Превръщат ли България в шериат?

Как така  с лека ръка се опростяват над 16 млн. лева дългове на мюфтийството

Николай Панков

Внесен от Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията №954-01-4 се определят категорични нови правила и се променя българската конституция без за това да е започнала необходимата конституционна поправка.

Приравняването на Мюсюлманското изповедание на Българската православна църква категорично нарушава Конституция на Република България, която провъзгласява България за секуларна република, тя гарантира равенството пред закона на гражданите.

Конституцията гарантира равенство в религиозните вярвания. Макар, че тя дава правото за свободно изповядване на религия и установява секуларността на републиката, в същото време установява като традиционна религия на България източното православие, с което упълномощава БПЦ с по-специален статут от останалите вероизповедания. С настоящите промени се поставя и Мюсюлманското изповедание на Мустафа Хаджи ръководено от ДПС на същото по статут равенство, като се пренебрегва факта на останалите регистрирани изповедания.

От становището на министерството на финансите се иска директно задълженията на Мюсюлманското изповедание ръководено от ДПС да се погасят. Министерството на правосъдието е дало становище, което пряко нарушава Конституцията, ГПК и АПК като не взема отношение, че влезлите в сила съдебни решения се изпълняват от всички съдилища, държавни и общински власти.

Всички публични задължения на ръководеното от Мустафа Хаджи изповедание са с влезли в сила съдебни решения и са към публични и частни съдебни изпълнители. Създадената привилегия директно нарушава правовия ред и отговорността към събирането на публични задължения, които са изискуеми към момента на тяхното възникване.

Мюсюлманското изповедание на Мустафа Хаджи се укрива от изплащането на тези задължения, като са и към неговите служители, а с искането на министъра на финансите те да се погасят означава, че около 1000 имами и служители ще бъдат ограбени и техния труд омаловажен, защото няма да се признаят 10 години осигурителен стаж, а в здравната каса няма да попаднат необходимите осигуровки.

Императива на публични вземания по чл.162 е относим и до присъдените от съда разноски към общините за дела заведени от мюфтийството спрямо общините, тези вземания възлизат на над 3 милиона лева. В това число конкретните задължения към фиска са 8,3 милиона лева, а към общините около 5 милиона.

Толкова ли е богата българската държава според финансовия министър Горанов, че погасява тези задължения които възлизат на 16,3 милиона и е прецедент в историята на България ? За пример ФИФА не допуска спортен клуб Левски до европейските клубни турнири, защото не си е погасил задълженията към НАП, а мюсюлманското изповедание получава тотално погасяване на задълженията чрез един лобистки законопроект, който очебийно е само за мюсюлманското изповедание.

На следващо място министъра на финансите, който говори по същество за амнистия, която представлява опрощаване по силата на закон на едно вземане и неговото погасяване всъщност, директно лъже и изземва правомощия на Президента по опрощаване на несъбираеми публични вземания чрез комисия и регламент.

В конкретния случай вземането не е едно , а няколко, първо по влезлите в сила в следствие на съдебни решения ревизионни актове, на следващо място присъдените разноски на общините по загубени дела от мюфтийството, на следващо място невнесените суми по ДОПК или ДДС за извършените стопански дейности по отдаване на имущество под наем, аренди на земеделски земи и гори и други доходи от стопанска дейност, на следващо място задължения към общините и не на последно място към НОИ и Здравната каса.

Трогателното единство между министерството на финансите , на правосъдието и откровеното признание на Мюсюлманското изповедание, че само то е единствено заинтересовано от подобен законопроект поражда чувствителната тема за престъпление по служба на вносителите и министъра, който е активната страна в този процес.

Конфронтацията с понятието за ефективност от законодателната дейност, че се извършва в обществен интерес, тук е сведена до облагодетелстването на едно лице довело мюсюлманското изповедание до това положение да е в дълг спрямо държавата.

Цялото това нормотворчество освен, че иска от дъската на публичните вземания да се избършат 16,3 милиона лева е когато се погасят задълженията да се махнат наложените възбрани върху банковите сметки на изповеданието и то да придобие още 6 милиона лева в качеството му на единственото изповедание спрямо новите поправки, защото вносителите са го определил като ИЗПОВЕДАНИЕТО и така на практика Мустафа Хаджи ще има на разположение 22,3 милиона лева.

Защо не запишем в конституцията, че сме и шериатска държава, че да е оправдано това разточителство на публични средства. Към момента се прави проверка и задълженията ще са много по големи защото ревизионните актове са към 2012 година.

Нима българския политически елит ще допуснете това поругаване с държавността да бъде факт, когато няма сфера в българския живот да не се чувства недостиг на финанси и когато Българската православна църква е поставена за параван на това шериатско признаване на Мустафа Хаджи, които въпреки , че към него са се определили 3700 души иска да представлява всички около 600 000 мюсюлмани, което не недопустимо според разпоредбите на току що приетия законопроект.

Не на последно място вие ще видите, че това изповедание което е регистрирано през 2011 год. е загубило делото за правоприемство и то не е наследник на съществувалите до 1949 год. мюсюлмански вероизповедни общини.

Това е смисълът на законопроекта в дълбочина на прякото му лобистко, арогантно и противозаконно налагане от Цветанов и Карадайъ и сега ако с изборния кодекс е преодоляно това съглашателство на какво се основава ? Тук има и тотално унижение на православната ни църква която има привилегията да е екс леге, и традиционното изповедание в България, но на практика това е ИЗПОВЕДАНИЕТО на ДПС, патриотичното и родолюбиво чувство ще е твърде закърняло ако останете безразлични към това законодателно съглашателство.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, обнародван в ДВ бр.108 от 29.12.2018г., в сила от 01.01.2019г., се приеха редица промени включително и на чл.28 от Закона за вероизповеданията. Съгласно чл.28, ал.1 от него Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт.

В чл.28, ал.2 от ЗВ е предвидено, че разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал.1 при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт, както следва:

1. За вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал.1 – в размер, определен за всяко вероизповедание;

2. За вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал.1- в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер, не по-малък от 10 лева.

Съгласно чл.28, ал.3 от ЗВ на вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал.2, т.2, държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 милиона лева.

В чл.28, ал.4 от ЗВ изрично е предвидено, че за задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия, държавната субсидия се предоставя в размери, одобрени ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. В тези случаи ал.2 и ал.3 не се прилагат. Държавната субсидия се превежда по специална сметка на съответната епархия или митрополия.

Съгласно чл.28, ал.6 от ЗВ, в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочват наименованието на вероизповеданието и размерът на държавната субсидия.

В чл.28, ал.7 и ал.11 от ЗВ изрично е посочено, че до края на месец януари на текущата година централното ръководство на съответното изповедание разпределя държавната субсидия на текущи и капиталови разходи, прави мотивирано предложение за разпределението на капиталовите разходи по обекти и уведомява Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.

Централното ръководство на съответното вероизповедание извършва разпределение на средствата по държавната субсидия за текущи разходи между местните поделения и предоставя до края на месец януари на текущата година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет справка за разпределението на субсидията за капиталови разходи по обекти.

Поради обстоятелството, че Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г. е приет и обнародван в ДВ бр.103 от 13.12.2018г. т.е. преди Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията обн.ДВ бр.108 от 29.12.2018г., в § 19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, бе предвиден специален ред за одобряване на държавна субсидия за 2019г. на вероизповеданията по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ.

Съгласно § 19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ. бр.108 от 29.12.2018г., държавната субсидия на вероизповедание по чл.28, ал.2, т.1 и 2 за 2019г. се одобрява от Министерския съвет, като субсидията на вероизповедание по чл.28, ал.2, т.2 е в размер на 10 лева за едно самоопределило се лице и размерът на субсидията по чл.28, ал.3 не може да бъде по-малък от 15 милиона лева. Необходимите средства за 2019г. по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 и ал.3 са за сметка на утвърдените субсидии и разходи с чл.6, ал.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019г. по реда на чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси.

В §19, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ.бр.108 от 29.12.2018г. изрично е предвидено, че за 2019 година сроковете по чл.28, ал.7 и ал.11 са един месец от влизането в сила на акта на Министерския съвет по ал.1 на §19.

Вече е прието ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., прието на основание чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси и на основание §19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията /ДВ бр.108 от 2018г./, представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Посоченият акт е с еднократно правно действие, като със същият се създават права или задължения, както и непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица.

ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., прието на основание чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси и § 19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията /ДВ бр.108 от 2018г./ представлява общ административен акт, „Мюсюлманско Сунитско Ханефитско вероизповедание в Р.България“ има правен интерес, тъй като със същият се засягат непосредствено правата, свободите и законните интереси както на това вероизповедание, така и на религиозната общност и нейната религиозна институция.

В тази връзка предлаганите промени целят единствено заобикалянето на закона, дискриминирането на волята на българските мюсюлмани самоопределили се като сунити и държавното налагане волята на управниците едно изповедание да се кръсти като изповеданието и то да представлява всички мюсюлмански деноминации.

В §1, т.1, т.2 и т.3 от ДР на Закона за вероизповеданията изрично се съдържат легални дефиниции на понятията „вероизповедание“, „религиозна общност“ и „религиозна институция“. Вероизповедание е съвкупността от верски убеждения и принциипи, религиозната общност и нейната религиозна институция. Религиозната общност е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Религиозната институция е регистрирана в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.

Религиозната институция „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ е регистрирана като юридическо лице и вписана в регистъра на вероизповеданията на Софийски градски съд под № 32, том 3, стр.20 по ф.д.№ 12485/2003г. с решение от 09.12.2003г.

Видно от удостоверение с изх.№ 0218-110 от 19.02.2013г. на Администрацията на Министерски съвет, Дирекция „Вероизповедания“, Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание е регистрирано съгласно изискванията на Закона за вероизповеданията от Софийски градски съд по ф.д.№ 12485/2003г.

Съгласно Окончателния доклад на Националния статистически институт, при последното преброяване на населението, извършено през 2011г., към 01.02.2011г. населението на Република България е 7 364 570 души. Лицата самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание са 4 374 135 души или 76.0% от лицата отговорили на въпроса. Католическото вероизроведание са посочили 48 945 души или 0.8%, а протестантското вероизповедание 64 476 души или 1.1%. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души или 10%, като от тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души, мюсюлманско шиитско – на 27 407 души и 3 727 души са посочили само мюсюлманско вероизповедание.

Съгласно удостоверение с изх.№ УП-55 от 11.01.2019г., издадено от Националния статистически институт по искане на Висшия духовен съвет на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България, по данни от преброяване на населението и жилищния фонд през 2011 година от отговорилите на въпроса „Вашето вероизповедание е?“, 546 004 лица са се самоопределили като мюсюлмани сунити, като отговорът на въпроса е бил доброволен и лицата сами са определили принадлежността си към вероизповедание.

От Удостоверение с изх.№ 02.18-335 от 16.06.2014г., издадено от Администрацията на Министерски съвет, Дирекция „Вероизповедания“ на Председателя на ВМС на Мюсюлманско сунитско ханефитско вероизповедание във връзка с искане да се посочи кое е основното направление на исляма в Р.България, е видно, че единствените официални данни са тези от последното преброяване на населението на страната от 2011 г. на НСИ, което е първото статистическо изследване, направено по стандартите на ЕВРОСТАТ, а съгласно тези данни самоопределилите се като мюсюлмани са 577 139 души, от които мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души.

От изложените обстоятелства е видно, че Мюсюлманско сунитско ханефитско вероизповедание в Р. България е регистрирано вероизповедание по Закона за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на самоопределилите се лица при преброяване на населението по данни на НСИ, поради което същото отговаря на изискванията на чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ и има право на държавна субсидия в размер не по-малък от 10 лева за едно самоопределило се лице или общо на не по-малко от 5 460 040 лева, но за същото не е одобрена държавна субсидия за 2019г., тъй като с обжалваното ПМС № № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., прието на основание § 19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията /ДВ бр.108 от 2018г./ е одобрена държавна субсидия в размер на 5 милиона лева единствено и само за Българската православна църква– Българска патриаршия към момента.

От тази законова разпоредба е видно, че всички вероизповедания, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията и вписани в регистъра на Софийски градски съд, включително и Българската православна църква – Българска патриаршия, която не подлежи на регистрация и вписване, тъй като е юридическо лице по силата на закона /чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗВ/, независимо дали тези вероизповедания отговарят на критериите по чл.28, ал.2, т.1 или по чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ, са заинтересовани лица в производството по издаване на административния акт. Министерски съвет чрез неговата специализирана администрация Дирекция „Вероизповедания“ разполага с информация за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията т.е. заинтересованите лица са служебно известни на Министерския съвет.

Въпреки това, в нарушение разпоредбата на чл.66 от АПК не е извършено уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт чрез публично оповестяване за откриване на производството по издаване на този административен акт чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проект до организациите на заинтеросваните лица или по друг подходящ начин включително и уведомяване за основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството. С цитираните поправки се цели и саниране на министерското постановление,което не изпълни волята и духа на закона , а се отвори врата за ново постановление след направените индивидуализации в изменението на закона.

В писмо до всички отговорни мъже и жени в България проф.д-р Недим Генджев заявява „Ваша е отговорността, биенето на камбаната на съвестта е от мен, ще решава народа.