Архивите говорят: героят на българския евангелизъм д-р Харалан Попов

13.12.2014

Д-р Вениамин Пеев

Неустрашимият Гай Юлий Цезар бе казал преди повече от две хилядолетия, че „великите подвизи трябва да се извършват без обмисляне, за да не могат съображенията за опасност да охладят мъжеството”. Ще призная, че по-хубаво определение за истинския героизъм не съм срещал. Смятам, че то е напълно приложимо и към живота на евангелския пастир д-р Харалан Попов (1907-1988), който все още не е получил подобаващато му се признание в нашата страна. Д-р Х. Попов се откроява като силна, почтена и лоялна на християнската вяра личност, която далеч надвишава посредствеността и продажничеството на много свои съвременици и колеги. Атеистичният комунистически режим не може да му прости неговото мъжество и създава огромна мрежа от свои агенти и клеветници в средите на неговото евангелско братство, които имат една основна задача – да го ликвидират духовно и морално. Няма друга евангелска личност в България, за която апаратът на ДС да е хвърлил толкова много ресурси и усилия, които в крайна сметка са се оказали напълно безуспешни! В продължение на няколко десетилетия ДС вербува и изпраща по следите на д-р Харалан Попов и неговия брат Ладин десетки евангелистки агенти: „Румен”, „Димов”, „Горанов”, „Вихър”, „Жозеф”, „Николай” и т.н. Попови са били „трън в очите” почти от самото зараждане на секретните служби у нас, който обаче, слава Богу, не е бил унищожен.

img189img188В малката папка с документи, свързани с името на д-р Харалан Попов още отпреди идването на комунистите на власт, е видно, че той е привлякъл вниманието на царската ДС почти от самото начало на своето пастируване. От анализа, който ще направя по-долу, ще се види, че обвиненията на Дирекцията на полицията, отдел „А” на ДС, през 1943 г. са напълно идентични с обвиненията срещу Попов преди, по време и след процеса през 1949. Сякаш в ДС е имало едни и същи служители, които просто са преписали клеветите срещу него от времето на прочутия царски полицай Никола Гешев. Разликата може би се състои единствено в това, че комунистическите разузнавачи и агенти са участвали в клеветническата кампания с по-голяма ярост и решимост да ликвидират на всяка цена евангелисткия пастир, който не се е поддал на техния натиск. Офицерите и агентите на ДС не могат да простят на д-р Харалан Попов откровеното и безстрашно представяне на лицемерието на комунистическата система, описано в неговите книги и статии. В своята книга „Изтезаван заради вярата си” той посочва, че комунистите са усвоили до съвършенство методите, чрез които могат „да направят черното бяло, а истината – лъжа”. Комунистите се оказват дори по-опасни за обикновените хора от хитлеристките палачи. „Нацистите бяха жестоки, а комунистите бяха и жестоки, и сатанински лукави – не се страхува да подчертае Попов. – Това на практика е единствената истинска разлика между тях” (Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. DOHI Press, 1994. 31). Такава прямота и откровеност не може да не бъде забелязана и помнена с омраза от противниците на християнската вяра.
img193

img191

img192
„Шпионинът” Харалан Попов

Християнското служение на младия Харалан Попов в Бургас и бургаския район не остава толерирано от официалните църковни и полицейски власти. Петдесятният пастир в гр. Бургас се изявява като много добър говорител и благовестител. В „Изтезаван заради вярата си” той пише, че е проповядвал Евангелието из цялата страна в продължение на 16 години, чувствайки, че това е неговото призвание от Бога. Бил убеден, че върши едно апостолско служение: „служих и като евангелизатор в планинските градове и села, където Божието слово нямаше още опора” (пак там, 21). Онова, което пастор Попов няма никога да узнае, е, че неговата преценка за служението му не е била споделяна от някои църковни водачи. В обяснителното Писмо на областния полицейски началник на Бургас от 04.10.1943 г., адресирано до отдел „А” на царската държавна сигурност, е посочено, че сливенският митрополит Евлогий  пише донесения до бургаската полиция, че Попов „е обикалял градове и села от областта ни, за да върши непозволена от закона инославна пропаганда между православните християни” (Архив ИФ 5-5-823, 2-3). Митрополит Евлогий настоява „да се вземат необходимите мерки за предотвратяване пакостната дейност на Харалан Попов”. Вследствие оплакванията на високопреосвещения митрополит в дома на Попов е направен обиск и са иззети пишеща машина, циклостилна машина и написани на тях материали. Оттук насетне започват поредицата от проблеми на Попов и неговите близки с ДС – царската и комунистическата, които не стихват, а се засилват все повече и повече до края на живота му.

В Писмото на бургаския полицейски началник са включени редица сведения за живота на Харалан и Рут Попови, които подсказват за продължителна разработка и следене. Посочват се данни за техния произход и образование, за заплатата и приходите на Попов и т.н. Някои от данните, които са четени в канцеларията на спецполицая Гешев, са подчертани – по всяка вероятност – от самия него със зелено мастило. Те се отнасят до финансовите подробности и клеветите за „шпионска дейност”. Така например, Гешев се е заинтересувал от сведението, че Харалан Попов има близки връзки с английската легация в София, от която получавал пари от Америка за нуждите на своята църковна общност. Посочено е, че това били „суми за издръжката на петдесетническите църкви в България”, но те били „укрити” от властите. Посочено е също така, че преди войната били получени 30 000 долара за построяването на църковна сграда и пасторско жилище, но „голяма част от тази сума била злоупотребена от пасторите предшественици на Харалан Попов” (пак там, 3). Според полицията получаването на пари от Америка и връзките с Великобритания не биха могли да се тълкуват другояче, освен като възнаграждения за „шпионска дейност”. Това се потвърждава и от Резолюцията на началника на ДС Гешев от 20.09.1943 г., предизвикала наличното обяснително Писмо от бургаската полиция. В нея се настоява да се провери доколко има „нещо опасно” във факта, че пастор Попов е разполагал с техника за писане и размножаване на материали (пак там, 4). Въпреки Обяснението на председателя на съюзното ръководство п-р Георги Чернев (06.09.1943), че двете машини се използвали „за съюзни цели и нужди”, с които е поддържана кореспонденция и са писани проповеди, началниците на ДС не обръщат никакво внимание и остават с измислената си теза за „шпионаж”. Нещо повече, тази теза е подсилена с клеветническото обвинение, че съпругата на Харалан – Рут е изпращала писма до едно шведско петдесетно списание, където били публикувани „сведения, съдържащи данни за шпионаж” (пак там, 2; срв. III раз. 1262, 12).Тази фраза в полицейското Писмо е подчертана със зелено мастило в канцеларията на Гешев. Тя се оказва ключова не само за отношението на властите към сем. Попови в царска България, но се мултиплицира като главно обвинение години по-късно в комунистическа България срещу повечето евангелистки пастори и за малко не подсигурява смъртни присъди за водачите на евангелизма, сред които е д-р Харалан Попов. „Започна яростна клеветническа кампания – пише Попов. – Обвиниха ни в шпионаж. За тях беше по-добре да сме шпиони, отколкото мъченици за Христовата вяра. Представяха ни като „оръдия на империализма”. Първия път, когато чух това, се изсмях” (Попов, Х. Цит. съч. 24). Такава може да бъде реакцията на един напълно невинен човек, но клеветата, уви, е била скалъпена в обстановката на изключителен политически драматизъм и Попов въобще не е предполагал, колко опасно е било това нелепо обвинение в онова време.

Години по-късно обвинението в „шпионаж” и „вражеска диверсия” ще продължава да се тиражира в строго секретните документи на комунистическата ДС. В „Предложението за откриване на агентурна разработка на Харалан Иванов Попов (12.06.1967 г.)” е подчертано, че „понастоящем Попов развива активна религиозна и вражеска дейност срещу нашата страна чрез емисиите на радиостанцията „Монте Карло” и издадената на английски, шведски, френски и немски езици книга „Под тиранията на комунизма”, която е пропита с омраза към народната власт, описва пасторския процес и прекараните от него 13 години в затвора” (стр. 1-2). Като се има предвид факта, че по времето на комунистическата диктатура в България нямаше нито религиозни радиопредавания, нито религиозни издателства за книжнина, дейността на д-р Попов и неговите сътрудници трябва да бъде оценена високо като новаторска и уникална. В документите на ДС многократно се посочва с раздразнение, че радиопредаванията на Попов увеличават броя на слушателите си, а Библиите, Новите завети и другата християнска литература навлизат в страната ни в многохилядни тиражи. Затова ДС предприемат планирането на мащабни мероприятия за противопоставяне. Част от тях обаче трябва да се проведат със съдействието на внедрени агенти в средите на евангелистите. За целта се предвижда използването на българи и чужденци. В един такъв „План” от 06.11.1970, т. 7 гласи: „Ще се продължи провеждането на мероприятия за компрометирането на братя Попови сред вярващите в нашата страна и задграничните религиозни централи и организации. За целта чрез някои членове от ръководството на секта ще се предоставят компрометиращи материали на американския пастор Уилям Буркет и др., които да ги ползват при разобличаването на братя Попови. Освен това, чрез някои членове от ръководството на петдесятната секта ще се провежда линия за използване и на други пастори от задграница при разобличаването на Попови” (стр. 3). Такива „планирани мероприятия” на ДС действително влизат в действие с помощта на председателите на СЕПЦ, което е видно от „Окръжни” и „Братски писма”, както и от кореспонденция и контакти с чуждестранни евангелистки пастири като Уилям Буркет и Робърт Макиш.

Отечествено-фронтовският аг. „Румен” и марионетното ръководство” на СЕПЦ

В своята разтърсваща душата автобиографична книга „Изтезаван заради вярата си” д-р Харалан Попов прави тежка и осъдителна оценка за поведението на съюзното ръководство след съдебния процес през 1949 г. Той пише буквално следното: „Постепенно пасторите на църквите бяха отстранени и на тяхно място дойдоха хора, готови да станат оръдия в ръцете на комунистите, които съсредоточиха усилията си да поставят свои марионетки на амвона. След като настаниха марионетки в много църкви, набелязаха и следващата мишена: това бяха висшите български църковни водачи на евангелските деноминации – баптисти, методисти, конгрешани и петдесятници и евангелисти. Аз бях един от тях. Започна яростна клеветническа кампания” (Попов, Х.Цит. съч. 23-4). Сходно е становището за централното ръководство на СЕПЦ и на неговия брат Ладин Попов. В едно свое писмо до свой колега пастир от Бургас той пише: „Коренът на злото в нашето движение е там, че то се управлява от светска власт и то знаеш каква е тя… Всичко е вършено кой по-малко, кой повече прикрито, а сега стана явно… Предателството вече беше станало в София” (Попов, Л. Писмо до К. Проданов, 10.11.1966 г. Русе. 2-3). Основателни ли са тези силни критики? Не са ли те плод на субективно мнение? Не са ли произволни и ретуширани? За да отговорим на такива болезнени въпроси, трябва да се позовем на фактите, които ни предоставят архивите на ДС. А те са твърде красноречиви!

Поведението на съюзното ръководство на СЕПЦ непосредствено след приключването на процеса през 1949 г. и изпращането на някои от изтъкнатите петдесятни пастири в затвора с различни присъди е повече от странно. В архивната папка на Трети разузнавателен отдел под № 1262 има много интересни данни. Там са запазени над 30 донесения от привлечения за сътрудничество висш църковен служител „агент „РУМЕН” (III раз. 1262. 52-61). Тук не е мястото да разкриваме кой всъщност е бил той, макар че не е особено трудно за изследователя да се досети за това. По-важно е според мен поведението на петдесятния агент, което е видимо от донесенията.

Да започнем с някои формални неща. Всички донесения са писани в 3-5 екземпляра, което подсказва, че по един екземпляр има в личното досие на агента. Останалите екземпляри са отишли в други папки, например, в досиетата на лицата, които са засегнати от донесенията. От посочените дати прави впечатление, че всяка седмица по едно и също време в продължение на няколко години аг. „Румен” редовно е предоставял писмена или устна  информация на вербувалия го офицер от ДС още от есента на 1949 г. Времето за донесенията винаги е било понеделник, 13:00 ч. Видно е, че рапортите са давани непосредствено след приключването на неделния ден, който се възприема като „ден за Господа”. От понеделника нататък обаче служението на доносника е продължавало в приемните на врага на Христовата църква – ДС. На второ място, прави впечатление една постоянно повтаряна фраза: „Донесението не е проверено, но на сътрудника може да се вярва”. Такава висока оценка на пълно доверие са получавали много малко евангелистки агенти! Следователно аг. „Румен” се е подвизавал като отлично школуван внедрен доносник, който успява да заблуди някои от своите колеги и вярващи, на които е проповядвал в неделя патетични слова.

Агентът не е заблудил всички. Някои негови колеги, за които е донасял редовно на ДС, не само го подозират, но открито застават срещу неговите „марионетни” инициативи сред вярващите на СЕПЦ. Такъв е случаят с високо интелигентния п-р Емануил Манолов, който завършва богословие на Запад, владее чужди езици и има връзки със западни мисии. Аг. „Румен” се старае п-р Манолов не само да бъде отстранен от ръководството на СЕПЦ след процеса, но и да бъде лишен от пастирски права. Причината? – Той е политически неблагонадежден.  В едно от поредните си писмени донесения на 26.11.1949 г. аг. „Румен” заклеймява своя колега пред службите: „Емануил Манолов дружи обикновено с хора от евангелските среди опозиционно настроени към О. Ф. власт, богатите, които като класа ги засягат мероприятията на властта. Такива има в Ямбол, където той е бил пастир преди п-р Б. Кузманов ” (стр. 56). Следват изредени имената на вярващи хора от ямболската петдесетна църква, които влизат в списъците на ДС за разправа с „враговете на народната власт”. П-р Манолов се изказва положително за тези ямболски евангелисти, че „само те не са станали членове на антихристката О.Ф.”. Грешка обаче е, че казва това пред евангелисткия агент и думите му били предадени.  Идентично е уволнението на п-р Сиво Димитров от Бургас, за когото агентът твърди, че направил „опит за фракция в съюза” (защото изобличил агента като „човек на властта”) и най-вече – поради „непримиримост с народната власт” (стр. 66). С подобни доводи агентът посегнал и на п-р Слави Караджов. Е, кажете ми, драги читатели, как няма ДС „да вярва” така безрезервно на аг. „Румен”, който получава като награда ръководно място в СЕПЦ?

От едно следващо устно донесение на аг. „Румен” (08.XII.1949 г.) става ясно, че срещу практиката на „марионетното ръководство” на СЕПЦ да изпраща Окръжни писма, лансиращи идеята за „лоялност към О. Ф. власт”, е имало сериозна опозиция. Отново във фокуса на следенето е п-р Емануил Манолов. Без да бъде упълномощен от ръководството и аг. „Румен”, п-р Манолов прави обиколка в Северна България и установява при срещи с петдесятни вярващи и ръководители, че „тези окръжни, които ги изпраща съюза, не са окръжни, понеже не ги одобрявали църквите дори там, където членовете на църквите се приобщават към политиката на О. Ф.” (стр. 57). Тъй като едва ли п-р Манолов е излъгал за недоволството на петдесятните общности от северната част на страната, следва да зададем въпроса: „Какви наставления са съдържали тези Окръжни писма?” Отговора намираме в „Окръжни №№ 4 и 5”. В „Окръжно № 4”, както самодоволно обявява това аг. „Румен”, се набива в очи следната информация: „на 7 декември 1949 г. се състояло заседание в дома на п-р Ангел Динов – София” (пак там). Там заседателите „взели решение да разпратят окръжно до всички петдесятни църкви в страната, в което да ги призоват да участват в предстоящите избори на 18 декември т.г. и гласуват за листата на О. Ф.” Но това не било достатъчно! Аг. „Румен” тръгнал на обиколка из страната, за да провери лично какви са настроенията на петдесетните служители и вярващи спрямо О. Ф., след което да представи услужливо писмена информация на ДС с имена, адреси, длъжности и т.н. В един документ от 16.I.1950 г. аг. „Румен” е попълнил старателно политическия си „пътепис” с подробности след посещенията си на петдесетните общности в Чирпан, Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас и Сливен, както у данни за проведеното годишно заседание в църквата на „Бачо Киро”, София. Той „дал обяснения върху окръжните, че с тях се целѝ да се даде линия на лоялност и сработване с властта, като власт народна и имаща за цел запазване независимостта на страната ни и грижа за всички хора, а не само за една класа” (стр. 65). Последната част ми звучи напълно в духа на „Манифест на комунистическата партия” на Маркс и Енгелс и не бих се учудил, ако внедреният в СЕПЦ агент е носил „Манифеста” между страниците на своята Библия по време на тази обиколка.

Най-интересен обаче в наличния архив е казусът с п-р Иван Зарев, с когото аг. „Румен” се среща два пъти (донесения от 31.XII.1949 г. и 14.I. 1950 г.) след излизането му от ТВО край Русе (стр. 60 и 64). В тях е подчертано, че срещите са като между „стари приятели, а също така и участници в една съдба”. Може би затова Зарев задава един директен въпрос на агента, който вече разполага с висшата власт на СЕПЦ: „Поддържаш ли връзка с властта?” Аг. „Румен” признал пред стария си другар, че „има връзка посредством Дирекцията на изповеданията”, но не уточнил, че под „връзка с властта” би трябвало да се разбира неговата агентурна обвързаност с ДС. По-нататък разговорът показва, че внедреният агент проявява подчертан интерес към политическата ориентираност на Зарев: „попитал го ориентирал ли се е политически”. С други думи, аг. „Румен” е трябвало тутакси да изясни въпроса дало Зарев е бил „превъзпитан” в трудовия лагер от „шпионин на капиталистите” в потенциален „приятел на комунистите”. Затова висшестоящият петдесетен агент пита Зарев дали е чел в затвора някакви книги. Нека читателите се убедят, че аг. „Румен” въобще не е имал предвид Библията или някаква християнска книга! Това личи от отговора на Зарев, че „от книгите чел само „Мъжество”, която му направила добро впечатление”. Няма съмнение, че Зарев е бил „превъзпитан” в ТВО. Той отговорил на агента: „шега с другарчетата няма, трябва човек да превие врат и да върви с тях”. Старателното записване на тази фраза, която е в типичния афористичен изказ на Иван Зарев, всъщност може да послужи като мото на цялостната линия на председателите на СЕПЦ от 1949 г. до наши дни. Не може да има съмнение, че ръководството на СЕПЦ е станало маша в ръцете на О. Ф. власт и ДС и се опитва да „превъзпита” чрез него всеки, който се е отнасял с подозрение към новата власт. Внедреният аг. „Румен”, на когото ДС има пълно доверие без да проверява неговите редовни донесения, прокарва открито линията на „лоялност” и „патриотичност” в подведомствените общности на СЕПЦ, пренебрегвайки основния християнски принцип, че християните не могат да служат на двама господари – на Бога и мамона, на Христа и света, който е противник на Спасителя на човечеството. Само истинските герои на българския евангелизъм като д-р Харалан Попов доказват, че са готови да служат само на Бога и Христа, каквато и да е цената за това.

Tags: , , , , , ,

39 Responses to Архивите говорят: героят на българския евангелизъм д-р Харалан Попов

  1. Иван Георгиев on 13.12.2014 at 22:48

    Цялата поредица в много ценна поне лично за мен като дългогодишен служител. Надявах се да прочета малко повече за брат Харалан отколкото за мъчителите му, но и така разказана трябва да заеме почетно място в историята. Предлагам всички познати участници да подкрепим публикуването на тази поредица защото доколкото разбрах тези дни противниците от съюза не са малко.

  2. Вяра on 13.12.2014 at 23:30

    И аз си мислех за това и смятам че е правилно да се направи.
    Подкрепям!!!
    Горко на предателите в храма!!

  3. п-р Петков on 13.12.2014 at 23:54

    Адмираций към колегата Пеев. Справил се е чудесно с задачата.

  4. Сашо Стоянов on 14.12.2014 at 0:38

    Добре е всички да напишем мнението си под статията. Нека видят, че не ни е безразлично какво правят и че ще реагираме на всяка една такава нападка. Геройството на Харалан Попов заслужава напълно нашата подкрепа.

  5. Константин Андреев on 14.12.2014 at 1:55

    Господин Пеев, добре сте изнесли информация за събития, чрез които истинските Христови служители са били гонени и преследвани. Слава на Бога, за нещата, които сте написали, защото много от тази информация дълго време старателно е била укривана. Словото казва, че всичко ще стане явно и което се е вършело в скрито ще се прогласи от покрива. Моля ви, само да посочвате имената на тези, които са предавали нашите братя и сестри. И несъмнено в следствие на статията ви възниква въпросът – Защо не са получили, подобаващо признание за служението си, тези, които са страдали за Христа?
    Нека да погледнем какво се случи с тези християнски служители, които не много отдавна станаха известни, като сътрудници на Държавна Сигурност? Те не си подадоха оставките, след като стана видно, че са служили на комунистическите тайни служби. Ами как тогава да искаме признание на делото на тези, които страдаха за Христа?
    Брат Слачо(пасторът от Перущица), след като излезе информацията по време на изборите за това, което бяха направили някои християни, си подаде оставката като пастир(което му прави чест). А за тези, чиито имена излезнаха, като сътрудници на Държавна Сигурност, какво направиха? Покаяха ли се? Дано Бог им даде по-скоро покаяние.

  6. Veniamin Peev on 14.12.2014 at 9:46

    Благодаря на всички коментатори за положителната оценка не само на тази статия, но изобщо на инициативата „Архивите говорят“, за чието редовно публикуване главна заслуга имат администраторите на сайта Pastir.org. Да, тези дни трябваше да разговаряме с различен тон и на различни нива с една пошла агитка от наемници вероятно на СЕПЦ и аг. Николай (В. Вирчев), които с нечленоразделна и хулителна реч се опитаха да осуетят концепцията, че АГЕНТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕВАНГЕЛИЗЪМ ТРЯБВА ДА СЕ СМИРЯТ И ОТТЕГЛЯТ ОТ ПУБЛИЧНА ДЕЙНОСТ. Не успяха!

    Искрено признавам, че съм насърчен от включването на колегите с коментари дотук! Това означава, че в България има будни и почтени евангелисти, чийто брой нараства и чиято почтеност е несломима! Г-н Ив. Георгиев е прав, че за д-р Харалан Попов трябва да се говори много повече. Уверявам Ви, г-н Георгиев, че това ще стане – именно от гледната точка на архивите на ДС. Това ще става в достъпните електронни сайтове, както и по друг начин.

    Ако интересуващите се от проблема желаят, могат да намерят последната ми статия „Интересът на ДС и КГБ към братята Харалан и Ладин Попови“, която излезе преди няколко дни в представителното списание „Християнство и култура“, бр. 9, стр. 49-59. То може да бъде потърсено по РЕП-овете и някои книжарници като „Български книжици“ в София. Така българската общественост научава, че българският евангелизъм е имал ДОСТОЙНИ ГЕРОИ, не само предатели, което се разкрива по съвсем нов начин и подкрепя казаното в „Изтезаван заради вярата си“ на д-р Х. Попов.

  7. Алекси Алексиев on 14.12.2014 at 14:25

    Г-н Пеев поздрави за публикациите. Следя ги във всички издания и списания в които се появявате. Според предписанието на действащото законодателство имате право да посочите всеки един засечен в дадено разкрито досие и не бива да се страхувате да го направите колкото се може по-бърже. Не зная кои колеги ви съветват понеже споменавате Нехризова и Костов но те чакат меджия от организациите които обслужват. По силата на закона имате пълно право да изградите хипотеза за личността на засечените доносници така както го направи Стефан Банков и никой до момента не може да му каже копче!
    Поздрави!

  8. п-р Янко Добрев-Силистра on 14.12.2014 at 15:25

    Мисля че всеки съгрешил може да се покае при две ситуации:
    1.Когато е изобличен от Святия Дух за греха,и осъзнае нуждата от покаяние.В случая с агентите на ДС- да са си поискали прошка поотделно от всички,срещу които са писали доноси или са извършили други престъпления,ПРЕДИ ДА БЪДАТ РАЗКРИТИ ГРЕХОВЕТЕ ИМ.Това означава да са се покаяли по времето на комунизма или веднага след неговото падане,преди да се отворят досиетата или преди да са разкрити като агенти.
    2.Ако са закоравявали сърцето си към изобличението от Святия Дух,Бог им дава втори шанс- някой от човеците изявава от покрива това,което са писали в скришните явочни квартири.Някои се покаяха публично пред църквите си и дори по телевизията.АДМИРАЦИИ.
    Давид се покая за убийството и прелюбодейството си,апостол Петър се покая за отричането си от Исус,но Святия Дух нареди тези неща да се запишат и да останат за пример на следващите поколения.Ние не осъждаме нито Давид,нито ап. Петър за греховете им.Не трябва да осъждаме и тези,които по един или друг начин са се покаяли за агентурната си дейност.Но деяниета им остават за пример и поука за поколенията,как човек може да съгреши,но може и да се покае пред хората и пред Господа,и да получи опрощение.
    Братя и сестри,не се огорчавайте против тези ,които са са поддали на ДС и са вършили грехове против Църквата на Исус Христос.Имайте мир.Във вечността ще разберем дали са се покаяли или не са.Това е въпрос между тях и Бога.
    Бъдете с Господа !!!

  9. д-р Димитрова on 14.12.2014 at 16:03

    Подкрепям и аз с доверие на кредит докато не прочета документа за себе си

  10. Veniamin Peev on 14.12.2014 at 16:25

    Г-н Алексиев, прав сте, че имам право да изградя хипотеза за самоличността на всеки един от агентите. Всъщност досега мисля, че съм подсказвал при всеки случай, че имам хипотези за агентите „Димов“, „Горанов“ и „Румен“. Но правните изисквания, които трябва да спазя, е да не го направя директно.

    За разкритията на д-р Стефан Банков също сте прав. Но трябва да уточним: Банков е чел собственото си досие, докато аз чета чужди досиета. Правата, които са ми дадени от наследниците до този момент, не ми позволяват да разкривам самоличността на агентите. Съвети не съм взел от споменатите от Вас адвокати, а от там, където трябва – Комисията по разкриване на досиетата.

    Нека на този етап се задоволим с хипотезите или както казва народът: „Казвам ти, дъще, сещай се, снахо“. Затова, д-р Димитрова, ако искате да прочетете същите документи, ще трябва да изпълните условията, които съм изпълнил аз. Има и друг вариант: да се публикува част от документите, които цитирам, но след като те се декласифицират от Комисията под формата на копия. И това ще стане!

  11. Георги Грозев on 14.12.2014 at 16:48

    Също с кредитно доверие и огромни резервации.
    Да се разбира ли че след тази смяна в подхода, никое заключение не е окончателно и ще следват нови сензационни разкрития?
    Ако съм прочел написаното до тук правилно ще се радвам на едно по-конкретно обобщение по темата.

  12. Veniamin Peev on 14.12.2014 at 17:26

    Не, г-н Грозев, съм сменил подхода. Във всички мои отговори досега на въпроса: „Кой кой е?“ съм отговарял, че нямам правно основание засега да разкривам самоличности. Нима не можете да изградите логична хипотеза за аг. „Румен“? Ако Ви се губят исторически данни, препоръчвам прочит на следното описание на процеса, макар и от комунистически ъгъл: Процесът срещу евангелските пастори шпиони. С., Дирекция на печата, 1949. Все пак то е непосредствено описание на събитията през февруари-март 1949 г.

    Проблемът с декласифицирането на документите е просто технически: отнема време. Като се има предвид, че има на този етап няколко хиляди страници, то е ясно, че четенето и воденето на бележки е по-бързо от правенето на ксерокопия, всяко от които изисква печати и подписи от оторизираните лица. Така че моят подход не е променен и серията ще продължи, ако ще Бог (не човек или хора).

  13. д-р Димитрова on 15.12.2014 at 8:37

    Е как да прочетем досиета които според вашите собствени думи са ви дадени само от роднини? Явно че роднините няма да ги дадат на всички нас и с това филтрирате лустрацията по подобие на другите автори до момента! Определено има двоен стандарт в това да се открива личността на починали което е противозаконно а да се прикрива личността на живите агенти, което уж били противозаконно? Що за вроден панически страх в църквата – възмутена съм!

  14. Veniamin Peev on 15.12.2014 at 18:23

    Д-р Димитрова, не знам по какво сте „доктор“? Бихте ли изяснила, моля, каква е специалността Ви? Вашето „възмущение“ въобще не ме интересува, защото в науката емоции не се котират! Последният Ви коментар явно подсказва, че не сте историк. Приказки от рода на „двоен стандарт“ са просто популистки недомислици. Когато се пише изследване на основание на архив, този архив се ползва от оторизиран изследовател. Аз съм такъв, а Вие не сте! Този архив не е куп от вестници, които всеки може да си купи по РЕП-овете. Подозирам, че не сте работила с архивни документи, щом говорите така не академично. Така че, бихте ли изяснила, моля, от коя област е Вашият „докторат“? (Уточнявам, че малкото Ви име и темата на доктората Ви не ме интересуват).

    Д-р Вениамин Пеев

  15. д-р Димитрова on 15.12.2014 at 19:30

    Не се засягайте толкова лесно г-н Пеев. Този тон може да използвате някъде другаде но не и в публична дискусия защото издава колко сте оторизиран а и от КОГО. Наистина ли толкова бързо свършихте с аргументите и минахте и на лични нападки?
    Аз работя в здравния сектор от 30 години и не сте човека който ще ми прави характеристика. Добре сте дошъл на преглед по всяко време щом почувствате нужда.
    Разбира се че ползвате двоен стандарт щом си позволявате противозаконно да разкривате информация за починали хора а се въздържате да разкриете истинските агенти. Не бъдете толкова лесно докачлив щом искате говорите истината. Хайде, поздрави!!

  16. Надежда Петрова on 15.12.2014 at 20:30

    Г-жо Димитрова, чудя се за какъв кредит на доверие говорите?! Не отваряте ли копията, които са прикрепени към статията, не ги ли четете?! За какво филтриране говорите?! Със сигурност не е приятно четиво, но това е историята, това са фактите и документите!
    Аз от дете съм в петдесятната църква и познавам всички и председатели, и пастори. За много от тези хора и подозирахме, и знаехме, че са лоялни на служението си към църквата или нелоялни, а сега просто документите потвърждават нашите подозрения. Та в какво се състои двойният стандарт? Какво като някои са починали? Е, и какво по-точно е противозаконното? А къде пък видяхте вродения панически страх в църквата, това не можах да го разбера!
    И аз съм ВЪЗМУТЕНА, но от ПРЕДАТЕЛИТЕ, които са били т.нар. братя-пастири! Не се възмущавам от някакъв „панически страх“, който си е чиста измислица, за да звучите по-драматично. Страх имаше по онова време, когато около вярващите в църквата слухтяха същите тези агенти, за да донесат после как си говорил, как си погледнал, как си въздъхнал. Моето семейство има доста такива спомени, когато нахлуваха в дома ни, за да ни претърсват за Библии и християнска литература, сякаш сме някакви криминални престъпници, как ни пречеха да учим във ВУЗ-ове, как ни изключваха, как не ни даваха достъп до педагогическа работа, притесняваха ни на работните места заради нашите убеждения и какво ли не още?! Затова, ако сте д-р на някаква наука, говорете сериозно, не казвайте смешни неща!

  17. Георги Грозев on 17.12.2014 at 8:54

    Драги г-н Пеев на хора от нашето поколение няма нужда да казвате имената на агентите. Ние ги знаем още от едно време и сме ги изолирали нищо че службите ги натрапваха в ръководствотое. Получиха условни присъди а Чернев, Зайков и Наумов имаха доживот без да могат да избягат на запад и да пишат за мъченията си.

    Тогава нямаше как да ограничим намесата на службите и затова се събирахме само хора които живеехме чисти и святи преди Бог. Сега обаче има лустрация и е неразбираемо защо съюзните ръководства ги толерират на доизживяване, фиктивни оставки или покайни извинения?

    Пиша ви това като свидетел на времето а ви зададох въпроса защото още Банков призна че печата само от неговото досие. При Пилевата книга информацията бе частична, а и сега се прокарва идеята че имало още и още информация. При това как може да се каже окончателно че някой е агент или не, ако тепърва ще се разкрива нова информация която да противоречи на първата? Това служи единствено на службите които я подават на парче за да държат цялото движение в шах. Трябва да има давност и край.

  18. Свидетел on 18.12.2014 at 15:18

    Тази статия тук представя период от историята отпреди много години, когато повечето от нас, които днес използваме интернет дори не са били родени. Тя показва обаче много ясно влиянието, което тайните служби са се опитвали да имат над църквата в България през всичкото това време.
    Смятам, че тонът на д-р Димитрова е доста обиден и щом тя предлага на д-р Пеев да отиде при нея на преглед би трябвало да остави също точен адрес и телефон за връзка. В противен случай тя прилага двоен стандарт предлагайки фиктивно услуги, от които човек няма как да се възползва. Възхищавам се на д-р Пеев за смелостта, която има и за всичко, което прави. Той не е представител на жълтата преса, а човек, който е доказал своя авторитет и своята автентичност. Да, наистина понякога тонът му е доста рязък, но нека не забравяме и факта, че духовните братя другари му причиниха не малко трудности в живота. Д-р Димитрова, моля ви да кажете от КОГО спроред вас е оторизиран д-р Пеев или брат Вени, както той е по-скоро известен в средите на вярващите от старото време? Предварително благодаря!

  19. Veniamin Peev on 18.12.2014 at 20:05

    Колеги от форума, мисля, че няма защо да се занимаваме с мненията на т.нар. „д-р Димитрова“. Въпреки уважението ми към медицинските работници, тя сама показва, че не е за този форум. Сбъркали сте вратата на кабинета, г-жо Димитрова, с цялото ми уважение към Вас! Тук се дискутират теми, свързани с тъмната страна на българския евангелизъм, а не медицински такива. Следователно, Вие, д-р Димитрова, сте просто дилетант по темата, както аз си признавам, че съм дилетант в офталмологията, дерматологията, педиатрията и т.н. Затова и при нужда ходя при съответния специалист в медицината. Д-р Димитрова обаче не се е сетила да уточни, въпреки 30-годишния си стаж, каква аджеба, е нейната медицинска специалност (не че това има връзка с разглежданата тема за д-р Харалан Попов). Ако колегите потърсят медицински доктори с твърде популярната фамилия д-р Димитрова в интернет, ще попаднат на: офталмолог, дерматолог, педиатър и т.н. Лично аз отдавна нямам от такъв тип прегледи! Пък и д-р Харалан Попов има степен „доктор по богословие“.

    Видимо д-р Димитрова е запомнила само използваните степени „доктор“ в статията, не знаейки вероятно, че те не са само медицински, а и академични такива. Е, 30 години са изминали от студентската скамейка и някои неща се позабравят, когато човек е вгледан само в своята специалност. Но ще напомня на д-р Димитрова, че едно нещо е да се пишат рецепти за физически болни, колкото и важно понякога да е това, и съвсем друго нещо е да се четат архиви за НЕИЗЛЕЧИМО БОЛНИ, каквито са внедрените агенти в църковната общност. Ние за тях търсим лечение, д-р Димитрова!

    Д-р Вениамин Пеев (не медицински, а по история на философията)

  20. Иван Георгиев on 19.12.2014 at 8:38

    Брат Гошо
    нали на Карандила обясняваха как на последния събора са отстранили разкритите агенти от националното ръководство.
    Нямало да има уволнения както се очакваше.
    Само тия новите дето ги избраха да не я свършат същата.

  21. Борис Георгиев on 19.12.2014 at 23:08

    Хубава тема но се е напълнила с разни лелки езавелки като Вяра, Надежда, Любов и Миглена Петрова
    Не е л и по-добре да идат на темата за англиканки-свещеннички. Георгиев какво точно се е казало на Карандила?

  22. Veniamin Peev on 19.12.2014 at 23:59

    Е, г-н Борис Георгиев, този израз „лелки езавелки“ ме разсмя до сълзи! Искрено Ви поздравявам. Въпреки че тема като тази е изключително сериозна, не бива да губим чувството си за свеж хумор. Все пак живеем в една далеч по-демократична действителност от онази. (Надявам се г-жите да не са докачливи!).

  23. Георги Грозев on 20.12.2014 at 14:03

    Каквото се е говорило се е говорило и който е искал да бъде там бе поканен. Чакахме ви до палатката с закуски но никой не дойде да се запознаем от уж много желаещите п-р Петков, г-н Влаев, Любо Авджийски, Веско Кисьов и брат Ябълкаров. А преди бяха писали че много искали да се видим на живо. Е видяхме се с брат Иван и други петдесятни дейци.

    Но да минем обратно на темата която е важна. Информацията представена тук е от предвоенния период. Д-р Пеев или както Свидетел (анонимен?) го нарича брат Вени и по-възрастните сме наясно че преди идването му в Бургас Харалан не е фактор. Даже след връщането си от Англия, не мога да се сетя женен ли беше вече или още не, с брат си Ладин пушеха пури на една сватба и старите братя които го познаваха се бяха възмутили. Харалан и Ладин са от богат цигански род за който се знаеше че намерили скрито злато от бягащите турци.

    Статията обаче не уточнява за по-младите които четат че Гешев няма нищо общо с ДС. Той е създател на полицейския отдел А по фашистки модел. Много е възможно заради връзките си с вражеска Англия и Америка да са били заподозрени в шпионаж. Но това е важело не само за пастири така че не е някакво велико разкритие.

    Гешев няма нищо общо с пастирския процес през 1948 тъй като изчезва още вечерта на преврата през 1944. Авторът е длъжен да направи това уточнение когато променя тона и минава към агент Румен освен ако подържа теза че Румен е агент и на Гешев. Гешев наистина е имал агентурна мрежа в червените редици, но само няколко от тях са разкрити. Така че д-р Пеев ще му е трудно да открие какъвто и да е архив по въпроса. Предполагам че той ще даде някакво обяснение, но така или иначе омесването на Гешев с пастирския процес е недопустима и некоректна грешка. То напомня за един друг куриоз който вече беше дискутиран публично

    През 1958 агент “Маргарита” – Радушев докладва, че Харалан Попов е брат на Рут Попова а не неин съпруг

    През 2012 пастор Пилев информира, че е Мара Вирчева е майка на Виктор Вирчев а не неговата баба, която цяла България познава заради евангелската й дейнст.

    Методите за дезинформация на ДС не са се променили. Колко още трябва да продължат тези скалъпени бомби? И най-вече ако решението на комисията, досие или архив не доказва окончателно агентурна принадлежност според кой стандарт може да се каже че някой е бил или не е бил агент?

  24. Veniamin Peev on 20.12.2014 at 16:21

    Прощавайте, г-н „Георги Грозев“ (или който и които се крият зад този псевдоним), но коментарът Ви е пълна овесена каша или гювеч – в зависимост от това, в коя част на деня го предлагате за консумация. Тъй като не ям такива буламачи, нека уточня:

    1) Твърдението Ви, че царският спецполицай Никола Гешев няма „нищо общо с ДС“ е просто абсурдно и некомпетентно. Ясно съм посочил, че става дума за „царската държавна сигурност“, чийто отдел „А“ съдържа документ за Харалан Попов (№ II -А 2541 София, 20.IX.1943), подписан именно от Н. Гешев като „НАЧАЛНИКЪ Д. СИГУРНОСТЬ“ (запазвам правописа) и началника на отделение „А“. Цитирането ми на този документ, декласифицирано копие от който притежавам, показва откъде са тръгнали клеветите срещу д-р Харалан Попов за шпионаж, „копи-пействани“ по-късно от комунистическите ченгета.

    2) Както виждам от коментарите Ви, Вие обичате да подхвърляте имена, които не са популярни с Вашия „правопис“ в бълг. евангелска история. Бихте ли уточнил кой е този „велик герой“, когото Вие наричате „Зайков“? Освен това, нареченият от Вас „Наумов“ е по-известен като баптиста Никола Михайлов, както например Зарев не е известен като „Ангелинов“. Пък и ми се струва, че се опитвате да афиширате нехаризматични имена и пренебрегвате харизматични такива. Това издава принадлежността Ви.

    2) За по-късната дейност на д-р Харалан Попов като главен изобличител на комунистическата ДС и държава предстои да научим повече в този и други сайтове. Имайте малко търпение, моля! Докато д-р Харалан Попов и неговият брат Ладин действат за българските евангелисти чрез „Славянската религиозна мисия“, като ги подпомагат с библейска и друга християнска литература в многохилядни тиражи, то българските евангелистки лидери у нас или ги шпионират и предават на комунистическата ДС, или си кротуват като риби в тихо заливче. Като пример мога да Ви посоча бъдещия председател на конгрешаните адв. А. Симеонов, който даже и служи активно на комунистическата пропаганда.

    3) Пускате тук поредна глупост – нека цитирам: „преди идването му в Бургас Харалан не е фактор. Даже след връщането си от Англия, не мога да се сетя женен ли беше вече или още не, с брат си Ладин пушеха пури на една сватба и старите плевенски братя които го познаваха се бяха възмутили“. Абе, г-н Грозев, Вие да не сте на 100 години? Пък и да сте, не знаете ли, че ала-бализми от рода на „чух“, „рекоха ми“ и пр. нямат нищо общо с документалната история? „Князът на проповедниците“ Чарлз Спърджън е обичал пурите и явно го бъркате с Х. Попов затова, че той е учил в петдесятна семинария в Англия. Аг. „Румен“, доколкото разкриват документите, не е пафкал цигари и пури, но е БЪЛВАЛ ДОНЕСЕНИЕ СЛЕД ДОНЕСЕНИЕ всяка седмица на своя вербовчик – твърдя това на основание на доста документи ЧЕРНО НА БЯЛО.

    4) Върховната Ви глупост обаче е следната – цитирам: „Харалан и Ладин са от богат цигански род за който се знаеше че намерили скрито злато от бягащите турци“ (поне да бяхте оправили пунктуацията си). Тук вече се изявявате като зомби на поне 120 години. А колко е богат родът на Попови можете да прочетете в автобиографичната му книга „Изтезаван заради вярата си“ (има я на бълг. език). Там ясно е обрисувана пълната беднотия на фамилията!

    Айде, стига с анти-евангелистката митология, която може да направи впечатление на Вашите връстници от Ганкиното кафене. Пред мене не минава, защото разполагам с документи. Явно не сте наясно и с обстоятелството, че дори в ерата на пишещата машина полицейските и милиционерските документи са били писани в НЯКОЛКО ЕКЗЕМПЛЯРА И ВИНАГИ НЯКЪДЕ МОЖЕ ДА СЕ НАМЕРИ ВСЕ ОЩЕ ПОНЕ ПО ЕДИН…

    Д-р Вениамин Пеев

  25. Тодор Ябълкаров on 20.12.2014 at 16:56

    „Чакахме ви до палатката с закуски но никой не дойде да се запознаем от уж много желаещите п-р Петков, г-н Влаев, Любо Авджийски, Веско Кисьов и брат Ябълкаров.“

    Брат Грозев, на Карандила не съм бил от доста години, но заради Вас щях да дойда поне за един ден, ако знаех, че желаете да се запознаете с мен. Моето мнение относно църковните агенти е известно и се покрива с това на някои от коментаторите на статията. Жалко е, че агентурният проблем не е разрешен все още в църквите. Агентите са си на църковна хранилка – оставени на доизживяване и пенсиониране. Съюзните ръководства нямат воля за лустрация и в това е драмата.

  26. Георги Грозев on 20.12.2014 at 19:26

    Брат Ябълкаров бяхме най-вече за да се запуши устата на хора като г-н Влаев-Италията които познават брат Иван но питаха кой бил Грозев. Г-н Влаев обаче предпочете да си строи тузарската къща през лятото и ни върза тенекия. Е, бяхме там до палатката с закуските който е бил знае за какво говоря и зададохме въпроса за лустрацията който вълнува всички ни. Агентите не били вече в националното ръководство а само на доизживяване и с това въпроса бил изчерпан.
    Моля г-н Пеев да запази самообладание и без емоционални изблици да продължим разговора за агентите. Моята скромна особа не е кой знае какъв интерес за изследовател от такова високо ниво и отдавна трябваше да сте ме установили. Простете ми че съм един стар постен гювеч за вашия изтънчен вкус, но пък е здравословно против прекомерна надутост и намаля кръвното когато ви го вдигат в света на информатиката. Предлагам ви следната кратка извадка ако все още имат съмнения след което ви очаквам с нови сили да се завърнете към разговора за истинските агенти Еленков, Митев, Ангелов и другите които още действат в църквите…

    Д-р Никола Грозев
    (24 май 1919 – 8 октомври 2001)
    В затвора в Русе протестантският пастор Харалампи Мишков от Пловдив, завършил в Америка философия и химия в Принстън, започна да ме учи на английски. След седмица пастора, мене и бай Димитър от Сливен, кандидат за народен представител от БЗНС „Никола Петков“, ни карцираха. Бяхме в дървения затвор, където е лежал Караджата. Нямаше прозорец. Скачахме да се стоплим, после сядахме уморени. За да не умрем, изведоха ни оттам. Мен и пастора заведоха в малка килия, пълна с 20 цигани. Нямаше място и ни сложиха до чибура за ходене по нужда. Един циганин ни даде хартия да си пазим лицата. Така изкарахме 40 дни.
    По затворите бях с хора от 3 правителства. От съдените от народния съд бяха Коста Муравиев и Гичев. Бай Коста беше много почтен човек. Но го заглушиха – уж имал някаква инфекция в гърлото и му отрязаха гласните струни. Той почна да шепти и по този начин го ликвидираха.
    В Белене бяха ген. Козаров, ген. Айранов, началник на Въздушни войски, полк. Гено Генов – командир на Танковата бригада и шеф на ШЗО. След това дойдоха Бумбарски и Бежански от БЗНС „Никола Петков“, после професорите от процеса на Трайчо Костов. След тях и приближеният на Георги Димитров Никола Павлов. Той все повтаряше угоднически: „Другарю надзирател“. Много малки личности. Питах се как може България да повери съдбата си на тия дребни човечета? Видях и екзекутора Лев Главинчев, беше съвсем омекнал в затвора, както и Васил Богданов, шеф на външното разузнаване на комунистите. Личността зависи от волята, от възможността да окаже съпротива. Пастор Харалан Попов беше готов да умре за вярата си. Дядо Калистрат, игумен на Рилския манастир, беше съден, защото се възпротиви да извадят костите на цар Борис от гроба. И католиците, и протестантските пастори се държаха достойно.

  27. Veniamin Peev on 20.12.2014 at 20:02

    Г-н Георги Грозев, чел съм този материал, защото го има в интернет – дори го притежавам принтиран. Не ми казвате нищо ново! Вместо да се докачате обаче, моля да отговорите на поставените от мен въпроси по-горе. Нека оставим настрани палатките и партизанските явки по Карандила. Не разбрах, отказвате ли се от хаотичните си приказки в предишния си „коментар“, които анализирах в четирите точки? Чакам с нетърпение отговори на тях, а не нови цунами от приказки.

    Освен това, Ви цитирам финала на последната Ви пледоария на хаоса:
    „И католиците, и протестантските пастори се държаха достойно“ (Д-р Никола Грозев).

    Не е ли този цитат опровержение срещу по-горните Ви твърдения? И още: затова ли, че затворниците цигани са лежали заедно с католически и протестантски свещеници, включително и с Харалан Попов, заключихте, че той има „богат цигански произход“, че „пуши“ и не е „голям герой“? Моля, отговорете ми. Доколкото виждам, се опирате на чужди разкази, които винаги трябва да бъдат поставяни под известно съмнение, защото такава е човешката психология и памет – неблагонадеждна.

    Съвсем друго е положението с документите – особено онези, които се повтарят и потретват.

  28. Георги Грозев on 20.12.2014 at 20:44

    Щом сте се уверили вече моля не ме разбирайте неправилно защото излиза че нарочно искате да ми изопачите думите. Това не е фесбук да се събират харесвания или фенки а говорим сериозни неща. Надявам се все пак този форум да си остане такъв и да поуспокоите малко топката от досажданията кой кой е и от кого е оторизиран.
    Цитирах ви някои факти за пример които няма как да знаете от вашите документи. И въпреки че те са реални а не както ви се иска чути веднага променят дискусията. Затова онзи ден съвсем директно поставих въпроса за давност който ще перефразирам.
    Преди няколко години се пусна информацията че Васил Еленков е агент. Той колко има капацитет да агент е едно на ръка, но комисията го определя като такъв. Последва обжалване и публично досие. Според тезата на статията ви за агент Русан изнесената информация не била достатъчна и показахте още. Ако наистина има още и още информация за показване от архивите възможно ли е да има не изнесена информация че Васил Еленков е действащ агент?
    Давам го само за пример но въпросът важи за всички.

  29. Р.Нехризова on 20.12.2014 at 20:59

    Братята Попови са родом от село Красно Градише, Русенско и са израснали в изключителна бедност, като по-големите деца са били ратаи и слуги за парче хляб. Харалан е буден и умен и е изпратен да учи в Русе, като е ходил на училище с цървули, а първите си обувки получава като социална помощ от държавата за бедни ученици в шести клас.Не е от цигански произход, въпреки че в това няма нищо лошо, просто не е.

    Имам едно предложение към администраторите на портала и то е да се въведе регистрация, неанонимна, на участниците и да се дискутира спокойно. Нека всеки който пише да застава зад написаното с името си, а да не използва форума като крадец.

    Призовавам за по-уважително отношение към дамите, защото от прочетеното до тук както в тази статия, така и в други се вижда че жените не са тези, които инсинуират, клеветят, обиждат или говорят откровени глупости.

  30. Veniamin Peev on 20.12.2014 at 21:31

    Искам да приветствам г-жа Р. Нехризова, че се включва в този форум!
    Г-жо Нехризова, права сте, че трябва да има кавалерско отношение към дамите. Това обаче ще стане и Ви гарантирам, че ще бъда един от радетелите за кавалерство, ако в дискусиите участват ИНТЕЛИГЕНТНИ ЖЕНИ КАТО ВАС! Не Ви правя комплимент!

    Информацията, която давате за произхода на д-р Харалан Попов като опровержение на недомислия от рода на тези, които ни се сервират дотук, е СТОЙНОСТЕН И НАВРЕМЕНЕН.

    Г-н „Георги Грозев“, моля, отговорете ми поне на този въпрос: това истинското Ви име ли е и как можете да докажете, че е, или зад него се крият неколцина?

  31. Георги Грозев on 20.12.2014 at 21:56

    Прочетете ви книгата на страницата дето пише за дядо Колю който живеел в турската къща и плашел хората с таласъми да не му крадат златото и си направете нужните изводи.
    г-н Пеев искрено ме размивате с закачките си. Трябваше да дойдете на форумната среща за не ви преследва тая параноя с г-н Влаев. Не е проблем отново да ви отговоря на въпроса на който многократно ви отговарям след като отговорите на въпроса който многократно ви поставям. Иначе става не дискусия а разпит.
    Ако излезе нов документ че Васил Еленков е агент, това би ли променило твърдението ви че не бил агент?

  32. Виктор Старев on 20.12.2014 at 23:06

    Ех г-н Пеев и на тази тема ли повикахте адвокатите на помощ? Кой да ви очакваме след епецентърката, адв. Костов от ОБЦ или адв. Чернев на ОЕЦ?

  33. Р.Нехризова on 21.12.2014 at 0:28

    Аз съм съгласна да участвам във всяка дискусия, в която чрез съпоставяне и добавяне на детайли от различни участници се стига до истината. От архивите се научава много, но това са служебни документи,при това съставени от милиционери.

    Първият процес е част от мероприятие по налагане на тоталитарен модел на обществени отношения чрез смачкване на всички членове на обществото. Едните чрез репресия, другите чрез страх. Книгите на Харалан Попов са едно много добре написано свидетелство за онова време. Като интелигентен човек, той е и много добър автор. Става ясно, че дори и без агенти и осведомители, всички привлечени към съд са обречени, доказателствата се фабрикуват и или се инкриминират напълно безобидни деяния, като например притежаването на влог в чужбина / пак от книгата на Попов – негов съкилийник е осъден само за това/.

    Много хора са се пречупили тогава и аз лично не бих се наела да ги съдя за това че след като са хвърляни в ями, третирани като скотове и са били очевидци на насилие и убийства са подписали там каквото са подписали.

    Други са устояли и са понеси кръста.Попов е една наистина светла личност, която трябва да бъде представена достойно на младото поколение вярващи, което да се гордее че върви по стъпките на такъв човек.

  34. Veniamin Peev on 21.12.2014 at 20:50

    Благодаря на адв. Р. Нехризова за коментара, с което тя прави успешен опит за поддържане на грамотното и компетентно ниво на дискусията. Да, съгласен съм, че изтезанията на ДС и милиционерите по време на следствието са пречупили повечето пастори. Самият Харалан Попов признава: „Целта им беше да пречупят волята ми – с принуда, побой, изтезания, унижения и глад, докато се сломи и рухне“ (Изтезаван заради вярата си, стр. 33). По-късно той изповядва, че след пълното физическо изтощение е бил готов да признае „каквото поискат“ от него. Мога да Ви уверя, адв. Нехризова, че съм чел собственоръчно написаните показания на Х. Попов и болшинството от останалите пастори по време на следствието.

    Само че в моята статия не визирам този период на следствието и процеса (1948-9 г.). Визирам периода след това (от есента на 1949 г. нататък). Аг. „Румен“ не излежава ефективна присъда въобще (има и други отървали се като него). ДС има специална цел и задачи за него. Докато Харалан Попов гние цели 13 год. в Белене, Сливенския затвор и т.н., аг. „Румен“ излиза невредим, получава ключово място в СЕПЦ, без да бъде избран за него според Устава на СЕПЦ и най-пагубното – започва да провежда цялостната политическа линия на О.Ф. и ДС. Тази практика – да се спускат деноминационни ключови фигури като парашутисти от горе, без избор, с „благословията“ на ДС – продължи до 1989 г. Лично аз съм свидетел как Ив. Зарев и Д. Желев обявиха пред пастири и вярващи, че Дирекцията на вероизповеданията ги поставя за председатели на СЕПЦ и кои други ще заемат ключови позиции като зам. председатели, секретари и т.н. А това ставаше с „благословията“ на ДС.

    За това, че архивите били „служебни документи“, както се изразявате Вие, „при това съставени от милиционери“, също не съм съгласен. В архивите има документи, които са написани СОБСТВЕНОРЪЧНО от внедрените агенти. Техният почерк е ясно различим! Такива собственоръчно написани документи са ни завещали аг. „Николай“ (Виктор Вирчев), аг. „Русан“ (Д. Митев) и др. Практиката на офицерите на ДС е била ръкописите да се преписват на машина в няколко екземпляра, така че е напълно възможно да се открият автентични копия и на преписите. Освен това, в архивите има частни писма и циркулярни послания като „Братски уведомления“, „Братски писма“, „Окръжни писма“ и пр., които са излезли изпод перото на съответните ръководства, но които видимо са съставени под диктовката на ДС, защото са сравними с плановете на офицерите. Като интелигентен човек и професионалист очаквам да проявите по-голямо доверие към такива документи. Фактът, че моя статия по темата излезе в сп. „Християнство и култура“, бр. 9, където съм цитирал под линия десетки документи, би трябвало да послужи като сериозен аргумент, че документите се цитират и тълкуват правомерно. Гл. редактор на списанието е известен специалист по агентурната тема и не би допуснал дилетантски приумици от моя страна!

    Що се отнася до мнението Ви за Харалан Попов като „наистина светла личност“, напълно го споделям! Именно затова го посочвам като най-изтъкнатия герой на българския евангелизъм. Но тази статия не е последна.

  35. Свидетел on 21.12.2014 at 20:55

    Страната ни все още е такава, че в определени обстоятелства човек понякога е принуден да използва псевдоним. Аз поне предпочитам да изразям мнението си така, вместо да стоя безучастен или да се наричам “Иван Иванов” или “д-р Македонска”. Напълно разбираемо е в момента да има много хора, които да са ядосани на брат Вени. Моето предложение към тях е да му предложат лична среща на обществено място, за да видим тогава, кой ще се изчерви повече и кой ще бъде този, който ще загуби самообладание или ще се разтрепери. Нямам представа какво означават намеците за адвокатска подкрепа и защо тези имена се споменават тук, но ако става въпрос за юридическата страна на въпроса, да, д-р Пеев определено има законовото право да се рови из тези документи и да достига до логични изводи, които са подкрепени от неговите лични сблъсъци с жестокостта на тогавашната система. Ако неговите статии се основават на празни твърдения, нека тогава хората, които той разобличава като агенти на ДС и са все още в отговорна позиция да излязат със становище доказващо противното. Мечтата ни като вярващи християни е Божието царство в България да се разраства. Явно е дошло време за поставянето на едно ново начало, което обаче е възможно единствено, ако истината излезе наяве.

  36. Страхил Иванов on 21.12.2014 at 21:34

    Ако сега, когато имаме свобода на словото те се страхуват да говорят(пишат) явно, ако настанат времена на гонения, тогава ли ще се осмелят? 😀 Защо се страхувате уважаеми християни? Или не знаете, че страхът е индикатор за липсата на нещо много важно – любов?
    Д-р Пеев, поздравления за труда и усилията вложени в поредицата „Архивите говорят“!
    Надявам се , че враговете на истината няма да успеят да Ви спрат!

  37. Ангел Петков on 22.12.2014 at 14:20

    Г-н Грозев, наистина много ще се радвам да се запознаем лично с Вас и ако знаех, че ме чакате някъде на Карандила с удоволствие бих дошъл. Убеден съм, че дискутираната тема е много важна, но с риск да прозвуча егоистично, но в момента има нещо което за мен е много по-важно. Преди време писах през какво преминах. Но това не беше всичко. Месец след като излязох от болницата майка ми катастрофира, а след 17 дена почина. В края на периода от 6 месеца тъкмо реших, че вече съм излекуван и нещата се повториха – отново същите болки, отново в кардиологията за манипулации. Казано с други думи – инфаркта се повтори. И отново благодарение на Божието благоволение, сега съм жив. Но в момента водя борба за пълно оздравяване, за което спазвам много строг режим, предписан от лекарите, защото ми казаха, че ако това стане трети път ще се наложи да оперират, а аз не искам да се стигне до там. Във всеки случай, съжалявам, че съм пропуснал среща с Вас. Ако отново имате път около Ямбол, може да се обадите или да пишете по и-мейла, аз ще намеря начин да дойда.

  38. Георги Грозев on 23.12.2014 at 17:34

    П-р Петков благодарим ви че се включвате отново в дискусиите на този форум. По време на отсъствието ви говорихме по доста теми които смятам ще са ви доста интересни. А и както виждате вече отсъстват онези елементи които вие определяхте като самозвани форумни модератори. Разговорите са свободни и непринудени. Липсва онзи контролиращ дух от фейсбук.
    Форумната среща беше обявена тук неофициално за всички които искаха да се видим. Всъщност отидохме на Карандила най-вече по поканата на вашия съгражданин г-н Влаев който държеше да се запознаем. И това е разбираемо след като от няколко години тук заедно поддържаме братска дискусия по наболели за църквата въпроси. г-н Влаев обаче решил да си строи голяма нова къща и не ни уважи. Затова пък се запознахме с много млади и не толкова млади хора а и разположението ни до палатката с закуските ни даде възможност да говорим и другите присъстващи. Вие сте били на Карандила и може би се сещате за какво ви говоря като атмосфера. Брат Иван ни казва за изпитните ви и дори наскоро пак направи молитвен призив за вас. Той беше неотдавна в Стралджа на служение и искаше да ви открие и покани но така и не успя. С него сте по-близко за да се виждате и по-често. Дори и да спорим по разни теми като братя трябва да се поддържаме а не да се сърдим и докачаме което не прилича на възрастта ни. Радостно е че богослови като вас и отново се връщат в дискусиите в които със сигурност и имате много да допринесете. Специални поздрави за Рождество.

  39. Ангел Петков on 23.12.2014 at 20:38

    Г-н Грозев, напълно съм съгласен с Вас. Благодаря за молитвената подкрепа, наистина имам нужда от такава. Предстои ми преглед в София на 29-ти януари,а след това отново преглед в ямболската болница, където ще решат дали да ме пращат на операция или не.
    Нормално е да не бъда открит в Стралджа, в момента там църквата се ръководи от Димитър Чакъров. Аз ръководя църквата в Зимница, но в момента съм там почти само за служенията поради заболяването и режима който трябва да изпълнявам. Но ако някой от вас – ти, или брат Иван, дойде в региона и ако ми се обади, мога да се отзова веднага. Мисля, че ми имате телефона, но за всеки случай – 0878287***.
    Макар, че не съм се включвал в различните дискусии, аз го следя редовно и имам мнение по въпросите. Макар че съм в болничен, аз спазвам определен двигателен режим, който ми е предписан от лекарите и нямам много време, но при възможност ще се включва в някои от темите, а те наистина са интересни и важни. Радвам се че няма самозвани форумни модератори, които редактират постовете и се надявам наистина да се чува мнението на пишещия, а не на редактор.
    Пожелавам весели и благословени празници на всички!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.