БЕСЕДА XIX
БЕСЕДА 19
Тогавакакво? Това,което Израелтърсеше, неполучи, ноизбраните го получиха;а останалитеослепяха[1] (11:7)
1.(Апостолът)казал, че Богне еотхвърлилсвоя народ, иобяснявайкив какъвсмисъл Той него е отхвърлилприбягналкъм думите напророците идоказал чрезтях, чеголяма частот юдеитепогинали; но,за да непомислят, четой гиобвинявасамоволно, оскърбяваги с думитеси и гинапада катовраг, тойприбягва къмДавид и Исая,казвайки:както еписано: Богим даде дух безчувствие(ст. 8). Но за насе по-добре дазапочнемречта си сказанотопо-горе.(Павел),споменавайкиза случилотосе с Илия ипоказвайкикакво еблагодатта,прибавил: тогавакакво? Това,което Израелтърсеше, него получи. Това не есамо въпрос,но иизобличение.(Апостолът)казва, чеюдеите се борятсами със себеси, търсятоправдание и нежелаят да гоприемат. Следтова, отноволишавайкиюдеите отоправдание,той показватяхнатанеблагодарностза това, ченякои са гополучили иказва: аизбраните гополучиха.Избранитеосъждатевреите, кактоказалХристос: Иако Аз чрез Веелзевулаизгонвамбесове,вашитесинове чрезкого ги изгонват?Затова те щеви бъдатсъдии (Лук. 11:19).За да неосъди никойсамото дело,а всеки да вининастроениетона юдеите,(апостолът)споменава иза получилите,а след товаупотребява иоще по-изразителнадума,изобразяващазаедно иблагодаттасвисше, итяхнотособственостарание. Тойказал – получихаго – не с целда отхвърлисвободнатаволя, но за даобозначивеличието наблагата итова, чепо-голяматачаст, макар ине всичко,идвало отблагодатта. Иу нас зачовека, на коготосе е падналапо-голямаизгода, имаобичай да секазва: тозиполучил или намерил,защото по-голяматачаст е полученане чрез трудана човека, ночрез дар отБога. Аостаналитесезакоравиха.Забележикога (апостолът)се осмелявада наречеотхвърлянетона останалитесъссобственотому име. Той ипо-рано говорелза това, но заобвинителипредставилпророците, асега вече самсе явяваобвинител.Все пак и тукне сезадоволявасъс собственотоси мнение, ноотновоуказва напророк Исая;казвайки – ослепяха,прибавил:както еписано, Богим даде дух набезчувствие. Откъдедошло това ослепяване?(Апостолът) ипо-ранообяснилпричината занего и цялатавина сложилна главата насамите юдеи,доказвайки,че тедостигналидо заслепениепоради своетонеуместноупорство; исега тойповтарясъщото.Когато казва:очи да невиждат и ушида не чуват,обвинява ненещо друго, аупоритата имволя. Имайкиочи, за да виждатчудесата,уши, за даслушат чудеснотоучение, тенито отедните, нито отдругото севъзползваликакто трябва.Под думата дадеим,тук разбирайнесъдействие, апозволение. Закоравяване тук (апостолът)наричанавика надушата къмзло,съвършено неизцелими непоправим.И на другомясто Давидказва: за дати пее хваладушата ми ида не млъква<astyle=’mso-footnote-id:ftn2′ href=“#_ftn2″ name=“_ftnref2″ title=““>[2] (Псалм30:12), тоест нямада сепромени.Както не елесно да сепромени закоравилиятсе в благочестие,така и закоравениятв зло трудно можеда се отклониот него и дасе прилепи къмнещо друго.Затова (апостолът),желаейки дапокаже, чеволята наюдеите е неизцелимаи труднопоправима,нарекъл товадух на закоравяване.След това,доказвайки,че юдеитеименно зарадитова невериесе подложилина най-голямонаказание, отновопрепраща напророка, койтоги заплашваименно с това,което се случилои изпълнило стях. Пророкътименно казва:
трапезатаим нека дастане за тях примкаи уловка,съблазън (ст. 9), тоест разкошъти всичкиблага щепреминат ипогинат,макар и да салеснодостъпни завсички. А зада станеявно, чеюдеитепонасят товакато наказаниеза греховете,(Давид)добавил: ивъздаяние.
Дасе помрачаточите им, тада не виждат ида се сгърбигърбът имзавинаги (ст. 10). Нужноли е тукнякаквотълкувание?Не е ли ясно иза съвсемнеразумните?Още преди нашетослово, ходътна събитиятазасвидетелствалказаното отпророка. Когаюдеите били хванатитолковалесно, когабили леснопленени? Когасе сгърбилгърбът им?Кога сеподложили натолковавеликоробство? Инай-важнотоот всичко етова, че тезибедствия неса краят,кактонамеквапророкът. Тойне казалпросто: да сесгърбигърбът им, нои прибавил: завинаги.Ако ти,юдеино,твърдиш, чебедствиятаса се прекратили,то отсъди иза настоящотоспоредминалото. Тивъзлезе вЕгипет, номиналидвеста години;и въпрекицялото твоенечестие инай-тежко блудодеяние,Бог скоро теосвободил оттова робство.Приосвобождениетоот Египет тисе поклони нателеца,принесе синоветеси в жертвана Ваалфегор,оскверни храма,омърси се свсякаквипороци,забрави саматаприрода,напълни смерзкижертвипланините,дебрите,хълмовете,изворите,реките, градините,убипророците, разкопаолтарите ивъв висшастепенпреуспя впороците инечестието;все пак, Бог,предавайките нававилонцитеза седемдесетгодини, отновоте изведе впредишнатасвобода,върна ти и храма,иотечеството, идревнияобраз напророчеството;отново имашепророци и благодаттана Духа, а по-добреда кажем дажеи по времетона самия пленти не бешеоставен, но итам при теб бяхаДанаил иЕзекиил, в ЕгипетЕремия и впустинятаМойсей.
2.След това ти отновосе обърна къмпредишнитепороци, предадесе наразпуснатости при нечестиетона Антиохустановиелинскиначин наживот. Но итогава, прекаралитри годиниили не многоповече в робствона Антиох, чрезМакавеитевие отнововъздигнахтеза себе си знаменитипобеднипаметници. Носега при васняма нищоподобно, всичкое тръгнало подруг начин. Инай-удивителнотое това, чепредишнитепророци сепрекратили, анаказаниетосе увеличилои няма никакванадежда запромяна навашетоположение. Миналинеседемдесет,не сто и недвеста години,но триста имного повече;и все пак неможеш данамериш исянка на подобнанадежда, ипри товатогава,когато вие неслужите на идолите,не вършитенищо от това,заради коетопреди стебилиотхвърлени.
Каквае причинатаза това? Тази,че образът езаменен систината изаконът е изключенотблагодатта.Отдревносттапредричайкитова, пророкътказал: да сесгърбигърбът имзавинаги. Забелязвашли точносттанапророчеството,как топредсказалоневерието,показалоупорството,предреклоследващияслед него съди обозначилонескончаемосттананаказанието?Понежемнозина отнай-грубитехора невярвали набъдещето ижелаели дасъдят за негопонастоящето,Христос и втози случайдоказалСвоетомогъществопо двоенначин, както катоиздигналпо-горе отнебетоповярвалитеезичници,така и като довелдо крайнанищета и предалнанепроменимибедствия юдеите,които неповярвали. Итака, апостолът,поразявайкиги силно сописаниетона тяхнотоневерие и сминалите, ибъдещитебедствия,отново гиутешава съсследващитедуми: тогаваказвам:спънаха ли се,та да паднат?Да не бъде!(ст. 11). Когато(апостолът) доказал,че и юдеитеса подложенина безчисленибедствия, тойпредставя иутешението. Иобърнивнимание наблагоразумиетона Павел:обвинениетотой заимстваот пророците,а утешениетопредлага отсамия себеси. Никойняма даспори, казва(апостолът),че греховетена юдеите саогромни, нода видим,дали действителнотяхнотопадение е толковаголямо, че дане може да мусе помогне иняма средствоза изправянена делото. Не,то не етакова. Забелязвашли, как тойотново седокосва дотях и вочакване наутешениетоги представякато виновниза грехове,които и тесамитесъзнават? Нода видим каквоим предлагатой катоутешение.Какво е утешението?Когато сеизпълнипълнотата наезичниците, тогава,казва (апостолът),целиятИзразил ще сеспаси, тоест,по времето навторото пришествиеи при края насвета. Но(Павел) не говориза товаведнага, аслед силниупреци, следкато еприложилобвинение върхуобвинение,след катоведнъж, двапъти имногократнопривелсвидетелствотона един идруг от пророците– Исая, Илия,Давид,Мойсей, Осия,които всичкивикат срещутях. Но за дане доведе товаюдеите до отчаяниеи да непреградипътя им къмвярата, а наповярвалитеотезичниците дане даде поводзависокомерие,за да не би тевъзгорделисе дапретърпятзагуба въввярата, (апостолът)отновоутешаваюдеите,казвайки:
ночрез тяхнотоотклонениедойдеспасениетона езичниците. Ниетрябва несамо даслушаме това,което сеговори, но ида вникнем вмисълта инамерението наговорещия, втова, коетотой се страеда постигне,за което ивинаги умолявамвашата любов.Ако ние, такаразмишлявайки,приемамевсяко слово, тоникъде нямада срещнемзатруднение.А в настоящияслучайглавната цел(на апостола)е да унищоживисокомериетоуповярвалитеотезичниците,което моглода възникнепод влияние наказанотопо-горе; езичниците,научени наскромност потози начин,безопасно щепребъдат въввярата, аюдеите, освободениототчаянието,по-охотно щепристъпяткъм благодатта.И така,обръщайкивнимание натази цел (наапостола), дачуем всичко,което еказано натова място.Какво казватой? С какводоказва, чеюдеите не сападналибезнадежднои че те не саокончателноотхвърлени? Тойсе позоваванаезичниците,казвайкитака: чрезтяхнотоотклонениедойдеспасениетонаезичниците,за да гивъзбуди къмревност. Несамо апостолътказва това,но и притчитевевангелиетоимат такъв смисъл.Така устройващиятбрачен пир засина си, започналда кани попътищата,когато поканенитене пожелалида дойдат (Мт.22:9). И насадилиятлозе го дална другиградинари,когато първитеубилинаследника(Мт. 21:38). И освен притчите,(Христос)казал: не съмизпратен, освендоизгубенитеовце отизраилевиядом (Мт. 15:24). Акогато към Негопристъпилаженатаханаанка, Тойказал и нещоповече: не еприлично дасе отнемехляба отдецата и дасе даде накученцата(ст. 26). И Павелказал нанадигналитесе противнего юдеи: трябвашепърво на васда се известиБожиетослово, нопонеже считатесебе синедостойни,обръщаме секъмезичниците(Деян. 13:46).
3. Ис всичко товатой показва,че порядъкътна събитиятабил такъв: първотрябвало дадойдатюдеите, а следтова езичниците;но понежеюдеите неповярвали,порядъкът сепроменил иневерието, ипадението наюдеитенаправилитова, че езичницитедошли първи.Затова(апостолът) и казва: чрезтяхнотопадениедойдеспасениетона езичниците,за да гиподбуди къмревност. И несе учудвай,ако тойпредставяслучилото секатонаправляваноотПровидението:той желае даободритехнитепоразенисърца; асмисълът натова е такъв:Исус дошълпри юдеите,но те, без дагледат навеликотомножествочудесаизвършени отНего, не Гоприели, а Горазпънали;след това Тойзапочнал дапривличаезичницитекъм Себе Си,за да можетяхната честда уязвибезчувственосттана юдеите ичрез взаимносъстезаниеда ги убедида дойдат приНего. Понежетрябвалопърво даприеме юдеите,а след тованас, затова и(апостолът)казал: Божиясила заспасение навсеки, койтовярва – първона юдеина , аслед това и наезичника(Римл. 1:16). Ипонежеюдеите се отдалечили,ние – вторите –сме станалипърви. Ето,виждаш ли,каква честтой извеждаот това за тях.Първо, че ниесмепризованиедва тогава,когато те непожелали;второ, това,че ние смепризовани неединственоза нашетоспасение, ноза да стане и натях по-добре,давъзревнуватза нашето спасение.Какво, щекаже някой,нима ние небихме билипризовани испасени, аконе бешестаналонужда зарадиюдеите?Разбира се,не бихме билипризовани испасенипреди юдеите,а щяхме да сеспасим вобратен ред.Затова и(Христос),изпращайкиученици, неказал просто:отидете приизгубенитеовце отИзраилевиядом, но: по-добреотивайте при(Mт. 10:6),показвайки стова, че следюдеитетрябвало даотидат и приезичниците. ИПавел отново неказал, трябвашена вас да севъзвестиБожиетослово, нотрябвашепърво на васда севъзвестиБожиетослово (Деян.13:46), показвайки,че на второмястотрябвало да сепроповядва ина нас.Всичко това еи направено,и казано, зада неприбягнатюдеите към безсрамнотоизвинение, чебилиоставени безвнимание и затоване повярвали.Затова иХристос,макар и дапредвидилвсичко, все пакдошъл първопри тях.
Аако тяхното отклонениезначибогатство засвета итяхното отпадане- богатствоза езичниците,то колкоповече тяхнотопълно възстановяване? (ст. 12). Тук (апостолът)говориприятно заюдеите. Акоте не бяхападалистократно, тоезичницитене биха билиспасени, небиха дошли довярата; а всепак и юдеитеняма да погинат,ако неостанат вневерие иупорство. Но,като казах,(апостолът)утешавападналите юдеи,доказвайкисъвършено, чете могат дасе надяват засвоетоспасение, акосе променят.Ако, казва (апостолът),толковамного получилиспасение,когато те(юдеите) сеспънали итолкова многобилипризовани,когато те се отдалечили,то помисли,какво ще бъде,когато сеобърнат. Неказал: колкоповечетяхнотообръщениеили тяхнатапромяна, илипоправление; но:колко повече тяхнотопълновъзстановяване,тоест, когатовсички тедойдат приХристос. А стези думи тойпоказа, че тогаваще имапо-голяма и почтипълна мяра наБожиятаблагодат идар.
Защотона вас, коитобяхте езичници,казвам, чепонеже съмапостол наезичниците,аз славамоята служба,дано по някакъвначин давъзбудя къмревност тия,които са мояплът и даспася някоиот тях (ст.13, 14). (Апостолът)отново сеопитва даосвободисебе си от глупавоподозрение, имакар да изглежда,че нанася ударнаобърналитесе отезичниците и смиряватяхнотовисокомнение засебе си, всепак поразявадонякъде июдеите; търсейкис какво да прикриетяхнатапогибел и какда ги утешиза това, всепак не намиранищо. Наоснование натова, което казал,юдеите билидостойни заоще по-голямоосъждение, когатодругите, бивайкимногопо-ниско оттях, приелитова, коетобилоприготвеноза тях. Затова,от юдеите тойпреминавакъмезичниците и сеобръща къмтях, желаейкида покаже, четой говоривсичко това,за да гинаучи наскромност.Хваля ви, казватой, по двепричини:първо, защотосе нуждая оттова, понежесъм назначенда ви служа, авторо, за дамога чрез васда спася идруги. И не казва:братя мои,сродници мои,но плът.След това,посочвайкитяхнотоупорство, неказва: за даубедя някой,но за давъзбудя къмревност и даспася, и при товаотново неказва:всички, но някоиот тях,толковажестокосърдечнибили юдеите.И отново, в самияупрек (апостолът)показвапревъзходствотонаезичниците:макар и юдеите,и езичницитевзаимно даслужат еднина други вделото наспасението,все пак не ееднакво: юдеитедоставятблага наезичницитечрез своетоневерие, аезичницитена юдеитечрез своятавяра. Оттук евидно, чеезичницитеса и равни наюдеите, и гипревъзхождат.
4. Нокакво можеш дакажеш ти,юдеино? Акоти не си билотхвърлен, товие не бихтебилипризованитака скоро? Товаможе да кажеи езичникzt: акоаз не бяхспасен, в тебне бивъзникналаревност. А акожелаеш даузнаеш вкакво ние ви превъзхождаме,то – ще ти кажа – азте спасявамчрез това, чесъм повярвал,а ти,спъвайки се,си ни далвъзможностда дойдемпреди теб.След това (апостолът),чувствайки,че е нанесъл ударна юдеите, сеобръща къмпредишнитеси думи иказва: Защотоако тяхнотоотхвърлянезначипримирение насвета, каквоще еприемането ми, ако неоживяване отмъртвите? (ст.15)? Но и товаотновообвиняваюдеите, чедокатодругите извлеклиза себе сиизгода и отгреховете, тене севъзползвалидаже от добритедела надругите. Несе удивявайсъщо, че(апостолът)приписва наюдеите това, коетосе случило понеобходимост– той, кактовече казвахнееднократно,говори така,че да смириедните, адругите даобори. Междудругото,както казахпо-горе, акоюдеите ихиляди пътида били отхвърляни,а езичницитеда непоказаливяра, то последнитеи никоганямало да сеспасят. Но(апостолът)съдейства наслабатастрана и йпомага да сеутвърди. Вникнии в това, четой угажда наюдеите,утешавайкиги само надуми. Тяхнотоотхвърляне –казва той, – епримирениеза света. Икаква еползата оттова заюдеите? Каквоще бъдеприеманетоим, ако неоживяване отмъртвите? Нои в това няма никакваполза за тях,ако не бъдатприети. Атова, коетоказва (апостолът)означаваследното: акоБог,разгневявайкисе на юдеите,показалтолковамилости надругите, токакво няма даим даде, следкато сепримири стях? Но кактовъзкресениетона мъртвитене зависи оттяхнотоприемане,така не е оттях исегашнотоспасение.Напротив, тебилиотхвърлениза своятанеразумност,а ние сеспасихмечрез своятавяра и по благодатсвисше. Ивсичко товане може да импринесеникакваполза, ако тене пожелаятдействителнода повярват.След това(апостолът),както правиобикновено,преминавакъм новапохвала, но недействителна,а само привидна,подражавайкина изкуснителечители,коитоободряватболните,доколкотопозволяваестествотона болестта.Какво казатой? Акопървото оттестото есвято, тоцялотозасяване есвято; и акокоренът е свят,то и клонитеса святи (ст. 16). Първотоот тестото икорен тойнаричаАвраам,Исаак, Яков,пророците, патриарситеи всички,прославилисе в Стариязавет, а клони- тези оттехнитепотомци,коитоповярвали. Следтова, понежеюдеите мупротивопоставялимногобройносттананеповярвалите,то гледай, кактойопровергаватакова възражениеи казва: някоиклони са билиотрязани (ст.17). Но налипо-горе ти(Павле) каза,че погиналитвърде много,а малцина сеспасили – кактук,говорейки запогиналитеупотребявашдумата: някоивъв връзка смалцината? Азне сипротивореча,отговаря (апостолът),но бързам даизлекувам ида привлекаутвърдените. Забелязвашли как вцялата тазиреч той има еднонамерение, аименно желаеда утеши юдеите?Акопропуснеш дазабележиштова, товъзникватмногопротиворечия.Обърни още вниманиеи намъдростта (наапостола),как тойизглежда, чеговори вполза наюдеите итърси за тяхутешение, нонеизменно гипоразява сдумите си – корен,първото оттестото – коитопоказват, чете няматникаквоизвинение. Напрактика,помисли занегодносттана клоните,когато,имайкисладък корен,не сеоприличилина него и занегодносттана тестото,когато то несе изменилокато първотозамесено.
Нонякои клониса билиотрязани. Отрязанабила голямачаст отклоните, но(апостолът)както казах,желае да утешиюдеите,затовапривежда несвоитесобствени, нотехните думии с тованеизменно гиуязвява,доказвайки,че те саотстъпили отродството сис Авраам; (апостолът)се опитва дакаже именно това,тоест, че в юдеитеняма нищообщо сАвраам. Акокоренът е свят,а те не сасвяти, товаозначава, чеса чужди накорена. Следтова,привидноутешавайкиюдеина,отново гопоразява съссвоите обвинениянаезичниците.Казвайки: някоиклоните сабили отрязани, прибавилти, бивайкидива маслина,си билприсаден.Колкотопо-малоценене бил езичникът,толковаповечетрябва даскърби юдеинът,виждайки, четой сенаслаждавана неговото достояние;срамът наезичника не етолковаголям,колкото евелика честтаот неговатапромяна. Изабележимъдростта (наапостола):той не казал:ти си билпосаден, но присаден,с коетоотновоуязвяваюдеина ипоказва, чеезичникът езастанал намястото наевреина надървото, аюдеинът лежина земята. А следтова не спрялдотук, и казвайки:бяхаприсадени, не завършилречта си, макари всичко даказал с това,нопродължавада описваблагоденствиетона езичника исеразпростирав изобразяванетона частите,казвайки: и естаналучастник втлъстиякорен намаслината. Иизглежда, че(апостолъта)представяйкиезичника вположениетона някаквадобавка всепак показва,че от товатой не търпи никаквавреда, а имавсичко, коетое свойственона клоните, естественоизраснали от корена.И за да не помислиш,чувайки: тиси билприсаден, чеезичникът еунижен всравнение с естественитеклони, гледайкак (апостолът)ревнува занего,казвайки и естаналучастник втлъстиякорен на маслината,тоест получилсъщотоблагородствои същата природа.След това,казвайки супрек: не сехвали срещуклоните (ст. 18),(апостолът)изглежда, чеутешаваюдеина, но напрактика показванеговатамалоценности голямо безчестие.Затова неказал: не сехвали, но несе хвалисрещуклоните, несепревъзнасяйпред тях катопред отсечени,заради това,че си присаденна тяхно мястои се ползвашот това, коетоимпринадлежало.
5.Виждаш ли какизглежда, чеукоряваезичниците, ана практикауязвяваюдеите? Ноако се хвалиш,-продължава, – знай,че не тидържишкорена, акоренът тебе(ст. 18). Каква еползата оттова за отсеченитеклони?Никаква.Както аз вечеказах, (апостолът)изглеждатърси някакваслаба сянкана утешение,но даже и стова, с коетоукоряваезичниците нанасясмъртен ударна юдеите.Казвайки: несе хвалисрещуклоните, и: акосе хвалиш,знай, че не тидържишкорена, нокоренът тебе, той показална юдеина, чеимадостойнствов това, скоето те сехвалят, макари да нетрябва да сехвалят; а стовавъзбужда и поощрявакъм вяра,представяйкисебе си занеговзащитник,показва мупонесената загубаи това, чедруги владеятнеговатасобственост.
Ноще кажеш,отсякоха секлони, за да сеприсадя аз (ст. 19). Отнововъв вид навъзражениепоказвапротивоположнотона това,показвайки,че и това,което казалмалко по-раноне било сдругонамерение, аединствено,за да привлечеюдеите.Спасениетонаезичницитене станалозаради прегрешениетона юдеите ине тяхнотопрегрешениее богатствоза света, азаедно с тование не сме сеспасилизаради това,че те сападнали, нообратното.(Апостолът)показваособения промисълза езичника,макар даизглежда, чеказва друго ицялото товамясто излагавъв вид навъзражение,освобождавайкисебе си отподозрение внеприязън иправейкиречта силесна за приемане.
Добре (ст. 20).(Апостолът)похвалилказаното, аслед товаотновозаплашва,казвайки: порадиневерие те сеотсякоха, ати поради вярастоиш. Ето, отновонова похвалазаезичниците иново обвинениеза юдеите. Но(апостолът),отново смирявайкигордостта напървите, прибавяи казва: невисокоумствай,но бой се.Това не еестественодело, но делона вярата иневерието. И изглежда,че той отновозатваря устатана езичника,но на практикапоучава июдеина, че нетрябва да обръщавнимание наестественотородство, затоваи добавил: невисокоумствайи не казал:смирявай се,но бой се,понежевисокомислиетопораждапрезрение и небрежност.След това,желаейки дапокаже колкопечално етяхнотонещастие и данаправи своятареч по-малконеприятна,той излагатова във видна предупреждениекъм езичника,и казвайки: акоБог не пощадиестественитеклони (ст. 21) непродължилтака: нитотебе щепощади, ноказва: пази се,да не би да непощади и тебе<astyle=’mso-footnote-id:ftn3′ href=“#_ftn3″ name=“_ftnref3″ title=““>[3]. (ст.21). По тозиначин,изключвайки (upotemnomenoj) отказаното неприятнитеизрази и подбуждайкивярващите дабъдатдеятелни, тойпривличаюдеите, аезичницитесмирява.
Виж,прочее,строгостта иблагосттаБожия:строгост къмотпадналите,а Божественаблагост къмтеб, акоостанеш в таяблагост,иначе и ти щебъдешотсечен (ст.23). (Апостолът)не казал:виждаш лисвоитезаслуги,виждаш лисвоитетрудове: новиждаш лиБожиеточовеколюбие,показвайки стова, чевсичко е извършеноотблагодаттасвисше и тепредразполагакъм трепет. Самотооснование запохвала текара да себоиш. Владикатае билтърпелив къмтеб, затовабой се –благата няманеизменно даостанат притеб, акостанешнебрежен; посъщия начин излото заюдите не енеотменимо,ако сепроменят. Ити ще бъдешотсечен,казва (апостолът),ако непребъдвашвъв вярата. Ите, ако неостанат вневерие, щесе присадят(ст. 23), защото неБог ги еотсякъл, ноте сами саотсекли себеси и саотпаднали. Ипрекрасно,казал (апостолът):отсякоха се.Бог никога неги еотхвърлял,макар те дасъгрешилимногократнои в многонеща. Забелязвашли каква есилата насвободата икаква е власттана волята? Нищоне оставанеизменно -нито твоетоблаго, нитонеговото зло.Виждаш ли, как(апoстолът) ивъзстановил отчаялиясе юдеин и смирилсамонадеянияезичник? И ти,юдеино, слушайкизастрогостта,не изпадай вотчаяние; ити, езичнико,слушайки заблагостта, несе надявай насебе си. Богне те епощадил и тее отсякълзаради това, чети си пожелалда се върнешназад; а натеб показалблагостзаради това,че ти сипребъдвал:(апостолът)не казал – въввярата, но – вблагодатта, т.е., нече ти синаправилдостойното, аБожиеточовеколюбие -понеже енеобходимa несамо еднатавяра.Забелязвашли как (апостолът)не позволявана един далежи, адругият дависокоумства,но първиявъзбужда къмсъревнованиекато чрезпримера на езичницитепоказва наюдеите възможностотново дазастанат насвоето място,понежеезичникътпреди това е заелмястото наюдея? А за дане сепревъзнасятезичницитепред юдеите, (апостолът) гизаплашва чрезпримера на юдеитеи с това, коетосе случило стях, а на юдеинавнушавасмелост чрезтова, коетобилонаправено заезичника. Ити ще бъдешотсечен,казва (апостолът),на езичника,ако станешнебрежен. И юдеинъте отсечен, ноще се присади,ако сепостарае,защото и тиси билприсаден. Инапълно разумно(апостолът)обръща речтаси към езичниците,кактообикновеноправи, поправяйкиги със слабиудари,поносими запо-силните.Същото тойправи и вкрая напосланието,разсъждавайкизаразличието вястията. Следтова тойдоказва товане само сбъдещето, нои с миналото,понеже товапо-силноубеждаваслушателя. И желаейкида съблюдавабезспорнатапоследователностнаслужениетотой преди всичкопредлагадоказателствона основатана всемогъществотона Бога.Макар юдеитеда са отсечении отхвърлени,и други да сазастанали натяхнотомясто, ти привсичко товане сеотчайвай.
Боге силен – казватой – пак да гиприсади, понежеТой прави итова, коетонадхвърлявсяканадежда. Ноако желаеш дапроследишреда насъбитията и последователносттаназаключенията,то имашдостатъчнодобър примерв самия себеси.
Понеже,ако ти си бил,- казва(апостолът), отсеченот маслина поестествотоси дива ипротивестествотоси билприсаден напитомнамаслина, токолко повечеония които саестествени клонище сеприсадят насвоятамаслина (ст. 24)?Ако вяратамогла да направитова, коетоне е споредприродата, токолко повечеще направитова, коeто есъгласно с природа?Ако езичникът,отсечен отсобственитеси родители,не по природасеприсъединилкъм Авраам,то многоповече ти можешда получиштова, което етвоесобствено. Поприрода за езичникае свойственозлото, понежепо природатой е бил идива маслина;доброто не е внеговатаприрода и неспоред природатаси той е билприсаден къмАвраам. А натеб,напротив, поприрода е свойственодоброто; ти,ако пожелаешда севъзродиш, щесе утвърдишне в чужд,кактоезичникът, ав твоясобственкорен. И така,можеш ли дабъдешдостоен занякакво извинение,когато заезичникастаналовъзможнотова, коетоне е внеговатаприрода, а тиси нямал силада направиш итова, което ев твоятаприрода идаже си гопогубил? Следтова, понеже(апостолът)казал: поестество и присадисе, то за да непомислиш, чеюдеинът имапред тебенякаквопреимущество,той отновоотстраняватовазаключение,казвайки, чеи юдеите щесе присадят. Колкоповече ония, – казватой, – които саестествениклони, ще сеприсадят насвоятамаслина? И още:Бог е силенда гиприсади. Ипо-гореказал: ако неостанат вневерие, щесе присадят.А всеки път,когатослушаш, че (апостолът)постоянноупотребяваизраза поестество и споредестествотоси,не мисли, четук той има впредвид тази непроменимаприрода, но стованаименованиетой означавакакто собственотои съответстващото,така инесъобразнотона природата.Добри и злиса неестественитедействия, асамодействиятана ума и волята.Забележи как(апостолът)смекчаваречта си.Казвайки наезичника, чеще бъдеотсечен, аконе пребъдвавъв вярата, асъщо и наюдеите, че щесе присадят,ако неостанат вневерие,(апостолът) премълчавайкипо-неприятното,споменавасамо запо-приятнотои с това завършвасвоята реч,давайки наевреитеголяманадежда, стигасамо дапожелаят. Затоваи продължаватака:
Защотобратя, за дане мислитесебе си замъдри, искамда знаете таятайна (ст.25). Тайна туктой наричанеизвестнотои съкровеното,в което има твърдемного ичудесно, инепонятно.Така и надруго мястоказва: ето,една тайна виказвам: невсички щеумрем, но всичкище се изменим(1 Кор. 15:51). В каквосе състоитази тайна? ЧастичнозакоравяванесполетяИзраиля. Тукотновонанася ударна юдеина,макар даизглежда, чеунижава езичника.Под това тойразбирасъщото, коетоказал ипо-горе, аименно, че невсички юдеибили вневерие, а самочаст,както иказал: И аконякой ме е наскърбил,не енаскърбилсамо мене, но всичкиви отчасти(да не кажапремного) (2 Кор. 2:5).Така и туктой изразявасъщото, закоето казалпо-горе: не еотхвърлил Боглюдете Си,които е предузнал(Римл. 12:2) и още: Спънахали се, та дападнат? Да небъде! И туктойпотвърждаваименно това,че не целиятнарод е отхвърлен,но мнозинавече са повярвалиили трябва даповярват впоследствие.А понеже тойвъзвестявалза важното,то привеждасвидетелствотона пророка,който казвасъщото. Това,че отстъпили,(апостолът)не привеждакатодоказателство,понеже то еочевидно завсеки, а затова, чеюдеите щеповярват и щесе спасят,той отново сеобръща къмИсая, койтовъзкликва иказва: Избавителще дойде отСион, Той щеотвърненечестиетоот Якова (ст. 26). Следтова,посочвайкизнамениетона спасението,за да неотнесе и приложитова някойкъм миналото,казва: И етозаветът отМене към тях:като отнема греховетеим (ст. 27 ср. Ис.59:20-21; 27:9). Това нестава тогава,когато те сеобрязват,принасятжертви,извършватдруги заповяданиспоред законадела, нокогатополучат прощение нагреховете. Аако това е предизвестенои все още несе еизпълнило за юдеите,които все ощене саполучилипрощение нагреховете, тонесъмнено щесе изпълни.Затова (апостолът)и добавил: защотодаровете ипризваниетоот Бога са неотменими(ст. 29). Но той неги утешавасамо с това, аи с другото, коетовече се еслучило, и това,което щеслучи впоследствие, представякато това, коетосе е случилопо-рано,казвайки: колкотозаблаговестието,те санеприятели,което е заваша полза, аколкото заизбора, те савъзлюбенизарадибащите (ст. 28).За да не сегордееезичникът,казвайки:“ето, аз съмпреди теб, неми говори затова, което можеда се случи,но което вечесе е случило”,(апостолът)го въздържа оттова,казвайки: колкотозаблаговестието,те санеприятели,което е заваша полза. Такакакто вие стебилипризвани, тоте станалиупорити.
7.Все пак и притова Бог непрекратилвашето призоваване,но чакадокатодойдатвсички, коитотрябва даповярватмеждуезичниците, итогава вечеще дойдат июдеите. Следтова (апостолът)дава наюдеите новоутешение,казвайки: колкотоза избора, теса възлюбенизарадибащите. Каквое това?Където имаврагове, тяхги очакванаказание, акъдето имавъзлюбени, натях добродетелтана предцитеняма дадонесеникакваполза, ако неповярват. Впрочем,както азотбелязахпо-рано, (апостолът)не преставада ги утешавас думи, за даги привлече.Затова разкривайкиказанотопо-горе подруг начин,тойпродължава: Защотокакто виенякога се не покорявахтена Бога, носега чрезтяхното непокорствостепридобилимилост, тачрезпоказанатакъм васмилост и тесега дапридобиятмилост, такасъщо и тесега не сепокоряват.Защото Богзатворивсички внепокорство,та към всичкида покажемилост(ст. 30-32). Тук(апостолът)показва, чепреди били призваниезичниците, аслед това,когато те непожелали,избрани билиюдеите и чевпоследствиеотново сеслучилосъщото:понежеюдеите не пожелалида вярват, тоотново билипризованиезичниците.Но апостолътне се спирана това ивсичкообръща не къмтова, че юдеитесаотхвърлени, а,че те могатотново дабъдатпомилвани. Гледай:той дава наезичникатолкова,колкотопреди товадал наюдеите.Понеже вие,езичници,казва (апостолът),сте билинякоганепослушни,то дошли юдеите;и отново,понеже тестаналинепослушни,сте дошливие. Все пак,те няма съвсемда погинат,защото Бог затворивсички поднепокорство, тоестизобличилвсички, показалнепослушни,но за да можечрезупорствотона едните даспасидругите:юдеите чрезезичниците иезичницитечрез юдеите.Гледай: виесте били непослушнии те сеспасили; следтова те састаналинепослушни ивие сте сеспасили, носпасени не затова, за да сеотделитеотново подобнона юдеите, аза да може дапривлече и тях,подбуждайкиги къмсъревнование.
О,колкодълбоко ебогатствотона премъдросттаи знанието наБога! КолкосанепостижимиНеговитесъдби инеизследимипътищата Му (ст. 23)! Тук,обръщайкимисълта сикъм първитевремена, размисляйкиза древнотоБожиеДомостроителствоот началотона света и донастоящитесъбития,размисляйкиза това колкоразнообразноБог е устроилвсичко, (апостолът)изпаднал визумление ивъзкликнал,уверявайки стоваслушателите,че несъмненоще се изпълнивсичко, коетоказал. Иначетой не бивъзклицавали не би сеизумявал, акотова било невъзможнода сеосъществи. Итой знае, четова едълбочина, нокаквадълбочина незнае. Това ереч на човек изумен,но не натакъв, койтознае всичко.Изпълнен судивление иизумление предблагостта,той известилза нея с дветенай-изразителнидуми, коитонамерил: богатствои дълбочина. Визумлениетой е доведенот това, чеБог и епожелал, и еможал даизвърши това,и произвелпротивоположниедно на другодействия: колкосанепостижимиНеговитесъдби. Несамо е невъзможнода сепостигнетова, но дажеи да сеизследва. Колкосанеизледими пътищатаМу, тоестспособите наДомостроителството,защото и за тяхе не само невъзможнода бъдатпознати, нодаже и да сеизследват. Иаз, казва (апостолът),не съм намерилвсичко, номалка част,далеч невсичко; единственоБогсъвършенопознаваСвоите дела.Затова (апостолът)и прибавил:
Койе познал умана Господа?или Кой М у ебил съветник?Или кой отпо-напред Муе дал нещо, тада му сеотплати(ст. 34-35)? Тезидумиозначават, чеБог, бивайкитака премъдър,не взема отдругпремъдрост,но Сам еизточникътна благата:че това,което еизвършил занас и коетони е дал, Тойне го е взел отдруг, но еизлял това отСебе Си; чеТой никой нее длъжен давъзнаграждава,като че ли евзел отнякого другиго,но винаги Саме главният <istyle=’mso-bidi-font-style:normal’>виновникза благата. Богатствотосе състои найвече в това, чеима изобилиевъв всичко ив нищо недължи нанякой друг.Затова (апостолът)и прибавил: всичкое от Него,чрез Него иза Него (ст. 36).Той самсъздал, Самсътворил, Самподдържа,защото ебогат и няманужда давзема от друг,защото епремъдър и несе нуждае отсъвет. Икакво казвамаз – от съвет? Никойне е всъстояниедаже да знаетова, коетоМупринадлежи,Тойединствен ебогат и премъдър.Великотобогатство сепроявило втова, чеезичницитебили такаобогатени, авеликатамъдрост втова, чеучители на юдеитеса направенитези, коитоса по-ниско оттях. Следтова, следкато (апостолът)бил доведе доизумление,той въздаваблагодарение,казвайки: Немуда бъде славадовека. Амин. Той,винаги довеждандо изумление,завършваречта си съсславословие,когатоговори за нещотолковаважно инеизречимо.Така Той постъпва,говорейки заСина: От коитосе роди поплът Христос,Който е надвсички Бог,благословендо века (Рим. 9:5).
8. Некаи ние даподражавамена апостола ивинаги да прославямеБога съссвоята загриженоств живота, а дане сеоблягаме надобродетелитена предците,имайки предвидпримера сюдеите. Няма,вхристиянина нямаплътско родство,а има близостпо Духа. Потози начин искитът ставасин на Авраам,а синът наАвраам ставаза негопо-чужд от скита.Затова нетрябва да сеоблягаме назаслугите наотците, номакар да сиимал родителс удивителенживот, все пакне мисли, четова е достатъчноза спасение,чест и слава,ако не мустанешроднина и похарактер; аако си ималдруг баща, немисли, че и тивследствиена това ще сеподложиш наосъждение и позор,макар и самслед това даси живялдобре. Каквобило по-безславноотезичниците?Все пак те посредствомвяра скоростаналироднини насветиите. Койбил по-близоот юдеите доБога? Все паки те зарадиневерие билиотчуждени.Плътскотородство едело наприродата инеобходимостта,по него ниевсички смероднини,защотовсички сме серодили отАдам и поотношение наАдам и Ной, и наобщата за всичкини майка –земята –всички ниесме един надруг в еднаквастепен роднини.Достойно занаграда етова родство,което ниразделя отпорочнитехора. В това отношениене всички сароднинипомежду си, асамо тези,които иматеднакъвначин наживот. В товаотношение ниене наричамебрат този,който се еродил от същатамайка, нотози, койтопоказваеднаква нанашатаревност. Такаи Христоседни наричаБожии чада, а другисинове надявола,синове нанепокорство,синове наада, синовена погибелта.Така Тимотейподобродетелистанал син наПавел и енаречен истинското ми чедо(1 Тим. 1:2); а синътна сестратана Павел ниене познавамепо име. Макарпо плътскораждане тойда бил близъкна Павел, неполучилникакваполза оттова, аТимотей,макар да бил далеченпо плътскораждане и поместожителство,катограждани наЛистра, всепак станалпо-близък отвсички. Затоваи ние да сепостараем дастанемсинове насветиите или по-добреда станемБожии синове.А че ниеможем дастанем Божиисинове, чуйкакво еказано: бъдетесъвършени,както есъвършенвашия небесенОтец (Мт. 5:48).Затова и в молитвание наричамеБога Отец и стова напомнямена себе си несамо заблагодатта,но и задобродетелите,за да неправим нищонедостойноза такова родство.Но ще попиташ:как евъзможно дастанем Божиисинове? Акобъдешсвободен отвсяка страст,а поотношение на оскърбяващияи обиждащия седържишкротко. Такаи твоят Отецпостъпва стези, коитоГо хулят. ИХристос, макарчесто даговорел замногопредмети, никъдене казал:постъпвайтепо вашему, нокогато казал:Обичайтенеприятелитеси и молетеза тия, коитови гонят (Mт. 5:41),напомнил затази наградаза подвига. Нищоне ниприближавакъм Бога такаи не ни правиподобни на Него,както товасъвършенство.Затова и Павел,когато казва:бивайте подражателни(Ефес. 5:1),разбираименно това.
Ниеимаме нуждаот всичкидобри дела,но най вечеотчовеколюбиеи кротост,защото исамите ние сенуждаем отчовеколюбие.Понеже всекиден ние многогрешим, то сенуждаем и отмногомилосърдие.Много илималко е, то сеоценява не поколичествотона даваното,а от остатъкана даващия.Богатият дане мисли засебе си много,а бедният дане унива,когато давамалко, защоточесто бедниятдава повечеот богатия.Порадибедността виене трябва да считатесебе си занедостойни,понеже тя нидававъзможностпо-удобно дадавамемилостиня.Който има присебе си много,той езадържан и отвисокомерие,и от желаниеда придобиеповече, а койтоима малко,той еосвободен отмъчението натези страстии намираповечеслучаи даправи добро. Тойбез усилиеотива втъмницата,посещаваболни, давачаша студенавода, абогатият,надмененпорадисвоетобогатство, недопуска себеси до това. Итака, неунивайпорадинищетата,защотонищетата тидава повечевъзможностида придобиешнебето. Макари да нямаш нищо,ти имашсъстрадателносърце и затова за теб еприготвенанаграда.Затова и Павелзаповядал да плачемс тези, коитоплачат (Римл.12:15) и сокованите дасе отнасяметака, като че иние сме с тяхв окови (Евр. 13:3). Даимаш голямосъстрадание,доставянякаквоутешение несамо наплачещите, нои нанамиращитесе в другитрудниобстоятелства;понякогаедна думаможе даукрепипадналия непо-малко,отколкотопарите. И Боге заповядалда давамепари на нуждаещитесе не само, зада им помагамев нищетата,но и за да нинаучи насъстраданиекъмбедствиятана ближния. А сребролюбецъте ненавистенне само за това,че презира живеещитев оскъдност,но и затова,че и сам навиквана жестокостибезчовечност,докатопрезиращиятпаритезаради бедните,затова е ивъзлюбен,защото е милосърденичовеколюбив.И Христос,когато облажавамилостивите, облажаваи хвали непростоподаващитепарична милостиня,но правещитетова с доброразположение.И така, даимаме таковаусърдие за делатанамилосърдие, ивсички благаще последватслед тях. Имащиятчовеколюбиеи милосърдноразположение,ако няма пари,които да даде,виждайкинякого внещастие, щезапочне даплаче и дапроливасълзи, ако срещне,обиден ще сезатъпи, аковидибедстващ, щему подадеръка. Имайкисъкровище отблага –човеколюбиваи милосърднадуша – тойизважда отнея всичконужно забратята си иполучававсички, приготвениот Боганагради. А зада ги достигнеми ние, предивсичко некада сепогрижим данаправимсвоето сърцекротко. Потози начинние и в тозиживот щеизвършиммного добридела, и ще сесдобием сбъдещи венци,да достигнемдо които данода ни бъдедадено навсички чрезблагодатта ичовеколюбиетона нашия ГосподИсус Христос,на Коготозаедно с Отцаи Духа дабъде слава,царство, честсега и завинаги,и во векивеков. Амин.
[1] ТакаспоредЦариградскияпревод.Протестантският(1940), Съвременен(2004), Библейскообщество (2000) иВерен (2002)преводиизползватдумата “закоравиха”,аПравославният “ожесточиха”– б. пр.
[2] В Римлянисъщата дума епреведенакато “закоравяване”,цитирайкиЗлатоуст,следва LXX– б.пр.
[3] ТакаспоредЦариградскияпревод: “пазисе да не би дане пощади итебе” иПравославния:“гледай да неби и тебе дане пощади.”Протестантският(1940) преводпревеждастиха: “нитотебе щепощади,” аСъвременният(2004), Библейскообщество (2000) иВерен (2002): “нямада пощади итеб”- б. пр.