Стефан Чурешки
След приемането ни в ЕС, в културно и религиозно отношение извън всичко друго, България ще трябва да отстоява и собствената си идентичност в една сложна утвърдена ценностна палитра, базираща се на християнската философия.
На Запад целият обществен процес преминава през християнската философия и дори когато не говорят директно на религиозен език, хората там ползват понятия и представи, които изхождат от тяхната религия. Религиозните институции на Европа, макар да не са поддържани от държавата, разполагат с много сериозен финансов и интелектуален ресурс, който им позволява да разгръщат активна дейност. Религиозните училища в Европа са със солиден престиж, издателската им дейност е на много високо равнище, а образованието е съчетано с представите и усилията на църквите да християнизират колкото се може по-пълно и по-всеобхватно съзнанието на европееца.
Разбира се, и в Европа е налице атеизъм, далекоизточната мистика и там си пробива път, а традиционното християнство е в позиция на догонващо някои явления от модерността. Но философията на обществото като цяло е християнска, а сътрудничеството между религиозни институции, държавни учреждения и частни лица е на много добро равнище.
Ето защо православието ще трябва да си пробива път и да се утвърждава в една консервативна среда, където съюзът на парите, културата и религията е много силен. За да се вгради в тези условия, България или трябва да избере пътя на Гърция и да въведе задължително кръщелно свидетелство при назначаването на държавна работа, или Българската православна църква (БПЦ) да развие богословска и културна сила, чрез която да утвърди и да запази православната ни християнска идентичност на българи в националната и религиозна множественост на ЕС. Дали БПЦ ще успее да се справи и ще оправдае ли надеждите на обществото да бъде крепител на идентичността ни?
Известните ни досега факти от близката история на прехода представят твърде нерадостна картина и не вещаят добра перспектива. Какво говорят фактите? Че БПЦ стои изолирана от обществените явления. БПЦ не казва нищо за философията на демократичния преход, за това дали тази философия е християнска или не, тя не казва нищо за социално-икономическото състояние на българина и не взима отношение по политическия дебат, макар Църквата в България да е майка на политическото признаване на българите преди 130 години. БПЦ дори не прави опит да създаде алтернативна консервативна философия на либерализма, в която устоите на православието да бъдат защитени. За разлика от протестантството и римокатолицизма БПЦ няма своя икономическа теория, нито подобно на Руската православна църква е публикувала официална социална концепция. Ние не знаем какво мисли Църквата за модерното изкуство, за технологиите, за разпространяващия се в модерността хедонистичен материализъм, който в много отношения е по опасен за духовното състояние на човека от отминалия исторически материализъм на комунизма. Църквата не изказва становище за етническото и религиозното съжителство в България, нито проявява инициатива по националния въпрос на българите. Откъсването на БПЦ от реалния живот е факт.