БЕСЕДА 17
Братя,моето благоволениеи молбата микъм Бога е заспасениетона Израиля (10:1)
1. Апостолът,намерил се, чеотново обвинява(юдеите) и при товапо-силно отпреди, отновоотклонява от себеси всякоподозрение в неприязъни прави големипредварителниразяснения. Необръщай вниманиена думите и изобличенията,казва той, а натова, че аз неговоря с враждебноразположение.Не е свойственона един и същичовек да желае(за юдеите)спасение и несамо да желае,но и да се молиза това, и в същотовреме да ги ненавиждаи да се отвращаваот тях; а под думата благоволениетук апостолътразбира именносилно желание<astyle=’mso-footnote-id:ftn2′ href=“#_ftn2″ name=“_ftnref2″ title=““>[2].Забележи, че инеговата молитвапроизлиза от сърцето.Не затова тойима велика грижаи се молиюдеите да избегнатнаказанието, дасе спасят. И несамо тук, но и вследващите думи(апостолът) показвасвоето благоволениекъм юдеите. Тойс голямо усилиесе старае, доколкотоможе, да извини(юдеите) и търсиза тях макар инякаква сянкана оправдание,и все пак не считада направи товапоради делатаим.
Свидетелствам,че иматревност заБога, само чене споредпълнотознание(ст.2). И така, товае достойно заизвинение, а неза осъждение.Ако те били отхвърленине поради своятачовешка природа,а поради ревносттаси, то е по-справедливода се съжаляват,а не да се наказват.Но забележи, как(апостолът) мъдроим угодил с тезидуми и показалтяхното неуместноупорство.
Понеже,ако не знаятправдата,която е от Бога(ст. 3), казатой. Още един предлогза извинение,който впоследствиеусилва обвинениетои лишава от всякооправдание. Иискат дапоставятсвоята, те несе покорихана правдата, коятое от Бога. С тезидуми той показва,че юдеите падналив заблуждениеповече порадиупорство и властолюбие,отколкото порадинезнание – и дажене представилии тази праведност,която изисквазаконът, което(апостолът) изразилс думите – желаятда поставятсвоятаправедност. Впрочем,ясно е, че апостолътне разкрил това,понеже не казал,че те са лишении от едната, и отдругата праведност,но със свойственотоси благоразумиенаправилсамо едва вразумителеннамек. Ако юдеитесе опитвали дапредставят законоваправедност, тоясно е, че те несапредставили. Аако не са се покорилина Божиятаправда, то се лишилиот нея. Праведносттана юдеите (апостолът)нарича собствена- или защото законътвече нямал сила,или защото тясе добивала чрезтруд и пот; а Божиятаправда той наричаправедност отвяра, защото тясе придобива единственопо благодат свисшеи ние се оправдавамене чрез трудове,но чрез дар отБога. Но тези, коитопостоянно се противятна Святия Духи се стремятда се оправдаятчрез закона, садалеч от вярата.Бивайки далечот вярата и неполучили оправданието,което се давачрез вяра, а заеднос това и без даимат възможностда се оправдаятчрез закона, теизгубили всичко.
ПонежеХристосизпълнявацелта назакона, за дасе оправдаевсеки, койтовярва (ст.4). Забележи благоразумиетона Павел. Понежеи едното, и другототой нарекъл правда,за да не помислятвярващите отюдеите, че теимат еднатаправда, а няматдругата и порадитова се обвиняватв беззаконие (понежеза тях като новообърнатитрябвало още дасе страхуват),и за да не решатюдеите, че отновотрябва да изпълнятправдата, и дане говорят: акодосега не смея изпълнили, тобез съмнение щея изпълним – гледайкакво прави (апостолът).Той доказва, чеправедносттае една, че законоватаправедност сезаключава в праведносттаот вяра и койтое получил праведностот вяра, той е изпълнили законовата праведност,а който е отхвърлилпървата, се е лишили от последната.Ако Христос ецелта на закона,то този,който няма Христа,макар и да мисли,че има праведност,все пак я няма,а имащият Христос,макар и да не еизпълнил закона,е постигнал всичко.Целта на лекуванетое здраве. Кактотози, който можеда стане здрав,макар и да не есведущ влечителскотоизкуство, имавсичко, а ако тойне е всъстояние дасе излекува, макари да смята, че следваизкуството, селишава отвсичко, така биваи относно законаи вярата: койтоима вяра, той епостигнал целтана закона, а койтое извън вярата,е чужд и на вярата,и на закона. Каквоименно желаелзаконът? Данаправичовекаправеден. Но тойсе оказал безсилен,понеже никой неизпълнил закона.Такава била целтана закона, къмтова се стремиливсички, затоваизвършвали всичко– и празниците,и заповедите,и жертвите, и всичкоостанало, за дасе оправдае човек.Но тази цел по-пълнопостигнал Христосчрез вяра. И така,не се бой, казва(апостолът), чеси нарушил закона,след като си дошълдо вярата: ти пристъпвашзакона, тогавакогато порадизакона не вярвашв Христос; когатоповярваш в Него,тогава ти си изпълнили закона,даже много повече,понеже си достигналмного по-голямаправедност. Тазисвоя мисъл (апостолът)потвърждава ичрезПисанието.
Мойсейпише, чечовек, койтовършиправдата, коятое чрезпазенето назакона, щеживее чрезнея – казватой (ст.5). Това означава– Мойсей ни показвав какво се състоизаконовата праведности каква е тя. И така,в какво се състоитя и как се придобива?Чрез изпълнениена заповедите.Който вършиправдата,която е чрезпазенето назакона, щеживее чрезнея – казватой. Не можеш дастанеш праведенпо закона, освенако не изпълнишвсички заповеди,но това се оказалоневъзможноза никого.
2. И така,тази праведностбила унищожена.Но кажи ни,Павле, за другатаправедност, заоправданиетопо благодат – вкакво се състоитя и как се придобива?Послушай колкоясно я описва(апостолът). Следкато изобличилправедносттаот закона, тойпреминава къмправедносттаот благодат иказва:
Аправдата, коятое чрез вяра,говори така: “Дане речеш всърцето си: Койще се възкачина небето, сиреч,да свалиХриста? ИлиКой ще слезев бездната,сиреч, даизведеХриста отмъртвите?”. Нокакво казватя? Казва, че“думата еблизо притебе, вустата ти и в сърцетоти”, т.е. думатана вярата,коятоизповядваме.Защото акоизповядаш сустата си, чеИсус е Господи повярваш всърцето си,че Бог Го евъзкресил отмъртвит,е щесе спасиш (ст. 6-9). И така, това,което юдеите неможели да кажат- по какъв начинмогат да намерятпо-голяма праведносттези, които ненамерили и малка- казва (апостолът),и привежда безспорнодоказателство,че новият пъте по-лек от предишния.Там се изисквалоизпълнение навсички заповеди:когато изпълнишвсичко, ще живееш;а праведносттаот вяра не казватова, но каквоименно? Акоизповядаш сустата си, чеИсус е Господи повярвашсъс сърцетоси, че Бог Говъзкреси отмъртвите, щесе спасиш. Следтова, за да неизглежда, че понежетози път е удобени лек, то не заслужаваи внимание,гледай как (апостолът)се разпростирана него. Не пристъпилведнага към това,което ние казахме,но какво казва?А правдата, коятое чрез вяра,говори така:“Да не речеш всърцето си:Кой ще севъзкачи нанебето, сиреч,да свалиХриста? ИлиКой ще слезев бездната,сиреч, даизведеХриста отмъртвите?”. Понеженебрежносттаи разслабванетоот обезсилващитетрудове се съпротивляватна добродетелите,изявени чрездела, необходимое душата дабодърствувапостоянно, зада не отстъпвавсеки път, когатотрябва да вярва,за да отразиммислите,които възмущавати разколебаватума на мнозина,душата трябвада е пълна съссила. Затова (апостолът)представя точнотези мисли икактопостъпил,разсъждавайкиза Авраам,така прави итук.Доказвайки, чеАвраам се оправдалчрез вяра, (апостолът),за да не помислят,че той е получилтолкова великвенец напразнои даром възхвалявасвойството навярата, казва:надявайкисе, без да имапричина занадежда,повярва, зада стане отецна многонароди,споредреченото:“Толковаще бъдетвоето потомство.”Без даотслабне въввяра, тойвземаше предвид,че тялото муе вечезамъртвяло,като бе наоколо стогодини,вземашепредвид имъртвостта наСаринатаутроба –обачеотносно Божиетообещание несе усъмни вневерие, носе закрепивъв вяра идаде Богу слава,уверен, четова, което еобещал Бог,Той е силенда гоизпълни. (Рим. 4:18-21). С това(апостолът) доказал,че на Авраам мубили нужни и дела,и въздигане надушата, приемащатова, което е по-високоот надеждата,и не се съблазняваот видимото. Такатой постъпва итук, идоказва, че ниесе нуждаем отлюбомъдър уми от воля силнаи стремяща секъм небесното.Не казалпросто: неговори, но – дане речеш всърцето си,тоест, даже непомисляй да сесъмняваш и даказваш на самиясебе си: как е възможнотова? Виждаш ли,че в това основносе състои и свойствотона вярата,отхвърляйки всичкиземни съображения,да търси това,което е по-висшеот природата,и отхвърляйкислабостта на помислите,да приема всичкопри помощта наБожието всемогъщество?Юдеите не самоговорили това,а също и че човекне може да се оправдаеединствено чрезвяра. Но (апостолът)прилага същотои към друго събитие,за да покаже, чето е толкова важно,че и за своетоизпълнение изисквавяра, и с това доказва,че е справедливода се сплита венецна вярващите.И той отновоизползва текстот Стария завет,винаги стараейкисе да избегнеобвинението внововъведениеи в противоречиес него. Това, което(апостолът) казватук за вярата,Мойсей казал наюдеите за заповедите,доказвайки, чете саполучили от Богамножествоблагодеяния. Няманужда да казваме,разсъждава (апостолът),че трябва да възлеземна небето илида прелетим обширноморе и тогавада получим заповедите,понеже Бог е направилтова толкова великои трудно делоудобно за нас.Какво означава:близо доустата ти? Тоестлесно, защотоспасението е всърцето и в устата.Не е нужно за товаспасение да предприемашдълъг път, да преплувашморе или да изкачвашпланини, напротив,ако не желаешдаже да прекрачиши прага, то можешда се спасиш иседейки у домаси, защото средствотоза твоето спасениее в устата и в сърцетоти. След това, привеждайкиново доказателствоза лекотата надумите на вярата(апостолът) казва,че Богвъзкресил Христосот мъртвите.Помисли за достойнствотона извършващияго и повече нямада виждаш никакватрудност в товадело. И така, това,че Христос е Господе видно от възкресението,както (апостолът)казал в началотона посланието:а обявен съссила за БожийСин чрезвъзкресениеот мъртвите (Рим.1:4). А че възкресениетое възможно, едоказано и засъвсем невярващиячрез силата наизвършващия го.И така, понежеоправданиетое и много важно,и лесно, и приемливо,даже по друг начине невъзможно дасе оправдаем,то не е ли крайноупорство, оставяйкиудобното и лекото,да се борим заневъзможното?Никой не можеда каже, че се еотказал от товапоради неговататрудност.
3.Забелязваш ликак (апостолът)лишава юдеитеот всякакво извинение?Какво оправданиезаслужават тези,които избиратнай-трудното инеизпълнимото,а оставят лекотои силното да гиспаси, нещо, коетои самият законне бил в състояниеда им даде? Всичкотова доказва ненещо друго, а самоупорита воля,противяща се наБога. Законъте обременителен,а благодатта елека, законъти при безчислениусилия не спасява,а благодатта давакактоблагодатно,така изаконово оправдание.И така, какво щекажат в свое оправданиетези, които противблагодатта, безполза и цел държатна закона? Следтова, понеже (апостолът)казал нещо важно,той отново доказватова чрез Писанието.
ЗащотоПисаниетоказва -казва той – “Никой,който вярва вНего, не ще сепосрами.” Понеже нямаразликамежду юдеин игрък, защотосъщиятГоспод еГоспод на всички- богат къмвсички, коитоГопризовават.Защото,“Всеки, който призовеГосподното име,ще се спаси.” (ст.11-13). Забелязваш ли,как (апостолът)привежда свидетелствоза вярата и заизповедта?Когато казва:всеки, койтоповярва,указва навярата, акогато казва:всеки, койтопризове,разбира изповедта.След това, отнововъзвестявайкиобщността на благодатта,и низлагайки надменносттана юдеите, (апостолът)с кратки думинапомня за това,което по-горедоказвал пространно,и отново потвърждава,че няма различиемежду юдеи и обрязани.Нямаразликамежду юдеин игрък – казва той.И което по-горедоказвал,говорейки заОтца, същотоказва сега заХристос. Кактопо-горе, разкривайкисъщото, казал:Или Бог само наюдеите е Бог,но не и наезичниците?Да, и наезичниците еБог (Римл. 3:29-30), такаи тук казва: защотосъщият Бог ебогат с милосткъм всички,които Гопризовават. Виждашли, как (апостолът)доказва, че Богтолкова силножелае нашето спасение,че даже го считаза Свое богатство.За това юдеитесега не трябвада се отчайвати да смятат, чене могат да бъдатпощадени дории да пожелаятда се покаят. Считащиятнашето спасениеза Свое богатствоняма да престанеда се обогатява,понеже еобещал даизлива Своядар надвсички. А понежеюдеите особеноги смущавалотова, чепреди те се ползвалис предимство предцелия човешкирод, а сега зарадивярата са низвергнатиот своя престоли нямат никаквопреимуществонад останалите,то (апостолът)нееднократносе позовава напророците, коитопредсказват таковаравенство.Казано е: Никой,който вярва вНего, не щесе посрами; иоще: всеки,който призовеГосподнотоиме, ще сеспаси. А за да нямавъзражение и натова, и на друготомясто, е поставенадумата всеки.
Няманищо по-лошо оттщеславието. То,именно то, повечеот всичко погубилоюдеите. Затоваи Христос им казал:виеприематеслава един отдруг, а нетърситеславата,която е отБога (Йоан. 5:44)? Тщеславиетозаедно с гибелтавъзбужда и голямсмях, и даже предибъдещото наказаниеоще тук навличабезчислени бедствия.И ако ти е угодно,за да разберештова, ние тук нямада говорим занебето откъдетотщеславието ниизгонва и за геената,в която ни хвърля,а ще разгледамевсичко това, коетото докарва тук.И действително,какво може дабъде по-вредно,по-срамно и потежко от тщеславието?Че тази болестводи до загуби,доказват безполезнитеи напразни издръжкина театрите, надбягваниятас коне и на другитетолкова ненужниразвлечения катовеликолепни постройкии пищни домове,и всякакви другиизлишни съоръжения,които сега няманужда да описвам.На всеки е известно,че разточителниятчовек, обичащпищността и страдащот болестта натщеславието, понеобходимостстава похитителикористолюбец.За да доставихрана на тозизвяр, той протягасвоите ръце къмчуждото имущество.И какво да говоримза имуществото?Този огън изгаряне само парите,но и душата, приготвяне само настояща,но и бъдеща смърт.Тщеславието емайка на геената,силно възпламеняваадския огън иотровния червей.На всеки е известно,че то простирасвоята власт инад мъртвите,а какво може дабъде по-лошо оттова? Всички останалистрасти се прекратяватсъс смъртта, атщеславието ислед смъртта продължавасвоето действиеи над умрялототяло се сили дапокаже своетосвойство. Когатоумиращите се грижатда им бъдат поставенивеликолепни паметници,за които да изхарчатцялото си имущество,и се стараят дории в гроба да покажатнеобикновенапищност; когатохората, докатоса живи, за единобол или късчехляб оскърбявалии най-нисшите,а умирайки готвятобилна храна зачервея, то каквавласт ти намирашза по-мъчителнаот тази болест?От това зло серажда и нечистаталюбов, понежемнозина се въвличатв прелюбодеяниене от красотатана лицето, не отпохотта насъвкуплението,но от желаниетода се похвалят;аз съблазнихтози и го въвлякохв прелюбодейство.
4. И нужноли е да говоримза другите пороци,които произлизатоттук? Аз бих предпочелда бъда роб намножество варвари,отколкото на еднототщеславие, понежеварварите не заповядватна пленника това,което заповядватщеславието насвоите подчинениТо заповядвада бъдеш слугана всички, независимодали е по-знатен,или по-незначителенот теб. Не мислиза душата, не сегрижи за добродетелите,смей се над свободата,жертвай своетоспасение, а аконаправиш някакводобро, то не гоправи, за да угодишна Бога, но за дасе покажеш предхората, за да получишот тях венец; акодаваш милостиняили постиш, понеситруда, а ползатасе постарай даизгубиш. Каквоможе да бъде по-безчовечноот такива изисквания?Оттук водят своетоначало и завистта,и високомерието,и сребролюбието,майка на всичкизлини. Тълпа роби,облечени в златоварвари, ласкатели,посребрени колесниции много други,които – и това есмешното, се употребяватне за удоволствиеи полза, но порадиедното тщеславие.Да, казваш ти, навсеки е известно,че тази страсте зло, но как можемда я избегнем,- ето това трябвада ни кажеш. Най-вечекато напълно убедишсебе си в това,защото и великиятбързо търси лекаря,веднага щом научи,че е болен. А акотърсиш и другпът да избягаш,(произлизащотооттук зло) то взирайсе непрестаннов Бога и се удоволствайот славата, произхождащаот Него. Ако забележиш,че злата страстте подстрекаваи те подбуждада разкажеш зазаслугите си насвоите събратя,то преди товаразмили, че оттози разказ затеб няма да произлезеникаква полза,угаси нелепатастраст и кажина душата си: толкова времесе мъчи – каква е ползатаот това за теб?Ползата е никаква,а вредата е голяма– изгубваш всичко,душо, което сисъбрала с голямтруд. А след товапомисли за това,че присъдата исъда на народаса погрешни, затоваи скоро изчезват.Преди час ти сеудивяват, аслед малко времезабравили всичко;похитили венеца даден тиот Бога, а своетода съхранят затеб не могли. Дажеи хорскиятвенец да останеу теб, то би биломного жалко даго замениш за Божия венец;а когато и товане стане, то каквооправдание щеимаме в това, чеза преходнотозаменяме непреходнотои за похвалатана малцина губимтолкова великиблага? И макармнозина да сати въздавали похвали,те всички са достойниза съжаление итолкова повече,колкото по-голяме броят на хората,правещи това.Ако се учудвашна казаното, чуйкак сам Христосго потвърждава:горко ви –казва Той – когатовсички визахвалват(Лука 6:26). И напълносправедливо Акоза всяко изкуствоза съдиитрябва да сеизбират майстори,то как оценкатана добродетелитети поверяваш натълпата, а не наТози, Който е повечеот всички сведущв това, Който можеи да одобри, и даувенчае? И така,да напишем думитена Христос настените, на вратитеи в сърцата си,постоянно да говоримсами на себе си:тежко ни, когатони захвалватвсички хора,защото и самитетези, които говорятдобро за теб, сапристрастни къмхорските похвали.Но Бог не правитака. Когато види,че ти обичаш Неговатаслава, тогаваще те похвалиособено, ще сеудиви и ще възвестиза теб. А човекътне е такъв, считате не засвободен, а зароб и честоугаждайки ти слъжлива похвала,състояща се впразни думи, тиоткрадва истинскатанаграда и те подчинявана себе си, повечеотколкото купенияроб. Господаритеимат роби,които поради товаизпълняват каквотоим е заповядано,а ти служиш и беззаповед. Ти нечакаш да чуешзаповед от тях,но веднага щомузнаеш, че можешда им угодиш,правиш всичко,макар да не тие заповядано.На каква геенаще бъдемдостойни ние,които услаждамеглупавите хораи им служим, предите да са ни заповядали,а съвсем не слушамеБога, без да гледамена това, чеТойежедневно ни заповядваи увещава?Ако обичаш славатаи похвалите,то избягвайхорските похвалии тогава ще получишслава; отклонявайсе от одобрениетона хората и щеполучиш многопохвали и отБога иот хората. Иние обикновенонай-многопрославяметози, който презираславата, аобикновенохвалим и се удивлявамена този,който за нищоне счита похвалитеи удивлението.Ако такапостъпвамение, то много повечеБог. А когато Богте похвали и прослави,кой може дабъде по-щастливот теб? В краяна краищата,каквато е разликатамеждуславата и безчестието,такава е иразликатамеждунебесната ичовешката славаили по-добре дакажем, многопо-голяма, до безкрайност.Ако човешкатаслава не е сравнимас нищо, срамнаи безобразна,то разсъди, какваще се окаженейната гнусота,когато я съпоставимс небесната слава.Както блуднажена,намираща се вкръвотечение,се отдава навсички, така постъпвати робите натщеславието, ада кажем по-правилноте даже са по-гнуснии отблудницата, защото блудницитенерядко пренебрегватнякои от своителюбовници, ати сепредлагаш навсеки – и на беглеца,и на разбойника,и на мошеника.При помощтана такива и подобнина тях лица,устройвайки визрелища, се възбуждапохвалата; итези, всекиедин от коитоспоред твоетомнение неструва нищо, когатосе съберат заедно,типредпочиташпред собственотоси спасение, показвайкис това, че си по-безчестенот всеки от тях.
5.Как не сипо-безчестенкогато имаш нуждаот техните похвали и не си доволенот самия себеси, ако не придобиешслава от други?Освен това,кажи ми, нима неразбираш, че, бивайкичовек знаменити известен навсички, ти имашбезчислено множествообвинители, акосъгрешиш, а оставайкив неизвестност,ти си вбезопасност?Да, казваш ти:затова и на моитезаслуги се удивяватбезчислено множествоот хора. Но в товае и нещастието,че болестта натщеславиетоти вреди, несамо, когатосъгрешаваш, аи тогава, когатопоказвашзаслуги – и в единияслучай те подлагана безчислениукори, а в другияте лишава от всяканаграда.Гибелна иизпълнена с всякаквибезчестия е любовтакъм славата вгражданскитедела, а когатотази страстте овладее ив духовните,тогава какво оправданиеостава затеб, който нежелаеш да въздадешна Богатакава чест,каквато сам изисквашот близките си?И робът гледав очите нагосподаря си инаемникът обръщавнимание нанаемателя си,който трябва даму даде заплата,и ученикагледа научителя – апри тебобратното: ти,оставяйки Бога иВладиката,Който те енаел, гледаш натълпата, макари сам да знаеш,че Богвпоследствиеще запомнивсички твоизаслуги, а човекътпомни само внастоящето;за теб е приготвенозрелище на небето,а ти сисъбираш зрителина земята. Атлетът,където се подвизава,там и очаква одобрениеза себе си, а ти,подвизавайкисе за горното,се грижиш да получишнаградата сидолу. Какво можеда бъде по-лошоот такова безумие?Да погледнем,ако ви е угодно,и на самитевенци: единиятсе състои от високомерие,друг от зависткъм останалите,един от насмешкии сласти, другот пари, друг отробско служение.Както децата повреме на играси слагатедин на друг венциот трева ичесто, увенчавайкинякого по тозиначин, без самтой да усети,му сеприсмиват задгърба, така итези, коитоте хвалятсега, честосе смеят помеждуси, увенчавайките с трева. Иако беше самотрева, но технитевенци причиняватголяма вредаи погубватвсички нашизаслуги. Итака, разсъждавайкиза нищожносттана това, избягвайвредата.Колко споредтвоето мнениетрябва да бъдатхвалещите те?Сто човекаили двойно, тройно,четворноповече, даже акожелаеш -десеторно, стократноповече; некада бъдат, ако тие угодно две,десет хилядиръкопляскащи,но те по нищоне се отличаватот грачещиврани, а акоси представишзрелището наангелите, тотези ръкопляскащище се окажатнищожни червеи,а тяхното одобрениетънка паяжина,дим, съновидение.Чуй, как Павел,точнопознавайкихорската слава,не само не се домогвадо нея, но и се отвращава,казвайки: далечот мен да сехваля с друго,освен скръста на нашияГоспод ИсусХристос (Гал.6:14). И така,възревнувайза тазипохвала, за дане се разгневиГоспод. Атърсейкичовешкатапохвала, тибезчестиш несамо себе си,но и Бога.Бивайки художники имайки присебе си ученик,ти не само неби понесълравнодушно, акотой не покажена тебпроизведениятана своетоизкуство, аизложи картинатаси на показ предпроститезрители. Ако товае обидно за събратятати, многоповече за Владиката.А ако желаешда знаешкакви другиподбуди има дасе презирахорскатаслава, тобъдиизпълнен свсякаквависоки мисли,смей се надвидимото,израствай влюбов към истинскатаслава,изпълвай се сдуховни мисли,кажи надушата си,както казваПавел: незнаете ли, че ниеще съдимангели (1 Кор.6:3)? Ивъзбуждайкия с това, вразумия и кажи: нима ти,съдеща ангели,желаеш да тесъдят нечистии да техвалят, кактохвалят танцьори,момове, гладиатории ездачи, коитосе стремятименно къмтакавапохвала? ОтЙоан узнай кактой презирал народнататълпа, ивиждайкиласкатели, неим обръщал внимание.Когатовсичкижители наПалестина се събиралиоколо него удивлявалиму се и идвалив изумление,то той не се хвалили с такавачест, нозастанал противтях, иобръщайки се къммногочислениянарод като къмдете, гипоразявал стакива укори:рожбиехидни(Матей 3:7). Макар теда слизали ида оставяли градазаради него, зада видят неговатасвещенаглава, всепак нищо несмекчило Йоан– така далеч билтой от славатаи свободен отвсяка гордост.И Стефан,виждайки, че същиятнарод, койтоне го почитал,но гоненавиждал искърца съсзъби, поставяйкисебе сипо-високо оттехния гняв,казва: жестокосърдечнии снеобрязаносърце(Деяния 6:51). ИИлия – в присъствиетона войската, царяи неговиянарод – казал: докогаще секолебаетемежду двемнения (3 Цар. 18:21)?Но ние всичкиласкаем, угаждаме,купувайки за себеси с товараболепнослужениетяхната почит.Вследствиена това, всичкосе епроменило, ниесме се лишилиот благодаттана първитевекове,християнскитеделазапочнали да западати всичко е пренебрегнатозарадичовешкатаслава. И така,да изкореним страсттаи тогава напълноще познаемсвободата, щенамерим пристани тишина. Тщеславнияте подобен натласкащитесе вълни,винаги треперещ,боящ се ислужещ натвърде много господари.А който се намираизвън тази мъчителнавласт, той е подобеннадостигналияпристана и наслаждаващиясе на пълнасвобода. Ноне е такъв тщеславният,койтоколкото еизвестен,толкова господариима и трябвада служи навсичките. Какда се освободимот толковатежко робство?Ако възлюбим другата,истинскатаслава. Както влюбениятв красиволицеобикновенобива отвлеченот тази любовот друго лице,по-красиво отпредишното,така и пристрастенитекъм човешкатаслава могатда бъде отвлеченот славата, просиялаот небесата. Затовада обърнемвзора си къмпоследната, дая познаем в точност,за да можем,виждайкинейнатакрасота, да избегнемпозора насветскатаслава и да се насладимна много удоволствия,непрестанно утешавайкисе до небеснатаслава, до коятодано всичкидостигнемчрез благодаттаичовеколюбиетона нашияГоспод ИсусХристос, наКогото заеднос Отца и Духада бъдеслава, царство,чест, сега иво веки веков.Амин.
[1] Споредцитата наЗлатоуст – б.пр.
[2] Така е испоредмнозинствотобългарски преводи– б. пр.