на п-р Стефан Томов (1850-1939), протоколи на Годишните конференции, спомени на участници. Бащата на Самуил Василев е един от първите пастири на Методистката църква – Петър Василев. Завършил петгодишния богословски курс на Американското научно богословско училище в гр. Свищов през 1886 г. В бележките върху История на Методистката църква в България от Самуил Василевнамираме следната интересна информация.

п-р Бедрос Алтунян
Евангелска Методистка църква

Из „История на Методистката църква (1857 – 1930)” от Самуил Василев (арестуван по „процеса на евангелските пастири-шпиони” на 60-годишна възраст и лежал в Белене с известния дисидент Стефан Бочев, който го описва в „Агент на граф Бернадот”).

Методисткото дело сред молоканската общност в Тулча (по записките на преп. Ст. Томов)

Понеже евангелското дело било добре подето от г-на Претимен в Шумен и от Д-р Лонг в Търново, решено било г-н Флокен да се премести в Тулча (гл. същите стр. 285, 291). Град Тулча е разположен на Дунава и е главния град в Северна Добруджа. По това време населението на града било 28,000, от които 700 турци, 10,000 българи, 4,500 руси, 5,000 молдавци, 1,000 евреи, 3,000 гърци, 400 германци и 500 арменци, а останалите чужденци от разни народности. В гр. Тулча по това време имало една турска джамия, две еврейски синагоги, една римокатолишка църква, една руска православна църква, 3 липовански молитвени домове и един молокански молитвен дом. Повечето руси в Тулча били руски сектанти-липовани, молокани и скопци. Г-н Флокен успял да спечели доверието на тези сектанти и да научи нещо за историята ми.

Молокани

Казали му, че нещо преди 90 години (около 1770) един руски посланик в Англия имал слуга на име Симеон Матфеевич и една млада жена на име Ирина Тимофеевна. При пребиваването си в Англия те посвещавали английски религиозни събрания и при завръщането си в Русия разказали на най-близките си приятели начина, по който се водило богослужението в Англия и по-обстойно говорили за англичани, които не се събирали в храмове, а по домовете си и не поставяли икони в събранията си, нито кръстове, нито свещи, те не постили като русите, нито правили кръстния знак и все пак били много благородни и усърдни люде.

Тези техни съобщения били приети с жив интерес от най-близките си приятели, които решили да усвоят подобен начин на богослужение, като същевременно запазят членството си в руската православна църква. Те изхвърлили от домовете си всички икони и кръстове, престанали да постят – в сряда и петък, в които дни ядели главно мляко и затова ги нарекли молокани (от руската дума молоко – мляко). Други ги нарекли немоляки – немолещи се. Така ги наричали техните противници, защото не се молили на икони.

Числото на тези молокани значително се увеличавало, догдето избухнало гонение против тях през царуването на руския император Александър I, комуто били представени оплаквания против тях. Повикани от императора да се явят пред него, те избрали трима души да ги представляват пред император, а другите останали по домовете си и се молили за своите пратеници и за своята кауза.

Тия трима души помолили императора да им разреши да държат едно религиозно събрание пред него, за да види сам той как водят своите събрания. Императорът разрешил и след като видят как се молят и пеят в своите събрания той им позволил да се завърнат по домовете си и след това свободно и безпрепятствено си държали събраният.

След възшествието на Императора Николай I, през царуването на който те много пострадали. При все това тяхното число постепенно се увеличавало, догдето достигнали до един милион души, числото на тия, които живеели в собствена Русия.

През царуването на Александър I наречен Благословений няколко стотин евангелски семейства били преселени в Таврическа губерния, Бердиянски Мелиполски уез, гдето образували няколко села, гарантирани с особен указ от 22 юли 1805 година. Там те станали около 10,000, някои от тях били баптисти, а останалите презвитерияни.

През царуването на последните 4 императори били подложени на дълги и нечути преследвания и изпитания от страна на Св. Синод, подпомагат от правителството. С височайши указ от 17 август 1805 г. се дало религиозна свобода на всички вероизповедания. Урежда се 100 годишен юбилей в голямото село Астраханка от 4-8 септ. 1905 г. (Хр.Св.VIII-1905 г.)

Като чули за толерантния дух на турския султан мнозина от гонените молокани избягали в Турция. Тия бежанци по онова време броили около двеста семейства, живеели в Тулча и околността. В деня на пристигането си в Тулча г-н Флокен бил поканен от молоканите да присъства на тяхното събрание, което се държало в дома на едного от техните съмишленици, присъствували около 50 души.

Събранието било отворено с изпяването на една част на глава 14-а на Евангелието от Йоана, след тъй била изпята част от 6-а глава на пророк Иосия, и най-после водителят на събранието, един простосърдечен на средна възраст мъж прочел 14 глава от Евангелието на Йоан на славянския Нови Завет, като превеждал славянския текст и правел кратки бележки върху прочетеното. Тогаз изпял част от второто послание до Солуняните, след което всички коленичили и участвали в тайна молитва; това се повторило три пъти и след туй присъствуващите се целунали три пъти, мъже и жени без разлика. Събранието се приключило с друга духовна песен.

Стопанинът на дома, бидейки предварително приготвен, всички били поканени на чай, това обаче не съставлявало част от религиозната им служа, но било знак на почит от страна на гостоприемника. Докато приели чай г-н Флокен попитал, какво е значението на целуването в техните събрания. Те отворили, че се практикувало в края на всяко събрание за туй, защото поради гонението, на което били изложени, те при раздялата не знаели, дали тяхното събиране пак в този свят било сигурно. И посочили му думите на апостола Павла в Рим. 16:16 и I Кор. 16:20 и други места в Новия Завет за оправдание на тази практика.

Те го помолили да им обясни тези пасажи. Казвайки: Никой до сега не е можал да ни обясни Библията на нашия език и сега сме почнали да разбираме, че нашето верую и нашия начин на богослужение различавали от тия на другите християни. Те изказали искрено желание да се запознаят по-добре с апостолската църковна организация и да бъдат посветени по учението на християнската религия и особено за тайнствата, които от отвращение към формализма, те не считали за чисто духовни. Те не употребявали вода в кръщенията, и нито хляб, нито вино на Господня вечеря.

Тогаз г-н Флокен казал, че ако молоканите желаят, той с разрешението на Мисионерския Борд щял да се премести в Тулча да живее между тях и да наставлява и тях и децата им. Те с голяма радост приели това предложение.

По онова време пристигнал и г-н Претимен от Шумен и като се запознал с молоканите-приятели и посетил някои българи, до които е имал препоръчителни писма, в неделния ден – сутринта той проповядвал на английски в дома на британския консул, а след пладне г-н Флокен проповядвал първо на немски и после на руски в дома на американския вице консул, на едно събрание от германци, руси и евреи.

Докато бил в Тулча г-н Флокен се молил Бог да го ръководи, за да може да реши, че ще бъде добре да се премести в този град. И действително той се убедил, че с търпение и благоразумие и с Божа помощ, живущите в Тулча простодушни руси биха могли да бъдат приведени в една църковна организация, като се отворят училища за тях, те с време да се пренесат евангелските истини и в собствена Русия. Той дошъл до заключение, че трябва да бъде заето това поле за работа.

При това той бил наклонен да вярва, че както тия двама руски, които ходили в Англия посещавали уеслеянски методистки събрания. Така и простодушните молокани лесно се привързали към него, а не се събирали с германския пастир, който бил пратен от Берлин за германските колонисти, живущи в Тулча и околността, с надежда да може да намери достъп при тия люди. Пастирът казал на г-н Флокен, че нему (на пастира) било невъзможно в продължение на една година това, което последният научил в няколко дена. /следва/

 

ОЩЕ в ПОРЕДИЦАТА „Ранна история на методистката църква в България”:

Tags: , , , , , , , , , , , , , , , ,

One Response to Методисткото дело сред молоканската общност в Тулча

  1. […] Методисткото дело сред молоканската общност в Тулча […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.