БЕСЕДА 25
БЕСЕДА 25
Слабиявъв вяратаприемайте,без да сепрепирате засъмнениятаму. Един вярва,че можевсичко даяде, а който еслаб въввярата ядесамозеленчук (14:1-2).
1. Зная,че тези думиса многотрудни заразбиране. Затова,преди всичко,е необходимода изложим съдържаниетона това мястои да кажемкакво желаелда поправи (апостолът),когато писалза това. Итака, каквожелаел той даизправи?Ималомнозина отповярвалитеюдеи, които,имайки слабасъвест,свързана съсзакона и следприеманетона вярата, съблюдавалистрогаизбирателностотноснохраната и всеоще не сеосмелявалисъвършено дасе пуснат отзакона.Затова,въздържайкисе не само отсвинско месо,за да не станетова явно, тезапочнали дасе въздържатот всичкомесно и ядялисамо плодовепо такъвначин, чеизглеждало,че спазватпост, а незакона. Отдруга страна,имало и по-съвършенивъв вярата,които, несамо че сами несъблюдавалиподобнаизбирателностотноснохраната, ноотеготявалии огорчавалисъблюдаващитея със своитеукори и изобличения,хвърляйки гив униние.Затова блажениятПавел сеопасявал, дане би снамерениетоси да изправятневежиянедостатък,те дапровалятвсичко, и желаейкида отклонятслабите въввярата отизбирателноств храненето,да ги доведатдо отпаданеот вярата; истараейки седа ги издигнатдосъвършенство,да не нанесатвреда нанастоящитеим блага исъс своитенепрестанниукори да неги разколебаятвизповядванетона Христоспонеже следтова неможело да се поправинито това,нито другото.Гледай какблагоразумнодейства апостолъти как със свойственатаму мъдрост сегрижи заползата и наедните, и надругатастрана. Тойне позволяваукоряващитеда кажат “виеправите зло,”за да неутвърдидругите визбирателността,а също такане казва и“вие правитедобре,” за дане започнатда нападатоще по-силно,но използвасъразмерназабрана: напръв поглед изглежда,че тойукорявасилнатастрана, новсе пак целиятукор пада напротивната.Най-лесниятначин запоправяне е,когато, обръщайкисловото сикъм еднатастрана,нанасяш удари на другата.Тогава този,на когото сезабранява,няма повод дасе сърди и внегонезабелязаносе вливацелебно поправление.Забележи какблагоразумноиблаговременно(апостолът)прави това.Казал: непромишлявайтеза страститена плътта, преминаваизведнъж къмнастоящатареч, за да непомислят, четой говори вполза на тези,коитозабранявалиизбирателносттаи съветвалида е ядевсичко.Слабатастрана винагитрябва да сепази повече,затова и(апостолът)се обръщадиректно къмсилната,казвайкитака: слабиятвъв вярата.Виждаш ли кактой нанасяоще един ударна съблюдаващияизбирателност?Наричайки гослаб,(апостолът)показва, четой е болен.След товананася другудар,казвайки: приемайте.Това отновопоказва, четой се нуждаеот голямагрижа, което есвидетелствоза тежкаболест. Безда сепрепиратезарадисъмнениятаму. Ето,нанася итрети удар. Стези думи тойпоказва, ченеговиятгрях е толковаголям, чевъзбуждасъмнениедаже в тези,които макарсами да неучастват втози грях,все пак сасвързаничрез оковитена дружбата сизвършващияго и се грижатза неговотоизцеление.Забелязваш ликак изглежда,че той говорина едните, аслед тованезабелязанои лекоукорява идругите? Следтова,сравнявайкиедните идругите,едните хвали,а другитеизобличава. Казвайки:вярва, чеможе всичкода яде, тойвъзхвалявавярата, априбавяйки, аслабият въввярата ядесамозеленчук,порицаваслабосттавъв вярата.След това,след катонанесъл най-силнияудар, отновоободряванемощния,казвайки: койтояде, да не презиратози, койтоне яде (ст.3). Неказал,оставете гида правяттака, илипорицайте ги,или не гиподбуждайкъмпоправление;но: неукорявай, непрезирай,показвайки,че те (неядящите)извършилидело, достойноза голямсмях. Но за тези,които вярват,че могат даядат всичко,(апостолът)се изразилиначе. Какименно?
Този,който яде, дане осъждатози, койтоне яде. Кактопо-съвършенитеунижавалитези, които неядат,считайки гиза маловерни,неистинскихристияни,носещи в себеси скритнедъг и всеоще придържащисе къмюдейството,така и последнитеосъждалипървите,считайки гиза нарушителина закона илидажепредаващи сена лакомия,понежемнозина оттях биливероятнообърнати отезичеството.Затова (апостолът)прибавил: ЗащотоБог го еприел. Но тойне казал товаза неядящите,макар даизглеждало,че следва даунижи ядящиякато маловерен.(Апостолът)казалобратното,показвайки стова, чеядящият несамо незаслужава дабъдепрезиран, нои сам може да презирадругите. Но, щепопиташ, неосъжда лисамият (апостол)ядящия? Нинай-малко,защотоприбавил: защотоБог го еприел. И тъй,защо муговориш зазакона кактона престъпник?Бог го еприел, тоестявил е в негоСвоятанеизречимаблагодат и гое освободил отвсяка вина. Следтова (апостолът)отновообръща речтакъм твърдитевъв вярата: Койси ти, щосъдиш чуждслуга (ст.4)? Оттук стававидно, че итвърдите въввярата несамоунижавали, нои съделислабите. Предсвоя сигосподар тойстои илипада.
2.Ето, отновонов удар.Изглеждаупрекът еобърнат къмпо-силния, носе отнася заслабия.Когато(апостолът)казва: ще гонаправи дастои,то показва,че той всеоще секолебае,нуждае се отголямо вниманиеи от такавагрижа, че за неговотоизцелениетрябва да сеповика на помощБога. ЗащотоБог е силенда го направида стои –продължаватой. Така сеговори захора напълнобезнадеждни.Но за да не сеотчайваш занего,(апостолът)без да гледана слабосттаго наричаслуга на Бога,казвайки: кой сити, що съдишчужд слуга?Междудругото и туктой отновонанася удар наслабия. Аз тизаповядвамда не госъдиш не зарадитова, ченеговитедействия незаслужаватосъждение, нозащото той ечужд слуга,тоест нетвой, а Божий.След товаотново го ободрява,не казва: щеда падне – нокакво? Стоиили пада. Акос него сеслучи еднотоили другото,всичкозависи отГоспода. Акопадне е загубаза Бога, асъщо така,ако стои, епридобивказа Бога.Впрочем,таковаравнодушиеби билосъвършенонедостойноза взаимнатагрижа междухристияните,ако отново необърнем вниманиена целта на Павел,който желаеслабите въввярата да небъдат укоряванипреждевременно.Но – както съмказвалвсякога – необходимое да вземамепод вниманиеразположението,с което някойговори, същносттана предмета,за който сеговори итова, което речтасе старае даизправи.(Апостолът) казвайкитова не безоснование, засрамилукоряващия.Ако Бог,разсъждава (Павел),се подложи назагуба, аконе направинищо, то не ели не навреме ти дадействаш и непреминавашли границата,мъчейки ибезпокоейкисвоя слаб въввярата брат?
Единуважава единден повече отдруг, а друг уважававсеки денеднакво (ст. 5). Тук, струвами се, (апостолът)леко намекваи за поста.Естествено,че някои отпостещите постоянноосъждалитези, коитоне постели;или може би имеждуразграничаващитехранатаимало такива,които вопределенидни правилитакова разграничение,а в други не,затова и (апостолът)казал: всеки дабъде напълноуверен в свояси ум. С това тойизбавилразграничаващитеот страха,наричайкидействиятаимбезразлични,а на тези,които твърдемного гинападали,отнел поводада укоряват,учейки ги, чене трябва стакова голямоусърдиепостоянно дабезпокоятхората затяхната разграничаване;и такаваревност е ненужна,не порадиестествотона самотодело, нопорадисъображенияза времето,защотоукоряванитебили все ощенови въввярата. В Посланиетокъмколосянитетойзабранява тованай-строго,казвайки: внимавайтеда не визапленинякой почовешкафилософия и сплътскамъдрост попървоначалнитеучения насвета, а не поХристос (Кол.2:8) и още: никойда не виосъжда затова, коетоядете илипиете, нитоза някойпразник (2:16-18). Ив Посланиетокъмглатянитетой с пълнастрогостизисква оттях висшеразсъждениеи съвършенствов товаотношение. Нотук той не прибягвакъм такаванастойчивост,понежевярата всеощенеотдавнабила насаденав римляните.А затова иние не трябвадаразпростирамедумите (наапостола) върхувсеки: всекида бъденапълноуверен в свояси ум. Понеже тукиде реч заучение, кактотой казва: аконякой випроповядвадругоблаговестие,бил той дориангел, дабъде проклет(Гал.1:8-9). И надруго място: Боясе да не бикакто змиятаизмами Ева схитростта си,да серазвратиумът ви (2 Кор. 11:3).И в Посланиетокъмфилипянитепише: Пазетесе от злитеработници,пазете се отпоборницитена обрязването(Филип. 3:2). Но вримлянитеоще било ранода се изправятова, затоваказал: всекида бъденапълноуверен в свояси ум. Понежесе говорело иза поста, то,низлагайкигордостта наедните ипремахвайкистраха надругите, тойприбавилследващото: койтопази деня, заГоспода гопази, а който непази деня, заГоспода не гопази. Койтояде, за Господа яде,защото благодарина Бога; икойто не яде, заГоспода неяде иблагодари наБога (ст.6). Туктой отново седокосва досъщото. Смисълътнадумите му еследният:същността нее въввременнитедела (да ядешили да неядеш), пита сеединственозаради Богали правишедното илидругото и сблагодарениели завършвати двете? Иединият, идругиятблагодарятна Бога. А акоблагодарят идвамата, торазликата нее голяма.Забележи каки тук(апостолът)по скритначин нанасяудар напридържащитесе къмюдейството.Ако главнотосе състои в товадаблагодарим,то ясно е, чеблагодаритози, койтояде, а не този, койтоне яде. Какблагодаритози, койтопази закона?Същото потвърдилПавел и в Посланиетокъмгалатяните: акожелаете да сеоправдаватечрез дела по закона,отпадналисте отблагодатта(Гал. 5:4). Впрочем,тук той неразкриватази мисъл, асамо намекваза нея,защото още небило дошло времетоза това, носега търпи итези, коитосепридържаликъм закона, а ощепо-ясноразкриватова вследващитедуми, казвайки:защотоникой от нас неживее за себеси и не умираза себе си. Понеже,ако живеем, заГосподаживеем, и акоумираме, заГоспода умираме(ст.7-8). Може линаистина, тозикойто живееза закона, даживее заХристос? Впрочем,в тези думиапостолът не разглеждасамо това, нои удържатвърдите въввярата отприбързаноизправяне наслабите, и гиубеждава дабъдаттърпеливи,доказвайки,че Бог неможе дапрезренемощните, ноще ги поправивподходящотовреме.
3.Каквоозначава: никойот нас неживее за себеси? Ние не смесвободни, ниеимаме надсебе си Владика,Който желаение да живееми не желаесмъртта ни, иза Коготонашите животи смърт сапо-важни,отколкото засамите нас. Стова (апостолът)показва, чеБог се грижиза нас повече,отколкотосамите ние, чеТой смятанашия животза Своя придобивка,а смъртта ни зазагуба. Ако умираме,то умираме несамо за себеси, но и заГоспода. Подсмърт тук(апостолът)разбира духовнатасмърт,състояща се вотпадане отвярата. ЧеБог се грижиза насдостатъчно,ни убеждава итова, че ниеза Негоживеем и заНего умираме.Все пак(апостолът)не се задоволявас това, ноприбавя и новопотвърждение,казвайки: итъй живеем ли,умираме ли,Господни сме.Тук той отдуховнатасмъртпреминавакъм физическасмърт, за дане се покажежестокаречта му ипредставяноводоказателствоза Божиятагрижа къмнас. Каквоименно?
Защотоза това, -казва – Христосумря и оживя –да господстваи надмъртвите, инад живите (ст.9). По тозиначин и товатрябва да теубеди, чеГосподвинаги сегрижи занашетоспасение ипоправление.Ако Той не сегрижеше занас, то какваби билануждата от домостроителството?Този, Койтоупотребил толковагрижа, за да ниустрои в СебеСи, че приелна Себе Сизнака на роб иумрял, ще тепренебрегнели, след катое направилтова? Това еневъзможно, невъзможное. Той не бипожелал дапогине толковавелико дело. Защотоза това, -казва(апостолът) – Христоси умря. Това еподобно,както ако някойби казал:този човек несе съгласи даизгони робаси, защото такасам понасязагуба. Ноние необичаме паритетолкова,колкото Богнашетоспасение. Тойдал за нас непари, аСвоята кръв изатова неможе да оставитези, закоито е платилтолковавелика цена.Забележисъщо. как(апостолът)показва инеизречимотомогъществона Бога. Защото затова, – казватой – Христосумря и оживя –дагосподства инад мъртвите,и над живите. Ипо-гореказал: живеемли, умирамели – Господнисме. Виждашли колкосилно еНеговото владичество?Виждаш ликолконепревземаемае Неговатакрепост и колковсеобемаща епромисълтаМу? Не миговори заживите,разсъждава(апостолът):Бог промишляваи заумрелите. А акопромисля и заумрелите, тоясно е, чеправи същотои за живите.Той не еоставил нищоизвън Своетовладичество,но придобилоще по-големиправа върхухората, за дапромисля занас повече,отколкотовсичкопредишно. Човекплаща пари зароби и зарадитовавнимателного пази, а Богзаплатил съссмърт иследователноне може дасчита замаловажноспасениетона този,който е купилс толковавелика цена ипридобил във владениес толковаусърдие иусилие. Авсичко това(апостолът)казва с целда засрамиюдействащитехристияни ида ги убедида помнятвеликотоблагодеяние,защото тойбил мъртъв иоживял,защото неполучилникакваполза отзакона и отнеговастрана бибило крайнанеблагодарност,ако той,оставяйкиТози, Койтому показалтакава милост,би прибягналотново къмзакона. И така,упрекнал годостатъчно,(апостолът)отново го ободряваказвайки: Итъй, ти защосъдиш братаси? А пък тизащо презирашбрата си (ст. 10)?Тук изглежда(апостолът) приравняваи двамата, ноедновременнои полагамежду тяхголяморазличие. Тойпрекратява технияспор преди всичкокато гинарича братя,а след това, напомняйкиим застрашния денна съда, понежеказвайки: ати защопрезирашбрата си,прибавил: защотовсички ние щезастанем предХристовотосъдилище. Иказвайкитова, изглежда,че той отновоупреквапо-съвършения,но напрактика сеопитва да засрамиюдействащияхристиянинне само катому напомня заоказаните мублагодеяния,но и заплашвайкиго с бъдещотонаказание: всичкиние – казва – щезастанемпред Божиетосъдилище. Писаное: “В живота сисе заклевам,казва Господ,че всякоколяно ще се преклонипред Мен ивсеки език щеславословиБога.” И тъй,всеки от насза себе си щеотговаря предБога (ст. 11-12).Виждаш ли как(Павел)отново засрамваединия,когатоизглежда, ченанася ударна другия? Тили ще бъдешнаказанзаради него? Тойне изказалтова пряко,но разбирал именнотова и простосе изразилпо-леко,казвайки: всичкиние щезастанемпред Божиетосъдилище. Защотовсеки един засебе си щеотговаряпред Бога.(Апостолът)също такапривелдумите напророка,който свидетелствуваза всеобщобезусловноподчинение навсички,живеещи вСтария завети въобще навсички безизключение.Не казалпросто –всеки ще сепоклони, но – щеизповяда, ще дадеотчет затова, което енаправил.
4. Итака,заставайки предобщияВладика, предСедящия напрестола, бъдивнимателенкъм себе си, нераздирай и неразделяй Църквата,откъсвайкиотблагодатта ивръщайки секъм закона,понеже изаконът Мупринадлежи. Икакво говоря -законът? НаНего принадлежатвсичкиживеещи и взакона, и дозакона. И незаконът щепоиска от теботчет, аХристос; и кактоот теб, така иот целиячовешки род.Виждаш ли как(апостолът)освободилнемощните въввярата отстраха отзакона? Следтова, за да неизглежда, четой говоритова с намерениетода уплашинемощните, нозарадивръзката наречта, (апостолът)продължавада разсъждаваза тозипредмет,казвайки:
Катое тъй, да не сесъдим вечеедин друг; нопо-добре да бъдеразсъждениетови това –никой да неполага набрата сиспънка илисъблазън (ст. 13). Това несе отнася къмединияповече,отколкото къмдругия изатова можеда бъдеприложено иза двамата: и къмсъвършения, койтосесъблазняваотизбирателнотохранене; икъм несъвършения, коготоспъваттвърдерезкитеукори. Гледайна каквонаказание сеподлагаме,ако самосъблазнимближния. Акотук, къдетоцялатагрешка сесъстояла в неблаговреметона упреците,(апостолът)ги забранява,за да не сесъблазни и дане се препънебратът, токаквозаслужавамение, когатосъблазнявамебрата, безизобщо даимаме намерениеда гоизправим? Акопросто дасъхраним епрестъпление,както е видноот примерасъс закопанияв земятаталант, токакво ще синавлечем, акосъблазнимдругия? Ти щекажеш: каквода направя,ако той сесъблазнявасам от себеси, бивайки слаб?Затова исамият титрябва дапонасяш всичко.Ако той бешездрав, то нямашеи да иманужда оттакава грижа,а сега понежетой е многослаб, порадитова и сенуждае отголяма грижа.И така, да мупредоставимтова и дазапочнем даму подражавамевъв всичкислучаи. Ниеще давамеотчет не самоза своитегрехове, но иза всичкотова, в коетосмепослужили засъблазън надругите. Аако е труднодаотговарямеза своитегрехове, токак ще сеспасим, когато нибъдевъзложена итази отговорност?Не можем дасчитаме катоизвинение засебе си това, ченамирамесъобщници всвоитегрехове,понеже оттова сеувеличавасамо нашетонаказание.Така и змиятае наказанапо-строго отжената, аженатаповече отмъжа; Езавелпонесла по-тежконаказание отАхав, койтоотнел бостана,защото тябила главниятвиновник затазинесправедливости въвела царяв съблазън. Ити, акостанешвиновен загибелта надруги, се подлагашна по-тежконаказание,отколкотодоведениятот теб допадение. Не етолкова пагубнода съгрешишпред някого,колкото давъведешнякого в грях,затова (апостолът)казва: несамо гивършат, но иодобряваттия, които гивършат (Рим. 1:32).По тозиначин, когатовидим, чедругитегрешат, несамо да не започвамеда гиподбуждамекъм грях, но ида сепотрудим даги извлечемот безднатана порока, зада не се подложимна наказание,ние зарадигибелта надругите;непрестаннода си спомнямеза страшниясъд, заогненатарека, за оковите,които немогат дабъдатразвързани,за непроницаемосттана мрака, за скърцанетосъс зъбите иза отровниячервей. НоБог ечовеколюбив, казвашти. Значиспоред теб всичкотова са самодуми? Богаташът,койтопрезрялЛазар, не семъчи (Лука 16).Неразумнитедевици не саизгонени отбрачниячертог?Отказалитеда нахранятХристос нямада отидат вогъня,приготвен задявола инеговитеангели? На облеченияв мръснадреха няма даму бъдатзавързаниръцете икраката, иняма да бъдеосъден нагибел?Изискващиятсто динараняма да бъдепредаден намъчения? И нее вярно това,което еказано запрелюбодейците:червят им неумира иогънят неугасва (Мк. 9:48)? Неса ли товасамо заплахи?Да, казваш ти.Но на каквооснование,кажи ми, ти сеосмеляваш датвърдиш товаи дапроизнасяшот себе ситакаваприсъда? Азмога да тидокажапротивнотона основаниеи на думите, и наделата наХристос. А ти,ако не вярвашв бъдещотонаказание, тов крайнасметкаповярвай натова, коетовече естанало,понеже това,което вече ебило, коетосе еизпълнило, неса празнидуми. Кой повремето наНой чрезпотоп удавилцялата вселена,довел дотолковаужасноизтреблениена всичкочрез вода идо гибелта нацелия ни род?Кой докаралмълнии и огънвърху содомскатаземя? Койхвърлил вморето целияЕгипет? Кой изтребил600 човека впустинята? Койзапалилогъня на Авироновиясном? Кой заповядална земята даотвори устатаси и дапогълнеКорей, Датани останалитес тях? Кой приДавид в единмиг поразил 700?Да споменавамли ощенаказаниятапо отделно?За Каин,предаден нанепрестанномъчение? Засина наХармин, койтобил убит скамъни заеднос целия сирод? За събиращиядърва всъбота, койтосе подложилна такава наказание?За 42 деца, коитопри Елисейбили изядениот звероветеи за които непослужила заизвинениемалката имвъзраст?
5. А ако желаешда видишподобни примерии във времетонаблагодатта,то представиси какви наказанияпретърпелиюдеите, какжените им ядялисобственитеси деца, какги варили, адруги гиприготвялииначе; как тепринепрестаненглад сред непрестаннии тежки войнисе подлагалина толковаголеми бедствия,с каквито неможе да сесравнятникаквиужасни злинив предишнитевремена. А чевсичко товаим нанесълХристос, чуйкак СамиятТойпредсказватова и с притчи,и с ясни, вразумителнидуми, когато казва:А ония моинеприятели,които неискаха да царувамнад тях, доведетеги тука ипосечете гипред мене (Лук.19:27), а също така впритчата залозето и забрака; в яснии открити думи,когатозаплашва, че теще падат отострото наножа и поземята ще станатбедствиямеждународите,човеците щепримират отстрах, в очакванема онова,което щепостигневселената(Лука 21:24-26). Тогаваще има голямаскръб,небивала отначалото насвета досегаи каквато неще има (Mт. 24:21). Навсички същотака еизвестно накакво наказаниесе положилиАнаний иСапфира зарадитехните няколкомонети. Незабелязвашли и днес многоежедневнинещастия?Нима това нестава? Нима невиждаш, че исега погиватот глад, страдатот проказа и другителесниболести, живеятв постояннанищета итърпятнепоносимибедствия?
И така,какво може дабъде основанието,едни да се наказват,а други не?Ако Бог е напълносправедлив, което еи несъмнено,то, разбирасе, и ти сеподлагаш нанаказаниезарадигреховете си.Ако мислиш,че Бог нямада те накаже,защото ечовеколюбив,то биследвало дане наказва итях. Но, както казахмепо-горе, Бог итук наказва многоза да можетевие, които невярвате надумите назаплахата, даповярвате надействителнитенаказания. Ипонежестарото не ниплашитолковамного, то Тойни вразумявас безчисленисъвременнисъбития, коитосе случватвъв всякопоколение. Защо,ще попиташ,Бог ненаказва всичкитук? За дададе на някоиопределенотоот Него времеза покаяние. Азащо Той ненаказва всичкитам? За да не сеокажатмнозинаневярващи вБожиятапромисъл.Сега и аз щете попитам: колкоразбойника внаше време саосъдени и колкоумрели безнаказание?Къде е Божиеточовеколюбиеи правосъдие?Ако никой несе наказвасъвършено, тоние бихме моглида прибегнемкъм това(възражение), нокогато едниса наказани, адруги не, ипри това без наказаниеостаналитези, коитосъгрешилиповече, токакъв може дае смисълаът натова, че за еднии същипрестъпленияима различнинаказания; ине може ли дасе покаже, ченаказаниятаса несправедливи?И така, защоне всички сенаказват тук?Чуй какво ти отговарясамиятХристос. Когатопаднала кулатаи загиналиняколкочовека, натези, коитодошли до недоумениеот това,Христосказал: Мислители, че тези са билинай-грешнитеот всички. Не,но казвам ви, чеако не сепокаете,всички така щезагинете(Лука 13:2-5). С товаТой ни учи дане сенадяваме, че понежедруги са сеподложили на наказание,ние, макар да смесъгрешили много,ще останем безнаказание. Аконе се покаем,тонепременноще бъдемнаказани. Защо,ще попиташ, наказаниетое вечно,когато туксме грешилисамо закратко време?А как тукчовек, койтосамо в единмиг извършваубийство, сеосъжда следтова цялживот даработи врудниците?Но, ще кажеш,Бог непостъпватака. Какдопуснал Тойразслабениятда търпи 38годинитолковатежко наказание?А че Тойдействителного наказалзаради греховетему, послушайкакво казваХристос: Ето,ти си здрав,несъгрешавайвече, за да нете сполетинещо по-лошо (Йоан5:14). Все пак разслабеният,казваш ти,получилосвобождениеот наказанието?Но там нямада има такова.Че там действителноняма да имаосвобождениеот наказанието,чуй каквоговори затова самиятХристос: червеятим не умира иогънят неугасва (Мк. 9:44). Иоще: едни щеотидат въввечен живот,а други въввечнонаказание(Мт. 25:46). И така,ако животът евечен, то инаказаниетое вечно. Или тине знаеш колкозаплахиимало за юдеите?Изпълнили лиса се тезизаплахи илиостаналисамо на думи?Казано е: нямада останекамък върхукамък (Лк.21:6) – идействително:останал ликамък върхукамък?Христос казал:ще има великаскръб,каквато не еимало и нима,и това не сесбъднало? Прочетиисторията наЙосиф[1]и няма дабъдеш всъстояние, дорида дойдеш насебе си, слушайкизабедствията, коитов действителностпретърпелиюдеите. Аз неказвам това, зада ви огорча, ноза да видоведа до безопасност,за да не би, утешавайкиви с напразнинадежди, дави подложа напо-тежконаказание. И кажими: защо да незаслужаваш наказаниеза греховетеси? Не ти ли еказал Богтова по-рано? Нети ли езабранил? Нете ли езаплашил? Нее лиупотребил хилядисредства затвоето спасение?Не ти ли е далбанята на обновлениетои не ти ли епростилвсичкипредишнигрехове? Ислед тази баня,след опрощениетона греховете,не ти ли еоказал, когатоотново сизапочнал дагрешиш, другапомощ впокаянието?Не е ли направилза теб лекпътя за прощениена греховетеи след това?
6. И така, вслушайсе в това,коетозаповядваБог. Ако прощавашгреховете насвоя ближен, тои Аз, казва Той,ще ти простя. Каквое неудобствотов това? Отсъждайтеправото насирачето, – еказано, – застъпвайтесе завдовицата. Иелате сега даразискваме, казваГоспод; акоса греховетеви като мораво,ще станатбели катосняг; ако сарумени каточервено, щестанат катобяла вълна (Ис.1:17-18). Каква е тук трудността?Представиделото си, зада сеоправдаеш (Ис.43:26). Каква е туктягостта? Изкупигреховете сичрез милосърдиекъм бедните<astyle=’mso-footnote-id:ftn2′ href=“#_ftn2″ name=“_ftnref2″ title=““>[2](Дан. 4:27).Какъв етрудът втова? Митарятказал: бъди милостивкъм мен,грешния, и сиотидеоправдан (Лк.18:13-14). Трудно ли еда подражавамена митаря? Не,нонезависимо оттова, ти нежелаеш да сеубедиш, чеиманаказание имъчение. Но, можеби, ще кажешти, дяволътне се подлагана наказание?Казано е: идетев огъня,приготвен задявола инеговитеангели (Мт. 25:41). Аако нямаше геена,то и дяволът неби билнаказан; акотой се наказва,то ясно е, че и ние,вършейкинеговитедела, щебъдем наказани,понеже и ниесме нарушилиБожиятазаповед,макар и нетази, която енарушил той. Какне сестрахуваш даговориш дръзкоза Бога?Когатоказваш, чеБог ечовеколюбиви не наказва,то според тебизлиза, чеТой не ечовеколюбив,ако наказва.Забелязвашли на каквимисли винавеждадявола?Какво? Нимамонасите, заселилисе впланината ипоказалимного подвизище останатнеувенчани?Ако злите несе наказват иняма никаквовъздаяние, тодруг може дакаже, че идобрите не сенаграждават.Аз не съм съгласенс това, ще кажешти, понежеБожиятаблагодат е в по-голямосъгласие съссъществуванетосамо нацарството, ане нагеената.Значиблудникът, прелюбодеецът,съгрешилиятс хилядипрестъпленияще се наслаждавана същитеблага, накаквито иотличилиятсе сцеломъдрие исвятост?Значи Павелще застаненаравно с Неронили дажедяволът заеднос Павел? Ако нямагеена, а възкресениетое общо, то значии злите сеудостояватсъс същитеблага, с каквитоиправедните? Койбезумец можеда твърдитова? Или, да кажемпо-добре, кой отдемоните сеосмелява даговори това?Бесоветепризнаватгеената,затова ивикат, иказват: Предивреме ли сидошъл да нимъчиш (Mт. 8:29)? Какне сестрахуваш,как не сеужасяваш даотричаш това,какъв учител тивнушава товазло наставление?Този, койтоотначало измамилчовека, и,обещавайкиму по-голяма надежда,му изтръгналблагото,което вечебило в ръцетему, същиятсега те учи даговориш имислиш така.Дяволът затоваи убеждава някоида мислят, че нямагеена, за даги хвърли внея. Бог, напротив,затовазаплашва с геенатаи я еприготвил, зада можеш ти, знаейкиза това да живеештака, че да непопаднеш в нея.Ако дяволът исега, когато имагеена, теуверява, че я няма,то акодействителноя нямаше,каква би билануждата дасвидетелстватза нея тези,които най-вечесе стремят,ние да неподозирамезасъществуванетона геената, зада можем, катоне сестрахувамеот нея, да станемнебрежни и дападнемзаедно с тяхв геенскияогън? Защотогава, ще попиташ,тесвидетелстватза геената? Порадизаставящатаги да правяттова необходимост.И така,размисляйкиза всичкотова, некатакаговорещитеда престанатда мамят себеси и другите,понеже затези думи теще понесатнаказание, защотода се смеешнад страшнинеща довежда донебрежностмнозина,искреножелаещи да сегрижат засвоето спасениеи ги кара внищо да неподражаватна езичниците-ниневийци.Тези, бивайкинесведущи внищо, когато чули,че градът им щебъде унищожен,не само непоказали неверие,но и станали,облекли севъв вретище,смирили се ине престаналида правят това,докато неутолилиБожия гняв. Ати, знаейкитолковаслучаи заБожия съд, с думитесиунищожаваштова, което казалБог? Затоваучастта ти щебъде противоположнана участта наниневийците.Те, уплашениот думите, несе подложилина истинсконаказание засамото дело,а ти,презирайкизаплахата, щепонесешсамото наказание.Сега тезидуми ти сеструватбасня, ноняма даизглеждаттакива тогава,когато напрактика сеубедиш в тях.Нима невиждаш какво направилХристос и тукна земята?Той неудостоил седнакъвжребий дваматаразбойника,но единия въвелв царството,а другияизпратил вгеената. Нозащо да говоряза разбойникичовекоубиец?Христос непощадили апостола,когато тойстанал предател,но го предал натова, към коетотой сестремил, когатоотишъл иокачил въжена шията си, икогатопаднал и сепръснал(както еказано: паднастремглав и всичкитему черва изтекоха(Деян. 1:18), -предвиждайкиго, казвам,все пак допусналда претърпивсичко това,за да можечрезнастоящотода те убедиза всичко в бъдещето.И така, нелъжете самисебе си, доверявайкисе на дявола -всичко това енегововнушение. Акосъдиите, господарите,учителите идаже необразованитехоранаграждаватдобрите инаказватзлите, товъзможно ли еБог дапостъпиразлично идобрия да приравнис порочния?Кога ще сеизвършиосвобождениетоот пороците?Ако и тукпорочнитехора, очаквайкинаказание иизправенипред толковавелик страх – страхътот съдиите изакона – неотстъпват отзлите дела, токогато престанатда вършат злидела, припреселениетоси въввечността, сеизбавят отвсеки страх ине само не попадатв геената, нои ще получат царството?Кажи ми, това лие човеколюбиво,да сеувеличавапорокът, дасе награждавазлото, да сеудостоява с еднаквачестцеломъдрениятиразпуснатият,верният инечистият, Павели дяволът? Нодълго ливодим такива празниречи?Умолявам ви, освободетесе от такова безумие,бъдетеблагоразумни,внушете вдушата си страхи трепет, зада се освободитеот бъдещатагеена и,прекарвайки настоящияживот вцеломъдрие,да се сдобиемс бъдещитеблага чрезблагодатта ичовеколюбиетона нашияГоспод ИсусХристос, наКогото заеднос Отца и Духа да бъдеслава, царствосега изавинаги, иво векивеков. Амин.
[1] Има сепредвидисторията наЙосиф Флавий– “Юдейскивойни” и “Заантична Юдея”
[2] ТакаспоредПравославнияпревод.Протестантскиятпревод (1940)превеждастиха:“напусни греховетеси чрезправенеблагодеянияна бедните.”Повечето отостаналитебългарскипреводи сепридържаткъм тозивариант. – б. пр.