БЕСЕДА 32
И моля висе, братя, дазабележитетия, които причиняватраздори исъблазни,противно научението,което стенаучили, иотстранявайтесе от тях. Защототакивачовеци неслужат нанашия Господ[Исус]Христос, а насвоите сиохоти[1],и с благи иласкави думиприлъгватсърцата напростодушните (16:17-18).
1. Отновоувещание иследувещаниетомолитва.Казвайки: отстранявайтесе от тези,коитопричиняват разцепленияи не гислушайте,(апостолът)прибавил: Богна мира скороще смажесатана поднозете ви и Благодаттана нашияГоспод дабъде с вас (ст.20). Забележикакснизходителнотой увещава,правейкитова не катосъветник, нокато слуга идаже с голямоуважение къмтях.(Апостолът)ги наричабратя и моли,казвайки: Моляви се братя.След това гипредупреждава,показвайкикозните навреднитехора. Но понежетези хора недействалиявно, то(апостолът)казва: Моляви се да забележететия,тоест,внимателноизследвайте,узнавайте, изпитвайте.От когоименно да сеотдалечават? Коитопричиняватраздори и съблазнипротивно научението,което сте научени,защоторазделениетоповече отвсичко подкопавацърквата,това едяволскооръжие иразвалявсичко.Докатоединениетосе съблюдавав тялото (нацърквата), дотогава дяволътне може даима достъп, ноот разделениетопроизлизасъблазън.Откъде еразделението?От учение,противно научението (наапостолите).Откъде сатакиваучения? Отслужителитена корема ина другистрасти. Такива– казваапостолът – неслужат на Господа,а на своя ситърбух. По тозиначин не биималосъблазниниторазделения,ако не биималоизмисленоучение, противнонаапостолскотоучение. Указвайкина това,(апостолът) казватук: противнона учението.Той не казал:което ние сменаучили, но: коетосте научили, скоето гипредупреждаваи показва, чете сасъвършеноубедени, чувайкии приелиучението. Каквода правим стезизловреднихора?(Апостолът)не казал:идете противтях и гибийте, но Отстранявайтесе от тях. Акоте правяттова понезнание илипорадизаблуда, тоби следвалода ги поправят,но понежегрешатсъзнателно,тоотдалечавайтесе от тях. И надруго място(апостолът)казва: Отдалечавайтесе от всекибрат, койтосе обхождабезчинно (2Сол.3:6). И относно(Александър)ковача, тойдава такъвсъвет наТимотей,казвайки: Откогото и тисе пази (2 Тим. 4:15).Същото тойказва и в Посланиетокъмфилипяните: Чийтобог е коремът(Фил. 3:19). А тукмисля, чеапостолътнамеква заобърналитесе от юдеите,които винагиса укоряванив чрезмерночревоугодничество.И в Посланиетокъм Тит тойказал за тях: Злизверове,ленивитърбуси (Тит1:12). Така иХристос,обвинявайкиги в това,казва: Пояждатедомовете навдовиците(Мт. 23:14). Ипророците гиобвинявали всъщото: казаное, Затлъстялси, угоил сисе, надебелялси (Втор. 32:15).Затова иМойсей гиувещава така:Като ядеш исе наситиш,внимавай насебе си да незабравишГоспода (6:11-12). Испоредсвидетелствотонаевангелието юдеитетакаговорели заХристос: Каквознамение щени явиш (Йоан 2:18)?– и оставяйкивсичкоостанало,споменаватсамо за манната.По този начинот всичкоможе да се види,че юдеитебили заразениот страсттаначревоугодието.Как братът наХристос не сесрамува даима за учителробите накорема? Итака, чревоугодничествотослужи катопричина за многозаблуждения,а способът дасе зломисли еоще еднаболест,именно – ласкателство.С благи иласкави думиприлъгватсърцата на простодушните– казва(апостолът).Добре еказано: с благидуми. Услугитеналаскателитеса само надуми, а сърцетоим не етакова, но еизпълнено сковарство.По-нататък(апостолът)не казал:прилъгват ви,но: сърцатанапростодушните.Даже и с товане сеограничава,но, за да не прозвучатдумите мупрекаленорязко, продължава:
Защотовашатапослушност еизвестна навсички(ст. 19). Това еказано не зада ги избавиот срама, ноза да гипредупреди с похвалаи да гиудържи чрезмнозинасвидетели впокорство. Несамо аз,казва, но ицялатавселена. И(апостолът)не казал:вашетоблагоразумие,но: вашатапослушност,тоестпокорството,а това билосвидетелствоза великакротост.
Азсе радвам завас. Итази похвалане е малка.След това,след похвалата,следваувещание.Освобождавайкиги от изобличение,(апостолът),за да немогат,забравяйки,да станат по – небрежни,отново имправи намеции казва:
Ножелал бих дабъдете мъдриотноснодоброто ипростиотноснозлото.Виждаш ли кактънко тойотново гиизобличава,когато те ине подозираттова, понеже(апостолът)намеква, ченякои от тяхса вечеизмамени.
АБог на мираскоро щесмаже сатанапод нозете ви (ст.20). Понеже(апостолът) споменалза раздоритепривдовиците иза съблазните,то сегаговори заБога на мира,за да се надяватсмело заосвобождениеот тях. Койтообича мира,той ипремахвавсичко, коетопречи намира. И(апостолът)не казал: – щепокори, но, коетое многопо-важно – щесмаже, щесмаже не самотези, коитопричиняватраздори, но итехния вожд сатаната. Ине само щесмаже, но щесмаже поднозете ви,така че те щеудържатпобеда и щестанат знаменитив следствиена тазипобеда.(Апостолът)утешава същотака и скраткосттана времето, аименноприбавяйки – скоро.По този начинв неговитедумиедновременносе съдържа имолитва, ипророчество.
Благодаттана нашияГоспод ИсусХристос дабъде с всичкивас. Етонай великотооръжие, несъкрушимастена, непоколебимакрепост –(апостолът)затова инапомнил заблагодатта,за да ги направипо-ревностни.Ако сте сеосвободили отпо-опасното исте сеосвободилиединственочрезблагодатта, томного повечеще се освободитеот по-малкото,когато стестанали и приятели,и степрисъединилиисобственитеси усилия.
2. Виждашли, как(апостолът)не отделямолитвата отделата иделата от молитвата.Свидетелствувайкиза послушанието,след това тойзапочнал дасе моли,показвайки стова, че аконие с пълноусърдиетърсимспасение, тоза нас енеобходимо иедното, идругото, исобствениусилия, иБожиятаблагодат. Ниене самопо-рано сме ималинужда отБожиятаблагодат, ноимаме и сега,понеже не смевелики иизкусни.
Поздравяватвисъработникътми Тимотей (ст. 21). Виждашли отновообичнипохвали?
Исродницитеми Лукий,Ясон иСосипатър. За Ясонспоменава иЛука, ипосочванеговотомъжество,казвайки: Завлякохаго приградоначалникавикайки:(Деян. 17:6).Естествено, иостаналитебилизабележителнихора, понежеПавел не биспоменалсамо засродници, акоте не бяхаподобни нанего и поблагочестие.
Аз,Тертий, койтонаписах товапослание, випоздравявамв Господа (ст.22). И товане е малкапохвала, дабъдеш писарна Павел; норазбира се,Тертий неказва това,за да се похвали,но за дапривлече къмсебе сигорещаталюбов наримлянитечрез своетослужение.
Поздравява ви Гай,гостоприемник(xenoV) за мене и зацялатацърква(ст. 23).Забелязвашли какъввенец му сплел(апостолът),свидетелствувайкиза голямо мугостоприемствокъм него и затова, чесъбралцялата църквав дома си?Думата xenoV тукне означавастраноприемница.А когато чуеш,че Гайприемал вдома си Павел,се удивявайне само нащедростта му,но и настрогияживот на Гай,защото ако Гайне бил достоенза добродетелитена Павел, тоПавел и не биотишъл вдомът му.Стараейки седа изпълнимного отзаповедитена Христос,повечеотколкото тепредписвали,(апостолът)не бипропусналтози закон,койтозаповядвалпърво да сеосведоми заприемащия ида отсяда вдома надостойните.
Поздравяватви градскиятковчежникЕраст и братКварт (ст.23). Не безоснование(апостолът)прибавилдумите градскияковчежник,но кактописал и нафилипяните Поздравяватви тези,които са откесаревиядом (Фил. 2:22), зада покаже, чепроповедтадокосвала изнатни мъже –така и тук съссъщата целспоменава задостойнствотона Ераст,давайки стова да серазбере, чеза внимателниякъм себе сичовек не епрепятствиенитобогатството,нито грижите,свързани с длъжността,нито нещодругоподобно.
Благодаттана ГосподаИсуса Христада бъде с вас. Амин (ст. 24).Виждаш ли скакво трябвада започвамеи дазавършвамевсичко?Същото товаапостолътположил и восновата насвоетопослание, с товапокрил ицялотоздание,едновременнопросейки отБога благодатзаримляните – майкатана всичкиблага, инапомняйкиим за Божиитеблагодеяния. Товаепреимущественачерта надоблестнияучител – дапомага научениците несамо с думи,но и смолитва,защото е казано:А ние щепостоянствамев молитва и вслужение насловото(Деян. 6:4). Кой щемоли за нас,когато Павелси е отишълот нас? Нека,подражавайкина Павел, дастанемтолковадостойни отнеговото ходатайствоза нас, че несамо тук даслушамегласа му, но ида сеудостоим итам да видимХристовияподвижник;или да кажемпо-добре, акого слушаметук, то безсъмнение щего видим итам, и макар ида не стоимдо него, новсе пак несъмненоще го видим вцелия блясъкблизо до царскияпрестол,къдетославословятхерувими и летятсерафими. Тамние ще видимПавел заеднос Петър, катопърви ивърховни влицето насветиите, итам в пълнотаще сенасладим нанеговата любов.Ако в тозиживот тойтолковаобичал хората,че въпрекицялото сижелание да сиотиде и дабъде сХристоспредпочел даостане в плът(Фил.1:23), то тамтой ще ни покаже ощепо-пламенналюбов. Затоваи аз обичамРим; макар внего да можеда бъдепохвалено много– неговатаобширност,древност,красота,многолюдие,могъщество,богатство, военнадоблест, но,оставяйкивсичко това,аз гопрославям затова, че Павелпрез свояживот писалкъмримляните, многоги обичал, беседвалс тях лично ипреживялсвоя край в Рим.И градът (Рим)е знаменитповече с това,отколкото свсичкоостанало.Подобно навелико имогъщо тяло,Рим има двеблестящи очи- телата натези светиапостоли.Небето не е толковасветло,когато слънцеторазливасвоите лъчи,колкото е светълградът наримляните, озаряващвсеки ъгъл навселената стези двесветила. Оттукбил взетПавел, оттуки Петър.Помислете и изтръпнете(fricate), каквозрелище щепредставляваРим, когато Павели Петърстанат отгробовете сии бъдат грабнати,за да посрещнатХристос,каква роза щеподнесе наРим Христос,какви двавенеца щеукрасяваттози град, каквизлатнивериги ще гоопасват,какви потоцище текат отнего. Затовааз сеудивявам наРим, а не намножествотозлато, не наколоните, нена другитеукрашения, нона тазистълбове нацърквата.
3.Кой ще мидаде да седокосна дотялото на Павел,да сепреклоняпред гроба муи да видяпраха натялото му,коетодопълнило всебе синедостига наскърбите наХристос,понеслоХристовитерани,навсякъдезанеслопроповедта, прахана това тяло,в което Павелобходилвселената, прахана тялото,чрез коетовъзвестявалХристос,осиял светапо-сияйно отвсяка мълния,издигналглас, койтоза демонитебил по-ужасенот всеки гръми чрез койтоПавелизрекълвъжделенитедуми: Моля седа бъдаотлъчен,поради моитебратя (Римл. 9:3),в което тойговорел предцаре и не сесрамувал, ание сме позналиПавел исамият неговВладика? Не етолковастрашен занас гърма,колкото естрашен неговияглас задемоните. Акодемонитетреперелисамо отдрехите му,то толковаповече отгласа му.Този глас връзвалдемоните,очиствалвселената,изцелявалболести,изхвърлял порока,въдворявалистината. Втози гласприсъствалсам Христос инавсякъдевървял снего. Гласът наПавел билсъщият катонахерувимите.КактоХристос седина небеснитесили, такаседи и наезика наПавел.Толковадостоен билда приемеХристос тозиезик,възвестявайкисамоугодното наХристос иподобно на серафимитесе издигал нанеизречимависота. Каквоепо-превъзходноот този глас,койтовъзвестява: Понежесъм уверен,че нитоживот, нитосмърт, нитоангели, нитовласти, нитосегашното, нитобъдещето,нито сили, нитовисочина,нитодълбочина,нито кое да ебило другосъздание щеможе да ниотлъчи от Божияталюбов, коятое в ХристаИсуса, нашияГоспод (Рим. 8:38-39)?Колко мислишкрила, колкоочи имал тозиглас? Затоваи казвал: Защотоние знаемнеговитепомисли (2 Кор.2:11). Затова идемонитебягали несамо, когатослушалиПавел, но икогатовидели дрехатаму, макар иПавел да сенамиралдалеч. Аз бихжелал да видяпраха на тезиуста, чрезкоитоХристосизговорилвелики инеизреченитайни дажепо-големи оттези, коитовъзвестилСам, защоточрезучениците Тойи извършилповече, кактои казалповече –праха на тезиуста, чрезкоито Духътдал навселенатасвоите дивнипросвещения.Какво неизвършилиблагите устана Павел?Изгонилибесове,избавили отгрехове, затворилиустата намъчителя,вързалиезика нафилософите,привеливселенатакъм Бога,убедили варваритеда бъдатлюбомъдри,преобразуваливсичко наземята и нанебето,устроилинещата така,както гижелаел Павел,защото той,спореддадената мувласт,свързвал и развързвалтези, коитожелаел. Азбих желал давидя праха несамо наустата, но ина сърцето наПавел, коетоможем без дасгрешим да наречемсърцето навселената,източник нахилядибезчислени блага,началото настихията нанашия живот.От това сърцесе разливал навсички духътна живота исе предавална частите наХристос,бивайкидаден не чрезжили, но чрездоброволнидобри дела. Това сърцебило такашироко, че побиралов себе сицели градове,племена инароди. Сърцатани се разшириха(2 Кор. 6:2), казва (апостолът).Все пак итова толковашироко сърценерядко свивалаи угнетяваларазширяващатаго любов,както сам(Павел) казва: Отголяма тъга исърдечнамъка ви писах(2 Кор. 2:4). Аз бихжелал да видятова сърцедори и разрушено,което севъзпламенявалопротив всекиотпогиващите ивтори път семъчило сболките отраждането надеца, родилисенесъвършени,които щевидят Бога(както е казано:Блаженичистите посърце, защототе ще видят Бога),коитостаналижертва (Жертвина Бога садух съкрушен– Пс. 50:19), което билопо-високо отнебесата,по-широко отвселената,по-блестящоот слънчевлъч, по-горещоот огън,по-твърдо отелмаз и изворна реки,както еказано: Отутробата муще потекатреки от живавода (Йоан 7:38). Втова сърце сенамирализвор навода, коятотечала инапоявала нелицето наземята, ночовешкитедуши, от негои нощ, и денизтичали непросто реки,но извори отсълзи, тоживеело нов,а не този нашживот. Вечене аз живея,но Христосживее в мен (Гал.2:20), казва(Павел). И така,неговото сърцебилоХристовосърце,скрижал наСвятия Дух,книга наблагодатта.То треперелоза чуждитегрехове: Боясе, казва(апостолът),да не би дасъм се трудилнапразно завас (Гал. 4:2), дане би кактозмиятаизмами Ева (2Кор. 11:3), когатодойда да винамеря нетакива, каквитови желая (2Кор. 12:20); а засебе си то исе бояло, иималодръзновение: Боясе, казва(апостола), следкато съмпроповядвалсам аз даостана неодобрен(1 Кор. 9:27); и същотака: Нитоангели, нитовласти могатда ни отлъчат(Римл. 8:38). То сеудостоилотака давъзлюбиХристос, кактоне обичалникой друг, презиралосмъртта игеената, съкрушавалосе от братскисълзи. Каквоправите,казва (Павел), таплачете и мисъкрушаватесърцето(Деян. 21:13). Товасърце билонай-търпеливо,макар и закратко времеда не можелода изтърпи дабъдеразделено отсолунците.
4.Аз бих желалда видя прахана ръцете,които били вокови – ръцете,чрезвъзлагането,на които (Павел)предавалДуха, с коитотой написалтезиписмена: Вижтес колкоголеми буквиви писах съссобственатаси ръка (Гал. 6:11),и още: Поздравитепиша аз,Павел, съссобственатаси ръка (1 Кор.16:21) – праха наръцете, откоито еднаехиднападнала вогъня. Аз бихжелал да видяпраха наочите, коитоне напразноизгубилизрението си,прозрелиспасението навселената иоще в тялотоси сеудостоили давидят Христа,коитогледали наземното и не говиждали, съзерцавалинеземното, непознавалисън, бодърствувалипосред нощ ине страдалиот това,което е свойственоназавистниците.Аз желая да видяпраха на тезинозе, коитообиколилицялатавселена и несе уморили,които билизаключени вклада, когатосе поклатилатъмницата,коитообходилиобитаемата инеобитаематаземя, и коитопътешествалипо нея (Деян. 16:24,26).Но защо даговоря заподробности? Азбих желал давидя гроба, вкойто е положенооръжието направдата, оръжиетонасветлината, членовесега живи, номъртвитогава,когато Павелсе намирал вживи части,части, вкоито живялХристос,части,разпънати засвета, части Христови,облечени в Христос,храм наСвятия Дух,свято здание,частисвързани сДуха, пригвоздениот страхБожий, носещина себе сиХристовитеязви. Товатяло пазиРим, то епо-надеждноот всякоукрепление ибезбройнистени. А снего е итялото на Петър,защото Павелпочитал Петъроще презживота си: Възлязохда се видя сПетър (Гал. 1:18), казватой. Затоваблагодаттаго удостоила ислед смърттаси да бъде сПетър подедна кръв.
Азбих желал давидя тозидуховен лъв.Както лъвът,дишащ огън настадаталисици, такаи той нападналсборището набесовете ифилософите, иподобно набърза мълния,се врязал вдяволскитепълчища. Идяволът неможел да устоипротив негопрямо иоткрито, нотака се боял итреперел, чеведнага щомзабележелсянката му ичувал гласаму, бягалдалеч. ТакаПавел,бивайкинадалеч,предал насатанападналия вблудодеяниеи след товаотново гоизтръгнал отръцете му (1 Кор.5:35). Такапостъпил и сдруги, за дасе научат данебогохулстват.И гледай какПавелпоощрява,възбужда иукрепявасвоите подчинени.Така тойговорел наефесяните: Нашатавойна не есрещу плът икръв, носрещу началствати властите(Еф. 6:12), и следтова указвана наградатав небето,казвайки, чесе подвизаване зарадиземното, нозарадинебето инебесното. Ана другомясто пише: Незнаете ли, чение ще съдимангели, аколко повечежитейскитеработи (1 Кор. 6:3)?И така,размисляйкиза всичкотова, нека дабъдеммъжествени. ИПавел билчовек, и тойимал еднаквос насестество, ивсичкоостанало принего билоеднакво с нашето.Но понеже тойпоказалвелика любовкъм Христос,то възлязълпо-високо отнебето изастанал сангелите. Потози начин,ако и ниепожелаем,макар идонякъде дасе извисим ида запалим всебе си тозиогън, то и ниеще бъдем всъстояние даподражавамена святия(апостол). Аако това бешеневъзможно,то (Павел) неби възклицавал:Станетеподражателнина мене,както аз наХриста (Кор. 4:16).И така, некане само да мусеудивляваме,не само да бъдемизумени преднего, но и даму подражаваме,за да можем,когато сиотиваме оттук,да сеудостоим даго видим и да участвамевнеизречиматаслава, да достигнемдо която данода ни бъдедадено на всичкинас чрезблагодатта ичовеколюбиетона нашияГоспод ИсусХристос, наКоготозаедно с Отцаи Святия Духда бъдеслава,царство, сегаи завинаги, иво векивеков. Амин.
[1] Или “на свояси търбух” – б.пр.