ЕВАНГЕЛСКИ АРХИВ в БЪЛГАРИЯ
Колекция „Методистка евангелистка църква в България“, ЦДА, 2017 К
1973-1992 Евангелизмът (протестантството) в България се развива в резултат от мисионерската дейност на Американския борд на конгрешанските (съборни) църкви (American Board of Commissioners for Foreign Missions), Мисионерското общество на Методистката епископална църква (Missionery Society of the Methodist Episcopal Church) в САЩ и просветителската дейност на Британското библейско чуждестранно дружество.
Първите методистки мисионери на Балканите са д-р Елиас Ригс, д-р Албърт Лонг и Сайръс Хамлин, които имат своя принос в историята на българския народ с подкрепата на борбата за църковна независимост, информирането за зверствата при потушаването на Априлското въстание, създаването на Робърт колеж в Цариград, превода на Библията на съвременен български език, образователна и просветителска дейност.
Първият българин, приел протестантството е Гаврил Илиев, родом от гр. Берковица. През пролетта на 1857 г. той придружава като водач на опознавателна обиколка из България Сайръс Хамлин и секретаря на цариградската мисионерска станция Х. Джонс. Същата година американските дружества изпращат първите мисионери като по взаимно споразумение Американският борд работи на юг от Стара планина, а методистите – на север.
До 1876 г. методистките мисионери привличат последователи и създават протестантски общества в Русе, Свищов, Шумен, В. Търново, Орхание (Ботевград), Ловеч, Плевен и в някои села. От 1874 г. започва подготовката на български проповедници. През 1881 г. в Ловеч започва работа девическо училище, организирано и поддържано от мисията, а от 1882 г. функционира мъжко училище в Свищов.
По своята йерархична структура методистката църква е епископална. Българските методисти се управляват от епископ със седалище в Швейцария. Негов представител в България е главният духовен (мисийски) надзирател. Централно място в дейността на църквата заемат годишните пасторски конференции. Първата конференция е свикана в Русе през 1876 г. и поставя началото на организирания църковен живот на българската Методистка епископална църква (МЕЦ).
До началото на ХХ в. методистката църква в България има 15 духовни окръга, 14 пастори и 200 члена. През 1932 г. Мисионерското общество на Методистката епископална църква в САЩ намалява помощта за църквата в България с 50%, поради икономическата криза. В този период страната е разделена на два мисионерски окръга – Софийски и Търновски. Мисийски надзирател в България е пастор Алфонс Прач.
МЕЦ издава свой печатен орган – вестник “Християнски свят”, основан през 1892 г. в Свищов от Стоян Томов. Вестникът е месечно издание и с прекъсвания излиза до октомври 1934 г. Наред с религиозната, църквата успешно развива образователна и просветителска дейност: провежда курсове за проповедници, организира неделни училища, изпраща перспективни младежи да продължават богословското си образование в чужбина. Към църквите се създават младежки християнски и женски мисионерски дружества, които развиват културно-просветна и благотворителна дейност.
МЕЦ участва активно в дейността на Българското евангелистко дружество, както и на евангелисткото въздържателно дружество, които са общи за всички протестантски деноминации. Нейни представители има в редакционния комитет на в. “Зорница”. Пастори на МЕЦ ръководят книжовно-разпространителската дейност на Британското чуждестранно библейско дружество в България.
По-видни служители на МЕЦ са Гаврил Илиев, д-р Стефан Томов, Йордан Ив. Икономов, Стефан Гечев, Цветан Цветанов, Петър Василев, Гаврил Цветанов, Васил Зяпков.
Последният мисийски надзирател на методистките църкви в България е Янко Иванов, който е първият българин заемал този пост (1945-1948) и един от обвиняемите в т. нар. “пасторски процес” през 1948 г. След този процес протестантството в България замира, а след 1990 г. започва възстановяването си.
Документите във ф. 2017К Колекция “Методистка евангелистка църква в България” са съставени от две частични постъпления от 0,08 л. м., приети в ЦДА на НРБ през 1991 г. и регистирани през 1995 г., и едно допълнително постъпление от 0,03 л.м., прието през 2003 г.
Частичните постъпления са документи за дейността на Методистката евангелистка (епископална) църква в България и са свързани с живота и дейността на дейците й – пастор Гаврил Цветанов и Самуил Петров. Предадени са като дарение от наследниците им в бившия ЦДА на НРБ. Подробните биографични справки и характеристика на документите, изготвени при регистрацията на колекцията, се прилагат към настоящата историческа справка.
Допълнителното постъпление от 2003 г. се състои от документи на Българското евангелистко дружество: предимно кореспонденция (писма, телеграми), молби, покани, заявления, пълномощни и др. и отразяват дейността на дружеството, свързана с организирането на събори, събрания, издаването на книги, брошури и др. през периода 1938 – 1939 г. Има единичен документ от 1927 г.
В резултат на настоящата обработка е изготвен инв. оп. № 1 с 13 (тринадесет) а.е. и включва документи за периода 1873 – 1992 г. Документите са в много добро физическо състояние.
Архивна единица № 1/Писма от д-р Алберт Л. Лонг, Стефан Панаретов, Найден Николов, мисията на МЕЦ в … (1 ноем. 1873 – 19 апр. 1881)
Архивна единица № 2/Автобиография на Самуил Петров Василев, изложение до МВР за отношенията му с дей… (1956, 1964)
Архивна единица № 3/Избрани статии, беседи, сказки и др. публикации от сп. „Младежки вестител“ – при… (1912 – 1924, 1957)
Архивна единица № 4/“Кратки исторически бележки и спомени за евангелизма в България и неговите заслу… (1973)
Архивна единица № 5/“Кратки исторически бележки и спомени за евангелизма в България и неговите заслу… (1973)
Архивна единица № 6/“Кратки исторически бележки и спомени за евангелизма в България и неговите заслу… (1973)
Архивна единица № 7/“Човешка мозайка“, спомени на Гаврил Цветанов. София. Машинопис. (1990 – 1991)
Архивна единица № 8/“История на методисткото евангелско движение в България и на Софийската методист… (29 авг. 1992)
Архивна единица № 9/Програма, отчет, правилник, решения, доклади, бюджет и др. на 58-мия събор на БЕ… (15 апр. – 9 юни 1938)
Архивна единица № 10/Писма, пощенски картички и др. от пастор Цветан Цветанов от БЕМЕЦ в гр. Русе, ЕМ… (2 февр. – 11 апр. 1939)
Начало на протестантството по българските земи (1815)
На Рождество 1859, д-р Лонг започва редовни богослужения на български език в Търново
(по записките на преп. Ст. Томов, преведени от Missions and missionary society of the Methodist Episcopal Church by Reid, J. M. (John Morrison), 1820-1896; Gracey, J. T. (John Talbot), 1831-1912. New York: 1895, стр. 206-207ff)
„От видни българи из Търново мисионерите получили писмо, с които ги канели да посетят града им. Краткото посещение, което мисионерите Лонг и Претимен направили на този град, ги убедило, че Търново е във всяко отношение подходящо място за мисионерска работа и че е желателно, колкото се може по-скоро да се установи един мисионер в този град. Д-р Лонг бил посочен като най-добре подготвен за тази работа и на 17 септември 1859 г. той със семейството си се преселил от Шумен и се установил в Търново. Това станало тъкмо на време да попречи на римокатолишките лазаристи от Цариград да установят своя мисия в този град. Д-р Лонг узнава, че лазаристите прибягвали и до подкупи, за да получат целта си (Виж Мишън анд мисионери Сосайти)…. На 24 декември 1859г., в дома си в Търново, д-р Лонг започва редовни публични религиозни богослужения на български език. Около петнадесет присъстват на първото богослужение. Следващата неделя вече има 22 посетители.”
Пропуснатото в историческите очерци Ст. Томов и Самуил Василев допълва проф. Стоян Шиваров
„Подобно на Притиман и Лонг преди него Флокън също излиза далеч извън рамките на първоначалния замисъл на Обществото в Ню Йорк. Едва след изричното повторно указание да започне работа в Тулча и ясно изразеното неодобрение на епископите, надзираващи мисионерската дейност Флокън напуска Шумен през април 1860 г. и заминава за предишното си местоназначение (Barclay, 1957: 1019–1020). Осем месеца преди това Лонг също напуска Шумен и заминава за Търново (17 септември 1859 г.), като причина за това решение са получените писма-покани от изявени българи от Търново. Както вече беше отбелязано, Търново е обсъждано като възможна база още преди отпътуването на Притиман и Лонг за Истанбул. Двамата дори търпят известна критика от централата в Ню Йорк, тъй като старата българска столица остава дори извън опознавателната обиколка с Блис (Forty-First Annual Report of the…1860: 55). Първата си проповед (вече изцяло на български език) в старата българска столица Лонг осъществява на 24 декември 1859 г.”
ШУМЕН И НАЧАЛОТО НА МЕТОДИСТКАТАПРОПАГАНДА В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ, Стоян Шиваров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Исторически факултет
Абстракт: Настоящият текст представя хронологията на възникването и дейността на мисията на американската Методистка епископална църква в Шумен от нейното основаване през 1857 г. до закриването и през 1863 г. Чрез съпоставка между домашни извори и публикации на самата Методистка църква, включително годишни доклади, се разкриват непознати досега факти от началото на протестантската пропаганда в българските земи.