Днес започва Страстната седмица. През нея Православната църква отбелязва страданията на Иисус Христос. Това са последните дни, в които Той прекарва на земята. Всеки един е наричан от Православната църква велик и свят, като се извършват определени служби. Спазва се строг пост от Велики Понеделник до Велика събота включително. На Велики Четвъртък се извършва тържествена Василиева литургия, след която се освещава елеят. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики Петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Според народния календар на този ден се боядисват великденските яйца. Велики Петък се нарича още Разпети Петък. На него се извършва изнасянето на плащаницата и опелото на Иисус Христос. На Велика събота обикновено се служи утреня. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Велика събота се прославя като „най-благословения седми ден“. Това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на „живота на света“ в смъртта. Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия.