Римляни 5:1,2 ни казва, че ние се нуждаем
от оправдание чрез вяра непрекъснато,
защото на нас непрекъснато не
ни достига Божията слава.
Христовият кръст сложи край на войната между нас и Бог.
Мира е наш, чрез благодатта на Нашият Господ, Исус Христос.
Близо, толкова близо до Бог
По близо не мога да бъда
Че в лицето на Сина му,
Аз съм толкова близо до Него колкото Той.
Заслужава си да говорим за това, тъй като то е значението и резултата от благовестието. „Близо, толкова близо до Бог, по близо не мога да бъда, че в лицето на Сина Му, Аз съм толкова близо до Него колкото Той“-чрез вяра.
Три „И тъй“ в Римляни
Нека да отворим Библиите си на Римляни 5:
„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашият Господ Исус Христос; посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.“ (Римляни 5:1,2)
Забележете първото “ и тъй.“ Някой си е казал, че когато видите „и тъй“, трябва да попитате защо е там.
Има три от тях в книгата до Римляните. Има едно, което е свързано с оправданието: „И тъй ние сме оправдани чрез вяра“ (Римляни 5:1) Има едно „и тъй“, което е свързано с освещението: „И тъй няма осъждане за тези, които са в Христос Исус.“ (Римляни 8:1) Независимо от проблемите, за които предишните стихове говорят, няма осъждане. Независимо че: „това, което искам да правя не го правя, но това, което мразя правя“ (Римляни 7:15), „няма осъждане за тези, които са в Христос Исус.“
Последното „и тъй“, което се среща в Римляни е: „И тъй, моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“ (Римляни 12:1) Това е „и тъй“ на службата.
И тъй в Римляни има три „и тъй“, „и тъй“ за оправданието, „и тъй“ за освещението и „и тъй“ за службата.
Настояще продължително оправдание
„И тъй, след като сме оправдани.“ Времето в Гръцкия език е сегашно продължително. В третата глава ние прочетохме: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бог.“ (Римляни 3:23) „Всички съгрешиха“-това е минало време на гръцки. „и не заслужават да се прославят от Бог“-това е настояще продължително.
Много важно е да видим сегашното време. „Ние сме оправдани.“ Това е така защото на мен непрекъснато нещо не ми достига. Ако аз правя нещо за по-малко отколкото съвършена любов, по-малко отколкото съвършено несебелюбие на мен не ми достига славата на Бог. Себелюбието преследва всяка наша мисъл, дума и дело, докато сме в това тяло. Няма нито една наклонност на сърцето, наклонност на плътта, която да не е опетнена от нашия егоизъм, дори и след обръщението.
И тъй: Номер 1, ако е вярно, че всички съгрешиха, и номер 2, ако е вярно, че аз не само съм грешил в миналото, но дори и като вярващ има неща, които не ми достигат (на всеки от нас). Тогава, номер 3 на мен ми трябва сегашно продължително оправдание чрез вяра, сега и за винаги.На всички не ни достига нещо. Кой от нас е толкова щедър , колкото трябва да бъдем с любов, симпатия, финанси, и физическа помощ? Кой от нас е щедър колкото трябва да сме? Кой от нас е доверчив, възхваляващ, колкото трябва да сме? Молитва и хвала, са чужди езици в повечето случай за християнина.
„И тъй след като сме оправдани.“
Независимо от това какъв съм, продължава да е вярно, че Бог „оправдава нечестивия.“ (Римляни 4:5) Аз съм все още нечестив, но оправдан.
Мир с Бог
Римляни 5:1 продължава:
„Следователно, след като сме оправдани чрез вяра ние имаме мир с Бог.“
Мир с Бог не е просто емоция.
Моля да не ме разбирате погрешно. Библията не е против емоциите. Бог сътвори човешките емоции. Те са чудесни. Но както всяко прекрасно нещо, те могат да бъдат много опасни.
Има неща, които са голямо благословение и в същото време може да бъдат голямо проклятие. Най-добрите Божии благословения могат да бъдат двуостър меч. Дарът на говора е прекрасен. На колко много хора може да се помогне с любезна д
ума на разбиране? Но колко много хора могат да бъдат наранени от противното.
С всяко добро нещо може да бъде злоупотребено-и така става. Дори като християни, ние често вземаме подаръците от Бог и злоупотребяваме с тях. Обаче, ние сме оправдани чрез вяра, не чрез чувства. Мира за който Павел говори, е краят на войната между Бог и нас. Той не е емоционално претоварване.
Бог никога не е по-доволен, отколкото когато вярващият, гледайки на всемира, от който всяка следа от Бог изглежда, че е изчезнала и все пак решава да му се подчини-независимо от чувствата си. Чувствата скъпи приятели, са измамни и не може да се надяваме на тях. И когато Библията говори за мир с Бог, тя не говори относно чувства.
Библията говори за мир, като емоция.
„А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.“ (Римляни 15:13)
На този етап радост и мир са емоции-ние ще се спрем на това по късно. Забележете, че това е след като имате вяра. Това са радост и мир във вярата.
Мира на примирието
Мира, в „и тъй оправдани чрез вяра имаме мир с Бог“ е помирие с Бог, не емоция. Войната между нас и Бог е приключена.
Нещо трябва да се случи преди Бог да може да е примирен с нас. Не с Божието естество, нито с Неговото сърце, но с начина, по който Бог може да продължи връзката си с нас. Кръстът прави това. Само поради кръста Бог има законното право да прости и приеме грешниците.
Това няма да ни направи невнимателни относно греха. Тази благодат ще разтопи и промени човешкото сърце.
Чрез нашия Господ
„И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бог чрез нашия Господ, Исус Христос.“ (Римляни 5:1)
Ще ви бъде от полза, ако погледнете във вашия конкурданс и намерите различните места в Римляни, където е използвана фразата „чрез нашият Господ, Исус Христос.“
Ще откриете, че първите пет глави на Римляни говорят за свобода от Божия гняв „чрез нашият Господ, Исус Христос.“ В шестата глава на Римляни се говори относно свобода от грях, „чрез нашият Господ, Исус Христос.“ След това, в седмата глава, се говори за свобода от закона (като метод за спасение), „чрез нашият Господ, Исус Христос.“ След това, в осмата глава, се говори за свобода от смърт „чрез нашият Господ, Исус Христос.“ Всичко е „чрез нашият Господ, Исус Христос.“
„Близо, толкова близо до Бог, по близо не мога да бъда, че в лицето на Сина Му, аз съм толкова близо да Него колкото Той.“ Това е „чрез нашият Господ, Исус Христос.“
Не чрез проповедника сме близо до Бог. Не чрез църква или учение. Не чрез нещо, което ние правим. Ние сме близо до Бог, чрез това, което Христос е направил.
Проповедниците от деветнадесети век казваха: Благовестието е извършено, извършено, извършено, не, прави, прави, прави. Извършено! Това е вярно. Благовестието е извършено.
И когато видите, че сте го получили, вие пресъздавате завършената работа, завършено дело. Бог не намира грешка в делата на Исус и когато аз съм скрит в Исус чрез проста вяра, Бог не намира грешка в мен. Аз намирам хиляди грешки в себе си, но Бог не намира никакви. Това е щедрост.
Съкровищницата на благодат
След това Павел казва: „Чрез когото ние придобихме достъп, чрез вяра в тази благодат в която сега стоим.“ (Римляни 5:2)
„Придобихме достъп“ Като че ли сме дошли в огромна съкровищница. „В която сега стоим.“ Вие не сядате там, вие стоите. Ние стоим, защото от сега нататък ние ще ходим с Бог.
Ходенто е непрекъснато нарушавано падане. Вие живеете чрез вяра. Вие не можете да вдишате веднъж завинаги. Всяко малко момче е щастливо, че няма само един рожден ден завинаги. Вие трябва да го правите непрекъснато. Трябва да дишате непрекъснато. Трябва да се доверявате непрекъснато. Стъпка след стъпка, всяка стъпка, стъпка на вяра.
Ние ходим, ние стоим, защото вече имаме достъп до Божията благодат в Христос. Ние сме в голяма съкровищница.
Клайв, английски генерал от осемнадесети век бил заведен в съкровищницата на един от Индийските раджи. Раджата казал на Клайв: „Виждаш ли всичките тези диаманти и сапфири? Вземи си.“
Когато се върнал в Англия, той бил извикан пред съда. „Ти открадна част от съкровището на Негово величество крал Джордж ІІІ когато беше в Индия на държавна служба.“
Клайв обяснил ситуацията, казвайки им, че бил поканен да вземе каквото пожелае. „Учуден съм от скромността си“-възкликнал той.
Невероятна скромност
Ангелите са изумени от нашата скромност.
Вижте какво, на нас са ни приписани 100% от заслугите на Христос. Това е нашият достъп до Бог.
Но с достъпа идват и добавките.
Закона в с
ъкровищницата на благодатта е: „Ще ви бъде направено според вярата ви.“ (Матея 9:29) Това е закона в съкровищницата на благодатта. С нашия достъп до Бог идват добавките, като радост и плодородие. Ние трябвя да бъдем очудени от нашата скромност.
Всички ние можем да правим повече, отколкото правим. Бог ни приема в Христос, като че ли ние правим всичко. Но ние сме в съкровищницата и Бог ще ни накара да запомним правилото. „Ще ви бъде направено според вярата ви.“
В слава сега
„И се радваме в надеждата за Божията слава.“ (Римляни 5:2)
Павел скача от оправдание-оправдан чрез вяра-до надеждата на прославянето. Когато сме преобразени и получим нови духовни тела (1 Коринтяни 15:44) ние се радваме в надеждата за Божията слава.
Той дори не споменава освещението. Освещението е неминуема и основна част от християнската опитност, една чудесна част.
Но Павел казва(перефразирам): „Ако вие сте започнали и гледате към Исус, това е! Начинът, по който ви виждам, е в Христос сега и в Христос тогава. Аз ви виждам в края на вашето странстване с Христос, радващи се в надеждата за Божията слава.“
За Павел всичко е сигурно в Христос. Когато сме оправдани чрез вяра, това е като че ли вече сме в слава!