Еразъм Ротердамски: Между кладите на Реформацията

06.11.2017

Holbein-erasmus[1]Д-р Теол. Доний К. Донев

Историята на Библията не може да бъде разказана без да бъде включена една от най-колоритните фигури на Ренесанса, Деседерий Еразъм от Ротердам. Роден през 1480, незаконен син на католически свещеник, приел монашество в ранна възраст, перфектно владеещ библейските и множество европейски езици, образован в богословския факултет на Парижкия университет, специализирал в Оксфорд при Томас Мор и Джон Колет, учил гръцки във Венеция, преподавател в Кебмридж (1510-1514), работил в големите европейски столици, кариерата му е повече от респектираща. В момента в който се противопоставя на разделението на църквата чрез движението на контра-реформация, Еразъм Ротердамски е светило на богословски и хуманитарни науки в Европа.

Убеден в целта да намери баланс между религиозните крайности на своето време, Еразъм е жертва на отявления фанатизъм и политическите конфронтации от двете страни на Реформацията. В самото й начало, той е изгонен от Лувен от католиците, а няколко години по-късно напуска Базел заради разгневените протестанти. Еразъм е директен свидетел на жестокостите на религиозната схватка. Неговият личен приятел Томас Мор е обезглавен. Водачът на селските бунтове Мюнцер е разкъсан с нажежени клещи, Цвингли убит с боздуган, Хус изгорен на клада от католиците, а Мигел Сервет убит по същия начин от калвинистите. И въпреки, че се ползва от защитата на двамата големи монарси на неговото време, Хенри VIII и Карл V, животът на Еразъм е едно постоянно пътуване. Причините за това са много, но те могат да бъдат съсредоточени в една – идеята която Еразъм успешно налага в западна Европа още в зората на Реформацията, че различията в богословие и църковна практика могат да бъдат разрешени по мирен начин, без конфликти или разделение на църквата. А имено чрез вътрешноцърковна реформация, която протестанти и католици започват да наричат контра-реформация.

Тази негова мисия присъства постоянно в творчеството му – от Агадия (сборник с цитати на древногръцки автори) до прословутата сатира „Възхвала на глупостта”. В изграждането и разпространяването на тази идея, Еразъм е не просто последовател библейската схоластика на своето време. Той променя нейните измерения насочвайки я към истинския неин първоизточник – Библията. И как иначе да се промени един средновековен манталитет, ако не чрез едно ново разбиране на Божието послание и едно ново цялостно преживяване на, с, от и в Бога?

Ето защо Еразъм съсредоточава своите усилия, не в църковна политика, социална ангажираност или богословски спорове. Той достига до разбирането, че за да се трансформира църквата, живота и хората Библията трябва да бъде възстановена от оригиналните езици освободена от влиянието теологически дилеми и вътрешноцърковни деления. Но как да се достигне до такъв обединяващ превод, когато се използват различни текстови източници? И как да се създаде унифициран превод на Библията, без унифициран текст написан в оригиналните езици. Ето защо в зенита на своята научна дейност в началото на 16 в., Еразъм насочва цялото си внимание и умение върху събирането, анализа и колажа на наличните гръцки текстове на Новия завет от онова време. Резултата от тази работа ще бъде първият печатен гръцки Нов завет издаден през 1516 г. под заглавието Novum Instrumentum omne. В предговора Еразъм Ротердамски ще напише:

„Разграничавам се напълно от тези, които не желаят Светите писания да се четат от неуките преведени на собствения им простолюден език. Бих желал дори най-слабата жена да чете Евангелията и посланията на Павел. Копнея всеки фермер да пее части от тях докато оре с плуга”.

Tags: , , , ,

One Response to Еразъм Ротердамски: Между кладите на Реформацията

  1. Veniamin Peev on 25.10.2013 at 10:15

    Няма съмнение, че Еразъм Ротердамски е един от следренесансовите корифеи на европейската култура. Но той е доста противоречива личност. От една страна, критикува сурово папската институция, особено военолюбивата й политика: „Възпламенени от ревност към Христа, те (т.е. папите) се борят за това наследие с желязо и огън, с обилно проливане на християнска кръв“ (Възхвала на глупостта. Прев. Ал. Милев. 119). От друга страна, обаче в „Слово за свободната воля“ застава подигравателно срещу реформаторската концепция за „оправданието чрез вяра“, като пропагандира ползата от усилията на човешката воля да се вършат „добри дела“ за постигане на спасение, каквато е вековната римокатолическа доктрина. Житейският път и дело на Еразъм бележи един регрес спрямо тенденциите към реформиране на Църквата.

    За съжаление, такъв блестящ ум и чудесен библеист като Еразъм остава в плен на нереформирания римокатолицизъм и то не на последно място заради предпочитанието си на лична сигурност. На Еразъм му липсва онзи „хъс“, който е характерен за Лутер, Цвингли, Калвин и техните съратници, което според мен доказва практическата истина, че Реформацията изисква не само добри намерения, но и адекватни действия. „Лозето не ще само молитва, но и мотика“, както бихме казали ние, българите (въпреки че не сме преживели западноевропейската Реформация!)…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Абонирай се за всички ЕВАНГЕЛСКИ НОВИНИ
ЗАПИШИ