ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРОТЕСТАНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ

9. ВЪЗНИКВАНЕ, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И РАЗВИТИЕ НА ПРОТЕСТАНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ (пълна версия PDF)

Оригинално заглавие: „Кратко въведение в историята на Християнската църква“
Автор: П-р Димитър М. Митев Публикувано с разрешение

Началото на евангелското дело у нас е 1844 г., когато д-р Елайас Ригс проявява жив интерес към българите. Началото на протестанстката активност в България е през 1857 г., когато у нас пристигат мисионерите д-р Уесли Претиман, д-р Алберт Лонг, д-р Сайръс Хамлин и Чарлз Морз. Техните намерения били да подпомогнат православната църква в просвещаването на българския народ в истините на Св. Писание и приобщаването му към европейската култура, и в разпространение на Евангелието на български език. Обаче недоверието и фанатизмът на православното духовенство подтикнали мисионерите към създаване на самостойни църковни протестантски български общества. След като мисионерската работа се разширява, Конгрешанският и Методисткият борд решават да работят – методистите – в Северна България, а конгрешаните – в Южна България.

Д-р Лонг и д-р Претиман се установяват първоначално в Шумен, а после в Търново, където откриват първите служби на български език. Постепенно се открояват три мисионерски центъра: Шумен, Търново и Тулча.

Д-р С. Хамлин и Чарлз Морз работят в Южна България, където се обособяват също три мисионерски средища: Одрин, Стара Загора и Пловдив.

Смята се, че Гаврил Илиев Цветанов (1822-1909) е първият евангелист, а по-късно евангелски пастир в България.

Първата евангелска църква в Южна България е основана в Банско през 1871 г.

Първата методистка църква в Северна България е създадена в Търново, после в Свищов, Ловеч и др.

В 1871 г. в Самоков е отворено евангелско училище, което през 1926 г. прераства в Американски колеж. Същият се премества в София през 1928 г., а в Самоков е отворена през 1931 г. евангелска семинария. При всяка църква съществуват неделни училища за деца, и катехизически училища за възрастни. От 1896 до 1948 г. са провеждани и летни библейски училища. Създадени са и младежки християнски дружества, женски дружества и пр.

Първите протестанти развили голяма просветна дейност. Те издават брошури и книги с религиозно съдържание. Те издали за пръв път в. “ЗОРНИЦА”. В 1871 г. от печат излязла за пръв път Библията на новобългарски език – протестантско издание. Заслуга за това имали: д-р Лонг, д-р Ригс, Константин Фотинов, Христодул Костович-Сичан Николов и Петко Славейков.

От самото начало на възникване на евангелските църкви в България и винаги след това Българската православна църква е имала към тях негативно отношение, което се е изразявало в гонения, клеветническа пропаганда, доноси срещу евангелисти, пречки за разширяване на влиянието им и пр.

През 1909 г. е учреден Съюз на Обединените Евангелски църкви в България, в който първоначално влизат Конгрешанската, Методистката и Баптистката, а през 1935 г. и Петдесятната църква. От 1898 г. до 1948 г. съществува т.н. религиозен представител, т.е. човек, който осъществява връзката между евангелските църкви от всички деноминации и Министерството на външните работи и Дирекцията по вероизповеданията.

След 1944 г. започва трудно време за евангелистите в България. През 1948 г. са арестувани и по-късно осъдени като “шпиони” много евангелски пастири, други са интернирани, глобявани. Целта на комунистите е била да унищожат евангелизма в България. Средствата за това са били: уволнения, гонения, интернирвания, затвор, забрана на религиозното възпитание на децата и пр.

Към 1989 г. в България има общо ок. 125 евангелски църкви, обслужвани от 125 пастири или проповедници. Вярващите се ок. 20000 души, и още ок. 5000 са членове на нерегистрирани църкви.

През 1993 г. са възстановени ОБЕДИНЕНИ ЕВАНГЕЛСКИ ЦЪРКВИ, в който се включват: методисти, конгрешани, баптисти, петдесятни и Божията църква.

Обединени Евангелски църкви членуват в Световния Евангелски алианс. Методистката църква е член на Световния Съвет на църквите, а Петдесятната и Баптистката – на КЕК.

Понастоящем всички протестанти в България наброяват ок. 120000 души. Регистрирани са ок. 1500 църкви с ок. 1100 пастири и проповедници.

9.1. Българска методистка епископална църква.

През 1857 г. по предложение на директора на Робърт Колеж д-р Сайръс Хамлин, в България пристигат мисионерите д-р Албърт Лонг и д-р Уесли Претиман със семействата си. В Шумен те изучават български език. През 1859 г. към тях се присъединява и п-р Флокен, който по-късно работи в Русе.

В 1859 г. д-р Лонг, придружен от Гаврил Илиев, основава в старопрестолно Търново първата евангелска методистка църква в България. През 1874 г. в Русе е организиран библейски курс, който подготвя проповедници за новооснованите църкви в Русе, Свищов, Шумен, Ботевград, Ловеч, Плевен и др. Две години по-късно пак в Русе се провежда годишна конференция, която се счита за начало на организирана дейност в страната. Църквата в София е основана през 1899 г.

Известни методистки пастири са: Гаврил Илиев, Цветан Цветанов, Гаврил Цветанов, Илия Яков Илиев, Налбантски, Спас Милошев, Симеон Попов, Здравко Безлов и др.

Методистите издават: сп. “ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ”, и в. “СВЕТИЛНИК„.

Методистката църква признава две тайнства: Господна вечеря и водно кръщение, което се извършва върху деца. Приема за свое верую Апостолския символ на вярата.

Методистките църкви в България са обединени в съюз, ръководен от суперинтендант, който е подчинен на епископ със седалище в Швейцария.

През тоталитарно време методистките църкви една след друга биват затворени и към края на 1992 г. методистите в България наброяват около 300 души и 3 църкви. След 1989 г. методизмът наново процъфтява. Днес стожери на методизма са църквите в Русе, Шумен, София и Варна. Наново възстановени са много от закритите някога църкви. Ежегодно се провежда Годишна конференция и различни образователни и др. семинари и курсове.

В Шумен е открита Медицинска евангелска клиника. Варненската църква, в която има малък орган, организира периодични музикални и културни прояви.

Методистите днес наброяват ок. 2000 души.

9.2. Българска евангелска съборна (конгрешанска) църква.

Основата на конгрешанството в Южна България е поставена от американския конгрешански мисионер (конгрешанството в САЩ произлиза от английския конгрегационализъм) д-р Сайръс Хамлин.

Първата евангелска конгрешанска църква е основана през 1868 г. в Банско. През 1874 г. са основани църквите в Меричлери и в Ямбол. В църквите се провеждат редовно събрания, изповеди, молитви и събирания по домовете. Набляга се на пеенето като важна част от богослужението. През 1886 г. южнобългарските църкви са вече осем с 553 члена.

В 1888 г. в Пазарджик е основан Съюзът на Евангелските Съборни църкви, обединяващ всички евангелски църкви и общества в Южна България. През 1889 г. е изградена Първа евангелска църква в София. През 1900 г. в Пловдив е построена най-голямата доскоро евангелска църква на Балканския полуостров.Така през 1872 г. в Южна България има вече към 100 конгрешани, през 1890 – към 3000 души и около 17 пастори, а през 30-те години на ХХ в. – ок. 4000 души членове.

Конгрешаните издават вестниците “ЗОРНИЦА”, “ВЪЗДЪРЖАТЕЛ“ и „ДЕТЕВОДИТЕЛ„.

Най-известните пастири на конгрешанските църкви са: Марко Попов, Павел Мишков, Ламбри Мишков, Димитър Фурнаджиев и др. Първият председател на Съборните църкви след 1989 г. е п-р д-р Христо Куличев.

Основни конгрешански църкви в страната са в: София, Пловдив, Панагюрище, Пазарджик, Ямбол, Сливен, Асеновград, Самоков, Хасково, Банско, Велинград и др.

Конгрешанската църква признава две тайнства – Господна вечеря и водно кръщение, до което биват допускани и деца. Изповядва Апостолския символ на вярата.

През тоталитарно време конгрешанските църкви не само оцеляват, но и се увеличават числено, макар и относително.

Понастоящем конгрешаните у нас наброяват ок. 5000 души.

9.3. Евангелска баптистка църква.

Началото на баптизма в Сев. България е към 1880 г.в Добруджа, Тулча, дето проповядвали германски баптистки мисионери, а също така и руски мисионери-библейски книжари.

Яков Клундт и Мартин Херингер – мисионери-книжари в Лом и Скопие, проповядвали в Казанлък през 1875 г., в резултат на което някои вярващи-конгрешани се покръстили и станали баптисти. Така била основана първата баптистка църква в Южна България. Първата баптистка църква в Северна България била основана през 1880 г. в Русе от Йохан Каргел, пастир на немската баптистка църква в Петербург и известен мисионер и писател (автор на книгата “СКИНИЯТА”). По-късно баптистки църкви са основани в Лом, София (1899 г.), Варна и др.

Съюзът на Евангелските Баптистки църкви е образуван през 1908 г.

В баптистките църкви се признават две тайнства – Господна вечеря и водно кръщение, до което биват допускани само новородени вярващи.

Катехизисът на Баптистките църкви винаги е бил Апостолския символ на вярата.

Баптистите издават вестник “ЕВАНГЕЛИСТ“ и сп. „БРАТСКО СЛОВО„.

До 1944 г. Съюзът на баптистите в България има ок. 1500 членове. През тоталитарно време баптистките църкви силно оредяват. Намалява и посещаемостта. Броят на членовете спада до ок. 700.

По-известни пастири са: Сава Лечев, Спас Райчев, Павел Мишков, Евгени Герасименко, Атанас Георгиев, Карл Грабайн, Никола Михайлов, Христо Нейчев, Трифон Димитров, Петър Минков, Георги Васов, Георги Тодоров, Йордан Господинов, Теодор Ангелов и др.

По-важни църкви са София, Варна, Лом, Сандански, Пловдив, Петрич, Монтана, Казанлък, Русе, Перник и др.

След 1989 г. се забелязва оживление и днес баптистите в България наброяват към 2800 души.

9.4. Евангелски Петдесятни църкви.

В България петдесятното учение е донесено от руските пастири-мисионери Иван Воронаев и Дионисий Заплишни. Те основават в Бургас през 1920 г. първата евангелска петдесятна църква в България. За кратко време петдесятното съживление проникнало в много градове и села на Южна и Северна България, гдето и били създадени църкви.

През 1928 г. от п-р Николай Николов бил учреден Съюзът на Евангелските Петдесятни църкви в България. До 1944 г. петдесятниците представляват най-голямото протестантско движение в България – ок. 6000 души.

Известни пионери и водачи на петдесятното движение в България са били: Павел Рахнев, Георги Чернев, дядо Йончо Хинков-Пророка, Васил Цачев, Костадин Томов, Йончо Дрянов, Ангел Динов, Иван Зарев, Харалан и Ладин Попови, Иван Ялъмов, Никола Стефанов, Едуард Куриян, Асен Пейчев, Павел Гурбалов, Георги Тодоров, Димитър Русинов и др.

Петдесятното учение е основано на цялото Свещено Писание. Приоритет имат доктрините за: спасението, новорождението, кръщението със Святия Дух, освещението, изцеление на тялото, дарбите на Святия Дух и второто идване на Господ Исус Христос.

Признават се двете тайнства – Господна вечеря и водно кръщение, до които се допускат само новородени хора.

Петдесятниците издават списанията “БЛАГОВЕСТИТЕЛ”, “ПЕТДЕСЯТНИ ВЕСТИ”, “НАШАТА НАДЕЖДА„.

През тоталитарно време петдесятните църкви в България не само, че не намаляват, но и се увеличават, за да достигнат към края на 1989 г. към 100 църкви с около 15,000 души членове. Към края на 2003 г. църквите наброяват 550 с около 160 пастири и проповедници. Общата членска маса на петдесятното движение е към 40,000 души.

9.5. Божията църква.

През 1928 г. от Петдесятното движение се отделя една голяма група петдесятни вярващи, предимно от Централна Северна и Северозападна България. Дълги години те са наричани “тинчевисти” по името на техния ръководител, Стоян Тинчев (1880-1965), който отначало бил методист и библейски книжар.

Причината за отделянето е нежеланието на тази група от вярващи начело с техния лидер да влязат в учредяващия се по това време Съюз на Евангелските Петдесятни църкви в България. Стоян Тинчев е убеден, че всяка организация и организиран начин на църковен живот е “човешко усилие”, което не е угодно на Бога, и което според него “спира благодатта и изопачава истината”.

Всъщност, до учредяването на СЕПЦ, инциирано и извършено от П-р Н. Николов, петдесятното съживление в България вече осем години “буксува” на едно място, изражда се в погрешни небиблейски практики, изпада в крайни и небиблейски учения, буквално се разпада пред очите на останалите традиционни евангелски изповедания. И това се случва, както поради неумелото ръководство от страна на руските мисионери, тъй и поради неподготвеността на първите петдесятни лидери – българи. Учредяването на СЕПЦ от Н. Николов цели именно изцеляване на църквите, излизане от духовната криза, туряне в ред на недовършеното. Именно последното не е желаел Стоян Тинчев, тъй като е бил убеден в “правотата” на първото.

Това прави „тинчевистите” да се отличават от останалите евангелисти по:

* крайните си разбирания,

* твърдението, че който не говори на чужд духовен език, не е спасен;

* разбирането им за пълна божествена предопределеност,

* миенето на краката при Господна вечеря,

* носенето на забрадки от жените,

* мъжете да си остригват главите и да носят мустаци,

* отказа да подават ръка на някой, който не е от тяхното общество,

* че само те са Божий народ,

* че отказват воинска клетва и носене на оръжие,

* че кръщават повторно такива вярващи, които преди това са били кръстени в Евангелска църква,

и пр.

Нежеланието им да се регистрират води до големи и продължителни конфликти с комунистическата власт. Те обаче устояват на гоненията и не само че не намаляват числено, но и относително се умножават.

Те изповядват двете тайнства – Господна вечеря и водно кръщение.

Богослуженията представляват продължително пеене на самобитни песни с фолклорна мелодика, изказване на пророчества, говорене на език и тълкуване на език, продължителен коментар на някоя или някои от вече изпятите песни, незадължителен прочит от св. Писание, и понякога проповед върху прочита. Ако посланието на пророка и на проповедника се разминават, то предимството е на страната на пророка, и пр. Съгрешилите или общувалите с вярващи от други църкви, за назидание се отстраняват от общение със светиите, докато не се покаят и не преодолеят гордостта си.

Тинчевистите свикват ежегодно нерегламентирани и импровизирани събори, на които присъстват стотици вярващи отвсякъде. Помежду им цари разбирателство, любов и желание да служат на Бога ревностно, така “както са го приели първоначално”.

Трудно е да се каже, че те имат йерархия, тъй като и ръкоположенията им са самобитни. Те признават две св. степени – дякон и презвитер, като преминаването на първата към втората е невъзможно.

По-известните служители са: дядо Стоян Тинчев – основоположник, апостол и пророк; баба Стефана Тинчева – пророчица, Димитър Славянски (Панков), Димитър Чомаковски, Павел Ризов, дядо Йото Етрополски, Стефан Аврамов, Георги Шаранков, Дженко Митов, Георги Врачански, Иван Колев, Иван Георгиев, Исус Пенчев, Васил Еленков, Борис Игнатов, Павел Игнатов и др.

По-големи общества са София, Плевен, Етрополе, Ботевград, Лом, Левски, Русе и др.

9.5.1. Българска Божия църква.

Коренен прелом в доктриналното им мислене и в разбираният им настъпиха след като начело на това движение застана софийският лидер п-р Павел Игнатов. Първо бе възприето наименованието “Българска Божия църква”. Под негово ръководство Българска Божия църква се освободи от крайности, фанатизъм, невежество и самоизолация, и зае достойно място сред българския евангелизъм и в световен мащаб, тъй като Павел Игнатов въведе ББЦ в членство в Световните Божии църкви, както и в Българския Евангелски алианс (ОЕЦ). Дейността на ББЦ се разпростря в цялата страна. Към края на 1995 г. членовете на това движение наброяват около 10,000 души в цялата страна, обединени в 200 местни църкви, и обслужвани от ок. 180 дякони и презвитери.

9.5.2. Обединена Божия църква.

В началото на 1992 г. софийският презвитер Васил Еленков (Чорлевски) се отдели от ББЦ заедно с голяма група съмишленици, като учреди Обединена Божия църква, която развива широкомащабна дейност в страната. По-големи църкви са в София, Русе, Ямбол, Берковица, Монтана, Стара Загора, Пловдив, Сливен, Бургас и др. По собствени данни ОБЦ има ок. 5000 души членове, обединени в ок. 100 местни църкви и обслужвани от ок. 100 пастири и проповедници.

ОБЦ се ползва със статут на асоцииран член на ОЕЦ.

Между ББЦ и ОБЦ няма доктринални различия.

Характерно за Българска Божия църква и особено за Обединена Божия църква е, че те приютиха при себе си множество нови, харизматични общества, на които неправомерно бяха отказани регистрации, като напр., Васан, Витлеем, Рема, Живот на вяра, Слово на живот, Воини на Христа, Емануил и др.

9.6. Независими евангелски църкви.

След 1989 г. в страната възникнаха и бяха няколко независими религиозни общества, някои от които с петдесятна насоченост.

9.6.1. Блага вест.

Църква “Блага вест” с ръководител п-р Людмил Ятански е една съвременна евангелска църква с петдесятно-харизматичен цвят. Църквата има поделения в Плевен, Шумен, Стражица, Габрово и др. Църквата влиза в ОЕЦ през 2006 г.

9.6.2. Сион.

Църква „Сион„, която има петдесятно-харизматична насоченост, има седалището си в Стара Загора и се ръководи от п-р Димитър Димитров. Тя има ок. 30 общества в десетина села и градове в Старозагорски, Сливенски и Великотърновски регион. Църквата влиза в ОЕЦ през 2006 г.

9.6.3. Шалом.

„Христова Евангелска църква Шалом“ – Ловеч, с подчертана харизматично-петдесятна окраска, се ръководи от п-р Георги Михайлов, и има ок. 15 свои поделения предимно в Северна България. Църквата влиза в ОЕЦ през 2006 г.

9.6.4. Божия сила.

Църква „Божия сила“ в гр. Елин Пелин се ръководи от п-р Николай Василев.

9.7. Свободни братя.

Тази евангелска група произлиза от Баптистките църкви в България.

Основател е Спас Стефанов – библейски книжар при Американското библейско дружество, който през 1903 г. се отделя от баптистката църква. Тази група е позната на Запад като “Плимутски братя” (в англоговорящите страни) или като “Братско събрание” (в немскоговорящите страни). През 1910 г. той започва редовни богослужения в София.

Движението е сродно с баптизма:

* практикува кръщаване на възрастни хора,

* изповядва същите разбирания относно Библията и християнските истини.

Разликата е, че няма платени пастири или проповедници. В църквата няма йерархия. Всеки, който е посветен Богу има право да ръководи. Жените нямат право да служат в църквата. Всяка неделя се отслужва Господна вечеря.

Още в началото Сп. Стефанов започва да издава сп. „ДУХОВНО СЛОВО„.

След смъртта на Сп. Стефанов през 1956 г. църквата се ръководи от Стефан Стефанов.

След 1944 г. списанието е забранено.

След 1991 г. църквата е регистрирана като Сдружение “Свободни Евангелски събрания“ с ръководители Георги Ръсовски и Петър Шопов. Възобновено е издаването на сп. „ДУХОВНО СЛОВО“ и на ежегодния стенен „ХРИСТИЯНСКИ КАЛЕНДАР„.

Числеността на църквата в страната е ок. 100 души. Групи има в София, Пловдив, Хасково, Асеновград, Любимец и др.

9.8. Адвентисти от седмия ден

Българският адвентизъм е свързан исторически и доктринално с адвентизма в света, като е член и на Генералната конференция на Адвентистите от седмия ден. Името идва от лат. дума „адвентус„, т.е. „очакване, очаквам„.

Началото било поставено с основаването на първата адвентна църква в Русе (всред немската колония в града) в 1890 г. от немски мисионери, дошли от Крим и заселили се в Добруджа. Яков Гримберг се приема като основател. После били основани църкви в Своге, Търговище, София (1911), Габрово (1914), Шумен (1921), Марна (1924), Пловдив (1923), Сливен (1928), Казанлък (1931), Горна Оряховица (1931), Бургас (1931), В. Търново (1990), Стара Загора и др. и др. Понастоящем в страната има ок. 80 църкви и към 35 по-малки групи, обслужвани от 50 пастири и проповедници.

Адвентистите признават Библията за единствена основа за вяра и живот. Те поставят ударение на пазенето на старозаветния Закон и на съботата, която свързват с трикратната ангелска вест в Откр. 14:7-12. Също така се опитват с точност да определят времето на Второто Христово идване. Вместо неделята, те празнуват съботата (оттам и наименованието им “съботяни”).

Съюзът на Адвентистите от седмия ден е учреден през 1918 г.

По-известни пастири са: Стефан Константинов, Коста Възвъзов, Борис Бонев, Васил Иванов, Андрей Георгиев, Димитър Киров, Христо Киров, Белчо Тотев, Борис Кирилов, Диньо Харбов и др.

Отношението на адвентистите към останалите изповедания е критично, като те са считани за “църкви-блудници, които носят белега на звера (неделята)”.

Основни моменти във вероучението им:

* Бог е Троичен,

* Исус Христос е Божий Син и Богочовек,

* Благодатта се получава и чрез дела,

* Второто пришествие ще постави началото на 1000 г. Царство на небето за праведните,

* Мъртвите грешници няма да възкръснат, а живите грешници ще бъдат унищожени,

* На Страшния съд грешниците, заедно с дявола, ще бъдат завинаги унищожени,

* Душата не е безсмъртна,

* Спасението изисква покаяние, изповядване на греха, вяра в Христос и освещение,

* Само адвентистите ще се спасят, защото спазват съботата,

* Кръщението е само за възрастни, а новите членове, които идват от др. Църкви трябва още веднъж да се кръстят.

За адвентистите е характерен пацифизмът, вегетарианството, отказ от алкохол, кафе.

През тоталитарно време адвентните църкви относително са се увеличавали. Към 1995 г. адвентистите в България наброяват около 7000 души.

9.8.1. Адвентисти-реформатори.

В България съществува и друго подразделение на адвентистите – т.н. адвентисти-реформатори.

Това движение се появява през 1924 г., първоначално в Шумен, а после и в Габрово и в София. В София основават благотворително дружество „ПАЗИТЕЛ НА ИСТИНАТА”.

Характерно за тази група е, че те се смятат за истински пазители на адвентното учение, отказват се напълно от месна храна, мляко и кафе, водят умерен сексуален живот. Те са пълни пацифисти. Отличават се с краен фанатизъм.

Това движение е член на Генералната конференция на Адвентистите от седмия ден – реформатори.

Общества имат в Пловдив, Плевен, Златарица (В. Търновско), Джулюница (В. Търновско), Сандрово (Русенско), Генерал Тошево, Варна, Русе, Ловеч и др.

9.9. Лутеранска църква.

За пръв път в България Лутеранска църква е създадена в Русе през 1894 г. Под името “Немско-евангелска община„. Тя развива дейност в няколко града в Румъния и в България. В Русе е основан и Немски Евангелски институт. Лутеранска църква е създадена и в с. Бърдарски геран (Плевенско), където до Втората световна война живеят немски семейства. През 1886 г. Лутеранска църква е образувана и в София с подкрепата на княз Александър І Батенберг (1857-1893), като изгражда свой храм на бул. “Дондуков”. Пръв проповедник е Алберт Кох.

През 1991 г. в София идват американски лутерани (от Усконсинския Евангелски Лутерански синод със седалище в Милуоки, САЩ, основан през 1850 г.), и организират лутеранска църква в кв. Лозенец. Ръководител е п-р Джон Ребки. Църквата развива активна издателска и социална дейност.

9.10. Новоапостолска църква.

Основана е през 1991 г. в София от група българи, начело с Асен Димов. На учредяването присъствуват представители на Виенския апостол, който отговаря за България, а именно епископите Ханс Гриман, Райнхард Паукнер и Йохан Брунер.

Новоапостолската църква в България има поделения в София (храмът се намира в кв. “Белите брези”), Бургас, Варна, Шумен, Ст. Загора и др.

Числото на вярващите е ок. 500-600 души, обслужвани от 10 свещеници и дякони. На всеки три месеца се провеждат семинари за обучение. Издават сп. „НАШЕТО СЕМЕЙСТВО„, което се разпространява безплатно.