Архивите говорят: героят на българския евангелизъм д-р Харалан Попов

Д-р Вениамин Пеев

Неустрашимият Гай Юлий Цезар бе казал преди повече от две хилядолетия, че „великите подвизи трябва да се извършват без обмисляне, за да не могат съображенията за опасност да охладят мъжеството”. Ще призная, че по-хубаво определение за истинския героизъм не съм срещал. Смятам, че то е напълно приложимо и към живота на евангелския пастир д-р Харалан Попов (1907-1988), който все още не е получил подобаващато му се признание в нашата страна. Д-р Х. Попов се откроява като силна, почтена и лоялна на християнската вяра личност, която далеч надвишава посредствеността и продажничеството на много свои съвременици и колеги. Атеистичният комунистически режим не може да му прости неговото мъжество и създава огромна мрежа от свои агенти и клеветници в средите на неговото евангелско братство, които имат една основна задача – да го ликвидират духовно и морално. Няма друга евангелска личност в България, за която апаратът на ДС да е хвърлил толкова много ресурси и усилия, които в крайна сметка са се оказали напълно безуспешни! В продължение на няколко десетилетия ДС вербува и изпраща по следите на д-р Харалан Попов и неговия брат Ладин десетки евангелистки агенти: „Румен”, „Димов”, „Горанов”, „Вихър”, „Жозеф”, „Николай” и т.н. Попови са били „трън в очите” почти от самото зараждане на секретните служби у нас, който обаче, слава Богу, не е бил унищожен.

img189img188В малката папка с документи, свързани с името на д-р Харалан Попов още отпреди идването на комунистите на власт, е видно, че той е привлякъл вниманието на царската ДС почти от самото начало на своето пастируване. От анализа, който ще направя по-долу, ще се види, че обвиненията на Дирекцията на полицията, отдел „А” на ДС, през 1943 г. са напълно идентични с обвиненията срещу Попов преди, по време и след процеса през 1949. Сякаш в ДС е имало едни и същи служители, които просто са преписали клеветите срещу него от времето на прочутия царски полицай Никола Гешев. Разликата може би се състои единствено в това, че комунистическите разузнавачи и агенти са участвали в клеветническата кампания с по-голяма ярост и решимост да ликвидират на всяка цена евангелисткия пастир, който не се е поддал на техния натиск. Офицерите и агентите на ДС не могат да простят на д-р Харалан Попов откровеното и безстрашно представяне на лицемерието на комунистическата система, описано в неговите книги и статии. В своята книга „Изтезаван заради вярата си” той посочва, че комунистите са усвоили до съвършенство методите, чрез които могат „да направят черното бяло, а истината – лъжа”. Комунистите се оказват дори по-опасни за обикновените хора от хитлеристките палачи. „Нацистите бяха жестоки, а комунистите бяха и жестоки, и сатанински лукави – не се страхува да подчертае Попов. – Това на практика е единствената истинска разлика между тях” (Попов, Х. Изтезаван заради вярата си. DOHI Press, 1994. 31). Такава прямота и откровеност не може да не бъде забелязана и помнена с омраза от противниците на християнската вяра.
img193

img191

img192
„Шпионинът” Харалан Попов

Християнското служение на младия Харалан Попов в Бургас и бургаския район не остава толерирано от официалните църковни и полицейски власти. Петдесятният пастир в гр. Бургас се изявява като много добър говорител и благовестител. В „Изтезаван заради вярата си” той пише, че е проповядвал Евангелието из цялата страна в продължение на 16 години, чувствайки, че това е неговото призвание от Бога. Бил убеден, че върши едно апостолско служение: „служих и като евангелизатор в планинските градове и села, където Божието слово нямаше още опора” (пак там, 21). Онова, което пастор Попов няма никога да узнае, е, че неговата преценка за служението му не е била споделяна от някои църковни водачи. В обяснителното Писмо на областния полицейски началник на Бургас от 04.10.1943 г., адресирано до отдел „А” на царската държавна сигурност, е посочено, че сливенският митрополит Евлогий  пише донесения до бургаската полиция, че Попов „е обикалял градове и села от областта ни, за да върши непозволена от закона инославна пропаганда между православните християни” (Архив ИФ 5-5-823, 2-3). Митрополит Евлогий настоява „да се вземат необходимите мерки за предотвратяване пакостната дейност на Харалан Попов”. Вследствие оплакванията на високопреосвещения митрополит в дома на Попов е направен обиск и са иззети пишеща машина, циклостилна машина и написани на тях материали. Оттук насетне започват поредицата от проблеми на Попов и неговите близки с ДС – царската и комунистическата, които не стихват, а се засилват все повече и повече до края на живота му.

В Писмото на бургаския полицейски началник са включени редица сведения за живота на Харалан и Рут Попови, които подсказват за продължителна разработка и следене. Посочват се данни за техния произход и образование, за заплатата и приходите на Попов и т.н. Някои от данните, които са четени в канцеларията на спецполицая Гешев, са подчертани – по всяка вероятност – от самия него със зелено мастило. Те се отнасят до финансовите подробности и клеветите за „шпионска дейност”. Така например, Гешев се е заинтересувал от сведението, че Харалан Попов има близки връзки с английската легация в София, от която получавал пари от Америка за нуждите на своята църковна общност. Посочено е, че това били „суми за издръжката на петдесетническите църкви в България”, но те били „укрити” от властите. Посочено е също така, че преди войната били получени 30 000 долара за построяването на църковна сграда и пасторско жилище, но „голяма част от тази сума била злоупотребена от пасторите предшественици на Харалан Попов” (пак там, 3). Според полицията получаването на пари от Америка и връзките с Великобритания не биха могли да се тълкуват другояче, освен като възнаграждения за „шпионска дейност”. Това се потвърждава и от Резолюцията на началника на ДС Гешев от 20.09.1943 г., предизвикала наличното обяснително Писмо от бургаската полиция. В нея се настоява да се провери доколко има „нещо опасно” във факта, че пастор Попов е разполагал с техника за писане и размножаване на материали (пак там, 4). Въпреки Обяснението на председателя на съюзното ръководство п-р Георги Чернев (06.09.1943), че двете машини се използвали „за съюзни цели и нужди”, с които е поддържана кореспонденция и са писани проповеди, началниците на ДС не обръщат никакво внимание и остават с измислената си теза за „шпионаж”. Нещо повече, тази теза е подсилена с клеветническото обвинение, че съпругата на Харалан – Рут е изпращала писма до едно шведско петдесетно списание, където били публикувани „сведения, съдържащи данни за шпионаж” (пак там, 2; срв. III раз. 1262, 12).Тази фраза в полицейското Писмо е подчертана със зелено мастило в канцеларията на Гешев. Тя се оказва ключова не само за отношението на властите към сем. Попови в царска България, но се мултиплицира като главно обвинение години по-късно в комунистическа България срещу повечето евангелистки пастори и за малко не подсигурява смъртни присъди за водачите на евангелизма, сред които е д-р Харалан Попов. „Започна яростна клеветническа кампания – пише Попов. – Обвиниха ни в шпионаж. За тях беше по-добре да сме шпиони, отколкото мъченици за Христовата вяра. Представяха ни като „оръдия на империализма”. Първия път, когато чух това, се изсмях” (Попов, Х. Цит. съч. 24). Такава може да бъде реакцията на един напълно невинен човек, но клеветата, уви, е била скалъпена в обстановката на изключителен политически драматизъм и Попов въобще не е предполагал, колко опасно е било това нелепо обвинение в онова време.

Години по-късно обвинението в „шпионаж” и „вражеска диверсия” ще продължава да се тиражира в строго секретните документи на комунистическата ДС. В „Предложението за откриване на агентурна разработка на Харалан Иванов Попов (12.06.1967 г.)” е подчертано, че „понастоящем Попов развива активна религиозна и вражеска дейност срещу нашата страна чрез емисиите на радиостанцията „Монте Карло” и издадената на английски, шведски, френски и немски езици книга „Под тиранията на комунизма”, която е пропита с омраза към народната власт, описва пасторския процес и прекараните от него 13 години в затвора” (стр. 1-2). Като се има предвид факта, че по времето на комунистическата диктатура в България нямаше нито религиозни радиопредавания, нито религиозни издателства за книжнина, дейността на д-р Попов и неговите сътрудници трябва да бъде оценена високо като новаторска и уникална. В документите на ДС многократно се посочва с раздразнение, че радиопредаванията на Попов увеличават броя на слушателите си, а Библиите, Новите завети и другата християнска литература навлизат в страната ни в многохилядни тиражи. Затова ДС предприемат планирането на мащабни мероприятия за противопоставяне. Част от тях обаче трябва да се проведат със съдействието на внедрени агенти в средите на евангелистите. За целта се предвижда използването на българи и чужденци. В един такъв „План” от 06.11.1970, т. 7 гласи: „Ще се продължи провеждането на мероприятия за компрометирането на братя Попови сред вярващите в нашата страна и задграничните религиозни централи и организации. За целта чрез някои членове от ръководството на секта ще се предоставят компрометиращи материали на американския пастор Уилям Буркет и др., които да ги ползват при разобличаването на братя Попови. Освен това, чрез някои членове от ръководството на петдесятната секта ще се провежда линия за използване и на други пастори от задграница при разобличаването на Попови” (стр. 3). Такива „планирани мероприятия” на ДС действително влизат в действие с помощта на председателите на СЕПЦ, което е видно от „Окръжни” и „Братски писма”, както и от кореспонденция и контакти с чуждестранни евангелистки пастири като Уилям Буркет и Робърт Макиш.

Отечествено-фронтовският аг. „Румен” и марионетното ръководство” на СЕПЦ

В своята разтърсваща душата автобиографична книга „Изтезаван заради вярата си” д-р Харалан Попов прави тежка и осъдителна оценка за поведението на съюзното ръководство след съдебния процес през 1949 г. Той пише буквално следното: „Постепенно пасторите на църквите бяха отстранени и на тяхно място дойдоха хора, готови да станат оръдия в ръцете на комунистите, които съсредоточиха усилията си да поставят свои марионетки на амвона. След като настаниха марионетки в много църкви, набелязаха и следващата мишена: това бяха висшите български църковни водачи на евангелските деноминации – баптисти, методисти, конгрешани и петдесятници и евангелисти. Аз бях един от тях. Започна яростна клеветническа кампания” (Попов, Х.Цит. съч. 23-4). Сходно е становището за централното ръководство на СЕПЦ и на неговия брат Ладин Попов. В едно свое писмо до свой колега пастир от Бургас той пише: „Коренът на злото в нашето движение е там, че то се управлява от светска власт и то знаеш каква е тя… Всичко е вършено кой по-малко, кой повече прикрито, а сега стана явно… Предателството вече беше станало в София” (Попов, Л. Писмо до К. Проданов, 10.11.1966 г. Русе. 2-3). Основателни ли са тези силни критики? Не са ли те плод на субективно мнение? Не са ли произволни и ретуширани? За да отговорим на такива болезнени въпроси, трябва да се позовем на фактите, които ни предоставят архивите на ДС. А те са твърде красноречиви!

Поведението на съюзното ръководство на СЕПЦ непосредствено след приключването на процеса през 1949 г. и изпращането на някои от изтъкнатите петдесятни пастири в затвора с различни присъди е повече от странно. В архивната папка на Трети разузнавателен отдел под № 1262 има много интересни данни. Там са запазени над 30 донесения от привлечения за сътрудничество висш църковен служител „агент „РУМЕН” (III раз. 1262. 52-61). Тук не е мястото да разкриваме кой всъщност е бил той, макар че не е особено трудно за изследователя да се досети за това. По-важно е според мен поведението на петдесятния агент, което е видимо от донесенията.

Да започнем с някои формални неща. Всички донесения са писани в 3-5 екземпляра, което подсказва, че по един екземпляр има в личното досие на агента. Останалите екземпляри са отишли в други папки, например, в досиетата на лицата, които са засегнати от донесенията. От посочените дати прави впечатление, че всяка седмица по едно и също време в продължение на няколко години аг. „Румен” редовно е предоставял писмена или устна  информация на вербувалия го офицер от ДС още от есента на 1949 г. Времето за донесенията винаги е било понеделник, 13:00 ч. Видно е, че рапортите са давани непосредствено след приключването на неделния ден, който се възприема като „ден за Господа”. От понеделника нататък обаче служението на доносника е продължавало в приемните на врага на Христовата църква – ДС. На второ място, прави впечатление една постоянно повтаряна фраза: „Донесението не е проверено, но на сътрудника може да се вярва”. Такава висока оценка на пълно доверие са получавали много малко евангелистки агенти! Следователно аг. „Румен” се е подвизавал като отлично школуван внедрен доносник, който успява да заблуди някои от своите колеги и вярващи, на които е проповядвал в неделя патетични слова.

Агентът не е заблудил всички. Някои негови колеги, за които е донасял редовно на ДС, не само го подозират, но открито застават срещу неговите „марионетни” инициативи сред вярващите на СЕПЦ. Такъв е случаят с високо интелигентния п-р Емануил Манолов, който завършва богословие на Запад, владее чужди езици и има връзки със западни мисии. Аг. „Румен” се старае п-р Манолов не само да бъде отстранен от ръководството на СЕПЦ след процеса, но и да бъде лишен от пастирски права. Причината? – Той е политически неблагонадежден.  В едно от поредните си писмени донесения на 26.11.1949 г. аг. „Румен” заклеймява своя колега пред службите: „Емануил Манолов дружи обикновено с хора от евангелските среди опозиционно настроени към О. Ф. власт, богатите, които като класа ги засягат мероприятията на властта. Такива има в Ямбол, където той е бил пастир преди п-р Б. Кузманов ” (стр. 56). Следват изредени имената на вярващи хора от ямболската петдесетна църква, които влизат в списъците на ДС за разправа с „враговете на народната власт”. П-р Манолов се изказва положително за тези ямболски евангелисти, че „само те не са станали членове на антихристката О.Ф.”. Грешка обаче е, че казва това пред евангелисткия агент и думите му били предадени.  Идентично е уволнението на п-р Сиво Димитров от Бургас, за когото агентът твърди, че направил „опит за фракция в съюза” (защото изобличил агента като „човек на властта”) и най-вече – поради „непримиримост с народната власт” (стр. 66). С подобни доводи агентът посегнал и на п-р Слави Караджов. Е, кажете ми, драги читатели, как няма ДС „да вярва” така безрезервно на аг. „Румен”, който получава като награда ръководно място в СЕПЦ?

От едно следващо устно донесение на аг. „Румен” (08.XII.1949 г.) става ясно, че срещу практиката на „марионетното ръководство” на СЕПЦ да изпраща Окръжни писма, лансиращи идеята за „лоялност към О. Ф. власт”, е имало сериозна опозиция. Отново във фокуса на следенето е п-р Емануил Манолов. Без да бъде упълномощен от ръководството и аг. „Румен”, п-р Манолов прави обиколка в Северна България и установява при срещи с петдесятни вярващи и ръководители, че „тези окръжни, които ги изпраща съюза, не са окръжни, понеже не ги одобрявали църквите дори там, където членовете на църквите се приобщават към политиката на О. Ф.” (стр. 57). Тъй като едва ли п-р Манолов е излъгал за недоволството на петдесятните общности от северната част на страната, следва да зададем въпроса: „Какви наставления са съдържали тези Окръжни писма?” Отговора намираме в „Окръжни №№ 4 и 5”. В „Окръжно № 4”, както самодоволно обявява това аг. „Румен”, се набива в очи следната информация: „на 7 декември 1949 г. се състояло заседание в дома на п-р Ангел Динов – София” (пак там). Там заседателите „взели решение да разпратят окръжно до всички петдесятни църкви в страната, в което да ги призоват да участват в предстоящите избори на 18 декември т.г. и гласуват за листата на О. Ф.” Но това не било достатъчно! Аг. „Румен” тръгнал на обиколка из страната, за да провери лично какви са настроенията на петдесетните служители и вярващи спрямо О. Ф., след което да представи услужливо писмена информация на ДС с имена, адреси, длъжности и т.н. В един документ от 16.I.1950 г. аг. „Румен” е попълнил старателно политическия си „пътепис” с подробности след посещенията си на петдесетните общности в Чирпан, Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас и Сливен, както у данни за проведеното годишно заседание в църквата на „Бачо Киро”, София. Той „дал обяснения върху окръжните, че с тях се целѝ да се даде линия на лоялност и сработване с властта, като власт народна и имаща за цел запазване независимостта на страната ни и грижа за всички хора, а не само за една класа” (стр. 65). Последната част ми звучи напълно в духа на „Манифест на комунистическата партия” на Маркс и Енгелс и не бих се учудил, ако внедреният в СЕПЦ агент е носил „Манифеста” между страниците на своята Библия по време на тази обиколка.

Най-интересен обаче в наличния архив е казусът с п-р Иван Зарев, с когото аг. „Румен” се среща два пъти (донесения от 31.XII.1949 г. и 14.I. 1950 г.) след излизането му от ТВО край Русе (стр. 60 и 64). В тях е подчертано, че срещите са като между „стари приятели, а също така и участници в една съдба”. Може би затова Зарев задава един директен въпрос на агента, който вече разполага с висшата власт на СЕПЦ: „Поддържаш ли връзка с властта?” Аг. „Румен” признал пред стария си другар, че „има връзка посредством Дирекцията на изповеданията”, но не уточнил, че под „връзка с властта” би трябвало да се разбира неговата агентурна обвързаност с ДС. По-нататък разговорът показва, че внедреният агент проявява подчертан интерес към политическата ориентираност на Зарев: „попитал го ориентирал ли се е политически”. С други думи, аг. „Румен” е трябвало тутакси да изясни въпроса дало Зарев е бил „превъзпитан” в трудовия лагер от „шпионин на капиталистите” в потенциален „приятел на комунистите”. Затова висшестоящият петдесетен агент пита Зарев дали е чел в затвора някакви книги. Нека читателите се убедят, че аг. „Румен” въобще не е имал предвид Библията или някаква християнска книга! Това личи от отговора на Зарев, че „от книгите чел само „Мъжество”, която му направила добро впечатление”. Няма съмнение, че Зарев е бил „превъзпитан” в ТВО. Той отговорил на агента: „шега с другарчетата няма, трябва човек да превие врат и да върви с тях”. Старателното записване на тази фраза, която е в типичния афористичен изказ на Иван Зарев, всъщност може да послужи като мото на цялостната линия на председателите на СЕПЦ от 1949 г. до наши дни. Не може да има съмнение, че ръководството на СЕПЦ е станало маша в ръцете на О. Ф. власт и ДС и се опитва да „превъзпита” чрез него всеки, който се е отнасял с подозрение към новата власт. Внедреният аг. „Румен”, на когото ДС има пълно доверие без да проверява неговите редовни донесения, прокарва открито линията на „лоялност” и „патриотичност” в подведомствените общности на СЕПЦ, пренебрегвайки основния християнски принцип, че християните не могат да служат на двама господари – на Бога и мамона, на Христа и света, който е противник на Спасителя на човечеството. Само истинските герои на българския евангелизъм като д-р Харалан Попов доказват, че са готови да служат само на Бога и Христа, каквато и да е цената за това.

39 comments for “Архивите говорят: героят на българския евангелизъм д-р Харалан Попов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.