Йоан ЗЛАТОУСТ: Беседа 1

Беседа 1

 БЕСЕДА1

 Павел,роб[1]Исус Христов,призован заапостол,отделен дапроповядваблаговестиетона Бога (закоето Тойпо-напредбеше обещал чрез пророците Си в светитеПисания) (Римляни1:1-2)

Мойсей,макар да енаписал 5книги никъдев тях неспоменавасвоето име,нито пък товаправят тези,които следнего събират заедносъбитията на историята,това не прави нито Матей,нито Йоан,нито Марк,нито Лука; ноблагословенияПавелнавсякъде всвоитепослания поставясвоето име. Защотова е така?Защото те саписали до хора,които саприсъствалии би билоизлишно дапосочватсебе си натези, когатоса били там.Но този човекизпраща своитепосланияотдалеч и подформата на писма,поради коятопричина ебило необходимода добавиимето си. Ноако впосланиетокъм Евреитетой не правитака товасъщо е порадинеговатамъдрапреценка[2].Защото, тъйкато те сабилипредубедениотносно негои чувайкиимето му всамотоначало небиха приелитова, коетоказва тойумело печелитяхнотовнимание катопремълчаваимето си. Ноотноснопророците иСоломон азоставям навас по-нататъки по-късно даразмислите защонякои от тяхпоставятсвоите имена,а други не.Защото вие нетрябва да научитевсичко от мен,но сами да сепотрудите ида изследватепо-нататък,за да нестанете тъпив разбиране<astyle=’mso-footnote-id:ftn3′ href=“#_ftn3″ name=“_ftnref3″ title=““>[3].

Павел,роб на ИсусХристос. ЗащоБог променилимето му инарекъл предишнияСавелПавел? За да небъде той и втоваотношениепо-малкоапостол, нокаквотопреимуществоималнай-горния отученицитетакова получили Павел (Марк 3:16);получил и основаниеза по-голямоединение с него.Не без цел тойнарича себеси Павел[4].Има многовидове робство.Има робствоспоредсътворението,за което еказано: Защотовсички саТвои слуги  (Пс. 119: 91) иоще  робътми Навухудоносор(Ер. 25:9), – защотовсяко творениее подчиненона своя Създател.Друг видробство е робствотоот вяра, за коетосе казва: Благодарение,обаче, Богу,че като бяхтероби нагреха, вие сепокорихте отсърце на оняобразец навероучението,в който бяхтеобучени, и,освободениот греха, станахтероби направдата(Римл. 6:17-18).Накрая имаробствоспоред гражданскотопокорство (toliteiaj), за коетосе казва: Робътми Мойсейумря (Ис. Н. 1:2);макар чевсички юдеида били роби,но Мойсейсияелпреимущественос живота си. Итъй катоПавел бил робс всичкивидоверобство товместо най-почтенататитла тойупотребяваназванието робна ИсусХристос. И тойподреждаименатапринадлежащина домостроителството<astyle=’mso-footnote-id:ftn5′ href=“#_ftn5″ name=“_ftnref5″ title=““>[5]възлизайкиот долунагоре. Иметона Исус билопроизнесеноот ангелитеслезли отнебето когатоБожия Син серодил отДевата, аимето Христоспроизлиза от помазаниетои Мупринадлежи същотака по плът.И с какъв елей,ще попитате,е билпомазан? Биле помазан нес елей, но с Духа.А писаниетотакиваобикновено наричапомазани. Основнотопри помазаниетое Духа защотоелея сеизползва затова. Къде Писаниетонаричапомазанитези, коитоне са помазанис елей? Тамкъдето казва:да недокачатепомазанитеми и да не седопирате допророците Ми(Пс. 105:15). А по товавремеобичаят да сепомазва селей още несъществувал.

Призванза апостол. Павел навсякъденарича себеси призовансвидетелствувайкис това засвоятапризнателностзащото не самтърсил инамерил, нобивайкипризовандошъл и сепокорил. Ивярващитетой по същияначин нарича призванида бъдатсветии[6],макар те даса призованисамо давярват; наПавел му е даденодруго –апостолство, служениесъдържащо всебе си безчислениблага,съдържащо ипревъзхождащовсичкидарове. Икакво можемда кажемповече оттова, чеХристос напускайкиземятазаръчал на апостолитеда правятвсичко това,което Сам Тойвършил тук? ИПавелвъзхвалявайкитова достойнствонаапостолитевъзкликва: Христовипосланици,като че Богчрез насумолява (2 Кор.5:20) т.е. вместоХристос.

Избранпо благоволениетона Бога.Както в домавсеки еопределен за различнидела така и вцърквата имаразделениена служенията.Но на мен мисе струва, чеПавел тук посочване саможребия насвоетослужение, нои това, че той отдревността  и свишебил определенза него. Такаи Еремияказва, че Богказал занего: предида излезеш откоремаосветих те;поставих те запророк нанародите (Ер.1:5). ПонежеПавел писалкъм тщеславени превъзнасящсебе си град тотой въввсичкопоказва Божиеторъкополаганеи говори, чесам Бог го епризова, самБог го еизбрал. Тойправи това зада бъдатпосланиятаму признатизадостоверни иприети.

Заблаговестиетона Бога[7]. Итака не самоМатей илиМарк саевангелистикакто и несамо Павел еапостол, носъщо така ипървите,макар Павел преимущественода се наричаапостол, а теевангелисти. Тойнаричаблаговестиетос това име неспореднастоящитеблага, но испоредбъдещите. Какказва Павел,че благовестваза Бога? Избранказва, заблаговестиетона Бога.Наистина,Отец билпознат ипредиевангелието,но макар и дабил познат тобило само наюдеите и тоне на всичкикакто трябва.Тогава непознавалиБога катоОтец имнозинамислели заНего по недостоенначин. Затоваи Христосказва, че щедойдат истинскипоклонници иче такиваиска Бог даса тези, коитоМу сепокланят. (Йоан4:23). Впоследствиеи Сам Отецзаедно съсСина открилСебе Си нацялатавселена;предизвестявайкиза това Исусказал: дапознаят Тебединственияистински Боги ИсусХристос,Когото Ти сиизпратил (Йоан17:3). Божиитеапостолинаричат(своятапроповед) благовестие,за да могатот самотоначало давъзбудятвниманиетона слушателя.Той дошъл нес някакватъжна вест,както идвалипророците – сизобличения,укори изаплахи, но сдобри вести,с Божие благовестиезабезчисленитесъкровища, завечните инепреходниблага.

Които Бог еобещал чрезпророците всветите Писания.Казано е Господще даде думина тези,които съссила прогласяватблаги вести(Пс. 68:12 LXX) и още “Колкоса прекраснинозете на тези,които благовестватмир. (Ис. 52:7, Римл.10:15)!

2. Виждашли как вСтария завет епосочено иимето и природатанаевангелието? Казвасе, че то сепрогласяване само сдуми, но и сдела; затоваблаговестиетоне е нещочовешко, нобожествено, неизречимо,превишаващовсяко естество.А понеже гонаричалинововъведениеПавелдоказва, чеблаговестиетое по-древноот елините(езичеството)и че отнапреде билоописано отпророците.Ако Бог не гое съобщил отсамотоначало то епоради винатана тези, коитоне са искалида го чуят;който желаелтой го чувал.Казано е Бащави Авраам севъзхищаваше,че щеше давиди Моя ден;и видя го и сезарадва (Йоан8:56). И така вкакъв смисълсе казва, че мнозинапророци иправеднициса желали да видяттова, коетовие виждате ине са го видели(Мт. 13:17)? В такъв, чевие виждате ислушате саматаплът и самитезнамения извършващисе пред очитеви. Но тиобърнивнимание,колко по-раное било предизвестенотова. Всекипът когато наБог Му севиди угоднода приготвинещо великоТойпредизвестяватова много отнапред,за да настроислуха ни даго приемемпри неговотоизпълнение.

В светите писания пророцитене само говорили,но и записалитова, коетоговорили.Даже не самозаписали, нои изобразявалис действиянапример:Авраам завелИсак (зажертвоприношение),Мойсейиздигналзмия, издигналръце[8]по време набитката с Амалики заклалпасхалнотоагне.

 За Своясин, Който поплът се родиот давидовотопотомство (ст.3).Какво правишПавле?Въздигайкинашите души ипоставяйкиги на високо,показвайки великотоинеизречимото,говорейки заевангелиетои за Божиетоблаговестиепредставяйкисном отпророци ипоказвайки,че те сапредизвестявалибъдещетомного годинипо-рано защоотново нипринизявашдо Давид?Кажи ми за какъвчовек говоришти наричайкинеговия бащасин на Есей?Подходящо лие това заказаното по-рано?Напълносъобразно е,казва Павел,защото ние неговорим заобикновенчовек. Порадитова аздобавям  – поплът,давайки да серазбере, че нанегопринадлежи идругорождение  – по Дух.Но защо тойзапочва сраждането поплът, а не с по-висшето,с ражданетопо Дух?Заради това,защото таказапочват иМатей, Лука иМарк. Чрезтова той иманамерение дате издигне отниското къмвисините.Така било ина практика.Божия Синвиждали наземята каточовек, а послего признализа Бог. Акакто поучаваТой такъвначин научениеизползва инеговияученик. Отначалоговори зараждането по плътне защото тобило първо,нопоставяйки сиза цел катозапочне отнего давъзвести наслушателитеси за друготораждане – поДух.

А по Дух насветост бидесъс силаобявен катоБожий Синчрезвъзкресениетоот мъртвите (ст.4). Казанотоне е съвсемясно поради близкатавръзка на думите;затова енеобходим даразделимречта. И такакаквоозначаватова? Ниепроповядваме,казва Павел,чепроизхождаот Давид. Нотова е ясно. Скакво седоказва, че въплътилияе Божий Син?Първо – чрезпророците,затова иПавел казва: кактопо-напред бешеобещал чрезпророците Сив светитеписания (ст.2).  Тозиспособ надоказателствоима не малкасила. Навторо място,чрез самияначин на раждане,който еизразен отапостола сдумите поплът от давидовотопотомствотъй като товаражданенарушавалоестественияред наприродата. Натрето място,чрезчудесата,коитоизвършилХристос,коитодоказвалитазинеобикновенасила както еизразено чрездумата – съссила. Начетвъртомясто, чрезДухът, Койтодал наповярвалитев Него и чрезКойтонаправилвсички святи,заради коетое и казано чрезСвятия ДухпонежеединственоБог раздаватакива дарове.На пето място,чрезвъзкресениетона Господа,защото Тойпърви иединствен евъзкресилСебе Си; итова Сам Тойнарекъл знамениепо-голямо отвсички други,за да затвориустата дажена безсрамните.Той казал: разрушетеми този храми за три дни  ще го издигна(Йоан 2:19); и още КогатоиздигнетеЧовешкия Син тогаваще познаете,че съм Аз[9] (Йн. 8:28) и още:А Той вотговор имрече:Нечестиво ипрелюбодейнопоколениеисказнамение, нодруго знамениеняма да му седаде, освензнамението напророк Иона(Мт. 12:39). И такакакво значи обявен?Посочен,открит, признат,изповядан споредмислите ирешението навсичкивследствиена предсказаниятана пророците,вследствиена чуднотораждане поплът, придействиетона сили,знамения ичудеса чрезДуха, Койтодавал освещение,чрез възкресение,коеторазрушилоцарството на смъртта.

 

Чрезкогото получихмеблагодат иапостолствоза послушаниевъв вярата<astyle=’mso-footnote-id:ftn10′ href=“#_ftn10″ name=“_ftnref10″ title=““>[10] (ст.5).Забележипризнателносттана роба: той нищоне желаел даприпише насебе си, новсичко приписвана Господа. Иразбира се,това му е далДуха. Затоваи Господказал: “Имаммного неща дави кажа, но неможете още даги понесете;когато дойдеДухът наистината Тойще ви упътвана всякаистина. (Йоан16:12-13). И на другомясто Духътзаповядва: отделетеМи Варнаваи Павла(Деян. 13:2). Така ив посланиетокъм Коринтянитеапостолаказва, че наедин се давада говори смъдрост, надруг знаниеи че същияДух разделя навсеки според кактоМу е угодно” (1Кор. 12:8,11). Ипроповядвайкина жителитена Милеттой казва: “вкоето СвятияДух ви епоставил пастирии епископи.”(Деян. 20:28). Виждашли, че(апостола)принадлежащотона Духа давана Сина, апринадлежащотона Синаприписва наДуха? Благодатиапостолствот.е. не по своизаслуги ниесме станалиапостоли,понеже товадостойнствоне се постигас многотрудове иусилия, нополучилиблагодат и оттози дар свишедошли ипреуспяването  запослушаниевъв вярата.

3.Следователноуспеха напроповедтазависел не отапостолите,но от благодатта,която гипредшествала.Тяхното делобило да ходяти дапроповядват,но убеждениетодавал Бог, Койтодействал втях, както иЛука казал,че (Бог) отворисърцето им(Деян. 16:14); иотново натези, накоито беше даденода чуятБожиетослово[11].

Запослушание. Не казал – за даизследваме идоказателство(kataskeuhn), но – запослушание.Ние смеизпратени,казва той, неза да правимумозаключения,но дапредаваметова, коетовие степовярвали.Когато Богизвестяванещо,слушателитене са длъжнида претълкуватнеговитеДуми и даизследват слюбопитство,но сазадълженисамо да ги приемат.И апостолитебили изпратениза това, за дапредадаткаквото сачули без даприбавятнищо от себеси, за даможем накрая иние даповярваме. ВКого даповярваме? ВНеговото име.Не енеобходимода изследвамесъщността Му,но да вярвамев името Мупонеже и то творилочудеса. Вимето на ИсусХристосказва Петър стании ходи. (Деян. 3:6). Итова изисквавяра и нищоне трябва дасе постига сразума (logismw katagabein).

Въввсичкитенароди, откоито сте ивиепризовани отИсуса Христа (ст.6). Какво етова? Нима Павелепроповядвална всичкинароди? От посланиетокъмРимлянитестава ясно,че той е обиколил(страните) отЕрусалим до Илирик иоттукдостигнал докрайнитепредели насвета. Но дажеи да не е билпри всичкинародиказаното отнего не елъжа защототой говори несамо за себеси, но и задванадесеттеапостоли и завсички благовестващисловото следтях. Впрочем,не трябва дасмятаме тезидуми заспорни и поотношение насамия Павелако имаме впредвиднеговотоусърдие итова, че и следсвоята смърттой не преставадапроповядвапо цялатавселена. Забележисъщо какПавел превъзнасядара (наапостолството)и показванеговотовеличие ипревъзходствопред предишните(старозаветни).Акостарозаветнитеобещания билиза един народто това (апостолството)привлякло земятаи морето. Неоставяй безвнимание итова, колкодалеч едушата на Павелот всяка ласкателство.Отправяйкисловото сикъм римляните,които сенамираликато че навърха нацелия свят,той не имдава никаквопреимуществопред другитенароди и,макар тогава теда властвалиигосподствали,Павел не казва,че те иматнякакво преимуществои в духовноотношение. Нокакто ние проповядвамена всичкинароди, пишетой, така проповядвамеи на вас, скоето гипоставянаравно съсскитите итраките; аако не е искалда каже товаби билоизлишно даприбавя вКогото и вие<astyle=’mso-footnote-id:ftn12′ href=“#_ftn12″ name=“_ftnref12″ title=““>[12]. Тойправи това,за да може дасмири тяхнотовисокомерие,да смири горделивосттана ума им и даги научи дасе отнасят сдругите катос равни.

Зарадитова иприбавядумитемежду коитосте и вие призваниот ИсусаХриста т.е., скоито сенамирате ивие. Не казал,че Христос идруги епризовалзаедно с вас,че Той ви епризовалзаедно сдругите. Аков Христосняма нито робнитосвободен[13]и даже повече– нито царнитопростолюдието и вие такасте призовани,а не сте дошлисами.

Довсички в Рим,които савъзлюбени отБога,призовани да бъдатсветии;благодат имир да бъдатна вас отБога нашияОтец иГоспода ИсусХриста (ст.7). Вижколко често Павелупотребяватази дума –  призованиказва, призованза апостол, вНего също ивие сте призовани,всички в Римпризовани.Той правитова не зарадимногословието,но желаеотново данапомни наримляните заБожиетоблагодеяние.Понеже междувярващите вероятноимало ипрефекти, иконсули (upatwn; Ben. Consulares), ибедни, ипростолюдиетопремахвайкинеравенствотов чиновететой всичкоприписва наедното повикване.Ако и робитеи свободнитеимат пълнообщение въввсичконеобходимо идуховно като:Божияталюбов,призванието,благовестието,утвърждаването,мирът, освещениетои т.н. то не били билокрайнобезумно даразделямеспоредземното делениетези, коитоБог есъединил и енаправилравни позначение? Защото,наистина,апостола още всамотоначалоотхвърлятози лютнедъг инасочваримлянитекъмсмиреномъдрие,което е майкана всичкиблага. Смиреномъдриетоправелопо-добри иробитеучейки ги, черобствотоняма да импричинивреда ако иматистинскатасвобода игосподаритеводело доумереноствразумявайкиги, че няманикакваполза отсвободатаако нямасъвършенствов делата навярата. А зада повярваш,че Павелправи това нес намерениеда слее исмеси всички,а напротив, четой познавалпо-добърначин даразличава,обърнивнимание натова, че тойне написал просто:до всички безизключение вРим, но с ограничение:възлюбениот Бога.  Ето найдоброторазграничение,което яснопоказваоткъдепроизлизаосвещението.

4. Итака откъдеименно еосвещението?От любовта.Казвайки –  възлюбени,веднагаприбавя: призованида бъдатсветии,показвайки,че източникана всички благаза нас елюбовта; асветии тойнарича всичкивярващи. Благодати мир. О,приветствиеносещобезчислениблага! Негоименно иХристосзаповядал наапостолитеда произнасятпърво когатовлизат внякой дом (Лк.10:5). Затова иПавел винагизапочва такат.е. с тезидуми: благодати мир. Христоссложил край нена малкавражда, но натежка, многообразнаипродължителна(toikilon kai tantodapon) ипри товаунищожавайкия не чрезнашитеусилия, носъс Своятаблагодат. Ипонежелюбовтадарявалаблагодат, аблагодатта даваламир, тоапостола,добавяйки гикъм своетоприветствиеименно в тозиред се молиза непрекъснатои ненарушимо пребъдване(в любовта,благодатта имира), за да несе разразиотново другавойна и молиДарителя даги запазинепокътнатиказвайки: благодати мир от Бога нашияОтца и ГосподаИсус Христос.Значипредлога от(apo)се отнася къмОтца и Сина, атова еравнозначнона израза – отНего[14] (ex su).Апостола неказва:благодат имир от Бога Отцачрез (dia) нашияГоспод ИсусХристос, ноказва от (apo)Бога нашия Отеци ГосподаИсус Христос.О, каква силаима Божияталюбов!Враговете и отхвърленитеизведнъж станалисветии исинове.Апостолът,наричайкиБога Отец, гипредставилкато синове,а когато гинаричасиновеоткрива цялосъкровище отблага. И такада непреставамеда живеемживотдостоен задара, съблюдавайкимира исвятостта.Останалитепочести савременни,преминаващис настоящия животи се продаватза пари затоваза тях можемда кажем, чене са почести,но само сенаричат така,получавайкисвоетонаименованиеот пищнитедрехи и отласкателствотона обкръжаващитехора. А дарътнаосвещениетои осиновлението,който се даваот Бога не сеунищожавазаедно съссмъртта, но итук ни правизнаменити ини придружавав бъдещияживот. Този,който имаосиновлениетои щателнопази дара насвятостта емногопо-славен и по-блаженот увенчанияс диадема иоблечения с порфир;даже внастоящияживот той сенаслаждавана съвършеноспокойствие,на настоящитеблаги надежди,няма никаквапричина за страхи безпокойствои се ползваот непрестаннарадост.Веселието ирадостта седават не отвеличието навластта, не отизобилиетона парите, не отвеличинатанамогъществото,не от силатана тялото, не отразкоша натрапезата, неот пищносттана дрехите ине от някое другоот човешкитепреимущества,но само от духовнотосъвършенствои добратасъвест. И така,който имачиста съвестмакар да еоблечен вдрипи и да себори с гладавсе пак живееразкошно;  така итози, който съзнавазлото в себеси макар и дапритежававсичкибогатствабива найнещастния отвсички.Затова и Павелмакар даживеел впостоянен  глад инесгодамакар и всекиден да сеизлагал наудари все паксе радвал свеселие по-голямоот това насъвременнитецаре. Ахав,макар и дацарувал и дасе наслаждавалнаразнообразнипредмети наразкоша,когатоизвършилсвоя грях стенели скърбял, алицето мувехнелокакто предигреха така ислед него. Итака, акожелаем да се наслаждавамена радост тонека предивсичко даизбягвамепорока и даследвамедобродетелите,защото иначене е възможнода намеримрадосттадаже и дадостигнем доцарскияпрестол.Затова иПавел казва аплодът наДуха е любов,радост и т.н.(Гал. 5:22). Нека даотгледаметози плод всебе си, за даможем да сенаслаждавамена радостта ида достигнемдо бъдещотоцарство чрезблагодатта ичовеколюбиетона нашияГоспод ИсусХристос, наКогото дабъде славазаедно с Отцаи Святия Духсега и завинагии во векивеков. Амин.

 


[1] ВПротестантскияпревод (1940) еизползванадумата“слуга”.По-буквалнияизраз, “роб”използван отЙоанЗлатоустможе да се намеривЦариградския(1971) иПравославния(1992) преводи.Така и понататък втази беседаотносносъщата дума –б.пр.

[2] Товаизречение еважно, защотопоказва убеденосттана Златоуст вавторствотона Павел относнопосланиетокъм евреите.Едва ли е нужнода се каже, чепричините заизпусканетона павловотоиме са изцялоспекулативникакто и че енапълновъзможнопосланиетода не енаписано отПавел.

[3] сравниЕвреи 5:11

[4] или не самов един смисъл

[5] oikonomiaj, т.е.скриванетона Неговатаслава при въплащението

[6]Забележителное, че в НовияЗаветапостолитенаричаттялото отвярващите“светии,” но никъдене използваттози израз засебе си илиедин на друг.В по-късновреме тялотона вярващитепреобърналокомплиментаи свързалотермина сапостолите,новозаветнитеписатели,църковнитеОтци и единпо-голям бройхристияниповече илипо-малкоотличили сесъс своетознание илисвятост.Повечетохристиянинамираттитлата по-подходящаза първитедва класаотколкото запоследнитедва.

[7] Автораотново сепридържа къмбуквалните гръцкидуми “призванзаблаговестиетона Бога”. ВПротестантския(1940) иЦариградския(1871) преводи садобавенидумите “дапроповядва” –б.пр.

[8] Коетоотците учели,че е тип наХристос. Виж напр.Тертулиан,Апология

[9] ТакаспоредПравославния(1992),Цариградския(1971), Съвременен(2004) и Верен (2002)преводи.Протестантскотоиздание (1940)добавяизраза “това,което казвам,”а Библейскообщество (2000)“Този, за Коготоказвам” – б. пр.

[10]Йоан Златоустотново сепридържа къмпо-буквалнотозначение нагръцкиятекст – б. пр.

[11]Предполагаемадалечнапрепраткакъм Лука 8:10 илиДеян. 19:10

[12]Изразът еважен и поотношение наедин другвъпросширокодебатиранмеждумодерните учени– дали вримската църквасапреобладавалиюдеите илиезичниците?Изказът наПавел силноподкрепяразбиранетона думите tae qnh езичницитекатопротивоположнина юдеите.Ако това еправилнияизраз заеднос en oijesteизглеждаубедителноговори вполза на преобладаващияезичскихарактер наримскатаобщина

[13] сравни Гал.3:28

[14]Виж напримерсв. Василий de Spiritu Sancto,гл. 2, 4. и 5. Св. Златосутспори срещузлоупотребатана арианитес 1 Кор. 8:6 кактоправи в целияпасаж