Защо БОГ няма 70 сина (част 3)

Таблица на всички срещания на „синове Божии“ (בני אלהים)

Как ранната църква разбира това

Ориген (3в.): В De Principiis признава, че „синовете Божии“ в Битие 6 и Пс. 82 са ангели, не хора. Вижда йерархия в духовния свят (ангели на народите – Дан. 10).

Августин (5в.): Отхвърля идеята, че ангели са взели жени (Битие 6), интерпретира „синове Божии“ като благочестиви хора (Сетевото потомство). Пс. 82 → счита „вие сте богове“ за преносно (съдии, хора).

Климент Александрийски: Приема идеята за паднали ангели в Битие 6 и божествен съвет, но твърди, че Бог е уникален.

Юстин Мъченик: Приема „синовете Божии“ като ангели и обяснява демонологията чрез тях.

Трудността, произтичаща от множественото число на думата Елохим, се обяснява най-добре с т.нар. множествено число на величието (pluralis maiestatis), което често се използва в еврейския език за изразяване на величие, могъщество и достойнство. Това обяснение се подкрепя от обстоятелството, че когато думата се отнася до истинския Бог – Яхве – тя винаги се съгласува с глаголи и прилагателни в единствено число, като например:

• В началото Бог създаде небето и земята — בְּרֵאשִׁית בָּרָא אֱלֹהִים (Берешит бара Елохим – Битие 1:1), където глаголът бара е в единствено число.

По същия начин се използват и местоименията, отнасящи се към Елохим: когато Бог говори за Себе Си, Той често използва единствено число, но на ключови места в Стария Завет се срещат и формулировки в множествено число, които предизвикват интерес:

• Да сътворим човека по Нашия образ — נַעֲשֶׂה אָדָם בְּצַלְמֵנוּ (Наасе адам бе-целмену – Битие 1:26),

• Ето, човекът стана като един от Нас — כְּאַחַד מִמֶּנּוּ (Ке-ахад мимену – Битие 3:22),

• Да слезем и да разбъркаме езика им — נֵרְדָה וְנָבְלָה שָׁם (Нерда венавла шам – Битие 11:7),

• Кого да изпратя и кой ще отиде за Нас — לְמִי אֶשְׁלַח וּמִי יֵלֵךְ לָנוּ (Леми ешлах уми йелех лану – Исая 6:8).

Тези изрази не могат да бъдат обяснени само с граматическа или стилистична форма. Някои учени предполагат, че тук може да става дума за т.нар. „небесен съвет“ – божествен двор, включващ ангелски същества, но контекстът във всички тези случаи не представя други действащи лица, освен самия Бог. Затова е напълно допустимо да се разглеждат тези множествени форми като богословски намеци за вътрешното многообразие в Божеството, което в християнското богословие ще бъде напълно разкрито чрез доктрината за Светата Троица.

В обобщение: макар формално думата Елохим да е в множествено число, тя не обозначава множество богове, а е израз на Божието превъзходство, величие и евентуално вътрешна сложност, която надхвърля човешкото разбиране.