Дженюариъс А. Макгахан: ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ
— писма на специалния кореспондент на Daily News Дж. Макгахана
(Превел С. Стамболов. София 1880. Скоро-Печатница на Я. С. Ковачев)
На 28 юли ce навършват 141 години от писмото на Макгахан от Пловдив
Аз дойдох тук преди три дни с цел да направя правилно следствие. Пловдив е главният град на тая част от България, в която станаха изстъпленията на башибозуците и за това е най-добрата или, по-добре, единствената точка, дето може да се съберат достоверни сведения за зверствата, които възбудиха негодуванието на цяла Европа. Беринг, английският консул, е дошъл преди мене и е захванал следствието, Скайлер, американският генерален консул също тъй се намира тук, от една страна с тая същата цел, а от друга, за да се увери струва ли да се основе тук вицеконсулство, или да се вземат други мерки за покровителството на няколко семейства американски мисионери, които живеят в тая страна. Другите консули вече са съобщили на своите правителства за станалите в последно време събития и сега събират по-нататъшни сведения за въстанието….
Гръцкият консул, който не е дотам приятел на българите, ми разказа, че в Татар-Пазарджик турците докарали 2,000 злочести жени и деца, от които по-голямата част били по най-низък начин обезчестени, а много бащи убивали жените си и децата си, за да ги избавят от позор. Немските чиновници по железницата свидетелствуват, че в селата близо до техните станции се намират цели купове от членове на човешки тела, хвърлени на кучетата, че малките деца и от двата пола са били подложени на най-ужасни изтезания, а един свещеник, пред очите на когото обезчестили и умъртвили жена му и дъщеря му, бил убит подир такава мръсна мъка, която перото отказва да опише. Френският консул сам чул как башибозуците разказвали с възхищение на своите внимателни слушатели, че те, като отрязвали главите на децата, с любопитство гледали, как техните малки тела падали и се търкаляли като заклани пилета. „Доста е, доста!“ — казвам аз, като си затулям ушите: не ща повече нищо да слушам, не ща да продължавам по-нататък своите разследвания. Защо ми е да знам малко повече ли или по-малко са извършените ужаси! 20,000 престъпления, от които всяко е било придружено с безбройни ужаси, са също тъй възмутителни, както и 100,000…
При проверката излиза, че ни един народ в света, освен българите, не би потърпял нито един ден тая тирания, зверства и всякакви тегоби, които те са теглили в течение на цели векове. Ако някой би се опитал да въведе в Англия тукашната система на данъците, то целият [английски] народ би въстанал като един човек против правителството. Защо да осъждаме бедните българи за това, което бихме направили самите ние при подобни обстоятелства? Защо да съчувствуваме на силните, които угнетяват слабите, когато тия слаби са очевидно прави?
[pdf-ppt-viewer href=“https://pastir.org/wp-content/uploads/2014/07/Turskite_zverstva.pdf“ width=“700″ height=“820″]
На фона на този документален материал за миналата ни история как трябва да тълкуваме целувките на Сергей Станишев по бузите на Лютви Местан – като потомствено еничарско мазнене или като съвременен либерален жест?