Доколко едни управници са загрижени за народа показва тяхното отношение към вярата в Бога.
Доколко тяхното отношение към вярата в Бога е правилно се вижда от това какви хора се занимават със създаването на закон, който определя отношението на управниците към вярващите и отношенията на вярващите помежду си.
Когато комунистите дойдоха на власт след 9 септември 1944 година те показаха своето безмилостно и безчовечно отношение към вярващите. Узакониха го със своя закон за вероизповеданията и ги лишиха от всички права и свободи. В резултатът от дългогодишното комунистическо управление, което системно убиваше духовно българския народ, днес този народ живее без вяра, без морал и без никакви перспективи за своето бъдеще.
Виждайки безизходицата за себе си и за своето управление, управляващите направиха така наречената „промяна” преди двадесет години. Тази тяхна „промяна” донесе и създадената от тях своеобразна „демокрация”. Тази „демокрация” даде възможност на старите управници, на техните деца и внуци да разграбват безогледно българската държава и да разрушават безмилостно нейната природа. Никой на никого не търсеше сметка. Нали в нашата страна има „промяна” и цари „свобода и демокрация”.
Същите тези управници се опитаха да променят и комунистическия закон за вероизповеданията. Създадоха нов закон, който постави в неравнопоставено положение вярващите хора в страната ни. Имаше не малко протести и критики към този нов закон както в страната, така и вън от нея. Но това не стресна нашиете управници. Тези, които са свикнали да управляват с диктатура много мъчно се разделят с нея. Бързо намират начин да я променят, но не да я отменят. Но много скоро станаха очевидни недостатъците на тоя бързо скалъпен и вече остарял нов закон. Така се стигна до предложение за нов закон за вероизповеданията, който новото правителство иска да внесе в парламента.
Каква е обстановката около това ново предложение?
Първото нещо, върху което трябва да се замислим е доколко тези хора, които внасят и подкрепят новия закон за вероизповеданията са свързани с църквата и с вярата в Бога. Може някои от тях да представят своето кръщелно свидетелство или документ за принадлежност към някое вероизповедание, но има ли в сърцето му зрънце от вяра? Посещава ли църковните слежби? Има ли в поведението му честност, справедливост и християнски морал? Такива хора трябва да се занимават със закон, който ще регулира отношенията между хората, имащи различно вероизповедание и отношенията между вероизповеданията и държавата. Но сурови, безчувствени и безверни юристи не трябва да се занимават с такъв закон. Един закон може да е логичен, но да не е справедлив. Дори и когато се смята, че законът е справедлив, той може да не е добър. Важно е на каква основа се изгражда тази справедливост. По време на комунистическото управление най-много се говореше за справедливост и най много хора се онеправдаха. И всичко това ставаше напълно законно.
Второто нещо, което прави впечатление на всеки буден и съзнателен гражданин е факта кои хора се занимават с този закон. Вносител е народният представител Цвета Георгиева от партия „Атака”. Това е партия, която е доказала липсата на търпимост, не скрива своя кариеризъм и безпринципност. Но каква е реакцията на партията „ГЕРБ”, която претендира да бъде „европейска” партия? Министърът Божидар Димитров, който е от тази „европейска” партия отговаря за вероизповеданията и подкрепя предложения нов закон. А той е от прословутата Държавна сигурност. Тази Държавна сигурност, която е добре известна със своите беззакония, престъпления, гонения на тези, които изповядваха своята вяра в Бога, която преследваше всички самостоятелно мислещи хора. Сега този човек, вероятно с други свои колеги, ще вземе дейно участие в изработването и приемането на новия закон за вероизповеданията. Добре знаем какъв нов „демократичен” закон могат да създадат хора от Държавна сигурност? Може би те разчитат, че младото поколение не знае това?…
Тук ще се намеси и авторът на сега действащият закон за вероизповеданията Борислав Цеков. Тогава той прояви характерните за младостта самонадеяност и липса на възпитание. Всеки човек се променя за по-добро или за по-лошо.
Третото нещо, което ще накара всеки разумен човек да не е безразличен към неразумните предложения в този нов закон е условието, при което едно вероизповедание може да бъде регистрирано. Изненадващото условие е, че вероизповеданието трябва да наброява пет хиляди члена и да разполага със свой храм. За да стане по разбрано това неразумно условие, ще си послужим с примера за раждането на един бъдещ гражданин на нашата страна. Преди да излезе от утробата на своята майка той трябва да декларира, че има осигурено място за живеене, осигурена издръжка. Едва тогава това отроче може да излезе на бял свят и да се регистрира като пълноправен гражданин в нашата „демократична” Република. Дали при едно такова законодателство на нашето ново правителство няма да има вече изоставени деца? Нека да оставим на спокойствие тези невинни създания. Те ще продължават да се раждат независимо колко са умни нашите управници. Нека се върнем към условието за регистриране на едно вероизповедание. Нелегално ли то трябва да развива своята дейност, за да има пет хиляди члена? Съгласно нашето законодателство едно изповедание не може да придобие собственост АКО то не е регистрирано. Тогава!.. В какъв омагьосан кръг ще ни завъртят нашите управници?
Дано нашите управници разберат, че както няма да спре раждането на деца, независимо в какви условия ще се роди това дете, така няма да спре създаването на групи и групички, на църкви и църквички независимо от условията, които ще се поставят за тяхната регистрация и в какъв калъп искат да ги вместят.
По този начин нашите управници за сетен път ще покажат своето отрицателно отношение към вярващите в нашата страна. Ще докажат, че „демокрацията”, която те създават потвърждава че гонението на вярващите продължава чрез напълно „законни” форми.
Факт е, че една фондация, създадена от двама или трима души се регистрира много лесно и се ползва с много повече привилегии в своята дейност от едно вероизповедание, което е доказало своя принос към нашето общество.
Факт е, че гей клубовете в нашата страна и провеждането на гей парадите се ползват с по-голяма закрила в нашето общество от тези, които искат да живеят като нормални хора и да имат свое нормално семейство.
Не показва ли това, че ценностната система в нашето общество е напълно объркана, а общественици, правителство, парламент престъпно нехаят?
Докато народ и управляващи не разберем, че всички проблеми, които ние имаме, били те финансови, социални, икономически, политически, етнически, морални, са преди всичко духовни проблеми, ние не можем да намерим тяхното правилно решение. То ни е дадено в Божия закон. Само тогава, когато ние се съобразим с него ще се създават закони, които ще ни помогнат да излезем от блатото, в което сме затънали и тръгнем по добрия път към напредък и успех.
Христо КУЛИЧЕВ