Възможен ли е отпор на глобалните манипулации с децата и срещу децата ни, въпреки безумствата на държавата
„Изказване на адвокат Владимир Шейтанов, член на управителното тяло на „РОД“ на международната научна конференция „Социлното отнемане на деца – скритата война срещу семейството“
Тема: ТРЕТИ ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ КЪМ КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО
Темата за международно-правна регулация на правата на децата е многостранна и по същество – философски дълбока. Тя възникна като съпътстваща на голямата тема за съдбата на децата в съвременния свят. Децата на САЩ, Русия, Норвегия, Сирия, Сърбия, Албания, Афганистан, Ирак, Ливан и милиони други, продължават да са жертва на най-тежки престъпления – агресия, експлоатация и злоупотреба, тероризъм, дори военни престъпления и престъпления срещу мира и човечеството.
Тази тема е иманентно свързана с негативните тенденции в развитието на съвременното международно право /МП/. През последните 30-40 години МП все по-осезаемо напуска територията на съгласието и сътрудничеството между държавите и се превръща в оръжие за геостратегическо противопоставяне. Тази опасна тенденция получи специално внимание в речта на българския президент Румен Радев на 74 сесия на ОС/ООН. Потърпевшо е цялото човечество. Днес ние сме изправени пред опустошителното въздействие на тези процеси върху семейните отношения и в частност – върху съдбата на нашите деца.
Международно-правната база за защита правата на детето, начело с КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО от 1989 г. и трите факултативни протокола, се оказа неефективен инструментариум. Той доказа, че е неспособен да гарантира правото на живот на децата в щата Джорджия и Беслан, Норвегия, Сирия и Ливан. Правният инструментариум очевидно е неефективен. Приемането на нови и нови правни актове, които с лекота, без търсене на международна отговорност, се нарушават в световен мащаб, превръща кодификационния процес в самоцел.
Такъв е примерът и с Третия факултативен протокол към КПД относно процедурата по комуникиране, приет от ОС/ООН на 19.12.1011 г. и влязъл в сила на 08.02.2012 г.
България е страна-член по КПД и първите два протокола /Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография, Факултативен протокол към конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт/. Правителството има намерение да внесе в НС предложение за ратифициране и на Третия протокол.
Считам, че ратификацията на Третия протокол към КПД е ненужна и рискова стъпка. Защо?
1. За 7 години, Третият Факултативен Протокол е подписан само от 51 държави от общо 195 държави-членки на ООН или ¼ от всички държави-членки. От тези 51 страни, 45 са ратифицирали този протокол. Категорично, мнозинството от страните в света не са подписали и ратифицирали Протокола.
2. Нито са подписали и нито са ратифицирали Третия факултативен протокол такива водещи в икономическо и социално отношение страни като САЩ, Великобритания, Швеция, Норвегия, Холандия, Русия, Китай, Индия, Канада, Австралия ЮАР, Гърция, Чили, Иран, Саудитска Арабия, Естония, Латвия, Унгария, Чехия.
3. Подписали, но не са ратифицирали страни като Румъния, Сърбия, Полша, Литва, Австрия.
Тези обстоятелства едва ли са случайни и имат своите сериозни основания. Само ще напомня някои от адресите на груби нарушения на Конвенцията за закрила на детето и на двата факултативни протокола, от водещи страни в света:
1. О-в Ютьоя, Норвегия – 2011 г., Адерш Брайвик, убити 69 души, от които повечето деца.
2. Нютаун, Кънектикът, САЩ, 2012 г., убити 26 души, от които 20 деца.
3. Беслан, Северна Осетия, 2004 г., убити 344 души, от които 186 деца.
4. Дънблейн, Великобритания.
5. Порт Артър, Австралия.
6. Ел Пасо, САЩ.
7. Шарлотсвил, САЩ, – 2017 г.
8. Алепо, Сирия, – 2018 г.
9. Шиитска джамия, 2009 г. в Централен Пакистан, убити 24 души, от които 4 деца.
ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕЕФЕКТИВНОСТТА НА МКПД И ТРЕТИЯ ФАКУЛТАТИВЕН ПРОТОКОЛ:
1. Много ограничен кръг държави, които са обхванати от този протокол. Извън него остава повече от 2/3 от населението в света. Извън приложното поле остават такива общопризнати нарушители на детските права като САЩ, Норвегия, Швеция, Холандия, Китай, Индия и др., което намалява значително полезността от този регулатор.
2. Слабости на този международен договор, като международно-правен инструмент:
a. Международно-правен акт от неособено висок ранг разрушава фундаментални, устойчиви и общопризнати принципи на правото, като института на неедеспособността на непълнолетните деца, въвежда международна правосубектност на непълнолетни деца, руши конституционна и международна регулация на семейните отношения като противопоставя правата на родителите на правата на детето, и т.н.
b. Съдържа редица проблемни полета:
i. чл.5 на 3-тия ФП – право на непълнолетно дете, група деца или техни представители да изпращат сигнали за нарушение на техни права от страна на техните държави;
ii. чл.4 на 3-тия ФП – гарантиране анонимността за обществото на авторите на сигнали срещу – държави за нарушаване правата на детето;
iii. възможност за неограничено разширяване на предмета на действие на 3-тия ФП и навлизане в изключително спорни и полемични области, като детското правосъдие, ранно сексуално образование, административно извеждане на деца от семейството и др.;
iv. възможност за злоупотреби с правата на децата от техни настойници, приемни родители, НПО и др..
c. Невъзможно за изпълнение задължения от страна на децата, като субекти по 3-тия ФП;
i. изчерпване на всички правни средства за защита по вътрешното законодателство;
ii. преклузивен едногодишен срок на правото на жалба до Комитета за защита правата на детето.
d. На Комитета за защита правата на детето се придават нови наднационални функции в области, забранени с Конвенцията на ООН за закрила правата на детето. Той се превръща в международен механизъм за регулация на семейните отношения. Така, зад легитимните цели – контрол за спазване на Първия и Втория факултативни протоколи, се залагат и прикрити такива.
e. Той продължава да развива линията на противопоставяне правата на децата и легитимните и всепризнати права на родителите да отглеждат, образоват и възпитават своите деца.
3. Самият 3-ти факултативен протокол не предоставя солидни гаранции срещу злоупотреби с права от страна на държавата на родителите и дори от страна на други държави по конкретни правни казуси. В рамките на съществуващите международни инструменти за закрила правата на детето, през последните години се появиха правни институти със съмнителна международна легитимност като сексуализацията на децата от раждането до 18-години, детското правосъдие, изнасянето на деца извън семейството на съмнителни основания, допускането на НПО, в т.ч. и международни НПО, до събиране на чувствителна информация за децата и семейната среда, до взимане на съдбоносни решения за съдбата на детето по анонимни сигнали, до силно ограничаване на съдебния контрол в първите месеци на отнемане на детето, до лишаване на родителите да определят образованието и възпитанието на детето в детските градини и училищата.
В заключение, в качеството ми на експерт по МП, като български юрист-международник, категорично считам, че моята страна не трябва да ратифицира 3-тия ФП към Конвенцията на ООН по защита правата на детето, защото той влиза в противоречие с Конституцията на РБ, с основите на регулацията на семейните отношения в България и представлява опит за легитимиране на ролята на субекти на МП на деца, ненавършили пълнолетие и отваря широки възможности за злоупотреба с права на децата по материални или политически подбуди.
Изказването отразява личното мнение на автора и не ангажира никаква държавна институция.“