БЕСЕДА 27
А наТози, Койтоможе да виутвърдиспоред моетоблаговестиеи проповедтаза ИсусаХриста,споредоткровениетои тайната,която е билазамълчана отвечни времена,а сега се еявила испоредпророческитеписания позаповедта навечния Бог естаналапозната навсичкитенароди затяхното покоряванена вярата – наединияпремъдър Бог дабъде слава чрезИсуса Христадо века. Амин
1. Това еобичайно заПавел -винаги дазавършваувещанието смолитва и славословие,понеже знаел,че това иманемалкозначение – ипривикнал даго прави,поради силнатаси любов иблагочестие.На чадолюбивияибоголюбивияучител е свойственоне само да учи насловото, но ис молитви даизмолва от Богапомощ заучещия се.Такапостъпва(Павел) и внастоящия случай.Етопоследователносттана неговатареч: НаТози, Койтоможе да виутвърди, дабъде слава довека. Амин.Тук тойотново има предвиднемощните иобръщасловото сикъм тях.Когатоизобличава,тойизобличавали едните, идругите, носега, когатосе моли,принасямолитва занемощните.Казвайки: дави утвърди,прибавя и покакъв именноначин: споредмоетоблаговестие.С това правиизвестно, чете все още небили утвърдении, макар дастояли, секолебаели.След това, зада придадеповечедостоверностна думите си,прибавил: ипроповедтаза ИсусаХриста, т.е. исамият ИсусХристоспроповядвалза това. А акоХристоспроповядвалтака, то товане е нашеучение, аНеговият закон.(Апостолът),разсъждавайкиза саматапроповед, показва,че тя е дар навелико благодеяниеи високаценност. Итова той разкривапърво от указаниетозапроповядващотолице, следтова отистината напроповядваното,понеже проповядванотобилоблаговестие;и накрая чрезтова, чепо-рано то небило открито наникого. Товаи посочил(апостолът),казвайки: споредоткровениетона тайната. Товаедоказателствоза голямалюбов към нас,ако Бог ни енаправилучастник втайна и никойпреди нас нее удостоен стова. Коятое билазамълчана отвечнивремена, а сегасе е явила. Тазитайна билапредопределенаотдавна, носе откриласега. Как сеявила? Чрезпророческитеписания. Тук(апостолът)отновоосвобождаванемощния отстрах. От каквосе страхуваш?Да отстъпишот закона? Но именнотова исказаконът, товаепредсказано отдревността. Аако ти се питашзащо тайнатасе явила сега,знай, чесъвсем не ебезопасно далюбопитствашза Божиитетайни и да изисквашотчет, понежеза тях нетрябва да селюбопитства, ада се приематс любов ирадост.Затова (апостолът),желаейки даспре подобностремлениена ума иприбавил: позаповед наБога запокоряваневъв вярата.Вяратаизисквапослушание, анелюбопитство,и когато Богзаповядва,трябва да сепокоряваме, ане даизследваме.След това(апостолът)подкрепявярата им сновоубеждение,казвайки: навсичките народиза тяхнотопокоряване. Несамо ти, ноцялатавселенавярва, така и енаучена натова не отчовек, но отБога. Затоваи прибавил: чрезИсус Христос.Тайната несамо евъзвестена,но е и утвърдена:и едното, идругото садело на ИсусХристос. Азатова трябвада четемтака: Койтоможе да Виутвърди чрезИсуса Христа. Иедното идругото,както казах,(апостолът)приписва наНего или, да кажемпо-добре, несамо и едното,и другото, нооще и славата,принадлежащана Отца.Затова иказал: Немуда бъде славадо века. Амин.Славословейки,(апостолът)още веднъжизявява изумлениепреднепостижимосттана тазитайна. И сега,когатотайните саоткрити, еневъзможнода гидостигнемчрез ума, атрябва да гипознаем не подруг начин, ачрез вяра. (Апостолът)казал прекрасно:на единияпремъдър Бог. Когаторазмислишкак Бог(въвел вцърквата) езичницитеи ги присъединилкъм древнитеправедници,как спасилотчаяните заспасение, какнедостойнитена земятавъвел внебето, отпадналитев този живот въвелв по-висшживот,безсмъртен инеизречим, поробенитеот демонитенаправилравни наангелите,отворил рая,унищожилцялотодревно зло ивсичко товаизвършил закратко време,чрез удобен икратък път, тогаваще разберешБожиятаПремъдрост, виждайки,чеезичницитевнезапно сенаучили отИсус Христосна това,което не знаелинитоангелите,нитоархангелите. Итака, когатоти трябва да сеудивяваш наНеговатаПремъдрост ида Го прославяш,ти се връщашкъм млякото ивсе още стоишпод сянката:това есвойственоза този,който малкопрославя(Христа).Който неуповава наНего и не серъководи отвярата, той ине изповядвавеличието наНеговото дело.Но (Павел) самвъздава затях слава наБога, подбуждайкии другите къмсъщатарадост. Когаточуеш, че(апостолът)казва: Наединия премъдърБог, несмятай, четова е казанокато унижениена Сина. Аковсичко това, коетонаправилаБожиятаПремъдрост, еизвършеночрез Христоси без Него нее извършенонито еднодело, то ясное, че Той и впремъдрост еравен наОтца. Защо(апостолът)казал: наединия? За дагопротивопоставина всичкитворения. Потози начин,въздавайкиславословие,той отмолитваотновопреминавакъм увещаниеи обръщайкиречта си къмсилните,казва така: Прочее,ние силнитесме длъжни (15:1).Думата – длъжнипоказва, четова езадължение, ане дар. Каквосме длъжни даправим? Даносимнемощите наслабите.
2.Виждаш ли,как (апостолът)ги възвисилчрез похвала,не самонаричайки гисилни, но ипоставяйкиги наравносъс себе си? Итой гипривлича къмсебе си несамо с това,но и суказаниетоза полза наближния, безвсякакво обременениеза самитетях. Ти сисилен, казватой, ако си снизходителен,няма дапретърпишвреда, а него,ако не понесешслабостта му,го заплашвакрайнаопасност. Ине казал – немощните,но немощитена слабите,привличайкиги ипризовавайкиги към милосърдие,както и надруго мястоказва: Виедуховнитепоправяйтетакива (Гал. 6:1).Станал сисилен? Отдайдължимото наБога, Койтоте е направилсилен. Но тивъздавашдължимото иако лекувашнемощта наслабия. И ниесме билинемощни, носме станалисилни поблагодат.Така трябвадапостъпвамене само втози случай,но къмнемощните отвсякакъв вид.Така, аконякой е избухливили горд, илиима някакъвдругнедостатък,ти го понеси.Как евъзможнотова? Чуйкакво казвапо-нататък(апостолът).
И да неугаждаме насебе си.Всеки от насда угождавана ближнияси, с цел къмтова, което е доброзаназиданиетому (ст. 2).Ето каквоказва(апостолът):ти си силен?За да получинемощният доказателствоза твоятасила, катоузнае твоятакротост:угаждай му. И(апостолът):не казалпросто даугаждаме, ноприбавил: сцел това,което е добро,и не само втова, което едобро, ноприбавил – заназиданиетому. По тозиначин, ако тиси богат илиоблечен свласт, неугаждай насебе си, но набедния и нуждаещиясе, понеже потози начин типридобиваш истинскаслава и щепринесешмного полза.Житейскатаслава отлитабързо, адуховнатаслава остава,ако правиштова заназидание.Затова (апостолът)изисква товаот всички. Тойне казва – тозиили онзи, но – всекиот вас. Следтова, понежезаповядалнещо важно иповелил на съвършенияда остависвоетосъвършенство,за даизлекуванемощите надругия, тойотновопредставя запримерХристос,казвайки: Понежеи Христос неугоди на СебеСи (ст. 3). Павелвинаги правитака. Когаторазсъждавалзамилостинята,той посочилна Него,казвайки: Защотознаетеблагодаттана нашияГоспод, чебогат катобе, за васстана беден,за да се обогатитевие чрезНеговатасиромашия (2 Кор. 8:9);когатоподбуждалкъм любов,убеждавалсъс същияпример,казвайки:понеже иХристос нивъзлюби(Ефес. 5:25);когатосъветвал дапонасятсрама и бедствията,прибягналкъм Него,казвайки: КойтозарадипредстоящатаНему радостпонесе кръсти презрясрама (Евр. 12:2).Така и тук показва,че самХристоспостъпил потози начин, иче пророкътоще отдревносттапредизвестилтова, за товаи прибавил: както еписано: –
„Укорите наония, коитоукорявахатебе, паднахавърху Мене.“ Каквоозначава: неугоди на СебеСи? ЗаХристос биловъзможно дане се подлагана злословиеи да не понасятова, коетопретърпял, акопожелаел дасе погрижисамо за СебеСи, но все пакТой непожелал, агрижейки сеза нас,презрял СебеСи. Защо(апостолът)не казал: Отказасе от всичко (Фил. 2:7)?Защото тойжелаел даизрази несамо това, чеБожият Синстанал човек,но и това, чесе подложилна поруганиеи придобил отмнозина лошаслава, понежего считали забезсилен. НаНего Му казвали:Ако си БожийСин, слез откръста (Мт. 27:40); иДруги еспасил, а СебеСи не може даизбави (Мт. 27:42).Затова и(апостолът)напомня заобстоятелството,което му билонужно за настоящияпредмет, но,все пак, и тукказва многоповече оттова, коетообещал. Отдумите му евидно, чезлословилине самоХристос, но иОтца, както еказано: Укоритена ония,коитоукоряваха Тебе,паднахавърху мен (Римл.15:3, Пс. 69:9). А товамеждувпрочемозначава, че несе случилонищо ново инеобичайно.Същите тези, коитов СтарияЗавет укорявалиБога, сегабезумствалисрещу НеговияСин. А това енаписано, задаподражаваме(на Божия Син).Тук (апостолът)поощрявавярващите къмтърпение визкушенията,казвайки: Защотовсичко, що ебило отпо-напредписано,писано е билоза нашапоука, тачрез твърдосттаи утехата отписанията даимаме надежда (ст.4), тоест,за да неотпаднем.Съществуватразлични подвизи– вътрешни ивъншни, за даможем ние,черпейкисила иутешение отПисанието, дапокажемтърпение, иза да можемживеейки втърпение, дапребъдваме в надежда.От тях едноторазполагакъм другото –търпениетокъм надежда,надеждата къмтърпение, нои двете сеполучават отПисанието.След това (апостолът)отновопроменяречта си вмолитва,казвайки: АБог натвърдостта ина утехата дави даде единомислиепомежду ви попримера наХриста Исуса (ст. 5). Понеже(апостолът)предложилсвоетоувещание,представилза примердействиятана Христос ипривел свидетелствоот Писанието,то сегапоказва, чеБог, Който далПисанието, Самдава итърпение. Затоваказал: АБог натвърдостта ина утехата дави дадеединомислиепомежду ви попримера на ХристаИсуса . Това есвойственоза любовта – да мислиза другитетова, коетовсеки мисли иза себе си.
3.След това(апостолът),показвайкиотново, четой изискване простолюбов,прибавил: поИсуса Христа<astyle=’mso-footnote-id:ftn2′ href=“#_ftn2″ name=“_ftnref2″ title=““>[2].Така тойпостъпвавинаги,защото има идруга любов.Какъв е плодътнасъгласието?
Щотоединодушно – казва – ис едни устада славитеБога и Отцана нашияГоспод ИсусХристос (ст. 6). Не казалпросто – седни уста, нозаповядал даправим това ис една душа.Виждаш ли кактой обединилцялото тяло итаказавършилсвоята речсъсславословие?С това тойповече отвсичкоубеждава къмединомислиеи съгласие. Следтова тойотновопродължавасъщото увещание,казвайки:
Затоваприемайте сеедин друг,както и Христосви прие, заБожиятаслава (ст.7).Ощеедин високпример инеизречимапридобивка,защото Богособенопохвалватова, че ниесе намираме вобща ограда. Потози начин,ако ти,огорчавайкисе за себе си,започвашраздор с братси, торазмисляйки,че ако отложишгнева, щепрославишсвоя Владика,примири се сбрат си, аконе зарадисамия него,то зарадиБожиятаслава или, да кажемпо-добре,преди всичкозаради тазислава. Същотонепрестанноповтарял иХристос ибеседвайки сОтца, казал: да бъдатвсички едно,за да повярвасветът, че Тиси Ме пратил (Иоан. 17:21).
Итака, да последвамеувещанието ида бъдем в единениеедни с други.Към това тойподбужда несамонемощните, ноизобщо всички.Дори аконякойпожелае да сеотдели от теб,то ти не сеотделяй отнего и непроизнасяйтова хладнослово: акотой ме обича,и аз ще гообичам; аконе ме обича,прав му път.Това садяволскидуми,достойни замитаря и заезическотомалодушие. Ати, катопризован запо-висш животи записанв небето, сиподчинен напо-висшзакон. Неказвай това,когато той нежелае да теобича, ноименнотогавапокажипо-голямалюбов, за даго привлечешс това. И той ечлен, акогато единчлен по някакванеобходимостсе отделя отостаналото тяло,то ние правимвсичковъзможно, зада гоприсъединимотново и дажев този случайпоказвамепо-голямагрижа. Инаградатабива по-голяма,когато типривлечештози, койтоне еразположенкъм любов.Ако Христосзаповядва да канимна обяд хора,които немогат да нисе отплатят,за да получимчрез товапо-голямо въздаяние(Лука 14:12), томного повечетрябва даправим товапо отношениена любовта.Ако твоятлюбим и сам теобича, то тойвече ти евъздал, а акотози, когототи обичаш, нете обича, тотой е оставилзаради себеси Бога катотвой длъжник.Освен това, когатотой те обича,то не е нужномного да сегрижиш занего, акогато необича, тогаваи особено иманужда оттвоята помощ. Затоване обръщайпричината загрижата в поводза небрежности не казвай: Понежетой е болен(защотоохладняванетов любовта еболест), то иаз няма да сегрижа занего, но сгрейохладнелия.Но ще кажеш: Каквода направя,ако той не сесгрява?Продължавайда правишсвоето. Каквода направя,ако той ощеповечезапочне да сеотвращава отмен? С товатой типодготвя ощепо-голямовъздаяние иоще повече текара да подражавашна Христос.Аковзаимнаталюбов епризнак заучениците наХристос: Потова ще випознаят -казваХристос – честе Моиученици, акоимате любовпомежду си(Йоан 13:35), топредстави сиколко е важнода обичаш този,който тененавижда. ИтвоятВладикаобичал и призовавалкъм Себе Ситези, коитоГоненавиждали,и колкотопо-слаби билите, толковаповече Той сегрижел за тяхи високопроповядвал: Здравитенямат нуждаот лекар, ноболните (Мт. 9:12).Тойудостоявалсвоята трапезас митари игрешници, иизобщо – колкотопо-великонечестие Мупричинилюдейскиятнарод,толкова, илида кажемпо-добре,много повечеТой му показвалгрижа иразположение.И ти Му подражавай.Това не емалко дело,но без него,както казва Павел,и великмъченик неможе да угодина Бога. Неказвай: Понежетой мененавижда, тои аз няма даго обичам.Напротив,заради товати особено сидлъжен да гообичаш. Да, иизобщо, неможе лесно давъзненавидишобичащия, новсеки, доритой да е извяр, щеобича обичащияго; товаправят иезичниците, имитарите,казваХристос (Мт. 5:46,47).А ако всекиобича обичащия,то кой нямада обикнетези, коитообичат,бивайкиненавиждани?И така,докажи тована себе си, непреставай даговориш: Колкотои ти да мененавиждаш, азняма дапрестана дате обичам ити ще победишс това всякоупорство, щесмекчиш всякадуша. Тазиболест сепричиняваили от възпламеняване,или отохлаждане, носилата натоплината натвоята любовобикновенолекува иедното, идругото. Нимане ти се е случвалода видиш, чепредаденитена позорна любовтърпят отженитеблудниципобои,оплювания,ругателстваи хилядинеприятности?Но какво,всички тезиоскърблениямогат ли даохладятлюбовта им?Ни най малко,но те ощеповече я разпалват.И макаржените, коитогиоскърбяват,да сабезчестни испоред своянепотребенживот испоред своянизък и безизвестенпроизход, аоскърбяванитечесто могатда посочатзнаменитипредци, все пактова неотслабва в тяхлюбовта, неги отвращаваот любиматажена.
4.Как не ни есрам, ако влюбовта,която еугодна наБога, ние неможем дапокажемтакава сила,каквато имадяволската идемонскаталюбов? Как не разбираш,че любовта,която еугодна наБога, е найсилното оръжиепротивдявола? Илинезабелязваш,че зъл демонстои на стража,привлича къмсебе синенавижданияот теб ижелае да гонаправи свойчлен? А тибягаш назад игубишнаградата сиот борбата?Наградатаслужи на твоябрат, лежащмежду теб и твоявраг; акопобедиш, тополучавашвенец, а акобъдеш небрежен,то ще си отидешнеувенчан. Престанида изговаряштезисатанинскидуми: Акобрат ми ме ненавижда,и аз не искам даго виждам. Нищоне епо-срамно оттакава реч,макармнозина дасчитат товаза знак заблагороднадуша. Но няманищопо-неблагородно,по-безумно,по-жестокосърдечноот това. За товааз и особеносесъкрушавамзаради това,че мнозинасчитат злитедела задобродетел итова, чепренебрегвати презиратдругите им сеструвапрекрасно ичестно дело.Това енай-опаснатавъдица надявола, когатопорокът сепреобличакато слава –тогава той е инеунищожим.Аз сам съмчувал какмнозинасмятат каточест за себеси това, че неса дошли причовека, койтосе е отвратилот тях, макартвоятВладика да сехвали и стова. Колкопъти гозаплювалихората? Колкопъти сеотвращавалиот Него? НоТой непреставал даидва към тях.И така, неказвай: Аз немога да отидапри хората,които мененавиждат,но кажи: Аз немога дазаплюя тези,коитозаплюват мен.Това ще бъдатдуми на Христовученик, апървото едяволска реч.Това енаправило мнозиназнаменити иславни, апървото – презрении смешни.Затова и сеудивяваме наМойсей, чекогатосамият Богказал: ОставиМе да пламнегневът Ми и даги изтребя(Изх. 32:12,32), той неможал дапрезре тези,коитомногократносе отвръщалиот него, ноказал: Ако непростишгреха им,моля ти се имен заличи откнигата,която си написал.По тозиМойсей билприятел иподражателна Бога. Некада не сехвалим стова, откоето трябвада сесрамуваме, дане произнасямедуми,употребяванипо пазара отпорочнитехора: “Плюя навсички”. А аконякой другкаже това, даго изобличими да гозаставим да замълчикато човек,който сехвали с това,от което битрябвало дасе срамува.Типрезираш вярващиячовек, аХристос не презирали този, койтобил невярващ.Какво говоря -не гопрезирал?Христос говъзлюбилтака, че иумрял за него,макар той дабил неговвраг и покритс безобразие.Христосмного говъзлюбил и втова състояние,а ти гопрезирашсега, когатотой е станалпрекрасен идостоен за удивление,ставайкичаст наХристос, тялона Владиката.Как не мислишза това,което произнасяш,как неразбираш накакво серешаваш?Христос енегова глава,трапеза, одежда,живот,светлина,жених.Христос е всичкоза него, а тисмееш даказваш: Плюяна него и несамо на него,но и навсичкиподобни нанего. Спри сечовече,отхвърлисвоетобезумие,познай братси, помни, четакива думиподхождат набезумен или лудчовек, или кажинапълнопротивоположното:Макар ихиляди пътитой да плюена мен, азняма да сиотида отнего. По тозиначин ти ипридобивашбрат си, и щеживееш вславата наБога, и щестанешпричастникна бъдещитеблага, докоито дано дани бъдедадено дадостигнемвсички чрезблагодатта ичовеколюбиетои проч.
[1] Тези тристиха сапоставенитук отТеодорет, св.КирилАлександрийски,св. ЙоанДамаскин иоще около 200манускрипта,включително от Codex Sinaiticus, CodexVaticanus и древния C.D., заедносъс старатаЛатинскаверсия сирийскияПешито.Ориген гипоставя там,където гипоставяме иние (т.е. в краяна 16 гл.).Александрийскиятманускрипт 5в., намиращ сев Британскиямузей и дваили три другиманускриптасъдържатпасажа двапъти.
[2] Думата“примера”(Протестантски,1940, Библейскообщество, 2000)или“учението”(Православен)липсва воригинала и втекста на Златоуст– б. пр.