Всяка година на 24 април милионите арменци, пръснати по света, отдават почит на стотиците хиляди свои предци, изтребени в началото на 20 век от младотурците. Макар че геноцидът спрямо арменците има няколко вълни, датата е знакова. През 1915 г. младотурското правителство решава да обезглави арменската нация, като унищожи интелигенцията й. На 24 април преди 90 години повече 300 души – поети, писатели, композитори и политици са арестувани и избити за една нощ.
Първите опити за етническо прочистване на Източен Анадол започват още в края на 19 век (1894-1896 г.) при султан Абдул Хамид II, наречен „Кървавия“, когато са избити 300 000 арменци. След тези кланета към Европа тръгва голяма бежанска вълна. В България пристигат 20 000 бежанци. Макар че българските власти създават специални комисии за посрещането и настаняването им, а местното арменско население приютява много свои сънародници по домовете си, бежанците живеят в глад, мизерията и болести. Именно тяхната съдба вдъхновява Яворов да напише прочутото си стихотворение „Арменци.“
През 1908 г. в Османската империя е извършен младотурският преврат и на власт идва партията „Хюриет“. Младотурците поемат управлението с обещания за равноправие в рамките на империята, но бързо ги забравят. През 1911 г. на конгреса си в Солун те издигат лозунга „Турция – само за турците“ и така полагат основите на жестоките репресии над друговерците в страната. Започва масово изтребление на населението от Западна Армения и насилственото му депортиране в Сирийската пустиня. „За разрешаването на арменския въпрос за три месеца аз направих повече, отколкото Абдул Хамид за 30 години“, казва след кървавата операция нейният ръководител Талят паша. Твърдението му е съвсем основателно. За периода между 1915-1918 г., докато европейските народи са заети да се избиват по фронтовете на Първата световна война, умират повече от 1,5 млн. арменци. Точни данни за жертвите няма. Турското правителство унищожава всички доказателства. До цивилизования свят тайно достигат само няколко фотографии и свидетелствата на оцелелите.
Технологията на Талят паша за етническо прочистване чрез насилствено депортиране и кланета, служи за пример на фашистка Германия. Германският генерал фон Зеект, който през Първата световна война бил сред 900-те германски офицери, служили в съюзническата Османска империя, е дал на Хитлер идеята за Холокоста.
До ден днешен Турция не признава официално геноцида, но не отрича, че са избити между 250 000 и 500 000 арменци. Оправданието е, че с кланетата Отоманската империя се е опитвала да укрепи границата си с Русия, откъдето прониквали арменски терористи. В Източна Турция и до ден днешен помнят конфликта от началото на 20 век. Малко са турските семейства, които не са дали жертви на арменските партизани. Арменските милиции, участвали в гоненията на турското и кюрдското население, са били не по-малко жестоки от турските войници. Директорът на Турския исторически институт професор Юсуф Халячоглу например твърди, че бунтовниците са избили 500 000 османци, което според него не може да се квалифицира по друг начин освен като геноцид.
Може би единственият турски държавник, който признава геноцида, е основателят на Турската република Кемал Ататюрк. Още през 1920 г. той нарича позор „изтреблението на арменците“ и говори за 800 000 жертви. Ататюрк дори е осъдил на смърт офицери, участвали в геноцида.
Под натиска на арменската диаспора досега 20 страни са признали арменския геноцид. Сред тях са Канада, Русия, Франция, Белгия, Швеция, някои швейцарски кантони и 32 американски щата. Останалите страни се въздържат от категорична позиция, за да не влошат отношенията си с Турция. Арменският въпрос обаче може да се окаже препъникамък пред европейското членство на Турция, не по-малко от кипърския въпрос. През декември миналата година по време на срещата на върха в Брюксел 8000 арменци от Франция, Германия, Холандия, Русия и Швеция се събраха на протестен митинг близо до сградата, в която европейските лидери обсъждаха започването на преговорите с Турция. Те връчиха на холандското председателство декларация, която обвързва започването на преговорите с признаването на геноцида. Френското правителство също постави пред турския премиер Ердоган въпроса за признаването на арменския геноцид. Ако Анкара признае престъплението, тя ще трябва да плати репарации за милиарди долари.