Румен Борджиев: Демонология с обяснения

Демоните и тяхното влияние

В Марк 9:14-29 четем за един измъчен баща, който беше чул, че нов равин в Израел е в състояние да освобождава мъчените от демони, и не се забави да потърси помощ от Исус за своя син. Логично е да си зададем въпроса има ли днес демони, съществуват ли тези зли сили, има ли ги нечистите духове, проявяват ли се някъде около нас, били ли сме свидетели на такова проявление и най-важното, какво трябва да бъде отношението ни като християни, какви права, отговорности и задължения Господ ни е дал?
Библията говори много за демоните, както в Стария, така и в Новия завет. Много пъти ни се казва, че при Исус бяха водени обладани хора и Той ги освобождаваше, като изгонваше нечистите духове.
Библията не ни дава достоверно заключение за произхода на демоните. Някои вярват, че това са падналите ангели, но не смятам, че това е така. За тях се казва, че те бяха изхвърлени от небето заедно с техния предводител Луцифер. За падналите ангели ни говори апостол Юда, в своето кратко послание. Той ни казва, че падналите ангели са затворени за съдния ден, докато за бесовете и демоните четем, че част от тях са свободни да действат на земята. И най-важното, никъде в Божието слово няма припокриване между паднали ангели от една страна, и зли сили, демони и бесове, от друга. Има различни предположения, но факта, че Божието слово не ни дава изрично обяснение, показва, че трябва да се задоволим с информацията, която ни е предоставена.
Библията ясно ни казва, че нечестивите духове са слуги на дявола, които изпълняват неговата воля. Но защо някои са затворени, а други действат в този свят не ни е обяснено. Знаем, обаче, че тяхното основно желание е да влизат в човешките тела и да ги обладават. Знаем също, че тяхната цел е да доминират над волята на човека и да объркват живота му, като смущават и живота на околните, какъвто беше случая със семейството на детето, чийто баща го доведе при Исус.
По време на Своето земно служение при всяка среща с нечисти духове Исус им заповядваше да напуснат човека. Той изгонваше всички онези, чието място не беше в личността, която сам Той беше сътворил. За Мария Магдалена се казва, че имаше 7 нечисти духа и още при първата си среща с Христос, Господ ги изгони и тя беше освободена.
Днес живеем във време на изключително засилена демонична активност. Наблюдаваме обаче неправилно разбиране за бесовските сили, което на свой ред води до неправилно отношение към тях.
Едно от тези неправилни схващания е пълното отричане на такива личности и на тяхното съществуване
Хората, които подкрепят това становище, обикновено са склонни да обобщат принципа на злото, което според тях е безлично. Зад проявленията на злото те не виждат личност с разум, чувства и воля. Онова, което откриваме на страниците на Писанието обаче е, че демоните демонстрират емоции и имат правото да решават или изпълняват заповеди, а това са проявления, характерни за личността. Ако ние отричаме съществуването на демоните, на практика губим битката с тях, защото не приемаме тяхното реално наличие сред нас. В резултат има голяма вероятност да бъдем атакувани и смущавани.
МНОГО Е ВАЖНО ДА ПРАВИМ РАЗЛИКА МЕЖДУ ОБЛАДАН ЧОВЕК И ТАКЪВ, КОЙТО Е ПОД ВЛИЯНИЕ на нечист дух.
Когато четем в Новия завет за гадаринеца, в който се бяха вселили хиляди бесове, е ясно, че става дума за човек, който беше обсебен. Той разкъсваше окови и вериги и хората не можеха да се справят с него.
От друга страна, Вариисус, за когото ни се говори в Деяния 13:6-11, никъде не се казва, че е бил обсебен или обладан, но Павел, пълен със Светия Дух, видя истината и каза: „Ти, пълен с лукавство, и коварство, сине дяволски...“ Няма случай в евангелията, в който Исус да критикува или да изисква нещо от човек, който е обсебен. Самият Павел, когато видя обсебеното момиче във Филипи, за което четем в Деяния 16:16-18, не ѝ каза нищо и не потърси лична отговорност, но изгони духа от нея.
В първия случай Вариисус не беше обсебен, а беше под въздействието на бесове, които бяха опорочили неговата душа и той имаше отговорността да престане да им се покорява, докато момичето във Филипи беше обладано от демон и имаше нужда да бъде освободена.
Изводът, който трябва да направим при съпоставяне на двата случая и респективно, двете категории хора, е, че е невъзможно да бъде изгонен от човека демон, в който няма такъв.
Някои вярващи виждат в характера на даден човек нещо нередно и започват да гонят от него демон, който не се намира там. Павел пише на Тимотей, че някои ще отстъпят от вярата. Апостолът не казва на своя любим ученик, че тези хора ще бъдат обладани, но че ще слушат и ще се покоряват на шепота на демоните, и това ще доведе до греховно поведение. Никъде в Библита и специално в Новия завет, няма описан случай на вярващ, покаян, новороден, кръстен човек, който да е бил обладан и да е било нужно да се гони от него демон. Дори и в посланията до седемте църкви в книгата Откровение никъде Духът на Господа не казва:  Изгонете нечистия дух от този или онзи човек, защото чрез демона в него църквата е осквернена или отстъпила. Исус апелира към личността на вярващите и търси отговорност за тяхното поведение.
Днес в църквите има много по-малко обладани хора отколкото някои предполагат, но много повече, които са под влияние на демони, понеже слушат техния шепот и отстъпват от вярата.
Словото прави ясна разлика между обсебен човек и такъв, който е под влияние на демони.
В първия случай две личности обитават в тялото на един човек. Тогава обсебеният е изцяло подвластен на демоничната личност, докато при втория случай, когато човек е само под влияние на демон, той все още има свободната воля и е негова отговорността, какво да бъде поведението му.
При обсебения човек има само един-единствен изход – някой друг да изгони духа от него, за да бъде освободен.
В 1 Коринтяни 5 глава Павел пише: „Един от вас е блудник и вие не правите нищо.“  Апостолът не казва: Изгонете нечистия дух, който е в него, а изгонете самия човек, защото той е отговорен за греховните си постъпки. За да се поправи, трябва да се откаже от влиянието на блудния дух.
Ако човек има язва, аритмия, болни бъбреци или други здравословни проблеми, които биха изисквали молитва за изцерение или намесата на медицински специалист, никой няма право да се опитва да гони от тялото или душата му нечист дух.
Докато човек самоволно съгрешава и това е видно в неговия характер, навици, поведение, желания, и се е поддал на нечистите помисли и вероятно е под въздействие на нечист дух, той носи отговорност да коригира живота си своевременно, а не да прехвърля отговорността за бесове и демони и да обвинява другите, че не могат да го освободят от тях.
Ако някой проявява сребролюбие, не се налага да се гони дух от него, а съгласно библейските принципи да бъде посъветван да коригира поведението си. Ако това касае нас самите, трябва да натиснем ралото и да обърнем на обратно всичко в нашата душа, за да се премахне от корен всеки порок, който се е загнездил в сърцата и живота ни.
Днес много, така наречени духовни служители, обикалят църквите и твърдят, че по време на богослужения са изгонили нечисти духове от 10, 20 или повече души. Въпросът е, коя Библия четат и какво християнство изповядват. Писанието ни съветва „да не бъдем деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение“, а да се придържаме към библейското учение.
Исус гонеше демони. Апостолите продължиха Неговото служение. Ние също сме получили тази власт съгласно думите на Исус в Марк 16:17 и носим отговорност да го правим в името на нашия Господ. Нека да бъдем Негови ученици чрез слово и пример, а не да се поддаваме на внушения, които не намират потвърждение в Библията.

1 comment for “Румен Борджиев: Демонология с обяснения

  1. Притеснително е, че вместо сериозни богословски позиции, евангелския вестникарски официоз публикува статии в стила на поп-публикации от поредицата Имаш ли въпроси? За една такава сериозна тематика е препоръчително да пишат богослови-практици, които са изгонили поне един демон в живота си. Иначе как да си обясним императивни оратории като:
    „МНОГО Е ВАЖНО ДА ПРАВИМ РАЗЛИКА МЕЖДУ ОБЛАДАН ЧОВЕК И ТАКЪВ, КОЙТО Е ПОД ВЛИЯНИЕ на нечист дух“?
    Истински много важното в тази част на богословието наречена „Демонология“, е да се придържаме към Библията, а не към поп-фолклорни сказки.
    Какво е нечист дух? Статията не се ангажира с дефинитивен отговор. Тук важното от позицията на Библията е приравняването им с „демони“. А как да правим разлика между демонично обладан и под влияние на демон, когато самата Библия не прави такава разлика?
    Гръцката дума използвана от Библията е буквално демонизиран. Липсата на дефинитивен динамичен еквивалент на страдателен залог в англо-саксонските езици налага думата possessed, погрешно превеждан като обладан. Тя въвежда не-библейската идея, че демонизираният човек е „притежаван“, докато Библията използва точно обратната фразеология – „дух има“. Човекът може да има дух, но духа не може да има човека. Според Библията, човек не може да бъде обладаван, притежаван, повлиян, под влияние, репресиран, опресиран, депресиран от демона – може да бъде единствено демонизиран.
    КАК тогава да правим разлика между обладан или под влияние, когато самата Библия не прави такава разлика, а сумира всички изброени по-горе под общия знаменател демонизиран. А и какъв аргумент може да е този хуманистичен речтатив против служението на освобождение? Какво значение има дали демонът ще бъде изгонен отвътре от човека, от дясната или лявата му страна, ако демонът така или иначе го демонизира от вътре в сърцето да върши волята на дявола? Петър ясно каза на членовете на ранната църква Ананий и Сапфир, че сатаната е изпълнил сърцето им и ги е демонизирал отвътре.
    Колко още е нужно да се заблуждаваме, че в църковните събрания винаги присъстват хора, които дори и някога преди да са били спасени или дори пълни със Св. Дух отдавна не се молят със сърдечни молитви, не чувстват присъствието Му, не говорят чужди езици, не практикуват плода или дарбите на Духа, и многократно в живота си са отваряли духовни врати за дявола чрез малко пиене или пушене, някой малък, половин или още по-голям и цял грях, четат хороскопи, ходят по врачки, а в някои случаи упорите и откровено продължават да живеят с окултните практики на предишния си живот от които никога не са се отрекли? Какво още е нужно за тези църковни членове да са отдавна отпаднали от вярата и дори демонизирани?
    Служението на освобождение на такива миряни в събранията е имено това което Библията нарича „хляба на децата“. Тяхното освобождение от демонизиране е повече от нужно и абсолютно библейско. Остава отворен въпроса когато такива хора са във водещи, водачески, лидерски, дяконски, презвитерски, пастирски, епископски, апостолски и т.н. позиции или както Дерек Принс откровено ги нарича в позицията на „петдесятни врачки“?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.