БЕСЕДА 3
Йоан Златоуст
БEСЕДА 3
Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда (Римл. 1:18)
1. Забележи благоразумието на Павел, как той, започвайки по най-приятен начин, променя речта си към най-страшното. Казвайки, че евангелието е причина за спасение и живот, Божия сила, че то е способно да спаси и да оправдае, сега той говори това, което може да уплаши даже и невнимателните. Обикновено по-голямата част от хората са привлечени към добродетелите не толкова заради обещанието за благата, колкото поради страх от скърби; но апостолът скланя римляните и с едното, и с другото. Така и Бог не само обещава царството, но и заплашва с геената; и пророците по подобен начин проповядвали на юдеите; винаги свързвайки благата с наказанията. По същата причина и Павел променя речта си и не без основание, но първо предлага приятното, а след това печалното, показвайки, че първото е дело, следващо Божията воля, а второто зависи от порочния живот на тези, които се връщат назад. Така и пророците първо споменават за благата, казвайки: Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята; Но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпоядени от нож (Ис. 1:19-20). По същия начин сега и Павел предлага своята реч. Виж, казва той, Христос е дошъл и е донесъл прощение, оправдание и живот, но дава това не просто така, а чрез кръста. И най-важното и удивителното тук не е, че Той ни дава това, но, че е пострадал толкова много. Затова, ако вие се отнесете надменно към даровете, то ще се подложите на бедствия. И забележи как апостолът въздига речта: открива се, казва той, Божият гняв от небето.. Откъде е видно това? Ако вярващ зададе такъв въпрос, то ние ще му посочим думите на Христос; а ако попита невярващ и елин, то сам Павел му затваря устата с това, че впоследствие говори за Божия съд, привеждайки необорими доказателства от събитията, случващи се с езичниците. И което е най удивителното – апостолът доказва, че противящите се на истината само потвърждават учението за нея чрез това, което правят и говорят всеки ден. Но за това ще говорим по-късно, а сега ще се заемем с настоящия предмет. Божият гняв се открива от небето. Разбира се, това често се случва в настоящия живот, например (Божият гняв се открива) в глада, язвите и войните, когато се наказва или някой отделно, или всички заедно. Тогава какво необикновено се случва? Това, че наказанието ще бъде още по-голямо, общо и от друг род; това, което се случва тук, служи за попрвление, а това, което ще бъде тогава, ще е за наказание. Показвайки именно това, Павел и казва, че се наказваме, за да не бъдем съдени. (1 Кор. 11:32). Сега на мнозина им се струва, че много неща се случват не по причина на гнева свисше, а поради човешката неприязън, но тогава, когато Съдията седне на страшния престол и заповяда едни да бъдат хвърлени в пещта, други – във външната тъмнина, а други – предадени на друга неизбежна и нетърпима мъка, тогава ще стане ясно, че наказанието е от Бога. И защо апостолът не е казал ясно, например, че Божият Син ще дойде с много ангели и ще потърси отчет на всеки, но казва: Божият гняв се открива? Слушателите били все още новообърнати, затова апостолът отначало ги привлича към това, което те и сами признавали. При това, на мен ми се струва, че думите му са отправени и към езичниците; вследствие на това, апостолът започва с общите понятия, а после добавя думи и за Христовия съд.
Срещу всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват истината чрез неправда. Тук апостолът показва, че пътищата на нечестието са многобройни, а пътят на истината е един, така както нечестието е много разнообразно, многовидно и смесено, а истината е само една. Говорейки за учението, апостолът говори и за живота, споменавайки неправдата на хората. И неправдата бива различна: една се отнася до имуществото, когато някой отнема от своя ближен, друга – с жените, когато някой, оставяйки своята жена, разтрогва брака на друг. Павел нарича това измама, казвайки: и да не престъпва никой, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме[1] (1 Сол. 4:6). Други отново, вместо жени и имения, похищават честта на ближния; и това също е неправда За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство (Притчи 22:1). Макар някои да твърдят, че у Павел това е казано във връзка с учението, все пак няма пречка да го отнесем и към едното, и към другото (т.е. и към учението, и към живота). А какво значи – препястващи истината чрез неправда, научи от следващото.
Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, на тях им е известно, защото Бог им го изяви (ст. 19). Но тази слава езичниците приписали на камъни и дървета.
2. Както този, на когото била поверена царската хазна със заповед да се изхарчи за слава на царя, а той я изразходвал за злодейци, блудници и чародеи, и разточително пилее пари за тях, за сметка на царя, се наказва като тежко оскърбил царя, така и езичниците получили водителство за Бога и за Неговата слава, а след това го приписали на идолите, препятствали истината чрез неправда и, поради собствената си вина, оскърбили знанието, като не се възползвали от него както трябва. Сега ясни ли са и за вас думите на апостола или е нужно още да ги обясняваме? Бог от самото начало е дал на хората знание за Себе Си; но езичниците, прилагайки своето знание за Бога към камъни и дървета, оскърбили истината по собствена вина, тъй като самата истина пребъдва непроменена и има непоколебима слава. А от какво е видно, Павле, че Бог и на езичниците е дал това знание? От това, отговаря апостолът, че това, което е възможно да се знае за Бога, на тях им е известно. Но това е изяснение, а не доказателство. Докажи ми и ме убеди, че знанието за Бога е било открито на езичниците, но те самоволно се отклонили от него. Как им било открито то? Нима им е проговорил глас от небето? Не, но Бог дал това, което повече от глас било в състояние да привлече вниманието им, а именно – Той поставил над тях Своето творение, което чрез едното съзерцание на красотата на всичко видимо, учело и мъдреца, и простия, и скота, и варварина да възнася мислите си към Бога. Затова апостолът казва:
Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение (ст.20). Същото потвърждава и пророкът Небесата разказват славата Божия (Пс. 29:1). Какво ще кажат езичниците в деня на съда? Ние не Те познавахме? Но нима вие не сте слушали гласа на небето, който може да се чуе с поглед, който, строен във всяка хармония, звучи по-силно от тръба? Нима не сте забелязали законите на деня и нощта, които винаги остават неизменни, твърдите и непоколебими порядки на зимата, пролетта и останалите годишни сезони, величието на морето по време на силна буря и сред вълнението? Нима не сте забелязали, че всичко е направено с ред и със своята красота и величие възвишава Твореца? Това същото и даже повече Павел изразил в следните думи: това, което е невидимо у Бога, сиреч вечната Му слава и могъществ,о се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; затова и човеците остават без извинение (ст. 20). Разбира се, не за това Бог е сътворил света, макар и това да се е случило. Той предложил на хората този урок, не за да ги лиши от оправдание, а за да могат те да Го познаят; показвайки се неблагодарни. хората сами лишили себе си от всякаква защита. Затова, показвайки по какъв начин езичниците се оказали лишени от оправдание, апостолът казва:
Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха (ст. 21) И само това прегрешение е достатъчно велико, но тяхната втора вина се състояла в това, че те се поклонили на идолите, което осъдил още Еремия, казвайки: две злини сториха моите люде, оставиха Мене извора на живите води и си изсякоха разпукнати щерни (Ер. 2:13). Като по нататъшно доказателство за това, че езичниците, познавайки Бога, не се възползвали от това знание както трябва, той добавя това, че те признавали много богове, затова и прибавя: защото, когато познаха Бога, не Го прославиха. Той показва и причината, поради която те паднали в такова безумие. Каква е тази причина? Тази, че те във всичко се надявали на своя разум. Впрочем, апостолът не казва това така, а много по-изразително. Заблудиха се в своите си мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи (ст. 21). Подобно на някой, който в безлунна нощ ре
шава да върви по неизвестен път или да плува в морето, той не само не достига целта си, но и скоро загива, така и езичниците, решавайки да вървят по пътя, водещ към небето, сами лишили себе си от светлина, а след това, предавайки се на тъмнината на мъдруването, вместо на светлина, започнали да търсят безтелесното в тела и неописуемото в образи; и по такъв начин се подложили на ужасно крушение. Освен тази, показвайки причините за техните заблуждения, Павел привежда и друга:
Като се представяха за мъдри, те глупееха (ст. 22). Мислейки високо за себе си и не желаейки да вървят по пътя, определен от Бога, те станали безумни. Затова, показвайки и изобразявайки колко била ужасна гибелта на езичниците, как ги лишавала от всякакво оправдание, апостолът казва:
И славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на човек, птици, четвероноги и гадини (ст. 23).
3. Първата вина на езичниците се състои в това, че те не намерили Бога; втората – в това, че не Го намерили, макар да имали големи и очевидни основания за това; третата в това, че наричали себе си мъдри; четвъртата – в това, че не само не намерили, но и почитта, принадлежаща на Бога, отдали на демони, камъни и дървета. В посланието към коринтяните Павел също изобличава високомерието на езичниците, но по начин, различен отколкото тук. Там той ги поразява с кръста, казвайки: Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците (1 Кор. 1:25), а тук без да прави никакво сравнение, осмива езическата мъдрост, доказвайки, че тя сама по себе си е глупост и високомерие. А за да познаеш, че езичниците имали знание за Бога, но сами го изгубили, Павел казва: замениха, така както променящите нещо го променят, с цел да имат нещо друго. Езичниците искали да намерят нещо по-голямо, но тъй като били любители на нововъденията, то и не се задържали в определените граници и затова се лишили и от предишното. В това се състояла и цялата елинска мъдрост. Защото те се вдигали и едни срещу други; Аристотел срещу Платон, стоиците нападали Аристотел, и въобще били противници един на друг, така че не е нужно да се удивяваме на тяхната мъдрост, а да се отвращаваме от нея и да я ненавиждаме, защото в следствие на самата нея, те и станали неразумни. Ако не се бяха предали на размишления, доказателства и софизми, то не биха изгубили това, което изгубили. По-нататък, продължавайки обвинението, апостолът осмива и всички идолослужения на езичниците. Ако въобще е смешно да замениш славата на Бога, то замяната в такава голяма степен е без всякакво оправдание. Размисли, на Кого изменили езичниците и на кого отдали слава. За Бога следва да мислим, че Той е Господар на всичко, че е сътворил несъществуващото, че е извън всякакво схващане и мисъл. В това се състои Божията слава. А към кого я приложили езичниците? Не към хора, а към подобие на образа на смъртен човек. Даже не се спрели и на това, но слезли и до животните, а по-добре да кажем, до техните изображения. И забележи мъдростта на Павел, как той представя двете крайности: Бог, Който е по-високо от всичко, и пълзящите, които са по-долу от всичко, или по-добре да кажем не пълзящите, но техните подобия, за да покаже ясно несъмненото безумие на езичниците. Познанието, което имали за Същество, несравнимо превъзхождащо всичко, те приложили към това, което не може да се сравни с нищо по-низко. Но, ще каже някой, има ли това отношение към философите? Да, всичко казано се отнася най-вече към тях. Те имат за учители египтяните, които изобретили това. С това се гордее и Платон, който е представян като по-почтен от другите; и неговият учител бил привързан към същите идоли, така както и той заповядал да принесат петел в жертва на Ескулап. В езичеството било възможно да видиш изображения на животни и гадини, а също така Аполон и Дионис, почитани заедно с гадините. А някои философи даже качили на небето и телци, скорпиони, дракони и всякаква друга суета, понеже дяволът по всякакъв начин се стараел да свали хората до подобията на гадините и на най-неразумните от всички твари да подчини тези, които Бог желаел да извиси по-високо от небето. Не само от това, но и от друго можем да видим, че главата на философите (Платон) е виновен за посоченото по-горе. Когато хвали поетите и казва, че трябва да вярваме на тяхното учение за Бога, понеже те имат точно знание, то като доказателство за
това той не представя нищо повече от събрани басни и твърди, че тези смешни мисли трябва да приемаме за истина.
Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях (ст. 24). Тук апостолът показва, че нечестието било причината за нарушаването на законите. А думата – предаде ги, тук означава допуснал. Подобно на предводител на войска, който, оставяйки армията си и отдалечавайки се по време на жестока битка, предава войниците на врага не чрез своето съдействие, а с това, че ги лишава от своята помощ, така и Бог, изпълнявайки от Своя страна всичко, оставил тези, които не пожелали да приемат Неговите заповеди и първи се отдръпнали от Него. И разсъди, че Бог, вместо да предлага на хората ученията за света, им дал ум и разум, способност да познават това, което трябва. Но те не се възползвали от нищо от това за собственото си спасение и даже извратили това, което получили. И така, какво трябвало да направи? Да ги привлече чрез сила и против волята им? Но това не означава да ги направи добродетелни. Оставало да ги остави на самите тях, което и Бог направил, за да могат хората чрез личен опит, познавайки всичко това, към което така силно се стремели, накрая сами да бягат от позора. Подобно на това, когато някой царски син, безчестейки баща си, пожелае да бъде с крадците, убийците и грабителите на гробници, и предпочита обществото на такива хора пред дома на баща си, то последният, разбира се, ще го остави, за да се убеди от собствен опит в безмерното си безумие.
4. Но защо апостолът не споменал за нито един техен грях, като например за убийство, прелюбодейство и други подобни, но говори само за невъздържанието им? На мен ми се струва, че той се обръща и към слушателите си в момента, и към тези, които трябвало да получат неговото послание.
На всякаква нечистота, за да се осквернят телата им. Забележи какво изразително изречение. Езичниците, казва Павел, нямали нужда други да ги оскърбяват, но сами направили на себе си всичко, което могли да им причинят враговете. След това, връщайки се отново към причината апостолът казва: които замениха истинския Бог с лъжли, и предпочетоха да се покланят, и да служат на тварта, а не на Твореца (ст. 25). Това, което било особено смешно в езичеството, него апостолът изброява по видове, а за това, което е достойно за по-тежко осъждение, говори общо, но и чрез двете доказва, че езичеството е служение на творенията. И забележи, как той изразил своята мисъл. Не казва просто поклониха се на творенията, но прибавил а не на Твореца; като чрез тази добавка той увеличава вината на езичниците и ги лишава от всяко извинение. Който е благословен до века. Амин.(ст. 25). Но това ни най-малко не навредило на Божията слава, казва Павел, защото Бог е благословен до века. Тук апостолът показва, че Бог оставил езичниците, не защото мислел за Себе Си, тъй като от това Той не изгубил нищо. Ако езичниците и да Го оскърбявали, то Той не се оскърбявал, славата Му не намалявала, но винаги пребъдва благословен. Ако и любомъдрият човек често може и съвсем да не чувства нанасяните му оскърбления, то колко повече Бог, Същество безсмъртно и непроменимо, слава непрехождаща и неизменна. Дори и хората в това отношение се уподобяват на Бога, когато не чувстват обидите от тези, които желаят да им навредят, когато не се оскърбяват от нанесените им обиди, не чувстват ударите, когато ги бият или насмешката, когато другите им се присмиват. Но възможно ли е това, ще попита някой? Възможно е, и дори е възможно всеки път, когато не скърбиш поради това, което се случва. И как е възможно, ще попиташ, да не скърбя? А аз питам: как е възможно да скърбиш? Кажи ми? Ако биха те оскърбили собствените ти деца, то едва ли би счел това за действителна обида. Би ли започнал да скърбиш? Не. А ако сам започнеш да обиждаш, няма ли да станеш смешен? Нека и ние по такъв начин да се отнасяме към ближния и тогава няма да претърпим нищо неприятно (като обиждащите другите неразумни деца); няма да изискваме да не ни обиждат, но, бивайки обидени, ще понесем обидата великодушно, понеже в това и се състои истинската чест. Защо така? Защото, в това ти си господар, но в другото друг. Нима си виждал удареният адамант да удря сам? Такава, ще отговориш ти, е неговата природа. Какво? Нима не знаеш, че отроците не изгор
ели в пещта, а Данаил в рова не претъпял никакво зло? Това може да се случи и сега. И нас ни обкръжават лъвове, гняв и похот, имащи опасни зъби и разкъсващи всеки, когото нападнат. Нека да бъдем като Данаил и да не позволяваме на тези страсти да впият зъбите си в душата ти. Но, ще кажеш, на Данаил във всичко му е помагала благодатта. Наистина, но му е помагала, защото я предшествала собствената му воля. По този начин, ако и ние пожелаем да бъдем подобни на него, то благодатта е готова да помогне и на нас. Дори и гладните зверове няма да се докоснат до плътта ти. Ако те се засрамили, когато видели тялото на роба, няма ли да се укротят, когато видят частите на Христос (а такива сме, ние – вярващите)? А ако не се укротят, то вината е на хвърлените. Действително, мнозина доставят на тези лъвове обилна храна с това, че държат блудници, нарушават бракове, отмъщават на враговете – затова и биват разкъсвани, преди да достигнат дъното (на рова). Но не това се случило с Данаил, не това ще се случи и с нас, ако пожелаем, а ще стане нещо по-голямо от това, което се случило преди това с Данаил. Тогава лъвове не причинили вреда, а на нас, ако бодърствуваме, обиждащите ще ни принесат полза. Така Павел станал знаменит от оскърбления и зломишленици, а Йов – впоследствие на многото рани и болести, Еремия – от мръсния ров, Мойсей – поради желаещите кръв юдеи; също така и Елисей, и всеки от тези велики мъже – всички те получили блестящи венци не за безметежен и разкошен живот, но за скърби и изкушения. Затова и Христос, виждайки в това начин за прослава, казва на учениците: в света ще имате скръб, но дерзайте, аз победих света. (Йоан 16:33). Тогава ще попитат: нима по този начин мнозина не са понесли голямо зло? Понесли са, но не поради изкушението, а поради собственото си нехайство. Но Този, Който заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите (1 Кор. 10:13), Сам ще помогне на всички и ще простре ръка, за да можем тържествено прославени да достигнем до вечните венци на благодатния и човеколюбив Господ Исус Христос, на Когото заедно с Отца и Святия Дух да бъде слава, чест, царство, сега и до века. Амин.
[1] В протестантския (1940) и Цариградски (1971) преводи гръцката дума е преведена “поврежда”. Верен (2002) я превежда по подобен начин – “ощетява”, докато Православното издание (1992) следва варианта, приет от Златоуст – “измамва”, б.пр.