СЕПЦ на 90 год. – Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст

01.08.2018

Статията е част от поредицата на Pastir.org по случай честването на 95г. от началото на Петдесятното движение в България и 200г. от началото на Протестантството по българските земи. Цялата поредица можете да прочетете тук: http://pastir.org/?p=95

Д-р Вениамин Пеев

Още първите протоколи на Изпълнителната комисия на ЕПЦ показват присъствието на една високо образована и стриктна до фанатизъм личност. Тези протоколи, писани през далечната 1929 г., когато Донка Кинарева е била секретар на малобройното ръководство на младата деноминация, свидетелстват не само за красотата на женския почерк, но и за точния усет за структура на изложението и подреденост на проблемите и техните решения. В тях личи присъствието на професионалния учител с яснотата на мисълта и взискателността към съдържанието и формата на изложението. Нито един от следващите секретари на Ръководството на СЕПЦ не успява да достигне това перфектно ниво на стегнатост на изказа и красота на почерка.

Онези от нас, които пазят в младежките си спомени образа на Донка Кинарева[1], са единодушни, че тя бе своего рода икона на Петдесетното движение (нека фанатизмът спрямо формата не отхвърля алегорията на това понятие). Тя бе образец на скромна, но фина женска външност, образец  на деликатни обноски, образец на мъдро говорене, образец на ясно и логично мислене. С появата си сред своите събратя по вяра на амвона или в друга обстановка тя вдъхваше респект не само към себе си, но и към евангелската вяра, на която бе изразителка. Същевременно обаче тя не беше недостижима като религиозните светци или герои, а показваше с всяка дума и жест, че е отъждествима с всеки един от нас. Нейният биограф проф. д-р Йордан Марков пише възторжено: „Казваше, че е библейска работничка. Пътуваше през цялото време из страната, по градове и села и проповядваше. Имаше голям дар слово и вътрешна сила, с която завладяваше слушателите… Словото бликаше със сила от нея. Слушаха я със затаен дъх. А молитвите ѝ бяха изключителни. Тя се молеше за всички. Всеки чувстваше, че това е неговата молитва, изразена по чудесен начин”[2]. Разбира се, както ще видим по-долу, дейността на Донка Кинарева има много по-широки параметри.

Евангелско семейство

Донка Кинарева (1893-1971) произхожда от семейството на евангелисти, които се отличават с чистотата и ентусиазма на пионерите на евангелското дело в страната ни. Баща ѝ Иван Кинарев (1857-1950) бил син на будни и родолюбиви българи от еленския край.[3] По време на Руско-турската война се присъединил към войската на освободителите и помагал активно като санитар в лазарета. Предложили му да се образова и посвети на медицинската професия. Завършил с отличие курсовете за болничен фелдшер и така поставил началото на една хуманна традиция във фамилията Кинареви. Получил отначало назначение в болницата в Свищов, където приел евнгелската вяра по всяка вероятност от руски евангелисти. По-късно получил назначение като фелдшер в сливенската държавна болница. В Сливен се оженва за Йорданка и им се раждат шест деца – Донка, Борис, Весела, Дафинка, Благовест и Невенка. Последните две деца умират твърде рано.

Иван Кинарев не се задоволява само с хуманната си дейност на човек, който се грижи за физическото оздравяване на своите пациенти. Неговата висока цел е да достигне душите на своите съграждани. Въпреки характерното за времето предубеждение срещу евангелистите, той си спечелва авторитет на сериозен и уравновесен човек, който не пие и не пуши. В Сливен Кинарев посява семето на евангелската вяра и става основател на евангелизма в града. Първите богослужения се провеждат в собствения му дом, а по-късно устройват една барака поради увеличилата се евангелистка общност. Кинарев е инициатор и за построяването на богослужебна сграда, за което се събират средства както от българските вярващи, така и от дарители в чужбина. В сливенската евангелистка общност закипява активен живот.

Семейство Кинареви  си спечелва добро име дори сред иноверци. Внукът им Йордан Марков пише за старите Кинареви: „В квартала живееха много турци. Баба и дядо говореха перфектно турски. Уважаваха се и си помагаха с всички съседи, включително и с турците. По време на байрама комшиите турци донасяха у дома пържени мекици и баклави, а по Великден децата им получаваха от баба червени яйца”.[4] Тези добросъседски отношения показват една по-голяма широта на евангелското мислене. Семейство Кинареви са били чужди на тесногръдите възприятия на някои групи, за които общуването с иноверци на битово и хуманно ниво е неприемливо. Всъщност истинската проява на „Христовата любов”, за която евангелистите претендират, че притежават, започва именно оттук. Прекомерното себеизтъкване с „правене” или „неправене” на определени неща и пренебрегването на дадени традиции, които са възприети в една субкултура, води до антагонизъм. Ригористичната сектантщина е пречка за реалното благовестие за Христос като Спасител на всички хора, независимо каква е тяхната култура и религия.

Donka Kinareva 1В многодетното семейство Кинареви цари изрядна дисциплина във всяко едно начинание. Ставане сутрин, труд или учение, хранене, посещаване на богослуженията и участието в тях – всичко е съобразено с образцовия ред в дома, защото библейското учение гласи, че „Бог е Бог на реда”. Тези характеристики бяха видими за нас и в поведението и служението на Донка Кинарева. Тя бе изваяна като прекрасен модел на духовна изрядност, защото длетото на ваятеля е било дейно още от най-ранните ѝ години в семейния кръг. Тя стана модел за подражание на библейските работнички от второто поколение на Петдесетната деноминация и аз си спомням как майка ми Валентина Стоянова (1926-2007) често я споменаваше като своя учителка.

Три от дъщерите на Кинареви, сред които и Донка, получават стипендии за Американския колеж в Самоков. Донка Кинарева продължава образованието си в Софийския университет, където следва славянска филология. След завършването си преподава няколко години българска литература в Самоковския колеж.[5] Нейният професионален опит на преподавател ѝ помага по-късно в организационната и книжовна дейност в Съюза на евангелските петдесетни църкви у нас.

Харизматичната вест и нейната роля в живота и служението на Донка Кинарева

Отначало Донка Кинарева проявява критично отношение към проявите на харизматичните представители в гр. Сливен. Всъщност дълго време сливенските конгрешани продължават да бъдат скептични и се противопоставят на случаите, при които техни близки се присъединяват към новата Евангелска петедесетна общност в града.[6] За съжаление, не разполагаме с точни данни за това, как Донка Кинарева е станала последователка на харизматичното благовестие и какво е било първоначалното ѝ отношение към кръщението в Св. Дух. Всеизвестна обаче е историята, в която се разказва, че в първата си ревност тя е изгорила университетската си диплома, за да не бъде изкушена да се върне към светската си преподавателска дейност.[7] Този драматичен момент в нейния живот едва ли би предизвикал одобрение днес, но той е сиптоматичен за една от характеристиките на пионерския ентусиазъм на петдесетната вълна у нас – пълното отричане придобивките на „света” и довеждането до крайност концепцията за „отделяне” в името на чистотата и пълното посвещение в служба на Св. Дух. Такава концепция обаче, ако бъде доразвита като учение и наложена върху всички последователи на харизматизма, води към самоизолацията на религиозната общност и отваря вратата на фанатизма и сектантщината. Асоциалността винаги води към негативни последствия за отделната личност и цялата общност.

Лингвистичните знания и опит на Донка Кинарева са оценени високо от първия председател на СЕПЦ п-р Николай Николов (1900-1960), с чието семейство Кинарева се сприятелява. Още в началото на 1930 г., около две години след Учредителния събор, Изпълнителната комисия на младата деноминация решава да състави екип, който да се грижи за книжнината. Протокол № 8 (11 февруари 1930 г.) упълномощава следните лица да образуват редколегия: п-р Николай Николов, Донка Кинарева, Емануил Манолов, Георги Чернев, п-р Павел Рахнев, Райна Райнова и Дидка Райнова.[8] Целта е да се започне издаването на петдесетна периодика и друг вид просветна литература, за да могат служители и миряни да се образоват правилно в петдесетната доктрина. Тази инициатива е навременна, защото както показват протоколите от началната фаза на харизматичната история у нас, младата деноминация е разтърсвана от крайни учения и действия, водещи до разцепления и горещи противопоставяния. Освен това е видно, че из страната плъзват чужди мисионери, които се мъчат да привлекат служители и цели общности към себе си с претенциите за Божие водителство. Създаването на редколегия от елита на ранните петдесетни дейци, съставена от най-образованите и талантливи хора тогава, свидетелства за изключително правилна и ефективна стратегия. За съжаление, тази стратегическа линия бива постепенно изоставена след заминаването на п-р Николов за САЩ, което се отразява негативно върху по-късното развитие на книжовната дейност на СЕПЦ[9]. Ехото от тази стратегическа грешка се чува и днес.

Редколегията се заема предимно с издаването на списанията „Благовестител”[10] и „Петдесетни вести”[11]. Почти по същото време п-р Харалан Попов започва да издава сп. „Нашата надежда”, което след прекъсването си поради „пасторския процес”, продължава да излиза в Швеция през 60-те години и да се разпространява посредством емисарите на „Славянската религиозна мисия”. След излизането на „Благовестител” и „Петдесетни вести” в продължение на близо една година оценката на п-р Николов и Изпълнителната комисия е положителна. В Протокол № 15 е записано: „Председателят препоръча да се продължава с издаването на тези списания, понеже резултатите, добити досега, са много насърчителни”.[12] По-нататък е включено интересно сведение, че въпреки предстоящото си заминаване за САЩ, п-р Николов настоява името му да продължава да фигурира като „отговорен редактор”. Мотивът е „да не останат някои противници с впечатлението, че той заминава от страната завинаги”. Дали тези „противници” са били вътрешни в деноминацията, или външни спрямо нея, остава неизвестно, но можем да заключим, че е имало хора, които не са харесвали организационната политика на п-р Николов и биха се радвали тя да бъде премахната.

Donka Kinareva 2Включването на седем млади, посветени и образовани хора в редколегията на двете петдесетни списания, говори за една правилна и перспективна стратегия. Налице е визията на Изпълнителната комисия за екипност. Името на председателя п-р Николай Николов присъства като „отговорен редактор”, но той не действа тоталитарно. В екипа са включени хора с богословско образование, литератори и и администратори. И макар тези списания да не могат да се мерят по своето културно ниво с много други светски списания от онова време, те постигат необходимото образователно и възпитателно ниво, за да могат пионерите на харизматичното движение да се „хранят духовно” и напредват в утвърждаването на вярата си. Резултатите са положителни именно защото редакторите и сътрудниците работят в екип и сами по себе си са точните хора за тази дейност. В скоби ще посоча, че прекратяването на сп. „Благовестител” преди няколко години се дължи преди всичко на липсата на визия като тази на първите му издатели.

Донка Кинарева е един от най-полезните сътрудници в екипа на сп. „Благовестител”. Написаното от нея е плод на жизнения ѝ опит и литературните ѝ умения. Но тя не се задоволява само с писането на материали за списанията и редактирането на чужди дописки. Разбирайки нуждата от богослужебна и образователна литература, Донка Кинарева взема активно участие в преводите на голяма част от евангелските песни, влезли в сборника „Духовни химни”. Ползването на английски и руски език език и литературната ѝ подготовка, както и добрата ѝ музикална култура, спомагат за пресъздаването на български език онези класически евангелски химни, които са възпитавали през вековете поколения от вярващи, издигайки не само тяхното духовно, но и естетическото им и културно ниво. Евангелските химни, писани от Чарлс Уесли, граф Цинцендорф, Франц Грубер или Фани Кросби, заехтяват и в български молитвени салони. В този сборник има химни за живота, смъртта и възкресението, за греха, мъката и спасението, за Христос и слабите хора, за деца, младежи и възрастни. Има тъжни песни за увяхналата като градина Христова Църква и възторжени химни за изпълването със Св. Дух, което трябва да даде надежда и сила на унилите. В тези химни има богословие и поезия, има съдържание и добре обмислени фрази, има пълноценна духовна храна. Всичко това дължим на безценния труд на способни и посветени на Божието дело дейци като Донка Кинарева. Не съм много сигурен обаче дали новите поколения петдесетни вярващи продължават да се ползват от плодовете на този безценен труд – сборника „Духовни химни”. Тъжният факт е, че има цели църковни общности, които напълно са го изоставили.

Донка Кинарева и „пасторският процес”

Donka Kinareva 3Донка Кинарева е призована на „пасторския процес” през февруари-март 1949 г. като свидетел под № 38 на Дирекцията на Държавна сигурност.[13] Това означава, че тя е трябвало да свидетелва за „валутните нарушения” на обвиняемите петдесетни пастири. Оказва се обаче безполезен свидетел поради твърденията си, че не може да си спомни точни данни. В спомените, записани от проф. д-р Йордан Марков, Донка Кинарева изповядва: „Мен ме разпитваха нощем, без почивка, без да сядам, в силно осветена стая. Следователите се уморяваха и сменяха. Аз оставах. Караха ме да си „спомням” несъществували обстоятелства, уличаващи различни пастири в шпионаж и злоупотреби. Отговарях им, че не мога да си спомням несъществували неща, още повече, че тогава не бях толкова стара, за да съм си загубила паметта. Не можах да им угодя, за да ме оставят на мира. По-скоро бях готова да умра, но те все настояваха за същото: „Ще си спомниш, ще си спомниш!”[14] Донка Кинарева обаче не иска да си спомня неща, които биха били използвани във вреда на нейните колеги пастири. И тя заплаща за  храбростта си, преминавайки през комунистическите трудови лагери.[15] Но тежкият труд и жестоките мъчения не я сломяват. Тази крехка физически жена е притежавала несломимия дух не само на пионерка в харизматичното дело, но и на онази българска възрожденска борбеност, която била по-силна от жестокото безумие на поробителя. Затова е проявила мъжеството на личност, формирана не само от амвонни послания, но от дълбокото познаване примерите на родната и християнската история, които превръща в реалност на своя живот. 

[1] За дейността на Донка Кинарева има твърде оскъдни данни в: Дрянов, Й. История на Евангелските петдесетни църкви в България. Варна, 1977 (машинопис, 44-5); Зарев, Ив. История на Евангелските петдесятни църкви в България (1920-1989). С., 1993. 85-6.

[2] Марков, Й. „Донка Кинарева (спомени по случай 100 години от рождението ѝ)” (машинопис, 1).

[3] Марков, Й. Семейна памет. 2009. 24 (непубликувана хроника).

[4] Пак там, 27.

[5] Пак там, 36.

[6] Вж. напр. обсъждания от Изпълнителната комисия случай със съпругата и дъщерята на Иван Топалов, които приемат харизматичната вест (Протокол № 5, 1 ноември 1929: Протоколна книга на Изпълнителната комисия при Общия съвет на ЕПЦ в България, 10-13). Разглежданият проблем стига чак до религиозния представител п-р Д. Фурнаджиев.

[7] Марков, Й. Семейна памет. 36.

[8] Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 21-2.

[9] Всъщност трябва да признаем, че книжовната дейност на съюзно ниво е много слаба и ѝ липсва креативност.

[10] С редакцията на сп. „Благовестител” след заминаването на п-р Николов се ангажират пряко Емануил Манолов и Донка Кинарева (Протокол № 15, 4 юли 1931: Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 32).

[11] За администратор на сп. „Петдесетни вести” е избрана Райна Райнова (Протокол № 13, 25 ноември 1930: Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 27).

[12] Протоколна книга на Изпълнителната комисия, 33.

[13] Обвинителен акт по Следствено дело № 2340 „А” от 1948 г. на Д.Д.С. (II съд. – 837 „М”, т. I, 19).

[14] Марков, Й. Цит. съч. 36-7.

[15] Донка Кинарева е изпратена с едногодишна присъда в трудов лагер в с. Босна, Силистренско.

90 години Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (научна поредица)

  1. СЕПЦ на 90 год. – Въведение към Петдесятната история в България
  2. СЕПЦ на 90 год. – ЯМБОЛ, ГОРЕ СТОЙ: Духовен споменик за домовете на молитва
  3. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 1)
  4. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България: 1920 (Част 2)
  5. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 3)
  6. СЕПЦ на 90 год. – Писма от България 1920 (част 4): Константинопол
  7. 10 МАРТ 1920: Иван Е. Воронаев е назначен за пастир и евангелизатор в България от Асамблеи на Бога
  8. На 15 март 1900г. е роден п-р Николай Николов
  9. Ранни опити за учредяване на Общ съюз на петдесятните църкви и църковно братство в България през 1926-1927г.
  10. Учредителен събор на Съюз на Евангелските петдесятни църкви в България (СЕПЦ) през март 1928 г. в Бургас
  11. Архивите говорят: п-р Николай Николов – непоследваният автентичен духовен водач на СЕПЦ
  12. Събор на СЕПЦ в Бургас, 19-22 април 1945г.
  13. 04.2018 – На 26 април 1921г. в Бургас, Иван Воронаев обединява кръстените със Св. Дух в Християнска евангелска вяра (ХЕВ) „Пентекостел”
  14. Петдесятни църкви създадени в България през 1921 година
  15. Доктрината за Троицата и първите петдесятни мисионери в България Иван Воронаев и Дионисий Заплишни
  16. Първата Петдесятница в България – неделя, 12 юни 1921г.
  17. Пионерът на българското харизматично движение Иван Воронаев
  18. Ролята на Иван Воронаев в Българското петдесятно движение
  19. 95 години от мисионерското пътуване на Воронаев и Заплишни
  20. Първите петдесятни в България: Мисионери и вярващи
  21. Първите петдесятни в България: Общества и църкви
  22. Петдесятни църкви създадени в България през 1922-1926 година
  23. Благовестител и Петдесятни вести в изграждане на Петдесятното движение(1928-1948)
  24. Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст
  25. Курс за подготовка на библейски работнички към СЕПЦ в Сливен
  26. 95г. от пристигането на Иван Е. Воронаев в Одеса
  27. „Афоресването” на първите петдесетни общности в България

Tags: , , , , , , ,

10 Responses to СЕПЦ на 90 год. – Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципност и храброст

  1. Stoqnka Ivanova on 11.04.2015 at 13:45

    ЕПЦ Хасково е основана от жени през 1934г. Започната е със 7 души членове. Основаването и е пряко свързано с имената на 2 жени: първият ръководител на църквата е Трендафилка Делчева-Христева, а Донка Кинарева, родом от Сливен, е преседявала с месеци в Хасково до стабилизиране на новосъздадената църква. Особено внимание заслужава личността на последната

    Донка Кинарева е била забележителна жена – изключително интелигентна и начетена, тя завършва литература в Софийския университет. Преводачка е на много християнски книги от английски език. Тъй като е завършила и Библейски институт в Данциг (тогава град в Германия), тя е поучавала и наставлявала много от младите по онова време пастири. Слушателите на Донка Кинарева казват, че в служението и ярко проличават учителският и талант и ерудиция. По време на пастирския процес (1948 – 1949 г.), скалъпен от тогавашната комунистическа власт с лъжливи обвинения, с цел да бъдат противопоставени хората в църквите срещу пастирите им, Донка Кинарева е арестувана и е лежала в затвора. Умира в 1971 г. оставяйки светла диря в служението си. Тази диря преминава и през Хасково.

  2. Надежда Петрова on 11.04.2015 at 21:00

    Много полезно е особено младите хора да знаят за основателите на Евангелските петдесятни църкви, сред които и жени като Донка Кинарева, както и за пастирските жени като Н. Чернева, Рут Попова, Веска Генчева и много други достойни служителки.

  3. Мариян Георгиев on 14.04.2015 at 16:17

    Твърдението на Момчил Петров е от негова статия от някакво интернетно издание. Не знам дали е било емоционално но звучи обективно. Във Варна се знае че сестра Сийка Дрянова е била с водещо служение и духовни дарби заради което е била недообичвана от ръководството и Кинарева.

  4. Veniamin Peev on 15.04.2015 at 12:30

    Г-н Мариян Георгиев,
    не личи от краткото Ви известие тук какво точно искате да кажете. Вероятно отговаряте на мой коментар под друга статия, не под тази. Мнението Ви обаче, че изказване на когото и да било „от някакво интернетно издание“ звучало „обективно“, е несериозно. Нужен е точен цитат и точна посочка, иначе това изказване е от рода на „казал-рекъл“, но „не знам кога и къде“…

    С второто Ви твърдение, че Донка Кинарева е била скептична спрямо някои първоначални прояви на „дарби“ във варненската ЕПЦ (а и не само там)съм съгласен. Но можем ли да корим Д. Кинарева за нейните по-рационални критерии? Нека цитирам един външен по отношение на харизматизма критик – догматиста Михаил Калнев, който е бил свидетел на следното по време на годишния конгрес в Пловдив: „Една от жените „работнички“, като че ли от град Варна, падна на колене посред сцената и започна да произнася импровизирани молитви за прощаване на каещите се грешници… Повдигна се шум, който изпълни целия салон. Той все повече и повече се усилваше, докато достигна до общ крясък. Мнозина плачеха, закрили очи с ръце“ (Калнев, М. Сектата на петдесетниците и тяхното лъжеучение. 60). По-нататък този православен автор описва поведение, което изглежда не само странно, но и богословски необяснимо в някои случаи. Ако на събор присъстват църковни делегати, не са ли те „простени“ и не би ли трябвало да се радват, а не да плачат като каещи се грешници? Колкото и да не ни се ще, ще трябва да признаем, че в зората на българския харизматизъм е имало доста повече емоции, отколкото здраво библейско учение и ред. Пастирите Н. Николов, П. Рахнев и Д. Кинарева са поддържали именно втората линия – на здравото учение и реда. Документите разкриват тяхното неодобрение спрямо безконтролните емоции. Убеден съм, че харизматизмът у нас е оцелял, а не се е саморазрушил, благодарение на тази линия!

  5. Мариян Георгиев on 15.04.2015 at 19:07

    Не очаквах такъв интерес ако трябва да съм откровен.
    Ако ви трябва ще се опитам да го намеря отново в гугъл

  6. Максим Максимов on 15.04.2015 at 23:58

    Какво е трябвало да търпи един интелигентен, образован и духовен човек като Донка Кинарева – простотията и религиозния фанатизъм в петдесятните среди ли?
    Да си християнин, който разбира и практикува духовните дарби е едно, а да си невежа относно духовните дарби и религиозен фанатик отгоре на всичко, е не само срамно, но и опасно.
    Аз също не бих толерирал проявите на „духовни“ фанатици, претендиращи, че действат под вдъхновението на Св.Дух. До ден днешен не мога да си обясня факта, че СЕПЦ за 25 години не успяха да преведат на български и издадат книгите на Howard Carter, Harold Horton, Donald Gee относно духовните дарби, за да ограмотят поне малко петдесятните християни по отношение на духовните дарби.

  7. Veniamin Peev on 16.04.2015 at 13:59

    Укорът Ви, г-н Максимов, за мудността на СЕПЦ по отношение преводи и издания на сериозни пионери на петдесетното движение като Х. Картър и Х. Хортън е напълно справедлив! Доналд Джи е по-познат на българския читател, защото има популярен стил и задоволява средното ниво читатели. Но днес има нужда от по-задълбочени изложения на харизматичната доктрина, която обхваща, например, Богословието на творението и има екологичен и социален аспект. Тази проблематика обаче предстои да бъде разгледана в този сайт.

    Ще добавя само, че в края на 70-те години на миналия век в СЕПЦ имаше хора с правилна визия по издаването на преводна литература, която отговаряше на тогавашното богословско ниво на Запад. П-р Георги Тодоров бе инициатор за подготовката на превод на сборника „Pentecostal Doctrine“ под ред на P. S. Brewster. В този сборник участват квалифицирани петдесетни богослови от САЩ и Великобритания и представянето е направено от председателя на Асамблеите на Бога – Томас Цимерман. Аз направих този превод и го написахме на пишеща машина в пет екземпляра, които ми бяха иззети от ДС при обиските около процеса през 1979 г. След процеса по съдебен път успях да си върна част от ръкописите, но когато опитах да го издам чрез СЕПЦ, ми бе отказано, очевидно поради страх от проблеми с ДС и Комитета. Този класически сборник, както изглежда, не е известен на голяма част от днешните петдесетни служители. Стигам до този извод от някои дискусии, които се водиха по-рано в Pastir.org. Трябва обаче да се продължава с публикации – преводни и авторски, защото вярвам, че българският харизматизъм притежава потенциала и разполага с благовремие за това!

  8. Мариян Георгиев on 16.04.2015 at 15:51

    Интернет cписанието където Момчил Петров описва Сийка Дрянова се казвало Свобода за всички, а книгите на Доналд Джи „Духовните дарби“ и
    „Духовните служения“ са преведени от Донка Кинарева. Имаме ги у нас ако някой се интересува от тях

  9. […] Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципнос… […]

  10. […] Донка Кинарева – пример на интелигентност, принципнос… […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.